Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.
Показват се публикациите с етикет СП 1930. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СП 1930. Показване на всички публикации

неделя, 7 февруари 2010 г.

Магьосникът от Монтевидео

Нападателят Ектор Скароне играе особена роля във великия отбор на Уругвай, който става олимпийски шампион през 1924 и 1928 г. и печели първото световно първенство по футбол през 1930 г. Скароне, "Ел Маго" ("Магьосника"), от Монтевидео е знакова фигура за "небесносините" уругвайци и е един от най-великите футболисти на страната си. Титлата от 1930 г., за която той има огромен принос, е апогеят на неговата невероятна кариера.

Датата е 30 юли 1930 г. и почти 90 000 зрители са изпълнили до краен предел новопостроения по повод 100-годишнината от независимостта на Уругвай стадион "Сентенарио" ("Столетие") в столицата на страната Монтевидео. На него се провежда първия финал за световно първенство в историята на футбола. Един срещу друг се изправят два кръвни врага - домакините срещат Аржентина. В атаката на Уругвай играе един необикновен нападател - Ектор Скароне - "Магьосника".

Скароне не е някой непознат за света на футбола преди големия финал. През 20-те години той и неговите съотборници печелят два пъти подред златните олимпийски медали във футболния турнир на летните олимпийски игри през 1924 в Париж и през 1928 г. в Амстердам. Единадесеторката на малката страна от залива Ла Плата е футболна сила през тези години, а Скароне е знаковата й фигура.

Най-известният футболен философ на Уругвай Едуардо Галеано описва играта на Скароне с точните думи: "Ектор Скароне раздаваше пасовете си толкова красиво, като подаръци. Той се носеше във въздуха, напук на законите за земната гравитация." Заедно с гениалния си партньор в уругвайската атака Педро Сеа, той поставя неразрешима загадка пред противниковите защити.

Роденият през 1898 г. Скароне се намира вече в зенита на състезателния си път по време на Мондиал'30. Две години преди първенството той се обезсмъртява в Амстердам, когато в преиграването на финалоната среща, бележи в 73. минута от воле победния гол срещу Аржентина за 2:1. Босио, аржентинският вратар, плонжира след топката, но усилията му са насочени най-вече по ваденето й от мрежата.

31-ви гол за националния отбор - нов рекорд!

Изображение
Място на провеждането на световния финал - стадион Сентенарио в Монтевидео се пръска по шевовете от близо 90 000 фенове. Всички места са заети в деня на финала.

Пред собствената публика, на току-що завършения стадион Сентенарио в родния му град, героят от олимпиадата трябва да прояви търпение - той е пуснат в игра едва в третия мач от предварителната група срещу Румъния и веднага бележи за "урусите" за победата с 4:0 срещу европейците. Това остава единственият му гол в първенството, но пък е един от общо 31 попадения за него - до днес рекорд за националния отбор на южноамериканската страна. От срещата с румънците до победния край Скароне не пропуска повече мачове и води своя отбор към световната титла.

Фаворитите, играещи в светло синьо, печелят в полуфинала срещу Югославия убедително с 6:1 и достигат до последния си решаващ мач срещу страрите съперници от Аржентина в невероятното дерби на "сребърния залив" Ла Плата. Сентенарио е претъпкан - 15 пълни лодки с футболни запалянковци от страната на пампата акостират в пристанището на Монтевидео - така гласи легендата.

На кейовете и при влизането на стадиона аржентинските зрители са претърсени за оръжие - така е разпоредил съдията Йоан Лангенус от Белгия. Преди началото на мача съперниците се изправят пред нов казус - не е постигнато съгласие с коя топка да се играе. Реферът проявява находчивост и накрая всички се споразумяват първата част да се играе с топката на аржентинците, а второто полувреме - с тази на уругвайците.

Реваншът на "гаучосите" за загубата в Амстердам отначало изглежда напълно възможен. На почивката гостите водят с 2:1 с гол на първия носител на "Златната обувка" Гилермо Стабиле. Обаче обединеният около Скароне уругвайски тим с полузащитния гений Хосе Андраде и с определяния за най-добрия защитник на времето си Хосе Насаци обръща двубоя и печели с 4:2. Уругвай е коронован като първият световен шампион в историята на футбола, а високият 175 см Скароне получава своето най-голямо признание.

Изображение
Ектор Скароне (най-вдясно) се радва заедно със своите съотборници след последния съдийски сигнал за спечелената световната титла през 1930 г.

Приключване на кариерата в родния клуб

Скароне, който се превръща в играч от световна класа в своя Насионал Монтевидео, преминава в Италия и за три години смайва любителите на футбола на Апенините с екипа на Палермо и Интер Милано. След това се завръща в родния си клуб, на когото остава верен до 1938 г. Уругваецът опитва късмета си като треньор и през 50-те години тренира дори Реал Мадрид. Той умира през 1967 г. в Монтевидео.

