Любовта на Ландауер

Под ръководството на президента Курт Ландауер Байерн Мюнхен става шампион на Германия за първи път през 1932 г. Въпреки това името на сина на еврейска търговска фамилия почти е заличено от историческите книги. Днес той би бил на 125 години.



Ури Зийгел е в състояние да опише сцени, които са се случили преди десетилетия, така, сякаш са се случили вчера. Той никога не се е хвалил с чичо Курт в училище, но винаги е бил горд от него. "Той беше красив мъж, много популярен", казва Зийгел, роден през 1922 г., и прокарва ръка през папка с пожълтели снимки. Чичо Курт не е между живите от почти 50 години, а едва сега интересът към него се появява. "Той попадна в забрава", казва Зийгел. "Освен това мюнхенският футбол трябва да му е много благодарен." Може би днес рекордите на Байерн нямаше да са налице ако не беше евреинът Курт Ландауер.

Почти 20 години, с някои прекъсвания, Ландауер е бил президент на Байерн Мюнхен. През Първата световна война той се бие за Германския райх, а след това извежда клуба до голяма популярност. При неговото ръководство "баварците" стават за първи път шампиони на Германия през 1932 г. Хиляди отдават почит на Ландауер, но синът на известна еврейска търговска фамилия не предполага, че уважението много скоро ще изчезне.

Само няколко месеца по-късно братовчед на неговия тъст е бит от нацистите на улицата. Крачолите на панталона на адвоката са отрязани и той е принуден да носи табела с надписа: "Аз съм евреин и повече няма да се оплаквам от полицията." През 1933 г. Ландауер се оттегля от поста си в Байерн Мюнхен. На 10 ноември 1938 г., ден след погромите в Мюнхен, Ландау е изпратен в концентрационния лагер Дахау, където е затворен за 4 седмици в отделение номер 8.

Невежество, невнимание или пресметливост

На това място, в концлагера, през една вторнишка вечер през септември 2009 г. се отбелязва 125-тата годишнина от рождението на Ландауер. Ури Зийгел, последният му жив роднина, адвокат трето поколение, държи реч пред гостите, между които е и директорът на Байерн Карл-Хайнц Румениге. Дахау символизира най-тъжното време от живота на Ландауер, но същевременно е и периодът на някои от неговите най-големи постижения.

Ландауер успява да избяга от лагера и търси убежище в Швейцария, но четирима от неговите братя и сестри са убити от нацистите. Въпреки трагедията той се завръща в Мюнхен през 1947 г. и подава молба пред американските окупационни власти за разрешение отново да преоснове футболния клуб Байерн. "Мнозина вече се бяха опитали да подновят отбора", казва Зийгел. "Но техните молби бяха отхвърлени. Моят чичо обаче беше надежден човек." Ландауер открива пътя за успешните десетилетия, които започват от края на 60-те години на века. Основата за рекордния шампион.

На Ландауер не се гледа като на легенда на Байерн. Който отвори интернетсайта на отбора и напише в търсачката името на президента Ули Хьонес, ще получи 1646 резултата, а при името на Карл-Хайнц Румениге ще бъдат намерени 1286 материали. Същевременно за Ландауер няма нито един. ""Баварците" си мислят, че тяхната история започва с Франц Бекенбауер и с успехите през 70-те", твърди Зийгел. Ландауер умира през 1961 г., а клубният вестник на Байерн обяснява отсъствието му между 1933 и 1947 г. с "политически съображения". На некролога му е сложено разпятие, а за еврейските корени няма и думичка.

Това невежество, невнимание или пресметливост е? Дали Байерн Мюнхен не се опитва да игнорира всички политическо-религиозни въпроси, тъй като планира търговски акции на арабския пазар? Еврейското начало е видно за всеки, който проучи детайлно клубната история. Пример за това е улица Курт-Ландауер-Вег, намираща се до пътния възел, водещ към новата Алианц-Арена. "Това съзнателно отхвърляне е обида към много евреи", казва Еберхард Шулц от Синовната църква в Дахау. Нито футболният клуб Байерн, нито градският съвет на Мюнхен са тези, които поддържат историята жива, а хора като Шулц или Шарлоте Кноблох, президент на централния еврейски съвет. "Ние се стремим да поставим Ландауер отново в центъра на мюнхенската общественост", казва Шулц.


Шампион на Германия за 1932 г. - Байерн Мюнхен!

"Ритай като Курт"

Заедно с Морис Шрайбман, управител на еврейския отбор Макаби Мюнхен, Шулц седи в кафене на мюнхенския площад и обяснява своите планове. През октомври 2009 г. той планира второ мероприятие в памет на Ландауер, изложба, концерт срещу расизма, турнир за деца и семейни празненства. Една младежка оргнизация иска да направи филм за Ландауер, под името "Ритай като Курт". Макаби, клуб с повече от 1000 членове от 15 различни националности, в който заедно играят евреи, мюсюлмани и християни, планира да нарече стадиона си "Курт Ландауер".

"Ландауер е човек за пример", твърди евреинът Шрайбман. Неговият баща е загубил по време на Втората световна война своите родители и 13 от общо 14-те си братя и сестри. По-късно Морис Шрайбман започва да се занимава с въпросите на холокоста. На една изложба той се натъква на биографията на Ландауер и тя изцяло го поглъща. Шрайбман е убеден, че футболът може да бъде използван като важен педагогически подход за преодоляване на историческите комплекси: "Чрез спорта ние можем да достигнем до много младежи, до които иначе не бихме достигнали по друг начин."

Байерн Мюнхен има повече трофеи даже от головете на Герд Мюлер или от спасяванията на Зеп Майер. Клубът дълго време пази своите еврейски членове по времето на националсоциализма и чак десет години след оставката на Ландауер нещата излизат извън контрол. Градският съперник 1860 Мюнхен хвърля нацистите срещу безпомощния Байерн, а тоталитарните управници това и чакат. Играчите на Байерн са тези, които по-често са изпращани на фронта.

"Спортните функционери си затварят очите пред фактите от историята. Маркетингът явно е по-важен", възмущава се мюнхенският историк Антон Льофелмайер. Концерни като Дойче Банк, БМВ или Сименс през 90-те години отварят своите архиви. Дебатът по използването на еврейските принудителни работници, колкото и разтърсващ да е той, може сериозно да повлияе на предприемачите във връзката им с обществото. "Обстоятелството, че така може да се инвестират доста сериозна сума пари, не е известно на много клубове", казва Льофелмайер. Това важи в най-голяма степен за Байерн Мюнхен, за когото се разказват множество анекдоти като този например: През 1940 г. Байерн Мюнхен изиграва приятелска среща в Женева, посетена от бившия президент в изгнание Курт Ландауер. Играчите забелязват предишния си ръководител на трибуните и на полувремето го поздравяват сърдечно. Те са му благодарни за това, което той е направил за отбора. Тази благодарност обаче не се превръща в традиция за Байерн.


Феновете на Байерн отдават почит на Курт Ландауер

Суперкупата на Германия в периода 1987-1996 г.

Финалите през годините:
1977 Хамбург - Борусия Мьонхенгладбах 2:3 (0:2) Фолкспаркщадион (Хамбург)

1982 Байерн Мюнхен - Хамбург 4:2 сл. дузпи (1:1 в редовното време) Олимпийски стадион (Мюнхен)

1987

Носителите на суперкупата от 1987 г. Лотар Матеус е на долния ред, трети от дясно на ляво.

Десет години след неофициалната премиера на Суперкупата през 1977 г., трофеят придобива официален статус. През 1977 и 1982 г. шампионът и носителят на купата играят помежду си по собствена инициатива, без срещите им да бъдат провеждани под егидата на някаква футболна организация. Сега вече се провежда официален двубой на неутрален терен, а именно - франкфуртския Валдщадион.

Отново помежду си се срещат шампионът Байерн Мюнхен и носителят на купата Хамбург, които са най-силните германски клубове на 80-те години. Но и двата тима са на прага на промените. В Мюнхен шампионският наставник Удо Латек се е оттеглил от поста си след третата поредна титла и е заминал за Кьолн, където носи своя син пуловер и от трибуните подкрепя младия и енергичен треньор Кристоф Даум в качеството си на спортен директор.

Млади момчета на скамейките

При Ха Ес Фау също е приключила цяла една епоха. След шест успешни години треньорската легенда Ернст Хапел се е завърнал обратно в родната Австрия, където е поел отбора на Тирол. На сбогуване Хапел спечелва Купата на Германия след сива победа с 3:1 срещу Щутгартер Кикерс. Преди това австриецът е донесъл в Хамбург две германски шампионски титли и Купата на европейските шампиони.

Двамата треньори заемат местата си на скамейките - за баварците това е Юп Хайнкес, а за Хамбург - сравнително неизвестният югославянин Йосип Скоблар. Медийният интерес е голям, но франкфуртският Валдщадион не е пълен - около 22 000 души се намират по трибуните на стадиона.

Бруталната проява на Щайн

Мачът ще се запомни най-вече с една сцена малко преди края. В 87. минута хамбургският вратар Ули Щайн си изпуска нервите. Нападателят на Байерн Юрген Вегман току-що е вкарал за 2:1 и докато той се радва, Щайн го просва на тревата с боксово кроше в центъра на лицето му.

Дори години по-късно Щайн не може да обясни логично проявата си и я определя като "момент на безумие". Стражът е наказан да не играе 10 седмици, изгонен е от клуба си и преминава в Айнтрахт Франкфурт. Байерн печелят мача с 2:1, но в края на сезона не успяват да защитят титлата си и финишират втори. Скоблар е освободен от треньорския пост на Фолкспаркщадион след 15. кръг. В края на годината северногерманците са шести.

Байерн Мюнхен - Хамбург 2:1 (0:1)

Байерн: Ауман - Нахтвай - Винкълхофер, Едер, Пфлюглер - Бреме (46. Флик), Матеус , Дорфнер, Румениге - Вегман, Волфарт. Треньор: Хайнкес

Хамбург: Щайн - Якобс, Байерсдорфер, Кобер (87. Голц), Калц - Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц (90. Шмьолер) - Кастъл, Оконски. Треньор: Скоблар

Жълти картони: Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц
Червен картон: Щайн (87.)
Голове: 0:1 Оконски (39.), 1:1 Вегман (60.), 2:1 Вегман (87.)
Зрители: 22 000 на Валдщадион (Франкфурт/Майн)
Съдия: Дийтер Паули (Райд)

1988

Вердер със суперкупата. Днешният треньор на бременци Томас Шааф е най-вдясно долу.

На седмата година от своето ръководство на Везерщадион Ото Рехагел най-после успява да спечели шампионската титла през 1988 г. След две нещастно проиграни първенства през 1983 и 1986 г. Вердер печели първото място най-вече на отличната си защита. Вратарят на бременци Оливер Рек допуска само 22 гола - рекорд на бундеслигата, подобрен чак през 2008 г. от Оливер Кан с 1 попадение по-малко.

Носителят на купата Айнтрахт Франкфурт е съперник на германския шампион. Под ръководството на Карл-Хайнц Фелдкамп айнтрахтците мъчно побеждават на финала за купата аутсайдера Бохум само с 1:0. Реализаторът на ценния гол, Лайош Детари, преминава след само година в Германия в гръцкия гранд Олимпиакос за рекордната за времето си трансферна сума от 17 милиона марки.

Бургсмюлер поставя точка на спора

Айнтрахт инвестира тези пари в новия нападателен дует Хайнц Грюндел и Йорн Андерсен, който за първи път играе пред собствена публика в официален двубой. Както и година по-рано, мачът за Суперкупата се провежда на франкфуртския Валдщадион, а домакините слабо се възползват от домашното си преимущество. Те губят пред едва 20 500 футболни любители с 0:2.

Ото Рехагел пуска в игра титулярните си играчи с изключение на Руне Братсет. Така в срещата за Суперкупата в зелено-бели екипи излизат 11 германци. По-опитните бременци контролират топката, а с това и мача. Карл-Хайнц Рийдле извежда Вердер напред в резултата преди почивката, а 38-годишният ветеран Манфред Бургсмюлер бележи в последната минута за крайното 2:0.

Франкфурт се бори за оставане в дивизията

В последвалия сезон Вердер постига някои забележителни резултати като онова легендарно 5:0 срещу Динамо от Източен Берлин за КЕШ. В края на годината бременците завършват трети и играят финал за купата, загубен с 1:4 от Борусия Дортмунд.

Франкфуртците истински се провалят. Новосформираният отбор не успява да изпълнят високите очаквания и попада в борба за оцеляване. Завършилият на 16. място Айнтрахт е спасен от "Пожарникаря" Йорг Бергер чак в баража за оставане, където хесенците побеждават Заарбрюкен.

Вердер Бремен - Айнтрахт Франкфурт 2:0 (1:0)

Бремен: Рек - Зауер - Боровка, Кутцоп, Отен (46. Майер) - Шааф, Вотава, Херман - Нойбарт, Рийдле, Орденевиц (46. Бургсмюлер). Треньор: Рехагел

Франкфурт: Щайн - Бинц - Зийферс, Кьорбел, Щудер - Шулц, Хобди (46. Рот), Шлиндвайн, Хайденрайх (57. Балцис) - Андерзен, Грюндел. Треньор: Фелдкамп

Голове: 1:0 Рийдле (24.), 2:0 Бургсмюлер (90.)
Зрители: 20 500 на Валдщадион (Франкфурт/Майн)
Съдия: Асенмахер (Хюрт)

1989

Анди Мьолер (в жълто) срещу Радмило Михайлович.

След две домакинства във Франкфурт Суперкупата за първи път се провежда в Кайзерслаутерн през 1989 г. На Бетценберг един срещу друг излизат Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд. През изминалия сезон мюнхенците убедително са спечелили титлата.

За Юп Хайнкес това е първи треньорски трофей изобщо. Титлата за кратко е в опасност, след като воденият от "провокатора" Кристоф Даум Кьолн използва временен спад във формата на "Баварците" и ги настига в класирането. Но три кръга преди края рекордният шампион побеждава "Козлите" като гост с 3:1 след 3 гола на Роланд Волфарт. Първото място е завоювано, а Даум спира с вербалните си нападки.

МекИнъли и Михайлович вместо Волфарт

За новия сезон Юп Хайнкес се отказва от услугите на Волфарт и залага на милионните нови покупки: шотландеца Алън МекИнъли и югославянина Радмило Михайлович. И двамата доказват головите си качества като отбелязват по едно попадение в мача за Суперкупата.

Но това не е достатъчно за победата. Новоизпеченият носител на купата от Дортмунд не се впечатлява от противника и печели най-резултатния двубой за германската Суперкупа в историята с 4:3. След един криволичещ сезон, включващ треньорска смяна (Райнхард Зафтих е заменен от Хорст Кьопел) вестфалците изненадващо убедително печелят Купата на Германия след победа срещу Вердер Бремен с 4:1 и така носят първи трофей на площад Борзихплац след 23 години прекъсване.

"Кобрата" хапе за Борусия

Треньорът Кьопел може да разчита на един обигран състав, подсилен от бившия нападател на Байерн Юрген Вегман. "Кобрата", както наричат Вегман, хапе и в срещата за Суперкупата, вкарвайки гол и така става първият футболист, спечелил тази купа два пъти, след като през 1987 г. триумфира с Байерн. Освен Вегман, за дортмундската Борусия се разписват и Гюнтер Брайтцке (на два пъти), както и Анди Мьолер.

Борусия Дортмунд изиграва силен сезон 1989/90 и завършва на четвърто място, а Байерн се представя дори по-добре и защитава титлата си. Но докато шотландецът МекИнъли вкарва 10 гола, Михайлович никога не оправдава големите надежди, които му се възлагат. Роланд Волфарт си връща титулярното място и става голмайстор на Бундеслигата.

Борусия Дортмунд - Байерн Мюнхен 4:3 (1:2)

Дортмунд: де Беер (76. Майер) - Крот - Хелмер, Шулц - Брайтцке, Цорк, Мьолер, МекЛиод (46. Кутовски), М. Румениге - Вегман, Дрилер. Треньор: Кьопел

Байерн: Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Ройтер, Флик (46. Дорфнер), Тон, Кьогъл, Пфлюглер - МекИнъли, Михайлович. Треньор: Хайнкес

Голове: 0:1 МекИнъли (21.), 1:1 Брайтцке (40.), 1:2 Грахамер (42.), 2:2 Брайтцке (56.), 3:2 Вегман (64.), 3:3 Михайлович (66.), 4:3 Мьолер (88.)
Зрители: 16 000 на Фриц-Валтер-Щадион (Кайзерслаутерн)
Съдия: Делвинг (Осбург)

1990

Капитанът на Байерн Мюнхен Клаус Аугенталер извежда съотборниците си на терена.

Бундеслигата е под властта на Байерн Мюнхен. Петата титла през последните шест сезона е красноречива демонстрация за мощта на баварците в Германия. Момчетата на Юп Хайнкес безпроблемно печелят първото място с 6 точки преднина (при правилото за 2 точки за победа) пред вицешампиона Кьолн.

След спечеленото първенство победният ход на някои от баварските играчи продължава и на Мондиал'90 в Италия. Шестима футболисти на Байерн (Ауман, Аугенталер, Колер, Пфлюглер, Ройтер и Тон) стават световни шампиони на Апенините. Петима от тях попадат в титулярния състав на Хайнкес за мача от Суперкупата.

Байерн е превъзходен

Баварците не дават индикации, че гладът им за успехи е утолен. Стремежът за успехи е подсилен с талантливи футболисти като Щефан Ефенберг и Бриан Лаудруп, които са привлечени от Мьонхенгладбах и, съответно, Юрдинген на брега на река Изар.

В мача за суперкупата "Баварците" срещат Кайзерслаутерн, които са ръководени от техния спасител Карл-Хайнц Фелдкамп, помогнал на "Червените дяволи" в борбата им срещу изпадането и извел ги сензационно до победа в турнира за Купата на Германия - първа кура за пфалцкия отбор и първи трофей изобщо след титлата им от 1953 г.

Кайзерслаутерн изпреварва Байерн

За суперкупата Кайзерслаутерн безнадеждно губи от Байерн. Мюнхенците изправят противника до стената и се разправят с него. След 19 игрови минути Щефан Ройтер и Юрген Колер бележат за 2:0, а още преди почивката авансът на шампионите вече е 4:0, благодарение на головете на Манфред Бендер и Томас Щрунц. През втората част Байерн намалява темпото и допуска Щефан Кунц да вкара почетно попадение за "Червените дяволи".

27-хилядите зрители на Вилдпаркщадион в Карлсруе са убедени, че в този мач са видели бъдещия шампион на Германия. И са прави. Но за тяхна изненада това не са Байерн, а шокиращо триумфиралите със сребърната салатиера Кайзерслаутерн. При това, че в 5. кръг Байерн отново разгромява пфалцкия отбор, този път с 4:0. След успех с 2:1 през пролетта обаче Лаутерн повежда в класирането и не изпуска водачеството до края на сезона.

Байерн Мюнхен - Кайзерслаутерн 4:1 (4:0)

Байерн: Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Пфлюглер - Ройтер, Щрунц, Бендер (68. Щернкопф), Ефенберг - Лаудруп (74. Волфарт), Михайлович. Треньор: Хайнкес

Кайзерслаутерн: Ерман - Щумпф (30. Роос) - Кадлец, Лутц - Шер (56. Хофман), Дуули, Ернст, Шуп, Кранц - Хотич, Кунц. Треньор: Фелдкамп

Голове: 1:0 Ройтер (6.), 2:0 Колер (19.), 3:0 Бендер (28.), 4:0 Щрунц (45.), 4:1 Кунц (62.)
Зрители: 27.000 in Karlsruhe
Съдия: Вебер (Есен)

1991

Капитаните Щефан Кунц (вляво, Кайзерслаутерн) и Юри Шлюнц (вдясно, Ханза Росток) си разменят флагчета преди началото на полуфинала на Остзеещадион.

За първи път Суперкупата на Германия се провежда в рамките на турнир с четири отбора. Обединението на Германия, станало през есента на 1990 г. налага това. Футболната федерация на ГДР се обединява с Германския футболен съюз на 20 ноември 1990 г.

След края на сезон 1990/91 двата най-добре представили се отбора от Оберлигата на ГДР, Ханза Росток и Динамо Дрезден, получават правото да играят в новата германска Бундеслига.

В турнира за суперкупата участие вземат спечелилият дубъл в Източна Германия отбор на Ханза Росток и финалиста за източногерманската купа Щал Айзенхютенщат, както и изненадващия шампион на бундеслигата Кайзерслаутерн и носителя на купата на Западна Германия Вердер Бремен. В полуфиналите се срещат шампионите Кайзерслаутерн и Ханза и Вердер - Айзенхютенщат.

Витечек бележи, Лаутерн печели

Ханза Росток приема на домашния си Остзеешадион Кайзерслаутерн пред 12 000 зрители. Треньорът на гостите Карл-Хайнц Фелдкамп експериментира и пуска голмайстора си Щефан Кунц на позицията класически либеро. В атака е пуснат привлеченият от Юрдинген нападател Марсел Витечек. Планът на Фелдкамп проработва. Кунц ръководи отбраната, Витечек вкарва, Лаутерн печели с 2:1.

Вторият полуфинал е проведен на неутрален терен в Оснабрюк. Пред само 4 000 души фаворитът от Бремен трудно надделява и печели с 1:0 над оберлигистите от Щал Айзенхютенщат, които не успяват да се класират в професионалния футбол, благодарение на гола на Уинтън Руфър малко преди последния съдийски сигнал.

Росток изпада

Финалът за суперкупата е повторение на финала за Купата на Германия от 1990 г. И отново двубоят е спечелен от Кайзерслаутерн. На Нийдерзаксенщадион в Хановер Фелдкамп се доверява още веднъж на Кунц като либеро и прави промени в атака, пускайки този път Юрген Деген и Бернхард Винклер.

И "треньорската лисица" отново е прав. Дошлият от Хамбург Деген поразява мрежата на съперника два пъти, а Винклер подпечатва победата. "Червените дяволи" печелят с 3:1 и така Фелдкамп за първи път печели трофея на третото си участие на финал.

Докато Лаутерн завършва сезона в бундеслигата на пето място и изиграва един добър шампионат, Бремен разочароващо финишира девети. Все пак отборът от Везерщадион се реваншира за слабото си представяне в първенството и печели КНК. Ханза Росток започва годината отлично, побеждава Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен, но след това рухва и в крайна сметка изпада.

Кайзерслаутерн - Вердер Бремен 3:1 (1:0)

Кайзерслаутерн: Зер - Кунц - Роос, Шефер - Леле, Дуули (68. В. Функел), Хабер, Хофман, Голдбек (75. Лутц) - Винклер, Деген. Треньор: Фелдкамп

Бремен: Рек - Вотава - Шааф, Боровка - Айлтс, Боде, К. Алофс, Херман, Легат - Коон, (46. Руфър), Веншлаг (46. Хартген). Треньор: Рехагел

Голове: 1:0 Деген (27.), 2:0 Деген (65.), 2:1 Руфър (88.), 3:1 Винклер (90.)
Зрители: 8 000 на Нийдерзаксенщадион (Хановер)
Съдия: Вийзел (Отберген)

1992

Гуидо Бухвалд (в средата) е капитан на Щутгарт и през 1992 г. вкарва с глава решаващия гол, спечелил титлата за неговия тим.

През 1992 г. носителят на суперкупата отново е определен след изиграване само на една среща, както е било в предходните сезони преди падането на Берлинската стена. Съперниците в този мач отново са малко изненадващи - това са Щутгарт и Хановер 96.

Щутгарт става шампион след драматичен финал на сезона, когато три отбора до последния момент имат шанс за първото място. Голът на Гуидо Бухвалд в последния кръг, четири минути преди последния съдийски сигнал в Леверкузен изправя на крака цяла Швабия. Така отборът на Кристоф Даум отмъква трофея под носа на Айнтрахт Франкфурт и Борусия Дортмунд.

Героят за купата Зийферс

Почти като сензационен може да се определи триумфът на "Червените" от Хановер 96 в турнира за Купата на Германия. Тренираните от Михаел Лорковски долносаксонци завършват посредствения си сезон във Втора Бундеслига на шестото място, но за купата поднасят огромна изненада.

"96" последователно елиминира Бохум, станалия по-късно вицешампион Борусия Дортмунд, Байер Юрдинген, Карлсруе и действащия носител на купата Вердер Бремен. На финала втородивизионният отбор надделява и над фаворизираната Борусия Мьонхенгладбах, макар и след повече късмет при изпълненията на дузпи, в които за герой е обявен вратарят на Хановер Йорг Зийферс.

Хановер се държи

За суперкупата, на домашния Нийдерзаксенщадион пред 21 200 зрители, на пейката на Хановер 96 седи новият треньор Еберхард Фогел, след като Михаел Лорковски е преминал в Занкт Паули. Фогел гласува доверие на шестима играчи, играли в победния финал за купата, както и известни нови попълнения като Райнхолд Мати, Райнхолд Дашнер и младия Сергей Барбарез.

Аутсайдерът дълго време се държи равностойно на фаворита, но макар че повежда в резултата, в крайна сметка губи с 1:3. За Щутгарт, който е напуснат от може би най-важният си футболист Матиас Замер, на терена излизат нови играчи като Андре Голке, Томас Щрунц и Адриан Кнуп.

Последвалият сезон обаче ще покаже, че Замер е бил незаменим. "Швабите" завършват едва седми и не успяват да се класират в европейските клубни турнири. Хановер 96 завършва девети във втора лига.

Щутгарт - Хановер 96 3:1 (2:1)

Щутгарт: Имел - Дубайич - Шефер (66. Шнайдер), Фронтцек - Щрунц, Бухвалд, Бук, Гаудино, Кьогъл - Голке, Валтер, (46. Кнуп). Треньор: Даум

Хановер: Зийферс - Куулмай - Зундерман, Клюц, Райчкович, Хеемзот - Шьонберг (46. Барбарез), Зирокс, Крецшмар, Мати - Кох (46. Дашнер). Треньор: Фогел

Голове: 0:1 Кох (3.), 1:1 Гаудино (30.), 2:1 Бухвалд (42.), 3:1 Кьогъл (58.)
Зрители: 21 200 на Нийдерзаксенщадион (Хановер)
Съдия: Теобалд (Вийбелскирхен)

1993

Бременският вратар Оливер Рек е герой за своите в този мач.

Сезонът на Първа Бундеслига 1992/93 завършва с един забележително куриозен финал: цели 32 кръга, от самото начало, Байерн Мюнхен е на върха на класирането, тогава победа (!) "само" с 3:1 срещу Бохум коства първото място на мюнхенците, защото Вердер Бремен разгромява Хамбург с 5:0 и благодарение на по-добрата си голова разлика изпреварва Байерн. В последния кръг северногерманците си осигуряват титлата в Щутгарт, където седем години преди това проиграват първото място при подобен сценарий. Ото Рехагел отново извежда Вердер до сребърната салатиера след 1988 г.

"Степи" сменя фронтовете

За суперкупата в Леверкузен се срещат шампионът Вердер Бремен и носителят на Купата на Германия Байер Леверкузен. Леверкузенци печелят среща за купата убедително с 3:0 срещу Айнтрахт Франкфурт, а тогавашният наставник на франкфуртския тим Драгослав Степанович, който вече е имал предварителен договор с Байер Леверкузен, подава оставка като треньор на "Дивата от Майн". Пет кръга преди края на сезона той изненадващо е обявен за наставник на Райнхард Зафтих и преждевременно е поставен на треньорската пейка в Леверкузен. Той става пети със "Заводския отбор" и печели купата на страната след измъчено 1:0 над аматьорите на Херта Берлин.

За малко Степанович да донесе и суперкупата в Леверкузен. Малко преди края на мача Байер води след гол на Андреас Фишер, но тогава бременчанинът Бернд Хобш изравнява. В продълженията Уинтън Руфър и Улф Кирстен оформят крайното 2:2.

Единствен Хапе се проваля

За първи път в историята на германската Суперкупа трофеят се печели след изпълнения на дузпи. Но и това не става никак лесно. Чак след като са изпълнени 13 единадесетметрови наказателни удари, ударът на защитника на Байер Маркус Хапе е париран от Оливер Рек.

Вердер Бремен печели трофея за втори път след 1988 г. и отново побеждава отбора-домакин. Така за трети път домакинският тим губи мача за суперкупата - това правят Айнтрахт Франкфурт през 1988 г., Хановер 96 през 1992 г. и Байер Леверкузен през 1993 г.

През последвалия сезон леверкузенският клуб завършва трети, а Вердер са осми, но затова пък бременците празнуват от балкона на градското кметство спечелената Купа на Германия заедно със своите запалянковци.

Вердер Бремен- Байер Леверкузен 2:2 сл. прод. (1:1, 0:0), 7:6 сл. дузпи

Бремен: Рек, Нойбарт, Байерсдорфер, (46. Баслер), Боровка, Айлтс, Боде (106. Вийденер), Вотава, Волтер, Херцог, Хобш, Руфър. Треньор: Рехагел

Леверкузен: Фолборн, Фода, Вьорнс, Мелцих (77. Бекер), Фишер, Лупеску, Шустер, Хапал, Серджо, Том (46. Хапе), Кирстен. Треньор: Степанович

Голове: 0:1 Фишер (61.), 1:1 Хобш (90.), 2:1 Руфър (92., дузпа), 2:2 Кирстен (97.).
Дузпи: 1:0 Херцог, 1:1 Хапал, 2:1 Вотава, 2:2 Кирстен, 3:2 Руфър, 3:3 Лупеску, 4:3 Баслер, 4:4 Фода, 5:4 Боровка, 5:5 Шустер, 6:5 Вийденер, 6:6 Бекер, 7:6 Волтер, Хапе (Рек спасява).
Зрители: 14 000 на Улрих-Хаберланд-Щадион (Леверкузен)
Съдия: Амерел (Мюнхен)

1994

Руснакът Владимир Бесчастних (на снимката в двубой с колумбиеца Валенсиа) открива резултата за Вердер още във втората минута.

Турнирът за купата има своите собствени закони, а изглежда, че и този за суперкупата - също. След осмото издание на мача за този трофей се наблюдават някои интересни закономерности. Самият Байерн Мюнхен не успява да спечели суперкупата като домакин. Освен "Баварците", други три отбора (Айнтрахт Франкфурт, Хановер 96 и Байер Леверкузен) не успяват да използват домакинското си предимство.

Шампионът от 1994 г. губи от носителя на купата Вердер Бремен на домашния Олимпийски стадион в Мюнхен с 1:3 след продължения. Така пък за първи път един отбор успява да защити трофея си от предходната година. Третата спечелена суперкупа прави от бременците рекорден носител на отличието.

Бекенбауер заменя Рибек

Осъществяването на стария северно-южен шлагер първоначално изглежда доста невероятно. За първи и последен път в историята на германската бундеслига шампион става отбор, който сменя треньора си по време на сезона. Това постижение принадлежи на Байерн, които през зимната пауза сменят безуспешния си наставник Ерих Рибек с клубната легенда Франц Бекенбауер. Кой друг освен самият Кайзер ще успее да постигне нещо толкова куриозно?

Бременци изиграват един доста тромав сезон и след титлата си от 1993 г. завършват чак на осмо място. Победата във финала за германската купа срещу втородивизионния Рот-Вайс Есен спасява сезона им. Но все пак: Вердер успява да спечели трофей за четвърта поредна година - нещо, което се е отдавало само на Байерн Мюнхен в Германия.

Контрите на Вердер решават спора

През 1994 г. суперкупата започва ударно. Още във втората минута Владимир Бесчастних извежда бременците напред в резултата. В средата на второто полувреме Кристиан Нерлингер изравнява. Срещата отива в продължения, в които Вердер заиграва на контраатаки и с голове на Михаел Шулц и Уинтън Руфър печели суперкупата с 3:1.

За италианския легендарен треньор Джовани Трапатони, заменил Бекенбауер на баварската треньорска пейка, приключението "Бундеслига" започва по негативен начин. И продължава по негативен начин. В края на сезон 1994/95 рекордният германски шампион е едва шести - и до днес най-лошото класиране на клуба в последните 18 години.

След година Трапатони подава своята оставка. Наследен е от Ото Рехагел, който е извел Вердер до вицешампионското звание и след 14 години край река Везер заминава за Мюнхен.

Вердер Бремен - Байерн Мюнхен 3:1 сл. прод. (1:1; 1:0)

Бремен: Рек, Рамзи, Байерсдорфер, Шулц, Вотава, Боровка (67. Волтер), Херцог, Айлтс, Баслер, Боде, Бесчастних (46. Руфър). Треньор: Рехагел

Байерн: Кан - Матеус, Кройцер, Хелмер, Шуп, Фрай, Шол, Нерлингер, Сутер (38. Валенсиа), Щернкопф, Папен (60. Хаман). Треньор: Трапатони

Голове: 1:0 Бесчастних (2.), 1:1 Нерлингер (65.), 2:1 Шулц (104.), 3:1 Руфър (116.)
Зрители: 22 000 на Олимпийския стадион (Мюнхен)
Съдия: Хайнеман (Магдебург)

1995

Хесенецът Андреас Мьолер се завръща на Вестфаленщадион и извежда съотборниците си към победа за суперкупата през 1995 г.

Феновете на Борусия Дортмунд чакат този ден от 32 години. През юни 1995 г. чакането свършва. Борусия представя сребърната салатиера на Борзихплац и за първи път от въвеждането на бундеслигата е шампион на Германия. Привлеченият от Швейцария наставник Отмар Хицфелд сбъдва жълто-черните мечти в своята четвърта година начело на отбора.

Систематично Борусия Дортмунд подбира своите играчи - това са преди всичко германски национални футболисти, които преди да се завърнат в родината си играят в италианското първенство. Така мениджърът Михаел Майер успява да убеди звезди като Матиас Замер, Андреас Мьолер, Щефан Ройтер и Юрген Колер да заиграят в Рур.

Успешна смесица

Към всички тях идва и известният бразилски бранител Жулио Сезар. Отборът на Хицфелд е допълнен от дортмундски момчета като вратаря Щефан Клос и нападателя Ларс Рикен и с тях успява да изпревари Байерн в крайното класиране на шампионата.

По подобен начин се развива и другата Борусия. Мьонхенгладбахците, противници на дортмундската Борусия в мача за Суперкупата на Германия, и техният спортен директор Ролф Рюсман хвърлят всички сили, за да върнат Щефан Ефенберг обратно на Бьокелберг от Флоренция.

Направените инвестиции се отплащат. Ефенберг се превръща в големия лидер на тренираната от Бернд Краус Борусия, която завършва първенството на пето място и печели Купата на Германия след победа над втородивизионния тогава Волфсбург. След шест години посредственост "Жребчетата от Долен Рейн" отново искат да се намесят в голямата игра.

Сезар отбелязва единственото попадение

Двете Борусии се срещат в Дюселдорф пред само 16 000 зрители. Треньорите на двата тима се доверяват на успешните си формации от предходния сезон. Единственият отсъстващ е голмайсторът на бундеслигата Хайко Херлих, който обявява безусловното си желание да премине от Мьонхенгладбах в Дортмунд и след дълга трансферна сага е спазарен за 11 милиона марки - най-високата трансферна сума, заплащана дотогава за преминаването на футболист от един германски клуб в друг.

Самият мач не се смята за най-добрите в историята на надпреварата. Дортмундският защитник Жулио Сезар забива златното попадение в 71. минута и носи втора суперкупа в Дортмунд след тази от 1989 г. В последвалия сезон Борусия Дортмунд защитава титлата си, а мьонхенгладбахската й съименница финишира на четвърта позиция.

Борусия Дортмунд - Борусия Мьонхенгладбах 1:0 (0:0)

Дортмунд: Клос - Ройтер, Колер (72. Шмит), Сезар, Крее - Фройнд, Замер, Бергер, Райнхарт (89. Курц) - Рикен (87. Тречок), Мьолер. Треньор: Хицфелд

Мьонхенгладбах: Кампс - Кастенмайер (75. Пфлипзен), Клинкерт, Андерсон, Нойн - Хохщетер, Ефенберг, Вюнхоф - Щернкопф, Далин, Хуибертс (75. Нийлсен). Треньор: Краус

Гол: 1:0 Сезар (71.)
Зрители: 16 000 на Райнщадион (Дюселдорф)
Съдия: Мерк (Кайзерслаутерн)

1996

Нервите на опитния Роджер Лутц (в червено) не издържат и той е един от тримата играчи на лаутерите, които пропускат дузпи в куриозния финал за суперкупата от 1996 г.

Десетото издание на Суперкупата на Германия се оказва и последното до този момент. През последвалите години се провежда Купата на лигата, която също изчезва от календара поради програмни конфликти, за да се поднови отново мачът за Суперкупата през тази година.

На финала през 1996 г. се срещат изпадналият от бундеслигата носител на германската купа Кайзерслаутерн и защитаващият суперкупата си шампион Борусия Дортмунд.

Лаутерите се опитват да поправят "трудовата си злополука" от изпадането и запазват почти всичките си футболисти. Все пак треньорът Екхард Краутцун е освободен.

Изпадане само с 37 допуснати гола

Пфалцкият клуб чупи всички антирекорди, след като изпада от елитната дивизия само с 10 загуби и 37 допуснати попадения. Така втората (!) най-добра защита в лигата е неутрализирана от неспособността на нападателите на "Червените дяволи" да бележат. Силният човек в Кайзерслаутерн Юрген "Атце" Фрийдрих успява след изпадането на своя клуб да убеди своя приятел Ото Рехагел да поеме треньорския пост на Фриц-Валтер-Щадион. "Крал Ото" дава своето съгласие за това само няколко седмици след срамното си уволнение от Байерн Мюнхен.

Борусия Дортмунд започва мача със своят опитен шампионски състав, включващ многообещаващи таланти като Владимир Бут, Денис Вайланд и Денис Фогт. Срещата започва добре за тях, но с изключение на двата гола на Олаф Маршал и Карстен Волтерс, тя е бедна на някакви по-интересни събития.

Луд развой на изпълнението на дузпи

Скуката отстъпва място на откачената драма при изпълнението на единадесетметровите наказателни удари. Пред 22 000 зрители в Манхайм Кайзерслаутерн повежда с 3:0 при дузпите, но в крайна сметка не успява да спечели трофея. След като първите трима изпълнители на Лаутерн реализират, Ратиньо, Роджер Лутц и Аксел Роос последователно се провалят от бялата точка. За сметка на това всички четири дузпаджии на Борусия Дортмунд не грешат, а последният удар на таланта Денис Вайланд носи суперкупата в Дортмунд.

Сезон 1996/97 протича доста успешно и за двата отбора. Макар че дортмундците се провалят в опита си за три поредни титли, те печелят най-значимото постижение в клубната си история - Шампионската лига. Кайзерслаутерн става убедителен първенец на Втора Бундеслига.

Борусия Дортмунд - Кайзерслаутерн 1:1 сл. прод. (1:1, 0:0), 4:3 сл. дузпи

Дортмунд: Клос, Замер (91. Фогт), Колер (60. Кутовски), Хайнрих, Волтерс, Ройтер, Цорк, Мьолер, Вайланд, Шапюиза, Рикен (71. Бут). Треньор: Хицфелд

Кайзерслаутерн: Райнке, Бреме (99. Брос), Кох, Лутц, Грайнер, Роос, Шефер, Вегман (91. Ратиньо), Вагнер, Маршал (91. Рише), Кука. Треньор: Рехагел

Голове: 0:1 Маршал (55.), 1:1 Волтерс (66.)
Дузпи: 0:1 Вагнер, Ройтер (спасен), 0:2 Кука, Мьолер (спасен), 0:3 Шефер, 1:3 Шапюиза, Ратиньо (пропуска), 2:3 Бут, Лутц (пропуска), 3:3 Цорк, Роос (спасен), 4:3 Вайланд
Зрители: 22 000 на Карл-Бенц-Щадион (Манхайм)

Всичко, без бундеслигата

22 април 1986 г. Резултатът в мача между Вердер и Байерн е 0:0. Михаел Кутцоп се засилва да изпълни дузпа. Ако вкара, шампион ще бъде Вердер. Обаче той уцелва дясната греда и е принуден до днес да слуша заядливи подмятания.



"Съдбата може да бъде много жестока: Вкарвал съм над 40 дузпи в първа и втора дивизия, но единственият ми пропуск продължава да ме преследва. Много хора твърдят, че ако не беше онази невкарана дузпа срещу Байерн, днес никой нямаше да си спомня за мен. Нямам представа, дали това наистина щеше да бъде така.

Важното е, че и сега мога да чуя звука от удара на топката в гредата. Ако беше влязла, баварците нямаше как да ни настигнат повече. Джони Отен по-късно каза на шега, че така съм го принудил да си купи собствено жилище...

Кой знае дали някога изобщо ще има такава подобна ситуация, както преди 33. кръг на сезон 1985/86: Преди домакинството ни на мюнхенците имахме преднина от 2 точки, а тогава още важеше правилото за 2 точки при победа. До 88. минута резултатът беше 0:0 и тогава Руди Фьолер проби от дясно. Той опита да центрира и топката удари Сьорен Лерби. Руди каза след мача, че дузпа не е имало. Обаче съдията Фолкер Рот видя игра с ръка и свири. Малко след това топката изчезна, понеже помощник-треньорът на Байерн Егон Кордес я изрита нанякъде от яд. А пък нямаше резервна топка. Говори се, че са изминали цели 15 минути докато топката се намери и се постави на точката за изпълнение на дузпа, но не знам дали това наистина е така. На мен ми се стори като цяла вечност. Може би имах прекалено много време за размисъл. Играчите на Байерн направиха обичайните трикове, те ми казаха някои "мили" неща в ухото и ме понастъпаха по крака, но това е част от играта.

Най-накрая топката е поставена. Бавно се затичах, след това забавих ход и пратих Жан-Мари Пфаф в грешния ъгъл. Направих почти всичко така, както трябва, но за съжаление само почти: греда. Какво се случи след това, не мога да кажа точно. Беше като изрязана филмова лента. Още си спомням, че Бруно Пеци ме прати напред при халфовете и вместо мен започна да пази Дитер Хьонес. Вероятно Бруно си помисли, че там мога да направя по-малко поразии, защото не бях на себе си.

След мача Руди и тогавашната му съпруга дойдоха у нас. Разочаровани пихме по бира, а Ангела направи нещо за ядене. Но не хапнах нито залък, толкова ужасно се чувствах. Всъщност след срещата все още имахме всички шансове, защото в Щутгарт просто трябваше да измъкнем поне точка. Обаче аз можех да реша всичко предварително, а сега имах някакво лошо предчувствие. И опасенията ми се сбъднаха - последната среща в Щутгарт беше загубена с 1:2. Байерн биха Гладбах с 6:0 и поради по-добрата си голова разлика станаха шампиони. Към мен тогава нямаше обвинения - нито от треньора, нито от съиграчите, нито от феновете. "Михаел, Вие се радвате на пълното ми доверие", каза ми Ото Рехагел. "Ако има дузпа, пак Вие ще я биете." Както и се получи през следващия сезон.

След последния мач Ото Рехагел накъса договора ми - за забавление. Последва пътуване около света с Вердер. Почувствах се по-добре, понеже имах усещането, че съм попаднал в някаква дупка. Като се върнах няколко забавни фенове на Байерн ме бяха решили да ме дразнят, защото постоянно ми звъняха по телефона, за да ми благодарят за пропуснатата дузпа. Смених си номера. През 1988 г. все пак станах шампион с Вердер, а Руди Фьолер вече играеше в Рома. "Спечелих всичко, само не и германското първенство, а това - заради теб", налагаше ми се от време на време да слушам това от него. Тогава, когато изпиеше една-две бири. Разбира се, Руди не говори сериозно, това е шега между приятели. Просто тази дузпа е част от неговата и от моята кариера."



Състави:
Вердер Бремен: Дитер Бурденски, Бруно Пецай, Михаел Кутцоп, Ясухико Окудера, Джони Отен, Томас Шааф, Норберт Майер (77. Руди Фьолер), Мирко Вотава, Томас Волтер, Манфред Бургсмюлер, Франк Нойбарт. Треньор: Ото Рехагел

Байерн Мюнхен: Жан-Мари Пфаф, Норберт Едер, Ханс Пфлюглер, Клаус Аугенталер, Лотар Матеус, Норберт Нахтвай, Сьорен Лерби, Райнхолд Мати, Дитер Хьонес, Михаел Румениге, Роланд Волфарт. Треньор: Удо Латек

Статистика:
без голове

Най-интересно положение: Кутцоп пропуска дузпа (89.) - удря греда
Жълти картони: Пацай - Аугенталер, Румениге
Съдия: Фолкер Рот
Зрители: 40 800
Стадион: Везерщадион Бремен
Дата: 22 април 1986
Турнир: Бундеслига (33. кръг)

Кадри от срещата:

Хет-трик с четири гола

Какъв позор за Байерн: първо норвежкият играч на Леверкузен Арне Ларсон Йокланд сам потопява "звездния" кораб със своите 3 гола. След това съдията му подарява и четвърто попадение, но скандинавецът отказва да го приеме!



"Клаус Аугенталер беше велик футболист, няма съмнение в това. Но след този мач той едва ли е спал особено добре. На мен всичко ми се отдаваше, направих хет-трик за само 20 минути, а на три пъти "Ауге" закъсняваше да се намеси. Треньорът Пал Чернай го смени след 36 минути, а със сигурност в случая не ставаше дума за контузия.

Преднината ни с 3:0 до почивката беше голяма изненада, защото Байерн се бореше за титлата, а ние бяхме на 13-то място. Ние не бяхме нищо особено през онези години - Байер Леверкузен беше "сивата мишка" на Бундеслигата.

Когато съдията наду свирката за край на полувремето, Байерн още не бяха направили някаква сносна атака, а през втората част също бяха като омагьосани, докато ние правехме каквото си искахме. Вкарах и четвърти гол или поне така си помислиха всички. Случи се следното: Волфганг Фьогецентрира от дясно и аз ритнах топката с върха на обувката ми към вратата. Кълбото премина върху външната страна на мрежата и покрай метала, който я изпъваше назад, падайки на тревата.

Да се поддадеш на първото чувство

Веднага бях сигурен: гол няма. Но феновете вече празнуваха, страничният съдия, а след него и главният, посочиха към централния кръг. Започнах да се двоумя - може би все пак топката беше влязла. Може би очите ми ме бяха подвели. Но тогава "баварците" наобиколиха рефера и имах време да се замисля.

Реших да се поддам на първоначалното си чувство и казах на съдията, че топката не е влязла във вратата. Карл-Хайнц Румениге и Паул Брайтнер дойдоха при мен, за да ми благодарят за джентълменската постъпка. По-късно често ми се наложи да говоря за тази ситуация. Получих благодарствени писма от много запалянковци на Байерн. Дали щях да бъда толкова честен ако резултатът беше 0:0? Честно казано: не знам. Мога само да се надявам."

Окончателното решение

Само след 12 минути игра всичко в полуфиналния двубой за Купата на Германия изглежда решено: резултатът е 2:0 за фаворитите от Мюнхен. Но Шалке се връща в мача: Олаф Тон, само ден, след като е навършил 18 години, обръща най-лудата среща от турнира за германската купа за всички времена.



Репортаж от мача

След 12 минути от срещата феновете на Байерн спокойно биха изключили своите телевизори, ако можеха да видят как се развиват нещата. Но националните ефирни телевизии ARD и ZDF допускат сериозен организационен гаф като започват прякото предаване на двубоя по-късно поради конфликти в програмата си. Така телевизионните зрители виждат първите два гола на мюнхенците в последствие на запис.

В промеждутък от шест минути Крузе и младият Олаф Тон изравняват резултата, но отговорът на "баварците" не закъснява - Михаел Румениге отново извежда Байерн напред. Тон наваксва изоставането в резултата (с глава!), а попадението на Щихлер десет минути след това води до единственото повеждане на "кралскосините" в головото съотношение на този драматичен полуфинал. Малкият Румениге докарва 70-те хиляди зрители на Паркщадион на ръба на яростта с четвъртия гол за Байерн, а така мачът отива в продължения. В 112. минута Хьонес използва груба грешка на вратаря на Шалке Валтер Юнгхаус, но 3 минути след това ветеранът Дийц поразява Пфаф. Нов гол на Хьонес за 6:5 за трети път е обявен от коментатора на ZDF Фиггемайер за "окончателното решение".

Обаче Тон намира отлично топката в последните секунди на продълженията и за шести път я праща зад голлинията на Байерн. Шалке демонстрира колективен дух, а някои от футболистите на "миньорите" говорят за мача на живота си пред репортерския микрофон на ZDF. Фиггемайер обобщава: "Каквото тази фантастична среща направи за популяризирането на футбола, това до днес никога не е било правено."

Репортаж от двубоя:


Кратка статистика:
ПОЛУФИНАЛ ЗА КУПАТА НА ГЕРМАНИЯ 1983/84:

ШАЛКЕ 04 - БАЙЕРН МЮНХЕН 6:6 СЛ. ПРОД. (2:3, 4:4)
Шалке 04: Валтер Юнгхаус, Томас Крузе, Бернхард Дийц, Михаел Якобс, Матиас Шипер, Михаел Опитц (106. Клаус Берге), Бернд Дийрсен, Олаф Тон, Рюдигер Абрамчик (73. Хуберт Клуте-Зимон), Щихлер, Клаус Тойбер. Треньор: Дийтхелм Фернер.

Байерн Мюнхен: Жан-Мари Пфаф, Клаус Аугенталер, Норберт Нахтвай, Бертрам Байерлорцер, Бернд Дюрбергер (77. Дитер Хьонес), Ханс Пфлюглер, Волфганг Гробе (109. Волфганг Краус), Сьорен Лерби, Карл-Хайнц Румениге, Михаел Румениге, Райнхолд Мати. Треньор: Удо Латек.

Голове: 0:1 К.-Х. Румениге (3.), 0:2 Мати (12.), 1:2 Крузе (13.), 2:2 Тон (19.), 2:3 М. Румениге (20.), 3:3 Тон (61.), 4:3 Щихлер (72.), 4:4 М. Румениге (80.), 4:5 Хьонес (112.), 5:5 Дийц (115.), 5:6 Хьонес (118.), 6:6 Тон (120.)

Съдия: Волф Гюнтер Вийзел
Зрители: 70 000
Стадион: Паркщадион, Гелзенкирхен
Дата: 2 май 1984 г.

Реакции:

"В този мач бях гъвкав като змиорка." (Олаф Тон)

"Баварците наистина пребледняха!" (Олаф Тон)

"Това е решаващият гол!" (Коментаторът на ZDF Еберхард Фиггемайер предполага за трети път, че мачът е решен след гола на Хьонес за 6:5)

"Тон се включва. И Дийрсен стреля. Клуте-Зимон. И Тоооооооон. Не може да бъде. Уважаеми дами и господа, не може да бъде. Такъв мач досега не бях гледал. Редовното време приключи преди две минути и половина. Шалке 04 изглеждаше за трети, за четвърти път победен в тази среща. И тогава изведнъж отново се получи изравняване. Невероятен мач. Напрежение - драматизъм - голове. По-добре и по-красиво човек не може да си представи футбола. Каквото направиха срещите за купата и за първенството за популяризирането на футбола, това до днес не е правено." (Еберхард Фиггемайер е извън всякакъв контрол)

Интервю с Олаф Тон след края на срещата:


Господин Тон, простихте ли на Ролф Тьопервийн?

За какво?

След края на мача Тьопервийн Ви разкри като фен на Байерн в интервюто на пистата.

(смее се) Ах, за това ли? Да, така беше. Тьопервийн беше открил от някъде, че като малко момче спях в червено-бяла пижама от фенмагазина на Байерн Мюнхен, въпреки че това всъщност знаеха само моите родители. Естествено, той използва информацията си, тъй като едва ли би получил по-удобна възможност за това.

Това ядоса ли феновете на Шалке?

Не и онази вечер, все пак вкарах три гола. Но по-късно ми се случваше понякога да слушам това или онова. Обаче затова футболистите трябва да подхождат професионално и да търпят, когато чуват подобни мърморения.

Как изобщо е възможно един човек от Гелзенкирхен да стане фен на Байерн?

Бях на шест години и обичах Герд Мюлер. Толкова е просто. Обичах нападателния футбол, обичах головете, великите мачове и драматичните обрати. А Герд Мюлер непрекъснато беше замесен в такива събития и то като роден победител. След финала на Световното първенство през 1974 г., където Герд Мюлер вкара победното попадение срещу Холандия, на мен ми беше вече ясно: Герд Мюлер е моят герой, а Байерн Мюнхен - моят клуб.

Шалке обаче също е имал великолепни нападатели.

Вярно е. Например Клаус Фишер. Днес, при домакинските срещи, той седи през няколко места от мен и знае, че е моят номер 2. Но и до сега не съм махнал Герд Мюлер от върха в личното ми класиране. (смее се)

1988, четири години след това легендарно равенство 6:6, Вие отидохте в Байерн. Това за Вас сбъдната мечта ли беше?

По това време по-скоро предпочитах трансфер в чужбина. Милано или Мадрид - както обича да казва Анди Мьолер: важното е да е Италия. (смее се) Имах предложения от Сампдория и Атлетико Мадрид. Дълго жадувана мечта за мен беше да играя за Милан.

Не бяхте ли все пак щастлив след трансфера Ви в Мюнхен?

Естествено, че бях. Само като си помисля, че в детството ми за мен имаше само два отбора: Шалке 04 и Байерн Мюнхен. Кой днес може да се похвали, че е играл само за отборите, на които винаги е бил фен? Играх шест сезона за Байерн, през които три пъти станах шампион. Бяха много хубави години, точно толкова хубави, колкото ми обеща Ули Хьонес в нашия първи разговор.

Тогавашният треньор на Байерн Удо Латек непосредствено след мача каза, че веднага би Ви взел в своя отбор. Тогава той дойде ли при Вас?

Не. Тогава аз бях доста труден за откриване, защото феновете ме понесоха на раменете си. Почти цял час въртях почетни обиколки на Паркщадион. Играчите на Байерн мълчаливо стояха на края на игрището или изчезнаха в катакомбите на стадиона. А Удо Латек даде интервю, в което каза нещо от сорта: "За това момче веднага бих извадил 10 милиона марки." Когато преминах в Байерн през 1988 г., те платиха за мен само 4 милиона. Така че съм им излязал с голяма отстъпка. (смее се)

Смятате ли, че Вашата кариера би се развила по различен начин, ако не беше това 6:6 на 2 май 1984 г.?

Не. Смятам, че един добър играч се налага рано или късно. Вижте Меси или Диего. Дори когато Диего не блестеше в някои мачове или когато в миналото не играеше постоянно в Порто, той днес успя да се наложи. Той никога не се предаде, а това отличава един добър играч от останалите футболисти. Такива изпитания имаха и световните шампиони от 1990 г.: Матеус, Литбарски, Хеслер, Мьолер. Те никога не бяха нервни преди важните срещи. Нямаха комплекси срещу кого ще играят. Още от ранна възраст те бяха разбрали, че трябва да дадат най-доброто от себе си, пък да става каквото ще.

Вие все пак не определяте ли това 6:6 срещу Байерн като ключовата среща във Вашата кариера?

Всъщност, определям го. Имал съм две срещи, които бяха особено важни за мен. Едната е мачът за първенство срещу Херта Берлин, който спечелихме с 3:2. Другата е полуфиналът с Байерн. И в двата двубоя, които се изиграха в разстояние на няколко месеца, аз вкарах по три гола. Това прогони и последното съмнение, че изявата ми е случайност или късмет. Хората вече бяха сигурни: момчето ги умее тези неща и няма да остане вечна надежда. Мисля, че тези два мача накараха по-късно Франц Бекенбауер да ме извика и в националния отбор.

Какво ясно си спомняте от този мач днес?

С особено задоволство днес си спомням, че в мача вкарах по един гол с глава, с левия и с десния крак. Вкарах и завършващото попадение за 6:6 - за това могат да се напишат книги. Когато започнахме продълженията, резултатът беше 4:4. В първото продължение не падна гол и чак в 112. минута Дитер Хьонес направи 4:5. За пореден път изравнихме три минути след това - голмайсто беше Бернард Дийц. В 118. минута Дитер Хьонес използва неловка грешка на Юнгхаус и прати топката в мрежата. Не знам колко пъти телевизионният коментатор по време на мача е говорил за "окончателното решение на спора". След това реферът ни подари още две минутки добавено време. Започнахме последната атака в мача, получих кълбото и го забих в мрежата на Жан-Мари Пфаф. Този гол завинаги ще остане в паметта ми. Когато днес някой дойде при мен и каже "6:6", в главата ми нещо изщраква и пред очите ми отново се появява този гол и секундите след него, когато всички се втурнаха към мен и бях "погребан" под телата на съотборниците ми.

Трябва да сте били на края на силите си.

Срещата се разви по такъв начин, че човек не усещаше умората. Всичко протече като на филмова лента, като в транс. А когато се играе срещу такива герои като Румениге, Пфаф и Лерби, краката сами тичат. В такъв мач просто няма как да се уморя.

Играхте като свободен нападател. Помните ли още кой трябваше да Ви пази персонално?

Мисля, че трябваше да бъде Бертрам Байерлорцер. Той сигурно и до днес сънува онзи мач. Както и мен. Просто никой не можеше да ме опази през онази вечер. Бях гъвкав като змиорка.

Шалке 04 започва срещата като явен аутсайдер. Почти бяхте си осигурили завръщането в елита, но към момента на двубоя все още бяхте втородивизионен отбор. От къде тимът на Шалке почерпи такава увереност, каквато демонстрира онази вечер?

Знаехме какво можем. И не се замисляхме, че срещу нас е великият Байерн Мюнхен. Помогна ни и фактът, че играем у дома пред 70 000 души.

След 12 минути обаче резултатът вече беше 0:2. Обикновено при такива обстоятелства един втородивизионен отбор просто рухва пред звездна селекция като тази на мюнхенците.

Така е. За момент си помислих: сега наистина ще ни пометат. Но ние бързо се окопитихме и успяхме да изравним само за 7 минути. И от този момент бях сигурен: "баварците" днес не са непобедими. Ние също имахме чудесен отбор: Бернард Дийц, Клаус Тойбер, Томас Крузе, Клаус Берге и всички останали. Имахме индивидуалната класа, за да се противопоставим на първодивизионните клубове. И ние знаехме: ако дадем всичко от себе си, ще бъдем в състояние да победим всеки един отбор в Германия.

Почувствахте ли, че "звездите" на Байерн се отпуснаха и подцениха ситуацията след 2:0 в тяхна полза?

Нещо такова. Байерн се дръпнаха назад и изпуснаха инициативата, вероятно си помислиха, че през оставащите 78 минути ще могат да играят на контраатаки. След като направихме 2:2, здравата се вкопчихме в борба, от която всеки можеше да излезе победител.

Вгледахте ли се в лицата на футболистите на Байерн след Вашия гол за 2:2?

Разбира се - имаше угрижени погледи навсякъде. Дори когато Румениге отново изведе мюнхенците напред преди почивката с гола си за 3:2, аз пак бях убеден: те здравата се бяха страснали, сигурно седяха в съблекалнята и коленете им трепереха. Това чувство ми е познато от собствен опит: като играч много бързо успяваш да забележиш, че нещата не се развиват така, както си си ги представял, а противникът ти отбелязва всеки удар, дриблира покрай теб и успява при всеки свой пас.

В разстояние само на няколко минути вие обърнахте един почти загубен двубой. Успяхте ли на почивката да си обясните какво се е случило на терена?

Да. При това ние вярвахме, че през онзи ден всичко може да се случи. Чувахме 70-те хиляди по трибуните и знаехме, разбира се, че те крещят за нас. Изведнъж ни обзе чувството, че днес ние сме непобедими, че дори да изоставахме с 2:4 или 2:5, пак щяхме да се върнем в мача. Мотото ми тогава, както и днес, беше: Никога не се предавай! С такава нагласа излязохме на игрището. И след това дори успяхме да поведем с 4:3.

Имахте ли чувството, че отборите, колкото по-дълго трае мачът, толкова повече изоставяха треньорските наставления?

Мачът премина под знака на умерената тактика - това не беше точно конкретна тактика за пазене на резултат или за окопаване в защита. Тактиката на отборите беше ръководена повече от главната идея на футбола - да се вкарват голове.

Другият полуфинал за Купата на Германия между Борусия Мьонхенгладбах и Вердер Бремен завърши 5:4 след продължения. Мислими ли са подобни резултати и днес?

Разбира се, днес защитите са много по-компактни и по-сигурни. Играта е станала много по-дефанзивна. Но и днес подобни мачове са възможни: спомням си за мача между Шалке и Леверкузен, който завърши 7:4 преди няколко години. Резултатът се увеличаваше ли увеличаваше. Някой ден тези резултати отново ще се повторят. Тази мисъл дава сили на нас, спортистите, на нас, футболистите, на нас, хората, да продължим напред.

Заслужаваше ли изобщо този двубой да има победител?

Всъщност не. Обаче вярвам, че ако имаше още едно продължение или изпълнение на дузпи, ние щяхме да спечелим. Намирам го за много разочароващо, че през тази вечер победителят не беше излъчен.

Шалке загуби преиграването в Мюнхен с 2:3. След мача бихте ли предпочели да сте спечелили първата среща с 1:0 или в съзнанието Ви беше по-важно самото изживяване на този епохален мач?

Още тогава осъзнавах, че този мач, по начина, по който протече, ще се окаже от много по-голямо значение - за отбора и в частност за мен - отколкото ако бяхме го спечелили по някакъв неатрактивен начин. Затова никога не бих заменил изживяването на това 6:6 за някаква мижава победа с 1:0.

Дори и когато можехте да спечелите Купата на Германия ли?

И какво щеше да стане ако бяхме загубили финала? Не обичам подобни размишления. Това са само хипотези. Просто до днес пазя спомена за това 6:6 в сърцето си и се радвам, че ще мога да философствам върху него до края на живота ми. (смее се)

Доколко важно е това 6:6 за Шалке 04?

Мачът се случи, когато почти се бяхме върнали в Първа Бундеслига, той се оказа генерална репетиция за нея. Поне така си мислехме. Когато заиграхме отново в първа лига, ние набързо се приземихме в реалността. Първият сезон завършихме на осмо място, а вторият - на десето. Играехме непостоянно. Стигна се до там, че Шалке отново изпадна през сезон 1987/88. След онова 6:6 обаче бяхме убедени, че сме във върхова форма и можем да се мерим с всеки един съперник.

Ден преди онзи полуфинал Вие навършихте 18 години. Как Ви подготви треньорът Дитхелм Фернер за двубоя?

Естествено, тогава още не бях изграден професионалист, но пък и не бях още толкова зелен и наивен, колкото си мислят някои. През сезона във втора дивизия 1983/84 играх във всички мачове и вкарах 14 гола. Към онзи момент бях част т отбора и дори основен играч. Освен това имах щастието да срещна много по-възрастни и по-опитни играчи като тримата тартоти на отбора - Бернард Дийц, Мани Дрекслер и Клаус Тойбер. Там бяха и Михаел Якобс и Петер Щихлер. На тях можех да разчитам. Треньорът нямаше нужда да ми говори много - ние почти сами знаехме какво да правим.

Днес все повече се говори, че младите футболисти трябва да се изграждат постепенно. Вие веднага бяхте хвърлен в епицентъра на събитията. Оценявате ли това като нещо позитивно сега?

Имах предимството, че играх първият си сезон във Втора Бундеслига. Това беше моята година за учене. И нещата бяха по-простички, отколкото са днес. Днес младите футболисти попадат в постоянна конкуренция с много силни чужденци, които често са национални играчи на своите страни. Помислете само за Лукас Подолски в Байерн, където непрекъснато стоеше в сянката на Лука Тони. Единственият чужденец, който тогава имахме в отбора беше Павел Мачак, резервният вратар на Валтер Юнгхаус.

Помогна ли Ви също и фактът, че тогава интересът на медиите не беше толкова голям, колкото е днес?

Тогава вече имаше интерес. Наистина не беше чак толкова висок, това е вярно. Освен това в началото почти не давах интервюта. Когато бях на 17 и 18 години, молех Руди Асауер да ме предпазва от журналистите, защото не се чувствах готов да отговарям на въпросите на медиите. След като придобих известен опит в бундеслигата, започнах да приемам покани за телевизионни интервюта. Например едно интервю с Ернст Хуберти по WDR преди предаването "Шпортщудио". Всичко беше предварително уговорено, добре премерено и подготвено.

Вие започвахте всеки мач като титуляр. Не се ли дръпвахте малко назад, при положение, че сте били само на 17 или 18 години?

Не, тогава знаех, че можех да запазвам самообладание. Забелязах това в тренировките. Преди срещи като онзи полуфинал през 1984 г. нямаш право да потъваш в някакъв страхопочитаем респект пред противника, само защото срещу себе си виждаш футболните гери на детството си. Тогава още можех, като млад футболист, да се "захапя" с изградени професионалисти като Карл-Хайнц Румениге или Карлхайнц Фьорстер. Разбира се, Първа Бундеслига беше нещо съвършено непознато за мен. Внезапно до теб идва Ули Боровка и ти казва: "Ако минеш покрай мен, ще ти счупя краката!" Той, разбира се, не е искал да каже това в буквалния смисъл, а просто така се заканваше. Аз можех добре да преценя това, защото втора лига беше една истинска школа за мен...

Какво всъщност правихте след мача?

Искате да кажете, след като феновете ме свалиха от раменете си? Заминах към моята приятелка, която днес е моя съпруга. Там ме чакаха приятели и роднини. Казах: "Добър вечер." Хората ме аплодираха и ми пожелаха всичко най-добро. Тогава казах: "Благодаря, мачът ми достави удоволствие." Това празненство, ако мога така да го нарека, продължи окло 5 минути. Когато се прибрах вкъщи, веднага си легнах в леглото. Не съм мислел да пия бира или да пиянствам изобщо. Всъщност не можах истински да отпразнувам срещата. Но това го осъзнах чак днес. (смее се)

Анализирахте двубоя на спокойствие?

Да. На следващия ден спах дълго, разбира се, оставих мисълта ми да свикне постепенно с това преживяване. Но след това нещата бързо продължиха своя ход. Сезонът приключваше, след три дни играехме срещу Ватеншайд. След това следваше преиграването, а малко по-късно станах национален футболист. Всъщност почти не ми оставаше време да мисля за онзи мач.

Преживявали ли сте във Вашата кариера друг мач, който да се доближава по драматизъм до този полуфинал?

Не. Финалът за Купата на УЕФА в Милано през 1997 г. беше също много вълнуващ. Обаче нямаше такива драматични обрати като мача с Байерн. Полуфиналът от Световното първенство през 1990 г. също означава много за мен, защото отбелязах решаващата дузпа.

За кой двубой говорите най-често?

Вероятно за мача с Байерн. На стадиона бяха само 70 000 зрители, но аз имах чувството, че там присъства половината свят. И той ме обгръщаше навсякъде по терена. (смее се) Може би тази среща наистина е една от тези, на които всеки футболен запалянко желае да бъде. Просто това е най-добрият турнирен мач за всички времена.

Бомбардирът на нацията

Той се превръща от "малкия дебел Мюлер" в най-успешния голмайстор на световни първенства за дълго време. Неговият невероятен голов инстинкт запазва престижно място на Герд Мюлер в книгите за футболна история, а много от рекордите му и до днес остават недостижими. Той сам помага за най-голямото постижение във футболната си кариера като отбелязва решаващото попадение във финала за световно първенство през 1974 г. Това всъщност е неговия 14-ти гол на световни футболни финали.

Головете му го правят и до днес рекорден реализатор в историята на германския футбол. Герхард (Герд) Мюлер, роден през 1945 г. в баварския град Ньордлинген, става голмайстор на световното първенство през 1970 г. и с общо 14 попадения от два мондиала води вечната реализаторска класация пред Жюст Фонтен (13) и Пеле (12) до 2006 г., когато е изместен от бразилеца Роналдо, отбелязал 15 гола, но в цели 4 световни първенства. Мюлер вкарва невероятните 68 гола в 62 срещи на "бундестима" - една недостижима успеваемост! Към това се прибавят 365 гола в 427 мача в Първа Бундеслига, вероятно още един рекорд за вечността. Цели 7 пъти нападателят е коронован за топреализатор на германското първенство.


Герхард "Герд" Мюлер, роден на 3 ноември 1945 г. в град Ньордлинген.

Герд Мюлер идва през 1964 г. от родния си отбор Те Ес Фау Ньордлинген в Байерн Мюнхен с препоръката, че е отбелязал 180 гола за скромното тимче. По това време "баварците" не са познатия днес гранд, а се борят за класиране в първа дивизия. Треньорът на Байерн Златко Чайковски първоначално не се доверява особено на дипломирания тъкач и го оставя закотвен на пейката. Югославският наставник никак не е очарован от нестандартното телосложение на набития нападател и най-вече от късите му крака и дебелите му бедра.


Герд Мюлер празнува първия си гол в мача срещу Чехословакия през 1973 г., спечелен с 3:0. С ръце към небето - така феновете обичат "Бомбардира на нацията".

"Малкият дебел Мюлер"

Стига се до специалната препоръка на тогавашния президент на Байерн Вилхелм Нойдекер, за да може Мюлер да получи шанс за изява. И той го използва! Байерн се класира в бундеслигата през 1965 г., не на последно място, благодарение на головете на Мюлер. Чайковски вече гледа синовно на нападателя и се обръща към него с "малки дебели Мюлер".

Невероятният голов нюх на Мюлер проправя път към националния отбор през 1966 г., където селекционерът Хелмут Шьон го налага като основен играч, заедно с колегите му от Мюнхен Франц Бекенбауер и Зеп Майер, и го поставя в атаката в партньорство с Уве Зеелер. Преди да участва на световното първенство в Мексико през 1970 г., той вече два пъти е избиран за "футболист на годината в Германия" през 1967 и 1969 г. С десетте си попадения на Мондиал'70 той става не само голмайстор на първенството, но и има значителен принос за бронзовите медали на "бундестима". Още в предварителната група Мюлер нанизва седем от общо десетте германски гола - в първата среща негов гол предотвратява срамен резултат срещу дебютантите от Мароко (2:1), след това вкарва три пъти на България (5:2) и накрая таранът прави класически хет-трик с трите си гола за едно полувреме срещу Перу (3:1), за да изведе германците до първото място в своята група. В драматичния четвъртфинал от първенството срещу Англия Мюлер също е на ниво и вкарва решаващия последен гол в продълженията за 3:2, който изхвърля британците от надпреварата и взема реванш за изгубения финал 4 години по-рано.

Истински драматично протича полуфиналът срещу Италия. След като Шнелингер успява да изравни в последните минути на срещата пасива от 0:1, Мюлер бележи за 2:1 в 4. минута на продълженията. "Скуадра адзура" обръща мача още веднъж през второто продължение с попадения на Бургнич и Рива, обаче Мюлер засича центриране на Либуда за 3:3. Но съдбата се усмихва на италианците в последните минути на двубоя, наречен "мача на века". В 112. минута Джани Ривера отбелязва победния гол. В "малкия финал" на първенството германците побеждават Уругвай с 1:0, а Мюлер асистира за единствения гол на Волфганг Оверат.


Това е само един от стотиците негови голове, но пък е най-важният от тях. Във финала от СП 1974 Герд Мюлер бележи малко преди почивката за крайното 2:1 срещу Холандия.

"И изведнъв топката е в мрежата"

Домашното световно първенство през 1974 г. остава турнирът, в който Мюлер постига най-големия триумф в кариерата си. Той бележи "само" 4 гола, но победното му попадение за 2:1 във финала срещу Холандия го прави почти безсмъртен. Малко преди почивката между полувремената първоначално той не успява да нанесе хубав удар след подаване на Райнер Бонхоф, но в последствие отново се добира до топката, не се колебае дълго "и изведнъж топката е в мрежата." (думи на Мюлер)

Със спечелването на световната титла Мюлер прекратява кариерата си в националния отбор на своята страна. През 1979 г., вече на 33-годишна възраст, той е оставен на пейката от треньора на "Байерн" Пал Чернай и решава да се впусне в приключението "американски сокър", като подписва доста изгоден договор с клуба от Флорида Форт Лодърдейл Страйкърс. С него Мюлер достига до финал за първенството на САЩ през 1980 г., а повече за американския престой на германския таран можете да прочетете на http://manorlegend.blogspot.com/2010/01/blog-post_6678.html.

Мюлер: "Докат' го мислиш, вечий твърде късно."*

След края на кариерата си той се завръща през 1984 г. обратно в Мюнхен и попада в дълбока житейска криза, от която, за щастие, излиза в крайна сметка. От 90-те години до днес Мюлер принадлежи към треньорския щаб на своя Байерн Мюнхен. Едновремешният талант на мюнхенския отбор Паоло Гереро го определя като свой учител, който го е взел под крилото си в началото на кариерата му. Вероятно Мюлер е обучавал младия перуанец на нападателното изкуство със своите думи, белязани със силен баварски диалект: "Докат' го мислиш, вечий твърде късно."


Герд Мюлер, заедно с днешния президент на рекордния германски шампион Байерн Мюнхен Ули Хьонес, постига много спортни успехи. След края на кариерата на Мюлер, Хьонес го привлича в треньорския щаб на Байерн.

Петте най-хубави цитати за Герд Мюлер:
"Какво да го правя този щангист?" - Златко "Чик" Чайковски (бивш треньор на Байерн Мюнхен);

"Когато тръгнех с топката от задни позиции, виждах как краката му вече треперят." - "Кайзер" Франц Бекенбауер;

"Извън наказателното поле той е като агънце, а вътре в него се превръща в свиреп вълк." - Норберт Хоф (съперник от тима на Хамбург);

"Когато всички накрая губеха надежда, тогава изведнъж на преден план излизаше Герд." - Зеп Майер (вратарска легенда);

"Той не може да бъде сравняван с никой друг играч. Никой! Нито дори с Пеле." - Бернд Хьолценбайн (съиграч в националния отбор през 1974 г.)


През своята кариера Герд Мюлер е затрупан от награди. През 1969 г. централният нападател получава приза за най-добър реализатор в първенството и същевременно е определен за "футболист на годината в Германия".

Успехи и отличия на Герд Мюлер:
Световен шампион: 1974 г.;
Европейски шампион: 1972 г.;
Носител на Междуконтиненталната купа: 1976 г.;
Носител на КЕШ: 1974, 1975 и 1976 г.;
Носител на КНК: 1967 г.;
Шампион на Германия: 1969, 1972, 1973 и 1974 г.;
Носител на Купата на Германия: 1966, 1967, 1969 и 1971 г.;
Носител на Ордена за заслуги на Федерална република Германия: 1977 г.;
Включен е в списъка на 100-те най добри футболисти в историята по случай 100-годишнината на ФИФА;
Носител на "Златната топка": 1970 г.;
Футболист на годината в Западна Германия: 1967 и 1969 г.;
Голмайстор на СП: 1970 г. (10 гола);
Голмайстор на ЕП: 1972 г. ( 4 гола);
Носител на "Златната обувка": 1970 и 1972 г.;
Голмайстор на Първа Бундеслига: 1967, 1969, 1970, 1972, 1973, 1974 и 1978 г.;
Голмайстор в турнира за КЕШ: 1973, 1974, 1975 и 1977 г.

* Опит на автора да изобрази баварския диалект на Мюлер в българския му еквивалент. Извинявам се ако не се е получило сполучливо.


Герд Мюлер засича топката в мрежата на италианците за 3:3 в 109. минута. Нападателят се разписва два пъти срещу Италия на СП 1970, но накрая "адзурите" печелят след продължения с 4:3 и отстраняват германците.


Превъзходната техника на шутиране и точното пласиране са в основата на високата резултатност на Мюлер. На снимката той бележи победното попадение в мача с Албания през 1971 г. (1:0).


В турнирите Мюлер носи екипа с номер 13, а на снимката голмайсторът е поздравяван от Зеелер, Либуда и Оверат след третия си гол срещу България на СП 1970 (5:2).


Топ-реализаторът се хвърля жертвоготовно в много единоборства през кариерата си и плаща висока цена за ефективността си пред вратата. На снимката Герд Мюлер лежи контузен на тревата по време на победата с 2:1 срещу Испания през 1973 г.


На 3 юли 1974 г. Герд Мюлер бележи за победата с 1:0 над Полша на франкфуртския Валдщадион и повежда "бундестима" към финала на СП 1974.


Без съмнение Герд Мюлер е убийствено ефективен с топка в краката, но също и във въздуха създава доста опасности за противниковите вратари. На снимката е показана сцена от полуфиналната победа с 2:1 срещу Белгия от ЕП 1972.


Винаги когато Герд Мюлер е в противниковото наказателно поле, за защитата на съперника той представлява огромна опасност. Във финала за ЕП 1972 голаджията вкарва две попадения на СССР, а германците триумфират с 3:0.


Попадението за 3:1 от победата с 5:2 от СП 1970 срещу България. Герд Мюлер демонстрира железни нерви и от бялата точка. В двубоя с българите той бележи още два пъти от игрови ситуации.

Епохалният сблъсък

Това е дългоочакваният финал на сезона 1981/82 от германската Бундеслига, когато 78 000 зрители се събират на Олимпийския стадион в Мюнхен, за да видят победата на своите любимци. Те преживяват един от най-добрите германски мачове на 80-те. И последната победа на Хамбург в Мюнхен за следващите 24 години.



Репортаж от мача:

Един велик отбор показва, че за него започва успешна епоха. Епохата на легендарния тим на Хамбург, който през 1983 г. печели Купата на европейските шампиони, е програмирана с привличането през 1981 г. на Ернст Хапел за треньор на "червените шорти". Виенският стратег безкомпромисно въвежда модерната за времето си система "пресинг" и напълно игнорира критичните писания в пресата с думите: "Драскайте каквото си искате, на мен ми е все тая!" Играчите му се отблагодаряват. Между 23 януари 1982 и 28 януари 1983 г. Ха Ес Фау е непобеден в 34-те си мача за германското първенство.

Мюнхенският Байерн болезнено изпитва истинската сила на движещата ос на северняците Калц-Магат-Хрубеш. През есента на сезон 1981/82 "баварците" водени от унгарския си наставник Пал Чернай се разбити на Фолкспаркщадион в северния пристанищен град с 1:4. На ответната среща през пролетта след 63 игрови минути изглежда така, че Брайтнер и компания ще успеят да се реваншират за поражението. "Баварците" водят с 3:1. В 70. минута обаче Томас фон Хеезен, със самостоятелен пробив, дава началота на обрата.

И тогава вратарят на Байерн Валтер Юнгханс си спечелва славата на "ловец на мухи". Хрубеш намира мрежата му и резултатът е изравнен. Запаленият риболовец подпечатва победата с втория си гол в мача в последната минута. Не Калц, а Магат асистира за попадението с глава на нападателя Хрубеш. Това е последната победа на Хамбург в Мюнхен за следващите 24 години.

Репортаж от двубоя в две части:



Кратка статистика:
29. КРЪГ НА ПЪРВА БУНДЕСЛИГА, СЕЗОН 1981/82:

БАЙЕРН МЮНХЕН - ХАМБУРГЕР ШПОРТФЕРАЙН 3:4 (2:1)
Байерн Мюнхен: Валтер Юнгханс, Бертрам Байерлорцер, Ханс Вайнер, Удо Хорсман, Волфганг Дремлер, Клаус Аугенталер, Бернд Дюрнбергер, Волфганг Краус, Паул Брайтнер, Карл-Хайнц Румениге, Дитер Хьонес. Треньор: Пал Чернай.

Хамбургер Шпортферайн: Улрих Щайн, Манфред Калц, Дитмар Якобс, Холгер Хиеронимус, Юрген Гро, Бернд Вемайер, Уилям Хартвиг, Феликс Магат, Хорст Хрубеш, Ларс Баструп, Томас фон Хеезен. Треньор: Ернст Хапел.

Голове: 1:0 Д. Хьонес (23.), 1:1 Хартвиг (32.), 2:1 Хорсман (36.), 3:1 Д. Хьонес (64.), 3:2 фон Хеезен (70.), 3:3 Хрубеш (76.), 3:4 Хрубеш (90.)

Съдия: Вернер Фьоклер
Зрители: 78 000
Стадион: Олимпийски стадион Мюнхен
Дата: 24 април 1982 г.

Мнения:

"Много добър мач. Пожелах си обаче резултатът да бъде вече 4:1." (Райнер-Вернер Фасбиндер на полувремето)

"Ули си помисли, че топката ще излезе - мисля, че Джими Хартвиг му каза нещо. Може би: "Остави я". Ули тогава я остави." (Зеп Майер за грешката на вратаря на гостите Ули Щайн за 3:1)


Ернст Хапел (29 ноември 1925 - 14 ноември 1994 г.)

"Така и така ще спечелим"
Интервю с Джими Хартвиг

През сезон 1981/82 играчът на Хамбург Джими Хартвиг е толкова сигурен в титлата, че още преди края на надпреварата купува ново палто на жена си. Един разговор за епохалната победа с 4:3 срещу Байерн и жената на Брайтнер.



Джими Хартвиг, германските спортни журналисти избраха победата на Хамбург с 4:3 срещу Байерн от 24 април 1982 г. на 27-мо място в класацията за най-великите футболни мачове за всички времена. Къде се намира тази среща във Вашата лична ранглиста?

Кой мач е на първо място?

7:3 за Байер Юрдинген срещу Динамо Дрезден.

Също прекрасен двубой. Мисля, че в личната ми класация, мачът Байерн-Хамбург е в първата десетка. Замисляли ли сте се, че имената на всичките голмайстори тогава започваха с буквата "Х"? Хьонес, Хорсман, фон Хеезен, Хрубеш...

...Хартвиг.

Странно, нали? Този мач, заедно с победата ни с 5:1 срещу Реал Мадрид за КЕШ през 1980 г., е най-великият, който аз съм преживявал с екипа на Хамбург.

Кога за последен път гледахте снимки от онова 4:3 в Мюнхен?

Ах, това беше вече преди доста време. Трябва да е било, когато още бях неразумен. Сега вече съм по-мъдър (смее се). Спомням си, че един приятел беше звъннал на вратата и като отворих, той държеше видеокасета в ръката си: "Джими, хайде да гледаме това", каза ми. И тогава още веднъж видях удара ми с глава, който препарира Юнгханс - каква сила.

Вие носталгичен ли сте?

Абсолютно не. Естествено, приятно е да гледаш снимки от по-рано, но изобщо не съм заседнал в миналото. Аз винаги се опитвам да гледам напред.

Колко далечен изглежда този мач за Вас днес? Чувствате ли се като някой друг, когато говорите за онова време?

Не, също не. Често си припомням за много неща, случили се през онези дни. Като например това, че след срещата с Байерн бях поканен в предаването на телевизия Це Де Еф "Актуално спортно студио" в Майнц. В самолета, на път за телевизията, се срещнах с тогавашния национален селекционер на "бундестима" Юп Дервал. Той също беше поканен да гостува тогава.

За какво говорихте в самолета?

Исках да го убедя, че принадлежа към националния отбор. Днес все още вярвам, че тогава нямаше по-добър играч от мен на моята позиция. През сезона 1981/82 вкарах 14 гола в 30 мача. И това като дефанзивен халф! Днес всеки един футболист с подобна успеваемост ще е твърд титуляр при Льов.

Успяхте ли да убедите Дервал?

Ах, този Юп. Тогава времената бяха различни. Тогава не беше достатъчно да се вземат три или четири високи топки. Дори онези 14 гола не бяха достатъчни. Играех в младежките национални отбори, в Б-отбора на Германия бях капитан и играех постоянно на високо ниво. Но Дервал имаше различно виждане. Както често се случва в моя живот, много хора гледат под различен ъгъл на нещата, за разлика от мен.

Колко разочароващо беше за Вас, след такъв мач, след Вашия гол, след почти сигурната титла, да получите такъв отказ?

Определено бях вкиснат, няма съмнение. В предаването още веднъж го критикувах. Но Дервал го обърна на инат. Тогава ми разказа, че имал на разположение много класни дефанзивни халфове, от които може да избира за националния отбор. Бернд Фьорстер бил по-подходящ за моята позиция. Отговорих му: "Е, жалко, че нямам брат и косата ми не е руса." Дервал се задави. Въпреки напрегнатата атмосфера в предаването "Актуално спортно студио", победата над Байерн нямаше как да развали вечерта ми.

Точно този мач често се използва като довод за тези ,които възкликват с носталгия: "Какъв беше футболът едно време!" Какъв точно беше футболът в онзи двубой?

Естествено, и тогава имаше разни тактически уловки, както и отбори, които играеха подчертано защитно. Но когато залогът беше висок, тогава почти винаги се залагаше на нападението - а не както е днес. Публиката трябваше да е накрака и да бъде възхитена от играта. Така често се получаваха резултати от 3:3 или 5:5 във решаващите мачове. Кой би искал да гледа среща, завършила 1:0?!

В онзи мач обаче залогът беше "всичко или нищо". При загуба авансът на Хамбург ставаше само една точка. И въпреки това, вие се хвърлихте в атаки от първата минута. Това не е ли малко безразсъдно?

В ниакъв случай. Това беше почеркът на Хапел. А да наречете Хапел "безразсъден", това си е обида към кралска особа. За Хапел, а и за мен самия, нямаше нищо по-лошо от загубите. Най-ужасното нещо беше да загубим с 0:1. Винаги си мислех: ако ще губим, поне да е нещо истинско.

Затова атакуващия стил на двата отбора не Ви изненада.

Не. "Баварците" нямаше как да се окопаят на собствения си стадион, те се нуждаеха от победата, за да запазят последния си шанс за титлата. Предварително бяхме наясно с това. А девизът на Хапел гласеше: "Ние искаме да станем шампион на Германия". И поради това се хвърляхме в атака. Никой не е станал шампион, без да атакува. На Хапел му беше безразлично дали противникът се казва Дармщат 98 или Байерн Мюнхен.

И наистина спечелихте този двубой, но още не бяхте станали шампиони. В каква степен това беше решаващият мач, определян като "финала на сезона"?

След края ние знаехме: Това беше! Какво можеше да ни се случи? През седмицата след победата ние се разхождахме в Хамбург толкова свободни, наперени и облекчени, че другите пешеходци се плашеха и минаваха на другия тротоар.

До януари 1983 г. Хамбург остава без поражение. Мислите ли, че митът за вашата непобедимост намира легитимация след мача с Байерн?

Да, определено. Отборите, които бяха победили Байерн, се ползваха с голямо уважение в страната. Но ние не победихме с 1:0 или 2:1, ние спечелихме след изоставане с 1:3 до 4:3. Тогава беше така, че когато един отбор направи подобен подвиг, противниците му гледат на него със смъртен страх. Повечето ни съперници щяха да напълнят гащите, още като видят буквите "Х", "Ш" и "Ф" на програмата за сезона.

В Хамбург никой не е мислел, че може да има загуби до края на първенството?

Наречете ни арогантни, но да, точно така си беше. Съпругите на футболистите бяха много щастливи, когато сутринта в понеделник получихме премиите си за първото място и можехме вече да излезем да пазаруваме. Спомням си, че казах на жена ми: "Скъпа, днес вече можеш да си купиш палтото, така и така сме шампиони." След онзи паметен сезон тя вече имаше няколко палта в гардероба (смее се).

Мислите ли, че ако не бяхте спечелили тогава в Мюнхен, имаше възможност до края да пропилеете преднината си?

Вероятно в такъв случай ситуацията щеше да бъде по-различна. Провал в първенството, провал в европейските турнири, цялата успешна ера на отбора щеше да бъде разглеждана по различен начин днес. Но няма смисъл да мислим за това. Аз съм твърдо убеден, че дори ако бяхме загубили, пак щяхме да станем шампиони. Може би не толкова убедително, може би накрая щяхме да треперим, но през онзи сезон ние бяхме изключително стабилни в представянето ни.

Често в подобни ситуации някои отбори се пречупват. Как се отдаде на тима да не изпадне в истерия и да не попадне в дупка?

Ние бяхме отбор. Това е невероятно важно както за онзи мач в Мюнхен, така и за цялата ера "Хапел". Никога не бих говорил за съотборниците ми като за "приятели", дори и в тесен семмен кръг. Всеки се държеше на психологическа дистанция. Без значение дали това са футболистите Хрубеш, Щайн или вемайер или стария бандит Гюнтер Нетцер (смее се). Разбира се, всички ние бяхме различни характери. Обаче Хапел, който незнайно как се разбираше с всеки, успя да не свърже в едно. И в такива критични ситуации, каквато беше налице в Мюнхен, това е от жизненоважно значение.

Какви бяха Вашите отношения с Хапел?

Много добри. Аз му бях, един вид, като осиновено дете. И той винаги можеше да ме прецени точно, той знаеше, че съм "луда глава" и приемаше това. За мен Хапел е най-добрият треньор, при когото съм играл - както във футболен, така и в чисто човешки аспект. Самият Франц Бекенбауер призна това. Понякога имам работа във Виена и винаги посещавам гроба на Ернст Хапел, за да "поговоря" с него.

И за какво "говорите"?

За нещата от ежедневието. За живота.

Говори се, че през годините на Хапел, двигателят на успехите е оста Калц-Магат-Хрубеш. Вашето име рядко се споменава. Това огорчава ли Ви?

Не. Наясно съм какво съм постигнал, аз бях един от основните стълбове на отбора. Също така знам, че хората и днес ме познават. И най-вече знам, че Хапел държеше на мен. Винаги се ползвах с цялото му доверие.

Някога Ернст Хапел говорил ли е лично с Вас пред другите играчи?

Често получавах специални задачи. Нерядко Хапел идваше при мен в съблекалнята и ми казваше: "Джими, просто неутрализирай плеймейкъра на противника. А пък ако след това успееш да играеш напред и да вкарваш голове, тогава можеш да отидеш на дискотека довечера и да изпиеш по едно" (смее се).

Какви задачи получихте преди онова 4:3 срещу Байерн?

Той знаеше, че съм поканен в спортното студио на телевизията, така че дискотеката отпадна за вечерта...

Имахте ли специални задачи?

Трябваше да спра Карл-Хайнц Румениге.

Това ли реши крайния изход на мача?

Може би. Все пак Румениге не успя да отбележи.

На почивката Хамбург изоставаше с 1:2. Какво ви каза Хапел в съблекалнята?

Мърмореше на забавния си виенски диалект. "Кучи синове такива", изкрещя. "Какво си мислите!" Ама след това здраво ни мотивира и ни изгони към игрището.

В 64. минута резултатът става 3:1 за Байерн. Един безобиден удар с глава на Дитер Хьонес мина през ръцете на Ули Щайн...

Да, така беше. Понякога Ули пускаше и такива смехотворни попадения. Но през онзи сезон той ни спечели толкова много важни мачове. Голът не ни прекърши. Срещата продължаваше. Важният гол на Томас фон Хеезен беше пълна лудост. Тогава той беше на 20 години, а успя като на парад да мине по цялото игрище и да забие топката в ъгъла на вратата. Това беше типичният хамбургски гол.

Как така?

По него време в Хамбург беше така: един футболист, без значение на колко години е той, дали на 20 или на 35, поема топката и тръгва напред. Напред и все напред. Винаги в посока към чуждата врата с нагласата да отбележи. Или да подаде към "върлината" Хрубеш. Както стана за 4:3.

Беше ли за Вас тази победа един личен реванш, тъй като надиграхте футболисти, които бяха предпочетени пред Вас в националния отбор?

Не бих използвал думата "реванш". Естествено, че е прекрасно да спечелиш в Мюнхен, защото още тогава Байерн бяха най-силният отбор. Освен това съм много щастлив, че Паул Брайтнер тогава изобщо не успя да направи своите пробиви.

Защо?

Никога не сме били особено добри приятели с него. В месеците преди Световното първенство в Испания през 1982 г. той на няколко пъти се изказа срещу мен и в полза на Ханзи Мюлер пред Юп Дервал. В крайна сметка аз не получих повиквателна - Ханзи Мюлер получи мястото, въпреки че не беше напълно възстановен от контузия. Това много ме огорчи. Така стоящият в сянката Брайтнер ме ощети с участие на световно първенство.

Как се отнесохте с Брайтнер преди и след мача?

Гледах да не се доближавам до него. Все пак не съм длъжен да спя с него, да не съм му съпруга?!

След победата нито един отбор на Хамбургер Шпортферайн не успява да надделее над Байерн в продължение на 24 години. Прекалено голямо ли е бремето да повториш подвига на силния тим от 1982 г.?

Може и това да е. По принцип е факт, че футболистите от Бундеслигата излизат на мюнхенския Олимпийски стадион с известен респект. И когато като играч на Хамбург, знаеш за легендарната победа от 1982 г. с 4:3, това малко обременява наистина. Преди всяко наше гостуване в Мюнхен, медиите отново и отново припомнят за този мач. Така че се получава и известен натиск върху гостите.

Неутралният запалянко вероятно и днес ще стиска палци за Хамбург. Как беше положението тогава, когато Вашият отбор беше водач в класирането и фаворит преди двубоя?

И тогава Хамбург не беше ясен фаворит. И едно нещо мога да Ви гарантирам: без значение дали Байерн е на второ, трето или четвърто място - срещу тях всеки се хвърля с пълни сили.



Уилям Джордж "Джими" Хартвиг е германски футболист, роден на 5 октомври 1954 г. в Офенбах. Баща му е афроамериканец, а майка му - германка. Играе за Кикерс Офенбах, Оснабрюк, 1860 Мюнхен, Кьолн, Аустрия Залцбург и 08 Хомбург, но най-добрите си години прекарва в периода 1978-1984 г. в състава на Хамбург, с който става трикратен шампион и трикратен вицешампион на Германия. Изиграва два финала за КЕШ, като печели един от тях, а също и участва в един финал за Купата на УЕФА. Има 2 мача с националната фланелка, както и 244 срещи и 63 гола в Първа Бундеслига.