Окончателното решение

Само след 12 минути игра всичко в полуфиналния двубой за Купата на Германия изглежда решено: резултатът е 2:0 за фаворитите от Мюнхен. Но Шалке се връща в мача: Олаф Тон, само ден, след като е навършил 18 години, обръща най-лудата среща от турнира за германската купа за всички времена.



Репортаж от мача

След 12 минути от срещата феновете на Байерн спокойно биха изключили своите телевизори, ако можеха да видят как се развиват нещата. Но националните ефирни телевизии ARD и ZDF допускат сериозен организационен гаф като започват прякото предаване на двубоя по-късно поради конфликти в програмата си. Така телевизионните зрители виждат първите два гола на мюнхенците в последствие на запис.

В промеждутък от шест минути Крузе и младият Олаф Тон изравняват резултата, но отговорът на "баварците" не закъснява - Михаел Румениге отново извежда Байерн напред. Тон наваксва изоставането в резултата (с глава!), а попадението на Щихлер десет минути след това води до единственото повеждане на "кралскосините" в головото съотношение на този драматичен полуфинал. Малкият Румениге докарва 70-те хиляди зрители на Паркщадион на ръба на яростта с четвъртия гол за Байерн, а така мачът отива в продължения. В 112. минута Хьонес използва груба грешка на вратаря на Шалке Валтер Юнгхаус, но 3 минути след това ветеранът Дийц поразява Пфаф. Нов гол на Хьонес за 6:5 за трети път е обявен от коментатора на ZDF Фиггемайер за "окончателното решение".

Обаче Тон намира отлично топката в последните секунди на продълженията и за шести път я праща зад голлинията на Байерн. Шалке демонстрира колективен дух, а някои от футболистите на "миньорите" говорят за мача на живота си пред репортерския микрофон на ZDF. Фиггемайер обобщава: "Каквото тази фантастична среща направи за популяризирането на футбола, това до днес никога не е било правено."

Репортаж от двубоя:


Кратка статистика:
ПОЛУФИНАЛ ЗА КУПАТА НА ГЕРМАНИЯ 1983/84:

ШАЛКЕ 04 - БАЙЕРН МЮНХЕН 6:6 СЛ. ПРОД. (2:3, 4:4)
Шалке 04: Валтер Юнгхаус, Томас Крузе, Бернхард Дийц, Михаел Якобс, Матиас Шипер, Михаел Опитц (106. Клаус Берге), Бернд Дийрсен, Олаф Тон, Рюдигер Абрамчик (73. Хуберт Клуте-Зимон), Щихлер, Клаус Тойбер. Треньор: Дийтхелм Фернер.

Байерн Мюнхен: Жан-Мари Пфаф, Клаус Аугенталер, Норберт Нахтвай, Бертрам Байерлорцер, Бернд Дюрбергер (77. Дитер Хьонес), Ханс Пфлюглер, Волфганг Гробе (109. Волфганг Краус), Сьорен Лерби, Карл-Хайнц Румениге, Михаел Румениге, Райнхолд Мати. Треньор: Удо Латек.

Голове: 0:1 К.-Х. Румениге (3.), 0:2 Мати (12.), 1:2 Крузе (13.), 2:2 Тон (19.), 2:3 М. Румениге (20.), 3:3 Тон (61.), 4:3 Щихлер (72.), 4:4 М. Румениге (80.), 4:5 Хьонес (112.), 5:5 Дийц (115.), 5:6 Хьонес (118.), 6:6 Тон (120.)

Съдия: Волф Гюнтер Вийзел
Зрители: 70 000
Стадион: Паркщадион, Гелзенкирхен
Дата: 2 май 1984 г.

Реакции:

"В този мач бях гъвкав като змиорка." (Олаф Тон)

"Баварците наистина пребледняха!" (Олаф Тон)

"Това е решаващият гол!" (Коментаторът на ZDF Еберхард Фиггемайер предполага за трети път, че мачът е решен след гола на Хьонес за 6:5)

"Тон се включва. И Дийрсен стреля. Клуте-Зимон. И Тоооооооон. Не може да бъде. Уважаеми дами и господа, не може да бъде. Такъв мач досега не бях гледал. Редовното време приключи преди две минути и половина. Шалке 04 изглеждаше за трети, за четвърти път победен в тази среща. И тогава изведнъж отново се получи изравняване. Невероятен мач. Напрежение - драматизъм - голове. По-добре и по-красиво човек не може да си представи футбола. Каквото направиха срещите за купата и за първенството за популяризирането на футбола, това до днес не е правено." (Еберхард Фиггемайер е извън всякакъв контрол)

Интервю с Олаф Тон след края на срещата:


Господин Тон, простихте ли на Ролф Тьопервийн?

За какво?

След края на мача Тьопервийн Ви разкри като фен на Байерн в интервюто на пистата.

(смее се) Ах, за това ли? Да, така беше. Тьопервийн беше открил от някъде, че като малко момче спях в червено-бяла пижама от фенмагазина на Байерн Мюнхен, въпреки че това всъщност знаеха само моите родители. Естествено, той използва информацията си, тъй като едва ли би получил по-удобна възможност за това.

Това ядоса ли феновете на Шалке?

Не и онази вечер, все пак вкарах три гола. Но по-късно ми се случваше понякога да слушам това или онова. Обаче затова футболистите трябва да подхождат професионално и да търпят, когато чуват подобни мърморения.

Как изобщо е възможно един човек от Гелзенкирхен да стане фен на Байерн?

Бях на шест години и обичах Герд Мюлер. Толкова е просто. Обичах нападателния футбол, обичах головете, великите мачове и драматичните обрати. А Герд Мюлер непрекъснато беше замесен в такива събития и то като роден победител. След финала на Световното първенство през 1974 г., където Герд Мюлер вкара победното попадение срещу Холандия, на мен ми беше вече ясно: Герд Мюлер е моят герой, а Байерн Мюнхен - моят клуб.

Шалке обаче също е имал великолепни нападатели.

Вярно е. Например Клаус Фишер. Днес, при домакинските срещи, той седи през няколко места от мен и знае, че е моят номер 2. Но и до сега не съм махнал Герд Мюлер от върха в личното ми класиране. (смее се)

1988, четири години след това легендарно равенство 6:6, Вие отидохте в Байерн. Това за Вас сбъдната мечта ли беше?

По това време по-скоро предпочитах трансфер в чужбина. Милано или Мадрид - както обича да казва Анди Мьолер: важното е да е Италия. (смее се) Имах предложения от Сампдория и Атлетико Мадрид. Дълго жадувана мечта за мен беше да играя за Милан.

Не бяхте ли все пак щастлив след трансфера Ви в Мюнхен?

Естествено, че бях. Само като си помисля, че в детството ми за мен имаше само два отбора: Шалке 04 и Байерн Мюнхен. Кой днес може да се похвали, че е играл само за отборите, на които винаги е бил фен? Играх шест сезона за Байерн, през които три пъти станах шампион. Бяха много хубави години, точно толкова хубави, колкото ми обеща Ули Хьонес в нашия първи разговор.

Тогавашният треньор на Байерн Удо Латек непосредствено след мача каза, че веднага би Ви взел в своя отбор. Тогава той дойде ли при Вас?

Не. Тогава аз бях доста труден за откриване, защото феновете ме понесоха на раменете си. Почти цял час въртях почетни обиколки на Паркщадион. Играчите на Байерн мълчаливо стояха на края на игрището или изчезнаха в катакомбите на стадиона. А Удо Латек даде интервю, в което каза нещо от сорта: "За това момче веднага бих извадил 10 милиона марки." Когато преминах в Байерн през 1988 г., те платиха за мен само 4 милиона. Така че съм им излязал с голяма отстъпка. (смее се)

Смятате ли, че Вашата кариера би се развила по различен начин, ако не беше това 6:6 на 2 май 1984 г.?

Не. Смятам, че един добър играч се налага рано или късно. Вижте Меси или Диего. Дори когато Диего не блестеше в някои мачове или когато в миналото не играеше постоянно в Порто, той днес успя да се наложи. Той никога не се предаде, а това отличава един добър играч от останалите футболисти. Такива изпитания имаха и световните шампиони от 1990 г.: Матеус, Литбарски, Хеслер, Мьолер. Те никога не бяха нервни преди важните срещи. Нямаха комплекси срещу кого ще играят. Още от ранна възраст те бяха разбрали, че трябва да дадат най-доброто от себе си, пък да става каквото ще.

Вие все пак не определяте ли това 6:6 срещу Байерн като ключовата среща във Вашата кариера?

Всъщност, определям го. Имал съм две срещи, които бяха особено важни за мен. Едната е мачът за първенство срещу Херта Берлин, който спечелихме с 3:2. Другата е полуфиналът с Байерн. И в двата двубоя, които се изиграха в разстояние на няколко месеца, аз вкарах по три гола. Това прогони и последното съмнение, че изявата ми е случайност или късмет. Хората вече бяха сигурни: момчето ги умее тези неща и няма да остане вечна надежда. Мисля, че тези два мача накараха по-късно Франц Бекенбауер да ме извика и в националния отбор.

Какво ясно си спомняте от този мач днес?

С особено задоволство днес си спомням, че в мача вкарах по един гол с глава, с левия и с десния крак. Вкарах и завършващото попадение за 6:6 - за това могат да се напишат книги. Когато започнахме продълженията, резултатът беше 4:4. В първото продължение не падна гол и чак в 112. минута Дитер Хьонес направи 4:5. За пореден път изравнихме три минути след това - голмайсто беше Бернард Дийц. В 118. минута Дитер Хьонес използва неловка грешка на Юнгхаус и прати топката в мрежата. Не знам колко пъти телевизионният коментатор по време на мача е говорил за "окончателното решение на спора". След това реферът ни подари още две минутки добавено време. Започнахме последната атака в мача, получих кълбото и го забих в мрежата на Жан-Мари Пфаф. Този гол завинаги ще остане в паметта ми. Когато днес някой дойде при мен и каже "6:6", в главата ми нещо изщраква и пред очите ми отново се появява този гол и секундите след него, когато всички се втурнаха към мен и бях "погребан" под телата на съотборниците ми.

Трябва да сте били на края на силите си.

Срещата се разви по такъв начин, че човек не усещаше умората. Всичко протече като на филмова лента, като в транс. А когато се играе срещу такива герои като Румениге, Пфаф и Лерби, краката сами тичат. В такъв мач просто няма как да се уморя.

Играхте като свободен нападател. Помните ли още кой трябваше да Ви пази персонално?

Мисля, че трябваше да бъде Бертрам Байерлорцер. Той сигурно и до днес сънува онзи мач. Както и мен. Просто никой не можеше да ме опази през онази вечер. Бях гъвкав като змиорка.

Шалке 04 започва срещата като явен аутсайдер. Почти бяхте си осигурили завръщането в елита, но към момента на двубоя все още бяхте втородивизионен отбор. От къде тимът на Шалке почерпи такава увереност, каквато демонстрира онази вечер?

Знаехме какво можем. И не се замисляхме, че срещу нас е великият Байерн Мюнхен. Помогна ни и фактът, че играем у дома пред 70 000 души.

След 12 минути обаче резултатът вече беше 0:2. Обикновено при такива обстоятелства един втородивизионен отбор просто рухва пред звездна селекция като тази на мюнхенците.

Така е. За момент си помислих: сега наистина ще ни пометат. Но ние бързо се окопитихме и успяхме да изравним само за 7 минути. И от този момент бях сигурен: "баварците" днес не са непобедими. Ние също имахме чудесен отбор: Бернард Дийц, Клаус Тойбер, Томас Крузе, Клаус Берге и всички останали. Имахме индивидуалната класа, за да се противопоставим на първодивизионните клубове. И ние знаехме: ако дадем всичко от себе си, ще бъдем в състояние да победим всеки един отбор в Германия.

Почувствахте ли, че "звездите" на Байерн се отпуснаха и подцениха ситуацията след 2:0 в тяхна полза?

Нещо такова. Байерн се дръпнаха назад и изпуснаха инициативата, вероятно си помислиха, че през оставащите 78 минути ще могат да играят на контраатаки. След като направихме 2:2, здравата се вкопчихме в борба, от която всеки можеше да излезе победител.

Вгледахте ли се в лицата на футболистите на Байерн след Вашия гол за 2:2?

Разбира се - имаше угрижени погледи навсякъде. Дори когато Румениге отново изведе мюнхенците напред преди почивката с гола си за 3:2, аз пак бях убеден: те здравата се бяха страснали, сигурно седяха в съблекалнята и коленете им трепереха. Това чувство ми е познато от собствен опит: като играч много бързо успяваш да забележиш, че нещата не се развиват така, както си си ги представял, а противникът ти отбелязва всеки удар, дриблира покрай теб и успява при всеки свой пас.

В разстояние само на няколко минути вие обърнахте един почти загубен двубой. Успяхте ли на почивката да си обясните какво се е случило на терена?

Да. При това ние вярвахме, че през онзи ден всичко може да се случи. Чувахме 70-те хиляди по трибуните и знаехме, разбира се, че те крещят за нас. Изведнъж ни обзе чувството, че днес ние сме непобедими, че дори да изоставахме с 2:4 или 2:5, пак щяхме да се върнем в мача. Мотото ми тогава, както и днес, беше: Никога не се предавай! С такава нагласа излязохме на игрището. И след това дори успяхме да поведем с 4:3.

Имахте ли чувството, че отборите, колкото по-дълго трае мачът, толкова повече изоставяха треньорските наставления?

Мачът премина под знака на умерената тактика - това не беше точно конкретна тактика за пазене на резултат или за окопаване в защита. Тактиката на отборите беше ръководена повече от главната идея на футбола - да се вкарват голове.

Другият полуфинал за Купата на Германия между Борусия Мьонхенгладбах и Вердер Бремен завърши 5:4 след продължения. Мислими ли са подобни резултати и днес?

Разбира се, днес защитите са много по-компактни и по-сигурни. Играта е станала много по-дефанзивна. Но и днес подобни мачове са възможни: спомням си за мача между Шалке и Леверкузен, който завърши 7:4 преди няколко години. Резултатът се увеличаваше ли увеличаваше. Някой ден тези резултати отново ще се повторят. Тази мисъл дава сили на нас, спортистите, на нас, футболистите, на нас, хората, да продължим напред.

Заслужаваше ли изобщо този двубой да има победител?

Всъщност не. Обаче вярвам, че ако имаше още едно продължение или изпълнение на дузпи, ние щяхме да спечелим. Намирам го за много разочароващо, че през тази вечер победителят не беше излъчен.

Шалке загуби преиграването в Мюнхен с 2:3. След мача бихте ли предпочели да сте спечелили първата среща с 1:0 или в съзнанието Ви беше по-важно самото изживяване на този епохален мач?

Още тогава осъзнавах, че този мач, по начина, по който протече, ще се окаже от много по-голямо значение - за отбора и в частност за мен - отколкото ако бяхме го спечелили по някакъв неатрактивен начин. Затова никога не бих заменил изживяването на това 6:6 за някаква мижава победа с 1:0.

Дори и когато можехте да спечелите Купата на Германия ли?

И какво щеше да стане ако бяхме загубили финала? Не обичам подобни размишления. Това са само хипотези. Просто до днес пазя спомена за това 6:6 в сърцето си и се радвам, че ще мога да философствам върху него до края на живота ми. (смее се)

Доколко важно е това 6:6 за Шалке 04?

Мачът се случи, когато почти се бяхме върнали в Първа Бундеслига, той се оказа генерална репетиция за нея. Поне така си мислехме. Когато заиграхме отново в първа лига, ние набързо се приземихме в реалността. Първият сезон завършихме на осмо място, а вторият - на десето. Играехме непостоянно. Стигна се до там, че Шалке отново изпадна през сезон 1987/88. След онова 6:6 обаче бяхме убедени, че сме във върхова форма и можем да се мерим с всеки един съперник.

Ден преди онзи полуфинал Вие навършихте 18 години. Как Ви подготви треньорът Дитхелм Фернер за двубоя?

Естествено, тогава още не бях изграден професионалист, но пък и не бях още толкова зелен и наивен, колкото си мислят някои. През сезона във втора дивизия 1983/84 играх във всички мачове и вкарах 14 гола. Към онзи момент бях част т отбора и дори основен играч. Освен това имах щастието да срещна много по-възрастни и по-опитни играчи като тримата тартоти на отбора - Бернард Дийц, Мани Дрекслер и Клаус Тойбер. Там бяха и Михаел Якобс и Петер Щихлер. На тях можех да разчитам. Треньорът нямаше нужда да ми говори много - ние почти сами знаехме какво да правим.

Днес все повече се говори, че младите футболисти трябва да се изграждат постепенно. Вие веднага бяхте хвърлен в епицентъра на събитията. Оценявате ли това като нещо позитивно сега?

Имах предимството, че играх първият си сезон във Втора Бундеслига. Това беше моята година за учене. И нещата бяха по-простички, отколкото са днес. Днес младите футболисти попадат в постоянна конкуренция с много силни чужденци, които често са национални играчи на своите страни. Помислете само за Лукас Подолски в Байерн, където непрекъснато стоеше в сянката на Лука Тони. Единственият чужденец, който тогава имахме в отбора беше Павел Мачак, резервният вратар на Валтер Юнгхаус.

Помогна ли Ви също и фактът, че тогава интересът на медиите не беше толкова голям, колкото е днес?

Тогава вече имаше интерес. Наистина не беше чак толкова висок, това е вярно. Освен това в началото почти не давах интервюта. Когато бях на 17 и 18 години, молех Руди Асауер да ме предпазва от журналистите, защото не се чувствах готов да отговарям на въпросите на медиите. След като придобих известен опит в бундеслигата, започнах да приемам покани за телевизионни интервюта. Например едно интервю с Ернст Хуберти по WDR преди предаването "Шпортщудио". Всичко беше предварително уговорено, добре премерено и подготвено.

Вие започвахте всеки мач като титуляр. Не се ли дръпвахте малко назад, при положение, че сте били само на 17 или 18 години?

Не, тогава знаех, че можех да запазвам самообладание. Забелязах това в тренировките. Преди срещи като онзи полуфинал през 1984 г. нямаш право да потъваш в някакъв страхопочитаем респект пред противника, само защото срещу себе си виждаш футболните гери на детството си. Тогава още можех, като млад футболист, да се "захапя" с изградени професионалисти като Карл-Хайнц Румениге или Карлхайнц Фьорстер. Разбира се, Първа Бундеслига беше нещо съвършено непознато за мен. Внезапно до теб идва Ули Боровка и ти казва: "Ако минеш покрай мен, ще ти счупя краката!" Той, разбира се, не е искал да каже това в буквалния смисъл, а просто така се заканваше. Аз можех добре да преценя това, защото втора лига беше една истинска школа за мен...

Какво всъщност правихте след мача?

Искате да кажете, след като феновете ме свалиха от раменете си? Заминах към моята приятелка, която днес е моя съпруга. Там ме чакаха приятели и роднини. Казах: "Добър вечер." Хората ме аплодираха и ми пожелаха всичко най-добро. Тогава казах: "Благодаря, мачът ми достави удоволствие." Това празненство, ако мога така да го нарека, продължи окло 5 минути. Когато се прибрах вкъщи, веднага си легнах в леглото. Не съм мислел да пия бира или да пиянствам изобщо. Всъщност не можах истински да отпразнувам срещата. Но това го осъзнах чак днес. (смее се)

Анализирахте двубоя на спокойствие?

Да. На следващия ден спах дълго, разбира се, оставих мисълта ми да свикне постепенно с това преживяване. Но след това нещата бързо продължиха своя ход. Сезонът приключваше, след три дни играехме срещу Ватеншайд. След това следваше преиграването, а малко по-късно станах национален футболист. Всъщност почти не ми оставаше време да мисля за онзи мач.

Преживявали ли сте във Вашата кариера друг мач, който да се доближава по драматизъм до този полуфинал?

Не. Финалът за Купата на УЕФА в Милано през 1997 г. беше също много вълнуващ. Обаче нямаше такива драматични обрати като мача с Байерн. Полуфиналът от Световното първенство през 1990 г. също означава много за мен, защото отбелязах решаващата дузпа.

За кой двубой говорите най-често?

Вероятно за мача с Байерн. На стадиона бяха само 70 000 зрители, но аз имах чувството, че там присъства половината свят. И той ме обгръщаше навсякъде по терена. (смее се) Може би тази среща наистина е една от тези, на които всеки футболен запалянко желае да бъде. Просто това е най-добрият турнирен мач за всички времена.

Свинар отстранява световен колос

Внимавай, Байерн! Знаменитият баварски гранд рухва пред световно неизвестен отбор. Това е репортажът на германския журналист Фабиан Фрийдман.



Фестенбергсгройт. Името на малкото селце в долината на Средна Франкония дълги години е синоним за качествен футбол в моята област, доминирана от могъщия местен клуб Нюрнберг. Причината: селският търговец с билки и подправки Мартин Бауер решава да инвестира известни средства в основания чак през 1974 г. футболен клуб на Фестенбергсгройт, който за известно време се утвърждава в баварската лига и по-късно дори в новообразуваната Регионална лига Юг. През сезон 1994/95 "Гройтер" ме развълнуваха истински в квалификациите на турнира за Купата на Германия. Бях точно на 12 години.

Аз и моят баща сме преживели много вълнуващи мачове на "Щадион ам Швалбенберг", като например разгромът с 4:0 над Унтерхахинг в баварската лига през 91/92, привлякъл 5000 разгорещени запалянковци. В края на сезона завършихме втори в дивизията, но всички тези успехи бледнеят пред това, което се случи през юли 1994 г.: Фестенбергсгройт изтегли за съперник за купата самия Байерн Мюнхен. И като че ли това само по себе си не беше достатъчно, "баварците" току-що бяха привлекли легендарния треньор Джовани Трапатони и френския национален нападател Жан-Пиер Папен.

Естествено, веднага си купихме билети за мача. Моят добър приятел Доминик, който е фен на Байерн, и неговият баща също решиха да ни придружат. Срещата се проведе на Франкенщадион в Нюрнберг, тъй като малкият капацитет на "Щадион ам Швалбенберг" не е подходящ за великия Байерн. 24 200 зрители дойдоха през тази неделна вечер на нюрнбергската арена и заеха своите места. Вероятно ако бяха станали малко повече, телевизия Це Де Еф нямаше и да предава двубоя пряко.

Световни звезди срещу аматьори

Бърз поглед върху тимовия лист на Байерн ни беше достатъчен да разберем, че на противника на мюнхенци няма да му се размине. Доминик също беше сигурен, че "Гройтер" ще бъдат много щастливи ако не загубят с двуцифрен резултат срещу звездната единадесеторка: Оливер Кан, Томас Хелмер, Лотар Матеус, Жоржиньо, Мемет Шол, Папен и Марсел Витечек бяха подкрепени на терена от младите таланти Дитмар Хаман, Маркус Бабел, Кристиан Нерлингер и Михаел Щернкопф. Съставът на Фестенбергсгройт беше изграден изцяло от аматьори. От тях, по-късно, само Хари Кох успя да направи кариера в бундеслигата, когато играеше за Кайзерслаутерн. Най-добрият нападател на селския отбор, мустакатият Вернер Пфойфер, например си изкарваше хляба като полицай.

Мачът започна и всички чакаха първия гол на Байерн. Фестенбергсгройт се окопа здраво, като се опитваше да не пуска мюнхенци в опасна близост. Усилията на аматьорите бяха възнаградени и защитата им устискваше без гол и след 20 минути игра Трапатони вече подскачаше край страничната линия, тъй като бездушната игра на неговите футболисти явно му лазеше по нервите. До 40. минута на игрището не се случи почти нищо интересно. Тогава изведнъж, като гръм от ясно небе, се осъществи атака на "Гройтер" от дясно. Остро центриране към наказателното поле, Роланд Щайн подложи глава и топката неспасяемо влезе в далечния ъгъл на Кан. Гол! 1:0 за Фестенбергсгройт с попадение на земеделския производител Роланд Щайн. Не можех да повярвам на очите си.

Радостта на стадиона беше сдържана. Много запалянковци на Байерн бяха дошли на стадиона с идеята, че ще видят голов спектакъл. Поддръжниците на "Гройтер" бяха повече фенове на Нюрнберг, солидарни с пълния аутсайдер и обединени под мотото: "Ние сме против Байерн и подкрепяме всеки, който също е срещу тях!" Отборите се оттеглиха на почивка. Трапатони смени Хаман с Шуп, но картинката през втората част остана същата - слабаците играеха опълченската, а "баварците" нападаха без някава ясна идея.

Особено двойката централни защитници на "Гройтер" Лунц и Кох направиха много силен мач срещу нападателното дуо Папен/Витечек, бившият футболист на Фюрт Харалд Ебнер дирижираше полузащитата, а бързите крила Хютнер и Вайгъл се опитваха да усложнят живота на мюнхенската защита. При това само с честни средства. Съдията Маркус Мерк показа жълт картон само веднъж и то на играч на Байерн. Заформящата се изненада завладя неутралните зрители и оживлението на стадиона вече можеше да се почувства. По всички трибуни можеха да се видят кикотещи се хора, стига те да не са фенове на Байерн.



Доминик е напълно стъписан

Трапатони пусна в игра в средата на второто полувреме Адолфо "Влака" Валенсия вместо Витечек, но колумбианецът не подобри играта на символичните гости. Секундите бавно се изнизваха - и тогава всичко стана факт: огромната сензация! Байерн Мюнхен беше елиминиран от селяните, идващи от франкската провинция. Едвам успях да осъзная случилото се. Невярващо гледах баща ми, който само се смееше на глас. Моят приятел Доминик беше напълно стъписан. Той гледаше с гняв и недоверие игрището в продължение на няколко минути. Беше си хвърлил шалчето на Байерн на земята. Запалянковците на Нюрнберг френетично аплодираха аутсайдерите, които правеха обиколка за овации на лекоатлетическата писта.

След това се запътихме към колата и малко по-късно вече си бяхме вкъщи. По време на пътуването Доминик не обели и дума. Някакси му съчувствах. Но кой да предположи, че Байерн ще загуби срещу селцето с 1500 жители Фестенбергсгройт? Малко след мача, във феншопа на селския тим, зареждан с продукти от местния футболен меценат Мартин Бауер, се появи в продажба "Чай 1:0". Той беше разпродаден за нула време.

"Гройтер" достигнаха чак до осминафиналите от турнира за Купата на Германия, след като във втория кръг отстраниха с разгромното 5:1 саарландския тим на Хомбург. Нашите отпаднаха срещу втородивизионния тогава Волфсбург след изпълнения на дузпи, а след това "вълците" достигнаха чак до финала в надпреварата. В срещата на Фестенбергсгройт с Волфсбург станах свидетел на най-забавната дузпа, която съм преживявал в мач на живо. Капитанът на "Гройтер" Харалд Ебнер я изпълни. При резултат 3:3 той направи 20-метрова засилка, създавайки впечатлението, че ще бие с всичка сила, но всъщност леко копна топката в средата на вратата. Стражът на Волфсбург Уве Цимерман остана прав и улови топката, докато се подсмихваше. Идеше ми да удуша Харалд Ебнер. Четвърфиналът беше толкова близо, но и следващият изпълнител - Ернст - стреля покрай вратата и мечтата ни за Берлин се изпари във въздуха.

Години по-късно се стигна до сливането с Фюрт. Билковият меценат Мартин Бауер даде пари, а клубът Фюрт - своите земи около фюртския квартал Ронхоф. Новото обединение се нарече Гройтер Фюрт - от 1997 г. неделима част от Втора Бундеслига.

"Щадион ам Швалбенберг" днес отново се използва от отбора на Фестенбергсгройт, който след сливането отива служебно в най-ниската дивизия - окръжна лига 2 Ерланген/Пегницгрунд. Селските запалянковци повече не виждат особено драматични мачове, но в паметта им остава един незабравим спомен - световните звезди на Байерн бяха победени с гола на местния фермер.

Кадри от ежедневието на голмайстора Роланд Щайн, с чийто гол Фестенбергсгройт побеждава Байерн Мюнхен:

Карнавал в Епинген

През 1974 г. Епинген шокиращо отстранява германският гранд на севера Хамбургер Шпортферайн от турнира за Купата на Германия. При победата с 2:1 големият герой се казава Герд Щьорцер. Репортаж от деня на събитието.

Тази събота в севернобаденското градче Епинген се празнува така, все едно Коледа, Нова Година, Великден и местният карнавал са обявени за един и същи ден - всички жители са като обезумели. Третият в аматьорската дивизия на Северен Баден отбор на Епинген поднася истинска сензация за купата на страната и елиминира финалиста от миналото издание на турнира и временния водач в класирането на Първа Бундеслига Хамбург с 2:1. Пред рекордните в историята на клуба 12 000 зрители двете шумно отпразнувани попадения отбеляза плеймейкърът Герд Щьорцер в 57 и 70. минута, които се оказаха достатъчни за крайната победа. Почетният гол за гостите отбеляза Бертъл с глава в 80. минута.



След като епингерци изненадващо отстраниха в първия кръг за Купата на Германия Рьохлинг Фьолклинген с 2:1, мачът срещу Хамбург за тях се превърна в "Събитието на годината". Хамбургските "червени шорти" подходиха твърде надменно към срещата след победата над румънците Стягул Рошу Брашов с 8:0 за Купата на УЕФА. Треньорът им Куно Кльотцер експериментира с защитната и халфовата линия на отбора си и плаща горчива цена за това: "Ние напълно подценихме противника в борбен и, преди всичко, в игрови аспект", гласи закъснялата му констатация. Домакините, водени от либерото Юрген Шийк, някогашен голмайстор на Алзенборн, излязоха за началото с осем футболисти от представителната формация на регион Северен Баден. Наставникът Харалд Михелбек беше опианен от победата, но анализира трезво: "Както казах и преди: ако не ни вкарат бърз гол в началото, тогава сме способни на всичко."

Герд Щьорцер - футболен бог

"Герой на деня" разбира се е голмайсторът Герд Щьорцер, който в миналото игра за 1860 Мюнхен и на 2 ноември ще навърши 26 години. В знак на благодарност за двете му попадения той и клубният президент Кох са поканени като гости в актуалното спортно студио на телевизия Це Де Еф. Анализаторите не могат да разгадаят представянето на Хамбург. Миналия сезон северногерманците отпаднаха във втория кръг на надпреварата от носителя на трофея Борусия Мьонхенгладбах, а преди десет години отново бяха елиминирани от неелитен тим (през 1964 г. от Фюрт). Хамбургски зевзек прояви чувството си за черен хумор: "Президентът Крон още мислеше, кои щще са сериозните ни опоненти в турнира, когато дойде краят."


По време на двубоя в Епинген нисичък мъж се появява с фотоапарат в ръка и снима вратаря на Хамбург Руди Каргус.