"Силвио Гол"

През 1938 г. световното първенство се провежда във Франция. Италианският селекционер Виторио Поцо, ръководил "Скуадра Адзура" при спечелването на първата й титла 4 години по-рано, избира в своя подмладен състав и 24-годишния нападател на римския Лацио Силвио Пиола.

Поцо включва Пиола в отбора на Италия за първи път през 1935 г. и веднага нападателят впечатлява с бързина, борбеност, силен удар, пласиране, елегантност и, не на последно място, голов нюх: новакът вкарва и двата гола за победата на футболистите от "Ботуша" с 2:0 срещу Австрия.

Централният нападател, който веднъж получил топката, не се разделя с нея, бележи решаващия гол в продълженията на мача от Мондиал'38 срещу Норвегия (2:1), осигурил продължаване напред на италианците. В четвъртфинала, противопоставил Италия на домакините Франция, Пиола добавя на сметката си още две попадения за крайната победа с 3:1. Френската преса нарича нападателя на Лацио "Буро де Франсе" - "Палача на французите", след отпадането на "петлите". Съперникът на полуфинала за Италия е Бразилия, който се надява неговият голмайстор Леонидас да Силва да го изведе до титлата. Наставникът на "Селесао" е бесен, когато в 55. минута Колауси открива резултата в полза на южноевропейците, а малко след това Джузепе Меаца реализира дузпа, след нарушение на Да Гайа срещу Пиола в наказателното поле на бразилците - 2:0. Италия успява да задържи аванса си и накрая печели с 2:1, като се класира за последната среща на турнира срещу Унгария.

На финала Поцо отново се доверява на Пиола, наречен на Апенините "Силвио Гол" - поради невероятния си голов усет, и неговия партньор в атаката Колауси. Двамата му се отплащат и вкарват заедно всичките попадения за крайната победа с 4:2 срещу елегантните маджари, което означава и втора световна титла за Италия.

Пиола: динамика и пробивност

Силвио Пиоло за пореден път използва своите превъзходни качества във важния финал: правилинейност, динамика и пробивна сила. "Силвио Гол" има решаващ принос за италианския триумф през 1938 г. със своите 5 гола.


300 официални гола за "Силвио Гол"

До днес Пиола е недосегаем

Още на 17-годишна възраст Пиола започва футболната си кариера през 1930 г. в италианската провинция, където тренира в седемкратния шампион на страната Про Верчели, преди да премине в Лацио през 1934 г. До днес нападателят, роден на 29 септември 1913 г. в Робио Ломелина, оглавява вечната класация за най-успешните реализатори в италианската Сериа А с 290 попадения. Освен с екипите на Про Верчели и Лацио, Пиола играе и за Ювентус и Новара, където през 1954 г. окачва футболните си обувки на пирона.

Освен футбола, Пиола намира още една своя страст в лицето на лова, която запазва до края на живота си. "Силвио Гол" престава да гони топката с националната фланелка през 1952 г., когато е на 39 години, като третият най-добър реализатор в историята на "Скуадра Адзура" - 30 гола в 34 мача. Знаменитият му удар с гръб към вратата, който италианецът овладява до съвършенство, и до днес е наричан от футболните коментатори "удар Пиола" или "ала Пиола", своеобразен синоним на "задната ножица". Пиола за кратко ръководи като треньор сардинския клуб Каляри.

Звездата от Световното първенство през 1938 г. умира на 3 октомври 1996 г. на 83-годишна възраст.


Удар "ала Пиола" в оригинал

"Буро де Франсе" - "Френския палач" е прякорът, който Силвио Пиола получава от френските журналисти след четвъртфинала на СП 1938. Италия побеждава "петлите" с 3:1, а Пиола бележи на два пъти.


През 1938 г. Италия си осигурява втора световна титла след тази четири години по-рано на домашна земя. В средата е треньорът Виторио Поцо със Златната Нике, а вдясно от него е Пиола.


Силвио Пиола (вдясно) и Пиетро Рава по време на световното първенство през 1938 г.


"Силвио Гол", както е наречен нападателят на Лацио, отбелязва 290 гола в Сериа А. Освен за римския клуб таранът носи екипите и на Ювентус и Новара.


Италианският национален отбор започва мача си срещу Франция с вдигната дясна ръка - т.нар. "Римски поздрав".