За бирата на Уши и за Дон Алфредо

През 1959 г. Айнтрахт печели германското първенство, а година по-късно се среща в един паметен финал за Купата на европейските шампиони с Реал Мадрид. Един спомен за великата франкфуртска единадесеторка от късните петдесет години на ХХ. век.


Айнтрахт Франкфурт - шампион на Германия за 1959 г.

Вероятно футболистите на Айнтрахт щяха да се справят и без Уши. И без нейната помощ щяха да станат шампиони през 1959 г. и да достигнат до решаващия двубой за КЕШ през следващата година благодарение на техния велик талант и на находчивия им треньор Паул Освалд. От друга страна забавните истории относно готвачката на Айнтрахт Франкфурт Уши показвт една от най-големите достойнства на успешния отбор: тяхното чувство за съпричастност и единство. По време на финалите за германската титла през 1959 г. треньорът Освалд поставя в продължение на 6 седмици своите играчи в казармени условия и ги изолира от заобикалящия ги свят в спортното училище, намиращо се в близост до франкфуртския Валдщадион. Всички трябва да са в леглото до 23:00 часа, а алкохолът е строго забранен. Все пак футболистите жадуват в своите тихи вечери за една студена бира. На готвачката Уши не й липсва находчивост. Тя напълва една каничка за кафе с разхлаждащата напитка и почти контрабандно я промъква край Освалд. Така момчетата могат да се насладят вечерно време на една задружна чаша сок от хмел – макар и само на по една порцеланова чашка.

Тимът с орел на гърдите изиграва едни безгрешни финали и печели всички шест срещи от своята група. Гръмката победа със 7:2 в Бремен привлича в последвалото домакинство 81 000 зрители на Валдщадион – срещу Пирмазенс! Този двубой и до днес остава най-посетеният мач в историята на франкфуртския стадион. Общо през сезон 1958/59 Айнтрахт губи само два пъти и остава непобеден в продължение на 29 поредни срещи. Вдъхновителите на играещата силно технически и нападателно единадесеторка са капитанът и плеймейкърът Алфред Пфаф, десният халф Рихард Крес и левият полузащитник Дийтер Линднер. Треньорът Паул Освалд въвежда нужната тактическа дисциплина в играта на склонните към зрелищни рискове франкфуртци. „Той ни даде ясно да разберем, че ние първо трябва да преборим противника и чак след това да го надиграем”, спомня си Дийтер Щинка, играл като дясно крило във Франкфурт, относно тактическото кредо на своя някогашен наставник. Но все пак Освалд не се държи като някой диктатор и изтезател. Играчите на дипломирания спортен учител го уважават най-вече поради неговото умение да вниква във футболната тактиката в дълбочина. Освалд се е учил от треньорската легенда Ото Нерц (първият национален селекционер на Германия – бел.авт.) и след Втората световна война той превръща Кикерс Офенбах в един топотбор. През 1957 г. треньорът става един от хората, създали треньорската школа към Германския футболен съюз. Още в първата година след преминаването му от Офенбах във Франкфурт, той среща бившия си тим във финала за германския шампионат.
Айнтрахт търси бързо решаване на спора


Старите емблеми на франкфуртския клуб. От ляво на дясно: от 1911 г. до 1920 г.; между 1920 и 1967 г.; между 1967 и 1980 г.; между 1980 и 1999 г.

„Освалд-дербито” хвърля цял Франкфурт на Майн във футболна треска. Срещата се предава на живо в градските киносалони, а около 5 000 фенове предприемат далечно пътуване като хващат влака за Берлин, докато 2 000 привърженици на Кикерс присъстват на Олимпийския стадион в разделения след войната град. Айнтрахт Франкфурт се счита за отявлен фаворит, но в двете срещу между хесенските съперници в Оберлига Юг играчите на Освалд срещат яростната съпротива на бойките офенбахци и не успяват да победят, завършвайки два пъти наравно. Във финала Айнтрахт търси бързо решаване на спора и още в 16-ата секунда унгарецът Ищван Шчтани вкарва за 1:0. Обаче Кикерс се вдигат на крака и след 20 игрови минути резултатът е 2:2. В крайна сметка отборът от Франкфурт надделява с 5:3 след продължения и така печели първата и засега последната германска титла за традиционния хесенски клуб.

Радостта на феновете при завръщането на отбора във Франкфурт на Майн надминава дори еуфорията от Щутгартския маратон, проведен на 19 май същата година. Повече от 300 000 души с оглушителни възгласи посрещат играчите на градската гара и съпровождат конската карета с футболистите до франкфуртския площад. Колко време продължават тържествата – това никой не може да каже със сигурност. След шампионската титла от 1959 г. шансовете за добро представяне в европейските клубни турнири не изглеждат особено добри – нападателите Шчтани и Файгенспан, заедно отбелязали всичките пет гола във финала с Кикерс Офенбах, подписват с платежоспособната конкуренция на Айнтрахт Стандарт Лиеж и 1860 Мюнхен. Така преминаването на отбора във втория кръг от турнира за Купата на европейските шампиони вече се е оценявал като успех – финландският шампион КуПС Куопио скоропостижно оттегля своето участие. Но след като в осминафинала Айнтрахт категорично разбива и отстранява швейцарците от Йънг Бойс Берн, тимът на Освалд демонстрира своят първи футболен шедьовър срещу австрийския шампион Вийнер Шпортклуб. След минимална победа за гермаците в първата среща, в реванша австрийците упражняват силен натиск над Айнтрахт и повеждат с 1:0. Но през второто полувреме на преден план излиза капитанът Пфаф, който е наречен от своите съотборници просто „Дон Алфредо” по аналогия с великия Алфредо ди Стефано. Той дава знак за атака и другарите му го последват с охота. Изведнъж франкфуртците започват да комбинират така освободено, сякаш са на тренировка, вкарват за 1:1 и достигат до полуфинал.

„Германците бяха прекалено бързи”

Двата сблъсъка с фаворизирания Глазгоу Рейнджърс окончателно затвърждават славата на този състав на Айнтрахт и будят изумени възклицания в цяла Европа. В първата среща футболните аматьори от Западна Германия помитат шотландските професионалисти с 6:1. Напълно шокираният играч на Рейнджърс Бил Стивънсънописва поражението така: "Германците бяха толкова бързи и ни удариха със собственото ни оръжие: пробивите по фланговете. През второто полувреме изобщо не бяхме наясно къде се намираме. Ние бяхме просто един помагач на звездата от шоуто." Великолепен на терена отново е "Дон Алфредо" Пфаф, който инициира почти всяка атака на своя отбор и сам реализира две попадения. Шотландците са толкова впечатлени от представянето му, че преди началото на втората среща в знак на уважение му подаряват шапка, и по-точно казано: едно бомбе. След като франкфуртците печелят и реванша в Глазгоу с 6:3, Рейнджърс отдават почит на цялата германска единадесеторка и правят нещо, което в днешно време човек трудно може да си представи. При напускането на игрището, британците правят почетен шпалир на своите гости и ги изпращат с ръкопляскания.

Франкфуртският победен експрес, минал през Европа, достига до финалната си спирка, която отново се намира в Глазгоу, но този път на Хемпдън Парк вместо Айброкс и то срещу легендарния "Бял балет" Реал Мадрид. В един динамичен и вълнуващ двубой момчетата на Освалд дори повеждат с 1:0, но след това Пушкаш, ди Стефано и компания заиграват така, сякаш са от друга галактика и след спиращи дъха 90 минути печелят с невероятното 7:3. Този път германците аплодират победителите. Или пък просто им е липсвала още малко от бирата на Уши в каничката за кафе, за да достигнат до великия триумф...


http://www.youtube.com/watch?v=X9KHuE8c9lM&feature=player_embedded
Кадри от финала за КЕШ през 1960 г. (Първа от общо 9 части)

Състави, голмайстори и информация:
ФИНАЛ ЗА КУПАТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ШАМПИОНИ
(СЕЗОН 1959/60)

АЙНТРАХТ ФРАНКФУРТ – РЕАЛ МАДРИД 3:7 (1:2)

Айнтахт Франкфурт: Егон Лой – Фрийдел Лутц, Херман Хьофер – Ханс Вайлбехер, Ханс-Валтер Айгенброт, Дийтер Щинка – Рихард Крес, Дийтер Линднер, Ервин Щайн, Алфред Пфаф (К), Ерих Майер

Реал Мадрид: Рохелио Антонио Домингес – Маркитос, Хосе Сантамария, Пачин – Хосе Мария Сарага (К), Хосе Мария Видал – Канарио, Луис дел Сол, Алфредо ди Стефано, Ференц Пушкаш, Франсиско Хенто

Голмайстори: 1:0 Крес (18.), 1:1 ди Стефано (27.), 1:2 ди Стефано (30.), 1:3 Пушкаш (46.), 1:4 Пушкаш (56. – дузпа), 1:5 Пушкаш (60.), 1:6 Пушкаш (71.), 2:6 Щайн (72.), 2:7 ди Стефано (73.), 3:7 Щайн (75.)

Дата: 18 май 1960 г.
Стадион: Хемпдън Парк (Глазгоу, Шотландия)
Зрители: 135 000
Съдия: Джон Моуат (Шотландия)


Треньорът Паул Освалд, вдясно на снимката, през 1987 г. Дипломираният учител по футбол е роден на 4 февруари 1905 г. в Заалфелд. Умира на 10 ноември 1993 г. във Франкфурт на Майн.

Финалът за германската титла през 1959 г. и до днес се счита като вечната класика на майнските дербита. След продължения Айнтрахт Франкфурт побеждава Кикерс Офенбах с 5:3. Един разговор с автора на 3 гола от двубоя Екехард Файгенспан.


Айнтрахт (в бяло) срещу Кикерс (в червено) преди началото на финала на Олимпийския стадион в Берлин.

Екехард Файгенспан, през юни 1959 г. Айнтрахт Франкфурт среща Кикерс Офенбах във финалния двубой за шампионското звание на страната. Колко взривоопасен беше този мач?

Изразът "футболно дерби" от известно време насам е синоним за едно ожесточено съперничество, включващо в себе си и омраза. Когато през 1959 г. играхме срещу Кикерс, нещата бяха малко по-различни. Поне между нас, играчите. Разбира се, че бяхме като електризирани - все пак играехме срещу нашите съседи от района на Майн в Берлин пред 80 000 зрители. Но чак пък омраза?

Познавахте се с Вашите противници.

От дете играя футбол в Хесен, отначало в отбора на Нийдер-Вьолщат, а после и в Фрийдберг. Играл съм в различни регионални първенства като юноша. Някои от моите съотборници от младежките ми години по-късно заиграха в Кикерс Офенбах.

Фактът, че играчите идват от един регион, беше ли основа за развитието на един силен и задружен отбор?

Определено. Нашият тим се състоеше почти изцяло от хесенци. Единствено Егон Лой беше от Бавария, а Ищван Шчтани - от Унгария, но той пък беше дошъл при нас след унгарската революция. Като изключим тях, Алфред Пфаф, Дийтер Щинка, Ханс-Валтер Айгенброт бяха все момчета от Хесен. А треньорът ни Паул Освалд беше седял на пейката на Кикерс Офенбах в продължение на цели 10 години. Той познаваше техните играчи още от детските им години.

Никой треньор не е позавал футбола в Хесен толкова добре като него.

За него задружността беше нещо много важно. По време на срещите от финалния рунд ние живеехме изолирани в спортното училище до Валдщадион. Имаше ясни правила за дисциплина, трябваше да сме по леглата в единайсет, на сутринта повечето от нас ходеха на работа, аз имах лекции в университета, за да мога да се дипломирам като машинен инженер. На обяд отново се събирахме за тренировка. Бяхме като семейство.

Говори се, че след убедителното представяне в предварителната група на финалния рунд през 1959 г. Айнтрахт е бил ясен фаворит срещу Кикерс Офенбах. Как виждате нещата?

Де факто през онези години имахме един великолепен отбор и още година по-рано можехме да се класираме за финалния рунд, но в последния мач се провалихме срещу Ян Регенсбург, а Алфред Пфаф изпусна дузпа. През сезона 1958/59 започнахме слабо, но в течение на годината постепено се разиграхме и представянето ни се подобряваше лавинообразно. Последните мачове във финалния рунд бяха вече феноменални: победихме в Кьолн с 4:2, в Пирмазенс - с 6:2, бихме Вердер Бремен вкъщи с 4:2. В края имахме 12 точки от 12 възможни и голова разлика 26:11. В другата група Кикерс Офенбах определено имаха доста повече затруднения. Поради това може се каже, че влязохме на финала като фаворити. Но все пак в миналото често бяхме губили от Кикерс и техният отбор през 1959 г. не беше по-лош от нашия. Прайзендьорфер, Краус, Кауфхолд - това бяха все доста известни имена.

Какви тактически наставления даде треньорът Освалд?

Тъй като той добре познаваше отбора на Кикерс, даде ни полезни съвети за техните силни и слаби страни. Мотивира ни със своята реч. По него време имаше доста по-малко конкретни тактически напътствия. При всички положения не бяхме стегнати като в корсет. Играчите си знаеха позицията на игрището и играеха в своята зона - при това само там. Днес треньорите постоянно казват: Нападателят не помагаше достатъчно в дефанзивен план. Навремето не беше така. Аз бях нападател - така че стоях си отпред, подавах, вкарвах голове.

