Гмуркачът, покорил световния връх

"Роси фантастико" - така празнуват медиите на Апенините през 1982 г., след като Паоло Роси изиграва решеваща роля за третата световна титла на Италия със своите 6 гола. Нападателят на "Скуадра Адзура" влиза в книгите по футболна история с представянето си на Мондиал'82 в Испания.


Паоло Роси, роден на 23 септември 1956 г. в тосканския град Прато, Италия

Въпреки всички свои постижения, звездата на италианския нападател никога не успява да изгрее истински.

Открит от торинския Ювентус и събрал опит във втородивизионните Комо и Виченца, 21-годишният Роси директно е повикан в националния отбор за световното първенство в Аржентина през 1978 г. Със своите 24 гола през същата година футболистът е извел Виченца до вицешампионското звание на Ботуша.

На първенството в Южна Америка Роси играе отлично с националния екип - седем мача, три гола, две асистенции и четвърто място с Италия. Хитрият нападател е приветстван не само от италианските запалянковци, но и от ръководството на Перуджа.

Там той се замесва в скандал със залагания и е наказан да не участва в професионалния футбол за три години. Санкцията е съкратена на две години, така че вратата на националния отбор, настойчиво държана от селекционера Енцо Беардзот, се оказва отворена. Преди световното първенство в Испания Роси се завръща не само в Ювентус, но и на международната трибуна.


Във "финала преди финала" срещу Бразилия Паоло Роси бележи три златни гола и класира италианците на полуфинал срещу Полша. На снимката Сократес (8) закъснява, както и вратарят на "селесао" Валдир Переш, които трябва да понесат загубата.

Роси бележи три пъти срещу Бразилия

Представянето на "скандалното момче" в първите мачове е остро критикувано, но в решителния момент удря и неговият час. Роденият нападател показва присъщия си голов усет срещу Бразилия и в полуфинала с Полша, където нанизва цели 5 попадения. Италия е на финал! Там "Паблито", както го наричат приятелите му, отново вкарва хладнокръвно за 1:0 и помага на "скуадра адзура" за крайната победа срещу "бундестима". Краен резултат 3:1, световна титла за Италия, а Роси получава голмайсторския приз на турнира. Героят на първенството получава и "Златната топка" по-късно през същата година.


Двата гола в полуфинала с Полша вкарва отново Паоло Роси, а те се оказват достатъчни за "скуадра адзура" да спечели с 2:0. Този път събитията отблизо следи полският страж Йозеф Млинарчик.

Роси заема позиция за гмуркане

След няколко успеха (първенство 1982, Купа на Италия 1983, КНК 1984, КЕШ 1985 г.) с Ювентус и едногодишен престой в Милан (1985/86) Паоло Роси не играе за своята родина на световното първенство в Мексико през 1986 г. Нападателят приключва своята кариера през лятото на 1987 г. в тима на Верона след 48 срещи (20 гола) за Италия и 215 срещи (82 гола) в Серия А. Любителят водолаз попада само веднъж в центъра на обективите на камерите - през 1982 г. в Испания, когато покорява световния връх.


Срещу Западна Германия във финала успехът отново е на страната на Роси. Нападателят демонстрира головият си нюх и надделява срещу защитника Ханс-Петер Брийгел и вратаря Тони Шумахер. за 1:0.


Първият гол за италианците от камера, поставена до противоположната врата. Паоло Роси (за тревата) вкарва кълбото в мрежата, а германският вратар Шумахер отчаяно се хвърля, докато Антонио Кабрини вече е готов да празнува.


Паоло Роси побеждава своя персонален пазач Карл-Хайнц Фьорстер, вкарва шестия си гол на Мондиал'82 и повежда адзурите към победа.


След 3:1 в последната среща над германците вратарската легенда Дино Дзоф, Паоло Роси, Клаудио Джентиле и Гаетано Ширея правят почетна обиколка със световната купа на Естадио Сантяго Бернабеу. Роси става голмайстор на турнира с шест гола.

"Силвио Гол"

През 1938 г. световното първенство се провежда във Франция. Италианският селекционер Виторио Поцо, ръководил "Скуадра Адзура" при спечелването на първата й титла 4 години по-рано, избира в своя подмладен състав и 24-годишния нападател на римския Лацио Силвио Пиола.

Поцо включва Пиола в отбора на Италия за първи път през 1935 г. и веднага нападателят впечатлява с бързина, борбеност, силен удар, пласиране, елегантност и, не на последно място, голов нюх: новакът вкарва и двата гола за победата на футболистите от "Ботуша" с 2:0 срещу Австрия.

Централният нападател, който веднъж получил топката, не се разделя с нея, бележи решаващия гол в продълженията на мача от Мондиал'38 срещу Норвегия (2:1), осигурил продължаване напред на италианците. В четвъртфинала, противопоставил Италия на домакините Франция, Пиола добавя на сметката си още две попадения за крайната победа с 3:1. Френската преса нарича нападателя на Лацио "Буро де Франсе" - "Палача на французите", след отпадането на "петлите". Съперникът на полуфинала за Италия е Бразилия, който се надява неговият голмайстор Леонидас да Силва да го изведе до титлата. Наставникът на "Селесао" е бесен, когато в 55. минута Колауси открива резултата в полза на южноевропейците, а малко след това Джузепе Меаца реализира дузпа, след нарушение на Да Гайа срещу Пиола в наказателното поле на бразилците - 2:0. Италия успява да задържи аванса си и накрая печели с 2:1, като се класира за последната среща на турнира срещу Унгария.

На финала Поцо отново се доверява на Пиола, наречен на Апенините "Силвио Гол" - поради невероятния си голов усет, и неговия партньор в атаката Колауси. Двамата му се отплащат и вкарват заедно всичките попадения за крайната победа с 4:2 срещу елегантните маджари, което означава и втора световна титла за Италия.

Пиола: динамика и пробивност

Силвио Пиоло за пореден път използва своите превъзходни качества във важния финал: правилинейност, динамика и пробивна сила. "Силвио Гол" има решаващ принос за италианския триумф през 1938 г. със своите 5 гола.


300 официални гола за "Силвио Гол"

До днес Пиола е недосегаем

Още на 17-годишна възраст Пиола започва футболната си кариера през 1930 г. в италианската провинция, където тренира в седемкратния шампион на страната Про Верчели, преди да премине в Лацио през 1934 г. До днес нападателят, роден на 29 септември 1913 г. в Робио Ломелина, оглавява вечната класация за най-успешните реализатори в италианската Сериа А с 290 попадения. Освен с екипите на Про Верчели и Лацио, Пиола играе и за Ювентус и Новара, където през 1954 г. окачва футболните си обувки на пирона.

Освен футбола, Пиола намира още една своя страст в лицето на лова, която запазва до края на живота си. "Силвио Гол" престава да гони топката с националната фланелка през 1952 г., когато е на 39 години, като третият най-добър реализатор в историята на "Скуадра Адзура" - 30 гола в 34 мача. Знаменитият му удар с гръб към вратата, който италианецът овладява до съвършенство, и до днес е наричан от футболните коментатори "удар Пиола" или "ала Пиола", своеобразен синоним на "задната ножица". Пиола за кратко ръководи като треньор сардинския клуб Каляри.

Звездата от Световното първенство през 1938 г. умира на 3 октомври 1996 г. на 83-годишна възраст.


Удар "ала Пиола" в оригинал

"Буро де Франсе" - "Френския палач" е прякорът, който Силвио Пиола получава от френските журналисти след четвъртфинала на СП 1938. Италия побеждава "петлите" с 3:1, а Пиола бележи на два пъти.


През 1938 г. Италия си осигурява втора световна титла след тази четири години по-рано на домашна земя. В средата е треньорът Виторио Поцо със Златната Нике, а вдясно от него е Пиола.


Силвио Пиола (вдясно) и Пиетро Рава по време на световното първенство през 1938 г.


"Силвио Гол", както е наречен нападателят на Лацио, отбелязва 290 гола в Сериа А. Освен за римския клуб таранът носи екипите и на Ювентус и Новара.


Италианският национален отбор започва мача си срещу Франция с вдигната дясна ръка - т.нар. "Римски поздрав".