Руснаците изненадващо се провалиха с класирането за световното първенство, но много футболни запалянковци следят техния шампионат, включително и аз, понеже той е може би най-силният, който продължава и през лятото. Да не говорим, че нашата страна има дълбоки емоционални връзки с Царска Русия и "братския Съветски съюз". Все пак открих 25 доста любопитни факта от невероятната история на руския футбол, които реших да споделя с вас. Чувствайте се свободни да добавите и нещо от себе си, тъй като със сигурност съм пропуснал нещо. Дори и да предпочитате водка със сельодка пред бира с картофки по време на мач.
1.
През 1893 г. британски служители в санктпетербургската текстилна фабрика "Предачница-Нева" основават първият руски футболен клуб Невски Санкт Петербург. Руската футболна федерация обаче е създадена чак през 1912 г., като веднага е приета за член на ФИФА. През същата година руският национален отбор по футбол участва на Летните олимпийски игри в Стокхолм и записва историческа загуба от Германия с 0:16 - най-изразителната победа в историята на германците за всички времена!
2.
Систематичното разрастване на футболния спорт в далечните региони на огромната съветска империя през 20-те години първоначално се оказва доста сложно. Местен имам в централноазиатско село фанатично говори пред своите съселяни: "Виждате ли? Руснаците са донесли главата на дявола! Погледнете я как подскача! Ще ви донесе нещастие!" Въпреки усилията на подобни противници, футболът се популяризира успешно и към 1928 г. в съюза официално има 250 000 души, които тренират този спорт.
3.
Както в ГДР съществува дуел между Унион Берлин и отбора на ЩАЗИ Динамо Берлин, така и в Съветския съюз има яростно съперничество между Динамо Москва, любимия отбор на страховития началник на тайните служби Феликс Дзержински, и Спартак Москва, поддържан от обикновените пролетарии и хората с по-либерални политически убеждения.
4.
Спартак Москва, който по времето на СССР е подведомствен на хранителните заводи, никога през 85-годишната си история не е притежавал собствен стадион. Тази година обаче започва строежът на нова 35-хилядна арена с лекоатлетическа писта, която ще може да приема и концерти. За проекта са ангажирани архитектите, обновили стадиона в Дортмунд.
5.
На 15 часа път с влак от столицата Москва се намира 1,2-милионният град Самара, който по времето на Съветския съюз е забранен за чужденци. Защо обаче Криля Саветов от Самара се счита за последната крепост на руския футбол, знаят само феновете от града.
6.
През 1945 г. един германски войник на име Фриц Валтер попада в руски военен затвор. Още през есента на същата година по-късният капитан на световните шампиони от 1954 г. е освободен - той е разпознат от надзирателите по време на транспортацията за Сибир. Стражите се оказват негови почитатели.
7.
Най-голямата от всички съветски футболни легенди е Лев Яшин. След Световното първенство в 1966 г. британците почтително го наричат "Черния октопод". Първоначално "Черната пантера", както също е известен Яшин, иска да стане шахматист, след това фехтовчик, ватерполист и хокеист. Едва на 15-годишна възраст той постъпва в школата на Динамо Москва и започва да тренира за вратар.
8.
Животът на Яшин завършва трагично. "Световният вратар на ХХ век", който още по времето на активната си кариера е страстен пушач, е принуден да се подложи на операция по ампутацията на долната част на крака през 1985 г. Малко след нова наложителна ампутация през март 1990 г. той умира от усложнения. Еузебио лаконично дава най-точната оценка за Яшин: "Най-добрият вратар на всички времена и народи."
9.
Още по-куриозна е историята на Едуард Стрелцов. "Пеле на Съветския съюз" е арестуван непосредствено преди световното първенство в Швеция през 1958 г. и осъден да прекара 12 години в трудов лагер. Нарушението на футболиста: алкохолизъм, арогантност и неспортсменско поведение. През 1965 г. Стрелцов е освободен предсрочно и прави своя роден клуб Торпедо Москва сензационен шампион на СССР.
10.
На световното първенство в Швеция през 1958 г. СССР изненадващо достига до четвъртфинал. След 2:2 в предварителната група с Англия, съветските футболисти достигат до директните елиминации след допълнителен мач с британците, спечелен с 1:0. Англичаните обаче са сериозно отслабени - само няколко месеца преди първенството се случва трагичната самолетна катастрофа с перспективния тим на Манчестер Юнайтед край Мюнхен.
11.
Като връх в комерсиализирането на съветския футбол в началото на 70-те години футболният съюз на страната въвежда правилото, че футболистите могат да сменят клубната си принадлежност само два пъти в кариерата си.
12.
Съветската титла на европейското първенство през 1960 г. има пикантна предистория. На четвъртфинала СССР всъщност трябва да играе срещу Испания. Силните испански играчи вече са на летището и чакат да отлетят за Москва, когато войници от армията на генерал Франко ги спират. "Заповед от Вега!", гласи краткото обяснение. Дясната ръка на Франко забранява пътувания във "вражеския" Съветски съюз, а СССР печели служебно мача и се класира за полуфинала.
13.
Кимване от страна на страничния рефер от СССР Тофик Бахрамов е достатъчно за швейцарския съдия Готфрид Дийнст, за да признае спорното положение пред германската врата в световния финал от 1966 г. за гол. По късно Бахрамов заявява, че ударът на Хърст среща не горната греда, а мрежата до нея и така отскача към голлинията. Днес националният стадион в Азербайджан е кръстен на тъчрефера. През 1997 г. родината на Бахрамов издава пощенска марка с неговия лик, но изненадващо това не е първата страна с подобна марка. Първата е...Англия.
14.
Валери Лобановски, легендарният треньор от Киев, формира през 80-те години един от най-силните национални отбори в Европа - този на СССР. Лобановски е известен като мълчалив човек и веднъж на въпроса дали неговият сънародник някога е казал нещо на някого, украинският световен шампион по бокс Витали Кличко отговаря просто: "Да."
15.
Олег Блохин, един от най-добрите съветски футболисти на всички времена, поставя футболен рекорд на СССР през октомври 1987 г. В 471 официални срещи Блохин отбелязва 217 гола. 1,2 милиона души опитват да се снабдят с билет за прощалния мач на известния футболист през лятото на 1989 г., който на 36-годишна възраст изненадващо решава да премине в австрийския отбор Форвертс Щайр - Беланов е първият легионер, трансфериран на запад от "желязната завеса". Той получава и "Златната топка" през 1975 г.
16.
Първият футболист от СССР в германската бундеслига е Игор Беланов, който идва в Германия през 1989 г. Носителят на "Златната топка" от 1986 г. играе за Борусия Мьонхенгладбах и настоява да му се плаща в "твърдите" американски долари. След сериозния спад в курса на американската валута, Беланов се връща към германската марка. Годеницата му Ирина още в първия ден в Германия купува 15 кг месо от местния супермаркет, защото мисли, че "на другия ден повече няма да се предлага месо".
17.
Името на Беланов отново се появява в пресата през 2003 г., слад като решава да инвестира в швейцарския елитен клуб Вил след смяната на управителния съвет на отбора. В крайна сметка Беланов лобира за назначаването на своя сънародник Александър Саваров за треньор на швейцарците, без да се поинтересува дали наставникът има нужния треньорски лиценз от УЕФА. Естествено, той няма такъв, и се налага да си подаде оставката още през същата година.
18.
От ноември до март в Съветския съюз се провежда първенство по футбол в зала, тъй като суровата зима не позволява спорт на открито. Елитната дивизия на СССР по футбол на закрито провежда своите срещи в големи зали в Москва и Ленинград. Московският комплекс "Олимпийски" предлага невероятните 35 000 закрити места, а залата в Ленинград - 19 000.
19.
Най-изолираният футболен отбор и най-отдалечения клуб, член на УЕФА е Вулкан Петропавловск. Калмикският тим, спечелил Купата на СССР през 1973 г., трябва да измине към 10 000 км при своите гостувания. По-късно клъбът изпада в тежка финансова криза и в това няма нищо чудно: дори в трета дивизия играчите на Вулкан трябва да пропътуват средно по 5 000 км при гостуванията си, за да достигнат до стадионите на своите домакини.
20.
На 20 октомври 1982 г. в мач за Купата на УЕФА между Спартак Москва и холандския Хаарлем се стига до едно от най-печалните събития от историята на футбола. След срутване на трибуна от стадион "Лужники" загиват повече от 300 души.
21.
Случайно или не почти всички съветски футболисти, опитали късмета си на запад в края на Съветския съюз, се провалят. Бившият национален селекционер Олег Романцев, известен с тежките си тренировки и желязната дисциплина, е наясно с причините за неуспеха на Василий Кулков (Бенфика, Милуол): за Кулков, който "обича бързите къси пасове", английското първенство е "психологически непригодно".
22.
Още по-гъвкаво се изразява бившият вратар Станислав Черчесов, който играе за Динамо Дрезден между 1993 и 1995 г.: "Дали в Германия, Австрия, в джунглата или в Антарктида: Заобикалящият ме свят трябва да се пригоди към мен, а не обратното!"
23.
Анатолий Воробев, изпълнителен директор на Динамо Москва, определя тежката диагноза на футболните легионери в Русия и дава причината за липсата на страстта у тях: "Тези момчета никога не са чували за Толстой, чието житейско мото се върти около недоволството!"
24.
Олег Саленко, който вкарва рекордните 5 гола в един мач от световно първенство през 1994 г. срещу Камерун, е първият съветски футболист, за когото се плаща трансферна сума при "вътрешен" трансфер. През 1988 г. Динамо Киев плаща за него 36 000 рубли на Зенит Ленинград.
25.
Всеволод Бобров е бил един истински мулти-талант: защитникът става три пъти шампион на Съветския съюз с ЦСКА Москва в периода 1945-1953 г. Очевидно футболните тренировки по това време не са го затруднявали особено, защото в същия период той печели и седем национални титли по хокей на лед със същия клуб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар