Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.

вторник, 9 февруари 2010 г.

Легенди от Борзихплатц

Интригуващо учредително събрание, нападател-машинист, унгарец, ловящ гълъби, един късоглед и един "кралскосин" треньор - тук можете да прочетете 25 от най-куриозните факти за вековния отбор Борусия Дортмунд!

1.
Когато клубът е основан на 19 декември 1909 г., едноименната пивоварна "Борусия" от дортмундския квартал Хьош става кръстник на дружеството. Учредителното събрание все пак не преминава като приятелско почерпване в бирария, а е проведено в стая в близката страноприемница "При природолюбителя", намираща се на Йостерхолцщрасе номер 60, където се събират 50 членове на католическия младежки съюз "Троица".

Изображение
Странопиемницата "При природолюбителя" днес

2.
Ако зависеше от Хуберт Девалд, учредителното събрание изобщо нямаше да се състои. За ръководителя на католическата организация "Троица" футболът, като сурова и дива игра, е изключително подозрително занимание. Когато Девалд узнава за събирането, той се втурва към "При природолюбителя", но не е пуснат вътре от съдържателя. Накрая останалите 18 младежи католици основават Борусия. Името на отбора е синоним на думата "Прусия" - германска държава от миналото, постигнала зенита си през XIX век и в последствие обединила всички германски държави.

3.
Тежките финансови проблеми в началната история на отбора изобщо не са рядкост. Още през 1928 г. банкрутът се разминава на косъм. Клубът взема заем в размер на 12 000 райхсмарки, за да изгради по-силен отбор, и изкупува най-добрите играчи на местните конкуренти. Фатално в случая се оказва слабата игра на новите попълнения, а парите на заем скоро се изхарчват. В крайна сметка Борусия е спасена в последната минута, след като президентът Д-р Хайнц Швабен плаща задължението от собствения си джоб.

Изображение
Д-р Хайнц Швабен, заедно с подопечните си футболисти

4.
Първият играч на дортмундския тим, който облича националната фланелка е Аугуст Ленц на 28 април 1935 г. срещу Белгия. Централният нападател на Борусия отначало стои на вратата на жълто-черните. Едва след като нападателят на дортмундци Ханес Якубовиц се контузва срещу Менгеде, Ленц заиграва в офанзивата и веднага се разписва няколко пъти. Той извежда Борусия Дортмунд до спечелването на две издания на елитната оберлига и местният гранд Шалке 04, който по това време е най-силният и най-популярният отбор на Германия, проявява интерес към него. Легендарният капитан на гелзенкирхенския тим Ернст Куцора настоява пред президента на Борусия Фриц "Папа" Ункел да пусне Ленц в Шалке. Ункел се противопоставя: "По-скоро ти ще дойдеш в Борусия, отколкото Ленц да напусне Борзихплатц."

Изображение
Аугуст Ленц

5.
Ернст Куцора, който обича Шалке до мозъка на костите си, все пак идва в Дортмунд. Той предлага своя свекър Фриц Телен за треньор на Борусия. И тъй като Телен не успява да се освободи веднага от ангажиментите си, Куцора сам води тренировките на дортмундци за цели 8 седмици. Което пък води до наплив на местните кибици на тренировъчното игрище на Борусия.

Изображение
Легендарният Ернст Куцора с лавров венец най-вдясно на снимката

6.
За малко клубът да чества вековния си юбилей още преди идването на новото хилядолетие. В следвоенния хаос Фриц Кауерман, отговорник за работническия спорт, успява да преименува отбора за кратко на "Спортно обединение Борусия от 1898". Няколко седмици след това става ясна истинската дата на основаването и документната манипулация е поправена.

7.
Едва ли някой друг футболист е склонен на по-голяма саможертва, за да играе с жълто-черния екип. Малко след края на войната Макс Михалек изпуска влака за Берлин, където вестфалският отбор има гостуване. Играчът хваща следващия влак, където влиза в ролята на помощник-машинист и хвърля въглища в пещта на локомотива. Тъй като ръководителите на Борусия са предупредили служителите на съветския контролно-пропускателен пункт, Михалек преминава безпрепятствено влизането в руската окупационна зона. Съветските офицери го посрещат с думите: "Ти футболист Михайлов. Ти продължава." На гарата в Берлин спортистът скача от движещият се локомотив, но усилията му си струват - дортмундци печелят при визитата си с 5:0.

Изображение
Футболистът-машинист Макс Михалек

8.
На коледното тържество на Борусия Дортмунд, както и навсякъде другаде, понякога се случват инциденти, свързани с прекалената злоупотреба на алкохол. Така на празника по изпращането на 1966 г. шапката на озадачен фоторепортер е отмъкната от развеселените футболисти Зиги Хелд и Лотар Емерих, след като те са снимани от журналиста. Клубният президент Щеегман разярено крои дисциплинарни мерки, но малко след това двамата играчи поднасят извиненията си и избягват санкция.

9.
Неподатлив на подобни внушения се оказва Херман Щрашиц, привлечен в Дортмунд през сезон 1964/65 от Фортуна Дюселдорф. Щрашиц отказва да участва в заключителната тренировка на отбора, преди да узнае дали ще играе в срещата с Мьонхенгладбах. Треньорът отказва да предостави исканата информация, нещо повече - той изважда футболиста от отбора. В крайна сметка дортмундската Борусия побеждава съименниците от Гладбах с 5:4.

Изображение
Херман Щрашиц

10.
В друг един случай целият дортмундски отбор се оказва доста заядлив. Когато играчът Ерих Шанко научава непосредствено преди финала за шампионската титла на Германия през 1956 г. срещу Карлсруе, че договорът му няма да бъде продължен, делегация от футболистите на Борусия, начело с Ади Прайслер, отива при клубното ръководство и поставя условия, които не търпят никакви преговори: "Ако контрактът на Ерих не бъде продължен, тогава днес няма да играем." Едно предложение, което управниците не могат да откажат.

Изображение
Щастливият Ерих Шанко

11.
През сезон 1974/75 Борусия за първи път посвещава екипите си на родния град. На гърба се появява надписът "Дортмунд", който стои там и до днес, а на гърдите е поставена емблемата на града от наскоро проведеното световно първенство през 1974 г. с включени цветя, телевизионната кула и футболна топка.

Изображение
Дортмундската телевизионна кула

12.
Когато Стан Либуда вкарва знаменития си гол за Борусия Дортмунд на финала за КНК през 1965 г. срещу Ливърпул, завършил 2:1, той не само спомага за най-големия германски футболен успех след световната титла на единадесеторката на Хербергер от 1954 г., но и маха тежко бреме от плещите на своите съотборници. Той казва на своя съиграч Лотар Емерих: "Ема, сега няма да плащаме 10 000 марки." Предният ден треньорът Вили Мултхаупт е заплашил двамата футболисти: "Ако загубите утре, всеки един от вас ще плати по 10 000 марки глоба."

Изображение
Райнхард "Стан" Либуда

13.
Вестфаленщадион е построен специално за Мондиал'74 в Западна Германия, въпеки че по това време Борусия играе във втора дивизия. В мача на откриването на съоръжението дортмундци губят с класическото 0:3 от Шалке 04, но малка утеха за жълто-черните запалянковци е фактът, че първият гол на стадиона не е отбелязан от футболист на "миньорите", а от млада жена със старото вестфалско име Маргарете Шеферхоф в подгряващия мач между отборите на Менгеде и Валтроп.

Изображение
Изглед от Вестфаленщадион преди реконструкцията

14.
Първият "дом" на Борусия не е стадиион "Роте Ерде" (в превод "Червената земя"), както мислят повечето футболни фенове, а "Вайсе Вийзе" (в превод "Бялата поляна"), намираща се на Вамбелер Щрасе, недалеч от площад Борзихплатц. В началото "Вайсе Вийзе" е обикновено игрище, което с годините претърпява някои промени, докато през 1924 г. то е преустроено в истински стадион, побиращ около 10 000 зрители. През 1937 г. Борусия Дортмунд е принудена да се премести от "Вайсе Вийзе", тъй като нацистите имат нужда от стадиона за своите производствени цели.

Изображение
Игрището "Вайсе Вийзе" в началото на ХХ век

15.
Борусия Дортмунд безспорно е най-популярният отбор на своя град, но не е най-стария. Първият клуб от Дортмунд се казва Дортмундер Фусбал-Клуб 95, основан от ученици от реалната гимназия в града, намираща се на Луизенщрасе в дортмундския юг.

16.
Ранните дни на маркетинга: понеже главният спонсор на отбора - холандският тютюнев концерн "Самсон" - има за фирмено лого лъвска глава, тя измества оригиналната емблема на Борусия от екипите за сезон 1976/77. И като че ли това не е достатъчно, та се налага като клубен талисман да се представи и младо лъвче, наречено Замбо.

Изображение
"Странният" екип на Борусия Дортмунд от сезон 1976/77

17.
За една от най-известните грешни покупки на отбора се счита дошлият от Карлсруе през 1998 г. Томас Хеслер. След като ръководството на дортмундския клуб привлича Хеслер без знанието на треньора Михаел Скибе, остарелият плеймейкър попада на пейката и депресирано гледа играта на своите съотборници от там. Връхна точка в сълзливата мелодрама: преди продълженията на мача за Купата на Германия срещу Шалке 04 ветеранът подава на колегите си шишета с вода край страничната линия. Най-ниската интелектуална точка в дискусията поставя половинката на Хеслер Ангела, която изфучава: "Само тъпанарите се интересуват какво мисли господин Скибе."

Изображение
"Ике" Хеслер с жълто-черния екип

18.
След спечелването на германската шампионска титла през 1956 г. отборът на Борусия Дортмунд се отправя обратно към рурска Вестфалия, а съпругите на играчите също са във влака. Но планът на ръководството е бил друг. При мисълта футболистите да прекарат нощта преди решаващия двубой със своите жени, по челото на консервативната управа избива обилна пот. Първоначалният замисъл на президента на клуба е бил футболистите да бъдат настанени в предния вагон на влака, а жените - в най-задния. В близкия до Дортмунд град Хам е трябвало да се осъществи маневра в стила на Дивия Запад - най-крайният вагон на композицията, съдържащ дамите, по план е трябвало да бъде откачен тайно. Когато футболистите узнават за гениалния трик, те побързват да отидат при жените си, така че конспиративната операция е отменена.

19.
Суетата не се спира дори пред дортмундските функционери: Херман Линдеман, привлечен като наставник на Борусия през 1969 г., отказва да носи очила, въпреки че лекарите му откриват късогледство. Което пък на свой ред води до култовия диалог между ядосания Линдеман и защитник на Борусия: "Можете ли да ми обясните, защо оставяте противников играч напълно необезпокояван да шутира към вратата в наказателното ни поле?" Обезоръжаващият отговор гласи: "Имаше дузпа, тренер!"

20.
Може би дори и самият Зеп Майер, уловил по време на един мач с голи ръце невестулка, би завидял на уменията на халфа на Борусия Дортмунд Золтан Варга. Варга забелязва кацнал гълъб в наказателното поле на неговия отбор. Следва приготвяне, лъвски скок и пернатото се озовава в ръцете на футболиста под оглушителните овации на феновете.

Изображение
Унгарецът Золтан Варга

21.
Националният вратар на Борусия Дортмунд Ханс Тилковски показва отчайваща липса на чувство за хумор. По време на мач, стоящ на пистата на стадиона продавач на сладолед му предлага фунийка от своята стока, която стражът отказва благодарейки. Искал да се концентрира върху двубоя. Все пак щеше да има една свободна ръка!

Изображение
Ханс Тилковски

22.
Колегата му от Шалке 04 Норберт Нигбур не съумява да откаже подобно предложение при гостуване на "кралскосините" на дортмундския стадион "Роте Ерде". Когато продавач на сладолед се приближава до Нигбур с фунийка сладолед в ръка, видимо отегченият вратар приема подаденото му лакомство и обещава да плати след края на срещата.

Изображение
Норберт Нигбур

23.
Инго Андербрюге, Яцек Яречки и Юрген Вегман се имената на играчите, замесени в най-драматичните минути, случвали се някога на Вестфаленщадион. Втори бараж за участие в Първа Бундеслига, секунди преди края Борусия Дортмунд се нуждае от трети гол срещу Фортуна Кьолн, за да запази мястото си в елита. В момент на отчаяние Андербрюге изсипва топката в противниковата пеналтерия, вратарят на кьолнци Яречки успява само да избие и топката е забита в мрежата му от връхлитащия Вегман. Ревът на запалянковците на Вестфаленщадион е описан от много присъствали там футболни запалянковци като най-вълнуващото нещо, което те са преживявали през живота си.

24.
Първите скришни разплащания на жълто-черния клуб с неговите играчи датират още от 1923 г. Тогава ръководството плаща билета на всеки един играч на отбора за гостуването до рурския град Есен. Разноските възлизат на една марка на човек, а за целта са ангажирани две железопътни вагона.

25.
Десет години след основаването си Борусия Дортмунд се нуждае от регламентация на организационни правила, които по принцип се подразбират от само себе си. Цитат: "Играчи, които не се подчиняват на инструкциите на капитана, ще бъдат изваждани от състава на отбора за дадени срещи. Строго е забранено тютюнопушенето от страна на футболистите по време на официалните двубои!"

Изображение
Старият стадион на Борусия "Роте Ерде" с намиращия се в непостредствена близост до него "Зигнал-Идуна-Парк"

Няма коментари:

Публикуване на коментар