Хуан Алберто Скиафино (28 юли 1925 – 13 ноември 2002). Играл за Пенярол Монтевидео (227 мача, 88 гола), Милан (171 мача, 60 гола), Рома (39 мача, 3 гола), Уругвай (21 мача, 8 гола) и Италия (4 мача, 0 гола).
След като той вкарва цели четири попадения за победата с 8:0 в предварителната група срещу Боливия, на 16 юли 1950 г. идва големият ден за Скиафино. Със своите невероятни пъргавина и скорост "Пепе" вкарва един от най-известните голове във футболната история и дава началото на една удивителна сензация. От този ден уругвайските запалянковци го наричат "Ел Мараканасо" в чест на знаменития стадион Маракана в Рио де Жанейро, станал арена на едно истинско футболно чудо.
"Ел Мараканасо" - такъв е прякорът на Хуан Алберто Скиафино, получен след знаменитата победа на Уругвай на стадион Маракана. Голът му за 1:1 отваря пътя към победата за "урусите".
Безмълвно изумление след шута на Скиафино
През вечерта на онзи отдавна отминал ден в бразилския милионен град Рио има всички предпоставки за мащабни тържества на домакините. Почти 200 000 зрители са претъпкали до невъзможност колосалния стадион Маракана и са готови да започнат тържествата по първата световна титла на "Селесао" след считаната за формалност победа срещу "урусите". Трибуните се разтърсват след откриването на резултата от Фриака през второто полувреме. 1:0 за Бразилия!
Но тогава от нищото изскача Скиафино, получава подаване от Алсидес Гигиа и в 66. минута с чудно красив удар изравнява головото съотношение, хвърляйки зрителите в нямо удивление. Само 5 минути по-късно самият Гигиа обръща мача със своето попадение и разплаква цяла една страна - Уругвай е световен шампион за втори път.
Почитаният като национален герой в Уругвай полузащитник Скиафино, чиито подавания са нещо изключително за времето си, започва професионалният си футболен път още на 18 години в родния клуб Пенярол. С този отбор той печели титлата на страната си шест пъти. Благодарение на погледа си върху играта, превъзходната си бързина и тежкия си удар, Скиафино е повикан в националния отбор, за когото дебютира на 20-годишна възраст срещу Аржентина.
Националният отбор на Уругвай през 1950 г. в Бразилия. Скиафино е третият от дясно на ляво в долния ред.
1954 г.: Крайна спирка Унгария в Швейцария
Четири години след най-големия си триумф, Скиафино отново участва на световно първенство. През 1954 г. той извежда съотборниците си до полуфинал, загубен нещастно от фаворита Унгария с 2:4 след продължения.
"Пепе" в акция. Скиафино преминава през 1954 г. в италианския Милан за рекордните 72 000 английски лири.
Рекордна трансферна сума за Скиафино
През същата година халфът сменя клубната си принадлежност за рекордната за света по онова време трансферна сума от 72 000 английски лири и преминава в италианския реномиран клуб Милан. С ломбардския отбор той печели три шампионски титли на Италия и през 1958 г. играе финал за КЕШ, загубен от Реал МАдрид с 2:3 след продължения. По-късно Милан го поставя в десетката за най-добрите футболисти в историята на отбора.
Скиафино, който е от италиански произход, изиграва четири квалификационни мача за "Скуадра адзура", но италианците не успяват да се класират за световното първенство в Швеция през 1958 г. След кратък престой в Рома "Пепе" спира с футбола през 1962 г.
През 1976 г. Скиафино се завръща като директор в Пенярол и по-късно става национален селекционер на Уругвай. Той умира на 77-годишна възраст през 2002 г. в родния си град Монтевидео.
Скиафино, на снимката играещ срещу Роджър Бърн (ляво), побеждава заедно със своите съотборници Англия с 4:2 през 1954 г., но уругвайците губят полуфинала срещу Унгария.
Скиафино е четвъртият футболист от дясно на ляво, преди срещата на Уругвай срещу Чехословакия (2:0) през 1954 г. в Берн.
През 1958 г. Скиафино вкарва гол във финала за КЕШ срещу Реал Мадрид, но неговият Милан губи с 2:3 след продължения.
На снимката Скиафино спасява положение в мача срещу Реал Мадрид във финала за КЕШ през 1958 г. в Брюксел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар