Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.
Показват се публикациите с етикет СП 1970. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СП 1970. Показване на всички публикации

събота, 13 март 2010 г.

Бомбардирът на нацията

Той се превръща от "малкия дебел Мюлер" в най-успешния голмайстор на световни първенства за дълго време. Неговият невероятен голов инстинкт запазва престижно място на Герд Мюлер в книгите за футболна история, а много от рекордите му и до днес остават недостижими. Той сам помага за най-голямото постижение във футболната си кариера като отбелязва решаващото попадение във финала за световно първенство през 1974 г. Това всъщност е неговия 14-ти гол на световни футболни финали.

Головете му го правят и до днес рекорден реализатор в историята на германския футбол. Герхард (Герд) Мюлер, роден през 1945 г. в баварския град Ньордлинген, става голмайстор на световното първенство през 1970 г. и с общо 14 попадения от два мондиала води вечната реализаторска класация пред Жюст Фонтен (13) и Пеле (12) до 2006 г., когато е изместен от бразилеца Роналдо, отбелязал 15 гола, но в цели 4 световни първенства. Мюлер вкарва невероятните 68 гола в 62 срещи на "бундестима" - една недостижима успеваемост! Към това се прибавят 365 гола в 427 мача в Първа Бундеслига, вероятно още един рекорд за вечността. Цели 7 пъти нападателят е коронован за топреализатор на германското първенство.

Изображение
Герхард "Герд" Мюлер, роден на 3 ноември 1945 г. в град Ньордлинген.

Герд Мюлер идва през 1964 г. от родния си отбор Те Ес Фау Ньордлинген в Байерн Мюнхен с препоръката, че е отбелязал 180 гола за скромното тимче. По това време "баварците" не са познатия днес гранд, а се борят за класиране в първа дивизия. Треньорът на Байерн Златко Чайковски първоначално не се доверява особено на дипломирания тъкач и го оставя закотвен на пейката. Югославският наставник никак не е очарован от нестандартното телосложение на набития нападател и най-вече от късите му крака и дебелите му бедра.

Изображение
Герд Мюлер празнува първия си гол в мача срещу Чехословакия през 1973 г., спечелен с 3:0. С ръце към небето - така феновете обичат "Бомбардира на нацията".

"Малкият дебел Мюлер"

Стига се до специалната препоръка на тогавашния президент на Байерн Вилхелм Нойдекер, за да може Мюлер да получи шанс за изява. И той го използва! Байерн се класира в бундеслигата през 1965 г., не на последно място, благодарение на головете на Мюлер. Чайковски вече гледа синовно на нападателя и се обръща към него с "малки дебели Мюлер".

Невероятният голов нюх на Мюлер проправя път към националния отбор през 1966 г., където селекционерът Хелмут Шьон го налага като основен играч, заедно с колегите му от Мюнхен Франц Бекенбауер и Зеп Майер, и го поставя в атаката в партньорство с Уве Зеелер. Преди да участва на световното първенство в Мексико през 1970 г., той вече два пъти е избиран за "футболист на годината в Германия" през 1967 и 1969 г. С десетте си попадения на Мондиал'70 той става не само голмайстор на първенството, но и има значителен принос за бронзовите медали на "бундестима". Още в предварителната група Мюлер нанизва седем от общо десетте германски гола - в първата среща негов гол предотвратява срамен резултат срещу дебютантите от Мароко (2:1), след това вкарва три пъти на България (5:2) и накрая таранът прави класически хет-трик с трите си гола за едно полувреме срещу Перу (3:1), за да изведе германците до първото място в своята група. В драматичния четвъртфинал от първенството срещу Англия Мюлер също е на ниво и вкарва решаващия последен гол в продълженията за 3:2, който изхвърля британците от надпреварата и взема реванш за изгубения финал 4 години по-рано.

Истински драматично протича полуфиналът срещу Италия. След като Шнелингер успява да изравни в последните минути на срещата пасива от 0:1, Мюлер бележи за 2:1 в 4. минута на продълженията. "Скуадра адзура" обръща мача още веднъж през второто продължение с попадения на Бургнич и Рива, обаче Мюлер засича центриране на Либуда за 3:3. Но съдбата се усмихва на италианците в последните минути на двубоя, наречен "мача на века". В 112. минута Джани Ривера отбелязва победния гол. В "малкия финал" на първенството германците побеждават Уругвай с 1:0, а Мюлер асистира за единствения гол на Волфганг Оверат.

Изображение
Това е само един от стотиците негови голове, но пък е най-важният от тях. Във финала от СП 1974 Герд Мюлер бележи малко преди почивката за крайното 2:1 срещу Холандия.

"И изведнъв топката е в мрежата"

Домашното световно първенство през 1974 г. остава турнирът, в който Мюлер постига най-големия триумф в кариерата си. Той бележи "само" 4 гола, но победното му попадение за 2:1 във финала срещу Холандия го прави почти безсмъртен. Малко преди почивката между полувремената първоначално той не успява да нанесе хубав удар след подаване на Райнер Бонхоф, но в последствие отново се добира до топката, не се колебае дълго "и изведнъж топката е в мрежата." (думи на Мюлер)

Със спечелването на световната титла Мюлер прекратява кариерата си в националния отбор на своята страна. През 1979 г., вече на 33-годишна възраст, той е оставен на пейката от треньора на "Байерн" Пал Чернай и решава да се впусне в приключението "американски сокър", като подписва доста изгоден договор с клуба от Флорида Форт Лодърдейл Страйкърс. С него Мюлер достига до финал за първенството на САЩ през 1980 г., а повече за американския престой на германския таран можете да прочетете на http://manorlegend.blogspot.com/2010/01/blog-post_6678.html.

Мюлер: "Докат' го мислиш, вечий твърде късно."*

След края на кариерата си той се завръща през 1984 г. обратно в Мюнхен и попада в дълбока житейска криза, от която, за щастие, излиза в крайна сметка. От 90-те години до днес Мюлер принадлежи към треньорския щаб на своя Байерн Мюнхен. Едновремешният талант на мюнхенския отбор Паоло Гереро го определя като свой учител, който го е взел под крилото си в началото на кариерата му. Вероятно Мюлер е обучавал младия перуанец на нападателното изкуство със своите думи, белязани със силен баварски диалект: "Докат' го мислиш, вечий твърде късно."

Изображение
Герд Мюлер, заедно с днешния президент на рекордния германски шампион Байерн Мюнхен Ули Хьонес, постига много спортни успехи. След края на кариерата на Мюлер, Хьонес го привлича в треньорския щаб на Байерн.

Петте най-хубави цитати за Герд Мюлер:
"Какво да го правя този щангист?" - Златко "Чик" Чайковски (бивш треньор на Байерн Мюнхен);

"Когато тръгнех с топката от задни позиции, виждах как краката му вече треперят." - "Кайзер" Франц Бекенбауер;

"Извън наказателното поле той е като агънце, а вътре в него се превръща в свиреп вълк." - Норберт Хоф (съперник от тима на Хамбург);

"Когато всички накрая губеха надежда, тогава изведнъж на преден план излизаше Герд." - Зеп Майер (вратарска легенда);

"Той не може да бъде сравняван с никой друг играч. Никой! Нито дори с Пеле." - Бернд Хьолценбайн (съиграч в националния отбор през 1974 г.)

Изображение
През своята кариера Герд Мюлер е затрупан от награди. През 1969 г. централният нападател получава приза за най-добър реализатор в първенството и същевременно е определен за "футболист на годината в Германия".

Успехи и отличия на Герд Мюлер:
Световен шампион: 1974 г.;
Европейски шампион: 1972 г.;
Носител на Междуконтиненталната купа: 1976 г.;
Носител на КЕШ: 1974, 1975 и 1976 г.;
Носител на КНК: 1967 г.;
Шампион на Германия: 1969, 1972, 1973 и 1974 г.;
Носител на Купата на Германия: 1966, 1967, 1969 и 1971 г.;
Носител на Ордена за заслуги на Федерална република Германия: 1977 г.;
Включен е в списъка на 100-те най добри футболисти в историята по случай 100-годишнината на ФИФА;
Носител на "Златната топка": 1970 г.;
Футболист на годината в Западна Германия: 1967 и 1969 г.;
Голмайстор на СП: 1970 г. (10 гола);
Голмайстор на ЕП: 1972 г. ( 4 гола);
Носител на "Златната обувка": 1970 и 1972 г.;
Голмайстор на Първа Бундеслига: 1967, 1969, 1970, 1972, 1973, 1974 и 1978 г.;
Голмайстор в турнира за КЕШ: 1973, 1974, 1975 и 1977 г.

* Опит на автора да изобрази баварския диалект на Мюлер в българския му еквивалент. Извинявам се ако не се е получило сполучливо.

Изображение
Герд Мюлер засича топката в мрежата на италианците за 3:3 в 109. минута. Нападателят се разписва два пъти срещу Италия на СП 1970, но накрая "адзурите" печелят след продължения с 4:3 и отстраняват германците.

Изображение
Превъзходната техника на шутиране и точното пласиране са в основата на високата резултатност на Мюлер. На снимката той бележи победното попадение в мача с Албания през 1971 г. (1:0).

Изображение
В турнирите Мюлер носи екипа с номер 13, а на снимката голмайсторът е поздравяван от Зеелер, Либуда и Оверат след третия си гол срещу България на СП 1970 (5:2).

Изображение
Топ-реализаторът се хвърля жертвоготовно в много единоборства през кариерата си и плаща висока цена за ефективността си пред вратата. На снимката Герд Мюлер лежи контузен на тревата по време на победата с 2:1 срещу Испания през 1973 г.

Изображение
На 3 юли 1974 г. Герд Мюлер бележи за победата с 1:0 над Полша на франкфуртския Валдщадион и повежда "бундестима" към финала на СП 1974.

Изображение
Без съмнение Герд Мюлер е убийствено ефективен с топка в краката, но също и във въздуха създава доста опасности за противниковите вратари. На снимката е показана сцена от полуфиналната победа с 2:1 срещу Белгия от ЕП 1972.

Изображение
Винаги когато Герд Мюлер е в противниковото наказателно поле, за защитата на съперника той представлява огромна опасност. Във финала за ЕП 1972 голаджията вкарва две попадения на СССР, а германците триумфират с 3:0.

Изображение
Попадението за 3:1 от победата с 5:2 от СП 1970 срещу България. Герд Мюлер демонстрира железни нерви и от бялата точка. В двубоя с българите той бележи още два пъти от игрови ситуации.

вторник, 2 февруари 2010 г.

Германия отвръща на удара

Германия достига до полуфиналите на Световното първенство в Мексико през 1970 г. благодарение на тила на Уве Зеелер. Представям ви превод на истинска спортна статия от онази далечна вече година.

Изображение
Преди началото на срещата

В четвъртфинал от СП 1970 един срещу друг се изправят Германия и Англия. Това трябваше да бъде големият реванш за финала от 1966 г. Германците изоставаха с 0:2, когато отборът на Шьон започна забележителния си обрат.

Град Леон преживя една истинска германска инвазия сутринта. От всички посоки на мексиканската страна заприиждаха запалянковци, които бяха присигнали, за да подкрепят с всички сили германския отбор в съдбоносния му дуел с Англия. Англичаните също не можеха да се оплачат от липса на подкрепа. Техните фенове не бяха така многобройно, но затова пък бяха доста по-гласовити. В шарени и хипи одежди британските привърженици с бради и коси до раменете се носеха пеейки по улиците на града. Който го видя, едва можа да повярва, че те всъщност отиваха да гледат футбол. В квартирата на "бундестима" в Команхиля цареше усилена работа.

Три часа преди началния сигнал титулярните единадесеторки на двата противника още не бяха известни. "Докато Алф Рамзи не обяви своя състав, нищо няма да научите от мен", заяви бундестреньорът Хелмут Шьон на заобиколилите го журналисти. Но все пак германският селекционер споделя: "Играчите горят за реванш от 1966-та!" Времето се оказа благосклонно. Докато в събота бяха измерени температури от 55 градуса, в неделя излезе умерен вятър и жегата понамаля - "само" 34 по Целзий. Когато англичаните първи излязоха на терена за разгрявка 45 минути преди началото, те бяха посрещнати с бурни освирквания. Реакцията на публиката беше коренно различна при появяването на германците 10 минути по-късно - звучни аплодисменти. Треньорският щаб на албионците реши в последната минута да замени титулярния вратар Бенкс, който се оплакваше от стомашни проблеми, с втория страж Бонети.

27 хиляди души - стадионът за първи път е препълнен

Стадионът в Леон за първи път беше изпълнен до краен предел, когато 27 000 зрители заеха местата си на него. Сред гостите по трибуните бяха държавният секретар на Министерството на вътрешните работи Волфрам Дорн, германският посланик в Мексико Курт фон Танщайн, както и множество членове на бундестага, водени от бившия министър на пощите Рихард Щюклен. От страна на ФИФА своите места в ложите заеха вицепрезидентът на футболната организация Антоан Хербут от Белгия, а наблюдател на срещата беше Хосе Мария Кодесал от Уругвай. Любопитно е, че на трибуните беше и страничният рефер от финалната среща на Уембли преди 4 години Тофик Бахрамов, който тогава призна крайно съмнителен гол в полза на Англия, довел до 3:2.

След сдържано начало първото по-сериозно положение за гол получи Англия в 5. минута. Включилият се в предни позиции защитник Нютън центрира почти от ъгловото флагче пред вратата на Майер, вратарят не излезе да хване топката, но Питърс закъсня с части от секундата да отиграе. Две минути по-късно: опасна германска атака. Мюлер прекара топката между краката на Муур, но намиращият се отзад Лабоун успя да изчисти. Оглушителни освирквания имаше в 9. минута. След като Хърст се пребори за една висока топка в пеналтерията на Германия, Майер успя да сграбчи коженото кълбо с ръцете си, но Лий удари германския страж в лицето. Мюнхенецът беше прегледан за около минута от масажиста Дойзер.

Първите 20 минути протекоха при поделено надмощие; ситуациите пред двете врати се сменяха постоянно. Така в 15. минута се отвори шанс за Льор вляво, но кьолнчанинът беше спрян твърдо от Нютън. След това Майер трудно успя да спаси удар от 16 метра на Чарлтън. Оверат подаде на Зеелер, но играчът на Хамбург се забави и Муур се намеси решително. В 21. минута Либуда поде своя първи самостоятелен пробив, преодоля Купър и Питърс, но завършващото му центриране пропусна свободния Мюлер. В атаките си германската единадесеторка допусна грешката да играе с топката твърде високо в английското наказателно поле, защото нито Зеелер, нито Мюлер имаха шанс да се преборят със снажните британски бранители. Първият удар на Бекенбауер беше в 25. минута, но английският вратар Бонети имаше късмет, понеже изстрелът от 25 метра мина покрай вратата. Още една изгодна ситуация за Германия излезе в 29. минута, но Мюлер за малко пропусна добро извеждащо подаване на Бекенбауер в лявата част на атаката.

Повеждането в резултата на хитрите англичани в 32. минута не беше незаслужено. Попадението падна след отличен пас на Бол към Нютън, който центрира високо пред Майер и топката беше засечена на 8 метра от голлинията от Мълери. След гола действащите световни шампиони взеха още по-осезаемо диригентската палка. В повечето случаи Хърст беше този, който притесняваше сериозно германската защита. В 43. минута Франц Бекенбауер опита много силен удар от 20 метра, но той беше отклонен в корнер. Нов удар на Льор малко след това мина леко над горната греда, а секунди преди почивката Мълери изчисти след игра с глава на Фогтс.

Изображение
Боби Чарлтън излиза от игра.

Свежи сили чрез включването на Грабовски

Бързото 2:0 за англичаните след гола на Питърс в 50. минута, станало след асистенция на включилия се в предни позиции Нютън, даде още по-голяма увереност на световните шампиони, а германците изглеждаха доста депресирани. Британците напълно контролираха играта в центъра, а защитата им се справяше с редките атаки на "бундестима". Чак в 58. минута вратарят Бонети трябваше да се намесва решително, когато отмъква топката току от главата на Мюлер след центриране на Льор. След този епизод германците отново възвърнаха вярата в собствените сили, за което помогна и влезлият в игра на мястото на Либуда играч на Айнтрахт Франкфурт Грабовски, който се хвърли в атаките на своите съотборници. в 59. минута Бонети изби шут на Грабовски, а малко след това отново германецът имаше малшанс, когато неговият удар мина покрай целта след преодоляване на три английски защитници.

С напредването на игровото време двата тима видимо поизчерпаха физическите си сили. Англичаните повишиха броя на неточните подавания в центъра на терена, но все пак успяха да организират няколко опасни нападения. Повечето от тях обаче бяха спрени на границата на наказателното поле и не на последно място от Шулц, който пое опеката на Хърст и напълно го обезвреди. В момент, когато всички вече бяха отписали германския отбор, влезе изключително важен гол. Бекенбауер, чиито пробиви преди това се бяха провалили, надделя в 70. минута над Мълери, Купър и Лабоун. Ударът му от 22 метра попадна в далечния ъгъл на английската врата за 1:2. Тогава германците станаха все по-силни и по-силни. Англичаните веднага усетиха задаващата се опасност и минута след това смениха изморения Чарлтън с Бел. В 75. минута Германия получи шанс да изравни, но Бонети улови още във въздуха подаване към Мюлер и Зеелер.

Изображение
Кайзер Франц намалява преднината на англичаните.

Зеелер като в най-добрите си времена за 2:2!

В последните минути англичаните се освободиха от натиска и Германия на два пъти имаше късмет. В 77. минута Майер укроти топката след удар на Бел, а след това отново германският вратар Майер се сблъска с Шулц при удар на Хърст, който мина на косъм край вратата. Пред Мюлер се откри сто-процентова възможност за гол и изравняване. Но голмайсторът на това световно първенство от 8 метра стреля право в ръцете на Бонети. И като гръм от ясно небе падна попадението за 2:2. То ни напомни за най-великите години на Уве Зеелер. Шнелингер центрира високо в наказателното поле, топката премина над куп британски футболисти, които я пропуснаха, и попадна на играча от Хамбург. Главата му се извиси над тези на противниците и насочи кълбото неспасяемо в десния ъгъл на вратата. Радостта на германските привърженици беше безгранична. Само минута след това Германия получи възможност да поведе в резултата, но ударът на Бекенбауер от непосредствена близост е неточен. Последният ъглов удар преди края на редовното време беше изпълнен от Грабовски, но Лабоун се наложи над високо скачащия Зеелер и изби. Точно както 4 години по-рано двубоят завърши след обичайните 90 минути наравно - 2:2.

След 5-минутна пауза, прекарана в сенчестата част на стадиона край централната трибуна, 22-мата футболисти подновиха борбата си. Първата опасна ситуация беше пред германската врата, но ударът с глава на Хърст премина на половин метър встрани. Учудващи бяха темпото и желанието за игра, с които двата съперника започнаха продълженията. Нова възможност се откри пред Бекенбауер в 95. минута, но Бонети спаси, като изби топката извън вратата си. Последва силна серия на Германия от 4 корнера за 2 минути. Решителният щрих беше нанесен в 108. минута - 3. минута на второто продължение. Прилежният Грабовски подаде топката полувисоко към Льор, който с глава продължи пътя й към Мюлер. Нападателят от 5 метра не остави никакъв шанс на Бонети да реагира. След пълния обрат в полза на германците англичаните опитаха да се върнат в играта, но пропиляха положенията си чрез Лий (109.), Хърст (113.) и Мълери (115.), които не бяха достатъчно концентрирани в последния момент пред гола.

Изображение
Герд Мюлер бележи решаващия гол.

Кратка статистика:

1/4 ФИНАЛ ОТ СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ МЕКСИКО'70:

ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ - АНГЛИЯ 3:2 (2:2 в редовното време)

Западна Германия: Зеп Майер, Хорст-Дитер Хьотгес (45. Вили Шулц), Карл-Хайнц Шнелингер, Франц Бекенбауер, Берти Фогтс, Уве Зеелер, Клаус Фихтел, Волфганг Оверат, Герд Мюлер, Стан Либуда (55. Юрген Грабовски), Хенес Льор. Треньор: Хелмут Шьон

Англия: Питър Бонети, Кийт Нютън, Тери Купър, Алън Мълери, Браян Лабоун, Боби Муур, Френсиз Лий, Алън Бол, Боби Чарлтън (70. Колин Бел), Джеф Хърст, Мартин Питърс (81. Норман Хънтър). Треньор: Алф Рамзи

Голове: 0:1 Мълери (31.), 0:2 Питърс (49.), 1:2 Бекенбауер (68.), 2:2 Зеелер (76.), 3:2 Мюлер (108.)

Съдия: Норберто Анхел Коареса (Аржентина)
Зрители: 23 357
Стадион: Гуанахуато, Леон
Дата: 14 юни 1970 г.

Кадри от легендарния четвъртфинал:

Втора част: http://www.youtube.com/watch?v=PjkVFSzY6kI&feature=related
Трета част: http://www.youtube.com/watch?v=lFGmL5nRESU&feature=related