През 1930 г. Стабиле става първият голмайстор на световно първенство. Осемте му гола обаче не стигат за титлата, а финалът е загубен с 2:4 от Уругвай.
Аржентинецът, със своите 8 попадения, става първият голмайстор на световни футболни финали. Забележителното при това е, че головете му са вкарани само в 4 срещи и са повече от половината от общо 14-те за "гаучосите" в турнира.
Футболният път на Стабиле е всичко друго, но не и праволинеен. Неговите младежки години са посветени на страстта му към леката атлетика, а бъдещият футболист пробягва 100 метра за отличните за времето си 11 секунди.
Така бързината му се превръща в главното му предимство и по футболните терени, където Стабиле тича след кожената топка. Той открива футбола в провинциалния аржентински клуб Спортиво Метан, а по-късно преминава в Уракан Буенос Айрес, който не е точно най-елитният възможен отбор от столицата.
Треньорите отначало използват Стабиле от лявата страна на атаката, тъй като техническите му качества са скромни. Обаче след контузията на титулярния нападател на Уракан, футболистът получава голямата възможност да се докаже и я използва по най-добрия начин. Веднага прави впечатление подвижността и твърдия точен удар на Стабиле. Докато неговите съотборници обичат да се заиграват с топката и да надиграват противника с финтове, таранът се тика в образуваните дупки в защитата, като хладнокръвно реализира удобните за гол положения. Така той получава и своя прякор - "Ел Филтрадор" - "Човекът, който минава през филтъра (на защитата)".
Стабиле отбелязва 48 гола за Уракан в първия си сезон и така става голмайстор на аржентинското първенство. Все пак "Ел Филтрадор" трябва да чака за своя момент и в националния отбор. И той го получава на Летните олимпийски игри в Амстердам през 1928 г., където извежда със своите попадения Аржентина чак до финала. Националният селекционер на "гаучосите" Франсиско Оласар обаче оставя своя бърз като вятъра нападател на пейката за началото на Мондиал'30. Едва след разочароващото начало на своите избраници срещу Франция (1:0), треньорът променя мнението си и залага отново на Стабиле. Нападателят му се отблагодарява по най-добрия начин и ниже гол след гол за радост на аржентинските запалянковци. Обаче дори и голът на Стабиле не е в състояние да предотврати загубата на финала от Уругвай с 2:4.
На финала през 1930 г. Гилермо Стабиле вкарва втория гол срещу домакините.
Стабиле няма късмет в Италия
След първенството Стабиле получава известност сред международната футболна общественост. До 1930 г. той се състезава като аматьор, но след това се вслушва в съветите на приятелите си и заминава за Италия. При престоите си в Дженоа 93 и Наполи аржентинецът няма очаквания успех, тъй като постоянно е преследван от контузии. През 1936 г. Стабиле отива във Франция и до края на кариерата си през 1939 г. носи екипа на столичния Ред Стар Олимпик Париж.
С началото на Втората световна война Стабиле се завръща в родината си и започва треньорска кариера. От 1939 до 1958, както и през 1960 г. той е национален треньор на Аржентина и извежда "гаучосите" до шест титлина турнира за "Копа Америка".
Гилермо Стабиле като треньор със своите избраници в националния отбор на СП 1958 в Швеция.
Погребение като на държавник
Легендарният футболист има успех и извън футболното игрище. Благодарение на харизматичния си нрав той бързо забогатява, след като започва търговия. Милионерът Стабиле е част от висшето общество на Буенос Айрес и когато умира на 27 декември 1966 г. в аржентинската столица, погребението му напомня това на някой велик държавник - в пълен противовес на траурната церемония на противника му във финала на Уругвай'1930 Хосе Леандро Андраде. Обичащият живота уругваец безуспешно опитва късмета си в шоубизнеса като певец и танцьор, след като окачва футболните си обувки на пирона. Андраде умира самотен и в дълбока бедност през 1957 г. в Монтевидео.
Като национален селекционер на Аржентина Стабиле печели 6 южноамерикански купи "Копа Америка".
Стабиле бележи на СП 1930 срещу САЩ. Аржентина печели с 6:1.
Няма коментари:
Публикуване на коментар