За Севилската нощ и обезболяващите

Германия изостава с 1:3 срещу Франция на полуфинала от СП 1982, а Патрик Батистон лежи в болница след сблъсък с Шумахер. Но единадесеторката на Дервал се изправя на крака. Клаус Фишер си спомня.



Репортаж от мача

"Още предварително знаехме, че ще има една невероятна борба. Французите бяха един превъзходен отбор с изключителни халфове: Платини, Тигана, Жирес..., това беше футбол от най-висока класа.

Знаехме също, че мачът ще бъде труден и това се потвърди след изиграването на 90-те минути: Беше една вълнуваща и интересна среща от първата до последната секунда, с много голови положения и спорни ситуации. В продълженията интригата отново присъстваше, но при пасив от 1:3 нещата вече изглеждаха безнадеждни. Но никога не изпитахме чувството, че всичко е приключило. В един внезапен момент Карл-Хайнц Румениге, нашият дълго време контузен капитан, влезе в игра като смяна и веднага направи гол. Това винаги дава нови сили.

И тогава все пак трябва и малко късмет. Нападнахме по крилото, последва центриране на Литбарски, Хрубеш ритна топката всъщност твърде встрани. Стоях с гръб към вратата и нямах друг избор - уцелих топката перфектно. Дори днес често ме заговарят за този гол. Имам футболна школа, а родителите разказват на своите деца: Клаус Фишер, който преди правеше головете със задни ножици."

Кадри от драмата:




Кратка статистика:
ПОЛУФИНАЛ ЗА СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ИСПАНИЯ'82:

ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ - ФРАНЦИЯ 8:7 СЛЕД ДУЗПИ (1:1, 1:1, 2:3, 3:3)

Състави:
Западна Германия: Харалд Шумахер, Манфред Калц, Улрих Щилике, Карл-Хайнц Фьорстер, Бернд Фьорстер, Волфганг Дремлер, Паул Брайтнер, Феликс Магат (73. Хорст Хрубеш), Ханс-Петер Бригел (96. Карл-Хайнц Румениге), Клаус Фишер, Пиер Литбарски. Треньор: Юп Дервал.

Франция: Жан-Люк Етори, Манюел Аморос, Мариус Трезор, Жерар Жанвион, Максим Босис, Ален Жирес, Жан Тигана, Мишел Платини, Женгини (51.Патрик Батистон, 61. Кристиан Лопез), Доминик Рошато, Дидие Сикс. Треньор: Мишел Идалго.

Голове:

1:0 Литбарски (17.), 1:1 Платини (26. дузпа), 1:2 Трезор (92.), 1:3 Жирес (98.), 2:3 Румениге (102.), 3:3 Фишер (108.);
Дузпи: 0:1 Жирес, 1:1 Калц, 1:2 Аморос, 2:2 Брайтнер, 2:3 Рошато, Щилике ---, Сикс ---, 3:3 Литбарски, 3:4 Платини, 4:4 Румениге, Босис ---, 5:4 Хрубеш

Жълти картони: Жирес (35.)
Съдия: Корвер (Нидерландия)
Зрители: 70 000
Стадион: Естадио Рамон Санчес Писхуан (Севиля)
Дата: 8 юли 1982 г.



Коментари:
"Не може да бъде справедливо един толкова важен двубой да се решава с дузпи. Четири години здрава работа се опропастиха с едно спасяване. Хората казват, че малкият финал е нелошо признание, но това е мач без значение. Не буди никакъв интерес и не бива да съществува. Ние искахме само едно нещо - място на финала. Реферът трябваше да ни даде дузпа за онова ужасно нападение срещу Батистон и щяхме да победим. Сега всичко е загубено, и да плачем, това няма да помогне." (Френският селекционер Идалго след срещата)

"Трябва да свалим шапки пред играчите за силата на характера, която демонтрираха. Имахме най-различни проблеми с контузии и заболявания, но отказахме да се предадем. Изпълненията на дузпи не е добър начин да се реши един двубой, но поне е еднакво честно спрямо двата отбора. Относно инцидентът с Батистон, Шумахер твърди, че е излязъл за топката, но е хвърлил твърде много сили, за да избегне сблъсъка. Той много съжалява за това, което се случи, но то е нещастен случай." (Германският селекционер Юп Дервал)

"Много по-трудно е да гледаш мача отстрани, отколкото да участваш в него. Умирах хиляди пъти, преди да реша да рискувам по-тежка контузия, когато Франция отбеляза втория си гол. Хазартното действие обаче си заслужаваше и успях с влизането си да намаля пасива. Франция игра красиво днес, но те избраха наивна тактика, след като поведоха с 3:1. Дадоха ни възможност да се върнем в играта и ние я използвахме." (Карл-Хайнц Румениге)

"Убеден съм, светът знае, че най-добрият отбор загуби. Обаче можем да се сърдим само на себе си. Германците биха играли сигурно и защитно ако водеха с 3:1, но това не е нашият начин да играем футбол. Научихме нещо от този мач." (Мишел Платини)

"Между професионалистите няма съжаление, но ще платя зъбната операция на Батистон." (Последваща вербална атака на Тони Шумахер срещу Батистон)

"Престъплението на века": Шумахер срещу Батистон:


Случи се на 8 юли. По-точно казано: на 8 юли 1982 г., преди почти 28 години. Случи се на полуфинала от Мондиал'82 Франция срещу Германия в Севиля. Случи се в 57. минута. Патрик Батистон, по него време футболист на Сен Етиен, е влязъл в игра само 7 минути преди това на мястото на Бернар Женгини. Той получава отличен извеждащ пас от дълбочина и излиза сам срещу германската врата. Вратарят Тони Шумахер напуска малкото си поле и скача, когато вижда, че не може да достигне топката, и се сблъсква с Батистон. Още във въздуха Шумахер се извърта и забива лакъта си под брадичката на Батистон. Един грозен фаул, който никой на стадиона не вижда - нито съдията Корвер от Холандия, тъй като всички очи следят пътя на топката.

Едва по-късно, когато телевизията показва сцената безброй пъти, бруталността излиза наяве, нищо че Шумахер доста след мача опитва да намери извинение за действието си с оправданието: "Опитах да предпазя коляното си и затова се обърнах така." Батистон губи съзнание и е изнесен от терена на носилка. Мишел Платини държи ръката на своя приятел, тича покрай носилката до страничната линия. Напълно безчуствено след края Шумахер научава, че французинът е бил на границата между живота и смъртта и че при удара е загубил два зъба. Жестокият коментар на германеца гласи: "Между професионалните футболисти няма съжаление, но ще платя зъбната операция на Батистон."

"Това не беше злополука"

Думите на Шумахер предизвикват по-голямо възмущение дори от действието му. Патрик Батистон, който днес работи в младежката академия на Бордо, си спомня 25 години след инцидента: "Все още вярвам, че това беше един преднамерен фаул, а не нещастен случай. За всеки случай обаче мисля, че той не искаше да ме контузи тежко. Това е един парадокс: Естествено, че бих предпочел ударът ми, който мина замалко край гредата, да беше влязъл и да водехме с 2:1. Така щях да бъда изнесен от стадиона като герой. Но не стана така и днес, с необременено съзнание, мога да заявя: Този бруталност срещу мен ме направи по-известен, отколкото някога бих бил само с футболните си умения."

По това време Франция сервира футболно шампанско, а Германия - застояла вода. Франция повежда в продълженията с 3:1, но допуска изравняване 3:3 и губи при изпълненията на дузпи. Батистон, две години по-късно станал европейски шампион, споделя: "Ние бяхме прекалено неопитни." 56-кратният национален футболист, който на 12 март стана на 53 години (женен, с двама сина), няколко седмици след мача се среща за приятелски разговор с Шумахер: "Темата се дъвчеше постоянно от медиите и футболните федерации ни посъветваха да се срещнем лице в лице и да си поговорим като другари. В името на футболното добруване ние се съгласихме, но така и не станахме приятели. Понякога случайно се засичахме на футболни мачове, но повече от едно "Добър ден" не си разменяхме."

Батистон се опитва да избягва разговори с децата футболисти относно успешното му футболно минало: "Те не бива да чуят това." Вместо това той се опитва да обясни значението на думи като "ценности" и "уважение", както и да покаже, че успехът не е възможен без усилена работа: "Те имат всичко и мислят, че всичко което хвърчи се яде. Притежават мобилен телефон, интернет и вече вярват, че само талантът е достатъчен за постигането на целите. Опитвам се ясно да им кажа, че без труд във футбола нищо не проработва - както и в живота по принцип." Накрая Патрик Батистон формулира една мъдра сентенция: "Вярвам, че през живота си човек трябва да е честен, но да не приема всичко като израз на честност. Това е моята житейска философия."



Днес скандалният бивш вратар се изявява като треньор. Предлагам ви един разговор с вратарската легенда Тони Шумахер за болката, прекалената употреба на обезболяващи, кръвта в коляното, огромните подутини и изкуствените цветя на гроба му.

Визитка: Тони Шумахер


Харалд Антон Шумахер е роден в райнландския град Дюрен на 6 март 1954 г., но придобива известност като Тони Шумахер. Той е един от първите вратари, които използват силното си хвърляне с ръка, за да пращат топката в противниковото наказателно поле. През кариерата си Шумахер играе за Кьолн (422 мача в периода 1972-1987), Шалке 07 (33 мача през 1987/88), Фенербахче (65 мача през 1988-1991), Байерн Мюнхен (8 мача през 1991/92) и Борусия Дортмунд (1 мач през 1995/96), както и за "бундестима" (76 срещи в периода 1979-1986).

През 1987 г. Шумахер издава скандалната си книга "Начален сигнал", в която прави скандални разкрития за живота на германските професионални футболисти, включително и за злоупотреби с различни медикаменти. Повече за книгата прочетете на http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB. В следствие на това той е изваден от националния отбор, както и от клубния си тим Кьолн.

Тони Шумахер, вярно ли е, че сте играли финала на Евро'80 със счупена ръка?

Да, така е. Фрактурата се получи в заключителната тренировка, когато някой стъпа на ръката ми. Но кой би се отказал да играе на финал? Обадих се на моя лекар в Кьолн, който тогава долетя в Рим и ми направи един здрав коктейл.

Какво имате предвид под "здрав коктейл"?

Обезболяващи.

Ефектът на обезболяващите обаче отминава по някое време през мача.

В такъв случай се вземат още на почивката. Освен това още в началото на 70-те години тренирам по собствен стил, който ми помага да подтисна мисълта за болка и точно през онзи финал той ми беше много полезен.

Имаше ли във финала на ЕП 1980 ситуация, в която усетихте болката от контузията?

Не, тя беше елиминирана с медикаментите. А счупеното място бях пристегнал здраво. Когато в други случаи играех със счупен пръст на ръката, подготвях ръкавиците си по специален начин. Сестра ми имаше криви шноли за коса, направени от рог, с които аз извивах пръстите на ръкавицата и така облекчавах натоварването върху болния пръст.

Освен тези, какви са били най-болезнените Ви контузии?

Кръстните ми връзки са скъсани и никога не заздравяха правилно. В следствие на това съм опериран шест пъти на това място и менискусът ми е изгладен. Лявото ми коляно също е оперирано два пъти, отново на менискуса. Разбира се, пръстите ми на ръцете постоянно ме болят. Чупил съм различни пръсти, получавал съм разкъсвания на мускули и на капачката на коляното. Почти всеки един пръст на ръцете ми е увреден. Вземах обезболяващи преди мачовете, но не и преди тренировки. При контузия в капачката кракът се подува ужасно, но трябва да се продължи да се тренира. Всъщност медикаментите би трябвало да се вземат само в крайни случаи. Но болките ми ме караха да ги вземам постоянно. Правех го и от егоизъм, защото когато аз играех, никой друг не можеше да застане на вратата.

Постоянно изпитвахте болка и въпреки това играехте?

Това е част от играта. През целия си живот съм изпитвал болка, днес също. Болят ме пръстите, ставите. Но аз успявам да контролирам това чувство.


Тони Шумахер с европейската купа през 1980 г.

Никога ли не сте мислили за възможните последици?

Човек не се замисля. Днес е другояче. При това изкарвах добри пари и не исках до края на живота ми да имам финансови затруднения. Затова контузиите не ме спираха, в крайна сметка важни тогава бяха премиите за победи и успехи.

Какво беше вашето ежедневие като професионален футболист извън терена?

Между мачовете използвах всяка минута, за да възстановявам пръстите на ръцете си. Така например нощем ги мажех с лекарства и се опитвах да ги държа неподвижно, което изобщо не е лесна работа.

Какво Ви посъветваха лекарите? Един футболен лекар не може да прати в игра с чиста съвест вратар със счупени пръсти.

Винаги казвах на лекарите на отбора: "Дали ще играя, решавам аз. В крайна сметка моето здраве е в опасност." Имам дълъг белег над коляното, който получих в един мач, игран в средата на седмицата. Отвън раната изглеждаше като известната контузия на Евалд Лийнен. Разкъсването беше бинтовано още по време на двубоя, а след последния съдийски сигнал ме закараха в болница и ме зашиха с 20 шева. В събота отново играх. Ясно осъзнавах: В най-лошия случай шевовете можеха да се разкъсат отново.

И тогава?

Тогава пак щяха да ме шият.

Значи болките се основна съставна част от работата на професионалните футболисти?

При всички положения. Когато се хвърлях с главата напред в куп от играчи за топката, не се замислях дали по-късно ще изпитвам болки от това. Фокусирах се само върху топката. Чак след края на мача осъзнавах, че всичко ме боли. През 1974 г. получих разкъсване на кръстните връзки, когато Волфганг Франк се подхлъзна и ме удари в крака. Тогава почивах два дни, източиха ми половин литър кръв от коляното и в събота отново бях на вратата - без коленни връзки и с огромен компрес.

Как е възможно това?

Това е чисто психологическо внушение в съзнанието.

И причина за артрозата, от която страдате днес?

Да.


Шумахер в "разговор" с арбитъра Дитер Паули.

През 1974 г. Вие сте в началото на кариерата си. Никога ли не сте се страхували от ранно инвалидизиране?

Не, дори когато лекарят ми казваше: "Някой ден ще си имаш огромни проблеми с коляното."

Лекарите Ви казваха това. Как се държаха треньорите? Казваха ли по-скоро нещо като: "Не им се връзвай толкова!"

Така и не ги питах (смее се). Треньорите естествено се доверяваха на тимовите лекари и физиотерапевти. А дали пръстът на ръката ми след някоя среща е бил подут не интересуваше никого. Нито пък мен.

Той е бил превързан и обезболен. Колко обичайна беше консумацията на обезболяващи по времето на ативната Ви кариера, за да можете да издържите цял мач?

Редовно вземах хапчета. Толкова много, че днес имам впечатлението, че организмът ми не може да приеме повче някои от тях, а други просто нямат ефект върху мен.

Какво означава много? Всеки ден?

Тогава не обръщахме внимание какво и колко вземаме. Когато днес изпитвам болка, трябва да премина към по-сериозни медикаменти.

Да разбираме, че преди сте били безжалостно премедикаментиран?

На шега казвам понякога: "Когато умра, няма нужда да садите цветя на гроба ми, защото те няма да оцелеят. Трябва да забождате изкуствени букети от пластмаса."

Били сте ходещо шкафче за лекарства.

Ограниченията дойдоха чак, след като писах за допинга и обезболяващите средства в моята книга "Начален сигнал".

Значи това, което аз бих взел срещу махмурлук, вероятно няма да има никакво въздействие върху Вашия организъм?

Не. В такъв случай съм свикнал да ползвам други средства.

Дитер Престин има изкуствени коленни стави и схванати стави на китките, Бернд Кулман страда от изтръпнали пети, защото преди всеки двубой си е биел инжекция в петата. Нормално ли беше в съблекалнята на Кьолн в началото на 80-те години да се ползват подобни техники за поддържане на форма?

Иначе нямаше да мога да играя. Аз не съм някакъв мазохист и не изпитвам удоволствие от болката. Не можех да вземам хапчета по всяко време, защото те влияеха на цялото тяло, но частичните упойки бяха нещо нормално.

Имали ли сте негативни преживявания заради хапчетата?

Не, въздържах се от тях, защото осъзнавах, че те влияят на целия организъм. Затова ползвах само локални упойки, например новокаин.

Налагало ли Ви се е понякога по време на мач да подтискате сълзите си от болка?

Поне се опитвах никой да не забелязва това. Най-вече противникът.

Опитва ли се един професионален футболист умишлено да нарани опонента, при положение, че знае за съществуваща контузия?

Когато знам, че противникът ми е с дебели кокали, аз му влизам малко по-твърдо. Това не бих нарекъл неспортсменско, а по-скоро професионално.

Имало ли е моменти, в които сте си помислили: "Тоя мач не мога да го издържа до края"?

Не. Собствената ми тренировка ми е помагала в някои много тежки ситуации. В първата среща след инцидента с Батистон, играна във Франция, зад вратата ми беше издигната кукла по мое подобие на бесилка. Това беше лошо, но можех да се абстрахирам от това.

Душевните болки по-тежки ли са от физическите?

Не зная, но за всеки случай съм се научил да си казвам, че болката е само илюзия.

И това работи също при счупвания?

Да, работи. Както беше и с онази история, когато казах на тогавашната ми жена да си изгаси цигарата в ръката ми. Исках да демонстрирам, че човек може да подтисне болката.

Дори когато съзнанието контролира болката: Вземали ли сте и необходимите медикаменти към това?

Сами не си биехме инжекциите, това правеха лекарите. Но винаги вземахме таблетки. Днес те биха ми помогнали срещу проблемите в лакъта ми, но сега с неохота вземам подобни медикаменти.

Как тренира Тони Шумахер:


Значи все пак преосмислихте някои неща?

Не бива да ги вземам повече, защото не бих могъл да водя повече тренировки. Съпругата ми много внимава за това да вземам възможно най-малко от тези неща. Когато се запознахме с нея, тя ми преподреди шкафчето в банята. Беше потресена как е възможно да има толкова много лекарства в него.

Опасявате ли се от последващи вътрешни последствия в следствие на предишната Ви консумация на медикаменти?

Не. Редовно ходя на прегледи. Всичко е наред.

Тони Шумахер, в каква степен употребата на болкоуспокояващи е допинг?

Трудно е да се каже. Ако сега можех да играя само с необходимите ми болкоуспокояващи, това би било допинг при всички положения.

Това означава, че всъщност преди сте били допингиран, макар това да не е било така по тогавашния правилник.

Не сме вземали нищо, което да е подобрявало постиженията ни. Но след като ГФС е обявил болкоуспокояващите инжекции за допинг, те не бива повече да се използват.

Какво би станало ако ГФС беше направил това по-рано?

Тогава много играчи изобщо нямаше да могат да играят. И времето за възстановяване щеше да бъде малко по-дълго.

Значи ли това, че ако е имало такава забрана за болкоуспокоителни по Ваше време, при положение, че отборите са били с по 20 футболисти, тимовете щяха да са принуждавани да играят с по 8 играчи?

Тогава със сигурност щяхме да се принудим да попълним състава с аматьори. При сегашните медицински щабове определено щях да получа забрана да играя от лекарите.

Кой беше най-болезненият Ви момент на терена?

На терена никога не съм изпитвал болка. Поради адреналина! Днес съжалявам, че повече не мога да бягам за здраве. Пробвах с възстановителни тренировки, но просто не се получава повече. Мога само да карам велосипед и да плувам. Ставите и мускулите ме болят, имам артроза на ръцете. Но това е част от риска, когато човек иска да бъде професионален футболист.

Ооо! Ааа! Кантона!

Дори днес цяла Англия и в частност Манчестър размишляват върху необикновената личност на Ерик Кантона. Какъв е този човек? Холерик? Циник? Или революционер? Лидер, гений, футболен крал? Или всичко накуп?


Ерик Даниел Пиер Кантона, роден на 24 май 1966 г. в Марсилия, Франция

Той носи екипа с номер 7, числото на лудите. И сякаш този малък бунт не му беше достатъчен, че се наложи и да играе с вдигната яка. Този пренебрежителен поглед към съперника, тази поклащаща се походка! За какъв се мислеше този човек всъщност? Отговорът е прост: За велик. А неговите почитатели могат само да се съгласят. Те го наричат "Льо Роа", "Краля".

Ако човек види Ерик Кантона днес, приблизително десетилетие след края на активната му кариера, с дълги коси, буйна брада и закръглен корем, първосигнално съзнанието му ще асоциира бившия френски футболист с всичко, което може да се нарече декадентско. Да, той все още е крал, при това крал от Южните морета. Но от него също би излязъл и добър писател - както сам веднъж признава, Кантона се счита за поет, човек на изкуството и, да: философ.

Когато марсилските предградия се изчервиха

Този "философ" все още е бил студент по философия, когато през август 1987 г. отбелязва гол за Франция при загубата с 1:2 от Западна Германия. Малко по-късно той извежда своята страна до европейската титла за младежи. Той е един млад килър, който убива само с необходимите средства и нищо повече от тях. Той рита топката, когато е набрал скорост в движение, и докато защитниците само зяпват в своето учудване, кълбото почти къса мрежите. Кантона все още е играч на Оксер, но година след това той преминава в Олимпик Марсилия, любимия му отбор от детството. Въпреки че там той ниже гол след гол и става шампион на Франция, този му престой не е особено сполучлив. Дори и в тази ранна фаза на футболно развитие явно проличава неконтролируемата ярост на Кантона: В контролна среща с Торпедо Москва той хвърля фланелката си на земята. Ръководителите на марсилския отбор виждат в тази постъпка обида към клуба и решават да освободят футболиста. Националният селекционер на "петлите" Анри Мишел също престава да разчита на нападателя. Обидите на Кантона към Мишел са толкова свирепи, че дори и предградията на Марсилия се изчервяват от срам.

Единствено в Монпелие вярват в таланта на играча и са готови да преодолеят гневните му изблици. Като знак за благодарност той подарява на клуба френската купа. Също Мишел Платини осъзнава, че всъщност Ерик Кантона е един гениален футболист и го връща в националния отбор. Това не е причина за смирение: Той се сбива в съблекалнята със съотборник, когото смята за прекалено тъп, и отново е наказан. Когато обаче топката е наблизо, младият килър продължава да убива толкова последователно, че Марсилия си го връща на Стад Велодром. Там той печели титлата и купата, но тежка контузия в коляното го вади от игра за сметка на ветерана Клаус Алофс. Това положение не го удовлетворява и той заминава за Ним, където подписва с градския Олимпик. Следва ново избухване: В един мач той хвърля топката в лицето на главния съдия и е наказан да не играе за един месец. Това прелива чашата на търпението му и той определя всички рефери като "идиоти". След като санкцията е удвоена, Кантона публично обявява оттеглянето си от футбола. На 25-годишна възраст!

Често, твърде често Ерик Кантона е забравял през кариерата си. Или пък може би той никога не е притежавал памет? Но ако си беше спазил обещанието, французите щяха да си спомнят за него, колкото германците - за Волфрам Вутке, Андреас Засен или може би за Ян Шимак - играчи с огромен потенциал, но извън терена изпитващи такива трудности, че остават в историята не като победители, а като провалили се. Трябва да благодарим на Мишел Платини, който не губи вяра в качествата на Кантона, че не се стига до там. Той го убеждава да продължи да играе и го съветва да напусне Франция и да отиде на Острова в Лийдс Юнайтед. Там започва втората глава от кариерата на Кантона, заради която биографията му не попада на рафта с отхвърлените футболисти. Вместо това тя заема видно място до тези на Гаринча, Бест и Марадона.



"Ооо! Ааа! Кантона!"

В Лийдс - където играе заедно с шотландските ветерани Гордън Стракън и Гари МекАлистър - той се превръща от футболист, който досега се е интересувал само от това да убива, във водеща фигура. При това той не води отбора си към някакви победи в някакви мачове, които скоро ще бъдат забравени. Той сформира единна и хомогенна смес от играчи. Кантона ги тика към лудостта, брилянтността и дори отвъд тях. През 1992 г. той печели с Лийдс шампионската титла на Англия. И когато в срещата за "Чарити Шийлд" с вдигната яка отбелязва хет-трик срещу Ливърпул, феновете на Елънд Роуд започват да скандират известния боен вик: "Ооо! Ааа! Кантона!"

От следващия сезон този вик се пренася на Олд Трафорд. Още през първата си година там Ерик Кантона печели титлата с Манчестър Юнайтед и така става първият футболист в историята на английския футбол, който става шампион в два последователни сезона с два различни отбора. И тъй като това е първият триумф за Ман Юнайтед след 26 години прекъсване, феновете на "червените дяволи" го възкачват на онзи пиедестал, който е скрит след напускането на Джордж Бест. Или може би Кантона сам се покатерва на него? Той небрежно вдига яката си и изобщо не се затруднява да играе ролята на новия лидер. Младият Рой Кийн израства под неговото крило и изобщо не е учудващо, че ирландецът също се превръща във фигура, която може само да бъде обичана или мразена. Заедно те печелят първото място и през 1994 г. През този сезон Кантона вкарва 18 гола, а при победата с 4:0 над Челси във финала за ФА Къп той реализира две дузпи с такова хладнокръвие в погледа, че съперниците му се смразяват. Всички профииграчи от Острова заедно го избират за футболист на годината.

Но и в Манчестър се стига до грозни сцени: При гостуване на бившия отбор Лийдс Кантона наплюва фен, а в Истанбул той тръгва да търси сметка от длъжностните лица и след това се сбива с турската полиция. Когато през 1993 г. в Париж френският национален отбор губи последната си среща от квалификациите за СП 1994 и така не успява да се класира, нападателят е доближен от един журналист в катакомбите на Парк де Пренс и е попитан как се чувства. Репортерът получава такова кроше, че моментално е нокаутиран. Разказва се, че Кантона хвърля цялата вина за отпадането към съиграча си Давид Жинола, тъй като полузащитникът допуска фатална грешка при решаващото попадение. Може би е осъзнавал, че това е бил последният му шанс да участва на голям турнир. След 43 мача за "петлите" Кантона приключва с кариерата си в представителния тим. При световната титла на "екип трикольор", воден от неговия антипод Зинедин Зидан, Краля е само зрител.



