"Конят ми беше чудесен"

На 28 април 1923 г. се провежда първият финал за ФА Къп на лондонския стадион Уембли. Понеже стюардите отварят свободно вратите около игрището, стадионът безнадеждно се препълва. Но полицейският кон "Били" хвърля масите в шах. Денис Хайъм си спомня.



Така и не става ясно какво си мисли "Били". Не се разбира даже дали изобщо той е способен на такъв вид мозъчна дейност. Вероятно той действа инстинктивно на този 28 април 1923 г. "Той изглежда разбираше какво се иска от него", казва полицейският комисар Джордж Скори веднъж за своя кон, в чест на когото първият финал на Уембли е наричан "Уайт Хорс Файнъл" (от английски: "Финалът на белия кон").

Това е първият финал за ФА Къп на новия Емпайър Стейдиъм в лондонския квартал Уембли. Предварителната продажба на билетите за него протеича без особен интерес и за 120-хилядната арена са продадени само 36 047 пропуска. Но Джордж V. не иска да вижда празни трибуни. Кралят трябва да връчи трофея на победителя във финала между Болтън Уондърърс и Уест Хем Юнайтед пред пълен стадион. Затова организаторите започват засилена агитационна кампания и пускат в действие барабанчици, които на висок глас обещават "много пространство и отлична гледка". Интересът се покачва.

"Баща ми каза: Хайде, да тръгваме за стадиона и да се опитаме да влезем", спомня си 8-годишният тогава очевидец Денис Хайъм през 2007 г., когато се открива новият стадион Уембли. Семейство Хайъм не са единствените зрители, които в последния момент решават да посетят мача: портиерите пропускат още 90 000 души около игрището, преди да затворят вратите. Така на стадиона официално присъстват 126 047 фенове. Но десетки хиляди запалянковци остават отвън, включително и членовете на фамилия Хайъм: "Видяхме как хората започнаха да се катерят и да прескачат огражденията - и ги последвахме." В резултат на това повече от 200 000 души са около игрището в началния час на футболната среща.



"Беше истинско приключение. В хаоса загубих баща ми", казва Хайъм. Но и дума не може да става да се играе футбол, докато комисар Скори не въвежда ред с помощта на "Били". "Конят ми беше чудесен. Той фино изтласка хората с носа и опашката си зад голлинията", припомня си Скори по-късно. Понеже сивата кожа на животното изглежда бяла на черно-белите снимки от него време, днес се говори за "Финала на белия кон".

Разглеждайки снимките отблизо и детайлно, човек вижда заснети и други, по-тъмни коне. Но техните ездачи са забравени, защото не се намират на толкова открояващи се животни. Така и в съзнанието на Хайъм се запечатват само смътни спомени.

След само 45-минутно забавяне двубоят започва. Дейвид Джек извежда Болтън напред в резултата и същевременно нокаутира намиращ се директно зад вратата на Уест Хем фен. Запалянкото е един от хилядата зрители, получили наранявания през онзи ден. Загинали като по чудо няма. След гола срещата е прекъсната за около 10 минути, понеже публиката отново нахлува на игрището. По време на паузата между полувремената играчите остават на терена, тъй като пътят към съблекалните е непоправимо препречен от жива стена, а вторият гол на Джек, който фиксира крайното 2:0, става след взаимодействие със стоящ край страничната линия фен. Поне хаотичните обстоятелства раждат този странен анекдот.

След последния сигнал нещата се успокояват и Хайъм отново намира своя баща. "Били" умира през 1930 г., но легендата за "белия кон" е жива и до днес. Служебното животно получава статуса на легенда в лондонската полиция. "Били" е най-известният кон в историята на градската полиция", може да се прочете в интернет страницата на пазителите на реда в Лондон. Пред новия Уембли днес се намира мост за пешеходци, носещ името на "белия кон".



Кратка статистика:
ФИНАЛ ЗА КУПАТА НА ФУТБОЛНАТА АСОЦИАЦИЯ 1923:

БОЛТЪН УОНДЪРЪРС - УЕСТ ХЕМ ЮНАЙТЕД 2:0 (1:0)
Болтън Уондърърс: Дик Пъм, Боб Хейуърт, Алекс Фини, Хари Нътол, Джими Седън, Били Дженингс, Били Бътлър, Дейвид Джек, Джек Смит, Джо Смит, Тед Визард. Треньор: Чарлз Хауъракър.

Уест Хем Юнайтед: Тед Хъфтън, Били Хендерсън, Джек Йънг, Сид Бишъп, Джордж Кей, Джек Трисадърн, ЙДик Ричардс, Били Браун, Вик Уотсън, Били Муур, Джими Ръфъл. Треньор: Сид Кинг.

Голове: 1:0 Джек (2.), 2:0 Джек (53.)

Съдия: Д. Есън (Бирмингам)
Зрители: 126 047 (официално)
Стадион: Уембли, Лондон
Дата: 28 април 1923 г.


Мостът "Белият кон" пред новия стадион Уембли днес.

Авторът на най-спорния гол в историята

30 юли 1966 г., стадион Уембли, Лондон. Финалът за световно първенство между Англия и Западна Германия отива в продължения след късния изравнителен гол на Вебер за 2:2. Тече 101. минута, когато Алан центрира топката в средата на наказателното поле на германците към Джеф Хърст, той с обръщане стреля от шест метра, като цели горния ъгъл на вратата. Това, което се случва след това, влиза в историята.

Топката отскача от горната греда надолу и тупва на тревата. Пред или зад голлинията обаче? Самият главен съдия Готфрид Дийнст не е сигурен и се консултира със съветския си страничен помощник Тофик Бахрамов. Двамата не могат да се разберат с думи, тъй като не говорят един и същи език, но знаците на Бахрамов са категорични: топката е вътре, гол за Англия, 3:2 за домакините. Едно решение, което и до днес предизвиква разгорещени дискусии между футболните запалянковци. В Германия изразът "гол на Уембли" има значението на крайно съмнително попадение. 20 годино по-късно, в Мексико през 1986, съдбата обръща гръб на англичаните и те отпадат от Мондиал'86 след явна игра с ръка на Марадона.

Англия среща Западна Германия на световния финал през 1966 г. По трибуните на Уембли има 98 000 зрители, чийто герой става Джеф Хърст (третия от дясно).

Авторът на най-оспорвания гол в историята на футбола бележи още веднъж след това във финала и затвърждава името си в аналите: след дълъг пас на Боби Муур Хърст изскача зад излязлата напред германската защита и с поразяващ шут премахва интригата и запазва трофея със Златната Нике за своите съотборници - 4:2. По-късно Хърст споделя, че всъщност е искал да изрита топката далеч в трибуните, за да изтече по-бързо времето на продълженията.

Германците повеждат в резултата чрез Халер в 12. минута. Шест минути след това Хърст изравнява с първия си гол в двубоя след центриране на Муур.

Положението, което води до решаващия гол, ражда най-известните думи на английското спортно коментаторство. "И тук идва Хърст", крещи репортерът на Би Би Си Кенет Уолстънхолм, който тогава вижда, че няколко зрители притичват до терена, очаквайки края на мача: "Some people are on the pitch, they think it's all over. It is now! It's four!" (от английски: "Някои вече са вече на игрището. Те мислят, че всичко вече е приключило. И сега наистина е така! Четвърти гол!") Тези думи са включени от самите Бийтълс в една от техните песни.
След 2:2 в редовното време се изиграват две продължения по 15 минути. В 101. минута Хърст получава кълбото в германската пеналтерия и с леко обръщане стреля към вратата...

Но обратно към Хърст. Нападателят на Уест Хем Юнайтед изравнява резултата още в 18. минута след ранното попадение на Хелмут Халер за германците. Той се възползва от центриране от пряк свободен удар на клубния си съотборник от тима на "чуковете" Боби Муур, а вторият гол за англичаните е дело на още един играч на Уест Хем - Мартин Питърс. Хърст до днес е единственият футболист, вкарал три гола на финал за световно първенство.

Освен това в началото на турнира Хърст не е титуляр в атаката на "Трите лъва". Националният селекционер Алф Рамзи използва в нападение Джими Грийвс от Тотнъм Хотспър и Роджър Хънт от Ливърпул. Но Грийвс се контузва в последната среща от предварителните групи срещу Франция в пищяла и Хърст, който е дебютирал с националния екип само пет месеца по-рано, получава шанса на живота си. И го използва.
...Вили Шулц и Джеф Хърст гледат топката. Тя се удря в горната греда и отскача към тревата...

След победно попадение срещу Аржентина в един изключително борбен четвъртфинал, нападателят затвърждава мястото си в титулярните единадесет. Въпреки че Грийвс е възстановен за финала и английската преса безусловно иска да го види в игра, Рамзи държи на 24-годишното острие - и това му носи успех. В осмия си от общо 49 мача за Англия Джеф Хърст влиза във футболните книги като героят при единствената световна титла за родината на най-популярната игра. През 1998 г. Кралица Елизабет II отличава футболиста с рицарско звание. Това, че победата във финала през 1966 г. е по-скоро подарък, отколкото постижение, е съвсем друга тема.


...пред или зад голлинията? Това тук е въпросът. Англичаните се радват, а германците протестират. След кратко съвещание с асистента си Тофик Бахрамов швейцарският рефер Готфрид Дийнст признава попадението. 3:2!

Финалът на Уембли е решен! При контра в последните минути Хърст бележи след силен шут. 4:2! Англия е световен шампион!

Героят Джеф Хърст гордо вдига купата "Жул Риме". Той е третият играч на Уест Хем Юнайтед, освен капитана Боби Муур (вляво) и Мартин Питърс (вдясно). Най-вляво танцува Ноби Стайлс.

Боби Муур получава купата "Жул Риме" от ръцете на Кралица Елизабет II. Английският държавен глава предлага Хърст за рицар през 1998 г. Муур не доживява това, той умира през 1993 г.

През 2004 г. Хърст е на тържественото откриване на статуя на страничния съдия Тофик Бахрамов в азербайджанската столица Баку. Човекът, видял топката зад голлинията при легендарния гол на Уембли.


Джеф Хърст, роден на 8 декември 1941 г. в манчестърското предградие Ештън-андър-Лайн. По време на световното първенство в Германия през 2006 г. Хърст позира пред плакат на турнира Англия'66. Междувременно авторът на хет-трик във финала от 1966 г. рекламира Германия като туристическа цел в родината си.

Кадри от финала на Уембли през 1966 г.: