Суперкупата на Германия в периода 1987-1996 г.

Финалите през годините:
1977 Хамбург - Борусия Мьонхенгладбах 2:3 (0:2) Фолкспаркщадион (Хамбург)

1982 Байерн Мюнхен - Хамбург 4:2 сл. дузпи (1:1 в редовното време) Олимпийски стадион (Мюнхен)

1987

Носителите на суперкупата от 1987 г. Лотар Матеус е на долния ред, трети от дясно на ляво.

Десет години след неофициалната премиера на Суперкупата през 1977 г., трофеят придобива официален статус. През 1977 и 1982 г. шампионът и носителят на купата играят помежду си по собствена инициатива, без срещите им да бъдат провеждани под егидата на някаква футболна организация. Сега вече се провежда официален двубой на неутрален терен, а именно - франкфуртския Валдщадион.

Отново помежду си се срещат шампионът Байерн Мюнхен и носителят на купата Хамбург, които са най-силните германски клубове на 80-те години. Но и двата тима са на прага на промените. В Мюнхен шампионският наставник Удо Латек се е оттеглил от поста си след третата поредна титла и е заминал за Кьолн, където носи своя син пуловер и от трибуните подкрепя младия и енергичен треньор Кристоф Даум в качеството си на спортен директор.

Млади момчета на скамейките

При Ха Ес Фау също е приключила цяла една епоха. След шест успешни години треньорската легенда Ернст Хапел се е завърнал обратно в родната Австрия, където е поел отбора на Тирол. На сбогуване Хапел спечелва Купата на Германия след сива победа с 3:1 срещу Щутгартер Кикерс. Преди това австриецът е донесъл в Хамбург две германски шампионски титли и Купата на европейските шампиони.

Двамата треньори заемат местата си на скамейките - за баварците това е Юп Хайнкес, а за Хамбург - сравнително неизвестният югославянин Йосип Скоблар. Медийният интерес е голям, но франкфуртският Валдщадион не е пълен - около 22 000 души се намират по трибуните на стадиона.

Бруталната проява на Щайн

Мачът ще се запомни най-вече с една сцена малко преди края. В 87. минута хамбургският вратар Ули Щайн си изпуска нервите. Нападателят на Байерн Юрген Вегман току-що е вкарал за 2:1 и докато той се радва, Щайн го просва на тревата с боксово кроше в центъра на лицето му.

Дори години по-късно Щайн не може да обясни логично проявата си и я определя като "момент на безумие". Стражът е наказан да не играе 10 седмици, изгонен е от клуба си и преминава в Айнтрахт Франкфурт. Байерн печелят мача с 2:1, но в края на сезона не успяват да защитят титлата си и финишират втори. Скоблар е освободен от треньорския пост на Фолкспаркщадион след 15. кръг. В края на годината северногерманците са шести.

Байерн Мюнхен - Хамбург 2:1 (0:1)

Байерн: Ауман - Нахтвай - Винкълхофер, Едер, Пфлюглер - Бреме (46. Флик), Матеус , Дорфнер, Румениге - Вегман, Волфарт. Треньор: Хайнкес

Хамбург: Щайн - Якобс, Байерсдорфер, Кобер (87. Голц), Калц - Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц (90. Шмьолер) - Кастъл, Оконски. Треньор: Скоблар

Жълти картони: Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц
Червен картон: Щайн (87.)
Голове: 0:1 Оконски (39.), 1:1 Вегман (60.), 2:1 Вегман (87.)
Зрители: 22 000 на Валдщадион (Франкфурт/Майн)
Съдия: Дийтер Паули (Райд)

1988

Вердер със суперкупата. Днешният треньор на бременци Томас Шааф е най-вдясно долу.

На седмата година от своето ръководство на Везерщадион Ото Рехагел най-после успява да спечели шампионската титла през 1988 г. След две нещастно проиграни първенства през 1983 и 1986 г. Вердер печели първото място най-вече на отличната си защита. Вратарят на бременци Оливер Рек допуска само 22 гола - рекорд на бундеслигата, подобрен чак през 2008 г. от Оливер Кан с 1 попадение по-малко.

Носителят на купата Айнтрахт Франкфурт е съперник на германския шампион. Под ръководството на Карл-Хайнц Фелдкамп айнтрахтците мъчно побеждават на финала за купата аутсайдера Бохум само с 1:0. Реализаторът на ценния гол, Лайош Детари, преминава след само година в Германия в гръцкия гранд Олимпиакос за рекордната за времето си трансферна сума от 17 милиона марки.

Бургсмюлер поставя точка на спора

Айнтрахт инвестира тези пари в новия нападателен дует Хайнц Грюндел и Йорн Андерсен, който за първи път играе пред собствена публика в официален двубой. Както и година по-рано, мачът за Суперкупата се провежда на франкфуртския Валдщадион, а домакините слабо се възползват от домашното си преимущество. Те губят пред едва 20 500 футболни любители с 0:2.

Ото Рехагел пуска в игра титулярните си играчи с изключение на Руне Братсет. Така в срещата за Суперкупата в зелено-бели екипи излизат 11 германци. По-опитните бременци контролират топката, а с това и мача. Карл-Хайнц Рийдле извежда Вердер напред в резултата преди почивката, а 38-годишният ветеран Манфред Бургсмюлер бележи в последната минута за крайното 2:0.

Франкфурт се бори за оставане в дивизията

В последвалия сезон Вердер постига някои забележителни резултати като онова легендарно 5:0 срещу Динамо от Източен Берлин за КЕШ. В края на годината бременците завършват трети и играят финал за купата, загубен с 1:4 от Борусия Дортмунд.

Франкфуртците истински се провалят. Новосформираният отбор не успява да изпълнят високите очаквания и попада в борба за оцеляване. Завършилият на 16. място Айнтрахт е спасен от "Пожарникаря" Йорг Бергер чак в баража за оставане, където хесенците побеждават Заарбрюкен.

Вердер Бремен - Айнтрахт Франкфурт 2:0 (1:0)

Бремен: Рек - Зауер - Боровка, Кутцоп, Отен (46. Майер) - Шааф, Вотава, Херман - Нойбарт, Рийдле, Орденевиц (46. Бургсмюлер). Треньор: Рехагел

Франкфурт: Щайн - Бинц - Зийферс, Кьорбел, Щудер - Шулц, Хобди (46. Рот), Шлиндвайн, Хайденрайх (57. Балцис) - Андерзен, Грюндел. Треньор: Фелдкамп

Голове: 1:0 Рийдле (24.), 2:0 Бургсмюлер (90.)
Зрители: 20 500 на Валдщадион (Франкфурт/Майн)
Съдия: Асенмахер (Хюрт)

1989

Анди Мьолер (в жълто) срещу Радмило Михайлович.

След две домакинства във Франкфурт Суперкупата за първи път се провежда в Кайзерслаутерн през 1989 г. На Бетценберг един срещу друг излизат Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд. През изминалия сезон мюнхенците убедително са спечелили титлата.

За Юп Хайнкес това е първи треньорски трофей изобщо. Титлата за кратко е в опасност, след като воденият от "провокатора" Кристоф Даум Кьолн използва временен спад във формата на "Баварците" и ги настига в класирането. Но три кръга преди края рекордният шампион побеждава "Козлите" като гост с 3:1 след 3 гола на Роланд Волфарт. Първото място е завоювано, а Даум спира с вербалните си нападки.