Тогава идва 25 януари 1995

В светлината на гениалността и лудостта, на успеха и на трагедията на този гневен човек изглежда, че историята му е достигнала връхната си точка. Но тогава се стига до 25 януари 1995 г., когато в среща от английската Висша лига срещу Кристъл Палас той отново е пратен преждевременно под душовете. Това е малко удовлетворение за хулигана Матю Симънс: Когато Кантона напуска игрището, той най-грозно напсува футболиста. Играчът на Юнайтед идентифицира моментално автора на обидните думи в множеството, внезапно се затичва към него, скача малко преди рекламните пана и поваля Симънс с невиждан ритник от Кунг-Фу. Всички, които виждат сцената, не вярват на очите си - в Англия, в цяла Европа и по света. ФА и ФИФА налагат безпрецедентно наказание и санкционират Кантона за осем месеца. Затворът е избегнат на косъм.

Обаче още през март ръководството на Манчестър Юнайтед удължава контракта на футболиста с три години, тъй като се страхува да не остане без него. Когато той се завръща на 1 октомври, веднага отбелязва гол и помага за третата титла на тима си в 4 сезона. След като добрият стар Стийв Брус приключва кариерата си, Кантона дори става капитан на "червените дяволи". Може би лентата на ръката му е причината сезон 1996/97 да е най-спокойният във футболния път на Кантона. Може пък това да е под влиянието на предчувствието за края: Само седмица след четвъртата шампионска титла в престоя му на Олд Трафорд той напълно неочаквано оповестява своето отказване.



"Първите винаги са първи"

Той направи Манчестър Юнайтед топотбор след дълги години безславно лутане. И не Дейвид Бекъм, Рой Кийн или Пол Скоулс, победителите в Шампионската лига през 1999 г., нито пък Джордж Бест, неговия славен предшественик, избират феновете за най-велик играч на Юнайтед за всички времена. Не, те избират Ерик Кантона, техния крал с вдигнатата яка.

В последвалите години Кантона открива страстта си към плажния футбол. Той лобира за въвеждането на професионална структура на този спорт във Франция и през 2005 г. печели световната титла като играещ треньор. С купата в ръце и с крака в пясъка кралят на Южните морета заявява: "Първите винаги са първи. Това е много важно за мен." И се ухилва доволно.

13 гола за вечността

"Господин 13 гола", както е известен Жюст Фонтен в родината си Франция, поставя един рекорд за вечността на Световното първенство в Швеция през 1958 г., гарантиращ му запазено място във всички книги и учебници за най-популярната игра. Футболният идол на френския футбол от 50-те години остава печата си в световните финали с незабравим маниер.

Въпреки всичко 13-те гола от общо 23-те на французите, не са достатъчни за световната титла. Купата взема Бразилия със 17-годишния Пеле, но пък Фонтен до ден-днешен остава недостижим - в никое друго световно първенство един играч не вкарва повече голове от френския нападател - самият "Бомбардир на нацията" Герд Мюлер, който държеше рекорда за общо голове, се нуждае от две първенства, за да вкара 14 попадения (от тях 10 са в Мексико'70). От 2006 г. рекордьорът е бразилецът Роналдо с 15 гола от цели 4 световни първенства (САЩ'94, Франция'98, Южна Корея и Япония'2002 и Германия'2006).

При това Фонтен намира място във френския отбор, само защото титулярът Рене Блиар е контузен. Заместникът идеално се включва в тима и разпилява противниковите защити през 1958 г. - 3 гола срещу Парагвай (7:3), 2 срещу Югославия (2:3), 1 срещу Шотландия (2:1), 2 срещу Северна Ирландия (4:0), 1 срещу Бразилия на полуфинала (2:5) и цели 4 срещу Германия (6:3) в срещата за третото място - впечатляващо постижение на една футболна легенда. В своите общо 21 срещи за "петлите" той бележи 30 пъти.

Фонтен - със своите 174 см е всичко друго, но не и гигант - постига върха на своите възможности и през същата 1958 година става шампион на Франция с Реймс, печели купата на страната и е голмайстор на първенството.


Френският нападател преодолява германски бранител

Признанието на Пеле

"Станахме шампиони, но видя ли какво направи Фонтен?", пита Пеле своя баща при завръщането си в Бразилия. Невероятната бързина, нюхът към гола и прецизният завършващ удар са запазените марки на "Жустос".

Фонтен започва кариерата си в родния марокански град Маракеш. Ако зависеше от баща му, французинът щеше да се посвети на баскетбол, лека атлетика или следване на медицина. След като родителят най-после се съгласява, синът му заиграва футбол в отбора на Маракеш, с който става младежки шампион. След това Фонтен преминава през Казабланка, където пък става голмайстор на първенството на Мароко, и продължава пътя си към шампионата на Франция, когато е на 20 години. Там нападателят играе в Ница, с чийто отбор веднага печели Купата на Франция, а през следващата година - и шампионската титла, и Реймс, с който става два пъти голмайстор на френското първенство.



Фонтен е носен от съотборниците си след своите три гола срещу Парагвай

Горчивият край на кариерата на Фонтен

Трагично, но блестящият футболен път на нападателя е брутално прекъснат на 27-годишна възраст. На 20 март 1960 г. футболистът на Реймс претърпява счупване на крака си на две места в мач срещу Сошо, което го изважда извън терените. Три седмици след завръщането си в игра през ноември същата година, Фонтен отново чупи крака си на същите места, което означава безусловен край на кариерата! Преди това той бележи 116 гола в 117 мача за Реймс - наистина уникално!

По-късно Фонтен, роден на 18 август 1933 г., става президент на Френския футболен съюз и за кратко време отговаря за националния отбор на "петлите". Бившият нападател не успява да се наложи като треньор и престоите му в националния отбор и Пари Сен Жармен не се оказват особено сполучливи. Като търговец той има доста по-голям успех.




Въпреки че Фонтен бележи своите голове номер 4 и 5 срещу Югославия, французите губят срещата си от предварителната група срещу балканците с 2:3. Преди това "петлите" са победили Парагвай със 7:3, а нападателят бележи хет-трик.


На тренировъчното игрище Жюст Фонтен показва, че умее всички трикове с коженото кълбо.


В полуфинала се срещат Франция и Бразилия. Тук Жюст Фонтен вкарва за 1:1, а отличният бразилски вратар Жилмар закъснява фатално. В края "селесао" тържествува и съотборниците на 17-годишния Пеле печелят с 5:2.


В "малкия финал" един срещу друг излизат Франция и Западна Германия. "Петлите" побеждават с 6:3, а Фонтен отбелязва цели четири попадения. На снимката французинът е атакуван от Карл-Хайнц Шнелингер.


Жюст Фонтен и съпругата му по време на СП 1958 в Швеция.


Жюст Фонтен с картонена фигура, изобразяваща голмайстора на младини. 13 гола за едно първенство - рекордът му остава ненадминат и до днес.

Президента

Той беше световен и европейски шампион, капитан на националния отбор, целувач на голи темета и беше толкова добър, че неговите фенове го нарекоха "льо президон". Днес изглежда така, че Лоран Блан има всички шансове да стане следващия национален селекционер на Франция.

12 юли 1998 г. Денят на финала за световно първенство между домакина Франция и носителя на титлата Бразилия. Цялата страна вибрира от прибързана радост. 17 ч. В хотела на французите се чука на вратата на Зинедин Зидан. Лоран Блан е. В полуфинала срещу Хърватия той е получил червен картон за удар с лакът в Славен Билич. И ще пропусне най-важния двубой в своята кариера - световния финал. Блан гледа Зидан в очите с пронизващ поглед.

"По време на световни финали всеки прави по един изключителен мач. Досега ти игра добре, но не можа да ни спечелиш среща. Ако направиш така, че довечера победим. задължението ти към отбора ще отпадне." Шест часа по-късно "Зизу" победоносно вдига световната купа под нощното парижко небе. При победата с 3:0 над бразилците той е вкарал първите две попадения. Единствените му голове в целия турнир. Това е една малка история, разкриваща големия характер на Лоран Блан. Днес високият 192 см бивш защитник споделя за себе си: "Аз не съм треньор в традиционния смисъл на думата. Аз съм по-скоро ръководител."

В една хотелска стая той чертае пътя за Зидан


Тъжният край на Мондиал'98 за Блан - червен картон в полуфинала.

Поглед назад. Роден през 1965 г. в южнофренския град Але, Лоран Блан започва кариерата си през 1983 г. като офанзивен полузащитник в близкия Монпелие, а едва след няколко години неговият наставник Мишел Мези го обучава за централен защитник. Мъдро решение. Само няколко бранители във френската елитна дивизия разполагат с такова невероятно съчетание от сила в единоборствата и качества в нападение, помогнали на Блан да вкара 77 гола в 251 срещи за Монпелие. Той преминава в Наполи - отборът, напуснат от своята суперзвезда Марадона и имащ нужда от свежи подкрепления - но там не се чувства щастлив. Следват Ним, Сен Етиен, Оксер и славният Барселона. С изключение на един силен сезон в Оксер, Блан не се чуства добре от безкрайните си скитания в Европа. До деня, когато Ролан Курбис не го потърсва и не привлича френския национален защитник в Олимпик Марсилия. Праз 1997 - година преди домашния Мондиал.

Междувременно Блан е в зенита на силите си. Със своите 32 години той носи на отбора своя опит, който е жизнено важен за стабилността на младия отбор на марсилци. Лоран Блан, тази същинска върлина с резки движения в отбраната, се превръща във водеща фигура през първия си сезон в средиземноморския град. В края на сезона головият му актив възлиза на 11 гола. А запалянковците го наричат "льо президон", Президента.

Феновете му лепват грандоманското прозвище "Президента"


Победният ритуал от СП 1998

Лятото на 1998 г. Цяла Франция се вълнува от един въпрос: може ли нейният отбор да стане световен шампион? За първи път след поколението на "магическия четириъгълник" Платини, Тигана, Фернандес и Жирес селекцията на "петлите" изглежда способна да изкачи футболния Олимп. Великолепни творци като Зидан и Джоркаеф, изключителни стратези като Дидие Дешан и Еманюел Пети, невероятни таланти като Анри, Трезеге и Виера са част от "екип трикольор". Опорната точка на този отбор е Лоран Блан.

Синята френска вълна помита съперниците в предварителната група. Саудитска Арабия и Южна Африка не са равностойни противници, а сблъсъкът с Дания е решен в полза на домакините след попадение на Пети. Задължителната целувка на Блан върху гладко обръснатия череп на вратаря Бартез носи късмет и се превръща в символ на непобедимостта на "петлите".

На осминафинала чака Парагвай. 60 милиона французи се надпреварват да прогнозират разгромна победа за своите. Но се получава истинска битка на живот и смърт. След първото полувреме резултатът е 0:0. "На почивката ни беше ясно: мачът е на кантар. Не бяхме на висота, нито физически, нито като техника. Можеше да загубим, защото не материализирахме шансовете си на игрището", спомня си Блан по-късно в едно интервю за официалния уебсайт на ФИФА. Франция напада, а Парагвай, с отличния Чилаверт на вратата, се отбранява така, сякаш от това зависи животът на футболистите. Това продължава, докато Президента не взема нещата под контрол.

"Напуснах позицията си през последните 5 минути, защото си помислих: ако ще губим, поне да е с игра, отколкото след дузпи." 113-та минута. Блан е в противниковото наказателно поле. Робер Пирес центрира пред парагвайската врата за хиляден път. Подаването му намира главата на Давид Трезеге. "Давид инстинктивно усети, че няма шанс да отбележи, тъй като не беше с лице към вратата. С периферното си зрение той видя моето движение встрани от него и ме намери прецизно, подавайки точно там, където имах нужда." Сам пред Чилаверт изскача Блан и от воле решава осминафиналния двубой. Златен гол.



Франция потъва във вдъхновение, Чилаверт и неговите съиграчи лежат със сълзи на очите по тревата. Един момент от вечността

Франция ще победи също и Италия, след дузпи. Лоран Блан изпълнява последната дузпа на французите и бележи. Нервите на Луиджи ди Биаджо не издържат, а до края няма кой да спре "сините".

Полуфинал. Срещу Хърватия. Срещу Шукер, срещу Бобан, срещу Билич. Грешка на партньора на Блан в защитата Тюрам води до откриването на резултата от Давор Шукер. Чернокожият играч от дефанса изкупва вината си по най-добрия начин - с два гола, които обръщат развоя на мача. Единствените му голове, които вкарва за 142 срещи с националния екип. Магическа вечер.

За Лоран Блан полуфиналът завършва трагично в 74. минута. След негов удар с лакът срещу Славен Билич реферът Хосе Мария Гарсия Аранда от Испания изважда червения картон. Телевизионните повторения показват театралното падане на хърватина, провокирало изгонването. За Блан турнирът е приключил. Но не съвсем. Той има още една задача за изпълнение. "Опитай с глава, Зизу!" Зинедин Зидан седи в хотелската си стая и кима. Той прави точно това в последния двубой на първенството, гениално засичайки две центрирания от корнери.

Полуфиналът е трагедия за него


Блан с титлата на английската Висша лига и един от своите учители - Алекс Фергюсън.

Когато Блан по-късно, по време на едно интервю, още веднъж се докосва до световната купа, той казва: "Винаги е хубаво да я видиш. Намирам я чудно красива и митична. Това е така, защото изобразява и земното кълбо. Старият трофей, който беше доста по-малък, също беше красив, но това надминава всичко."

Ноември 2009 г. След нередовен гол, вкаран от стария футболен спътник на Блан Анри, Франция побеждава Ирландия в среща-бараж и печели правото да участва на световното първенство в Южна Африка. Силно недолюбваният Реймон Доменек остава треньор на "петлите". Но всичко изглежда въпрос на време. Новата звезда на треньорския небосклон се казва Лоран Блан и кой друг, освен него, може да стане новият селекционер на Франция? Годините след световната титла от 1998 г. 44-годишният днес Блан прекарва в изпълнение на изгодни за предпенсионната му възраст договори в Интер Милано и Манчестър Юнайтед. При престоя му в Англия половината Остров се скъсва от смях, когато съотборниците на видимо загубилия качествата си с възрастта французин губят 5 поредни мача срещу Болтън, Ливърпул, Арсенал, Нюкасъл и Челси. Куриозното е, че жълтата преса намира някаква странна зависимост между името на Блан (на френски изписвано BLANC) и началните букви от имената на петте злощастни съперници (Bolton - Liverpool - Arsenal - Newcastle - Chelsea: B-L-A-N-C). Кикотът не трае дълго, защото френският снажен защитник е изработил уважението на футболните запалянковци. От известно време той не се интересува само от играта вътре на игрището, но в продължение на часове Блан дискутира с треньора на Юнайтед Алекс Фергюсън тактиката и подходящите футболисти за нея. През 2003 г., на почти 38-годишна възраст, той приключва активната си футболна си кариера като световен и европейски шампион. През 2006 г. читателите на списание "Франс Футбол" го избират за четвъртия най-велик френски футболист за всички времена след Платини, Зидан и Копа.

Не само побеждавай - доминирай!


Блан в ново амплоа - край страничната линия.

Едва през 2007 г. Блан получава първия си професионален договор като треньор - в Бордо. По-късно на клубния директор Жан-Луи Триод ще му бъдат напомнени собствените думи в пресата: "Никога през живота не съм си помислял да привличам Лоран Блан!" Но това, както често се случва през житейския път на Президента, добро решение и за двете страни. Още през първата година жирондинците завършват втори, а наставникът им е удостоен с приза "Треньор на годината". През сезон 2008/09 Блан извежда отбора си до дубъл - титла и купа на Франция. При това момчетата му играят вълшебен футбол. "Аз не искам те само да побеждават - искам и да доминират!"

През настоящия сезон в Шампионската лига Байерн два пъти почувства новата френска сила. Всички в Бордо са убедени, че треньорът е причината за успеха. Той едва ли ще остане дълго и отборът от винарския регион на Франция изглежда по-скоро като трамплин към по-реномирани тимове. Времето на спечелилия почти всичко във футбола стратег ще дойде и това сигурно ще стане след Мондиал'2010. Неговото време, времето на целуващия голи темета, на ръководителя, на Президента, на реализатора на "Златния гол", на тартора в защитата.

Както казва Блан на Зидан: "Всеки има своя мач." За Лоран Блан изглежда, че неговият голям двубой все още предстои.


Заедно със Зидан (ляво) и Десаи (средата) Блан вдига световната купа на Стад дьо Франс през 1998 г.

Смъртта на един отбор

"В тоя мач имаше всичко", анализира Луис Фернандес след двубоя, "Щастие, нещастие, пропуснати възможности." И това е точно така: четвъртфиналната среща между Франция и Бразилия от световното първенство в Мексико през 1986 г. не е просто една от най-интригуващите в историята на футбола. Тя е една истинска трагедия.

Непрекъснато скандираха името му и сега, накрая, в 72. минута, Теле Сантана се вслушва в публиката. Зико, "Белия Пеле", който поради контузия не започва срещата като титуляр, стои до страничната линия по спортен екип и е готов да влезе в игра. Първоначално нервен, а след това обнадежден. Зико поздравява излизащия на неговото място Мюлер и 50 000 мексиканци и 10 000 бразилци на претъпкания Естадио Халиско в Гуадалахара избухват във френетична радост. Те са напълно убедени, че Зико ще съкруши французите, ще поведе отбора в полуфинална победа и накрая ще им подари световна титла.
  
Решаващата дузпа

Минута по-късно Бранко напредва с топката в центъра на терена, пас към Зико, леко обръщане, с крайчеца на окото си той вижда, че Бранко спринтира и с огромни крачки преминава разстоянието от централната линия до наказателното поле на Франция. Зико хвърля бърз поглед напред. Тогава идва решаващото му подаване, елиминиращо със съвършената си гениална простота цялата френска защита и правещо я да изглежда все едно е съставена от неподвижни манекени от някой невзрачен бутик. Вратарят Жоел Батс вижда стъписването на хората пред него, напуска вратата си, но Бранко е по-бърз, чуква топката покрай стража - и пада! Батс го е задържал за краката и реферът Йон Игна посочва бялата точка.

Порой от пот



"Жегата и голямата надморска височина са безценни за нас", е споделил Сократес преди мача, " а за европейците, те са проклятие." И през първото полувреме никой не би оспорил думите му. Мишел Платини се влачи по тревата като някой старик, докато Жоел Батс трябва да спасява безчет удари към своята врата. Бразилците влизат във форма след колебливото им начало на Мондиала в Мексико и най-после заиграват така, както им приляга: по бразилски! В отбора им са Бранко, Алемао, Елзо, бързакът Мюлер и Карека, открил резултата срещу "петлите" в 17. минута. Когато обаче горещината става непоносима, а въздухът се сгъстява още повече, французите отвръщат на удара. В един момент те се събуждат по команда на техния селекционер Анри Мишел, който след изоставането в резултата трезво анализира ситуацията и решава да обръща мача, все едно той е партия шах. Мишел размества играчите, праща Тиери Тюсо от лявата страна, за да спира връхлитащия Мюлер; Аморос заема мястото на Тюсо отдясно с цел по-голям офанзивен натиск. Европейците хвърлят всичките си останали сили, за да предотвратят очертаващата се загуба, и 4 минути преди полувремето успяват да изравнят - 1:1 с гол на Платини. Треньорът на Франция заявява по-късно: "Напълно ми е безразлично, че Платини не бягаше много в мача. Дори и уморен, той е жизненоважен за отбора."

Жегата изглежда преодоляна, футболистите запретват ниско своите чорапи, разпасват фланелките си от шортите, косите свободно се веят, а от брадите им се лее порой от потни капки върху тревата. Възходи и падения - Мюлер удря страничния стълб, ударът на Карека с глава спира в горната греда, Тигана пропуска сам срещу Карлуш, а Батс осуетява сигурен гол след далечен шут на Жуниор. Следващото попадение в срещата ще е решаващо. В това са убедени 22-мата на игрището.

Зико: "Не исках да изпълнявам"



И така публиката на стадиона се моли на Всевишния, в тази 73. минута, и отново скандира името му. Името на Зико. Сократес, педиатърът от Белем, се затичва към Зико и прошепва нещо в ухото му. "Не исках", ще каже легендарната десетка по-късно, "но Сократес ме убеди, че аз трябва да поема отговорността и ще се справя." Но дипломираният лекар греши. Жоел Батс плонжира в своя ляв ъгъл и избива топката с юмруците си.

Изпълнителят на наказателния удар, за когото публиката на стадиона е направила героичен плакат, е утешаван от Мишел Платини. Той потупва Зико по рамото. Обаче няма време за емоции, още по-малко за сълзи, защото сблъсъкът продължава, продължава, продължава. Драматизмът се засилва след изтичане на редовното време и започването на продълженията. Рошето дриблира между бразилските защитници и изненадващо се озовава срещу бразилския страж Карлуш. Изстрелът е блокиран от вратаря в последния момент, а топката попада на крака на Стопира, който също пробва да порази вратата, но кълбото среща крак на бразилец. Зико се раздава до последно за Бразилия, за да заличи срама от пропиляната дузпа. Но отново се проваля.

Към края Мишел Платини просто стои в централния кръг и чака някой да му подаде топката. Изтощен до смърт той получава кълбото и пуска перспективен пас към Бруно Белон, който тича сам срещу Карлуш. Белон току-що е влязъл в игра и е още свеж. Французинът е напълно сам и бразилския вратар се хвърля отчаяно срещу него, като го хваща с ръце и го задържа. Белон губи скорост и поведената от него топка напуска терена. Той обаче прави груба тактическа грешка - след съприкосновението си с вратаря не пада на тревата, а остава прав. Това се и оказва решаващо и свирката на съдията Игна остава беззвучна. "Скандал! Скандал!", крещи френският телевизионен коментатор, съвсем не на себе си.

Щастие, нещастие, пропуснати възможности

Изпълнения на дузпи. Сократес първи ще бие за Бразилия и почти без засилка избира левия ъгъл. Батс спасява. След това Стопира, Алемао, Аморос и Зико реализират. Дузпата на Белон вдига кръвното на французите, след като топката се удря в страничния стълб, връща се на терена, отскача в тялото на Карлуш и влиза в мрежата - бразилците безуспешно се опитват да убедят арбитъра да не признае изпълнението. Бранко сигурно бележи и води нещата до 3:3. Платини взема топката. Ако вкара, Франция е с единия крак на полуфинала. Засилва се и...изпраща топката високо-високо! Равен резултат! Следващият изпълнител също пропуска - това е "кариоката" Жулио Сезар, който за малко не събаря вратата, когато зверският му шут среща гредата. Времето сякаш спира в Гуадалахара. Една дузпа с цената на всичко - победа, слава, история. Луис Фернандес поставя топката на бялата точка, залъгва с тяло Карлуш и реализира в противоположния ъгъл. Точно в тази секунда в Бразилия шестима души получават сърдечен инфаркт, един фен на "Селесао" се застрелва от отчаяние, а друг опитва самоубийство, прострелвайки се в стомаха - по-късно лекарите спасяват живота му. Фернандес казва след години: "Това беше невероятна демонстрация на футбол, мач, не - празник на футбола, който никога преди това не бях преживявал. Имаше всичко - щастие, нещастие, пропуснати положения."

Това е един от ония мачове, които не се решават от звездите на отборите, а от играчи като Жоел Батс, вратаря, или като Луис Фернандес, обикновено допълнение към невероятните халфове Платини, Жирес и Тигана, или като Манюел Аморос с неговите бързи набези. За бразилците отпадането е още по-голяма травма от елиминацията им 4 години по-рано. Тогавашният тим на "селесао" не само отпада, без да загуби двубой, а играчите му са наясно, че никога повече няма да играят заедно. Краят идва без спечелена световна титла. Поколението на Зико и Сократес в никакъв случай не е по-слабо от това на Пеле и Гаринча. "Това е краят на цяла генерация от великолепни футболисти", осъзнава плачещият Зико след двубоя.

А Сократес, втренчен в нищото, добавя: "Този отбор е мъртъв. След днес няма нищо повече."



Кратка статистика:

1/4 ФИНАЛ ОТ СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ МЕКСИКО'86:

БРАЗИЛИЯ - ФРАНЦИЯ 1:1 (3:4 при изпълнения на дузпи)

Бразилия: Карлош, Единьо, Жуниор (91. Силас), Мюлер (72. Зико), Карека, Жозимар, Жулио Сезар, Алемао, Бранко, Сократес, Елзо. Треньор: Теле Сантана

Франция: Жоел Батс, Манюел Аморос, Патрик Батистон, Максим Боси, Тиери Тюсо, Луис Фернандес, Мишел Платини, Ален Жирес (87. Жан-Марк Ферери), Жан Тигана, Доминик Рошато (99. Бруно Белон), Яник Стопира. Треньор: Анри Мишел.

Голове: 1:0 Карека (17.), 1:1 Мишел Платини (40.)

Дузпи: Батс спасява срещу Сократес, 0:1 Стопира, 1:1 Алемао, 1:2 Аморос, 2:2 Зико, 2:3 Белон, 3:3 Бранко, Платини пропуска, Жулио Сезар пропуска, 3:4 Фернандес

Съдия: Йон Игна (Румъния)
Зрители: 65 000
Стадион: Халиско, Гуадалахара
Дата: 21 юни 1986 г.



Кадри от знаменития мач: