Ново рождение в тенджера за вурстове

Преди 60 години германският футбол получава своя втори шанс: в първия си официален двубой след края на Втората световна война бундестимът побеждава съседите Швейцария с 1:0. Една история за стомана, кръв и едно швейцарско джобно ножче.



Особените поводи изискват особени думи. "Войната, която осея страната със стомана и напои пръстта с кръв", с трепереща ръка пише журналистът от "ШпортМагацин" Хайнц Крон през ноември 1950 г., "остави своите опустошителни последици и във футбола." Съвременникът на военните събития Крон има всички основания да използва тези патетични слова: На 22 ноември 1950 г. западногерманският национален отбор среща Швейцария. Това е първата международна среща на младата тогава страна след края на войната.

А действително за националния селекционер Зеп Хербергер не е никак лесно да мобилизира един достоен отбор за двубоя в Щутгарт. Девет от общо дванадесетте, играли в мача футболисти, в края на краищата са пълни дебютанти. Много от възпитаниците на германския наставник от преди дори не могат да присъстват като зрители на Некарщадион в Швабия - те са или мъртви от години, или все още се намират във военен плен. Младежта е смазана от военната загуба, заслепяващия фанатизъм и оръжията на врага.

Близане на раните и преживяване

Цели пет години са изминали от безусловната капитулация на 7 май 1945 г., от пет години вече "Фюрера" е мъртъв. Той, който прати футболистите, заедно с милиони други човешки същества, в бездната на катастрофата, сам отне живота си на 30 април 1945 г. Пет години, в които опечалени жени търсят своите съпрузи, деца и близки в развалините, ближат раните си и живеят ден за ден. Как биха могли хората да мислят за футбол в такива времена?

Германците все пак успяват да го сторят. Футболът, от елитните оберлиги до най-закътаните селца, се превръща в опиум за народа. Първите местни таланти се превръщат в регионални герои, а малко след това германската общественост търси ново преразпределение на силите върху европейската футболна карта. Но световната организация ФИФА първоначално отказва да приеме Западна Германия за член на признатите футболни нации. Едва на заседанието в Брюксел на 22 септември 1950 г. е постигната промяна: Германия отново е на борда. Поне що се отнася до членството. Сега страната се намира в нова нужда. Само два месеца по-късно трябва да се проведе първата международна среща на новата членка на ФИФА.


Корица на "ШпортМагацин" от 1950 г.

По ирония на съдбата: Щутгарт; по ирония на съдбата: 22 ноември

По ирония на съдбата мачът се играе в Щутгарт. Осем години преди това, на 1 ноември 1942 г., нацистка Германия играе в столицата на Швабия и на стадиона, наречен "Адолф-Хитлер-Кампфбан", последното си домакинство - то е спечелено с 5:1 срещу Хърватия. По ирония на съдбата двубоят с Швейцария е насрочен за 22 ноември. Осем години преди това тимът на Зеп Хербергер играе последната си среща изобщо - тя е спечелена с 5:2 срещу Словакия. След това: идва краят на света. Поне такъв, какъвто германците са го познавали.

Това, че през 1950 г. в Щутгарт се играе футбол, почти граничи с чудо. Срещу швейцарците Хербергер изпраща на терена следните играчи: Турек - Бурденски, Щрайтле, Купфер, Бауман, Баруфка - Б. Клот, Морлок, О. Валтер, Балог, Р. Херман. Малко преди началният сигнал Рьорих сяда на пейката като единствената резерва и така допълва историческата единадесеторка. Едно име липсва: Фриц Валтер. Някога вундеркинд на нацисткия германски футбол, след това глътнат от войната, по-късно изплют от нея, Валтер е най-важният човек на Хербергер. Обаче "Шефа", както германските футболисти наричат своя треньор, оставя пфалцкия играч извън игрището. Така германският футбол се сдобива с първия си скандал, свързан с националния отбор. Защо Валтер не играе? Три възможни причини се дискутират в пресата: обикновена контузия в коляното, нервна криза и гняв поради негативните критики. "Фриц Валтер се държи като някакъв пощръклял козел от цирка", пише един от вестниците. "От истеричен плач се преминава в нервен шок", твърди друг. Никой не е сигурен относно истинската причина, дори и самият "ШпортМагацин", който отбелязва след края на срещата: "Победата с него щеше да е още по-убедителна, но успяхме да спечелим и без него!"

"Голът съпътства семейството ни до днес."

Германците печелят с 1:0, а реализираната дузпа от Херберт Бурденски, бащата на вратаря от бундеслигата Дийтер Бурденски, решава спора в полза на домакините. Четири дни след победата авторът на решителното попадение става баща, а синът Дийтер разказва по-късно: "Този гол съпътства нашето семейство и до днес." Футболен празник? На терена - със сигурност. Около игрището на препълнения Некарщадион обаче за малко не се стига до истинска катастрофа. 115 000 души настъпват към подгизналите от дъжда естествени трибуни, а който не разполага с билет, просто намира пукнатина в оградата около стадиона. В деня след мача зрители съобщават за препълнената зона са правостоящи, в която хората били натикани като "вурстове в тенджера". "Не изглеждахме по-различно от пехотинци след тежък военен щурм в пресечена местност. Бяхме целите пребити и посинени", разказва очевидец, позвайки милитаристични аналогии.

И все пак: Огромното човешко множство образува един грандиозен кулис за този първи двубой на националния отбор, който Зеп Хербергер бързо определя като "новото раждане на нашата национална единадесеторка". Когато преди началото оркестърът свири, той изпълнява химна само на гостите. Понеже младата германска държава все още няма собствен химн, целият стадион просто мълчи в продължение точно на една минута. А когато реферът Елис дава сигнал за край след изтичането на 90-те минути в щутгартското небе политат ракети. Репортерът на "ШпортМагацин" Фрийдеберт Бекер, току-що завърнал се от световното първенство в Бразилия, почти съзира латиноамериканска страст в това: "Между другото: Сигнални ракети! В Рио могат само да се учат. В Щутгарт се забелязаха няколко сигнални средства. А сега си представете стотици и хиляди такива ракети. Така ще получите някаква бегла представа за "акустичния фойерверк" на едно световно първенство!"


Германецът Макс Морлок бие с глава покрай плонжиралия швейцарски вратар Адолфе Хуг

Отново водеща роля?

Бекер е този, който в цялата еуфория не пропуска да използва определението "световна класа" относно германските футболисти. "Но все пак смея да твърдя, че примерно третият от световното първенство - прекрасноиграещите шведи, в никакъв случай не са по-силни от игралия германски бундестим!" С охота вестникът на Бекер цитира също и съдията Елис, който след последвалия банкет, може би опиянен от едно или друго алкохолно питие обявява своята позиция по въпроса: "Ръководил съм много срещи в Европа, а наскоро и на първенството в Рио де Жанейро и твърдя, че германският футбол скоро отново ще играе водеща роля."

Втората световна война, която потопи Германия в стомана и кръв, нито е простена, нито е забравена на този 22 ноември 1950 г. Но поне новоприетата във футболното семейство нация е направила първата си крачка в посока на нормалността. Четири години по-късно Хербергер, заедно с новоизпечения си отбор, дори празнува световната титла. В Швейцария. След 3:2 срещу Унгария трима от общо дванадесетте футболисти от състава в Щутгарт играят отново - това са Макс Морлок, Тони Турек и Отмар Валтер.

До трупа паднал лежи един джобен нож

Може би Фриц Балог също щеше да бъде един от световните шампиони, но пресбургчанинът, който празнува дебюта си с националната фланелка срещу Швейцария, умира на 14 януари 1951 г. При прибирането на неговия отбор Некерау от гостуване на Байерн Мюнхен в мач за първенството на Оберлига Юг, Балог пада от влака 12 километра преди град Улм. До трупа му паднало лежи едно швейцарско джобно ножче. Подарък от гостите за мача от 22 ноември 1950 г.


Зеп Хербергер (в близък план), заедно с Фриц Валтер (в средата) и Курт Мюлер, отдъхва край езерото Ванзее до Берлин.

... и накрая печелят германците

Германия победи Англия на осминафинала от СП 2010. Преди 20 години една друга селекция, тази на ФРГ, среща британците в едно италианско лято през 1990 г.Стадион "Деле Алпи" в Торино. Полуфинал за световно първенство. Поздрав за всички, обичащи германския футбол...



Западна Германия - Англия
Сряда, 4 юли 1990 г., 20:00 часа
Полуфинал от СП 1990

Стадион: Стадио Деле Алпи, Торино
Зрители: 62 628
Съдия: Хосе Рамис Райт

Състави:

Западна Германия:
Бодо Илгнер - Клаус Аугенталер, Томас Бертолд, Гуидо Бухвалд, Юрген Колер, Андреас Бреме, Томас Хеслер, Лотар Матеус, Олаф Тон, Юрген Клинсман, Руди Фьолер
Треньор: Франц Бекенбауер

Англия:
Питър Шилтън - Стюарт Пиърс, Дез Уокър, Тери Бътчър, Пол Паркър, Марк Райт, Крис Уодъл, Дейвид Плат, Пол Гаскойн, Гери Линекър, Питър Биърдсли
Треньор: Боби Робсън


20:00 часа
Двата отбора излизат на терена. Германците още в началото залагат на пълна конфронтация, излизайки за първи път в турнира със своите зелени екипи, което пък рязко повишава риска от очни заболявания на зрителите! Ако оптическите фаулове се санкционираха, досега всички футболисти на бундестима да бяха получили по един жълт картон.


20:01 часа
Олаф Тон и Томас Хеслер се завръщат в титулярния германски отбор и демонстрират увереност. Англичаните са впечатлени от показаните физически достойнства на своите съперници и реагират напълно панически. Те забиват Тери Бътчър най-отзад като либеро и зарязват зоновата си защитна тактика. Някои английски фенове явно вече са понапълнили гащите!


20:11 часа
Англичаните изглеждат окопитени след първоначалния шок. Пол Гаскойн загрява ръкавиците на Бодо Илгнер - явно вече напълно е изтрезнял след запоя от предходната нощ. Халфът е някакво чудо на човешката физиология - издържал вече две срещи с продължения в настоящото световно първенство, докато всяка вечер опустошава безброй халби бира. Забележително.


20:16 часа
Томас Хеслер също се раздава на игрището. Явно е решил да направи добро впечатление на бъдещите си италиански работодатели.


20:36 часа
Руди Фьолер необезпокояван изстрелва топката чак в странично хвърляне. Хитрата лисица обаче не е вчерашна и се опитва да прикрие гафа си като симулира контузия. Помощник-коментаторът Ото Рехагел, който добре познава бившия си футболист, се включва в театралната постановка: "Възможно е Руди да е получил някакво разкъсване."


20:37 часа
Германският отобр съпреживява драмата на Фьолер и не успява да се задържи на високото си игрово ниво отпреди "контузията". Крис Уодъл получава топката в централния кръг и от 40 метра затруднява Бодо Илгнер. Какъв късмет, че вратарят следи играта.


20:38 часа
Май Руди Фьолер наистина се е контузил, защото на негово място в игра влиза Кале Рийдле. Ако Фьолер е здрав, то това е най-убедителната симулация във футболната история.


20:45 часа
Почивка между полувремената. Кайзерът нервно си намества очилата и изчезва в съблекалнята. Зап Майер небрежно снима трибуните с портативна видео камера и мисли за напрегнатостта в треньорския щаб. Дявол да го вземе, време е за разбор, Зеп.


21:00 часа
За подновяването на играта коментаторът Дийтер Кюртен не ни залива с надежди. "Експертите предполагат, че англичаните няма да издържат физически повече на това темпо на игра, но аз лично не съм убеден в това." Супер. И ти наричаш себе си познавач?


21:15 часа
Гол за Германия! Анди Бреме, този бог на геометрията. Той разбира се веднага забеляза, че вратарят-доайен Питър Шилтън е излязъл прекалено напред от голлинията си. Анди шутира от многообещаваща позиция пред надутите островитяни, горна греда, гол. Дали причината за попадението е по-ниският ръст на Шилтън в сравнение с Илгнер или неадекватната подредба на английската защита - все едно.

Дийтер Кюртен е психически нестабилен в следствие на остра дехидратация и налудничево хвали стоящия до него Рехагел: "Ото, много добре", но колегата му, който се намира в коренно противоположно състояние на духа, отвръща: "Още ли стоиш зад думите си?".


21:35 часа
Гол за Англия! Невероятно. Три огромни пробойни зейват в германската отбрана, а топката лети с пълна сила към вратата десет минути преди края. Линекър. Невероятно.


21:43 часа
Гаскойн вижда жълтия цвят. Финалът при всички положения ще се играе без "Газа". Всичките жестикулации, убеждения и молби не произвеждат нищо, съдията Хосе Рамис Райт не знае пощада. Шумът от разбиването на сърцето на Гаскойн отеква и до най-отдалечените места по стадиона. Болката, изписана по лицето на англичанина, докосва душата и на най-закоравелия телевизионен наблюдател. Потичат сълзи. Който не е забелязал изблика на емоционалност веднага, малко по-късно разбира за това настроение по жестовете на неговите съотборници към английската скамейка: Човекът е психически сринат.


21:45 часа
Край, край, край на мача. Или поне на редовното време. Продължения.


Продължения

Помощ, сърцето ми! Клинсман уцелва Шилтън и тревата до англиския страничен стълб, Уодъл удря германската греда, а Бухвалд привлича топката, все едно тялото му е магнит, а тя е метална. Това момче може всичко! Последен сигнал. СЕГА. НАРЕД. СА. ДУЗПИТЕ.


Бекенбауер и Робсън се ръкуват и си разменят любезности. Дали Кайзера би повторил думите си за Бодо Илгнер, че вратарят не бил дузпаджия?


До този момент и двата съперника реализират по три дузпи. Напрежението бавно, но сигурно се покачва.


22:41 часа
Стюарт Пиърс пропуска. Може да се каже, че Бодо Илгнер избива топката с коляно. Също така може да се каже, че Бодо не скочи достатъчно бързо от първоначалната си позиция. Екстаз.


22:43 часа
Уодъл печели наградата в състезанието "Най-автентичен-пропуск-от-точката-на-дузпата-наподобяващ-този-на-Ули-Хьонес" и праща топката в нощното небе на Торино. Финал!!!


22:44 часа
Всички прегради за германската радост се сриват, дори самият Зеп Майер спринтира като някой хлапак по тревата и взема участие в бурното празненство на обезумелите от радост германски играчи. Германия е на финал, а Англия подсмърчайки си заминава у дома. Защо всеки един ден не е такъв? Танц, Франц, Тралала, колко е хубаво всичко! Отваме да пием бира с Ото и наздраве на всички! Ще се видим на финала!

За Севилската нощ и обезболяващите

Германия изостава с 1:3 срещу Франция на полуфинала от СП 1982, а Патрик Батистон лежи в болница след сблъсък с Шумахер. Но единадесеторката на Дервал се изправя на крака. Клаус Фишер си спомня.



Репортаж от мача

"Още предварително знаехме, че ще има една невероятна борба. Французите бяха един превъзходен отбор с изключителни халфове: Платини, Тигана, Жирес..., това беше футбол от най-висока класа.

Знаехме също, че мачът ще бъде труден и това се потвърди след изиграването на 90-те минути: Беше една вълнуваща и интересна среща от първата до последната секунда, с много голови положения и спорни ситуации. В продълженията интригата отново присъстваше, но при пасив от 1:3 нещата вече изглеждаха безнадеждни. Но никога не изпитахме чувството, че всичко е приключило. В един внезапен момент Карл-Хайнц Румениге, нашият дълго време контузен капитан, влезе в игра като смяна и веднага направи гол. Това винаги дава нови сили.

И тогава все пак трябва и малко късмет. Нападнахме по крилото, последва центриране на Литбарски, Хрубеш ритна топката всъщност твърде встрани. Стоях с гръб към вратата и нямах друг избор - уцелих топката перфектно. Дори днес често ме заговарят за този гол. Имам футболна школа, а родителите разказват на своите деца: Клаус Фишер, който преди правеше головете със задни ножици."

Кадри от драмата:




Кратка статистика:
ПОЛУФИНАЛ ЗА СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ИСПАНИЯ'82:

ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ - ФРАНЦИЯ 8:7 СЛЕД ДУЗПИ (1:1, 1:1, 2:3, 3:3)

Състави:
Западна Германия: Харалд Шумахер, Манфред Калц, Улрих Щилике, Карл-Хайнц Фьорстер, Бернд Фьорстер, Волфганг Дремлер, Паул Брайтнер, Феликс Магат (73. Хорст Хрубеш), Ханс-Петер Бригел (96. Карл-Хайнц Румениге), Клаус Фишер, Пиер Литбарски. Треньор: Юп Дервал.

Франция: Жан-Люк Етори, Манюел Аморос, Мариус Трезор, Жерар Жанвион, Максим Босис, Ален Жирес, Жан Тигана, Мишел Платини, Женгини (51.Патрик Батистон, 61. Кристиан Лопез), Доминик Рошато, Дидие Сикс. Треньор: Мишел Идалго.

Голове:

1:0 Литбарски (17.), 1:1 Платини (26. дузпа), 1:2 Трезор (92.), 1:3 Жирес (98.), 2:3 Румениге (102.), 3:3 Фишер (108.);
Дузпи: 0:1 Жирес, 1:1 Калц, 1:2 Аморос, 2:2 Брайтнер, 2:3 Рошато, Щилике ---, Сикс ---, 3:3 Литбарски, 3:4 Платини, 4:4 Румениге, Босис ---, 5:4 Хрубеш

Жълти картони: Жирес (35.)
Съдия: Корвер (Нидерландия)
Зрители: 70 000
Стадион: Естадио Рамон Санчес Писхуан (Севиля)
Дата: 8 юли 1982 г.



Коментари:
"Не може да бъде справедливо един толкова важен двубой да се решава с дузпи. Четири години здрава работа се опропастиха с едно спасяване. Хората казват, че малкият финал е нелошо признание, но това е мач без значение. Не буди никакъв интерес и не бива да съществува. Ние искахме само едно нещо - място на финала. Реферът трябваше да ни даде дузпа за онова ужасно нападение срещу Батистон и щяхме да победим. Сега всичко е загубено, и да плачем, това няма да помогне." (Френският селекционер Идалго след срещата)

"Трябва да свалим шапки пред играчите за силата на характера, която демонтрираха. Имахме най-различни проблеми с контузии и заболявания, но отказахме да се предадем. Изпълненията на дузпи не е добър начин да се реши един двубой, но поне е еднакво честно спрямо двата отбора. Относно инцидентът с Батистон, Шумахер твърди, че е излязъл за топката, но е хвърлил твърде много сили, за да избегне сблъсъка. Той много съжалява за това, което се случи, но то е нещастен случай." (Германският селекционер Юп Дервал)

"Много по-трудно е да гледаш мача отстрани, отколкото да участваш в него. Умирах хиляди пъти, преди да реша да рискувам по-тежка контузия, когато Франция отбеляза втория си гол. Хазартното действие обаче си заслужаваше и успях с влизането си да намаля пасива. Франция игра красиво днес, но те избраха наивна тактика, след като поведоха с 3:1. Дадоха ни възможност да се върнем в играта и ние я използвахме." (Карл-Хайнц Румениге)

"Убеден съм, светът знае, че най-добрият отбор загуби. Обаче можем да се сърдим само на себе си. Германците биха играли сигурно и защитно ако водеха с 3:1, но това не е нашият начин да играем футбол. Научихме нещо от този мач." (Мишел Платини)

"Между професионалистите няма съжаление, но ще платя зъбната операция на Батистон." (Последваща вербална атака на Тони Шумахер срещу Батистон)

"Престъплението на века": Шумахер срещу Батистон:


Случи се на 8 юли. По-точно казано: на 8 юли 1982 г., преди почти 28 години. Случи се на полуфинала от Мондиал'82 Франция срещу Германия в Севиля. Случи се в 57. минута. Патрик Батистон, по него време футболист на Сен Етиен, е влязъл в игра само 7 минути преди това на мястото на Бернар Женгини. Той получава отличен извеждащ пас от дълбочина и излиза сам срещу германската врата. Вратарят Тони Шумахер напуска малкото си поле и скача, когато вижда, че не може да достигне топката, и се сблъсква с Батистон. Още във въздуха Шумахер се извърта и забива лакъта си под брадичката на Батистон. Един грозен фаул, който никой на стадиона не вижда - нито съдията Корвер от Холандия, тъй като всички очи следят пътя на топката.

Едва по-късно, когато телевизията показва сцената безброй пъти, бруталността излиза наяве, нищо че Шумахер доста след мача опитва да намери извинение за действието си с оправданието: "Опитах да предпазя коляното си и затова се обърнах така." Батистон губи съзнание и е изнесен от терена на носилка. Мишел Платини държи ръката на своя приятел, тича покрай носилката до страничната линия. Напълно безчуствено след края Шумахер научава, че французинът е бил на границата между живота и смъртта и че при удара е загубил два зъба. Жестокият коментар на германеца гласи: "Между професионалните футболисти няма съжаление, но ще платя зъбната операция на Батистон."

"Това не беше злополука"

Думите на Шумахер предизвикват по-голямо възмущение дори от действието му. Патрик Батистон, който днес работи в младежката академия на Бордо, си спомня 25 години след инцидента: "Все още вярвам, че това беше един преднамерен фаул, а не нещастен случай. За всеки случай обаче мисля, че той не искаше да ме контузи тежко. Това е един парадокс: Естествено, че бих предпочел ударът ми, който мина замалко край гредата, да беше влязъл и да водехме с 2:1. Така щях да бъда изнесен от стадиона като герой. Но не стана така и днес, с необременено съзнание, мога да заявя: Този бруталност срещу мен ме направи по-известен, отколкото някога бих бил само с футболните си умения."

По това време Франция сервира футболно шампанско, а Германия - застояла вода. Франция повежда в продълженията с 3:1, но допуска изравняване 3:3 и губи при изпълненията на дузпи. Батистон, две години по-късно станал европейски шампион, споделя: "Ние бяхме прекалено неопитни." 56-кратният национален футболист, който на 12 март стана на 53 години (женен, с двама сина), няколко седмици след мача се среща за приятелски разговор с Шумахер: "Темата се дъвчеше постоянно от медиите и футболните федерации ни посъветваха да се срещнем лице в лице и да си поговорим като другари. В името на футболното добруване ние се съгласихме, но така и не станахме приятели. Понякога случайно се засичахме на футболни мачове, но повече от едно "Добър ден" не си разменяхме."

Батистон се опитва да избягва разговори с децата футболисти относно успешното му футболно минало: "Те не бива да чуят това." Вместо това той се опитва да обясни значението на думи като "ценности" и "уважение", както и да покаже, че успехът не е възможен без усилена работа: "Те имат всичко и мислят, че всичко което хвърчи се яде. Притежават мобилен телефон, интернет и вече вярват, че само талантът е достатъчен за постигането на целите. Опитвам се ясно да им кажа, че без труд във футбола нищо не проработва - както и в живота по принцип." Накрая Патрик Батистон формулира една мъдра сентенция: "Вярвам, че през живота си човек трябва да е честен, но да не приема всичко като израз на честност. Това е моята житейска философия."



Днес скандалният бивш вратар се изявява като треньор. Предлагам ви един разговор с вратарската легенда Тони Шумахер за болката, прекалената употреба на обезболяващи, кръвта в коляното, огромните подутини и изкуствените цветя на гроба му.

Визитка: Тони Шумахер


Харалд Антон Шумахер е роден в райнландския град Дюрен на 6 март 1954 г., но придобива известност като Тони Шумахер. Той е един от първите вратари, които използват силното си хвърляне с ръка, за да пращат топката в противниковото наказателно поле. През кариерата си Шумахер играе за Кьолн (422 мача в периода 1972-1987), Шалке 07 (33 мача през 1987/88), Фенербахче (65 мача през 1988-1991), Байерн Мюнхен (8 мача през 1991/92) и Борусия Дортмунд (1 мач през 1995/96), както и за "бундестима" (76 срещи в периода 1979-1986).

През 1987 г. Шумахер издава скандалната си книга "Начален сигнал", в която прави скандални разкрития за живота на германските професионални футболисти, включително и за злоупотреби с различни медикаменти. Повече за книгата прочетете на http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB. В следствие на това той е изваден от националния отбор, както и от клубния си тим Кьолн.

Тони Шумахер, вярно ли е, че сте играли финала на Евро'80 със счупена ръка?

Да, така е. Фрактурата се получи в заключителната тренировка, когато някой стъпа на ръката ми. Но кой би се отказал да играе на финал? Обадих се на моя лекар в Кьолн, който тогава долетя в Рим и ми направи един здрав коктейл.

Какво имате предвид под "здрав коктейл"?

Обезболяващи.

Ефектът на обезболяващите обаче отминава по някое време през мача.

В такъв случай се вземат още на почивката. Освен това още в началото на 70-те години тренирам по собствен стил, който ми помага да подтисна мисълта за болка и точно през онзи финал той ми беше много полезен.

Имаше ли във финала на ЕП 1980 ситуация, в която усетихте болката от контузията?

Не, тя беше елиминирана с медикаментите. А счупеното място бях пристегнал здраво. Когато в други случаи играех със счупен пръст на ръката, подготвях ръкавиците си по специален начин. Сестра ми имаше криви шноли за коса, направени от рог, с които аз извивах пръстите на ръкавицата и така облекчавах натоварването върху болния пръст.

Освен тези, какви са били най-болезнените Ви контузии?

Кръстните ми връзки са скъсани и никога не заздравяха правилно. В следствие на това съм опериран шест пъти на това място и менискусът ми е изгладен. Лявото ми коляно също е оперирано два пъти, отново на менискуса. Разбира се, пръстите ми на ръцете постоянно ме болят. Чупил съм различни пръсти, получавал съм разкъсвания на мускули и на капачката на коляното. Почти всеки един пръст на ръцете ми е увреден. Вземах обезболяващи преди мачовете, но не и преди тренировки. При контузия в капачката кракът се подува ужасно, но трябва да се продължи да се тренира. Всъщност медикаментите би трябвало да се вземат само в крайни случаи. Но болките ми ме караха да ги вземам постоянно. Правех го и от егоизъм, защото когато аз играех, никой друг не можеше да застане на вратата.

Постоянно изпитвахте болка и въпреки това играехте?

Това е част от играта. През целия си живот съм изпитвал болка, днес също. Болят ме пръстите, ставите. Но аз успявам да контролирам това чувство.


Тони Шумахер с европейската купа през 1980 г.

Никога ли не сте мислили за възможните последици?

Човек не се замисля. Днес е другояче. При това изкарвах добри пари и не исках до края на живота ми да имам финансови затруднения. Затова контузиите не ме спираха, в крайна сметка важни тогава бяха премиите за победи и успехи.

Какво беше вашето ежедневие като професионален футболист извън терена?

