Гмуркачът, покорил световния връх

"Роси фантастико" - така празнуват медиите на Апенините през 1982 г., след като Паоло Роси изиграва решеваща роля за третата световна титла на Италия със своите 6 гола. Нападателят на "Скуадра Адзура" влиза в книгите по футболна история с представянето си на Мондиал'82 в Испания.


Паоло Роси, роден на 23 септември 1956 г. в тосканския град Прато, Италия

Въпреки всички свои постижения, звездата на италианския нападател никога не успява да изгрее истински.

Открит от торинския Ювентус и събрал опит във втородивизионните Комо и Виченца, 21-годишният Роси директно е повикан в националния отбор за световното първенство в Аржентина през 1978 г. Със своите 24 гола през същата година футболистът е извел Виченца до вицешампионското звание на Ботуша.

На първенството в Южна Америка Роси играе отлично с националния екип - седем мача, три гола, две асистенции и четвърто място с Италия. Хитрият нападател е приветстван не само от италианските запалянковци, но и от ръководството на Перуджа.

Там той се замесва в скандал със залагания и е наказан да не участва в професионалния футбол за три години. Санкцията е съкратена на две години, така че вратата на националния отбор, настойчиво държана от селекционера Енцо Беардзот, се оказва отворена. Преди световното първенство в Испания Роси се завръща не само в Ювентус, но и на международната трибуна.


Във "финала преди финала" срещу Бразилия Паоло Роси бележи три златни гола и класира италианците на полуфинал срещу Полша. На снимката Сократес (8) закъснява, както и вратарят на "селесао" Валдир Переш, които трябва да понесат загубата.

Роси бележи три пъти срещу Бразилия

Представянето на "скандалното момче" в първите мачове е остро критикувано, но в решителния момент удря и неговият час. Роденият нападател показва присъщия си голов усет срещу Бразилия и в полуфинала с Полша, където нанизва цели 5 попадения. Италия е на финал! Там "Паблито", както го наричат приятелите му, отново вкарва хладнокръвно за 1:0 и помага на "скуадра адзура" за крайната победа срещу "бундестима". Краен резултат 3:1, световна титла за Италия, а Роси получава голмайсторския приз на турнира. Героят на първенството получава и "Златната топка" по-късно през същата година.


Двата гола в полуфинала с Полша вкарва отново Паоло Роси, а те се оказват достатъчни за "скуадра адзура" да спечели с 2:0. Този път събитията отблизо следи полският страж Йозеф Млинарчик.

Роси заема позиция за гмуркане

След няколко успеха (първенство 1982, Купа на Италия 1983, КНК 1984, КЕШ 1985 г.) с Ювентус и едногодишен престой в Милан (1985/86) Паоло Роси не играе за своята родина на световното първенство в Мексико през 1986 г. Нападателят приключва своята кариера през лятото на 1987 г. в тима на Верона след 48 срещи (20 гола) за Италия и 215 срещи (82 гола) в Серия А. Любителят водолаз попада само веднъж в центъра на обективите на камерите - през 1982 г. в Испания, когато покорява световния връх.


Срещу Западна Германия във финала успехът отново е на страната на Роси. Нападателят демонстрира головият си нюх и надделява срещу защитника Ханс-Петер Брийгел и вратаря Тони Шумахер. за 1:0.


Първият гол за италианците от камера, поставена до противоположната врата. Паоло Роси (за тревата) вкарва кълбото в мрежата, а германският вратар Шумахер отчаяно се хвърля, докато Антонио Кабрини вече е готов да празнува.


Паоло Роси побеждава своя персонален пазач Карл-Хайнц Фьорстер, вкарва шестия си гол на Мондиал'82 и повежда адзурите към победа.


След 3:1 в последната среща над германците вратарската легенда Дино Дзоф, Паоло Роси, Клаудио Джентиле и Гаетано Ширея правят почетна обиколка със световната купа на Естадио Сантяго Бернабеу. Роси става голмайстор на турнира с шест гола.

"Белия Пеле"

Барселона, 5 юли 1982 г.: Зико и Бразилия играят срещу Италия. При резултат 2:2 "селесао" е само на минути от класирането на полуфинала от световното първенство в Испания. Обаче тогава, както често се случва във футбола, само след момент небесното блаженство е заменено от смъртна болка.

Бразилците, смятани за топфаворити в турнира, се провалят и отпадат във вторите групи на Мондиал'82. Голмайсторът на първенството Паоло Роси вкарва решаващия гол за 3:2 в 74. минута и разчиства пътя към титлата за Италия. До този момент спокойно може да се каже, че това е световният шампионат на Зико, наричан "Белия Пеле" поради превъзходната си техника. Роден на 3 март 1953 г. в Рио де Жанейро, плеймейкърът заминава за Испания в зенита на футболната си кариера, където дърпа конците на бразилския тим и сам отбелязва 3 попадения, демонстрирайки изключително атрактивна игра.

Във вторите турнирни групи бразилците отново показват футболното си изкуство на очарованите футболни запалянковци по света, не без помощта на играча с номер 10. Зико ("Слабия") повежда една от най-силните бразилски селекции за всички времена напред в резултата срещу действащия световен шампион Аржентина с четвъртия си гол през лятото на 1982 г. Крайният резултат е 3:1 за "кариоките". Всичко изглежда готово, за да може десетката да наследи легендарния Пеле в сърцата на бразилските фенове. И тогава идва загубата от Италия.


Плеймейкърът Зико заминава за СП 1982 в Испания с надежди за световната титла. Неговата невероятна техника, опасните му свободни удари и головете му са предпоставките, които правят 29-годишния тогава футболист суперзвезда. Въпреки трите му попадения в първия кръг, Бразилия се проваля срещу Италия.

Три участия на световни първенства, но без спечелена титла

Така днес Зико е единствената бразилска световна звезда на футбола, която не успява да завърши нито едно от трите си участия на световни финали (1978, 1982 и 1986) със световната титла. След отпадането на "селесао" в четвъртфиналите на Мондиал'86 в Мексико от Франция (3:4 сл. дузпи) Зико, който всъщност се казва Артур Антунеш Коимбра, приключва кариерата си в националния отбор, започнала през 1976 г. и включваща 89 срещи със златистия екип. Гениалният техничар ще остане незабравим с 66-те си гола за Бразилия. (Репортаж от четвъртфинала с Франция можете да прочетете на http://manorlegend.blogspot.com/2010/02/blog-post_02.html)


В първия двубой на СП 1978 в Аржентина Зико вкарва гол с глава за Бразилия. Шведският вратар Рони Хелстрьом, който от 1974 до 1984 г. записва 266 мача в Първа Бундеслига за Кайзерслаутерн, няма шанс да спаси. В крайна сметка "селесао" трябва да се задоволи с ремито.

Зико: 8 пъти голмайстор за 9 години

Зико започва професионалната си клубна кариера през 1973 г. във Фламенго от родния си град Рио. Голаджията - от 1974 г. той печели 8 приза за голмайстор на бразилското първенство за 9 години - печели с тима си 5 национални титли, както и Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа. Три пъти е отличен за "футболист на годината за Южна Америка" (1977, 1981 и 1982 г.), а през 1983 г. той е играч номер едно на света. След 2-годишен престой в италианския клуб Удинезе, Зико заминава през 1990 г. за Япония и тамошната Джей-лига, където приключва активната си футболна кариера през 1994 г. на 41-годишна възраст като играещ треньор на Кашима Антлърс.


През 1981 г. Зико печели Междуконтиненталната купа с Фламенго срещу европейците Ливърпул. Бразилците печелят с 3:0, а на снимката Зико се бори за топката с няколко играчи, включително Греъм Сунес (вторият от дясно).

След това бразилецът за дълго време сяда на треньорската пейка на Кашима и води отбора в японското първенство. След световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г. той подписва договор като национален селекционер на японците през юли 2002 г. и извежда азиатците до участие на Мондиал'2006 в Германия.

Може би един ден Артур Антунеш Коимбра, който от 2006 г. се занимава само с клубен футбол и тренира балканските грандове Фенербахче и Олимпиакос, както и руския ЦСКА Москва, отново ще поеме национален отбор и ще изпълни мечтата си - да стане световен шампион по футбол!


При подготовката си за СП 1982 Бразилия изиграва контрола с Германия, водена от треньора Юп Дервал, в Щутгарт. "Селесао" печели на тогавашния Некарщадион с 2:1, а на снимката Зико преодолява защитника Вилфрид Ханес.


В първия мач на първенството срещу СССР бразилците печелят с 2:1. На снимката Зико елегантно преодолява съветския бранител Александър Чивадзе.


В последната среща от предварителната група Бразилия не среща проблеми с Нова Зеландия и побеждава с 4:0. Резултатът е открит от Зико с попадение с атрактивна задна ножица. "Селесао" печели и трите си мача от групата. Следва 3:1 над Аржентина и горчивото поражение от Италия.


След първия кръг на турнира бразислките футболисти получават разрешение да бъдат посетени от семействата си. Фамилията на Зико не е никак малка и на халфа му отнема известно време докато обърне внимание на всичките си роднини.


Сократес и Зико се радват на бразилски гол срещу Италия. Накрая южноамериканците губят невероятно драматичния мач с 2:3. В последствие "скуадра адзура" печели титлата след 3:1 над Западна Германия на финала.


На СП 1986 в Мексико Зико влиза като смяна в мача срещу Северна Ирландия, завършил 3:0 за южноамериканците. Бразилия отпада в четвъртфиналите на турнира след изпълнения на дузпи срещу Франция.


По време на приятелска среща през 1984 г. (0:0) аржентинецът Диего Марадона и бразилецът Зико позират пред фотографите. Двамата полузащитници се считат за едни от най-добрите футболистни на 80-те години.


През 2000 г. Зико е приет в "Шампионската зала на ФИФА". Бразилецът е петкратен шампион на Бразилия с Фламенго, носител на Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа, трикратен футболист на годината в Южна Америка, както и футболист на света през 1983 г. Най-доброто му постижение с националния отбор обаче е третото място през 1978 г. в Аржентина.


През 2002 г. Зико е назначен за национален селекционер на Япония. На снимката той се радва от подписването на договора, заедно с президента на японската федерация Сабуро Кавабучи.


През 1998 г. Зико е асистент на бразилския национален селекционер Марио Загало (вляво). Двамата успяват да изведат "селесао" до финала, но там губят от домакина Франция с 0:3.