С кой съиграч си взаимствахте особено добре?

Дийтер Линднер и Алфред Пфаф бяха добри подавачи, както и Ищван Шчтани. Но най-добре се разбирах с Рихард Крес. Той никога не играеше егоистично. Използвах неговата бързина и завършващи пасове.


Препълненият франкфуртски Валдщадион (днес: Комерцбанк-Арена) след реконструкцията през 1955 г.

Първият гол срещу Кикерс става след Ваша асистенция.

Започнахме мача типично за сезона: сякаш сме някаква пожарна команда. С бързия ни офанзивен футбол ние просто отвявахме противника. Така стана срещу Пирмазенс, Кьолн и Хамбург. Във финала, само след няколко изминали секунди, получих топката по десния фланг и я пуснах към Ищван Шчтани, който вкара за 1:0. Обаче офенбахецът Краус изравни след 8 минути. Беше невероятно начало.

След ъглов удар Вие вкарвате с глава за 2:1 - един и до днес оспорван гол. Как оценявате ситуацията?

Твърди се, че в тази ситуация съм изблъскал противниковия футолист, но истината е, че офенбахците сами си попречиха - това може да се види и на размазаните черно-бели телевизионни кадри от срещата.

Прайзендьорфер изравнява преди почивката - това 2:2 се запазва до края на редовното време. Имаше ли смяна на стратегията от страна на Освалд преди началото на продълженията?

Да не си мислите, че Освалд ни е казал да се затворим в защита? Каза ни да играем за голове и за победа! Ва банк! И на това се дължи очарованието на финала от 1959. Атаки една след друга. Без никакво прекъсване.

В края не бяхте ли в прединфарктно състояние? През 1959 г. смените още не са позволени.

Не мисля. Може пък да сме имали известна доза късмет.

За дузпа ли играхте?

Това днес още се обсъжда. Когато Крес навлезе в наказателното поле, аз се намирах на 4 метра от него. Тогава той беше задържан за краката. Офенбахците наобиколиха съдията и започнаха едни безкрайни дискусии, но реферът беше вече решил. И за мен спорът беше ясен: дузпа имаше.

Вие реализирате за 3:2, а след това Шчтани покава на 4:2. Кикерс обаче не се отказват.

Попадението за 4:3 падна 10 минути преди края на продълженията. И тогава Кикерс здраво натиснаха. Бяха много мотивирани и единни. Но ние се измъкнахме от ситуацията - с парада на моя живот.

Вашият гол за 5:3?

Изтръгнахме се от хватката, тогава подехме контраатака чрез Пфаф, той продължи към Крес, като на тренировка, Крес излезе сам срещу вратаря на Кикерс Валтер Цимерман и ми пусна топката успоредно - това имах предвид, като казах, че не играе егоистично - и аз влязох с кълбото във вратата. Няколко сантиметра пред голлинията изритах топката с всичка сила в празната мрежа. В този момент аз знаех: Шампиони сме! Ние сме най-добрият отбор в Германия. Какво чудесно чувство!

http://www.youtube.com/watch?v=C-QYDj57N80&feature=player_embedded
Кадри от финала за титлата през 1959 г.

Беше ли Айнтрахт Франкфурт заслужилият шампион?

Въз основа на последните срещи от финалия турнир, в които доминирахме, ние основателно станахме шампиони, въпреки че Офенбах също заслужаваха да победят във финала.

Запалянковците на Айнтрахт нахлуват на игрището след последния съдийски сигнал. Започва една гонитба между полиция и фенове. На Вас лично случи ли се нещо лошо?

Изобщо не. Бяхме прекалено заети със самите нас. Празнувахме в Берлин, заедно с 80 000 души по трибуните, а след това и по улиците. На следващия ден заминахме обратно за Франкфурт, на площада ни посрещнаха 250 000 привърженици. Това беше нещо невероятно - връхната точка в моята кариера.

Каква беше премията за победата?

Получихме по един малък телевизор и 1000 марки. Част от парите инвестирах в една по-добра кола, а останалото запазих за образованието си.

През сезон 1959/60 Вие можехте да играете в турнира за Купата на европейските шампиони срещу отбори като Реал Мадрид и Глазгоу Рейнджърс. Защо преминахте в 1860 Мюнхен?

Исках да приключа висшето си образование в Мюнхен. Преди това посещавах университета в Дармщат, живеех при родителите ми във Фрийдберг, а играех футбол във Франкфурт. Това продължително обикаляне по градовете щеше да се задълбочи още повече с участието за КЕШ и дипломирането ми щеше да се проточи цяла вечност.

Днес поддържате ли връзка с Вашите съотборници от отбора от 59 година?

Бившите играчи, които днес още живеем в региона около Франкфурт, се срещаме ежемесечно - за юбилеи, за Коледа, за рождени дни. В крайна сметка почти винаги има повод за празненство.


Ди Рьомер във Франкфурт на Майн. Ако някога Айнтрахт спечели бундеслигата, то празненствата ще бъдат точно тук.

Състави, голмайстори и информация:
ФИНАЛ ЗА ПЪРВЕНСТВО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ
(СЕЗОН 1958/59)

АЙНТРАХТ ФРАНКФУРТ – КИКЕРС ОФЕНБАХ 5:3 след продължения (2:2, 2:2)

Айнтрахт Франкфурт: Егон Лой, Ханс-Валтер Айгенброт, Херман Хьофер, Дийтер Щинка, Фрийдел Лутц, Ханс Вайлехер, Рихард Крес, Ищван Шчтани, Екехард Файгенспан, Дийтер Линднер, Алфред Пфаф. Треньор: Паул Освалд.

Кикерс Офенбах: Валтер Цимерман, Карл Валдман, Алфред Шултхайс, Вили Кайм, Хайнц Лихтъл, Ернст Ваде, Енгелберт Краус, Херман Нубер, Зийгфрийд Гаст, Герхард Кауфхолд, Хелмут Прайзендьорфер. Треньор: Богдан Чувай.

Голмайстори: 1:0 Шчтани (1.), 1:1 Краус (8.), 2:1 Файгенспан (14.), 2:2 Прайзендьорфер (23.), 3:2 Файгенспан (92.), 4:2 Шчтани (108.), 4:3 Гаст (110.), 5:3 Файгенспан (119.)

Дата: 28 юни 1959 г.
Стадион: Олимпийски стадион (Берлин, ФРГ)
Зрители: 75 000
Съдия: Ерих Асмусен (Фленсбург)

Суперкупата на Германия в периода 1987-1996 г.

Финалите през годините:
1977 Хамбург - Борусия Мьонхенгладбах 2:3 (0:2) Фолкспаркщадион (Хамбург)

1982 Байерн Мюнхен - Хамбург 4:2 сл. дузпи (1:1 в редовното време) Олимпийски стадион (Мюнхен)

1987

Носителите на суперкупата от 1987 г. Лотар Матеус е на долния ред, трети от дясно на ляво.

Десет години след неофициалната премиера на Суперкупата през 1977 г., трофеят придобива официален статус. През 1977 и 1982 г. шампионът и носителят на купата играят помежду си по собствена инициатива, без срещите им да бъдат провеждани под егидата на някаква футболна организация. Сега вече се провежда официален двубой на неутрален терен, а именно - франкфуртския Валдщадион.

Отново помежду си се срещат шампионът Байерн Мюнхен и носителят на купата Хамбург, които са най-силните германски клубове на 80-те години. Но и двата тима са на прага на промените. В Мюнхен шампионският наставник Удо Латек се е оттеглил от поста си след третата поредна титла и е заминал за Кьолн, където носи своя син пуловер и от трибуните подкрепя младия и енергичен треньор Кристоф Даум в качеството си на спортен директор.

Млади момчета на скамейките

При Ха Ес Фау също е приключила цяла една епоха. След шест успешни години треньорската легенда Ернст Хапел се е завърнал обратно в родната Австрия, където е поел отбора на Тирол. На сбогуване Хапел спечелва Купата на Германия след сива победа с 3:1 срещу Щутгартер Кикерс. Преди това австриецът е донесъл в Хамбург две германски шампионски титли и Купата на европейските шампиони.

Двамата треньори заемат местата си на скамейките - за баварците това е Юп Хайнкес, а за Хамбург - сравнително неизвестният югославянин Йосип Скоблар. Медийният интерес е голям, но франкфуртският Валдщадион не е пълен - около 22 000 души се намират по трибуните на стадиона.

Бруталната проява на Щайн

Мачът ще се запомни най-вече с една сцена малко преди края. В 87. минута хамбургският вратар Ули Щайн си изпуска нервите. Нападателят на Байерн Юрген Вегман току-що е вкарал за 2:1 и докато той се радва, Щайн го просва на тревата с боксово кроше в центъра на лицето му.

Дори години по-късно Щайн не може да обясни логично проявата си и я определя като "момент на безумие". Стражът е наказан да не играе 10 седмици, изгонен е от клуба си и преминава в Айнтрахт Франкфурт. Байерн печелят мача с 2:1, но в края на сезона не успяват да защитят титлата си и финишират втори. Скоблар е освободен от треньорския пост на Фолкспаркщадион след 15. кръг. В края на годината северногерманците са шести.

Байерн Мюнхен - Хамбург 2:1 (0:1)

Байерн: Ауман - Нахтвай - Винкълхофер, Едер, Пфлюглер - Бреме (46. Флик), Матеус , Дорфнер, Румениге - Вегман, Волфарт. Треньор: Хайнкес

Хамбург: Щайн - Якобс, Байерсдорфер, Кобер (87. Голц), Калц - Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц (90. Шмьолер) - Кастъл, Оконски. Треньор: Скоблар

Жълти картони: Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц
Червен картон: Щайн (87.)
Голове: 0:1 Оконски (39.), 1:1 Вегман (60.), 2:1 Вегман (87.)
Зрители: 22 000 на Валдщадион (Франкфурт/Майн)
Съдия: Дийтер Паули (Райд)

1988

Вердер със суперкупата. Днешният треньор на бременци Томас Шааф е най-вдясно долу.

На седмата година от своето ръководство на Везерщадион Ото Рехагел най-после успява да спечели шампионската титла през 1988 г. След две нещастно проиграни първенства през 1983 и 1986 г. Вердер печели първото място най-вече на отличната си защита. Вратарят на бременци Оливер Рек допуска само 22 гола - рекорд на бундеслигата, подобрен чак през 2008 г. от Оливер Кан с 1 попадение по-малко.

Носителят на купата Айнтрахт Франкфурт е съперник на германския шампион. Под ръководството на Карл-Хайнц Фелдкамп айнтрахтците мъчно побеждават на финала за купата аутсайдера Бохум само с 1:0. Реализаторът на ценния гол, Лайош Детари, преминава след само година в Германия в гръцкия гранд Олимпиакос за рекордната за времето си трансферна сума от 17 милиона марки.

Бургсмюлер поставя точка на спора

Айнтрахт инвестира тези пари в новия нападателен дует Хайнц Грюндел и Йорн Андерсен, който за първи път играе пред собствена публика в официален двубой. Както и година по-рано, мачът за Суперкупата се провежда на франкфуртския Валдщадион, а домакините слабо се възползват от домашното си преимущество. Те губят пред едва 20 500 футболни любители с 0:2.

Ото Рехагел пуска в игра титулярните си играчи с изключение на Руне Братсет. Така в срещата за Суперкупата в зелено-бели екипи излизат 11 германци. По-опитните бременци контролират топката, а с това и мача. Карл-Хайнц Рийдле извежда Вердер напред в резултата преди почивката, а 38-годишният ветеран Манфред Бургсмюлер бележи в последната минута за крайното 2:0.

Франкфурт се бори за оставане в дивизията

В последвалия сезон Вердер постига някои забележителни резултати като онова легендарно 5:0 срещу Динамо от Източен Берлин за КЕШ. В края на годината бременците завършват трети и играят финал за купата, загубен с 1:4 от Борусия Дортмунд.

Франкфуртците истински се провалят. Новосформираният отбор не успява да изпълнят високите очаквания и попада в борба за оцеляване. Завършилият на 16. място Айнтрахт е спасен от "Пожарникаря" Йорг Бергер чак в баража за оставане, където хесенците побеждават Заарбрюкен.

Вердер Бремен - Айнтрахт Франкфурт 2:0 (1:0)

Бремен: Рек - Зауер - Боровка, Кутцоп, Отен (46. Майер) - Шааф, Вотава, Херман - Нойбарт, Рийдле, Орденевиц (46. Бургсмюлер). Треньор: Рехагел

Франкфурт: Щайн - Бинц - Зийферс, Кьорбел, Щудер - Шулц, Хобди (46. Рот), Шлиндвайн, Хайденрайх (57. Балцис) - Андерзен, Грюндел. Треньор: Фелдкамп

Голове: 1:0 Рийдле (24.), 2:0 Бургсмюлер (90.)
Зрители: 20 500 на Валдщадион (Франкфурт/Майн)
Съдия: Асенмахер (Хюрт)

1989

Анди Мьолер (в жълто) срещу Радмило Михайлович.

След две домакинства във Франкфурт Суперкупата за първи път се провежда в Кайзерслаутерн през 1989 г. На Бетценберг един срещу друг излизат Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд. През изминалия сезон мюнхенците убедително са спечелили титлата.

За Юп Хайнкес това е първи треньорски трофей изобщо. Титлата за кратко е в опасност, след като воденият от "провокатора" Кристоф Даум Кьолн използва временен спад във формата на "Баварците" и ги настига в класирането. Но три кръга преди края рекордният шампион побеждава "Козлите" като гост с 3:1 след 3 гола на Роланд Волфарт. Първото място е завоювано, а Даум спира с вербалните си нападки.

МекИнъли и Михайлович вместо Волфарт

За новия сезон Юп Хайнкес се отказва от услугите на Волфарт и залага на милионните нови покупки: шотландеца Алън МекИнъли и югославянина Радмило Михайлович. И двамата доказват головите си качества като отбелязват по едно попадение в мача за Суперкупата.

Но това не е достатъчно за победата. Новоизпеченият носител на купата от Дортмунд не се впечатлява от противника и печели най-резултатния двубой за германската Суперкупа в историята с 4:3. След един криволичещ сезон, включващ треньорска смяна (Райнхард Зафтих е заменен от Хорст Кьопел) вестфалците изненадващо убедително печелят Купата на Германия след победа срещу Вердер Бремен с 4:1 и така носят първи трофей на площад Борзихплац след 23 години прекъсване.

"Кобрата" хапе за Борусия

Треньорът Кьопел може да разчита на един обигран състав, подсилен от бившия нападател на Байерн Юрген Вегман. "Кобрата", както наричат Вегман, хапе и в срещата за Суперкупата, вкарвайки гол и така става първият футболист, спечелил тази купа два пъти, след като през 1987 г. триумфира с Байерн. Освен Вегман, за дортмундската Борусия се разписват и Гюнтер Брайтцке (на два пъти), както и Анди Мьолер.

Борусия Дортмунд изиграва силен сезон 1989/90 и завършва на четвърто място, а Байерн се представя дори по-добре и защитава титлата си. Но докато шотландецът МекИнъли вкарва 10 гола, Михайлович никога не оправдава големите надежди, които му се възлагат. Роланд Волфарт си връща титулярното място и става голмайстор на Бундеслигата.

Борусия Дортмунд - Байерн Мюнхен 4:3 (1:2)

Дортмунд: де Беер (76. Майер) - Крот - Хелмер, Шулц - Брайтцке, Цорк, Мьолер, МекЛиод (46. Кутовски), М. Румениге - Вегман, Дрилер. Треньор: Кьопел

Байерн: Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Ройтер, Флик (46. Дорфнер), Тон, Кьогъл, Пфлюглер - МекИнъли, Михайлович. Треньор: Хайнкес

Голове: 0:1 МекИнъли (21.), 1:1 Брайтцке (40.), 1:2 Грахамер (42.), 2:2 Брайтцке (56.), 3:2 Вегман (64.), 3:3 Михайлович (66.), 4:3 Мьолер (88.)
Зрители: 16 000 на Фриц-Валтер-Щадион (Кайзерслаутерн)
Съдия: Делвинг (Осбург)

1990

Капитанът на Байерн Мюнхен Клаус Аугенталер извежда съотборниците си на терена.

Бундеслигата е под властта на Байерн Мюнхен. Петата титла през последните шест сезона е красноречива демонстрация за мощта на баварците в Германия. Момчетата на Юп Хайнкес безпроблемно печелят първото място с 6 точки преднина (при правилото за 2 точки за победа) пред вицешампиона Кьолн.

След спечеленото първенство победният ход на някои от баварските играчи продължава и на Мондиал'90 в Италия. Шестима футболисти на Байерн (Ауман, Аугенталер, Колер, Пфлюглер, Ройтер и Тон) стават световни шампиони на Апенините. Петима от тях попадат в титулярния състав на Хайнкес за мача от Суперкупата.

Байерн е превъзходен

Баварците не дават индикации, че гладът им за успехи е утолен. Стремежът за успехи е подсилен с талантливи футболисти като Щефан Ефенберг и Бриан Лаудруп, които са привлечени от Мьонхенгладбах и, съответно, Юрдинген на брега на река Изар.

В мача за суперкупата "Баварците" срещат Кайзерслаутерн, които са ръководени от техния спасител Карл-Хайнц Фелдкамп, помогнал на "Червените дяволи" в борбата им срещу изпадането и извел ги сензационно до победа в турнира за Купата на Германия - първа кура за пфалцкия отбор и първи трофей изобщо след титлата им от 1953 г.

Кайзерслаутерн изпреварва Байерн

За суперкупата Кайзерслаутерн безнадеждно губи от Байерн. Мюнхенците изправят противника до стената и се разправят с него. След 19 игрови минути Щефан Ройтер и Юрген Колер бележат за 2:0, а още преди почивката авансът на шампионите вече е 4:0, благодарение на головете на Манфред Бендер и Томас Щрунц. През втората част Байерн намалява темпото и допуска Щефан Кунц да вкара почетно попадение за "Червените дяволи".

27-хилядите зрители на Вилдпаркщадион в Карлсруе са убедени, че в този мач са видели бъдещия шампион на Германия. И са прави. Но за тяхна изненада това не са Байерн, а шокиращо триумфиралите със сребърната салатиера Кайзерслаутерн. При това, че в 5. кръг Байерн отново разгромява пфалцкия отбор, този път с 4:0. След успех с 2:1 през пролетта обаче Лаутерн повежда в класирането и не изпуска водачеството до края на сезона.

Байерн Мюнхен - Кайзерслаутерн 4:1 (4:0)

Байерн: Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Пфлюглер - Ройтер, Щрунц, Бендер (68. Щернкопф), Ефенберг - Лаудруп (74. Волфарт), Михайлович. Треньор: Хайнкес

Кайзерслаутерн: Ерман - Щумпф (30. Роос) - Кадлец, Лутц - Шер (56. Хофман), Дуули, Ернст, Шуп, Кранц - Хотич, Кунц. Треньор: Фелдкамп

Голове: 1:0 Ройтер (6.), 2:0 Колер (19.), 3:0 Бендер (28.), 4:0 Щрунц (45.), 4:1 Кунц (62.)
Зрители: 27.000 in Karlsruhe
Съдия: Вебер (Есен)

1991

Капитаните Щефан Кунц (вляво, Кайзерслаутерн) и Юри Шлюнц (вдясно, Ханза Росток) си разменят флагчета преди началото на полуфинала на Остзеещадион.

За първи път Суперкупата на Германия се провежда в рамките на турнир с четири отбора. Обединението на Германия, станало през есента на 1990 г. налага това. Футболната федерация на ГДР се обединява с Германския футболен съюз на 20 ноември 1990 г.

След края на сезон 1990/91 двата най-добре представили се отбора от Оберлигата на ГДР, Ханза Росток и Динамо Дрезден, получават правото да играят в новата германска Бундеслига.

В турнира за суперкупата участие вземат спечелилият дубъл в Източна Германия отбор на Ханза Росток и финалиста за източногерманската купа Щал Айзенхютенщат, както и изненадващия шампион на бундеслигата Кайзерслаутерн и носителя на купата на Западна Германия Вердер Бремен. В полуфиналите се срещат шампионите Кайзерслаутерн и Ханза и Вердер - Айзенхютенщат.

Витечек бележи, Лаутерн печели

Ханза Росток приема на домашния си Остзеешадион Кайзерслаутерн пред 12 000 зрители. Треньорът на гостите Карл-Хайнц Фелдкамп експериментира и пуска голмайстора си Щефан Кунц на позицията класически либеро. В атака е пуснат привлеченият от Юрдинген нападател Марсел Витечек. Планът на Фелдкамп проработва. Кунц ръководи отбраната, Витечек вкарва, Лаутерн печели с 2:1.

Вторият полуфинал е проведен на неутрален терен в Оснабрюк. Пред само 4 000 души фаворитът от Бремен трудно надделява и печели с 1:0 над оберлигистите от Щал Айзенхютенщат, които не успяват да се класират в професионалния футбол, благодарение на гола на Уинтън Руфър малко преди последния съдийски сигнал.

Росток изпада

Финалът за суперкупата е повторение на финала за Купата на Германия от 1990 г. И отново двубоят е спечелен от Кайзерслаутерн. На Нийдерзаксенщадион в Хановер Фелдкамп се доверява още веднъж на Кунц като либеро и прави промени в атака, пускайки този път Юрген Деген и Бернхард Винклер.

И "треньорската лисица" отново е прав. Дошлият от Хамбург Деген поразява мрежата на съперника два пъти, а Винклер подпечатва победата. "Червените дяволи" печелят с 3:1 и така Фелдкамп за първи път печели трофея на третото си участие на финал.

Докато Лаутерн завършва сезона в бундеслигата на пето място и изиграва един добър шампионат, Бремен разочароващо финишира девети. Все пак отборът от Везерщадион се реваншира за слабото си представяне в първенството и печели КНК. Ханза Росток започва годината отлично, побеждава Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен, но след това рухва и в крайна сметка изпада.

Кайзерслаутерн - Вердер Бремен 3:1 (1:0)

Кайзерслаутерн: Зер - Кунц - Роос, Шефер - Леле, Дуули (68. В. Функел), Хабер, Хофман, Голдбек (75. Лутц) - Винклер, Деген. Треньор: Фелдкамп

Бремен: Рек - Вотава - Шааф, Боровка - Айлтс, Боде, К. Алофс, Херман, Легат - Коон, (46. Руфър), Веншлаг (46. Хартген). Треньор: Рехагел

Голове: 1:0 Деген (27.), 2:0 Деген (65.), 2:1 Руфър (88.), 3:1 Винклер (90.)
Зрители: 8 000 на Нийдерзаксенщадион (Хановер)
Съдия: Вийзел (Отберген)

1992

Гуидо Бухвалд (в средата) е капитан на Щутгарт и през 1992 г. вкарва с глава решаващия гол, спечелил титлата за неговия тим.

През 1992 г. носителят на суперкупата отново е определен след изиграване само на една среща, както е било в предходните сезони преди падането на Берлинската стена. Съперниците в този мач отново са малко изненадващи - това са Щутгарт и Хановер 96.

Щутгарт става шампион след драматичен финал на сезона, когато три отбора до последния момент имат шанс за първото място. Голът на Гуидо Бухвалд в последния кръг, четири минути преди последния съдийски сигнал в Леверкузен изправя на крака цяла Швабия. Така отборът на Кристоф Даум отмъква трофея под носа на Айнтрахт Франкфурт и Борусия Дортмунд.

Героят за купата Зийферс

Почти като сензационен може да се определи триумфът на "Червените" от Хановер 96 в турнира за Купата на Германия. Тренираните от Михаел Лорковски долносаксонци завършват посредствения си сезон във Втора Бундеслига на шестото място, но за купата поднасят огромна изненада.

"96" последователно елиминира Бохум, станалия по-късно вицешампион Борусия Дортмунд, Байер Юрдинген, Карлсруе и действащия носител на купата Вердер Бремен. На финала втородивизионният отбор надделява и над фаворизираната Борусия Мьонхенгладбах, макар и след повече късмет при изпълненията на дузпи, в които за герой е обявен вратарят на Хановер Йорг Зийферс.

Хановер се държи

За суперкупата, на домашния Нийдерзаксенщадион пред 21 200 зрители, на пейката на Хановер 96 седи новият треньор Еберхард Фогел, след като Михаел Лорковски е преминал в Занкт Паули. Фогел гласува доверие на шестима играчи, играли в победния финал за купата, както и известни нови попълнения като Райнхолд Мати, Райнхолд Дашнер и младия Сергей Барбарез.

Аутсайдерът дълго време се държи равностойно на фаворита, но макар че повежда в резултата, в крайна сметка губи с 1:3. За Щутгарт, който е напуснат от може би най-важният си футболист Матиас Замер, на терена излизат нови играчи като Андре Голке, Томас Щрунц и Адриан Кнуп.

Последвалият сезон обаче ще покаже, че Замер е бил незаменим. "Швабите" завършват едва седми и не успяват да се класират в европейските клубни турнири. Хановер 96 завършва девети във втора лига.

Щутгарт - Хановер 96 3:1 (2:1)

Щутгарт: Имел - Дубайич - Шефер (66. Шнайдер), Фронтцек - Щрунц, Бухвалд, Бук, Гаудино, Кьогъл - Голке, Валтер, (46. Кнуп). Треньор: Даум

Хановер: Зийферс - Куулмай - Зундерман, Клюц, Райчкович, Хеемзот - Шьонберг (46. Барбарез), Зирокс, Крецшмар, Мати - Кох (46. Дашнер). Треньор: Фогел

Голове: 0:1 Кох (3.), 1:1 Гаудино (30.), 2:1 Бухвалд (42.), 3:1 Кьогъл (58.)
Зрители: 21 200 на Нийдерзаксенщадион (Хановер)
Съдия: Теобалд (Вийбелскирхен)

1993

Бременският вратар Оливер Рек е герой за своите в този мач.

Сезонът на Първа Бундеслига 1992/93 завършва с един забележително куриозен финал: цели 32 кръга, от самото начало, Байерн Мюнхен е на върха на класирането, тогава победа (!) "само" с 3:1 срещу Бохум коства първото място на мюнхенците, защото Вердер Бремен разгромява Хамбург с 5:0 и благодарение на по-добрата си голова разлика изпреварва Байерн. В последния кръг северногерманците си осигуряват титлата в Щутгарт, където седем години преди това проиграват първото място при подобен сценарий. Ото Рехагел отново извежда Вердер до сребърната салатиера след 1988 г.

"Степи" сменя фронтовете

За суперкупата в Леверкузен се срещат шампионът Вердер Бремен и носителят на Купата на Германия Байер Леверкузен. Леверкузенци печелят среща за купата убедително с 3:0 срещу Айнтрахт Франкфурт, а тогавашният наставник на франкфуртския тим Драгослав Степанович, който вече е имал предварителен договор с Байер Леверкузен, подава оставка като треньор на "Дивата от Майн". Пет кръга преди края на сезона той изненадващо е обявен за наставник на Райнхард Зафтих и преждевременно е поставен на треньорската пейка в Леверкузен. Той става пети със "Заводския отбор" и печели купата на страната след измъчено 1:0 над аматьорите на Херта Берлин.

За малко Степанович да донесе и суперкупата в Леверкузен. Малко преди края на мача Байер води след гол на Андреас Фишер, но тогава бременчанинът Бернд Хобш изравнява. В продълженията Уинтън Руфър и Улф Кирстен оформят крайното 2:2.

Единствен Хапе се проваля

За първи път в историята на германската Суперкупа трофеят се печели след изпълнения на дузпи. Но и това не става никак лесно. Чак след като са изпълнени 13 единадесетметрови наказателни удари, ударът на защитника на Байер Маркус Хапе е париран от Оливер Рек.

Вердер Бремен печели трофея за втори път след 1988 г. и отново побеждава отбора-домакин. Така за трети път домакинският тим губи мача за суперкупата - това правят Айнтрахт Франкфурт през 1988 г., Хановер 96 през 1992 г. и Байер Леверкузен през 1993 г.

През последвалия сезон леверкузенският клуб завършва трети, а Вердер са осми, но затова пък бременците празнуват от балкона на градското кметство спечелената Купа на Германия заедно със своите запалянковци.

Вердер Бремен- Байер Леверкузен 2:2 сл. прод. (1:1, 0:0), 7:6 сл. дузпи

Бремен: Рек, Нойбарт, Байерсдорфер, (46. Баслер), Боровка, Айлтс, Боде (106. Вийденер), Вотава, Волтер, Херцог, Хобш, Руфър. Треньор: Рехагел

Леверкузен: Фолборн, Фода, Вьорнс, Мелцих (77. Бекер), Фишер, Лупеску, Шустер, Хапал, Серджо, Том (46. Хапе), Кирстен. Треньор: Степанович

Голове: 0:1 Фишер (61.), 1:1 Хобш (90.), 2:1 Руфър (92., дузпа), 2:2 Кирстен (97.).
Дузпи: 1:0 Херцог, 1:1 Хапал, 2:1 Вотава, 2:2 Кирстен, 3:2 Руфър, 3:3 Лупеску, 4:3 Баслер, 4:4 Фода, 5:4 Боровка, 5:5 Шустер, 6:5 Вийденер, 6:6 Бекер, 7:6 Волтер, Хапе (Рек спасява).
Зрители: 14 000 на Улрих-Хаберланд-Щадион (Леверкузен)
Съдия: Амерел (Мюнхен)

1994

Руснакът Владимир Бесчастних (на снимката в двубой с колумбиеца Валенсиа) открива резултата за Вердер още във втората минута.

Турнирът за купата има своите собствени закони, а изглежда, че и този за суперкупата - също. След осмото издание на мача за този трофей се наблюдават някои интересни закономерности. Самият Байерн Мюнхен не успява да спечели суперкупата като домакин. Освен "Баварците", други три отбора (Айнтрахт Франкфурт, Хановер 96 и Байер Леверкузен) не успяват да използват домакинското си предимство.

Шампионът от 1994 г. губи от носителя на купата Вердер Бремен на домашния Олимпийски стадион в Мюнхен с 1:3 след продължения. Така пък за първи път един отбор успява да защити трофея си от предходната година. Третата спечелена суперкупа прави от бременците рекорден носител на отличието.

Бекенбауер заменя Рибек

Осъществяването на стария северно-южен шлагер първоначално изглежда доста невероятно. За първи и последен път в историята на германската бундеслига шампион става отбор, който сменя треньора си по време на сезона. Това постижение принадлежи на Байерн, които през зимната пауза сменят безуспешния си наставник Ерих Рибек с клубната легенда Франц Бекенбауер. Кой друг освен самият Кайзер ще успее да постигне нещо толкова куриозно?

Бременци изиграват един доста тромав сезон и след титлата си от 1993 г. завършват чак на осмо място. Победата във финала за германската купа срещу втородивизионния Рот-Вайс Есен спасява сезона им. Но все пак: Вердер успява да спечели трофей за четвърта поредна година - нещо, което се е отдавало само на Байерн Мюнхен в Германия.

Контрите на Вердер решават спора

През 1994 г. суперкупата започва ударно. Още във втората минута Владимир Бесчастних извежда бременците напред в резултата. В средата на второто полувреме Кристиан Нерлингер изравнява. Срещата отива в продължения, в които Вердер заиграва на контраатаки и с голове на Михаел Шулц и Уинтън Руфър печели суперкупата с 3:1.

За италианския легендарен треньор Джовани Трапатони, заменил Бекенбауер на баварската треньорска пейка, приключението "Бундеслига" започва по негативен начин. И продължава по негативен начин. В края на сезон 1994/95 рекордният германски шампион е едва шести - и до днес най-лошото класиране на клуба в последните 18 години.

След година Трапатони подава своята оставка. Наследен е от Ото Рехагел, който е извел Вердер до вицешампионското звание и след 14 години край река Везер заминава за Мюнхен.

Вердер Бремен - Байерн Мюнхен 3:1 сл. прод. (1:1; 1:0)

Бремен: Рек, Рамзи, Байерсдорфер, Шулц, Вотава, Боровка (67. Волтер), Херцог, Айлтс, Баслер, Боде, Бесчастних (46. Руфър). Треньор: Рехагел

Байерн: Кан - Матеус, Кройцер, Хелмер, Шуп, Фрай, Шол, Нерлингер, Сутер (38. Валенсиа), Щернкопф, Папен (60. Хаман). Треньор: Трапатони

Голове: 1:0 Бесчастних (2.), 1:1 Нерлингер (65.), 2:1 Шулц (104.), 3:1 Руфър (116.)
Зрители: 22 000 на Олимпийския стадион (Мюнхен)
Съдия: Хайнеман (Магдебург)

1995

Хесенецът Андреас Мьолер се завръща на Вестфаленщадион и извежда съотборниците си към победа за суперкупата през 1995 г.

Феновете на Борусия Дортмунд чакат този ден от 32 години. През юни 1995 г. чакането свършва. Борусия представя сребърната салатиера на Борзихплац и за първи път от въвеждането на бундеслигата е шампион на Германия. Привлеченият от Швейцария наставник Отмар Хицфелд сбъдва жълто-черните мечти в своята четвърта година начело на отбора.

Систематично Борусия Дортмунд подбира своите играчи - това са преди всичко германски национални футболисти, които преди да се завърнат в родината си играят в италианското първенство. Така мениджърът Михаел Майер успява да убеди звезди като Матиас Замер, Андреас Мьолер, Щефан Ройтер и Юрген Колер да заиграят в Рур.

Успешна смесица

Към всички тях идва и известният бразилски бранител Жулио Сезар. Отборът на Хицфелд е допълнен от дортмундски момчета като вратаря Щефан Клос и нападателя Ларс Рикен и с тях успява да изпревари Байерн в крайното класиране на шампионата.

По подобен начин се развива и другата Борусия. Мьонхенгладбахците, противници на дортмундската Борусия в мача за Суперкупата на Германия, и техният спортен директор Ролф Рюсман хвърлят всички сили, за да върнат Щефан Ефенберг обратно на Бьокелберг от Флоренция.

Направените инвестиции се отплащат. Ефенберг се превръща в големия лидер на тренираната от Бернд Краус Борусия, която завършва първенството на пето място и печели Купата на Германия след победа над втородивизионния тогава Волфсбург. След шест години посредственост "Жребчетата от Долен Рейн" отново искат да се намесят в голямата игра.

Сезар отбелязва единственото попадение

Двете Борусии се срещат в Дюселдорф пред само 16 000 зрители. Треньорите на двата тима се доверяват на успешните си формации от предходния сезон. Единственият отсъстващ е голмайсторът на бундеслигата Хайко Херлих, който обявява безусловното си желание да премине от Мьонхенгладбах в Дортмунд и след дълга трансферна сага е спазарен за 11 милиона марки - най-високата трансферна сума, заплащана дотогава за преминаването на футболист от един германски клуб в друг.

Самият мач не се смята за най-добрите в историята на надпреварата. Дортмундският защитник Жулио Сезар забива златното попадение в 71. минута и носи втора суперкупа в Дортмунд след тази от 1989 г. В последвалия сезон Борусия Дортмунд защитава титлата си, а мьонхенгладбахската й съименница финишира на четвърта позиция.

Борусия Дортмунд - Борусия Мьонхенгладбах 1:0 (0:0)

Дортмунд: Клос - Ройтер, Колер (72. Шмит), Сезар, Крее - Фройнд, Замер, Бергер, Райнхарт (89. Курц) - Рикен (87. Тречок), Мьолер. Треньор: Хицфелд

Мьонхенгладбах: Кампс - Кастенмайер (75. Пфлипзен), Клинкерт, Андерсон, Нойн - Хохщетер, Ефенберг, Вюнхоф - Щернкопф, Далин, Хуибертс (75. Нийлсен). Треньор: Краус

Гол: 1:0 Сезар (71.)
Зрители: 16 000 на Райнщадион (Дюселдорф)
Съдия: Мерк (Кайзерслаутерн)

1996

Нервите на опитния Роджер Лутц (в червено) не издържат и той е един от тримата играчи на лаутерите, които пропускат дузпи в куриозния финал за суперкупата от 1996 г.

Десетото издание на Суперкупата на Германия се оказва и последното до този момент. През последвалите години се провежда Купата на лигата, която също изчезва от календара поради програмни конфликти, за да се поднови отново мачът за Суперкупата през тази година.

На финала през 1996 г. се срещат изпадналият от бундеслигата носител на германската купа Кайзерслаутерн и защитаващият суперкупата си шампион Борусия Дортмунд.

Лаутерите се опитват да поправят "трудовата си злополука" от изпадането и запазват почти всичките си футболисти. Все пак треньорът Екхард Краутцун е освободен.

Изпадане само с 37 допуснати гола

Пфалцкият клуб чупи всички антирекорди, след като изпада от елитната дивизия само с 10 загуби и 37 допуснати попадения. Така втората (!) най-добра защита в лигата е неутрализирана от неспособността на нападателите на "Червените дяволи" да бележат. Силният човек в Кайзерслаутерн Юрген "Атце" Фрийдрих успява след изпадането на своя клуб да убеди своя приятел Ото Рехагел да поеме треньорския пост на Фриц-Валтер-Щадион. "Крал Ото" дава своето съгласие за това само няколко седмици след срамното си уволнение от Байерн Мюнхен.

Борусия Дортмунд започва мача със своят опитен шампионски състав, включващ многообещаващи таланти като Владимир Бут, Денис Вайланд и Денис Фогт. Срещата започва добре за тях, но с изключение на двата гола на Олаф Маршал и Карстен Волтерс, тя е бедна на някакви по-интересни събития.

Луд развой на изпълнението на дузпи

Скуката отстъпва място на откачената драма при изпълнението на единадесетметровите наказателни удари. Пред 22 000 зрители в Манхайм Кайзерслаутерн повежда с 3:0 при дузпите, но в крайна сметка не успява да спечели трофея. След като първите трима изпълнители на Лаутерн реализират, Ратиньо, Роджер Лутц и Аксел Роос последователно се провалят от бялата точка. За сметка на това всички четири дузпаджии на Борусия Дортмунд не грешат, а последният удар на таланта Денис Вайланд носи суперкупата в Дортмунд.

Сезон 1996/97 протича доста успешно и за двата отбора. Макар че дортмундците се провалят в опита си за три поредни титли, те печелят най-значимото постижение в клубната си история - Шампионската лига. Кайзерслаутерн става убедителен първенец на Втора Бундеслига.

Борусия Дортмунд - Кайзерслаутерн 1:1 сл. прод. (1:1, 0:0), 4:3 сл. дузпи

Дортмунд: Клос, Замер (91. Фогт), Колер (60. Кутовски), Хайнрих, Волтерс, Ройтер, Цорк, Мьолер, Вайланд, Шапюиза, Рикен (71. Бут). Треньор: Хицфелд

Кайзерслаутерн: Райнке, Бреме (99. Брос), Кох, Лутц, Грайнер, Роос, Шефер, Вегман (91. Ратиньо), Вагнер, Маршал (91. Рише), Кука. Треньор: Рехагел

Голове: 0:1 Маршал (55.), 1:1 Волтерс (66.)
Дузпи: 0:1 Вагнер, Ройтер (спасен), 0:2 Кука, Мьолер (спасен), 0:3 Шефер, 1:3 Шапюиза, Ратиньо (пропуска), 2:3 Бут, Лутц (пропуска), 3:3 Цорк, Роос (спасен), 4:3 Вайланд
Зрители: 22 000 на Карл-Бенц-Щадион (Манхайм)