Между мачовете използвах всяка минута, за да възстановявам пръстите на ръцете си. Така например нощем ги мажех с лекарства и се опитвах да ги държа неподвижно, което изобщо не е лесна работа.

Какво Ви посъветваха лекарите? Един футболен лекар не може да прати в игра с чиста съвест вратар със счупени пръсти.

Винаги казвах на лекарите на отбора: "Дали ще играя, решавам аз. В крайна сметка моето здраве е в опасност." Имам дълъг белег над коляното, който получих в един мач, игран в средата на седмицата. Отвън раната изглеждаше като известната контузия на Евалд Лийнен. Разкъсването беше бинтовано още по време на двубоя, а след последния съдийски сигнал ме закараха в болница и ме зашиха с 20 шева. В събота отново играх. Ясно осъзнавах: В най-лошия случай шевовете можеха да се разкъсат отново.

И тогава?

Тогава пак щяха да ме шият.

Значи болките се основна съставна част от работата на професионалните футболисти?

При всички положения. Когато се хвърлях с главата напред в куп от играчи за топката, не се замислях дали по-късно ще изпитвам болки от това. Фокусирах се само върху топката. Чак след края на мача осъзнавах, че всичко ме боли. През 1974 г. получих разкъсване на кръстните връзки, когато Волфганг Франк се подхлъзна и ме удари в крака. Тогава почивах два дни, източиха ми половин литър кръв от коляното и в събота отново бях на вратата - без коленни връзки и с огромен компрес.

Как е възможно това?

Това е чисто психологическо внушение в съзнанието.

И причина за артрозата, от която страдате днес?

Да.


Шумахер в "разговор" с арбитъра Дитер Паули.

През 1974 г. Вие сте в началото на кариерата си. Никога ли не сте се страхували от ранно инвалидизиране?

Не, дори когато лекарят ми казваше: "Някой ден ще си имаш огромни проблеми с коляното."

Лекарите Ви казваха това. Как се държаха треньорите? Казваха ли по-скоро нещо като: "Не им се връзвай толкова!"

Така и не ги питах (смее се). Треньорите естествено се доверяваха на тимовите лекари и физиотерапевти. А дали пръстът на ръката ми след някоя среща е бил подут не интересуваше никого. Нито пък мен.

Той е бил превързан и обезболен. Колко обичайна беше консумацията на обезболяващи по времето на ативната Ви кариера, за да можете да издържите цял мач?

Редовно вземах хапчета. Толкова много, че днес имам впечатлението, че организмът ми не може да приеме повче някои от тях, а други просто нямат ефект върху мен.

Какво означава много? Всеки ден?

Тогава не обръщахме внимание какво и колко вземаме. Когато днес изпитвам болка, трябва да премина към по-сериозни медикаменти.

Да разбираме, че преди сте били безжалостно премедикаментиран?

На шега казвам понякога: "Когато умра, няма нужда да садите цветя на гроба ми, защото те няма да оцелеят. Трябва да забождате изкуствени букети от пластмаса."

Били сте ходещо шкафче за лекарства.

Ограниченията дойдоха чак, след като писах за допинга и обезболяващите средства в моята книга "Начален сигнал".

Значи това, което аз бих взел срещу махмурлук, вероятно няма да има никакво въздействие върху Вашия организъм?

Не. В такъв случай съм свикнал да ползвам други средства.

Дитер Престин има изкуствени коленни стави и схванати стави на китките, Бернд Кулман страда от изтръпнали пети, защото преди всеки двубой си е биел инжекция в петата. Нормално ли беше в съблекалнята на Кьолн в началото на 80-те години да се ползват подобни техники за поддържане на форма?

Иначе нямаше да мога да играя. Аз не съм някакъв мазохист и не изпитвам удоволствие от болката. Не можех да вземам хапчета по всяко време, защото те влияеха на цялото тяло, но частичните упойки бяха нещо нормално.

Имали ли сте негативни преживявания заради хапчетата?

Не, въздържах се от тях, защото осъзнавах, че те влияят на целия организъм. Затова ползвах само локални упойки, например новокаин.

Налагало ли Ви се е понякога по време на мач да подтискате сълзите си от болка?

Поне се опитвах никой да не забелязва това. Най-вече противникът.

Опитва ли се един професионален футболист умишлено да нарани опонента, при положение, че знае за съществуваща контузия?

Когато знам, че противникът ми е с дебели кокали, аз му влизам малко по-твърдо. Това не бих нарекъл неспортсменско, а по-скоро професионално.

Имало ли е моменти, в които сте си помислили: "Тоя мач не мога да го издържа до края"?

Не. Собствената ми тренировка ми е помагала в някои много тежки ситуации. В първата среща след инцидента с Батистон, играна във Франция, зад вратата ми беше издигната кукла по мое подобие на бесилка. Това беше лошо, но можех да се абстрахирам от това.

Душевните болки по-тежки ли са от физическите?

Не зная, но за всеки случай съм се научил да си казвам, че болката е само илюзия.

И това работи също при счупвания?

Да, работи. Както беше и с онази история, когато казах на тогавашната ми жена да си изгаси цигарата в ръката ми. Исках да демонстрирам, че човек може да подтисне болката.

Дори когато съзнанието контролира болката: Вземали ли сте и необходимите медикаменти към това?

Сами не си биехме инжекциите, това правеха лекарите. Но винаги вземахме таблетки. Днес те биха ми помогнали срещу проблемите в лакъта ми, но сега с неохота вземам подобни медикаменти.

Как тренира Тони Шумахер:


Значи все пак преосмислихте някои неща?

Не бива да ги вземам повече, защото не бих могъл да водя повече тренировки. Съпругата ми много внимава за това да вземам възможно най-малко от тези неща. Когато се запознахме с нея, тя ми преподреди шкафчето в банята. Беше потресена как е възможно да има толкова много лекарства в него.

Опасявате ли се от последващи вътрешни последствия в следствие на предишната Ви консумация на медикаменти?

Не. Редовно ходя на прегледи. Всичко е наред.

Тони Шумахер, в каква степен употребата на болкоуспокояващи е допинг?

Трудно е да се каже. Ако сега можех да играя само с необходимите ми болкоуспокояващи, това би било допинг при всички положения.

Това означава, че всъщност преди сте били допингиран, макар това да не е било така по тогавашния правилник.

Не сме вземали нищо, което да е подобрявало постиженията ни. Но след като ГФС е обявил болкоуспокояващите инжекции за допинг, те не бива повече да се използват.

Какво би станало ако ГФС беше направил това по-рано?

Тогава много играчи изобщо нямаше да могат да играят. И времето за възстановяване щеше да бъде малко по-дълго.

Значи ли това, че ако е имало такава забрана за болкоуспокоителни по Ваше време, при положение, че отборите са били с по 20 футболисти, тимовете щяха да са принуждавани да играят с по 8 играчи?

Тогава със сигурност щяхме да се принудим да попълним състава с аматьори. При сегашните медицински щабове определено щях да получа забрана да играя от лекарите.

Кой беше най-болезненият Ви момент на терена?

На терена никога не съм изпитвал болка. Поради адреналина! Днес съжалявам, че повече не мога да бягам за здраве. Пробвах с възстановителни тренировки, но просто не се получава повече. Мога само да карам велосипед и да плувам. Ставите и мускулите ме болят, имам артроза на ръцете. Но това е част от риска, когато човек иска да бъде професионален футболист.

Бомбардирът на нацията

Той се превръща от "малкия дебел Мюлер" в най-успешния голмайстор на световни първенства за дълго време. Неговият невероятен голов инстинкт запазва престижно място на Герд Мюлер в книгите за футболна история, а много от рекордите му и до днес остават недостижими. Той сам помага за най-голямото постижение във футболната си кариера като отбелязва решаващото попадение във финала за световно първенство през 1974 г. Това всъщност е неговия 14-ти гол на световни футболни финали.

Головете му го правят и до днес рекорден реализатор в историята на германския футбол. Герхард (Герд) Мюлер, роден през 1945 г. в баварския град Ньордлинген, става голмайстор на световното първенство през 1970 г. и с общо 14 попадения от два мондиала води вечната реализаторска класация пред Жюст Фонтен (13) и Пеле (12) до 2006 г., когато е изместен от бразилеца Роналдо, отбелязал 15 гола, но в цели 4 световни първенства. Мюлер вкарва невероятните 68 гола в 62 срещи на "бундестима" - една недостижима успеваемост! Към това се прибавят 365 гола в 427 мача в Първа Бундеслига, вероятно още един рекорд за вечността. Цели 7 пъти нападателят е коронован за топреализатор на германското първенство.


Герхард "Герд" Мюлер, роден на 3 ноември 1945 г. в град Ньордлинген.

Герд Мюлер идва през 1964 г. от родния си отбор Те Ес Фау Ньордлинген в Байерн Мюнхен с препоръката, че е отбелязал 180 гола за скромното тимче. По това време "баварците" не са познатия днес гранд, а се борят за класиране в първа дивизия. Треньорът на Байерн Златко Чайковски първоначално не се доверява особено на дипломирания тъкач и го оставя закотвен на пейката. Югославският наставник никак не е очарован от нестандартното телосложение на набития нападател и най-вече от късите му крака и дебелите му бедра.


Герд Мюлер празнува първия си гол в мача срещу Чехословакия през 1973 г., спечелен с 3:0. С ръце към небето - така феновете обичат "Бомбардира на нацията".

"Малкият дебел Мюлер"

Стига се до специалната препоръка на тогавашния президент на Байерн Вилхелм Нойдекер, за да може Мюлер да получи шанс за изява. И той го използва! Байерн се класира в бундеслигата през 1965 г., не на последно място, благодарение на головете на Мюлер. Чайковски вече гледа синовно на нападателя и се обръща към него с "малки дебели Мюлер".

Невероятният голов нюх на Мюлер проправя път към националния отбор през 1966 г., където селекционерът Хелмут Шьон го налага като основен играч, заедно с колегите му от Мюнхен Франц Бекенбауер и Зеп Майер, и го поставя в атаката в партньорство с Уве Зеелер. Преди да участва на световното първенство в Мексико през 1970 г., той вече два пъти е избиран за "футболист на годината в Германия" през 1967 и 1969 г. С десетте си попадения на Мондиал'70 той става не само голмайстор на първенството, но и има значителен принос за бронзовите медали на "бундестима". Още в предварителната група Мюлер нанизва седем от общо десетте германски гола - в първата среща негов гол предотвратява срамен резултат срещу дебютантите от Мароко (2:1), след това вкарва три пъти на България (5:2) и накрая таранът прави класически хет-трик с трите си гола за едно полувреме срещу Перу (3:1), за да изведе германците до първото място в своята група. В драматичния четвъртфинал от първенството срещу Англия Мюлер също е на ниво и вкарва решаващия последен гол в продълженията за 3:2, който изхвърля британците от надпреварата и взема реванш за изгубения финал 4 години по-рано.

Истински драматично протича полуфиналът срещу Италия. След като Шнелингер успява да изравни в последните минути на срещата пасива от 0:1, Мюлер бележи за 2:1 в 4. минута на продълженията. "Скуадра адзура" обръща мача още веднъж през второто продължение с попадения на Бургнич и Рива, обаче Мюлер засича центриране на Либуда за 3:3. Но съдбата се усмихва на италианците в последните минути на двубоя, наречен "мача на века". В 112. минута Джани Ривера отбелязва победния гол. В "малкия финал" на първенството германците побеждават Уругвай с 1:0, а Мюлер асистира за единствения гол на Волфганг Оверат.


Това е само един от стотиците негови голове, но пък е най-важният от тях. Във финала от СП 1974 Герд Мюлер бележи малко преди почивката за крайното 2:1 срещу Холандия.

"И изведнъв топката е в мрежата"

Домашното световно първенство през 1974 г. остава турнирът, в който Мюлер постига най-големия триумф в кариерата си. Той бележи "само" 4 гола, но победното му попадение за 2:1 във финала срещу Холандия го прави почти безсмъртен. Малко преди почивката между полувремената първоначално той не успява да нанесе хубав удар след подаване на Райнер Бонхоф, но в последствие отново се добира до топката, не се колебае дълго "и изведнъж топката е в мрежата." (думи на Мюлер)

Със спечелването на световната титла Мюлер прекратява кариерата си в националния отбор на своята страна. През 1979 г., вече на 33-годишна възраст, той е оставен на пейката от треньора на "Байерн" Пал Чернай и решава да се впусне в приключението "американски сокър", като подписва доста изгоден договор с клуба от Флорида Форт Лодърдейл Страйкърс. С него Мюлер достига до финал за първенството на САЩ през 1980 г., а повече за американския престой на германския таран можете да прочетете на http://manorlegend.blogspot.com/2010/01/blog-post_6678.html.

Мюлер: "Докат' го мислиш, вечий твърде късно."*

След края на кариерата си той се завръща през 1984 г. обратно в Мюнхен и попада в дълбока житейска криза, от която, за щастие, излиза в крайна сметка. От 90-те години до днес Мюлер принадлежи към треньорския щаб на своя Байерн Мюнхен. Едновремешният талант на мюнхенския отбор Паоло Гереро го определя като свой учител, който го е взел под крилото си в началото на кариерата му. Вероятно Мюлер е обучавал младия перуанец на нападателното изкуство със своите думи, белязани със силен баварски диалект: "Докат' го мислиш, вечий твърде късно."


Герд Мюлер, заедно с днешния президент на рекордния германски шампион Байерн Мюнхен Ули Хьонес, постига много спортни успехи. След края на кариерата на Мюлер, Хьонес го привлича в треньорския щаб на Байерн.

Петте най-хубави цитати за Герд Мюлер:
"Какво да го правя този щангист?" - Златко "Чик" Чайковски (бивш треньор на Байерн Мюнхен);

"Когато тръгнех с топката от задни позиции, виждах как краката му вече треперят." - "Кайзер" Франц Бекенбауер;

"Извън наказателното поле той е като агънце, а вътре в него се превръща в свиреп вълк." - Норберт Хоф (съперник от тима на Хамбург);

"Когато всички накрая губеха надежда, тогава изведнъж на преден план излизаше Герд." - Зеп Майер (вратарска легенда);

"Той не може да бъде сравняван с никой друг играч. Никой! Нито дори с Пеле." - Бернд Хьолценбайн (съиграч в националния отбор през 1974 г.)


През своята кариера Герд Мюлер е затрупан от награди. През 1969 г. централният нападател получава приза за най-добър реализатор в първенството и същевременно е определен за "футболист на годината в Германия".

Успехи и отличия на Герд Мюлер:
Световен шампион: 1974 г.;
Европейски шампион: 1972 г.;
Носител на Междуконтиненталната купа: 1976 г.;
Носител на КЕШ: 1974, 1975 и 1976 г.;
Носител на КНК: 1967 г.;
Шампион на Германия: 1969, 1972, 1973 и 1974 г.;
Носител на Купата на Германия: 1966, 1967, 1969 и 1971 г.;
Носител на Ордена за заслуги на Федерална република Германия: 1977 г.;
Включен е в списъка на 100-те най добри футболисти в историята по случай 100-годишнината на ФИФА;
Носител на "Златната топка": 1970 г.;
Футболист на годината в Западна Германия: 1967 и 1969 г.;
Голмайстор на СП: 1970 г. (10 гола);
Голмайстор на ЕП: 1972 г. ( 4 гола);
Носител на "Златната обувка": 1970 и 1972 г.;
Голмайстор на Първа Бундеслига: 1967, 1969, 1970, 1972, 1973, 1974 и 1978 г.;
Голмайстор в турнира за КЕШ: 1973, 1974, 1975 и 1977 г.

* Опит на автора да изобрази баварския диалект на Мюлер в българския му еквивалент. Извинявам се ако не се е получило сполучливо.


Герд Мюлер засича топката в мрежата на италианците за 3:3 в 109. минута. Нападателят се разписва два пъти срещу Италия на СП 1970, но накрая "адзурите" печелят след продължения с 4:3 и отстраняват германците.


Превъзходната техника на шутиране и точното пласиране са в основата на високата резултатност на Мюлер. На снимката той бележи победното попадение в мача с Албания през 1971 г. (1:0).


В турнирите Мюлер носи екипа с номер 13, а на снимката голмайсторът е поздравяван от Зеелер, Либуда и Оверат след третия си гол срещу България на СП 1970 (5:2).


Топ-реализаторът се хвърля жертвоготовно в много единоборства през кариерата си и плаща висока цена за ефективността си пред вратата. На снимката Герд Мюлер лежи контузен на тревата по време на победата с 2:1 срещу Испания през 1973 г.


На 3 юли 1974 г. Герд Мюлер бележи за победата с 1:0 над Полша на франкфуртския Валдщадион и повежда "бундестима" към финала на СП 1974.


Без съмнение Герд Мюлер е убийствено ефективен с топка в краката, но също и във въздуха създава доста опасности за противниковите вратари. На снимката е показана сцена от полуфиналната победа с 2:1 срещу Белгия от ЕП 1972.


Винаги когато Герд Мюлер е в противниковото наказателно поле, за защитата на съперника той представлява огромна опасност. Във финала за ЕП 1972 голаджията вкарва две попадения на СССР, а германците триумфират с 3:0.


Попадението за 3:1 от победата с 5:2 от СП 1970 срещу България. Герд Мюлер демонстрира железни нерви и от бялата точка. В двубоя с българите той бележи още два пъти от игрови ситуации.

10 метра изоставане

Световен финал през 1986, Германия срещу Аржентина: при резултат 2:2 Марадона прави смъртоносен пас към Хорхе Буручага. Само Ханс-Петер Бригел може да предотврати най-лошото. Тук той си спомня за легендарното надбягване.



"Е, да, сигурно е игран и по-добър футбол, отколкото нашия в Мексико. Но отборът ни беше толкова силен, че спокойно можехме да станем световен шампион. След победа с 2:0 срещу Франция ние се класирахме на финала, побеждавайки действащия европейски шампион.

Там срещнахме аржентинците, а шансовете, по мое мнение, бяха "фифти-фифти". Казвам ви: беше ми мечта да изляза на стадион Ацтека! Отвън той изглежда твърде малък, но всъщност е вкопан в земята 30 метра и побира 100 000 крещящи зрители. Условията за игра бяха екстремни, защото поради вечерното излъчване за Европа, трябваше да започнем точно в 12 часа на обяд мексиканско време. На тревата беше 50 градуса по Целзий, а телата ни не хвърляха никаква сянка!

Аз самият играех още от мачовете в предварителната група с разкъсан мускул на крака. Това днес е немислимо! Отначало започнах като ляв защитник, но аржентинците поведоха с 2:0 след голове на Браун и Валдано и Франц Бекенбауер ме прати малко по-напред, за да внимавам за Валдано. Аржентинците бяха изтощени, още по-изтощени от нас. Можете да си представите колко натоварващо беше това на нечовешката жега! Беше изключително трудно тя да се преодолее.

Изведнъж Кале Румениге и Руди Фьолер изравниха резултата, а ние хвърлихме всичко в атака и ги натикахме в половината им, играейки на ръба на засадата. Тази тактика беше обаче грешна, трябваше да чакаме продълженията - там аржентинците щяха да припаднат от умора. Но ние искахме на всяка цена да решим всичко, а победата беше толкова близо!

"Ще го настигнеш, ще го настигнеш, ще го настигнеш!"

Тогава Марадона получи топката и пусна отличен пас за Буручага. Ако Карл-Хайнц Фьорстер и аз бяхме направили само още една крачка напред, тогава Буручага щеше да попадне в засада! Но сега той не беше и сам се затича срещу вратата. Аз бях напълно стъписан, а той имаше само още 35 метра пред себе си! Втурнах се след него, но първоначално бях все пак малко встрани и имах 10 метра изоставане. Бях дошъл във футбола от леката атлетика, десетобой, можех добре да спринтирам и направо "изядох" дистанцията. Бях се втренчил в топката и си мислех: "Ще го настигнеш, ще го настигнеш, ще го настигнеш!" Тичах като луд след него, но имаше още толкова много разстояние! На границата на наказателното поле той все още имаше метър преднина - твърде много, за да мога да го фаулирам. "Тони, излез", помислих си, но тогава вече Буручага ритна топката съвсем отпуснато и немощно под плонжа на Шумахер. "Това не може да е истина", мина ми през главата, когато видях топката да се търкаля във вратата.

Стоях зад вратата и не знаех какво се случва, толкова празна чувствах главата си. Това беше фатален удар, а ние бяхме на земята. Оставащите пет минути изтекоха доста бързо и изведнъж всичко беше изгубено, просто изгубено. Анди Бреме каза в съблекалнята: "С удоволствие бих умрял." Аз не бях чак толкова краен, въпреки че това беше последният ми мач за националния отбор. Обаче виех от яд като затворено куче.

В съблекалнята всички се съгласихме, че сме играли добре, дори бундесканцлерът Кол го потвърди. По-късно, за допингпробата, отново се срещнах с Марадона. Трябваше да пием безалкохолна бира. Но той се страхуваше, че някой му е сложил някакво вещество в пиенето. Така че ме попита, дали първо аз не искам да пия. Нямах нищо против.

Междувременно все още си мислех за надбягването. Защо дистанцията не беше 5 метра! Тогава със сигурност щях да догоня Буручага. Но бяха 10 метра - и ние станахме вицешампиони."



Кратка статистика:
ФИНАЛ НА СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ МЕКСИКО'86:

АРЖЕНТИНА - ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ 3:2 (1:0)
Аржентина: Нери Пумпидо, Серхио Батиста, Хосе Браун, Хорхе Буручага (90. Марсело Тробиани), Хосе Кусиуфо, Диего Марадона, Хорхе Валдано, Ектор Енрике, Рикардо Хиусти, Хулио Олартикоечея, Оскар Руджери. Треньор: Карлос Билардо.

Западна Германия: Харалд Шумахер, Ханс-Петер Бригел, Андреас Бреме, Карл-Хайнц Фьорстер, Норберт Едер, Лотар Матеус, Феликс Магат (62. Дитер Хьонес), Карл-Хайнц Румениге, Томас Бертолд, Дитмар Якобс, Клаус Алофс (46. Руди Фьолер). Треньор: Франц Бекенбауер.

Голове: 1:0 Браун (23.), 2:0 Валдано (55.), 2:1 Румениге (74.), 2:2 Фьолер (80.), 3:2 Буручага (83.)

Съдия: Ромуалдо Арпи Фильо (Бразилия)
Зрители: 114 600
Стадион: стадион Ацтека, Мексико Сити
Дата: 29 юни 1986 г.

Мост към победата

В Берлин стената пада. Но един берлинчанин не може да танцува на Александерплатц - той трябва да играе футбол. Спомен за двубоя, в който "Ике" Хеслер вкара победния гол и класира Германия на Световното първенство в Италия през 1990 г., а там германците спечелиха титлата.



Скоро Томас Хеслер може да си резервира място на трибуната. Като конферансие за новобогаташи, които ще платят луди пари, само и само да чуят футболните му разкази за чудни центрирания, финтове и решителни голове. Специалното обслужване струва 1000 евро и е въведено и успешно практикувано от бившия футболист Томас Алофс под името "Близки срещи с профи-играчи". Програмата е с участието на бивши футболисти, които не се притесняват да разказват за своите активни спортни години. Алофс убеждава към стотина някогашни звезди да се включат в проекта му. Най-известният от тях, по думите на Алофс, е: Томас Хеслер, 101 национални срещи, световен шампион от 1990 г.

Германия срещна Уелс в квалификационната група за Световното първенство в Южна Африка през 2010, но никой от Германския футболен съюз не се сети навреме да въведе хитрия маркетингов ход с кьолнския берлинчанин за мачовете с британците. Хеслер не е един от най-бъбривите ветерани, но що се отнася до срещи с уелсците, той винаги има какво да сподели. За "този гол, който никога няма да забравя". Това 2:1 срещу Уелс в Кьолн, което отвори пътя на "бундестима" към титлата в Италия. Без победния гол на Хеслер, Германия нямаше да стане световен шампион през лятото на 1990 г.

15 ноември 1989 г. е сряда. Преди шест дни Берлинската стена рухва. Хеслер е израснал под найната сянка в северната част на Берлин, където се срещат кварталите Райникендорф, Вединг и Панков. Къщата на семейство Хеслер се намира на алея Лете и е построена малко след края на войната. Малкият Томас играе за ведингския отбор Метеор 06, на чието игрище на Озлоер Щрасе тренират и футболистите на Херта. Понеже реномираният берлински клуб пренебрегва младежкия национален играч, той заминава през 1983 г. за Кьолн. Когато разделителната стена пада на 9 ноември 1989 г. берлинчанинът Хеслер наблюдава събитията само като телевизионен зрител. По-късно футболистът казва, че при подготовката за срещата с Уелс, в мислите си той през цялото време е бил в Берлин.

Той още ли е мислено в Берлин?

Положението за германския отбор преди мача е "всичко или нищо". Нужна е само победа. Уелсците отдавна са загубили шансове за класиране, те не чувстват психологически натиск и играят освободено. Голът на Алън след единадесет минути игра извежда островитяните напред в резултата. Четвърт час след това Руди Фьолер изравнява, но това не е достатъчно. Головото съотношение на почивката е 1:1. Хеслер е незабележим на игрището. Той още ли е мислено в Берлин?

Франц Бекенбауер го оставя в игра и, както почти винаги в ролята си на ръководител, "Кайзера" се оказва прав. Три минути са изминали от втората част. Пиер Литбарски, друг берлинчанин - роден е в Шьонеберг, центрира над главите на високите уелски защитници. Нисичкият Хеслер се домогва до топката и я праща с остър удар ниско по тревата в долния ъгъл на вратата на гостите за 2:1.

Томас Хеслер подарява на Германия участието на Мондиале'90 и така запазва титулярното си място в германската единадесеторка чак до финала с Аржентина, въпреки че това е по-трудно отколкото си мислите. Неговите конкуренти за изява в креативната полузащита са Уве Байн и Олаф Тон. Бекенбауер залага на Хеслер и се мотивира именно с важния гол. 2:1 срещу Уелс, шест дни след падането на Берлинската стена.

Голът на "Ике" Хеслер в 48. минута срещу Уелс:


Кратка статистика:

КВАЛИФИКАЦИЯ ЗА СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО 1990:

ГЕРМАНИЯ - УЕЛС 2:1 (1:1)

Германия: Илгнер, Аугенталер (46. А. Райнхард), Ройтер, Бухвалд, Бреме, Хеслер, Дорфнер, А. Мьолер, (82. Байн), Литбарски, Клинсман, Фьолер

Уелс: Саутъл, Магуайър, Николъс, Мелвил (79. Паскоу), Ейзълууд, Филипс, Сондърс, Блекмоур, Боуън, (64. Хорн), Хюз, Алън

Голове: 0:1 Алън (11.), 1:1 Фьолер (25.), 2:1 Хеслер (48.)

Съдия: Мишел Вотро (Франция)
Зрители: 60 000
Стадион: Мюнгерсдорфер Щадион, Кьолн
Дата: 15 ноември 1989 г.