МекИнъли и Михайлович вместо Волфарт

За новия сезон Юп Хайнкес се отказва от услугите на Волфарт и залага на милионните нови покупки: шотландеца Алън МекИнъли и югославянина Радмило Михайлович. И двамата доказват головите си качества като отбелязват по едно попадение в мача за Суперкупата.

Но това не е достатъчно за победата. Новоизпеченият носител на купата от Дортмунд не се впечатлява от противника и печели най-резултатния двубой за германската Суперкупа в историята с 4:3. След един криволичещ сезон, включващ треньорска смяна (Райнхард Зафтих е заменен от Хорст Кьопел) вестфалците изненадващо убедително печелят Купата на Германия след победа срещу Вердер Бремен с 4:1 и така носят първи трофей на площад Борзихплац след 23 години прекъсване.

"Кобрата" хапе за Борусия

Треньорът Кьопел може да разчита на един обигран състав, подсилен от бившия нападател на Байерн Юрген Вегман. "Кобрата", както наричат Вегман, хапе и в срещата за Суперкупата, вкарвайки гол и така става първият футболист, спечелил тази купа два пъти, след като през 1987 г. триумфира с Байерн. Освен Вегман, за дортмундската Борусия се разписват и Гюнтер Брайтцке (на два пъти), както и Анди Мьолер.

Борусия Дортмунд изиграва силен сезон 1989/90 и завършва на четвърто място, а Байерн се представя дори по-добре и защитава титлата си. Но докато шотландецът МекИнъли вкарва 10 гола, Михайлович никога не оправдава големите надежди, които му се възлагат. Роланд Волфарт си връща титулярното място и става голмайстор на Бундеслигата.

Борусия Дортмунд - Байерн Мюнхен 4:3 (1:2)

Дортмунд: де Беер (76. Майер) - Крот - Хелмер, Шулц - Брайтцке, Цорк, Мьолер, МекЛиод (46. Кутовски), М. Румениге - Вегман, Дрилер. Треньор: Кьопел

Байерн: Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Ройтер, Флик (46. Дорфнер), Тон, Кьогъл, Пфлюглер - МекИнъли, Михайлович. Треньор: Хайнкес

Голове: 0:1 МекИнъли (21.), 1:1 Брайтцке (40.), 1:2 Грахамер (42.), 2:2 Брайтцке (56.), 3:2 Вегман (64.), 3:3 Михайлович (66.), 4:3 Мьолер (88.)
Зрители: 16 000 на Фриц-Валтер-Щадион (Кайзерслаутерн)
Съдия: Делвинг (Осбург)

1990

Капитанът на Байерн Мюнхен Клаус Аугенталер извежда съотборниците си на терена.

Бундеслигата е под властта на Байерн Мюнхен. Петата титла през последните шест сезона е красноречива демонстрация за мощта на баварците в Германия. Момчетата на Юп Хайнкес безпроблемно печелят първото място с 6 точки преднина (при правилото за 2 точки за победа) пред вицешампиона Кьолн.

След спечеленото първенство победният ход на някои от баварските играчи продължава и на Мондиал'90 в Италия. Шестима футболисти на Байерн (Ауман, Аугенталер, Колер, Пфлюглер, Ройтер и Тон) стават световни шампиони на Апенините. Петима от тях попадат в титулярния състав на Хайнкес за мача от Суперкупата.

Байерн е превъзходен

Баварците не дават индикации, че гладът им за успехи е утолен. Стремежът за успехи е подсилен с талантливи футболисти като Щефан Ефенберг и Бриан Лаудруп, които са привлечени от Мьонхенгладбах и, съответно, Юрдинген на брега на река Изар.

В мача за суперкупата "Баварците" срещат Кайзерслаутерн, които са ръководени от техния спасител Карл-Хайнц Фелдкамп, помогнал на "Червените дяволи" в борбата им срещу изпадането и извел ги сензационно до победа в турнира за Купата на Германия - първа кура за пфалцкия отбор и първи трофей изобщо след титлата им от 1953 г.

Кайзерслаутерн изпреварва Байерн

За суперкупата Кайзерслаутерн безнадеждно губи от Байерн. Мюнхенците изправят противника до стената и се разправят с него. След 19 игрови минути Щефан Ройтер и Юрген Колер бележат за 2:0, а още преди почивката авансът на шампионите вече е 4:0, благодарение на головете на Манфред Бендер и Томас Щрунц. През втората част Байерн намалява темпото и допуска Щефан Кунц да вкара почетно попадение за "Червените дяволи".

27-хилядите зрители на Вилдпаркщадион в Карлсруе са убедени, че в този мач са видели бъдещия шампион на Германия. И са прави. Но за тяхна изненада това не са Байерн, а шокиращо триумфиралите със сребърната салатиера Кайзерслаутерн. При това, че в 5. кръг Байерн отново разгромява пфалцкия отбор, този път с 4:0. След успех с 2:1 през пролетта обаче Лаутерн повежда в класирането и не изпуска водачеството до края на сезона.

Байерн Мюнхен - Кайзерслаутерн 4:1 (4:0)

Байерн: Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Пфлюглер - Ройтер, Щрунц, Бендер (68. Щернкопф), Ефенберг - Лаудруп (74. Волфарт), Михайлович. Треньор: Хайнкес

Кайзерслаутерн: Ерман - Щумпф (30. Роос) - Кадлец, Лутц - Шер (56. Хофман), Дуули, Ернст, Шуп, Кранц - Хотич, Кунц. Треньор: Фелдкамп

Голове: 1:0 Ройтер (6.), 2:0 Колер (19.), 3:0 Бендер (28.), 4:0 Щрунц (45.), 4:1 Кунц (62.)
Зрители: 27.000 in Karlsruhe
Съдия: Вебер (Есен)

1991

Капитаните Щефан Кунц (вляво, Кайзерслаутерн) и Юри Шлюнц (вдясно, Ханза Росток) си разменят флагчета преди началото на полуфинала на Остзеещадион.

За първи път Суперкупата на Германия се провежда в рамките на турнир с четири отбора. Обединението на Германия, станало през есента на 1990 г. налага това. Футболната федерация на ГДР се обединява с Германския футболен съюз на 20 ноември 1990 г.

След края на сезон 1990/91 двата най-добре представили се отбора от Оберлигата на ГДР, Ханза Росток и Динамо Дрезден, получават правото да играят в новата германска Бундеслига.

В турнира за суперкупата участие вземат спечелилият дубъл в Източна Германия отбор на Ханза Росток и финалиста за източногерманската купа Щал Айзенхютенщат, както и изненадващия шампион на бундеслигата Кайзерслаутерн и носителя на купата на Западна Германия Вердер Бремен. В полуфиналите се срещат шампионите Кайзерслаутерн и Ханза и Вердер - Айзенхютенщат.

Витечек бележи, Лаутерн печели

Ханза Росток приема на домашния си Остзеешадион Кайзерслаутерн пред 12 000 зрители. Треньорът на гостите Карл-Хайнц Фелдкамп експериментира и пуска голмайстора си Щефан Кунц на позицията класически либеро. В атака е пуснат привлеченият от Юрдинген нападател Марсел Витечек. Планът на Фелдкамп проработва. Кунц ръководи отбраната, Витечек вкарва, Лаутерн печели с 2:1.

