Стюарт Астил, в края на миналия януари Вие бяхте почетен от Нотингам Форест по случай един невероятен юбилей.
От 29 септември 1973 г. до днес съм изгледал 1500 последователни мача за първенство на Нотингам Форест. Срещите за другите турнири не съм ги смятал, но от 1965 г. не съм пропускал двубой за ФА Къп, а от 1966 г. - за Купата на лигата. Когато в края на 70-те години играхме в турнира за КЕШ при Браян Клъф, също пътувах с отбора за гостуванията. Единственото изключение беше мачът за Междуконтиненталната купа в Токио. Него просто не можех да си го позволя, защото пътуването беше прекалено скъпо за мен.
Кога започнахте да броите посещенията си на мачове на живо?
Отначало си водех дневник, в който описвах всяка среща, която посещавах, независимо дали е на Форест или на някой друг отбор.
Означава ли това, че сте посещавали и срещи на други отбори?
Да, обичам футбола. Познавам стадионите на всичките 92 професионални отбора в Англия. Тези, на които не съм бил, посещавам отделно.
Тогава Вие трябва да сте и един истински граундхопър (от англ. - футболен любител, пътуващ по света с цел посещения на футболни срещи)?
Да, вероятно може и така да се каже. Изгледал съм и безброй аматьорски мачове.
Мога ли да попитам, дали сте женен в такъв случай?
(смее се) Не, не съм. Но имам спътница в живота - Шърли, която понякога идва с мен на стадиона. Тя не е такъв фанатик като мен, но го прави с удоволствие.
Кога отидохте за първи път да наблюдавате футбол на живо?
Първият ми мач на Форест видях през ноември 1956 г., когато бях на 11 години.
С баща си ли ходихте?
Не, не. О не! Баща ми беше голям фен на Дарби Каунти, кръвния враг на Нотингам Форест. До смъртта си през 1989 г. той имаше абонаментна карта за "Бейзбол Граунд", стария стадион на Дарби. Животът ни премина под знака на съперничеството между Нотингам и Дарби.
Но Вие никога не сте имали симпатии към Дарби?
Гледал съм техни мачове. Ако на баща ми не му се ходеше, аз вземах абонаментната му карта. Както вече казах: обичам футбол. Дори когато ходех на чужди срещи, това не ми попречи да имам само един любим отбор.
Как се получи така?
Дарби Каунти тогава играеше в трета лига, а Нотингам се бореше за първите места във втора. Всички мои приятели от училище по това време ходеха на мачовете на Нотингам Форест, понеже се играеше в по-горна дивизия. Един от бащите, колега на моя татко, вземаша по шест деца със себе си на стадиона и веднъж ме попита: "Защо и ти не дойдеш някой път?"
И какво каза баща Ви за това предложение?
Каза само: "Това си е твоя работа. Но не очаквай да дойда с теб. И носа си няма да подам на улицата, за да гледам Форест." (смее се)
От кога започнахте да посещавате срещи редовно?
Отначало ходех само на домакинствата и то, когато ми беше удобно. Интересът ми обаче се увеличаваше все повече и повече и когато завърших училище, започнах да пътувам и за гостуванията.Тогава работех като механик в една фабрика за локомотиви в Дарби. Като служител в железопътна компания имах право да пътувам безплатно и така почти нямах разходи по пътуването. Така се получи, че от 1969 г. съм прпуснал само три срещи на Форест.
И през тези години никога не се разболяхте?
Напротив, но това никога не ме е спирало. Само веднъж: през декмври 1969 г. претърпях операция. В петък излязох от болницата, но все още имах шини и поради това нямаше как да пътувам. Вместо това един приятел ме закара с колата почти до трибуната на нашия стадион и гледахме домакинство на резервния отбор!
Какво Ви спря да отидете на другите два пропуснати мача?
И в двата случая сватби на мои приятели. Аз бях поканен да съм кум и трябваше да съм в църквата - така ги пропуснах. През 1972 срещу Шефилд и на 22 септември 1973 срещу Престън. Седмица по-късно, на 29 септември 1973, започна моята рекордна серия.
Мога ли да попитам, дали сте още в добри отношения с двойките, на които кумувахте?
(смее се) О да, при всички положения. Със семейството от 1973 г. Шърли и аз вчера изпихме по едно, с тях сме все още много добри приятели. Булката от предната година не пропуска никакво събитие без да покани и мен. Тя винаги казва: "Никога не бих могла да те забравя!"
И как успяхте винаги да ходите на мачове? Нямаше ли проблеми на работа?
Футболът винаги е стоял на първо място за мен. Веднъж обаче ми мина през главата: "сега ще стане разправия". Бях излязъл от работа по обяд, за да отида не едно преиграване с Фулъм, което бяха насро1или в последния момент. Тогава за ФА Къп още нямаше изпълнения на дузпи при равенство в преиграването и стана така, че играхме цяла поредица от преигравания, които всеки път завършваха наравно. На следващата сутрин началникът ме повика.
И какво каза той?
Каза: "Стюарт, повечето работници тук са железничари, които в свободното си време са футболни фенове. Ти си футболен фен, който работи като железничар в свободното си време. Но аз съм доволен от твоята работа и всички ти се чудим на акъла. Така че продължавай в същия дух!" Това никога няма да го забравя. Самият аз бях напълно смаян.
През 2002 г. Вашата серия беше в опасност. На гостуването на Милуол, поради съображения за сигурност, имаше нареждане да не се допускат фенове на гостите.
Милуол никога не е бил някакво особено добро място за гостуващите фенове, така беше още преди войната и до днес си остава така. Проблемът с хулиганите на отбора обаче се беше силно задълбочил също и през 70-те години. Човек трябваше да е много предпазлив и да внимава да не си издаде акцента. Президентът на Милуол Тео Пафитис искаше да реши проблема и забрани на феновете на шест отбора да ходят на стадиона на неговия клуб, включително и тези на Нотигам. Аз обаче естествено много исках да гледам мача.
Какво предприехте?
Тогава вече се познавах много добре с Мишел Уилсън, която пишеше за Нотингам Форест в местния вестник "Нотингам Ивнинг Поуст". Когато тя имаше нужда от "вътрешна" информация за отбора, се обаждаше на мен, а аз питах моите хора. Така й предложих да отидем заедно на въпросното гостуване на Милуол, където щях да й помагам да си направи репортажа. Получих журналистически пропуск, обаче за съжаление редакцията на вестника направи грешка.
Какво стана?
Написха предварително, че аз също ще придружавам журналистката. Така Милуол разбраха и ни отнеха акредитациите. Мишел също нямаше как да влезе на стадиона.
На какво основание?
На никакво. Но в едно интервю президентът на Милуол каза, че ако ме бил пуснел на трибуните, съм щял да се сбия с техните фенове. Тогава бях вече на 57 години.
Все пак как успяхте да гледата мача?
Накрая Нотингам Форест направи един голям екран в централния кръг на нашия стадион Сити Граунд, където показа срещата. Дойдоха 6-7 хиляди фенове. Мен също ме поканиха и казаха: "Можеш да продължиш да броиш, ти опита всичко и това не стана по твоя вина!" Така и направих.
Имали ли сте подобни преживявания и преди и как?
През 80-те години имаше подобна ситуация при едно гостуване на Лутън Таун. Тогава след изстъпления на техния стадион - отново след гостуване на Милуол - беше забранено фенове на гостуващия тим да стоят по трибуните. Така ръководството на Лутън беше решило за период от 3 години да продава билети само на клубни членове. Но поне допускаха диалог. Преди сезона отидох на място в Лутън, представих се на служителите в офиса и обясних моята ситуация.
Имахте ли успех?
Казах: "Аз съм съвсем откровен с Вас. Ако единствената възможност да видя мача на Нотингам на Вашия стадион е да бъде член на Лутън, така да бъде." Служителят нещо се издразни на думитеми, но накрая склони. Така станах за три години член на фенклуба на Лутън Таун. (смее се)
Вие сте преживели невероятно много в Нотингам: класирания, изпадания, титли в първенството и ФА Къп, а преди всичко и две Купи на европейските шампиони през 1979 и 1980 г. Кой беше най-красивият момент за Вас?
Когато победихме Малмьо в Мюнхен през 1979 г., за първи и единствен път плаках. Още по-красиво беше може би, когато спечелихме Суперкупата на Европа на препълнения Камп Ноу срещу Барселона през същата година. За нас беше невероятно, че играем в такива турнири. Преди това гледахме такива мачове само по телевизията. Сега се сещам, че пропуснах финала за Суперкупата през следващата година.
Как така?
Планираният чартърен полет до Валенсия се провали и така трябваше да прекарам ваканция от една седмица в Испания и да пропусна цели два мача за първенство. Не си струваше.
А най-лошото преживяване?
Изпадането в трета лига през 2005 г.Тогава трябваше да играем на такива стадиони, Боже Господи...Те се пълнеха за първи път, тъй като много запалянковци на Форест решаваха да пътуват за гостуванията.
Ако имахте право на едно желание, какво би било то?
Да се върнем във Висшата лига, въпреки че няма как да си позволя цените на билетите там повече и няма да мога да гледам всички мачове. Но пък и ние сме малък отбор и оцеляването ни в английския елит ще е много трудно. Искам да кажа, че нашият президент не е някой бедняк, но Челси и Манчестър Юнайтед просто са от друга вселена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар