"Наистина си помисли за гумените ботуши", предлага ми Бен за последен път, преди да излетим. Идеята ми да посетя столицата на Ангола Луанда, преди да изкарам семестъра си зад граница в южноафриканския град Кайптаун, ни най-малко не вълнува анголеца. След дълго търсене на информация за пътуване до Луанда достигнах до жилището на африканеца в берлинския квартал Моабит. Преди почти 20 години неговите родители избягват с него и брат му от анголската гражданска война в Германия.
Бен тогава е бил малко дете. Днес той организира хип-хоп партита и разказва за родните си земи с голямо внимание. "Туй е Африка, знайш как е", казва той, преди да опише хаоса по улиците, жегата, караща ризата ти веднага да се напои с пот, и дъждовете през януари. Понякога те са толкова обилни, че не може да се върви по покритите с дупки улици - дори и с гумени ботуши.
Нефтен икономически бум, един хляб струва 10 евро
Тези, и още няколко други истории за Ангола, изграждат в съзнанието ми бавно картината на една нереална държава. 27 години гражданска война, икономически растеж чрез нефт, цената на един хляб от 10 евро и пратениците на германски културен институт, които ядат само консерви, тъй като се страхуват да не им надпишат сметката в супермаркета. Но всеки път, когато впечатлението, че тази страна е извън нашите представи и разбирания, се затвърждава, в съзнанието ми изплуват лицата от официалния рекламен клип за Купата на Африка.
Като това на скулптора Етона. Докато изпилява една дървена скулптура, Етона казва със серозно изражение на лицето си: "Купата на Африка е синоним на развитие, синоним на напредък - и аз също участвам в това. Да живее Купата на Африка! Да живее Ангола!" Относно мотото на официалната кампания "Estamos Juntos!" - "Ние сме заедно" на португалски - Етона енергично посяга със своя юмрук в посока към камерата, а погледът му не се променя. Стоящ така, той представлява такава любопитна гледка, че си струва да хвърлим поглед към кулисите на цялата организация. Защо една държава, която не би трябвало да се притеснява за международния си престиж на базата на богатите си нефтени находища, организира такъв турнир?
Шокът се появява по средата на първите репортажи и прогнози. Не напредък или национална единност, каквато се пропагандира от анголската политика, а едно нападение на тогоанския национален отбор определя внезапно впечатлението, което светът получава за Купата на Африка'2010. В германските вестници се дебатира за това, дали човек трябва да се страхува преди световното първенство, дали Южна Африка не е като Ангола и дали не е навсякъде в Африка едно и също. Защо човек да иска да пътува на едно такова място? За да наблюдава красив футбол?
»Haitiens & Togolais – On pense a vous«
Когато миналата седмица Кот Д'Ивоар победи Гана с 3:1 и показа, че все още е един от фаворитите за титлата и има надежди за добро представяне на идващото световно първенство през лятото, вратарят на "слоновете" показа пред камерите след всеки гол надписа на една лента "Haitiens & Togolais – On pense a vous" - "Хаитяни и тогоанци, ние мислим за вас". Още никой не беше забелязал, че стотици хиляди души в Хаити са загинали от вълните цунами, докато футболният турнир продължава с пълна сила.
Тогава се приземяваш в Луанда. Вратата на самолета се отваря и в горещо-сухия морски въздух веднага попадам в центъра на черно-червено-жълта еуфория. Страната, в която съм, изглежда силно заета в опитите да се овладее във футболната си треска. "Angola o meu coração" - "Ангола, мое сърце", дъни радиото, а таксиджията самодоволно се подхилва и ми кима: "Това е истинска анголска музика". Хората по улиците не носят гумени ботуши, но затова пък дръжно са си сложили тениски, перуки, шапки и носят знамена в цветовете на Ангола. Пет часа преди последната среща в групата срещу Алжир навалицата се изсипва на стадиона в столицата. "3:0", "Минимум 4:0!", гласят прогнозите за мача на феновете по радиото.
По улиците навсякъде са налепени големи рекламни плакати за Купата африканските нации. Върху тях, редом с футболистите, се вижда и шармантно усмихнатото лице на президента Жосе Едуардо Душ Сантош. "Пред нас стои със сигурност едно по-добро бъдеще", написано е до него. Досега изглежда така, че той ще излезе преди всичко големият печеливш от турнира за Купата на Африка. Той би могъл да използва бунтовническото нападение в ексклава Кабинда като предтекст да отмени едва вторите президентски избори през 31-годишното му управление. Като се остави това настрана, вижда се по лицата на хората, че ще се празнува голямо футболно събитие. Катастрофите и националните критики изчезват. "Estamos Juntos! Sempre em frente! Sem medo!" - "Ние сме заедно, винаги напред, без страх!" звучи от автомобилите официалната песен на първенството. А феновете пригласят.
След само един ден вдъхновението на Етона, скулптора, е толкова голямо и това се вижда изобразено на лицата на хората в Луанда. Ангола се класира за четвъртфиналите след равенство с Алжир. Колко е хубаво да си тук все още.
Няма коментари:
Публикуване на коментар