Вторият полуфинал е проведен на неутрален терен в Оснабрюк. Пред само 4 000 души фаворитът от Бремен трудно надделява и печели с 1:0 над оберлигистите от Щал Айзенхютенщат, които не успяват да се класират в професионалния футбол, благодарение на гола на Уинтън Руфър малко преди последния съдийски сигнал.

Росток изпада

Финалът за суперкупата е повторение на финала за Купата на Германия от 1990 г. И отново двубоят е спечелен от Кайзерслаутерн. На Нийдерзаксенщадион в Хановер Фелдкамп се доверява още веднъж на Кунц като либеро и прави промени в атака, пускайки този път Юрген Деген и Бернхард Винклер.

И "треньорската лисица" отново е прав. Дошлият от Хамбург Деген поразява мрежата на съперника два пъти, а Винклер подпечатва победата. "Червените дяволи" печелят с 3:1 и така Фелдкамп за първи път печели трофея на третото си участие на финал.

Докато Лаутерн завършва сезона в бундеслигата на пето място и изиграва един добър шампионат, Бремен разочароващо финишира девети. Все пак отборът от Везерщадион се реваншира за слабото си представяне в първенството и печели КНК. Ханза Росток започва годината отлично, побеждава Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен, но след това рухва и в крайна сметка изпада.

Кайзерслаутерн - Вердер Бремен 3:1 (1:0)

Кайзерслаутерн: Зер - Кунц - Роос, Шефер - Леле, Дуули (68. В. Функел), Хабер, Хофман, Голдбек (75. Лутц) - Винклер, Деген. Треньор: Фелдкамп

Бремен: Рек - Вотава - Шааф, Боровка - Айлтс, Боде, К. Алофс, Херман, Легат - Коон, (46. Руфър), Веншлаг (46. Хартген). Треньор: Рехагел

Голове: 1:0 Деген (27.), 2:0 Деген (65.), 2:1 Руфър (88.), 3:1 Винклер (90.)
Зрители: 8 000 на Нийдерзаксенщадион (Хановер)
Съдия: Вийзел (Отберген)

1992

Гуидо Бухвалд (в средата) е капитан на Щутгарт и през 1992 г. вкарва с глава решаващия гол, спечелил титлата за неговия тим.

През 1992 г. носителят на суперкупата отново е определен след изиграване само на една среща, както е било в предходните сезони преди падането на Берлинската стена. Съперниците в този мач отново са малко изненадващи - това са Щутгарт и Хановер 96.

Щутгарт става шампион след драматичен финал на сезона, когато три отбора до последния момент имат шанс за първото място. Голът на Гуидо Бухвалд в последния кръг, четири минути преди последния съдийски сигнал в Леверкузен изправя на крака цяла Швабия. Така отборът на Кристоф Даум отмъква трофея под носа на Айнтрахт Франкфурт и Борусия Дортмунд.

Героят за купата Зийферс

Почти като сензационен може да се определи триумфът на "Червените" от Хановер 96 в турнира за Купата на Германия. Тренираните от Михаел Лорковски долносаксонци завършват посредствения си сезон във Втора Бундеслига на шестото място, но за купата поднасят огромна изненада.

"96" последователно елиминира Бохум, станалия по-късно вицешампион Борусия Дортмунд, Байер Юрдинген, Карлсруе и действащия носител на купата Вердер Бремен. На финала втородивизионният отбор надделява и над фаворизираната Борусия Мьонхенгладбах, макар и след повече късмет при изпълненията на дузпи, в които за герой е обявен вратарят на Хановер Йорг Зийферс.

Хановер се държи

За суперкупата, на домашния Нийдерзаксенщадион пред 21 200 зрители, на пейката на Хановер 96 седи новият треньор Еберхард Фогел, след като Михаел Лорковски е преминал в Занкт Паули. Фогел гласува доверие на шестима играчи, играли в победния финал за купата, както и известни нови попълнения като Райнхолд Мати, Райнхолд Дашнер и младия Сергей Барбарез.

Аутсайдерът дълго време се държи равностойно на фаворита, но макар че повежда в резултата, в крайна сметка губи с 1:3. За Щутгарт, който е напуснат от може би най-важният си футболист Матиас Замер, на терена излизат нови играчи като Андре Голке, Томас Щрунц и Адриан Кнуп.

Последвалият сезон обаче ще покаже, че Замер е бил незаменим. "Швабите" завършват едва седми и не успяват да се класират в европейските клубни турнири. Хановер 96 завършва девети във втора лига.

Щутгарт - Хановер 96 3:1 (2:1)

Щутгарт: Имел - Дубайич - Шефер (66. Шнайдер), Фронтцек - Щрунц, Бухвалд, Бук, Гаудино, Кьогъл - Голке, Валтер, (46. Кнуп). Треньор: Даум

Хановер: Зийферс - Куулмай - Зундерман, Клюц, Райчкович, Хеемзот - Шьонберг (46. Барбарез), Зирокс, Крецшмар, Мати - Кох (46. Дашнер). Треньор: Фогел

Голове: 0:1 Кох (3.), 1:1 Гаудино (30.), 2:1 Бухвалд (42.), 3:1 Кьогъл (58.)
Зрители: 21 200 на Нийдерзаксенщадион (Хановер)
Съдия: Теобалд (Вийбелскирхен)

1993

Бременският вратар Оливер Рек е герой за своите в този мач.

Сезонът на Първа Бундеслига 1992/93 завършва с един забележително куриозен финал: цели 32 кръга, от самото начало, Байерн Мюнхен е на върха на класирането, тогава победа (!) "само" с 3:1 срещу Бохум коства първото място на мюнхенците, защото Вердер Бремен разгромява Хамбург с 5:0 и благодарение на по-добрата си голова разлика изпреварва Байерн. В последния кръг северногерманците си осигуряват титлата в Щутгарт, където седем години преди това проиграват първото място при подобен сценарий. Ото Рехагел отново извежда Вердер до сребърната салатиера след 1988 г.

"Степи" сменя фронтовете

За суперкупата в Леверкузен се срещат шампионът Вердер Бремен и носителят на Купата на Германия Байер Леверкузен. Леверкузенци печелят среща за купата убедително с 3:0 срещу Айнтрахт Франкфурт, а тогавашният наставник на франкфуртския тим Драгослав Степанович, който вече е имал предварителен договор с Байер Леверкузен, подава оставка като треньор на "Дивата от Майн". Пет кръга преди края на сезона той изненадващо е обявен за наставник на Райнхард Зафтих и преждевременно е поставен на треньорската пейка в Леверкузен. Той става пети със "Заводския отбор" и печели купата на страната след измъчено 1:0 над аматьорите на Херта Берлин.

За малко Степанович да донесе и суперкупата в Леверкузен. Малко преди края на мача Байер води след гол на Андреас Фишер, но тогава бременчанинът Бернд Хобш изравнява. В продълженията Уинтън Руфър и Улф Кирстен оформят крайното 2:2.

Единствен Хапе се проваля

За първи път в историята на германската Суперкупа трофеят се печели след изпълнения на дузпи. Но и това не става никак лесно. Чак след като са изпълнени 13 единадесетметрови наказателни удари, ударът на защитника на Байер Маркус Хапе е париран от Оливер Рек.

Вердер Бремен печели трофея за втори път след 1988 г. и отново побеждава отбора-домакин. Така за трети път домакинският тим губи мача за суперкупата - това правят Айнтрахт Франкфурт през 1988 г., Хановер 96 през 1992 г. и Байер Леверкузен през 1993 г.

През последвалия сезон леверкузенският клуб завършва трети, а Вердер са осми, но затова пък бременците празнуват от балкона на градското кметство спечелената Купа на Германия заедно със своите запалянковци.

Вердер Бремен- Байер Леверкузен 2:2 сл. прод. (1:1, 0:0), 7:6 сл. дузпи

Бремен: Рек, Нойбарт, Байерсдорфер, (46. Баслер), Боровка, Айлтс, Боде (106. Вийденер), Вотава, Волтер, Херцог, Хобш, Руфър. Треньор: Рехагел

Леверкузен: Фолборн, Фода, Вьорнс, Мелцих (77. Бекер), Фишер, Лупеску, Шустер, Хапал, Серджо, Том (46. Хапе), Кирстен. Треньор: Степанович

Голове: 0:1 Фишер (61.), 1:1 Хобш (90.), 2:1 Руфър (92., дузпа), 2:2 Кирстен (97.).
Дузпи: 1:0 Херцог, 1:1 Хапал, 2:1 Вотава, 2:2 Кирстен, 3:2 Руфър, 3:3 Лупеску, 4:3 Баслер, 4:4 Фода, 5:4 Боровка, 5:5 Шустер, 6:5 Вийденер, 6:6 Бекер, 7:6 Волтер, Хапе (Рек спасява).
Зрители: 14 000 на Улрих-Хаберланд-Щадион (Леверкузен)
Съдия: Амерел (Мюнхен)

1994

Руснакът Владимир Бесчастних (на снимката в двубой с колумбиеца Валенсиа) открива резултата за Вердер още във втората минута.

Турнирът за купата има своите собствени закони, а изглежда, че и този за суперкупата - също. След осмото издание на мача за този трофей се наблюдават някои интересни закономерности. Самият Байерн Мюнхен не успява да спечели суперкупата като домакин. Освен "Баварците", други три отбора (Айнтрахт Франкфурт, Хановер 96 и Байер Леверкузен) не успяват да използват домакинското си предимство.

Шампионът от 1994 г. губи от носителя на купата Вердер Бремен на домашния Олимпийски стадион в Мюнхен с 1:3 след продължения. Така пък за първи път един отбор успява да защити трофея си от предходната година. Третата спечелена суперкупа прави от бременците рекорден носител на отличието.

Бекенбауер заменя Рибек

Осъществяването на стария северно-южен шлагер първоначално изглежда доста невероятно. За първи и последен път в историята на германската бундеслига шампион става отбор, който сменя треньора си по време на сезона. Това постижение принадлежи на Байерн, които през зимната пауза сменят безуспешния си наставник Ерих Рибек с клубната легенда Франц Бекенбауер. Кой друг освен самият Кайзер ще успее да постигне нещо толкова куриозно?

Бременци изиграват един доста тромав сезон и след титлата си от 1993 г. завършват чак на осмо място. Победата във финала за германската купа срещу втородивизионния Рот-Вайс Есен спасява сезона им. Но все пак: Вердер успява да спечели трофей за четвърта поредна година - нещо, което се е отдавало само на Байерн Мюнхен в Германия.

Контрите на Вердер решават спора

През 1994 г. суперкупата започва ударно. Още във втората минута Владимир Бесчастних извежда бременците напред в резултата. В средата на второто полувреме Кристиан Нерлингер изравнява. Срещата отива в продължения, в които Вердер заиграва на контраатаки и с голове на Михаел Шулц и Уинтън Руфър печели суперкупата с 3:1.

За италианския легендарен треньор Джовани Трапатони, заменил Бекенбауер на баварската треньорска пейка, приключението "Бундеслига" започва по негативен начин. И продължава по негативен начин. В края на сезон 1994/95 рекордният германски шампион е едва шести - и до днес най-лошото класиране на клуба в последните 18 години.

След година Трапатони подава своята оставка. Наследен е от Ото Рехагел, който е извел Вердер до вицешампионското звание и след 14 години край река Везер заминава за Мюнхен.

Вердер Бремен - Байерн Мюнхен 3:1 сл. прод. (1:1; 1:0)

Бремен: Рек, Рамзи, Байерсдорфер, Шулц, Вотава, Боровка (67. Волтер), Херцог, Айлтс, Баслер, Боде, Бесчастних (46. Руфър). Треньор: Рехагел

Байерн: Кан - Матеус, Кройцер, Хелмер, Шуп, Фрай, Шол, Нерлингер, Сутер (38. Валенсиа), Щернкопф, Папен (60. Хаман). Треньор: Трапатони

Голове: 1:0 Бесчастних (2.), 1:1 Нерлингер (65.), 2:1 Шулц (104.), 3:1 Руфър (116.)
Зрители: 22 000 на Олимпийския стадион (Мюнхен)
Съдия: Хайнеман (Магдебург)

1995

Хесенецът Андреас Мьолер се завръща на Вестфаленщадион и извежда съотборниците си към победа за суперкупата през 1995 г.

Феновете на Борусия Дортмунд чакат този ден от 32 години. През юни 1995 г. чакането свършва. Борусия представя сребърната салатиера на Борзихплац и за първи път от въвеждането на бундеслигата е шампион на Германия. Привлеченият от Швейцария наставник Отмар Хицфелд сбъдва жълто-черните мечти в своята четвърта година начело на отбора.

Систематично Борусия Дортмунд подбира своите играчи - това са преди всичко германски национални футболисти, които преди да се завърнат в родината си играят в италианското първенство. Така мениджърът Михаел Майер успява да убеди звезди като Матиас Замер, Андреас Мьолер, Щефан Ройтер и Юрген Колер да заиграят в Рур.

Успешна смесица

Към всички тях идва и известният бразилски бранител Жулио Сезар. Отборът на Хицфелд е допълнен от дортмундски момчета като вратаря Щефан Клос и нападателя Ларс Рикен и с тях успява да изпревари Байерн в крайното класиране на шампионата.

По подобен начин се развива и другата Борусия. Мьонхенгладбахците, противници на дортмундската Борусия в мача за Суперкупата на Германия, и техният спортен директор Ролф Рюсман хвърлят всички сили, за да върнат Щефан Ефенберг обратно на Бьокелберг от Флоренция.

Направените инвестиции се отплащат. Ефенберг се превръща в големия лидер на тренираната от Бернд Краус Борусия, която завършва първенството на пето място и печели Купата на Германия след победа над втородивизионния тогава Волфсбург. След шест години посредственост "Жребчетата от Долен Рейн" отново искат да се намесят в голямата игра.

Сезар отбелязва единственото попадение

Двете Борусии се срещат в Дюселдорф пред само 16 000 зрители. Треньорите на двата тима се доверяват на успешните си формации от предходния сезон. Единственият отсъстващ е голмайсторът на бундеслигата Хайко Херлих, който обявява безусловното си желание да премине от Мьонхенгладбах в Дортмунд и след дълга трансферна сага е спазарен за 11 милиона марки - най-високата трансферна сума, заплащана дотогава за преминаването на футболист от един германски клуб в друг.

Самият мач не се смята за най-добрите в историята на надпреварата. Дортмундският защитник Жулио Сезар забива златното попадение в 71. минута и носи втора суперкупа в Дортмунд след тази от 1989 г. В последвалия сезон Борусия Дортмунд защитава титлата си, а мьонхенгладбахската й съименница финишира на четвърта позиция.

Борусия Дортмунд - Борусия Мьонхенгладбах 1:0 (0:0)

Дортмунд: Клос - Ройтер, Колер (72. Шмит), Сезар, Крее - Фройнд, Замер, Бергер, Райнхарт (89. Курц) - Рикен (87. Тречок), Мьолер. Треньор: Хицфелд

Мьонхенгладбах: Кампс - Кастенмайер (75. Пфлипзен), Клинкерт, Андерсон, Нойн - Хохщетер, Ефенберг, Вюнхоф - Щернкопф, Далин, Хуибертс (75. Нийлсен). Треньор: Краус

Гол: 1:0 Сезар (71.)
Зрители: 16 000 на Райнщадион (Дюселдорф)
Съдия: Мерк (Кайзерслаутерн)

1996

Нервите на опитния Роджер Лутц (в червено) не издържат и той е един от тримата играчи на лаутерите, които пропускат дузпи в куриозния финал за суперкупата от 1996 г.

Десетото издание на Суперкупата на Германия се оказва и последното до този момент. През последвалите години се провежда Купата на лигата, която също изчезва от календара поради програмни конфликти, за да се поднови отново мачът за Суперкупата през тази година.

На финала през 1996 г. се срещат изпадналият от бундеслигата носител на германската купа Кайзерслаутерн и защитаващият суперкупата си шампион Борусия Дортмунд.

Лаутерите се опитват да поправят "трудовата си злополука" от изпадането и запазват почти всичките си футболисти. Все пак треньорът Екхард Краутцун е освободен.

Изпадане само с 37 допуснати гола

Пфалцкият клуб чупи всички антирекорди, след като изпада от елитната дивизия само с 10 загуби и 37 допуснати попадения. Така втората (!) най-добра защита в лигата е неутрализирана от неспособността на нападателите на "Червените дяволи" да бележат. Силният човек в Кайзерслаутерн Юрген "Атце" Фрийдрих успява след изпадането на своя клуб да убеди своя приятел Ото Рехагел да поеме треньорския пост на Фриц-Валтер-Щадион. "Крал Ото" дава своето съгласие за това само няколко седмици след срамното си уволнение от Байерн Мюнхен.

Борусия Дортмунд започва мача със своят опитен шампионски състав, включващ многообещаващи таланти като Владимир Бут, Денис Вайланд и Денис Фогт. Срещата започва добре за тях, но с изключение на двата гола на Олаф Маршал и Карстен Волтерс, тя е бедна на някакви по-интересни събития.

Луд развой на изпълнението на дузпи

Скуката отстъпва място на откачената драма при изпълнението на единадесетметровите наказателни удари. Пред 22 000 зрители в Манхайм Кайзерслаутерн повежда с 3:0 при дузпите, но в крайна сметка не успява да спечели трофея. След като първите трима изпълнители на Лаутерн реализират, Ратиньо, Роджер Лутц и Аксел Роос последователно се провалят от бялата точка. За сметка на това всички четири дузпаджии на Борусия Дортмунд не грешат, а последният удар на таланта Денис Вайланд носи суперкупата в Дортмунд.

Сезон 1996/97 протича доста успешно и за двата отбора. Макар че дортмундците се провалят в опита си за три поредни титли, те печелят най-значимото постижение в клубната си история - Шампионската лига. Кайзерслаутерн става убедителен първенец на Втора Бундеслига.

Борусия Дортмунд - Кайзерслаутерн 1:1 сл. прод. (1:1, 0:0), 4:3 сл. дузпи

Дортмунд: Клос, Замер (91. Фогт), Колер (60. Кутовски), Хайнрих, Волтерс, Ройтер, Цорк, Мьолер, Вайланд, Шапюиза, Рикен (71. Бут). Треньор: Хицфелд

Кайзерслаутерн: Райнке, Бреме (99. Брос), Кох, Лутц, Грайнер, Роос, Шефер, Вегман (91. Ратиньо), Вагнер, Маршал (91. Рише), Кука. Треньор: Рехагел

Голове: 0:1 Маршал (55.), 1:1 Волтерс (66.)
Дузпи: 0:1 Вагнер, Ройтер (спасен), 0:2 Кука, Мьолер (спасен), 0:3 Шефер, 1:3 Шапюиза, Ратиньо (пропуска), 2:3 Бут, Лутц (пропуска), 3:3 Цорк, Роос (спасен), 4:3 Вайланд
Зрители: 22 000 на Карл-Бенц-Щадион (Манхайм)

Епохалният сблъсък

Това е дългоочакваният финал на сезона 1981/82 от германската Бундеслига, когато 78 000 зрители се събират на Олимпийския стадион в Мюнхен, за да видят победата на своите любимци. Те преживяват един от най-добрите германски мачове на 80-те. И последната победа на Хамбург в Мюнхен за следващите 24 години.



Репортаж от мача:

Един велик отбор показва, че за него започва успешна епоха. Епохата на легендарния тим на Хамбург, който през 1983 г. печели Купата на европейските шампиони, е програмирана с привличането през 1981 г. на Ернст Хапел за треньор на "червените шорти". Виенският стратег безкомпромисно въвежда модерната за времето си система "пресинг" и напълно игнорира критичните писания в пресата с думите: "Драскайте каквото си искате, на мен ми е все тая!" Играчите му се отблагодаряват. Между 23 януари 1982 и 28 януари 1983 г. Ха Ес Фау е непобеден в 34-те си мача за германското първенство.

Мюнхенският Байерн болезнено изпитва истинската сила на движещата ос на северняците Калц-Магат-Хрубеш. През есента на сезон 1981/82 "баварците" водени от унгарския си наставник Пал Чернай се разбити на Фолкспаркщадион в северния пристанищен град с 1:4. На ответната среща през пролетта след 63 игрови минути изглежда така, че Брайтнер и компания ще успеят да се реваншират за поражението. "Баварците" водят с 3:1. В 70. минута обаче Томас фон Хеезен, със самостоятелен пробив, дава началота на обрата.

И тогава вратарят на Байерн Валтер Юнгханс си спечелва славата на "ловец на мухи". Хрубеш намира мрежата му и резултатът е изравнен. Запаленият риболовец подпечатва победата с втория си гол в мача в последната минута. Не Калц, а Магат асистира за попадението с глава на нападателя Хрубеш. Това е последната победа на Хамбург в Мюнхен за следващите 24 години.

Репортаж от двубоя в две части:



Кратка статистика:
29. КРЪГ НА ПЪРВА БУНДЕСЛИГА, СЕЗОН 1981/82:

БАЙЕРН МЮНХЕН - ХАМБУРГЕР ШПОРТФЕРАЙН 3:4 (2:1)
Байерн Мюнхен: Валтер Юнгханс, Бертрам Байерлорцер, Ханс Вайнер, Удо Хорсман, Волфганг Дремлер, Клаус Аугенталер, Бернд Дюрнбергер, Волфганг Краус, Паул Брайтнер, Карл-Хайнц Румениге, Дитер Хьонес. Треньор: Пал Чернай.

Хамбургер Шпортферайн: Улрих Щайн, Манфред Калц, Дитмар Якобс, Холгер Хиеронимус, Юрген Гро, Бернд Вемайер, Уилям Хартвиг, Феликс Магат, Хорст Хрубеш, Ларс Баструп, Томас фон Хеезен. Треньор: Ернст Хапел.

Голове: 1:0 Д. Хьонес (23.), 1:1 Хартвиг (32.), 2:1 Хорсман (36.), 3:1 Д. Хьонес (64.), 3:2 фон Хеезен (70.), 3:3 Хрубеш (76.), 3:4 Хрубеш (90.)

Съдия: Вернер Фьоклер
Зрители: 78 000
Стадион: Олимпийски стадион Мюнхен
Дата: 24 април 1982 г.

Мнения:

"Много добър мач. Пожелах си обаче резултатът да бъде вече 4:1." (Райнер-Вернер Фасбиндер на полувремето)

"Ули си помисли, че топката ще излезе - мисля, че Джими Хартвиг му каза нещо. Може би: "Остави я". Ули тогава я остави." (Зеп Майер за грешката на вратаря на гостите Ули Щайн за 3:1)


Ернст Хапел (29 ноември 1925 - 14 ноември 1994 г.)

"Така и така ще спечелим"
Интервю с Джими Хартвиг

През сезон 1981/82 играчът на Хамбург Джими Хартвиг е толкова сигурен в титлата, че още преди края на надпреварата купува ново палто на жена си. Един разговор за епохалната победа с 4:3 срещу Байерн и жената на Брайтнер.



Джими Хартвиг, германските спортни журналисти избраха победата на Хамбург с 4:3 срещу Байерн от 24 април 1982 г. на 27-мо място в класацията за най-великите футболни мачове за всички времена. Къде се намира тази среща във Вашата лична ранглиста?

Кой мач е на първо място?

7:3 за Байер Юрдинген срещу Динамо Дрезден.

Също прекрасен двубой. Мисля, че в личната ми класация, мачът Байерн-Хамбург е в първата десетка. Замисляли ли сте се, че имената на всичките голмайстори тогава започваха с буквата "Х"? Хьонес, Хорсман, фон Хеезен, Хрубеш...

...Хартвиг.

Странно, нали? Този мач, заедно с победата ни с 5:1 срещу Реал Мадрид за КЕШ през 1980 г., е най-великият, който аз съм преживявал с екипа на Хамбург.

Кога за последен път гледахте снимки от онова 4:3 в Мюнхен?

Ах, това беше вече преди доста време. Трябва да е било, когато още бях неразумен. Сега вече съм по-мъдър (смее се). Спомням си, че един приятел беше звъннал на вратата и като отворих, той държеше видеокасета в ръката си: "Джими, хайде да гледаме това", каза ми. И тогава още веднъж видях удара ми с глава, който препарира Юнгханс - каква сила.

Вие носталгичен ли сте?

Абсолютно не. Естествено, приятно е да гледаш снимки от по-рано, но изобщо не съм заседнал в миналото. Аз винаги се опитвам да гледам напред.

Колко далечен изглежда този мач за Вас днес? Чувствате ли се като някой друг, когато говорите за онова време?

Не, също не. Често си припомням за много неща, случили се през онези дни. Като например това, че след срещата с Байерн бях поканен в предаването на телевизия Це Де Еф "Актуално спортно студио" в Майнц. В самолета, на път за телевизията, се срещнах с тогавашния национален селекционер на "бундестима" Юп Дервал. Той също беше поканен да гостува тогава.

За какво говорихте в самолета?

Исках да го убедя, че принадлежа към националния отбор. Днес все още вярвам, че тогава нямаше по-добър играч от мен на моята позиция. През сезона 1981/82 вкарах 14 гола в 30 мача. И това като дефанзивен халф! Днес всеки един футболист с подобна успеваемост ще е твърд титуляр при Льов.

Успяхте ли да убедите Дервал?

Ах, този Юп. Тогава времената бяха различни. Тогава не беше достатъчно да се вземат три или четири високи топки. Дори онези 14 гола не бяха достатъчни. Играех в младежките национални отбори, в Б-отбора на Германия бях капитан и играех постоянно на високо ниво. Но Дервал имаше различно виждане. Както често се случва в моя живот, много хора гледат под различен ъгъл на нещата, за разлика от мен.

Колко разочароващо беше за Вас, след такъв мач, след Вашия гол, след почти сигурната титла, да получите такъв отказ?

Определено бях вкиснат, няма съмнение. В предаването още веднъж го критикувах. Но Дервал го обърна на инат. Тогава ми разказа, че имал на разположение много класни дефанзивни халфове, от които може да избира за националния отбор. Бернд Фьорстер бил по-подходящ за моята позиция. Отговорих му: "Е, жалко, че нямам брат и косата ми не е руса." Дервал се задави. Въпреки напрегнатата атмосфера в предаването "Актуално спортно студио", победата над Байерн нямаше как да развали вечерта ми.

Точно този мач често се използва като довод за тези ,които възкликват с носталгия: "Какъв беше футболът едно време!" Какъв точно беше футболът в онзи двубой?

Естествено, и тогава имаше разни тактически уловки, както и отбори, които играеха подчертано защитно. Но когато залогът беше висок, тогава почти винаги се залагаше на нападението - а не както е днес. Публиката трябваше да е накрака и да бъде възхитена от играта. Така често се получаваха резултати от 3:3 или 5:5 във решаващите мачове. Кой би искал да гледа среща, завършила 1:0?!

В онзи мач обаче залогът беше "всичко или нищо". При загуба авансът на Хамбург ставаше само една точка. И въпреки това, вие се хвърлихте в атаки от първата минута. Това не е ли малко безразсъдно?

В ниакъв случай. Това беше почеркът на Хапел. А да наречете Хапел "безразсъден", това си е обида към кралска особа. За Хапел, а и за мен самия, нямаше нищо по-лошо от загубите. Най-ужасното нещо беше да загубим с 0:1. Винаги си мислех: ако ще губим, поне да е нещо истинско.

Затова атакуващия стил на двата отбора не Ви изненада.

Не. "Баварците" нямаше как да се окопаят на собствения си стадион, те се нуждаеха от победата, за да запазят последния си шанс за титлата. Предварително бяхме наясно с това. А девизът на Хапел гласеше: "Ние искаме да станем шампион на Германия". И поради това се хвърляхме в атака. Никой не е станал шампион, без да атакува. На Хапел му беше безразлично дали противникът се казва Дармщат 98 или Байерн Мюнхен.

И наистина спечелихте този двубой, но още не бяхте станали шампиони. В каква степен това беше решаващият мач, определян като "финала на сезона"?

След края ние знаехме: Това беше! Какво можеше да ни се случи? През седмицата след победата ние се разхождахме в Хамбург толкова свободни, наперени и облекчени, че другите пешеходци се плашеха и минаваха на другия тротоар.

До януари 1983 г. Хамбург остава без поражение. Мислите ли, че митът за вашата непобедимост намира легитимация след мача с Байерн?

Да, определено. Отборите, които бяха победили Байерн, се ползваха с голямо уважение в страната. Но ние не победихме с 1:0 или 2:1, ние спечелихме след изоставане с 1:3 до 4:3. Тогава беше така, че когато един отбор направи подобен подвиг, противниците му гледат на него със смъртен страх. Повечето ни съперници щяха да напълнят гащите, още като видят буквите "Х", "Ш" и "Ф" на програмата за сезона.

В Хамбург никой не е мислел, че може да има загуби до края на първенството?

Наречете ни арогантни, но да, точно така си беше. Съпругите на футболистите бяха много щастливи, когато сутринта в понеделник получихме премиите си за първото място и можехме вече да излезем да пазаруваме. Спомням си, че казах на жена ми: "Скъпа, днес вече можеш да си купиш палтото, така и така сме шампиони." След онзи паметен сезон тя вече имаше няколко палта в гардероба (смее се).

Мислите ли, че ако не бяхте спечелили тогава в Мюнхен, имаше възможност до края да пропилеете преднината си?

Вероятно в такъв случай ситуацията щеше да бъде по-различна. Провал в първенството, провал в европейските турнири, цялата успешна ера на отбора щеше да бъде разглеждана по различен начин днес. Но няма смисъл да мислим за това. Аз съм твърдо убеден, че дори ако бяхме загубили, пак щяхме да станем шампиони. Може би не толкова убедително, може би накрая щяхме да треперим, но през онзи сезон ние бяхме изключително стабилни в представянето ни.

Често в подобни ситуации някои отбори се пречупват. Как се отдаде на тима да не изпадне в истерия и да не попадне в дупка?

Ние бяхме отбор. Това е невероятно важно както за онзи мач в Мюнхен, така и за цялата ера "Хапел". Никога не бих говорил за съотборниците ми като за "приятели", дори и в тесен семмен кръг. Всеки се държеше на психологическа дистанция. Без значение дали това са футболистите Хрубеш, Щайн или вемайер или стария бандит Гюнтер Нетцер (смее се). Разбира се, всички ние бяхме различни характери. Обаче Хапел, който незнайно как се разбираше с всеки, успя да не свърже в едно. И в такива критични ситуации, каквато беше налице в Мюнхен, това е от жизненоважно значение.

Какви бяха Вашите отношения с Хапел?

Много добри. Аз му бях, един вид, като осиновено дете. И той винаги можеше да ме прецени точно, той знаеше, че съм "луда глава" и приемаше това. За мен Хапел е най-добрият треньор, при когото съм играл - както във футболен, така и в чисто човешки аспект. Самият Франц Бекенбауер призна това. Понякога имам работа във Виена и винаги посещавам гроба на Ернст Хапел, за да "поговоря" с него.

И за какво "говорите"?

За нещата от ежедневието. За живота.

Говори се, че през годините на Хапел, двигателят на успехите е оста Калц-Магат-Хрубеш. Вашето име рядко се споменава. Това огорчава ли Ви?

Не. Наясно съм какво съм постигнал, аз бях един от основните стълбове на отбора. Също така знам, че хората и днес ме познават. И най-вече знам, че Хапел държеше на мен. Винаги се ползвах с цялото му доверие.

Някога Ернст Хапел говорил ли е лично с Вас пред другите играчи?

Често получавах специални задачи. Нерядко Хапел идваше при мен в съблекалнята и ми казваше: "Джими, просто неутрализирай плеймейкъра на противника. А пък ако след това успееш да играеш напред и да вкарваш голове, тогава можеш да отидеш на дискотека довечера и да изпиеш по едно" (смее се).

Какви задачи получихте преди онова 4:3 срещу Байерн?

Той знаеше, че съм поканен в спортното студио на телевизията, така че дискотеката отпадна за вечерта...

Имахте ли специални задачи?

Трябваше да спра Карл-Хайнц Румениге.

Това ли реши крайния изход на мача?

Може би. Все пак Румениге не успя да отбележи.

На почивката Хамбург изоставаше с 1:2. Какво ви каза Хапел в съблекалнята?

Мърмореше на забавния си виенски диалект. "Кучи синове такива", изкрещя. "Какво си мислите!" Ама след това здраво ни мотивира и ни изгони към игрището.

В 64. минута резултатът става 3:1 за Байерн. Един безобиден удар с глава на Дитер Хьонес мина през ръцете на Ули Щайн...

Да, така беше. Понякога Ули пускаше и такива смехотворни попадения. Но през онзи сезон той ни спечели толкова много важни мачове. Голът не ни прекърши. Срещата продължаваше. Важният гол на Томас фон Хеезен беше пълна лудост. Тогава той беше на 20 години, а успя като на парад да мине по цялото игрище и да забие топката в ъгъла на вратата. Това беше типичният хамбургски гол.

Как така?

По него време в Хамбург беше така: един футболист, без значение на колко години е той, дали на 20 или на 35, поема топката и тръгва напред. Напред и все напред. Винаги в посока към чуждата врата с нагласата да отбележи. Или да подаде към "върлината" Хрубеш. Както стана за 4:3.

Беше ли за Вас тази победа един личен реванш, тъй като надиграхте футболисти, които бяха предпочетени пред Вас в националния отбор?

Не бих използвал думата "реванш". Естествено, че е прекрасно да спечелиш в Мюнхен, защото още тогава Байерн бяха най-силният отбор. Освен това съм много щастлив, че Паул Брайтнер тогава изобщо не успя да направи своите пробиви.

Защо?

Никога не сме били особено добри приятели с него. В месеците преди Световното първенство в Испания през 1982 г. той на няколко пъти се изказа срещу мен и в полза на Ханзи Мюлер пред Юп Дервал. В крайна сметка аз не получих повиквателна - Ханзи Мюлер получи мястото, въпреки че не беше напълно възстановен от контузия. Това много ме огорчи. Така стоящият в сянката Брайтнер ме ощети с участие на световно първенство.

Как се отнесохте с Брайтнер преди и след мача?

Гледах да не се доближавам до него. Все пак не съм длъжен да спя с него, да не съм му съпруга?!

След победата нито един отбор на Хамбургер Шпортферайн не успява да надделее над Байерн в продължение на 24 години. Прекалено голямо ли е бремето да повториш подвига на силния тим от 1982 г.?

Може и това да е. По принцип е факт, че футболистите от Бундеслигата излизат на мюнхенския Олимпийски стадион с известен респект. И когато като играч на Хамбург, знаеш за легендарната победа от 1982 г. с 4:3, това малко обременява наистина. Преди всяко наше гостуване в Мюнхен, медиите отново и отново припомнят за този мач. Така че се получава и известен натиск върху гостите.

Неутралният запалянко вероятно и днес ще стиска палци за Хамбург. Как беше положението тогава, когато Вашият отбор беше водач в класирането и фаворит преди двубоя?

И тогава Хамбург не беше ясен фаворит. И едно нещо мога да Ви гарантирам: без значение дали Байерн е на второ, трето или четвърто място - срещу тях всеки се хвърля с пълни сили.



Уилям Джордж "Джими" Хартвиг е германски футболист, роден на 5 октомври 1954 г. в Офенбах. Баща му е афроамериканец, а майка му - германка. Играе за Кикерс Офенбах, Оснабрюк, 1860 Мюнхен, Кьолн, Аустрия Залцбург и 08 Хомбург, но най-добрите си години прекарва в периода 1978-1984 г. в състава на Хамбург, с който става трикратен шампион и трикратен вицешампион на Германия. Изиграва два финала за КЕШ, като печели един от тях, а също и участва в един финал за Купата на УЕФА. Има 2 мача с националната фланелка, както и 244 срещи и 63 гола в Първа Бундеслига.

Карнавал в Епинген

През 1974 г. Епинген шокиращо отстранява германският гранд на севера Хамбургер Шпортферайн от турнира за Купата на Германия. При победата с 2:1 големият герой се казава Герд Щьорцер. Репортаж от деня на събитието.

Тази събота в севернобаденското градче Епинген се празнува така, все едно Коледа, Нова Година, Великден и местният карнавал са обявени за един и същи ден - всички жители са като обезумели. Третият в аматьорската дивизия на Северен Баден отбор на Епинген поднася истинска сензация за купата на страната и елиминира финалиста от миналото издание на турнира и временния водач в класирането на Първа Бундеслига Хамбург с 2:1. Пред рекордните в историята на клуба 12 000 зрители двете шумно отпразнувани попадения отбеляза плеймейкърът Герд Щьорцер в 57 и 70. минута, които се оказаха достатъчни за крайната победа. Почетният гол за гостите отбеляза Бертъл с глава в 80. минута.



След като епингерци изненадващо отстраниха в първия кръг за Купата на Германия Рьохлинг Фьолклинген с 2:1, мачът срещу Хамбург за тях се превърна в "Събитието на годината". Хамбургските "червени шорти" подходиха твърде надменно към срещата след победата над румънците Стягул Рошу Брашов с 8:0 за Купата на УЕФА. Треньорът им Куно Кльотцер експериментира с защитната и халфовата линия на отбора си и плаща горчива цена за това: "Ние напълно подценихме противника в борбен и, преди всичко, в игрови аспект", гласи закъснялата му констатация. Домакините, водени от либерото Юрген Шийк, някогашен голмайстор на Алзенборн, излязоха за началото с осем футболисти от представителната формация на регион Северен Баден. Наставникът Харалд Михелбек беше опианен от победата, но анализира трезво: "Както казах и преди: ако не ни вкарат бърз гол в началото, тогава сме способни на всичко."

Герд Щьорцер - футболен бог

"Герой на деня" разбира се е голмайсторът Герд Щьорцер, който в миналото игра за 1860 Мюнхен и на 2 ноември ще навърши 26 години. В знак на благодарност за двете му попадения той и клубният президент Кох са поканени като гости в актуалното спортно студио на телевизия Це Де Еф. Анализаторите не могат да разгадаят представянето на Хамбург. Миналия сезон северногерманците отпаднаха във втория кръг на надпреварата от носителя на трофея Борусия Мьонхенгладбах, а преди десет години отново бяха елиминирани от неелитен тим (през 1964 г. от Фюрт). Хамбургски зевзек прояви чувството си за черен хумор: "Президентът Крон още мислеше, кои щще са сериозните ни опоненти в турнира, когато дойде краят."


По време на двубоя в Епинген нисичък мъж се появява с фотоапарат в ръка и снима вратаря на Хамбург Руди Каргус.

Играчът на сезона

Защитено второ място и директно участие в Шампионската лига или вицешампионско звание в последния момент? Така изглеждат изходните позиции на Хамбург и Вердер Бремен преди последния, 34. кръг на сезон 2005/06 от Първа Бундеслига. В последствие се оказва, че мизата за двубоя е по-висока от обикновеното изпълнение на целите за сезона.

Принципно 42. сезон в бундеслигата е успешен за "червените шорти" Хамбург. Принципно. През целия сезон те не падат по-ниско от третото място, откъсват се от кръвния враг Вердер Бремен на 5 точки в 30. кръг и уверено предвещават, че северното дерби в последния мач за сезона ще бъде протоколно и без значение за крайното класиране. Но не се получава така. Преднината на хамбургци мач преди края възлиза на, цифром и словом, 1 (една) точка пред третите бременци. При победа на Вердер в Хамбург, зелените ще завършат сезона втори и ще се класират директно в групите на Шампионската лига, а техните противници ще трябва да започнат борбата в най-комерсиалния клубен турнир с досадния трети квалификационен кръг. При всичко това Хамбург е преследван от контузии и на домакините им се налага да започнат двубоя с няколко свои юноши в титулярния си състав.

Психологическата битка започва още няколко дни преди решителния двубой, когато защитникът на Хамбург Халид Буларуз изстрелва първия си словесен снаряд в посока Мирослав Клозе: "Ако аз съм на терена, той няма да вкара гол!", заканва се холандецът.

"Половин Бремен се скъсва от смях"

Тече 72. минута, когато при резултат 1:1, Налдо изпълнява пряк свободен удар, пътят на топката е продължен към Клозе, който от пет метра я праща под гредата - Буларуз фатално закъснява. Голът решава спора и Вердер печели с 2:1. Малко преди попадението дошлият на полусезона в Хамбург бразилски нападател Аилтон прави изключителен пропуск, като от 8 метра не успява да вкара на празна врата. Коментарът на пресаташето на Хамбург Аксел Формезайн: "Половин Бремен се скъсва от смях, благодарен на последната услуга, направена от бившия голмайстор на бременци от сезон 2003/04." След края на мача Томас Шааф и неговите футболисти триумфират на хамбургския стадион, тичайки от радост, все едно не са бягали непрестанно 90 минути. Торстен Фрингс разгорещено говори пред телевизионните камери: "Това е един чудесен ден за град Бремен."

Атмосферата в лагера на Хамбург е точно на противоположния градус. Загуба в дербито, провал на младите таланти на отбора, пропускане на директното класиране в групите на Шампионската лига. Победа на Вердер и то на собствения стадион, пред собствените фенове, в последния кръг! Усилията на целия тим на "червените шорти" отиват на вятъра след феноменалния пропуск на пълничкия Аилтон. Заядливостта на Мирослав Клозе остава ненаказана - преди началото на срещата той саркастично заявява: "Не може Вердер да се сравнява с Хамбург. Хамбург имат още много да наваксват."

Неприятното усещане от загубата щеше да е отдавна забравено, ако няколко седмици след това не се беше случило нещо куриозно. В официалния уебсайт на Хамбург феновете на отбора са поканени да гласуват за играч на сезона. В своите интернет форуми привържениците на Вердер Бремен и другия хамбургски отбор Санкт Паули се уговарят да гласуват масово и организирано в анкетата, избирайки...Аилтон. Начинанието им се увенчава с успех и в края на гласуването злощастният нападател убедително печели. Организаторите на гласуването не падат от Луната и усещат, че тяхното запитване се превръща във фарс. Те зануляват гласуването и наново приканват феновете да гласуват, молейки привържениците на други отбори да се въздържат от участие. След като Аилтон отново се откъсва напред във вота, изборът на играч за сезона е прекратен и призът е връчен на...целия отбор на Хамбург. Ако това не е Соломоново решение, здраве му кажи! Така сезонът за тима от пристанищния град приключва с горчивина и с един необичаен играч на годината.