Изображение
Един от най-великите отбори във футболната история: героите от Уругвай със Скароне (вторият от ляво, долу) и Андраде (третият от дясно, горе).

Изображение
Излизане за мача: капитанът на "урусите" Насаци, защитник от невероятна класа, преминава по дървено мостче на път за игрището, следван плътно от изключителния халф Андраде.

Човекът, който минава през филтъра

Първото световно първенство по футбол се провежда през 1930 г. в Уругвай и на него титлата печелят домакините, водени от суперзвездата си Хосе Леандро Андраде. История обаче пише и един друг играч - Гилермо Стабиле.

През 1930 г. Стабиле става първият голмайстор на световно първенство. Осемте му гола обаче не стигат за титлата, а финалът е загубен с 2:4 от Уругвай.

Аржентинецът, със своите 8 попадения, става първият голмайстор на световни футболни финали. Забележителното при това е, че головете му са вкарани само в 4 срещи и са повече от половината от общо 14-те за "гаучосите" в турнира.

Футболният път на Стабиле е всичко друго, но не и праволинеен. Неговите младежки години са посветени на страстта му към леката атлетика, а бъдещият футболист пробягва 100 метра за отличните за времето си 11 секунди.

Така бързината му се превръща в главното му предимство и по футболните терени, където Стабиле тича след кожената топка. Той открива футбола в провинциалния аржентински клуб Спортиво Метан, а по-късно преминава в Уракан Буенос Айрес, който не е точно най-елитният възможен отбор от столицата.

Треньорите отначало използват Стабиле от лявата страна на атаката, тъй като техническите му качества са скромни. Обаче след контузията на титулярния нападател на Уракан, футболистът получава голямата възможност да се докаже и я използва по най-добрия начин. Веднага прави впечатление подвижността и твърдия точен удар на Стабиле. Докато неговите съотборници обичат да се заиграват с топката и да надиграват противника с финтове, таранът се тика в образуваните дупки в защитата, като хладнокръвно реализира удобните за гол положения. Така той получава и своя прякор - "Ел Филтрадор" - "Човекът, който минава през филтъра (на защитата)".

Стабиле отбелязва 48 гола за Уракан в първия си сезон и така става голмайстор на аржентинското първенство. Все пак "Ел Филтрадор" трябва да чака за своя момент и в националния отбор. И той го получава на Летните олимпийски игри в Амстердам през 1928 г., където извежда със своите попадения Аржентина чак до финала. Националният селекционер на "гаучосите" Франсиско Оласар обаче оставя своя бърз като вятъра нападател на пейката за началото на Мондиал'30. Едва след разочароващото начало на своите избраници срещу Франция (1:0), треньорът променя мнението си и залага отново на Стабиле. Нападателят му се отблагодарява по най-добрия начин и ниже гол след гол за радост на аржентинските запалянковци. Обаче дори и голът на Стабиле не е в състояние да предотврати загубата на финала от Уругвай с 2:4.

Изображение
На финала през 1930 г. Гилермо Стабиле вкарва втория гол срещу домакините.

Стабиле няма късмет в Италия

След първенството Стабиле получава известност сред международната футболна общественост. До 1930 г. той се състезава като аматьор, но след това се вслушва в съветите на приятелите си и заминава за Италия. При престоите си в Дженоа 93 и Наполи аржентинецът няма очаквания успех, тъй като постоянно е преследван от контузии. През 1936 г. Стабиле отива във Франция и до края на кариерата си през 1939 г. носи екипа на столичния Ред Стар Олимпик Париж.

С началото на Втората световна война Стабиле се завръща в родината си и започва треньорска кариера. От 1939 до 1958, както и през 1960 г. той е национален треньор на Аржентина и извежда "гаучосите" до шест титлина турнира за "Копа Америка".

Изображение
Гилермо Стабиле като треньор със своите избраници в националния отбор на СП 1958 в Швеция.

Погребение като на държавник

Легендарният футболист има успех и извън футболното игрище. Благодарение на харизматичния си нрав той бързо забогатява, след като започва търговия. Милионерът Стабиле е част от висшето общество на Буенос Айрес и когато умира на 27 декември 1966 г. в аржентинската столица, погребението му напомня това на някой велик държавник - в пълен противовес на траурната церемония на противника му във финала на Уругвай'1930 Хосе Леандро Андраде. Обичащият живота уругваец безуспешно опитва късмета си в шоубизнеса като певец и танцьор, след като окачва футболните си обувки на пирона. Андраде умира самотен и в дълбока бедност през 1957 г. в Монтевидео.

Изображение
Като национален селекционер на Аржентина Стабиле печели 6 южноамерикански купи "Копа Америка".

Изображение
Стабиле бележи на СП 1930 срещу САЩ. Аржентина печели с 6:1.