Пеле и Гаринча - един съюз със специална цел от особен тип. Ако и двамата футболни магьосници играят в националния отбор на Бразилия, нито една среща няма да бъде загубена. Гаринча допуска само една загуба в своята кариера за "селесао" - в последния си мач с националната фланелка (след общо 50 срещи и 12 гола) при отпадането на Световното първенство в Англия на 15 юли 1966 г. след 1:3 от Унгария.
Гаринча: геният с един Х-образен и един О-образен крак
Дрибълът на Гаринча с несъразмерните му крака остава неразгадан от защитниците
Обаче в началото изобщо не изглежда, че роденият на 28 октомври 1933 г. под името Мануел Франсиско дош Сантош някога изобщо ще бъде сравняван с най-знаменитите футболисти на всички времена. Левият му крак е Х-образен и е с 6 см по-къс от десния му долен крайник, който пък е О-образен. Това е всичко друго, но не и добра физическа база за развитието на един футболен талант. Прякорът си Гаринча той получава от един от неговите братя, който го сравнява с едноименния бразлиски папагал с накуцваща походка.
Обсебеният от футбола младеж не се оставя физическия му недъг да го откаже и използва открилата се възможност да постъпи в отбора на Ботафого от Рио де Жанейро. Атрактивният му стил на игра с вдъхновяващи дриблирания и неизчерпаем репертоар от финтове, с които прави за смях противниковите бранители, бързо прави момчето от бедните квартали любимец на тълпите запалянковци. Популярността му кара националният селекционер на Бразилия да го повика в националния тим през август 1955 г.
Гаринча се превръща в герой
Гаринча с Пеле
Световната титла през 1958 г. е първото голямо постижение на един играч, преживял много възходи и падения както от спортно, така и от лично естество. Зрелищният техничар омагьосва футболния свят и през 1962 г., след контузия на Пеле, е безспорен лидер на "селесао" при триумфа в Чили, където бележи най-много попадения за бразилците (4) и движи цялото нападение на световните шампиони. За своя Ботафого Гаринча изиграва 581 мача с 232 гола.
Извървял целия път от низините, Гаринча се възкачва на футболния връх с два гола на четвъртфинала срещу Англия (3:1) и на полуфинала срещу Чили (4:2), но след това падането му също е болезнено.
Финт след финт на Маракана
Гаринча: гений на терена, нещастен в живота
Изкусният играч с "банановите удари" съвместява най-висшото футболно изкуство с живот, изпълнен от алкохол и множество афери с жени. Гаринча умира в мизерия през 1983 г. на възраст от само 49 години. Стотици хиляди бразилци казват последно "сбогом" на Папагала, като си припомнят дългогодишната му борба с човешките пороци, но и великите моменти, с които той ги омагьосва. На неговия надгробен камък, поставен по-късно в гробището "Жардим де Саудаде" пише: "Тук почива в мир, този, който беше радостта на народа - Мане Гаринча."
Гаринча представя купата със Златната Нике в родината си
Гаринча, роден под името Мануел Франсиско дош Сантош, си проправя път до националния отбор от най-ниското футболно равнище - улицата. Роден е на 28 октомври 1933, а през 1955 г. той изиграва първия си мач за "селесао".
Гаринча няма най-добрите физически данни, за да започне футболна кариера. Левият му крак е Х-образен и е с 6 см по-къс от кривия му десен долен крайник. Невероятните му финтове обаче го правят един от най-великите крила във футболната история.
Заедно с Пеле (в средата) Гаринча става световен шампион през 1958 г. в Швеция. Четири години по-късно "Кралят на футбола" е контузен и в Чили моторът на бразилците е Гаринча. Вляво до двамата седи Белини, който също е част от тима на Бразилия през 1958 и 1962 г.
С двата си гола в четвъртфиналния мач срещу Англия през 1962 г., Гаринча има решаваща роля за победата с 3:1. С общо четирите си гола в турнира бразилецът е не само световен шампион, но и голмайстор на първенството.
Във футбола Гараинча е на върха, но личният му живот е катастрофа. За задлъжнелия и страдащ от тежка форма на алкохолизъм Гаринча е непосилно в края на краткия му живот да издържа множеството деца от браковете си и краткотрайните си връзки. Бившият футболист умира на 20 януари 1983 г. на 49 години в клиника в Рио де Жанейро от алкохолно отравяне. На снимката той целува през февруари 1965 г. една от осемте си дъщери от първия си брак.
Стотици хиляди бразилци изпращат "Папагала" след кончината му през 1983 г. Това е корицата на една от биографиите на легендарния футболист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар