Сценарият на музикалния фестивал Роскилде изглежда почти призрачен. Около 70 000 души изчакват търпеливо, докато повече от два часа никакъв музикант не се появява на многобройните сцени. При това в една прекрасна неделна вечер и то в най-гледаното време. Нито една група не може да се съревновава с датския национален отбор по футбол.
Тогава обаче изведнъж на главната сцена изниква мъж с викингски шлем и, обгърнат с датското знаме, свири на традиционна флейта в продължение на четвърт час. Първоначално прозвучава една неразпознаваема мелодия, след това идва ред на нещо като Джетро Тъл, последвано от националния химн и неустоимата запалянковска песен от последните две седмици "We are red, we are white, we are danish dynamite." (превод: "Ние сме червени, ние сме бели, ние сме датски динамит") Току-що датчаните са станали европейски шампиони в съседна Швеция и всички в северната страна тотално полудяват.
Никой и никога не е слагал Дания в сметките. И как да стане това? Преди това футболистите от Дания имат едно четвърто (1964 г.) и едно трето място (1984 г.) от европейски футболни финали, а четири години по-рано в Западна Германия "датския динамит" регистрира три загуби в предварителната група и участва едва ли не на олимпийския принцип за участието. Златният период от 80-те години изглежда безвъзвратно приключил. Освен всичко това Дания не успява да се класира за Евро'92 на зеления терен и завършва втора в предварителната си група след силния отбор на Югославия.
"Ние сме червени, ние сме бели, ние сме датски динамит!"
Участието на югоизточноевропейците се проваля поради гражданската война на Балканите. Десет дни преди откриването на първенството ФИФА и УЕФА, след продължителни обсъждания, решават да наложат ембарго на Югославия като прекратят членството й във футболните организации и я отстранят от започващото европейско първенство. Това развитие на събитията не е особено изненадващо. Още предварително УЕФА е информирала датската футболна федерация да бъде в готовност, в случай, че се наложи отборът й да замества югославяните. Въпреки всичко датчаните не вземат предупреждението присърце и до днес се разказват легенди, че в деня на съдбоносното решение по отстраняването на балканците селекционерът на северната страна Рихард Мьолер-Нилсен научава новината докато ремонтира кухнята си. Друг мит е, че почти целият национален отбор е събран от световните ваканционни плажове и е събран в Швеция по спешност.
Това не е точно така, понеже повечето играчи са събрани на тренировъчен лагер за контролна среща с тогавашната Общност на независимите държави (ОНД), наследила СССР. Последните осем дни преди това Мьолер-Нилсен използва, за да подготви футболистите си за предстоящата проверка. Селекционерът се лишава от услугите на двама футболисти. Михаел Лаудруп, най-известният и най-талантливият датски футболист, отказва да играе за страната си докато Мьолер-Нилсен е треньор поради тактически пререкания. Играчът на Ливърпул Ян Мьолби също смята наставника за неподходящ.
Датските европейски шампиони: Имидж на ваканционни футболисти
Първият си двубой датчаните изиграват срещу фаворизираните англичани, а с оглед на предтурнирната си подготовка, целта им е да се борят да не загубят. След последния съдийски сигнал те са доволни на 0:0, но въпреки това купонът изглежда приключил, преди да е започнал истински. Следва заслужена загуба от домакините Швеция с 0:1, а в последния мач срещу Франция Хенрик Ларсен извежда Дания рано напред в резултата, преди Жан-Пиер Папен да изравни час по-късно. "Петлите" допускат тактическа грешка, опитвайки се да задържат равенството, и 12 минути преди края се стига до решаващото попадение на Ларс Елструп, класиращо северняците сензационно на полуфинал.
Целенасочено ръководителите на датския отбор поддържат имиджа на футболистите в пресата като на момчета, искащи най-после да започнат сезона на барбекюто, докато чакат досадното им футболно задължение да приключи. Медиите само това и чакат. Така Флеминг Поулсен доброволно заявява, че отборът се тъпче с кола и биг макове по цял ден, а треньорът Мьолер-Нилсен започва подготовката за решаващия мач с французите с...турнир по мини-голф. Замисълът се получава, а смесицата от спокойствие и здрава работа способства за изграждането на корав отбор, незабелязано от околния свят. Германия вече е класирана на финал, когато датчаните излизат във втория полуфинал срещу защитаващите титлата си холандци. Играещият в Байерн Мюнхен Бриан Лаудруп извежда Хенрик Ларсен на изгодни положения и последният не греши, а бележи и извежда на два пъти своите съотборници напред в резултата. Холандците получават шанса да се спасят при изпълненията на дузпи, но нервите на Марко ван Бастен не издържат и той пропуска.
Бриан Лаудруп действа както обикновено
Във финала датчаните убеждават и последните песимисти в това, че техните постижения в никакъв случай не са плод на случайността. От първите минути те надиграват световния шампион Германия. Атаката на тима упражнява натиск, а на вратата е превъзходният страж Петер Шмайхел, спасил всичко, което може да се спаси - крайният резултат в Гьотеборг е 2:0 за Дания.
Все пак "датския динамит" изчезва толкова бързо след европейското първенство, колкото и се появява. Шмайхел и Лаудруп успяват да спечелят известност на международната сцена, но голмайсторът Ларсен така и не може да се наложи никъде. Така по време на световното първенство в САЩ през 1994 г. датчаните наистина излизат във ваканция.
Кратка статистика:
ФИНАЛ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ ШВЕЦИЯ'92:
ДАНИЯ - ГЕРМАНИЯ 2:0
Дания: Петер Шмайхел, Йон Сивебек (66. Клаус Кристиансен), Кент Нилсен, Ларс Олсен, Ким Кристофте, Йон Факсе Йенсен, Флеминг Поулсен, Бриан Лаудруп, Торбен Пийхник, Хенрик Ларсен, Ким Вилфорт. Треньор: Рихард Мьолер-Нилсен
Германия: Бодо Илгнер, Щефан Ройтер, Андреас Бреме, Юрген Колер, Гуидо Бухвалд, Томас Хеслер, Карлхайнц Рийдле, Томас Хелмер, Матиас Замер (46. Томас Дол), Щефан Ефенберг (80. Андреас Том), Юрген Клинсман. Треньор: Берти Фогтс.
Голове: 1:0 Йон Факсе Йенсен (18.), 2:0 Ким Вилфорт (78.)
Съдия: Бруно Галер (Швейцария)
Зрители: 37 800
Стадион: Улеви, Гьотеборг
Дата: 26 юни 1992 г.
Репортаж от финала на Евро'92:
Няма коментари:
Публикуване на коментар