От много години насам футболът в германската индустриална област Рур заема първостепенно място в живота на местните хора. Той е толкова значим, колкото е само на още няколко места по земното кълбо: парчето земя между реките Липе, Рур и Рейн може да се сравни по футболна откаченост само с лондонския регион, миланската област и някои територии в Аржентина и Бразилия. Двата колоса от Рур - Шалке 04 и Борусия Дортмунд са световноизвестни, а колекцията им от титли може да предизвика завист у всеки един друг отбор. Спортът е неделима част от рурската култура и представлява своеобразен мост между миналото, настоящето и бъдещето на бившия въгледобивен и стоманодобивен участък. Представям ви една относително кратка характеристика на региона - дербита, герои, отбори и куриози!
Типична миньорска конструкция в Есен
Рур, със своите близо 5 милиона жители и 4 435 квадратни километра, е третата най-голяма градска конгломерация в Европа и това не е случайно. Районът започва да се заселва активно още през средните векове, но истински наплив преживява през 19. и първата половина на 20. век, когато започва голямата индустриализация. Откритите колосални находища от дървени въглища в местността предизвикват масовото прииждане на всякакви минни работници, търсещи препитание и искащи да опитат късмета си. През 20. век, освен германци от всички краища на страната, в Рур пристигат и много поляци и други славяни, турци и италианци. Градовете никнат като гъби, а старите поселища се разрастват, образувайки истински мегаполис от общини със стотици хиляди жители - Дортмунд, Есен, Бохум, Гелзенкирхен, Дуисбург, Оберхаузен, Хаген, Хам, Херне, Ботроп, Мюлхайм ан дер Рур, Реклингхаузен и безчет други по-малки градчета. Комините на металургичните комбинати бълват дим, променящ завинаги климата на региона, а знайни и незнайни мъже, жени и деца, потънали в пот и сажди, пълзят в тесните тунелчета на безкрайните минни галерии, бутайки колички с въглища. Неуморно, без делник или празник. Тогава, в началото на 20. век, по тези отрудени земи се появява феномена на футболната игра. Тя постепенно и безвъзвратно си спечелва вечната обич на миньорите, откъсвайки ги от тяхното нерадостно ежедневие и давайки смисъл на монотонното им съществуване. Дори днес, след като всички мини са затворени и превърнати в индустриални паметници, по тези земи няма нищо по-вълнуващо от местните футболни дербита, чийто оглушителен отзвук отеква до най-затънтените краища на стария континент. Футболът в Рур далеч не е спорт за почивните дни в края на седмицата - той заема важна роля от ежедневието на хората в областта, а за мнозина е централно събитие в техния живот. Тази близка връзка между фенове и отбор се е пренесла от черноработниците през 60-те и 70-те години до служителите от средната класа днес.
Карта на областта Рур
Първият чисто футболен спортен клуб в местността е образуван през 1892 г. и е Витенският футболен клуб. Той е петият най-стар германски футболен клуб, разпространявайки спорта на британските емигранти на континента.
След Първата световна война големи маси германски изселници от Полша и Източна Прусия се преместват в Рур, а футболът постепенно се превръща в спорта на обикновените работници. Членуващите в Германския футболен съюз се увеличават от 161 000 през 1913 г. до близо един милион през 30-те години на века, а особено в урбанизирания индустриален район Рур все повече запалянковци започват да се идентифицират с местния си отбор. Посещенията на футболните срещи нарастват, което води до построяването на игрища с по-големи трибуни като Ведаущадион в Дуисбург и Щадион ам Ууленкруг в Есен. Спортът намира все повече своето място в пресата, а през 1926 г. по радиото е излъчен за първи път цял футболен двубой в Германия - рурският Шварц-Вайс Есен срещу долносаксонския Оснабрюк. Между 1918 и 1930 г. рурските тимове не са водещи в страната, като само Катернберг успява безуспешно да се включи на два пъти в борбата за титлата. От 1928 г. местността получава и първия си футболен доминант - Шалке 04, идващ от едноименния гелзенкирхенски квартал и основан, както е видно от името му, през 1904 г. Между 1929 и 1933 г. "кралскосините" печелят четири западногермански титли и се превръщат в символа на врящия рурски футболен казан.
Великата ера на "миньорите"
През лятото на 1933 г. за първи път рурски отбор достига до финала за титлата на Германия. Шалке 04 разочароващо губи срещата за титлата от Фортуна Дюселдорф с 0:3, но след този мач се превръща в абсолютен футболен доминант на страната. Възходът на "кралскосините" се дължи на професионализирането им през 20-те години и материалното подпомагане от рудодобивната конструкция "Цехе Конзолидацион". Гелзенкирхенският отбор практикува комбинативен футбол с бързи подавания, взаимстван от британския "кик енд ръш" стил, и се налага убедително срещу другите отбори, разчитащи повече на индивидуалните качества на играчите. Стилът на Шалке се перфекционира от наставника "Бумбес" Шмид, който поема отбора през 1933 г.
Шалке 04 - любимци на нацистката власт
Град Гелзенкирхен също има принос към успехите на своя отбор, като помага за изграждането на големия за времето си стадион Глюкауф-Кампфбан (1927-28 г.). Между 1934 и 1942 г. Шалке 04 печели 6 пъти титлата на Германия, както и прешественика на турнира за Купата на Германия - Купа Чамер през 1937 г. През посочения период "кралскосините" са усилено подпомагани от управляващата нацистка партия и лично от найния фюрер Адолф Хитлер. Работническите корени на Шалке са използвани за пропагандните цели на националсоциалистите, въпреки абсурдната ситуация най-известните футболисти на отбора да носят славянски фамилии поради полския си произход. Най-добрите футболисти на "миньорите" Фриц Сцепан и Ернст Куцора открито лансират нацистките идеи и демонстрират своята близост с режима. Като цяло нацизмът в Германия носи спортната доминация на "пролетарските" работнически клубове и освен пълния хегемон Шалке 04, който до 1944 г. е "абониран" за рурската титла, на спортния небосклон изгряват звездите и на други отбори като Борусия Дортмунд, Фау Еф Ел Бохум и Рот-Вайс Оберхаузен. Характерно за 30-те години са многобройните принудителни обединяване на клубове в Германия, целящи да се утвърди по един силен отбор във всеки град според доктрината на тоталитарната власт. Най-ярък пример за такъв "суперотбор" е Бохум, формиран през 1938 г.
Оберлига Запад
След края на Втората световна война в областта Рур, овладяна от Съюзниците през април 1945 г., всички обществени организации и спортни клубове са закрити. Преосноваванията на футболните клубове започват през септември същата година, а дотогава се провеждат срещи на сборни формации от различните градове. От сезон 1947/48 започва провеждането на първенството на Оберлига Запад, включваща 13 тима, чийто първенци играят финален кръг за шампионската титла на Германия. Две години по-късно участниците вече са 16.
Преструктурирането носи и нов водещ отбор на региона - това вече е Борусия Дортмунд, победил Шалке 04 на финала на регионалния шампионат през 1947 г. с 3:2 и успял да наложи доминацията си. Дортмундци губят финала за германската титла през 1949 г. срещу курпфалцкия тим Фау Еф Ер Манхайм с 2:3 в Щутгарт и така рурският футбол трябва да чака до 1955 г., когато Рот-Вайс Есен, воден от героя от Берн Хелмут Ран, става първият следвоенен шампион на страната, идващ от индустриалния регион. През следващите два сезона титлата е спечелена от Борусия Дортмунд, а през 1958 г. това прави и Шалке 04, което до днес остава и последната сребърна салатиера на "кралскосините".
Титлата на Шалке кулминационният момент на футболната доминация на работническите клубове. С образуването на оберлигите през 1947 г. силните отбори от Западна Германия отново играят в общо първенство, а 8 от 13 отбора са от Рур. Множествените местни дербита наелектризират запалянковците, а посещаемостта е най-високата в Германия. Дуисбург и Есен са особено футболни градове - от първия град са тимовете Майдерихер Ес Фау (днешния отбор Дуисбург), Хамборн 07, Дуисбургер Ес Фау и Де Еф Фау 08, а от втория - Рот-Вайс, Шварц-Вайс и Шпортфройнден Катернберг. Всички тези отбори записват поне по един сезон в Оберлига Запад! Освен успехите на традиционните отбори Шалке 04, Борусия Дортмунд и Рот-Вайс Есен, Рур се вълнува и от постиженията на по-скромните миньорски клубове като Ес Фау Зодинген през 1955 г., когато отборчето достига до финалния рунд за шампионската титла като втори отбор от местното първенство. Зодинген сензационно изкопчва 2:2 от "гордостта на Пфалц" Кайзерслаутерн, където играят петима световни шампиони. Други малки формации, достигнали до финални рундове са Шпортфройнде Катернберг (1948) и Ес Те Фау Хорст-Емшер (1950), които обаче безславно отпадат още в предварителния кръг.
Запалянковци на Георг-Мелхес-Щадион в Есен
В края на 50-те години минната дейност в Рур затихва, което води и до отслабване на влиянието на рудниците върху спорта, както и намаляване на финансирането. Отборите постепенно се принуждават да продадат най-добрите си футболисти на заможните германски тимове, опитвайки се да закърпят оскъдните си бюджети.
Последен шампион на Германия преди въвеждането на бундеслигата - Борусия Дортмунд
От 1963 г. съществува единното вече първенство на Германия - Бундеслигата. За участие в него на спортните и финансовите критерии отговарят само Шалке 04, Борусия Дортмунд и Майдерихер Ес Фау (Дуисбург), а другите отбори от Рур са разпределени в по-долните дивизии. Освен това дортмундската Борусия е и последният шампион на Германия, излъчен по старата система с финален кръг.
Първите години в Бундеслигата - борба за пари и точки
Източната извивка на стадиона в Бохум, където се намират ултрасите на отбора.
С изчезването на оберлигата между отборите в Рур изниква пропаст между нивата, в които те се състезават. Огромното мнозинство от малките германски тимове настояват да не се въвежда бундеслигата, защото така тяхното оцеляване ще бъде поставено под въпрос в долните дивизии и това ще наруши съществуващия баланс от организационно естество, централизирайки елитния спорт в големите градове. Освен това се въвежда професионален статут на играчите на отборите от бундеслигата, което още повече избистря разликата в класите между аматьорските и професионалните клубове. Друг проблем на малките - липсата на мачове с реномираните отбори от областта води и до отлив на публиката и съответно по-малко приходи от билети. Намалелите средства затварят омагьосания кръг, като карат по-скромните отбори да продават добрите си играчи, за да намерят начини за финансиране.
Въпреки че в Германия на футболните мачове още след Първата световна война се изсипват големи маси зрители, истинската фен култура в страната се заражда в късните 60-те години на ХХ век. Първият германски фенклуб е "Бохумските момчета", който се заражда през 1972 г. по английски образец и подкрепя, разбира се, своя тим Бохум. Бохумските младежи демонстрират своята клубна принадлежност чрез песни, дрехи и, когато се наложи, със сила. Те са готови да защитават честта на своя отбор.
Романтичното време на рурските дербита изглежда безвъзвратно отминало...
Тези събития съвпадат като време с икономическия упадък на областта Рур и високата безработица. Отборите се опитват да се идентифицират със своите градове, като търсят подкрепа от феновете си и най-вече от градските общини, което да им осигури стабилно съществуване. Често градските кметове са и президенти на рурските футболни клубове.
Периодът на Бундеслигата започва относително успешно за два от отборите в индустриалния регион: Майдерихер Ес Фау от Дуисбург, с треньора Руди Гутендорф, завършва първия сезон изненадващо като вицешампион, но през следващите години се свлича в долните региони на таблицата, където прави компания на своите съседи Рот-Вайс Есен и Рот-Вайс Оберхаузен. Борусия Дортмунд завършва дебютната годишна кампаия на новото първенство на четвърто място, а през следващата година спечелва Купата на Германия. "Жълто-черните" са втори през 1965/66, а тогава печелят и Купата на носителите на национални купи - първи значим европейски трофей на германски клубен отбор! Дортмундци побеждават във финала английския Ливърпул, но след това за тях започва време на упадък, достинал най-нискта си точка с изпадането във втора дивизия през 1972 г.
Фенове на "зебрите" Дуисбург
Шалке 04 започва зле представянето си в новата германска лига. След сезон 1964/65 "миньорите" не изпадат само и единствено поради фактът, че футболният съюз решава да увеличи броя на отборите в първенството от 16 на 18 и служебно оставя гелзенкирхенци в елита. Бюджетът на Шалке е закърпен донякъде с продаването на западналия им стадион "Глюкауф-Кампфбан" на градската община. Преди това президентът на отбора Ханс-Георг Кьоних се изправя пред съда за укриване на данъци. Скандален за времето си е трансферът на футболиста на Карлсруе Гюнтер Херман в Шалке през 1963 г., който нарушава тогавашното ограничение от 50 000 германски марки и води до санкции на двата клуба. Въпреки финансовите трудности и страха от изпадане, мачовете на Шалке 04 са най-посещавани в цялата страна и средно по 40 000 фенове се изсипват на "Глюкауф-Кампфбан" - нов рекорд по посещаемост в Германия.
Скандалът в Бундеслигата и неговите последици
В края на сезон 1970/71 невероятен скандал разтърсва германския футбол и неговите привърженици. Президентът на хесенския клуб Кикерс Офенбах Хорст-Грегорио Канелас, навръх рождения си ден през юни 1971 г., прави необичаен подарък на журналистите и в двора на къщата си пуска на магнетофон записи от телефонни разговори във връзка с уговаряне на мачове от Бундеслигата. В следващите месеци обстойното разследване на футболния съюз и германските власти разкриват, че общо 18 срещи от първенството са били манипулирани. Преди всички, заплашените от изпадане тимове на Кикерс Офенбах и Арминия Билефелд са "инвестирали" близо един милион германски марки, за да си спечелят благоразположението на противниците си и да спасят мястото си в лигата.
В аферата участват ръководители и футболисти на рурските отбори Шалке 04 и Рот-Вайс Оберхаузен, които са изправени пред съда, заедно с трима играчи на Дуисбург. Оберхаузенци, също замесени в борбата за оцеляване, купуват 4:2 срещу Кьолн, а вратарят на "козлите" Манфред Манглиц се превръща в една от ключовите фигури в манипулацията. Като последица президентът на оберхаузенския Рот-Вайс е наказан 2 години да не участва във футболните дела.
Скандалът от 1971 г. разрушава кариерата и живота на легендарния техничар от Шалке 04 Райнхард "Стан" Либуда (вляво).
Играчите на Шалке 04 дават противоречиви показания. В продължение на години футболистите на "кралскосините" лъжливо под клетва отричат участието си в аферата и едва през декември 1975 г. те, с изключение на Клаус Фихтел, признават, че мачът им срещу Арминия Билефелд през април 1971 г. е купен за 40 000 марки. Футболистите са наказани по-късно от Есенския съд за лъжесвидетелстване. Преди всичко звучи невероятно как елитни футболисти опропастяват кариерите си срещу такива мижави суми, а като капак Шалке си навлича дружните подигравки на цяла футболна Германия. След избегнатото изпадане през 1965 г. Шалке започва да залага на работата с млади футболисти и в края на 60-те години изгражда перспективен тим, който има потенциала да се бори за челните места в класирането. Все пак до скандала "миньорите" не се класират на по-предно място от шестото, а след това се утвърждават като трета сила в страната след Борусия Мьонхенгладбах и Байерн Мюнхен. Постижението на гелзекирхенци през сезона 1971/72, когато те стават вицешампиони и носители на Купата на Германия, са засенчени от скандала по уговарянето на мачове. През 70-те години Шалке 04 е отново е безспорно най-силният отбор от Рур, като печели ново второ място през 1977 г., но след това изпада в криза и през 1981 г. за първи път изпада от елита.
Като последица от скандала през 1971 г. ГФС премахва горните граници на заплатите на професионалните футболисти и на техните трансфери и от сезон 1974/75 въвежда две втори бундеслиги, които също имат професионален статут, така че германските клубове да не се борят с цената на всички средства срещу изпадането в аматьорския футбол, което е било равнозначно на фалит. Областта Рур е зачислена към Втора Бундеслига Север и редовно участва там с 4 до 6 отбора. От 1981 г. Втора Бундеслига е вече само една, а рурските отбори там са предимно три.
Футболистите на Шалке 04 с Купата на Германия от 1972 г.
В цяла Германия интересът към футбола след скандалните разкрития спада рязко. През сезон 1972/73 е отбелязана рекордно ниска посещаемост в историята - средно по 16 000 зрители на мач. Световното първенство в Западна Германия през 1974 г. слага началото на постепенната реабилитация на футболистите и постепенно зрителите започват да се завръщат. На фона на празните стадиони в страната, ситуацията в Рур традиционно е по-добра, въпреки липсата на участия в европейските турнири. Борусия Дортмунд се завръща в елита от 1976 г., но се представя средняшко и през 1985/86 отново се бори срещу изпадането. Дуисбург изгражда силен отбор в края на 70-те години и тогава "зебрите" достигат чак до полуфинал за Купата на УЕФА. След това следва падението на отбора, изпаднал във втора дивизия през 1982, а в трета - през 1986 г. Рот-Вайс Есен окончателно изпада от Първа Бундеслига през 1977 г. и остава извън елита и до днес. Единственият постоянен отбор е Бохум, първодивизионен от 1971 г., който се задържа в първа лига, но в почти всички случаи бохумците се борят за мястото си в групата - понеже успяват да сторят това всеки сезон, те си спечелват прозвището "неизпадащите". Финансовото състояние на рурските клубове е плачевно, а освен Борусия Дортмунд и Шалке 04, които са на ръба на фалита, поради материални неуредици са отнети професионалните лицензи на Рот-Вайс Есен и Вестфалия Херне.
В Рур още в първите години от основаването на фенклубовете се стига до изстъпления преди и след футболни срещи, отразени мащабно от пресата. Преди Световното първенство през 1974 г. на практика през всяка седмица се съобщава за боеве и хулигански прояви, а реакцията на държавата се изразява в силно полицейско присъствие около гостуващите фенове. В резултат на цялата радикализация умерените фенове се отблъскват от посещенията на стадионите, поради нежеланието да се срещат с ултрасите. Създават се десни фенгрупировки като "Борусенфронт" от Дортмунд и "Гелзенсцене" от Гелзенкирхен, които попадат по страниците на вестниците със своите негативни прояви, тъй като използват спортните трибуни за място, където да представят своите идеологически виждания. Взаимстваните от Англия хулигански боеве и прояви затвърждават в обществеността образа на футболния фен като крайнодесен бияч. Постепенно многобройни фенпроекти смекчават суровостта, като съвместната организация на феновете на Борусия и Шалке получава наградата на германска еврейска организация през 2007 г. за успешните опити срещу антисемитизма и ксенофобията по стадионите. До днес обаче десният радикализъм все още се наблюдава при някои от по-младите запалянковци.
Деветдесетте години: нови успехи в Рур
"Жълтата стена" в Дортмунд - най-голямата трибуна за правостоящи в Европа.
Основна причина за упадъка на рурските отбори е липсата на професионална организация в клубните структури. Повечето президенти в областта ръководят своите отбори "на добра воля" и се затрудняват, когато трябва да реализират печалба от дейността на подопечните им отбори. В края на 80-те години най-адекватно на моментната обстановка реагира Борусия Дортмунд и отборът променя своята политика с назначаването на президента Герд Нибаум и директора Михаел Майер, които променят имиджа на клуба, неговата организация и дейност. Така Борусия се превръща в представител на град Дортмунд за цялата страна. Приходите в клубната каса идват не само от билети, но и от телевизионни права, реклама и фенартикули.
Така спортните успехи отново се завръщат по рурските стадиони. Още през 1989 г. Борусия Дортмунд печели Купата на Германия и предизвиква бум в зрителския интерес. Три години по-късно под ръководството на треньора Отмар Хитцфелд отборът става вицешампион и през следващия сезон играе във финала за Купата на УЕФА. Приходите са инвестирани в нови играчи и така се изгражда още по-силен отбор, спечелил шампионската титла на Германия през 1995 г.. Титлата е защитена през следващия сезон и така сребърната салатиера за пети път пристига в Дортмунд. Борусия играе успешно и на международната сцена - през 1997 г. е спечелена Шампионската лига и Междуконтиненталната купа.
Играчите на Борусия Дортмунд със сребърната шампионска салатиера
След световната титла на Германия през 1990 г. футболът си връща популярността си сред населението, а живите футболни предавания по телевизията се превръщат във вълнуващо преживяване. Областта Рур се радва на най-посетените футболни срещи в цяла Германия, а всеки сезон поставя нови и нови рекорди по брой зрители. Организираните фенове реагират късно на промените, като се опитват да се дистанцират от комерсиализирането. Най-крайните фенове се обединяват в ултра-движение. Ултрасите са особено верни привърженици, които са готови да дадат всичко за любимия си отбор, ревностно пазят футболните традиции и яростно отричат глабализирането и комерсиализирането на футбола, които го превръщат в "мейнстрийм" явление. Въпреки че дортмундските фенове твърдят, че са политически неутрални, техните акции говорят повече за десен екстремизъм и тоталитарна философия.
Поради радикалната разлика в клубното управление пропастта в класите между Борусия Дортмунд и другите рурски тимове се задълбочава бързо и все повече. Единствено Шалке 04 е в състояние да се противопостави на "жълто-черните" в средата на 90-години и да им подражава по структуриране и организация. Гелзенкирхенци успяват да се превърнат в постоянна величина в бундеслигата, а техният знаменит тим от "евробойци" печели Купата на УЕФА през същата 1997 г., толкова успешна за футболен Рур. Приходите от успехите са вложени в подобряване на качеството на отбора и в строежа на нов стадион - това е мултифункционалната Арена ауф Шалке (Фелтинс-Арена). Борусия Дортмунд пък подобрява и модернизира Вестфален-Щадион (Зигнал-Идуна-Парк), който днес е най-големият чисто футболен стадион в Германия. През 90-те години първодивизионен футбол се играе и в Дуисбург, Бохум и бохумското предградие Ватеншайд, въпреки че участието на тези отбори не е белязано от особени успехи или многобройна публика. Единствено Рот-Вайс Есен може да си съперничи по брой привърженици с другите рурски колоси Борусия Дортмунд и Шалке 04, но есенци така и не успяват да постигнат нещо по-значимо от борбата за оставане във Втора Бундеслига.
Юрген Колер с купата от Шампионската лига през 1997 г.
В края на 2004 г. Борусия Дортмунд изпада в тежка финансова криза, след като клубното ръководство безуспешно се опитва да вдигне цената на акциите на Борусия на борсата чрез скъпи нови покупки (между 1998 и 2002 г. само за нови грачи са похарчени близо 100 милиона евро), както и за реконструкцията на Вестфаленщадион. За да се спаси отборът от фалит спешно се назначават икономически специалисти, които успешно се справят със финансовите си задачи, но дортмундският клуб претърпява тежък удар, който го вади и до днес от топ-отборите на Германия. След седмата, и последна засега титла на дортмундци през 2002 г., ключовите играчи на отбора са продадени, за да се покрият неотложните разходи, а техни адекватни заместници не са намерени. Така през втората половина на първото десетилетие на XXI век жълто-черните редовно завършват в средата на таблицата за първенство.
Носител на Купата за 2002 г.: Шалке 04
Шалке 04 също трябва да се справя с неотложни финансови проблеми след 2006 г., които частично се облекчават след сключването на многомилионен спонсорски договор с руската газова компания "Газпром". Преди началото на сезон 2009/10 ръководството на "кралскосините" оповестява стряскащи числа, показващи големите дългове на отбора. Треньорското ръководсто е поставено под натиск да работи с наличните играчи, без да се надява на нови скъпи попълнения, като дори се допускат продажби на важни играчи. В спортно отношение Шалке се изгражда като един от най-силните германски тимове и през XXI век завършва три пъти като вицешампион и дори пропуска титлата по драматичен начин в края на сезона 2000/01. Купата на Германия е спечелена през 2001 и 2002 г., а гелзенкирхенци редовно участват в европейските клубни турнири.
Ултраси на Рот-Вайс Оберхаузен на Нидеррайнщадион в Оберхаузен
Освен Борусия Дортмунд и Шалке 04, редовно в Първа Бундеслига участва и Бохум, а спорадични появявания прави и Дуисбург. Днес "зебрите" са във втория германски ешелон, заедно с "детелините" от Рот-Вайс Оберхаузен.
Ревир-дербита
Въпреки многото отбори в региона и големият брой на сблъсъците между тях през годините, един двубой изпъква над всички и се налага до днес като най-яростният и най-напрегнатият сблъсък на Рур: Шалке 04 срещу Борусия Дортмунд. Дербито между двата най-успешни отбора вълнуват футболните маси и наелектризират въздуха в индустриалната област както никой друг мач. Близостта на Дортмунд и Гелзенкирхен и фактът, че феновете на отборите от тези градове се срещат всеки ден на работа по миньорските конструкции, създават една особена атмосфера, която се прехвърля от мините на стадионите.
Съперничеството между тези два тима се заражда след Втората световна война, за разлика от други знаменити дербита като например шотландското "Олд Фърм" или аржентинското "Ел Суперкласико", като и двата рурски отбора имат сходен работнически произход, без да се различават на класово или религиозно ниво. Едва през втората половина на ХХ век Борусия става равностоен на гелзенкирхенския клуб и има сили да му се противопостави. Борусия и Шалке възникват в работнически квартали, като обединяват под общото фенство местните германци с многото емигранти от Полша и Източна Прусия и така успешно осъществяват и социална функция. Дори днес, когато германското общество е много по-различно от това преди век, тези два тима са обща страст на хора с всякакви професии, вяра, пол и раса.
Шалке 04 печели Купата на УЕФА през 1997 г. на стадион "Джузепе Меаца" в Милано.
След три срещи в средата на 20-те години, Борусия и Шалке заиграват заедно в елитната гаулига от 1936 г., след като дортмундците успяват да се класират там. През 30-те години Шалке 04 определящ за футбола в целия Трети райх и няма никаква конкуренция в Рур, като печели мачовете си със забележителна лекота. Поради голямата разлика в класите, първоначално не можем да говорим за дерби между днешните съперници, напротив - след първата титла на "кралскосините" през 1934 г. влакът на футболистите от Гелзенкирхен е посрещнат с френетична радост на дортмундската гара. От там шампионите са ескортирани до площада пред кметството в Дортмунд, където тържествено са вписани в почетната книга на града.
Общата равносметка е плачевна за дортмундската Борусия - 14 загуби от 16 срещи с Шалке в гаулигата, а дори, когато "жълтите" са втори след "кралскосините" в дивизията, през сезони 1937/38 и 1941/42, те не успяват да ги победят. Единствената победа на Борусия преди края на войната е минималното 1:0 през октомври 1943 г., когато националът от Дортмунд Аугуст Ленц вкарва победното попадение. В края на 40-те и през 50-те години Борусия успешно се развива в равностоен опонент на Шалке 04. След края на войната, още при първото рурско дерби, дортмундци печелят с 3:2 и стават шампиони на Вестфалия. В новообразуваната Оберлига Запад "жълто-черните" стават трикратен първенец и в това първенство се представят по-добре от "миньорите" от Гелзенкирхен.
Следвоенните години са периодът, когато се заражда кръвното съперничество между двата рурски колоса, тъй като тогава Борусия се превръща в равностойна алтернатива на Шалке в областта и сблъсъците между тези тимове преминават с променливо надмощие - през 60-те и 90-те години по-силни са дотмундци, а през 70-те и следващите години - гелзенкирхенци. Така от десетилетия т. нар. "ревир-дербита" (от немски: Revier - област, регион; в Германия областта Рур е получила известност като Ревир; думата се използва още веднъж в Бохум, когато Рурщадион е прекръстен на Ревир-Пауър-Щадион преди няколко години) са истински празник в Рур и нерядко считаният за аутсайдер отбор печели.
Двата отбора днес са най-популярните в Рур и околностите и единствено рекордният шампион на Германия Байерн Мюнхен може да се сравнява с тях. Продадените сезонни абонаментни карти на Шалке 04 и Борусия Дортмунд са повече от 40 000, което предпоставя почти всеки мач в Дортмунд и Гелзенкирхен да се играе пред пълни трибуни. Легендарни са "Северната извивка" на Фелтинс-Арена, където стоят ултрасите на Шалке, и "Южната трибуна" на Зигнал-Идуна-Парк, известна като "Жълтата стена" - най-голямата трибуна за правостоящи в цяла Европа - домът на дортмундските ултраси.
Момент от мача на "вечните съперници" през есента на 2009 г.
До днес между Шалке 04 и Борусия Дортмунд са изиграни общо 134 официални срещи. От тях 54 са спечелени от гелзенкирхенци, 45 - от дортмундци, а 35 завършват наравно. Головата разлика е 267:207 в полза на Шалке. Първият мач между двата съперника се играе на 3 май 1925 г. в град Херне и завършва 4:2 за Шалке 04. Последният засега двубой е спечелен с 1:0 пак от "кралскосините" при гостуването им в Дортмунд на 26http://forum.gong.bg/ucp.php?i=main&mode=drafts&edit=1501 септември 2009 г. Ето и някои от по-забележителните резултати:
Между двете световни войни:
16 януари 1927: Дортмунд–Шалке 2:7 (първи мач между съперниците), 7 март 1937: Дортмунд–Шалке 0:7, 30 януари 1938: Дортмунд–Шалке 3:3 (първи незагубен мач за Дортмунд), 18 септември 1938: Шалке-Дортмунд 6:0, 12 март 1939: Дортмунд–Шалке 3:7, 10 декември 1939: Шалке-Дортмунд 9:0, 4 февруари 1940: Дортмунд–Шалке 0:7, 20 октомври 1940: Шалке-Дортмунд 10:0, 30. ноември 1941: Дортмунд–Шалке 1:6, 22 март 1942: Шалке-Дортмунд 6:1, 26 декември 1942: Дортмунд–Шалке 0:7, 14 ноември 1943: Дортмунд–Шалке 1:0 (първа победа на Борусия)
Оберлига Запад (победи с повече от три гола и други резултатни мачове):
16 октомври 1949: Дортмунд–Шалке 5:1, 22 февруари 1959: Шалке-Дортмунд 1:5, 20. септември 1959: Шалке-Дортмунд 5:0, 24 януари 1960: Дортмунд–Шалке 6:3
Първа Бундеслига (победи с повече от три гола):
26 септември 1964: Шалке-Дортмунд 2:6, 20 април 1968: Дортмунд–Шалке 4:0, 26 февруари 1966: Дортмунд–Шалке 7:0, 12 ноември 1966: Дортмунд–Шалке 6:2, 25 ноември 1978: Шалке-Дортмунд 5:1, 10 декември 1985: Шалке-Дортмунд 6:1, 23 септември 2000: Дортмунд–Шалке 0:4.
Другите рурски дербита, включват отборите на Дуисбург, Бохум, Рот-Вайс Оберхаузен, Рот-Вайс Есен и Ватеншайд 09. През 90-те години тимът от бохумското предградие Ватаншайд успява да се изкачи в германския елит и заедно с Бохум изиграва няколко вълнуващи дербита.
Типична миньорска конструкция в Есен
Рур, със своите близо 5 милиона жители и 4 435 квадратни километра, е третата най-голяма градска конгломерация в Европа и това не е случайно. Районът започва да се заселва активно още през средните векове, но истински наплив преживява през 19. и първата половина на 20. век, когато започва голямата индустриализация. Откритите колосални находища от дървени въглища в местността предизвикват масовото прииждане на всякакви минни работници, търсещи препитание и искащи да опитат късмета си. През 20. век, освен германци от всички краища на страната, в Рур пристигат и много поляци и други славяни, турци и италианци. Градовете никнат като гъби, а старите поселища се разрастват, образувайки истински мегаполис от общини със стотици хиляди жители - Дортмунд, Есен, Бохум, Гелзенкирхен, Дуисбург, Оберхаузен, Хаген, Хам, Херне, Ботроп, Мюлхайм ан дер Рур, Реклингхаузен и безчет други по-малки градчета. Комините на металургичните комбинати бълват дим, променящ завинаги климата на региона, а знайни и незнайни мъже, жени и деца, потънали в пот и сажди, пълзят в тесните тунелчета на безкрайните минни галерии, бутайки колички с въглища. Неуморно, без делник или празник. Тогава, в началото на 20. век, по тези отрудени земи се появява феномена на футболната игра. Тя постепенно и безвъзвратно си спечелва вечната обич на миньорите, откъсвайки ги от тяхното нерадостно ежедневие и давайки смисъл на монотонното им съществуване. Дори днес, след като всички мини са затворени и превърнати в индустриални паметници, по тези земи няма нищо по-вълнуващо от местните футболни дербита, чийто оглушителен отзвук отеква до най-затънтените краища на стария континент. Футболът в Рур далеч не е спорт за почивните дни в края на седмицата - той заема важна роля от ежедневието на хората в областта, а за мнозина е централно събитие в техния живот. Тази близка връзка между фенове и отбор се е пренесла от черноработниците през 60-те и 70-те години до служителите от средната класа днес.
Карта на областта Рур
Първият чисто футболен спортен клуб в местността е образуван през 1892 г. и е Витенският футболен клуб. Той е петият най-стар германски футболен клуб, разпространявайки спорта на британските емигранти на континента.
След Първата световна война големи маси германски изселници от Полша и Източна Прусия се преместват в Рур, а футболът постепенно се превръща в спорта на обикновените работници. Членуващите в Германския футболен съюз се увеличават от 161 000 през 1913 г. до близо един милион през 30-те години на века, а особено в урбанизирания индустриален район Рур все повече запалянковци започват да се идентифицират с местния си отбор. Посещенията на футболните срещи нарастват, което води до построяването на игрища с по-големи трибуни като Ведаущадион в Дуисбург и Щадион ам Ууленкруг в Есен. Спортът намира все повече своето място в пресата, а през 1926 г. по радиото е излъчен за първи път цял футболен двубой в Германия - рурският Шварц-Вайс Есен срещу долносаксонския Оснабрюк. Между 1918 и 1930 г. рурските тимове не са водещи в страната, като само Катернберг успява безуспешно да се включи на два пъти в борбата за титлата. От 1928 г. местността получава и първия си футболен доминант - Шалке 04, идващ от едноименния гелзенкирхенски квартал и основан, както е видно от името му, през 1904 г. Между 1929 и 1933 г. "кралскосините" печелят четири западногермански титли и се превръщат в символа на врящия рурски футболен казан.
ШАЛКЕ 04
Основан: 4 май 1904
Елитни години: Гаулига (11), Оберлига (16), Бундеслига (39)
Успехи: Седемкратен шампион на Германия (1934, 1935, 1937, 1939, 1940, 1942, 1958), четитикратен носител на Купата на Германия (1937, 1972, 2001, 2002), носител на Купата на УЕФА (1997)
Химн:
Великата ера на "миньорите"
През лятото на 1933 г. за първи път рурски отбор достига до финала за титлата на Германия. Шалке 04 разочароващо губи срещата за титлата от Фортуна Дюселдорф с 0:3, но след този мач се превръща в абсолютен футболен доминант на страната. Възходът на "кралскосините" се дължи на професионализирането им през 20-те години и материалното подпомагане от рудодобивната конструкция "Цехе Конзолидацион". Гелзенкирхенският отбор практикува комбинативен футбол с бързи подавания, взаимстван от британския "кик енд ръш" стил, и се налага убедително срещу другите отбори, разчитащи повече на индивидуалните качества на играчите. Стилът на Шалке се перфекционира от наставника "Бумбес" Шмид, който поема отбора през 1933 г.
Шалке 04 - любимци на нацистката власт
Град Гелзенкирхен също има принос към успехите на своя отбор, като помага за изграждането на големия за времето си стадион Глюкауф-Кампфбан (1927-28 г.). Между 1934 и 1942 г. Шалке 04 печели 6 пъти титлата на Германия, както и прешественика на турнира за Купата на Германия - Купа Чамер през 1937 г. През посочения период "кралскосините" са усилено подпомагани от управляващата нацистка партия и лично от найния фюрер Адолф Хитлер. Работническите корени на Шалке са използвани за пропагандните цели на националсоциалистите, въпреки абсурдната ситуация най-известните футболисти на отбора да носят славянски фамилии поради полския си произход. Най-добрите футболисти на "миньорите" Фриц Сцепан и Ернст Куцора открито лансират нацистките идеи и демонстрират своята близост с режима. Като цяло нацизмът в Германия носи спортната доминация на "пролетарските" работнически клубове и освен пълния хегемон Шалке 04, който до 1944 г. е "абониран" за рурската титла, на спортния небосклон изгряват звездите и на други отбори като Борусия Дортмунд, Фау Еф Ел Бохум и Рот-Вайс Оберхаузен. Характерно за 30-те години са многобройните принудителни обединяване на клубове в Германия, целящи да се утвърди по един силен отбор във всеки град според доктрината на тоталитарната власт. Най-ярък пример за такъв "суперотбор" е Бохум, формиран през 1938 г.
БОРУСИЯ ДОРТМУНД
Основан: 19 декември 1909
Елитни години: Гаулига (8), Оберлига (16), Бундеслига (40)
Успехи: Шесткратен шампион на Германия (1956, 1957, 1963, 1995, 1996, 2882), двукратен носител на Купата на Германия (1965, 1989), победител в Шампионската лига (1997), победител за Междуконтиненталната купа (1997), носител на Купата на носителите на национални купи (1966)
Химн:
Оберлига Запад
След края на Втората световна война в областта Рур, овладяна от Съюзниците през април 1945 г., всички обществени организации и спортни клубове са закрити. Преосноваванията на футболните клубове започват през септември същата година, а дотогава се провеждат срещи на сборни формации от различните градове. От сезон 1947/48 започва провеждането на първенството на Оберлига Запад, включваща 13 тима, чийто първенци играят финален кръг за шампионската титла на Германия. Две години по-късно участниците вече са 16.
Преструктурирането носи и нов водещ отбор на региона - това вече е Борусия Дортмунд, победил Шалке 04 на финала на регионалния шампионат през 1947 г. с 3:2 и успял да наложи доминацията си. Дортмундци губят финала за германската титла през 1949 г. срещу курпфалцкия тим Фау Еф Ер Манхайм с 2:3 в Щутгарт и така рурският футбол трябва да чака до 1955 г., когато Рот-Вайс Есен, воден от героя от Берн Хелмут Ран, става първият следвоенен шампион на страната, идващ от индустриалния регион. През следващите два сезона титлата е спечелена от Борусия Дортмунд, а през 1958 г. това прави и Шалке 04, което до днес остава и последната сребърна салатиера на "кралскосините".
РОТ-ВАЙС ЕСЕН
Основан: 1 февруари 1907
Елитни години: Гаулига (6), Оберлига (13), Бундеслига (7)
Успехи: Шампион на Германия (1955), носител на Купата на Германия (1953)
Химн:
Титлата на Шалке кулминационният момент на футболната доминация на работническите клубове. С образуването на оберлигите през 1947 г. силните отбори от Западна Германия отново играят в общо първенство, а 8 от 13 отбора са от Рур. Множествените местни дербита наелектризират запалянковците, а посещаемостта е най-високата в Германия. Дуисбург и Есен са особено футболни градове - от първия град са тимовете Майдерихер Ес Фау (днешния отбор Дуисбург), Хамборн 07, Дуисбургер Ес Фау и Де Еф Фау 08, а от втория - Рот-Вайс, Шварц-Вайс и Шпортфройнден Катернберг. Всички тези отбори записват поне по един сезон в Оберлига Запад! Освен успехите на традиционните отбори Шалке 04, Борусия Дортмунд и Рот-Вайс Есен, Рур се вълнува и от постиженията на по-скромните миньорски клубове като Ес Фау Зодинген през 1955 г., когато отборчето достига до финалния рунд за шампионската титла като втори отбор от местното първенство. Зодинген сензационно изкопчва 2:2 от "гордостта на Пфалц" Кайзерслаутерн, където играят петима световни шампиони. Други малки формации, достигнали до финални рундове са Шпортфройнде Катернберг (1948) и Ес Те Фау Хорст-Емшер (1950), които обаче безславно отпадат още в предварителния кръг.
Запалянковци на Георг-Мелхес-Щадион в Есен
В края на 50-те години минната дейност в Рур затихва, което води и до отслабване на влиянието на рудниците върху спорта, както и намаляване на финансирането. Отборите постепенно се принуждават да продадат най-добрите си футболисти на заможните германски тимове, опитвайки се да закърпят оскъдните си бюджети.
Последен шампион на Германия преди въвеждането на бундеслигата - Борусия Дортмунд
От 1963 г. съществува единното вече първенство на Германия - Бундеслигата. За участие в него на спортните и финансовите критерии отговарят само Шалке 04, Борусия Дортмунд и Майдерихер Ес Фау (Дуисбург), а другите отбори от Рур са разпределени в по-долните дивизии. Освен това дортмундската Борусия е и последният шампион на Германия, излъчен по старата система с финален кръг.
Първите години в Бундеслигата - борба за пари и точки
Източната извивка на стадиона в Бохум, където се намират ултрасите на отбора.
С изчезването на оберлигата между отборите в Рур изниква пропаст между нивата, в които те се състезават. Огромното мнозинство от малките германски тимове настояват да не се въвежда бундеслигата, защото така тяхното оцеляване ще бъде поставено под въпрос в долните дивизии и това ще наруши съществуващия баланс от организационно естество, централизирайки елитния спорт в големите градове. Освен това се въвежда професионален статут на играчите на отборите от бундеслигата, което още повече избистря разликата в класите между аматьорските и професионалните клубове. Друг проблем на малките - липсата на мачове с реномираните отбори от областта води и до отлив на публиката и съответно по-малко приходи от билети. Намалелите средства затварят омагьосания кръг, като карат по-скромните отбори да продават добрите си играчи, за да намерят начини за финансиране.
Въпреки че в Германия на футболните мачове още след Първата световна война се изсипват големи маси зрители, истинската фен култура в страната се заражда в късните 60-те години на ХХ век. Първият германски фенклуб е "Бохумските момчета", който се заражда през 1972 г. по английски образец и подкрепя, разбира се, своя тим Бохум. Бохумските младежи демонстрират своята клубна принадлежност чрез песни, дрехи и, когато се наложи, със сила. Те са готови да защитават честта на своя отбор.
БОХУМ
Основан: 15 април 1938
Елитни години: Гаулига (7), Оберлига (7), Бундеслига (31)
Успехи: Финалист за Купата на Германия (1968 и 1988), две участия в турнира за Купата на УЕФА
Химн:
Романтичното време на рурските дербита изглежда безвъзвратно отминало...
Тези събития съвпадат като време с икономическия упадък на областта Рур и високата безработица. Отборите се опитват да се идентифицират със своите градове, като търсят подкрепа от феновете си и най-вече от градските общини, което да им осигури стабилно съществуване. Често градските кметове са и президенти на рурските футболни клубове.
Периодът на Бундеслигата започва относително успешно за два от отборите в индустриалния регион: Майдерихер Ес Фау от Дуисбург, с треньора Руди Гутендорф, завършва първия сезон изненадващо като вицешампион, но през следващите години се свлича в долните региони на таблицата, където прави компания на своите съседи Рот-Вайс Есен и Рот-Вайс Оберхаузен. Борусия Дортмунд завършва дебютната годишна кампаия на новото първенство на четвърто място, а през следващата година спечелва Купата на Германия. "Жълто-черните" са втори през 1965/66, а тогава печелят и Купата на носителите на национални купи - първи значим европейски трофей на германски клубен отбор! Дортмундци побеждават във финала английския Ливърпул, но след това за тях започва време на упадък, достинал най-нискта си точка с изпадането във втора дивизия през 1972 г.
Фенове на "зебрите" Дуисбург
Шалке 04 започва зле представянето си в новата германска лига. След сезон 1964/65 "миньорите" не изпадат само и единствено поради фактът, че футболният съюз решава да увеличи броя на отборите в първенството от 16 на 18 и служебно оставя гелзенкирхенци в елита. Бюджетът на Шалке е закърпен донякъде с продаването на западналия им стадион "Глюкауф-Кампфбан" на градската община. Преди това президентът на отбора Ханс-Георг Кьоних се изправя пред съда за укриване на данъци. Скандален за времето си е трансферът на футболиста на Карлсруе Гюнтер Херман в Шалке през 1963 г., който нарушава тогавашното ограничение от 50 000 германски марки и води до санкции на двата клуба. Въпреки финансовите трудности и страха от изпадане, мачовете на Шалке 04 са най-посещавани в цялата страна и средно по 40 000 фенове се изсипват на "Глюкауф-Кампфбан" - нов рекорд по посещаемост в Германия.
ДУИСБУРГ
Основан: 17 септември 1902
Елитни години: Оберлига (11), Бундеслига (27)
Успехи: Вицешампион на Германия (1964), финалист за Купата на Германия (1966, 1975, 1998), полуфинал за Купата на УЕФА (1979)
Химн:
Скандалът в Бундеслигата и неговите последици
В края на сезон 1970/71 невероятен скандал разтърсва германския футбол и неговите привърженици. Президентът на хесенския клуб Кикерс Офенбах Хорст-Грегорио Канелас, навръх рождения си ден през юни 1971 г., прави необичаен подарък на журналистите и в двора на къщата си пуска на магнетофон записи от телефонни разговори във връзка с уговаряне на мачове от Бундеслигата. В следващите месеци обстойното разследване на футболния съюз и германските власти разкриват, че общо 18 срещи от първенството са били манипулирани. Преди всички, заплашените от изпадане тимове на Кикерс Офенбах и Арминия Билефелд са "инвестирали" близо един милион германски марки, за да си спечелят благоразположението на противниците си и да спасят мястото си в лигата.
В аферата участват ръководители и футболисти на рурските отбори Шалке 04 и Рот-Вайс Оберхаузен, които са изправени пред съда, заедно с трима играчи на Дуисбург. Оберхаузенци, също замесени в борбата за оцеляване, купуват 4:2 срещу Кьолн, а вратарят на "козлите" Манфред Манглиц се превръща в една от ключовите фигури в манипулацията. Като последица президентът на оберхаузенския Рот-Вайс е наказан 2 години да не участва във футболните дела.
Скандалът от 1971 г. разрушава кариерата и живота на легендарния техничар от Шалке 04 Райнхард "Стан" Либуда (вляво).
Играчите на Шалке 04 дават противоречиви показания. В продължение на години футболистите на "кралскосините" лъжливо под клетва отричат участието си в аферата и едва през декември 1975 г. те, с изключение на Клаус Фихтел, признават, че мачът им срещу Арминия Билефелд през април 1971 г. е купен за 40 000 марки. Футболистите са наказани по-късно от Есенския съд за лъжесвидетелстване. Преди всичко звучи невероятно как елитни футболисти опропастяват кариерите си срещу такива мижави суми, а като капак Шалке си навлича дружните подигравки на цяла футболна Германия. След избегнатото изпадане през 1965 г. Шалке започва да залага на работата с млади футболисти и в края на 60-те години изгражда перспективен тим, който има потенциала да се бори за челните места в класирането. Все пак до скандала "миньорите" не се класират на по-предно място от шестото, а след това се утвърждават като трета сила в страната след Борусия Мьонхенгладбах и Байерн Мюнхен. Постижението на гелзекирхенци през сезона 1971/72, когато те стават вицешампиони и носители на Купата на Германия, са засенчени от скандала по уговарянето на мачове. През 70-те години Шалке 04 е отново е безспорно най-силният отбор от Рур, като печели ново второ място през 1977 г., но след това изпада в криза и през 1981 г. за първи път изпада от елита.
Като последица от скандала през 1971 г. ГФС премахва горните граници на заплатите на професионалните футболисти и на техните трансфери и от сезон 1974/75 въвежда две втори бундеслиги, които също имат професионален статут, така че германските клубове да не се борят с цената на всички средства срещу изпадането в аматьорския футбол, което е било равнозначно на фалит. Областта Рур е зачислена към Втора Бундеслига Север и редовно участва там с 4 до 6 отбора. От 1981 г. Втора Бундеслига е вече само една, а рурските отбори там са предимно три.
Футболистите на Шалке 04 с Купата на Германия от 1972 г.
В цяла Германия интересът към футбола след скандалните разкрития спада рязко. През сезон 1972/73 е отбелязана рекордно ниска посещаемост в историята - средно по 16 000 зрители на мач. Световното първенство в Западна Германия през 1974 г. слага началото на постепенната реабилитация на футболистите и постепенно зрителите започват да се завръщат. На фона на празните стадиони в страната, ситуацията в Рур традиционно е по-добра, въпреки липсата на участия в европейските турнири. Борусия Дортмунд се завръща в елита от 1976 г., но се представя средняшко и през 1985/86 отново се бори срещу изпадането. Дуисбург изгражда силен отбор в края на 70-те години и тогава "зебрите" достигат чак до полуфинал за Купата на УЕФА. След това следва падението на отбора, изпаднал във втора дивизия през 1982, а в трета - през 1986 г. Рот-Вайс Есен окончателно изпада от Първа Бундеслига през 1977 г. и остава извън елита и до днес. Единственият постоянен отбор е Бохум, първодивизионен от 1971 г., който се задържа в първа лига, но в почти всички случаи бохумците се борят за мястото си в групата - понеже успяват да сторят това всеки сезон, те си спечелват прозвището "неизпадащите". Финансовото състояние на рурските клубове е плачевно, а освен Борусия Дортмунд и Шалке 04, които са на ръба на фалита, поради материални неуредици са отнети професионалните лицензи на Рот-Вайс Есен и Вестфалия Херне.
В Рур още в първите години от основаването на фенклубовете се стига до изстъпления преди и след футболни срещи, отразени мащабно от пресата. Преди Световното първенство през 1974 г. на практика през всяка седмица се съобщава за боеве и хулигански прояви, а реакцията на държавата се изразява в силно полицейско присъствие около гостуващите фенове. В резултат на цялата радикализация умерените фенове се отблъскват от посещенията на стадионите, поради нежеланието да се срещат с ултрасите. Създават се десни фенгрупировки като "Борусенфронт" от Дортмунд и "Гелзенсцене" от Гелзенкирхен, които попадат по страниците на вестниците със своите негативни прояви, тъй като използват спортните трибуни за място, където да представят своите идеологически виждания. Взаимстваните от Англия хулигански боеве и прояви затвърждават в обществеността образа на футболния фен като крайнодесен бияч. Постепенно многобройни фенпроекти смекчават суровостта, като съвместната организация на феновете на Борусия и Шалке получава наградата на германска еврейска организация през 2007 г. за успешните опити срещу антисемитизма и ксенофобията по стадионите. До днес обаче десният радикализъм все още се наблюдава при някои от по-младите запалянковци.
Деветдесетте години: нови успехи в Рур
"Жълтата стена" в Дортмунд - най-голямата трибуна за правостоящи в Европа.
Основна причина за упадъка на рурските отбори е липсата на професионална организация в клубните структури. Повечето президенти в областта ръководят своите отбори "на добра воля" и се затрудняват, когато трябва да реализират печалба от дейността на подопечните им отбори. В края на 80-те години най-адекватно на моментната обстановка реагира Борусия Дортмунд и отборът променя своята политика с назначаването на президента Герд Нибаум и директора Михаел Майер, които променят имиджа на клуба, неговата организация и дейност. Така Борусия се превръща в представител на град Дортмунд за цялата страна. Приходите в клубната каса идват не само от билети, но и от телевизионни права, реклама и фенартикули.
Така спортните успехи отново се завръщат по рурските стадиони. Още през 1989 г. Борусия Дортмунд печели Купата на Германия и предизвиква бум в зрителския интерес. Три години по-късно под ръководството на треньора Отмар Хитцфелд отборът става вицешампион и през следващия сезон играе във финала за Купата на УЕФА. Приходите са инвестирани в нови играчи и така се изгражда още по-силен отбор, спечелил шампионската титла на Германия през 1995 г.. Титлата е защитена през следващия сезон и така сребърната салатиера за пети път пристига в Дортмунд. Борусия играе успешно и на международната сцена - през 1997 г. е спечелена Шампионската лига и Междуконтиненталната купа.
Играчите на Борусия Дортмунд със сребърната шампионска салатиера
След световната титла на Германия през 1990 г. футболът си връща популярността си сред населението, а живите футболни предавания по телевизията се превръщат във вълнуващо преживяване. Областта Рур се радва на най-посетените футболни срещи в цяла Германия, а всеки сезон поставя нови и нови рекорди по брой зрители. Организираните фенове реагират късно на промените, като се опитват да се дистанцират от комерсиализирането. Най-крайните фенове се обединяват в ултра-движение. Ултрасите са особено верни привърженици, които са готови да дадат всичко за любимия си отбор, ревностно пазят футболните традиции и яростно отричат глабализирането и комерсиализирането на футбола, които го превръщат в "мейнстрийм" явление. Въпреки че дортмундските фенове твърдят, че са политически неутрални, техните акции говорят повече за десен екстремизъм и тоталитарна философия.
Поради радикалната разлика в клубното управление пропастта в класите между Борусия Дортмунд и другите рурски тимове се задълбочава бързо и все повече. Единствено Шалке 04 е в състояние да се противопостави на "жълто-черните" в средата на 90-години и да им подражава по структуриране и организация. Гелзенкирхенци успяват да се превърнат в постоянна величина в бундеслигата, а техният знаменит тим от "евробойци" печели Купата на УЕФА през същата 1997 г., толкова успешна за футболен Рур. Приходите от успехите са вложени в подобряване на качеството на отбора и в строежа на нов стадион - това е мултифункционалната Арена ауф Шалке (Фелтинс-Арена). Борусия Дортмунд пък подобрява и модернизира Вестфален-Щадион (Зигнал-Идуна-Парк), който днес е най-големият чисто футболен стадион в Германия. През 90-те години първодивизионен футбол се играе и в Дуисбург, Бохум и бохумското предградие Ватеншайд, въпреки че участието на тези отбори не е белязано от особени успехи или многобройна публика. Единствено Рот-Вайс Есен може да си съперничи по брой привърженици с другите рурски колоси Борусия Дортмунд и Шалке 04, но есенци така и не успяват да постигнат нещо по-значимо от борбата за оставане във Втора Бундеслига.
Юрген Колер с купата от Шампионската лига през 1997 г.
В края на 2004 г. Борусия Дортмунд изпада в тежка финансова криза, след като клубното ръководство безуспешно се опитва да вдигне цената на акциите на Борусия на борсата чрез скъпи нови покупки (между 1998 и 2002 г. само за нови грачи са похарчени близо 100 милиона евро), както и за реконструкцията на Вестфаленщадион. За да се спаси отборът от фалит спешно се назначават икономически специалисти, които успешно се справят със финансовите си задачи, но дортмундският клуб претърпява тежък удар, който го вади и до днес от топ-отборите на Германия. След седмата, и последна засега титла на дортмундци през 2002 г., ключовите играчи на отбора са продадени, за да се покрият неотложните разходи, а техни адекватни заместници не са намерени. Така през втората половина на първото десетилетие на XXI век жълто-черните редовно завършват в средата на таблицата за първенство.
Носител на Купата за 2002 г.: Шалке 04
Шалке 04 също трябва да се справя с неотложни финансови проблеми след 2006 г., които частично се облекчават след сключването на многомилионен спонсорски договор с руската газова компания "Газпром". Преди началото на сезон 2009/10 ръководството на "кралскосините" оповестява стряскащи числа, показващи големите дългове на отбора. Треньорското ръководсто е поставено под натиск да работи с наличните играчи, без да се надява на нови скъпи попълнения, като дори се допускат продажби на важни играчи. В спортно отношение Шалке се изгражда като един от най-силните германски тимове и през XXI век завършва три пъти като вицешампион и дори пропуска титлата по драматичен начин в края на сезона 2000/01. Купата на Германия е спечелена през 2001 и 2002 г., а гелзенкирхенци редовно участват в европейските клубни турнири.
Ултраси на Рот-Вайс Оберхаузен на Нидеррайнщадион в Оберхаузен
Освен Борусия Дортмунд и Шалке 04, редовно в Първа Бундеслига участва и Бохум, а спорадични появявания прави и Дуисбург. Днес "зебрите" са във втория германски ешелон, заедно с "детелините" от Рот-Вайс Оберхаузен.
РОТ-ВАЙС ОБЕРХАУЗЕН
Основан: 18 декември 1904
Елитни години: Гаулига (9), Оберлига, Бундеслига (4)
Успехи: полуфинал за Купата на Германия (1999)
Химн:
Ревир-дербита
Въпреки многото отбори в региона и големият брой на сблъсъците между тях през годините, един двубой изпъква над всички и се налага до днес като най-яростният и най-напрегнатият сблъсък на Рур: Шалке 04 срещу Борусия Дортмунд. Дербито между двата най-успешни отбора вълнуват футболните маси и наелектризират въздуха в индустриалната област както никой друг мач. Близостта на Дортмунд и Гелзенкирхен и фактът, че феновете на отборите от тези градове се срещат всеки ден на работа по миньорските конструкции, създават една особена атмосфера, която се прехвърля от мините на стадионите.
Съперничеството между тези два тима се заражда след Втората световна война, за разлика от други знаменити дербита като например шотландското "Олд Фърм" или аржентинското "Ел Суперкласико", като и двата рурски отбора имат сходен работнически произход, без да се различават на класово или религиозно ниво. Едва през втората половина на ХХ век Борусия става равностоен на гелзенкирхенския клуб и има сили да му се противопостави. Борусия и Шалке възникват в работнически квартали, като обединяват под общото фенство местните германци с многото емигранти от Полша и Източна Прусия и така успешно осъществяват и социална функция. Дори днес, когато германското общество е много по-различно от това преди век, тези два тима са обща страст на хора с всякакви професии, вяра, пол и раса.
Шалке 04 печели Купата на УЕФА през 1997 г. на стадион "Джузепе Меаца" в Милано.
След три срещи в средата на 20-те години, Борусия и Шалке заиграват заедно в елитната гаулига от 1936 г., след като дортмундците успяват да се класират там. През 30-те години Шалке 04 определящ за футбола в целия Трети райх и няма никаква конкуренция в Рур, като печели мачовете си със забележителна лекота. Поради голямата разлика в класите, първоначално не можем да говорим за дерби между днешните съперници, напротив - след първата титла на "кралскосините" през 1934 г. влакът на футболистите от Гелзенкирхен е посрещнат с френетична радост на дортмундската гара. От там шампионите са ескортирани до площада пред кметството в Дортмунд, където тържествено са вписани в почетната книга на града.
Общата равносметка е плачевна за дортмундската Борусия - 14 загуби от 16 срещи с Шалке в гаулигата, а дори, когато "жълтите" са втори след "кралскосините" в дивизията, през сезони 1937/38 и 1941/42, те не успяват да ги победят. Единствената победа на Борусия преди края на войната е минималното 1:0 през октомври 1943 г., когато националът от Дортмунд Аугуст Ленц вкарва победното попадение. В края на 40-те и през 50-те години Борусия успешно се развива в равностоен опонент на Шалке 04. След края на войната, още при първото рурско дерби, дортмундци печелят с 3:2 и стават шампиони на Вестфалия. В новообразуваната Оберлига Запад "жълто-черните" стават трикратен първенец и в това първенство се представят по-добре от "миньорите" от Гелзенкирхен.
Следвоенните години са периодът, когато се заражда кръвното съперничество между двата рурски колоса, тъй като тогава Борусия се превръща в равностойна алтернатива на Шалке в областта и сблъсъците между тези тимове преминават с променливо надмощие - през 60-те и 90-те години по-силни са дотмундци, а през 70-те и следващите години - гелзенкирхенци. Така от десетилетия т. нар. "ревир-дербита" (от немски: Revier - област, регион; в Германия областта Рур е получила известност като Ревир; думата се използва още веднъж в Бохум, когато Рурщадион е прекръстен на Ревир-Пауър-Щадион преди няколко години) са истински празник в Рур и нерядко считаният за аутсайдер отбор печели.
Двата отбора днес са най-популярните в Рур и околностите и единствено рекордният шампион на Германия Байерн Мюнхен може да се сравнява с тях. Продадените сезонни абонаментни карти на Шалке 04 и Борусия Дортмунд са повече от 40 000, което предпоставя почти всеки мач в Дортмунд и Гелзенкирхен да се играе пред пълни трибуни. Легендарни са "Северната извивка" на Фелтинс-Арена, където стоят ултрасите на Шалке, и "Южната трибуна" на Зигнал-Идуна-Парк, известна като "Жълтата стена" - най-голямата трибуна за правостоящи в цяла Европа - домът на дортмундските ултраси.
Момент от мача на "вечните съперници" през есента на 2009 г.
До днес между Шалке 04 и Борусия Дортмунд са изиграни общо 134 официални срещи. От тях 54 са спечелени от гелзенкирхенци, 45 - от дортмундци, а 35 завършват наравно. Головата разлика е 267:207 в полза на Шалке. Първият мач между двата съперника се играе на 3 май 1925 г. в град Херне и завършва 4:2 за Шалке 04. Последният засега двубой е спечелен с 1:0 пак от "кралскосините" при гостуването им в Дортмунд на 26http://forum.gong.bg/ucp.php?i=main&mode=drafts&edit=1501 септември 2009 г. Ето и някои от по-забележителните резултати:
Между двете световни войни:
16 януари 1927: Дортмунд–Шалке 2:7 (първи мач между съперниците), 7 март 1937: Дортмунд–Шалке 0:7, 30 януари 1938: Дортмунд–Шалке 3:3 (първи незагубен мач за Дортмунд), 18 септември 1938: Шалке-Дортмунд 6:0, 12 март 1939: Дортмунд–Шалке 3:7, 10 декември 1939: Шалке-Дортмунд 9:0, 4 февруари 1940: Дортмунд–Шалке 0:7, 20 октомври 1940: Шалке-Дортмунд 10:0, 30. ноември 1941: Дортмунд–Шалке 1:6, 22 март 1942: Шалке-Дортмунд 6:1, 26 декември 1942: Дортмунд–Шалке 0:7, 14 ноември 1943: Дортмунд–Шалке 1:0 (първа победа на Борусия)
Оберлига Запад (победи с повече от три гола и други резултатни мачове):
16 октомври 1949: Дортмунд–Шалке 5:1, 22 февруари 1959: Шалке-Дортмунд 1:5, 20. септември 1959: Шалке-Дортмунд 5:0, 24 януари 1960: Дортмунд–Шалке 6:3
Първа Бундеслига (победи с повече от три гола):
26 септември 1964: Шалке-Дортмунд 2:6, 20 април 1968: Дортмунд–Шалке 4:0, 26 февруари 1966: Дортмунд–Шалке 7:0, 12 ноември 1966: Дортмунд–Шалке 6:2, 25 ноември 1978: Шалке-Дортмунд 5:1, 10 декември 1985: Шалке-Дортмунд 6:1, 23 септември 2000: Дортмунд–Шалке 0:4.
Другите рурски дербита, включват отборите на Дуисбург, Бохум, Рот-Вайс Оберхаузен, Рот-Вайс Есен и Ватеншайд 09. През 90-те години тимът от бохумското предградие Ватаншайд успява да се изкачи в германския елит и заедно с Бохум изиграва няколко вълнуващи дербита.
Стадионите в Рур
ВАТЕНШАЙД 09
Основан: 1909
Елитни години: Бундеслига (4)
Успехи: Класиране в Първа Бундеслига (1990)
Химн:
След като първите официални мачове в Рур се провеждат в най-добрия случай на оградени поляни, взривът в зрителския интерес през 20-те години кара организаторите да започнат да строят "истински" футболни стадиони. Първите арени в Рур са снабдени, освен с футболен терен, и с колоездачна или лекоатлетическа писта, като се ползват за различни мероприятия. Първото голямо съоръжение в региона е Ведаущадион в Дуисбург, наречен на едноименния парк, където се намира то. 4 години по-късно е построен Швелгернщадион, отдалечен само на няколко километра от Ведаущадион. През 1928 г. в Дортмунд е открит Щадион Роте Ерде, а в Гладбек - Фестише Кампфбан. И двата стадиона са с маратонска арка и до днес напомнят за духа на своето време.
Глюкауф-Кампфбан днес - първият стадион на Шалке 04
Където градските управи не предприемат строителни дейности, футболните клубове сами имат инициативата. Съществуват случаи и на построяване на игрища с трибуни от миньорски общнисти за местни отбори - в Зодинген през 1928 и в Еркеншвик през 1929 г. В Гелзенкирхен Шалке първоначално играе на игрището на Гренцщрасе с капацитет 5 000 зрители, докато през 1928 г. не открива Глюкауф-Кампфбан. В Есен през 1922 г. е построен Щадион ам Ууленкруг (35 000 места) на местния Шварц-Вайс, а в Херне през 1934 г. е открит стадионът Шлос Щрюнкеде. Рот-Вайс Есен открива своя Георг-Мелхес-Щадион през 1939 г., който притежава дървена трибуна, побираща 25 000 души, а през 1956 г. този есенски стадион е първият в Германия с електрическо осветление. Днес особеното на Георг-Мелхес-Щадион е, че той има само три трибуни, тъй като западната е съборена поради опасност от срутване.
Днес Щадион Роте Ерде е използван за срещите на аматьорския отбор на Борусия Дортмунд.
След Втората световна война разрушените стадиони се възстановяват в голямата си част, а на някои места се строят и нови съоръжения. В Зодинген през 1953 г. се открива стадион Глюк-Ауф, а в Хорст-Емшер за сезон 1948/49 - Фюрстенбергщадион, след като в първия сезон на отбора в оберлигата се рита на сгурия. Все пак тези стадиони не са пригодени за големи събития и когато Зодинген получава правото да играе във финалния рунд на германското първенство, отборът провежда домакинствата си в Гелзенкирхен.
Георг-Мелхес-Щадион в Есен
Следващият строителен бум е през 70-те години. За световното първенство в Западна Германия през 1974 г. в страната се изграждат големи футболни арени с капацитети над 50 000 места, а гелзенкирхенският Паркщадион и дортмундският Вестфаленщадион са само някои от тях. Последният е пригоден само за футбол и днес е най-големият от този тип в Германия. Първоначално Вестфаленщадион е за 54 000 запалянковци, но след множество ремонти и преустройства към момента побира над 80 000 души. В Бохум също е построена арена без лекоатлетическа писта - Рурщадион, който и до днес се смята за един от най-красивите германски стадиони. за разлика от първите два стадиона, Паркщадион на Шалке има писта около игрището и бързо се превръща в старомоден и неуютен. След спечелването на Купата на УЕФА в края на 90-те години, "кралскосините" започват през 1998 г. да строят нов стадион - "АренаАуфШалке", открит през 2001 г. Ултрамодерната гелзенкирхенска арена предлага забавления от нов тип и освен футбол, там се организират концерти и шоу програми. ВИП ложите, многото реклами, магазини и ресторанти силно показват напредналото комерсиализиране на футбола и отдалечаването на Шалке от своите корени - много критици посочват, че "миньорите" вече не са отбора на "малките хора".
Паркщадион в Гелзенкирхен
Последното значително преустройство на стадион в Рур е превръщането на дуисбургския Ведаущадион в чисто футболна арена под името Ем Ес Фау-Арена (открита през 2004 г.). Лорхайдещадион във Ватеншайд също е модернизиран през последните години и днес е най-използваният стадион в областта за лекоатлетически състезания. Ватеншайд 09 обаче стремително запада и в момента се представя средняшко в петодивизионната дивизия Оберлига Нордрайн-Вестфален. Много от старите стадиони не са ремонтирани и навяват носталгия за ранните футболни години. Ако не бъдат санирани в близко бъдеще, те ще могат да се използват само при силни ограничения на капацитета им.
Фелтинс-Арена, открита през 2001 г.
Зигнал-Идуна-Парк в Дортмунд
Един от най-красивите германски стадиони - Ревирпауър-Щадион в Бохум
Старият Ведаущадион в Дуисбург
Новата Ем Ес Фау-Арена, на мястото на Ведаущадион
Нидеррайнщадион в Оберхаузен
Лорхайдещадион във Ватеншайд
Няма коментари:
Публикуване на коментар