"Не умирайте като мен", написва той в края с пожълтяла, трепереща ръка, докато органите на тялото му постепенно спират да работят. "Не умирайте като мен" - целият му организъм сега е отровен, а преди беше толкова хубаво - дълго преди смъртта да го прибере, всичко това му изглеждаше дяволски познато. "Не умирайте като мен" - безсмисленото и двузначното предупреждение на един мъж, който сам разбира, че е станал символ на упадъка. "Не умирайте като мен" - а кой иска да умира изобщо? Да живеят като него - това вече много биха го пожелали. Но може би това е цената на такъв живот - да умреш като Джордж Бест.
Джордж Бест (22 май 1946 - 25 ноември 2005)
"Въпреки че на мнозина изобщо не им дреме, все пак цялата работа си е за яд", пише Улрих фон Берг в обръщение до германската преса. "Който след трансплантация на черен дроб продължава да пие колкото хиляда руснаци, той сам си е виновен. Но дори при наличието на вина, човек заслужава малко съжаление." С право някои етически съображения не бива да се вземат предвид, когато говорим за живота на Бест, тъй като без пороците си той няма да бъде същият. Напразни са опитите да се разбере защо Бест започва да пие все повече и повече, докато накрая алкохолизмът му го вкарва в гроба. Защото така се чувстваше добре? Заради напрежението? Нещо в семейството ли се е случило? Самият футболист не искаше да знае. Самата жажда не е ли достатъчна причина?
"Нямаше по-смели от него"
"През 1969 се отказах от жените и алкохола. Бяха най-лошите 20 минути в живота ми." Това изказване, намерило място на безброй сувенирни тениски, приндлежи на великия северноирландец и когато той го е изричал, е бил напълно откровен. Той не е бил алкохолизиран шегаджия, а най-добрият футболист на света, който успоредно с играта си пие, при това "далеч повече от британските стандарти, които никак не са ниски" (Улрих фон Берг). Бог знае как е възможно всичко това: Бест е футболно божество с развяваща се грива, безумно бърз, впечатляващо дриблиращ, огнено опасен, играещ и с двата крака, с унищожително презрение към защитниците - и въпреки това винаги готов да влезе здраво в единоборство, да подложи крак, да отмъкне кълбото, което сякаш му принадлежи, защото Бест е единственият на игрището, успяващ да се разбере с топката. Близкият приятел на футболиста Родни Марш казва веднъж за маниера му на игра: "Бест беше най-бързият, най-интелигентният и най-разрушителният футболист, който някога се е раждал на този свят. Нямаше по-смел от него."
През 1961 г. Боб Бишоп, съгледвач на Манчестър Юнайтед, открива таланта на Бест, докато младежът играе на една белфастска ливада за отбора на средното училище Лизнашара. Джорджи, както го наричат всички, е на 15 години, но вече е "гений". Поне така задъхано докладва Бишоп на мениджъра на "червените дяволи" Мат Бъзби. Той не се поколебава и бързо привлича Джорджи и неговия приятел Ерик МекКорди на Олд Трафорд. Обаче двамата млади футболисти са измъчвани от силна носталгия по родните места, което се отразява на поведението им.
Чак след 14 прекарани дни в Англия бащата на Бест успява да убеди двамата да излязат на разходка из Манчестър. Минават 2 години, преди Джорджи да дебютира за първия отбор на Юнайтед. На този 14 септември 1963 г. песента на Бийтълс "She Loves You" се покачва на върха на английските музикални класации, а Бест травматизира психически персоналния си пазач от Уест Бромич Греъм Уилямс, който десетилетия след мача все още заявява: "Дайте ми най-после снимка на това момче, за да видя как изглежда, че по време на мача гледах само задника му." През първия си сезон с червения екип Бест отбелязва 6 гола, става вицешампион на Англия с Манчестър Юнайтед и е повикан в националния отбор на Северна Ирландия. След няколкото интензивни месеца, в които се случва всичко това, той вече има статута на футболна икона. Рок'ен'ролът от известно време също е образувал пъклен съюз с футбола, а Джордж Бест е идеалният хибриден продукт от тези две обществени явления - "Един ритнитопковец, който същевременно е и/или попзвезда, греховен рокаджия, на когото липсва само електрическата китара. Тази комбинация е една истинска сбъдната мечта на цяла генерация." (думи на Улрих фон Берг)
Невероятният дрибъл е запазена марка на Бест.
Бест показва всичко, а дори и повече от това
Самият Джордж Бест дава своя принос към споменатия пъклен съюз. На един младежки турнир в Цюрих той е толкова пиян, че повръща в таксито, което го кара до стадиона. Улегналият Мат Бъзби си затваря очите след случката, но нещата придобиват още по-саморазрушителни измерения, след като градските съперници на Юнайтед Манчестър Сити привличат също така жадния Майк Самърсби. Бест и Самърсби стават най-отвратителните приятели по чашка в Обединеното кралство и никое момиче не е в безопасност, докато е край двамата. Неведнъж Бест влиза в ръкопашни схватки с ревниви приятели, получавайки белези от удари по лицето си. "Точно 276 животински фигурки от хартия се намират на бюрото на Мат Бъзби", споделя Улрих фон Берг - Джордж Бест отегчено сгъва по една от тях по време на моралните проповеди на своя наставник. Бъзби не успява да внуши своите добродетелни идеали на футболиста: зенитът на упадъка на Бест и Самърсби е отварянето на общия им нощен клуб "Едуардия", носещ съмнителна слава.
Все пак Бест е в състояние да се реваншира за разгулния си начин на живот най-вече благодарение на своето усърдие в тренировките. Той затвърждава статуса си на играч от световна класа пред футболните експерти, абстрахирани от изцепките му извън терена, на 30 септември 1964 г., когато в среща с водача в класирането Челси изиграва един от мачовете на живота си. "Той докара своя опонент Кен Шелито в такова състояние на лудост, че защитникът никога не успява да се отърси от това", спомня си Улрих фон Берг. "Той заобикаляше без затруднение по двама-трима съперници, правеше имагинерни двойни подавания, само за да премине покрай следващия бранител. Освен това той вкара един почти невъзможен гол, след като заблуди вратаря Бонети след извеждащо подаване на Хинтън. Бост показа всичко възможно от футбола, а дори и повече от това, но го направи по своя си самовлюбен, изобретателен и неописуем начин, който не може да бъдо повторен от никой друг играч на тази земя."
Благодарение на изключителните способности на Джордж Бест, спокойствието и увереността на Боби Чарлтън и безкомпромисността и инстинкта на Денис Лоу тримата заедно наречени "Светата троица", Манчестър Юнайтед става английски шампион през 1966 и 1967 г. Бест открива резултата във финала за Купата на европейските шампиони през 1968 г. и повежда отбора си към крайната победа с 4:1 над португалския Бенфика Лисабон. Футболистът казва: "Винаги съм си мечтал да надиграя вратаря, да спра топката на голлинията, да коленича и да я вкарам във вратата с глава. Срещу Бенфика почти успях да го направя. Оставих вратаря след мен, но след това се подхлъзнах. Треньорът сигурно е получил инфаркт." Манчестър Юнайтед е първият английски отбор, успял да спечели най-престижната европейска клубна купа. Англия е на колене пред гения на Бест и го избира за футболист на годината и за пети член на "Бийтълс". Още през същата година Европа отдава същата чест на северноирландеца.
Бест (най-вдясно, с топката) бележи във вратата на Бенфика по време на финала за КЕШ през 1968 г. на стадион Уембли.
"Къде се обърка всичко, Джорджи?"
Но тази блестяща спортна кариера остава недовършена. Въпреки своите 37 срещи и 9 гола за Северна Ирландия, той не успява да класира слабия представителен тим на своята родина на световно първенство. Едва през 1982 и 1986 г. северноирландците достигат до световни финали, обаче по това време Бест вече отдавна поритва в екзотични първенства и в бенефисни двубои от дъжд на вятър. Той изпада в миманса след знаменития финал с Бенфика. От 1969 г., когато е само на 23 години, звездата му започва да залязва и той, заедно с отбора си, се озовава в състояние на свободно падане. "В един момент се оказа", заявява фон Берг, "че блестящата му игра и целият му принос към британския футбол са засенчени от скандалите и арогантността му."
Бест все по-често започва да се появява в трагично състояние на тренировки и започва да "проспива" мачове. Той става непоносим и феновете, които не са виждали най-добрите му години, никога не биха различили в него гениален футболист. При вида на лежащия играч в хотелската му стая, с разхвърляни около него банкноти и празни бутилки в началото на 70-те години, на нормалния човек му иде да изкрещи: "Къде се обърка всичко, Джоржи?"
А нещата отиват на все по-зле. През 1974 г. на ръководството му писва. След 466 мача и 178 гола Бест спира да играе за Манчестър Юнайтед. При все това, че той показва някои проблясъци по време на престоите си в американските отбори на Лос Анджелис и Сан Хосе, изявите му са по-скоро необичаен епилог на неговата кариера. Тя приключва окончателно през 1984 г.
След това Бест не става почитан посланик на великата игра. Но, ако трябва да бъдем честни, никой не очаква това от него. Представете си физиономиите на ръководителите на ФИФА при гледката на повръщащия Бест върху шведската маса, докато усмихнатите Пеле и Бекенбауер жонглират с топката по време на някоя галацеремония. Така е най-добре за всички - пък и Джорджи ще продължи да си порка сам на спокойствие.
"Не умирайте като мен" - безсмисленото предупреждение на един човек, който сам е подготвил тази смърт. "Не умирайте като мен" - трябва ли заветът към стотиците хиляди, дошли да изпратят ковчега му, да започне така? "Не умирайте като мен" - може би това е закъсняло горчиво съжаление? "Не умирайте като мен..." Някой му е направил последна услуга: неговият стар баща Дики, който мигновено се пренася от Белфаст до болничното му легло. Той винаги е бил най-големият му фен.
С екипа на своята родина - Северна Ирландия
Джорджи със своите родители Ан и Дики през 1970 г. на тържество по случай тяхната сребърна годишнина от сватбата.
Жените са слабост на Бест - на снимката той е с "Мис Свят" Мери Стевин.
Тъжният край на един гений - последните дни от живота на Бест
Последно сбогом с Джорджи
Няма коментари:
Публикуване на коментар