Репортаж от мача:
Един велик отбор показва, че за него започва успешна епоха. Епохата на легендарния тим на Хамбург, който през 1983 г. печели Купата на европейските шампиони, е програмирана с привличането през 1981 г. на Ернст Хапел за треньор на "червените шорти". Виенският стратег безкомпромисно въвежда модерната за времето си система "пресинг" и напълно игнорира критичните писания в пресата с думите: "Драскайте каквото си искате, на мен ми е все тая!" Играчите му се отблагодаряват. Между 23 януари 1982 и 28 януари 1983 г. Ха Ес Фау е непобеден в 34-те си мача за германското първенство.
Мюнхенският Байерн болезнено изпитва истинската сила на движещата ос на северняците Калц-Магат-Хрубеш. През есента на сезон 1981/82 "баварците" водени от унгарския си наставник Пал Чернай се разбити на Фолкспаркщадион в северния пристанищен град с 1:4. На ответната среща през пролетта след 63 игрови минути изглежда така, че Брайтнер и компания ще успеят да се реваншират за поражението. "Баварците" водят с 3:1. В 70. минута обаче Томас фон Хеезен, със самостоятелен пробив, дава началота на обрата.
И тогава вратарят на Байерн Валтер Юнгханс си спечелва славата на "ловец на мухи". Хрубеш намира мрежата му и резултатът е изравнен. Запаленият риболовец подпечатва победата с втория си гол в мача в последната минута. Не Калц, а Магат асистира за попадението с глава на нападателя Хрубеш. Това е последната победа на Хамбург в Мюнхен за следващите 24 години.
Репортаж от двубоя в две части:
Кратка статистика:
29. КРЪГ НА ПЪРВА БУНДЕСЛИГА, СЕЗОН 1981/82:
БАЙЕРН МЮНХЕН - ХАМБУРГЕР ШПОРТФЕРАЙН 3:4 (2:1)
Байерн Мюнхен: Валтер Юнгханс, Бертрам Байерлорцер, Ханс Вайнер, Удо Хорсман, Волфганг Дремлер, Клаус Аугенталер, Бернд Дюрнбергер, Волфганг Краус, Паул Брайтнер, Карл-Хайнц Румениге, Дитер Хьонес. Треньор: Пал Чернай.
Хамбургер Шпортферайн: Улрих Щайн, Манфред Калц, Дитмар Якобс, Холгер Хиеронимус, Юрген Гро, Бернд Вемайер, Уилям Хартвиг, Феликс Магат, Хорст Хрубеш, Ларс Баструп, Томас фон Хеезен. Треньор: Ернст Хапел.
Голове: 1:0 Д. Хьонес (23.), 1:1 Хартвиг (32.), 2:1 Хорсман (36.), 3:1 Д. Хьонес (64.), 3:2 фон Хеезен (70.), 3:3 Хрубеш (76.), 3:4 Хрубеш (90.)
Съдия: Вернер Фьоклер
Зрители: 78 000
Стадион: Олимпийски стадион Мюнхен
Дата: 24 април 1982 г.
Мнения:
"Много добър мач. Пожелах си обаче резултатът да бъде вече 4:1." (Райнер-Вернер Фасбиндер на полувремето)
"Ули си помисли, че топката ще излезе - мисля, че Джими Хартвиг му каза нещо. Може би: "Остави я". Ули тогава я остави." (Зеп Майер за грешката на вратаря на гостите Ули Щайн за 3:1)
Ернст Хапел (29 ноември 1925 - 14 ноември 1994 г.)
"Така и така ще спечелим"
Интервю с Джими Хартвиг
През сезон 1981/82 играчът на Хамбург Джими Хартвиг е толкова сигурен в титлата, че още преди края на надпреварата купува ново палто на жена си. Един разговор за епохалната победа с 4:3 срещу Байерн и жената на Брайтнер.
Джими Хартвиг, германските спортни журналисти избраха победата на Хамбург с 4:3 срещу Байерн от 24 април 1982 г. на 27-мо място в класацията за най-великите футболни мачове за всички времена. Къде се намира тази среща във Вашата лична ранглиста?
Кой мач е на първо място?
7:3 за Байер Юрдинген срещу Динамо Дрезден.
Също прекрасен двубой. Мисля, че в личната ми класация, мачът Байерн-Хамбург е в първата десетка. Замисляли ли сте се, че имената на всичките голмайстори тогава започваха с буквата "Х"? Хьонес, Хорсман, фон Хеезен, Хрубеш...
...Хартвиг.
Странно, нали? Този мач, заедно с победата ни с 5:1 срещу Реал Мадрид за КЕШ през 1980 г., е най-великият, който аз съм преживявал с екипа на Хамбург.
Кога за последен път гледахте снимки от онова 4:3 в Мюнхен?
Ах, това беше вече преди доста време. Трябва да е било, когато още бях неразумен. Сега вече съм по-мъдър (смее се). Спомням си, че един приятел беше звъннал на вратата и като отворих, той държеше видеокасета в ръката си: "Джими, хайде да гледаме това", каза ми. И тогава още веднъж видях удара ми с глава, който препарира Юнгханс - каква сила.
Вие носталгичен ли сте?
Абсолютно не. Естествено, приятно е да гледаш снимки от по-рано, но изобщо не съм заседнал в миналото. Аз винаги се опитвам да гледам напред.
Колко далечен изглежда този мач за Вас днес? Чувствате ли се като някой друг, когато говорите за онова време?
Не, също не. Често си припомням за много неща, случили се през онези дни. Като например това, че след срещата с Байерн бях поканен в предаването на телевизия Це Де Еф "Актуално спортно студио" в Майнц. В самолета, на път за телевизията, се срещнах с тогавашния национален селекционер на "бундестима" Юп Дервал. Той също беше поканен да гостува тогава.
За какво говорихте в самолета?
Исках да го убедя, че принадлежа към националния отбор. Днес все още вярвам, че тогава нямаше по-добър играч от мен на моята позиция. През сезона 1981/82 вкарах 14 гола в 30 мача. И това като дефанзивен халф! Днес всеки един футболист с подобна успеваемост ще е твърд титуляр при Льов.
Успяхте ли да убедите Дервал?
Ах, този Юп. Тогава времената бяха различни. Тогава не беше достатъчно да се вземат три или четири високи топки. Дори онези 14 гола не бяха достатъчни. Играех в младежките национални отбори, в Б-отбора на Германия бях капитан и играех постоянно на високо ниво. Но Дервал имаше различно виждане. Както често се случва в моя живот, много хора гледат под различен ъгъл на нещата, за разлика от мен.
Колко разочароващо беше за Вас, след такъв мач, след Вашия гол, след почти сигурната титла, да получите такъв отказ?
Определено бях вкиснат, няма съмнение. В предаването още веднъж го критикувах. Но Дервал го обърна на инат. Тогава ми разказа, че имал на разположение много класни дефанзивни халфове, от които може да избира за националния отбор. Бернд Фьорстер бил по-подходящ за моята позиция. Отговорих му: "Е, жалко, че нямам брат и косата ми не е руса." Дервал се задави. Въпреки напрегнатата атмосфера в предаването "Актуално спортно студио", победата над Байерн нямаше как да развали вечерта ми.
Точно този мач често се използва като довод за тези ,които възкликват с носталгия: "Какъв беше футболът едно време!" Какъв точно беше футболът в онзи двубой?
Естествено, и тогава имаше разни тактически уловки, както и отбори, които играеха подчертано защитно. Но когато залогът беше висок, тогава почти винаги се залагаше на нападението - а не както е днес. Публиката трябваше да е накрака и да бъде възхитена от играта. Така често се получаваха резултати от 3:3 или 5:5 във решаващите мачове. Кой би искал да гледа среща, завършила 1:0?!
В онзи мач обаче залогът беше "всичко или нищо". При загуба авансът на Хамбург ставаше само една точка. И въпреки това, вие се хвърлихте в атаки от първата минута. Това не е ли малко безразсъдно?
В ниакъв случай. Това беше почеркът на Хапел. А да наречете Хапел "безразсъден", това си е обида към кралска особа. За Хапел, а и за мен самия, нямаше нищо по-лошо от загубите. Най-ужасното нещо беше да загубим с 0:1. Винаги си мислех: ако ще губим, поне да е нещо истинско.
Затова атакуващия стил на двата отбора не Ви изненада.
Не. "Баварците" нямаше как да се окопаят на собствения си стадион, те се нуждаеха от победата, за да запазят последния си шанс за титлата. Предварително бяхме наясно с това. А девизът на Хапел гласеше: "Ние искаме да станем шампион на Германия". И поради това се хвърляхме в атака. Никой не е станал шампион, без да атакува. На Хапел му беше безразлично дали противникът се казва Дармщат 98 или Байерн Мюнхен.
И наистина спечелихте този двубой, но още не бяхте станали шампиони. В каква степен това беше решаващият мач, определян като "финала на сезона"?
След края ние знаехме: Това беше! Какво можеше да ни се случи? През седмицата след победата ние се разхождахме в Хамбург толкова свободни, наперени и облекчени, че другите пешеходци се плашеха и минаваха на другия тротоар.
До януари 1983 г. Хамбург остава без поражение. Мислите ли, че митът за вашата непобедимост намира легитимация след мача с Байерн?
Да, определено. Отборите, които бяха победили Байерн, се ползваха с голямо уважение в страната. Но ние не победихме с 1:0 или 2:1, ние спечелихме след изоставане с 1:3 до 4:3. Тогава беше така, че когато един отбор направи подобен подвиг, противниците му гледат на него със смъртен страх. Повечето ни съперници щяха да напълнят гащите, още като видят буквите "Х", "Ш" и "Ф" на програмата за сезона.
В Хамбург никой не е мислел, че може да има загуби до края на първенството?
Наречете ни арогантни, но да, точно така си беше. Съпругите на футболистите бяха много щастливи, когато сутринта в понеделник получихме премиите си за първото място и можехме вече да излезем да пазаруваме. Спомням си, че казах на жена ми: "Скъпа, днес вече можеш да си купиш палтото, така и така сме шампиони." След онзи паметен сезон тя вече имаше няколко палта в гардероба (смее се).
Мислите ли, че ако не бяхте спечелили тогава в Мюнхен, имаше възможност до края да пропилеете преднината си?
Вероятно в такъв случай ситуацията щеше да бъде по-различна. Провал в първенството, провал в европейските турнири, цялата успешна ера на отбора щеше да бъде разглеждана по различен начин днес. Но няма смисъл да мислим за това. Аз съм твърдо убеден, че дори ако бяхме загубили, пак щяхме да станем шампиони. Може би не толкова убедително, може би накрая щяхме да треперим, но през онзи сезон ние бяхме изключително стабилни в представянето ни.
Често в подобни ситуации някои отбори се пречупват. Как се отдаде на тима да не изпадне в истерия и да не попадне в дупка?
Ние бяхме отбор. Това е невероятно важно както за онзи мач в Мюнхен, така и за цялата ера "Хапел". Никога не бих говорил за съотборниците ми като за "приятели", дори и в тесен семмен кръг. Всеки се държеше на психологическа дистанция. Без значение дали това са футболистите Хрубеш, Щайн или вемайер или стария бандит Гюнтер Нетцер (смее се). Разбира се, всички ние бяхме различни характери. Обаче Хапел, който незнайно как се разбираше с всеки, успя да не свърже в едно. И в такива критични ситуации, каквато беше налице в Мюнхен, това е от жизненоважно значение.
Какви бяха Вашите отношения с Хапел?
Много добри. Аз му бях, един вид, като осиновено дете. И той винаги можеше да ме прецени точно, той знаеше, че съм "луда глава" и приемаше това. За мен Хапел е най-добрият треньор, при когото съм играл - както във футболен, така и в чисто човешки аспект. Самият Франц Бекенбауер призна това. Понякога имам работа във Виена и винаги посещавам гроба на Ернст Хапел, за да "поговоря" с него.
И за какво "говорите"?
За нещата от ежедневието. За живота.
Говори се, че през годините на Хапел, двигателят на успехите е оста Калц-Магат-Хрубеш. Вашето име рядко се споменава. Това огорчава ли Ви?
Не. Наясно съм какво съм постигнал, аз бях един от основните стълбове на отбора. Също така знам, че хората и днес ме познават. И най-вече знам, че Хапел държеше на мен. Винаги се ползвах с цялото му доверие.
Някога Ернст Хапел говорил ли е лично с Вас пред другите играчи?
Често получавах специални задачи. Нерядко Хапел идваше при мен в съблекалнята и ми казваше: "Джими, просто неутрализирай плеймейкъра на противника. А пък ако след това успееш да играеш напред и да вкарваш голове, тогава можеш да отидеш на дискотека довечера и да изпиеш по едно" (смее се).
Какви задачи получихте преди онова 4:3 срещу Байерн?
Той знаеше, че съм поканен в спортното студио на телевизията, така че дискотеката отпадна за вечерта...
Имахте ли специални задачи?
Трябваше да спра Карл-Хайнц Румениге.
Това ли реши крайния изход на мача?
Може би. Все пак Румениге не успя да отбележи.
На почивката Хамбург изоставаше с 1:2. Какво ви каза Хапел в съблекалнята?
Мърмореше на забавния си виенски диалект. "Кучи синове такива", изкрещя. "Какво си мислите!" Ама след това здраво ни мотивира и ни изгони към игрището.
В 64. минута резултатът става 3:1 за Байерн. Един безобиден удар с глава на Дитер Хьонес мина през ръцете на Ули Щайн...
Да, така беше. Понякога Ули пускаше и такива смехотворни попадения. Но през онзи сезон той ни спечели толкова много важни мачове. Голът не ни прекърши. Срещата продължаваше. Важният гол на Томас фон Хеезен беше пълна лудост. Тогава той беше на 20 години, а успя като на парад да мине по цялото игрище и да забие топката в ъгъла на вратата. Това беше типичният хамбургски гол.
Как така?
По него време в Хамбург беше така: един футболист, без значение на колко години е той, дали на 20 или на 35, поема топката и тръгва напред. Напред и все напред. Винаги в посока към чуждата врата с нагласата да отбележи. Или да подаде към "върлината" Хрубеш. Както стана за 4:3.
Беше ли за Вас тази победа един личен реванш, тъй като надиграхте футболисти, които бяха предпочетени пред Вас в националния отбор?
Не бих използвал думата "реванш". Естествено, че е прекрасно да спечелиш в Мюнхен, защото още тогава Байерн бяха най-силният отбор. Освен това съм много щастлив, че Паул Брайтнер тогава изобщо не успя да направи своите пробиви.
Защо?
Никога не сме били особено добри приятели с него. В месеците преди Световното първенство в Испания през 1982 г. той на няколко пъти се изказа срещу мен и в полза на Ханзи Мюлер пред Юп Дервал. В крайна сметка аз не получих повиквателна - Ханзи Мюлер получи мястото, въпреки че не беше напълно възстановен от контузия. Това много ме огорчи. Така стоящият в сянката Брайтнер ме ощети с участие на световно първенство.
Как се отнесохте с Брайтнер преди и след мача?
Гледах да не се доближавам до него. Все пак не съм длъжен да спя с него, да не съм му съпруга?!
След победата нито един отбор на Хамбургер Шпортферайн не успява да надделее над Байерн в продължение на 24 години. Прекалено голямо ли е бремето да повториш подвига на силния тим от 1982 г.?
Може и това да е. По принцип е факт, че футболистите от Бундеслигата излизат на мюнхенския Олимпийски стадион с известен респект. И когато като играч на Хамбург, знаеш за легендарната победа от 1982 г. с 4:3, това малко обременява наистина. Преди всяко наше гостуване в Мюнхен, медиите отново и отново припомнят за този мач. Така че се получава и известен натиск върху гостите.
Неутралният запалянко вероятно и днес ще стиска палци за Хамбург. Как беше положението тогава, когато Вашият отбор беше водач в класирането и фаворит преди двубоя?
И тогава Хамбург не беше ясен фаворит. И едно нещо мога да Ви гарантирам: без значение дали Байерн е на второ, трето или четвърто място - срещу тях всеки се хвърля с пълни сили.
Уилям Джордж "Джими" Хартвиг е германски футболист, роден на 5 октомври 1954 г. в Офенбах. Баща му е афроамериканец, а майка му - германка. Играе за Кикерс Офенбах, Оснабрюк, 1860 Мюнхен, Кьолн, Аустрия Залцбург и 08 Хомбург, но най-добрите си години прекарва в периода 1978-1984 г. в състава на Хамбург, с който става трикратен шампион и трикратен вицешампион на Германия. Изиграва два финала за КЕШ, като печели един от тях, а също и участва в един финал за Купата на УЕФА. Има 2 мача с националната фланелка, както и 244 срещи и 63 гола в Първа Бундеслига.
Няма коментари:
Публикуване на коментар