Сър Стенли Метюс (1 февруари 1915 - 23 февруари 2000)
Кое прави един известен спортист велик? Стенли Метюс, който преди 10 години и една седмица почина на 85-годишна възраст, беше велик. Всички ще се съгласят с това - фенове, футболисти, треньори и медии. Но защо?
Повечето от вас са виждали Метюс да играе точно толкова малко, колкото и аз, и моите родители, и всеки един друг човек, когото познавам. Ясно е, че поради възрастта ми, не съм гледал нито Пеле, нито Бекенбауер, нито Кройф в техните активни футболни периоди. Въпреки това аз дълбоко уважавам и признавам посочените футболисти, а един час в YouTube е напълно достатъчен на всеки футболен фен да се убеди в безспорните им качества и да се съгласи, че те са били необичайни таланти.
Обаче нещата със "Сър Стен" са различни. На практика почти няма видео материали от най-добрите му футболни времена преди Втората световна война, а тези които са достигнали до нас, са изключително малко. За разлика от днес, когато всеки един финт или отиграване с пета се улавят от HD-камери, увеличават се, забавят се и се повтарят до полуда, независимо в коя част на игралния терен са се случили. В противовес на това, мачовете с Метюс са с толкова лошо качество, че човек не може да си изгради истинска представа за качествата му. На почти всички запазени филми той е вече възрастен човек - Метюс е на 41 години, когато е избран за първия носител на отличието "Футболист за годината на Европа" или както ние си го знаем - "Златната топка".
Известно е, че и Фриц Валтер е бил на 33 години, когато печели световната титла през 1954 г. - най-значимото постижение в кариерата му. Обаче запалянковците, които са в средата и края на своите 20 години, към които спадам и аз, са гледали знаменития финал от Берн една дузина пъти и имат ясна представа за какво става дума, както и са наясно, че стадионът в Кайзерслаутерн се нарича Фриц-Валтер-Щадион.
В случая на Стенли Метюс трябва да се подходи различно, ако искате да разберете наистина защо той се счита за един от най-великите футболисти на всички времена. Трябва да се осъзнае какво той дава на хората. Дори 45 години след последния си двубой и 10 години след кончината си.
За кой друг футболист загрубели футболни хулигани ще напишат стихове? Бившият хулиган Иън Дайър прави това за Сър Стен:
Чий финт, независимо колко стар е той, и до днес хиляди младежи тренират на стадиона и дори практикуват на своите видео конзоли? Финтът "Стенли Метюс".
Името на кой друг футболист, никога не ставал световен шампион или носител на КЕШ, ще бъде търсено във футболните енциклопедии под буквата "М"?
Кой друг футболист, чийто най-голям успех в клубната кариера за първенство е класиране от втора в първа лига, е почитан толкова силно дори 50 години след постижението?
Точно в последното видео, въпреки доста лошото качество, става ясно защо Стен Метюс е толкова велик. Защото той, синът на боксьор от Хенли, първият футболист, получил званието "Сър" от Кралицата, никога през кариерата си не получава жълт или червен картон, а вместо това твори с футболната топка и по най-разораните и кални ниви, които феновете са виждали. Защото той дава на английските отрудени работници такъв спектакъл в калта, какъвто е несъразмерно по-ценен от дадените пари за билет. Защото дори и на 50-годишна възраст той гордо носи екипа на родния си Стоук Сити, където намира приют, въпреки доста напредналата си възраст за активен спорт. Защото ни напомня за какво става дума в любимия ни спорт - да се хвърлиш в мръсотията за любимия си тим, независимо в коя дивизия играеш, независимо пред какви зрители, независимо на каква възраст. Нищо, че някои от най-великите му трикове и финтове вероятно са безвъзвратно изгубени и никога повече няма да бъдат видяни - благодарим ти за всичко, Сър Стен!
Стенли Метюс е роден на 1 февруари 1915 г. в семейната къща на Сеймуур Стрийт в градчето Хенли, днес част от английския град Стоук-он-Трент. Той е третият от общо четиримата синове на боксьора Джек Метюс, наричан "Биещия се бръснар от Хенли". Стен от малък е научен от своя баща на качествата дисциплина, решителност и спортсменство, на които той остава верен през цялата си футболна кариера. През лятото на 1934 г. Метюс се жени за Бети Велънс, дъщеря на стоукския треньор Джими Велънс.
През 1932 г. Стенли Метюс е забелязан от Стоук Сити по време на мача между ученическите отбори на Англия и Уелс и подписва първия си професионален договор с клуба. Дебютира за националния отбор на Англия две години по-късно, като още в първата си среща за "Трите лъва" вкарва отново на Уелс за победата с 4:0. Взема участие и в печално известната победа срещу световните шампиони Италия с 3:2 на Хайбъри. Метюс по-късно споделя, че това е най-жестоката футболна среща в живота му - голмайсторите за англичаните Ерик Брук и Тед Дрейк получават сериозни наранявания след грубиянствата на "адзурите". Брук счупва ръката си, а и двете очи на Дрейк са посинени. Вестник "Дейли Мейл" критикува играта на Метюс: "Той игра така меко в международната среща, показвайки бавност и колебливост. Може би му липсва характер за важните двубои." Колко необоснована е критиката на пресата си проличава през 1937 г., когато Метюс вкарва хет-трик за останалата с 10 души Англия срещу тима на Чехословакия.
През 1938 г. Метюс поставя искане да му бъде даден трансфер, което предизвиква публичен скандал в Стоук. Повече от 3000 фенове се събират за протест, а други 1000 излизат около игрището с плакати. Метюс оттегля искането си.
Втората световна война прекъсва кариерата на футболиста, по време на която той служи като ефрейтор във военно-въздушните сили на Обединеното кралство и е разпределен в Блекпул. Архивите свидетелстват, че той записва инцидентни появявания с екипите на Блекпул, Крю Аликзандра, Манчестър Юнайтед, Рексъм, Арсенал, Еърдри, Грийнък Мортън, Стенхаусмюър и Рейнджърс. След войната Метюс е продаден от Стоук Сити в Блекпул на 10 май 1947 г. за сумата от 11 500 лири на 32-годишна възраст. "Ти си на 32, мислиш ли, че ще успееш да издържиш още две години?", пита го мениджърът на Блекпул Джо Смит през 1947 г.
По време на международна среща срещу Италия през 1948 г., завършила 4:0 за Англия, Метюс тръгва с топката по фланга и по посока на ъгловото флагче, за да бави играта. Когато достига до флагчето, той избърсва потта от ръцете си в своите шорти и, преди персоналният му пазач да го догони, Стен си оправя косата назад. Хората в публиката се кълнат, че той вади от джоба на шортите си малък гребен, с който сресва косата си назад. Както признава в автобиографията си самият футболист, тази легенда го преследва през целия му живот. Стенли Метюс получава наградата за футболист на сезона през 1948 г. от журналистите, които пишат за футбол.
Взаимодействието на Метюс със Стен Мортенсен е много ползотворно и двамата извеждат Блекпул до победа във финала за ФА Къп през 1953 г. Среща, определяна като "Финала на Метюс", въпреки, че Мортенсен бележи хет-трик в него. Невероятните дрибли на Метюс в последните 30 минути имат огромна заслуга за крайната победа, в момент, когато Блекпул изостават с 1:3. Победата за ФА Къп се изплъзва на Метюс през 1948 и 1951 г.
На световното първенство през 1950 г. в Бразилия Метюс изиграва само една среща и тя е загубена - 0:1 от Испания. Общо в 54 официални срещи за Англия той вкарва 11 гола в периода между 29 септември 1934 и 15 май 1957 г. - цели 23 години между първия и последния мча с националния екип! Когато англичаните побеждават Шотландия през 1955 г. със 7:2 40-годишният Метюс инициира 5 от попаденията за своите.
Футболистът пътува към различни краища на света, за да играе демонстративни срещи и придобива огромна популярност. Така например през 1956 г. той привлича огромна тълпа запалянковци в Кейп Таун.
Метюс е първият носител на отличието за футболист на Европа през 1956 г., а през следващата година е посветен в рицарството - той става "Рицар на Британската империя".
През 1961 г., когато е на 46, той се завръща в родния Стоук Сити. В последвалия сезон тимът му печели втора английска дивизия, а Метюс за втори път е избран за играч на сезона в страната си. Той остава при "Дъ Потърс" до края на кариерата си, изигравайки последния си двубой на 6 февруари 1965 г., дни след 50-ия си рожден ден. В този мач той асистира за изравнителния гол на Стоук Сити. Бенефисната среща на Сър Стен се провежда през април 1965 г. на Виктория Граунд, където 35 000 зрители идват да гледат 10-голов трилър между сборен отбор на света, включващ играчи като Лев Яшин, Йозеф Масопуст, Ференц Пушкаш и Алфредо Ди Стефано. Метюс играе на пълни обороти през целите 90 минути.
След отказването си Метюс тренира за няколко години отборите на Порт Вейл и шотландския Хибърниънс.
През февруари 2000 г., 3 седмици след 85-ия си рожден ден, Сър Стенли Метюс си отива от този свят. Смъртта му е съобщена по медиите точно преди приятелската среща между Англия и Аржентина. На 3 март същата година тялото му е кремирано, а прахът му е заровен под централния кръг на Британия Стейдиъм - стадионът на Стоук Сити.
Другите за него:
"Човекът, който ни научи как трябва да се играе футболът" - Пеле
"Израснах във времена, когато той беше бог за нас, които дръзвахме да играем неговата игра. Беше истински джентълмен и ние никога няма да видим нещо подобно" - Браян Клъф
"Не е само Англия, където той е известен. Навсякъде по света името му е синоним за футболен гений" - Берти Фогтс
"За мен това е най-великото име във футбола, особено в Британия. Не мисля, че след него е имало някое друго име, което толкова много да се свързва с футболната игра в Англия" - Гордън Бенкс
"Той (Стенли Метюс) ми каза, че е играел за 20 лири на седмица. Днес той струва повече отколкото всичките активи на Английската национална банка" - Джанфранк Дзола
Няма коментари:
Публикуване на коментар