Никой не вярва, че на треньора ще се наложи да изпълни обета си. Депортиво категорично губи от действащия европейски първенец Милан с 1:4 в четвъртфинал от Шампионската лига през сезон 2003/04 и изглежда почти сигурно отпаднал. Само за 10 минути италианците успяват да изравнят резултата след щастливата преднина с един гол на испанците и след това с изключително красива игра нанизват още 3 гола на безпомощните си съперници. 21-годишният талант Кака бележи два гола, като демонстрира превъзходните си качества. Еуфорични са и коментарите на италианската преса: "Шедьовър на Милан" е голямото заглавие на "Гадзета Делло Спорт". Вестникът добавя: "Росонерите правят ювелирен подарък на футболния свят с едни от най-красивите 10 минути в историята за последните 20 години." Патронът на червено-черните Силвио Берлускони също тържествува, като още на трибуните на "Джузепе Меаца" обявява тогавашния Милан за "най-добрата единадесеторка за всички времена на клуба". На испанците първоначално им е трудно да повярват в своите минимални шансове. След последния съдийски сигнал в Милано нападателят Алберт Луке разочаровано споделя за протокола: "1:4 е прекалено много срещу такъв отбор."
Видео от първия мач на 23 март 2004 г.
"...тогава всичко е възможно"
Две седмици по-късно прогнозите в Испания са малко по-оптимистични. През този период наставникът на Депортиво Хавиер Ирурета е успял да възстанови надеждата в себе си и да я предаде на своите възпитаници. "Молим се да вкараме ранен гол. Ако отбележим в първите 10-15 минути може би ще разколебаем Милан. Тогава всичко е възможно." Все пак Ирурета не смее да мечтае по-далеч от разколебаването. Трябва да се има предвид, че тогавашните "росонери" се считат от журналистите като най-силния отбор в света - опитни футболисти като Паоло Малдини и Кафу образуват, заедно с изключителни играчи като Алесандро Неста, Кларънс Зеедорф, Дженаро Гатузо и Андрий Шевченко, сработена смес, подсилена от талантливите Андреа Пирло и Кака.
В очите на повечето обикновени наблюдатели надеждите на Ирурета не са нещо повече от вкопчване на удавник в сламка. Дотогава никога един отбор не е преодолявал 3 гола пасив след първия си мач в елиминациите на Шампионската лига. И сега скромния Депортиво Ла Коруня да разбие световния хегемон Милан? Същият Милан, който размазва галисийците и миналия сезон в най-силния европейски турнир с 4:0 по пътя си към титлата? Изключено.
Здраво стъпилият на земята Ирурета обаче успява да ижектира вярата в крайния успех на своите момчета. Още с началния сигмал на ответния мач в Ла Коруня синьо-белите натикват миланистите в тяхното поле и започват да редят атака след атака. Молитвите на техния треньор са чути: психологически важният първи гол пада още в 5. минута. С гръб към вратата Валтер Пандиани получава топката от Луке в наказателното поле, обръща се светкавично, пазен от Малдини, и шутира точно в десния долен ъгъл. Едва тогава мрачните физиономии на зрителите на градския стадион Риасор се разведряват и те аплодират голмайстора. Оживлението на публиката продължава да се събужда, когато тя вижда, че техните любимци продължават да атакуват още по-устремено и да създават нови и нови положения. Само три минути след откриването на резултата Виктор удря външната част на италианския страничен стълб, а головите ситуации се сменят всяка минута. Звездният отбор на Милан, въпреки че е надигран, продължава да се държи като фаворит и не се поддава на емоциите. Той се надява, че скоро ще може да използва контраатаката срещу един толкова нападателно играещ противник и така ще реши всичко, без да се стига до усложнения. Но това просто не се случва. От една страна, защото Милан играе много неточно в нападение в онзи двубой, а от друга - защото защитата на Депор влиза безкомпромисно във всяко едно единоборство срещу мислещите вече за полуфинала нападатели на "росонерите". Така атаката на италианския тим, формирана от Шевченко и Йон Дал Томасон, не играе никаква роля в срещата. Само в един случай миланистите навлизат опасно в половината на своите домакини. В 19. минута Кака излиза сам срещу испанския вратар Хосе Молина и го преодолява, но стражът някакси успява да протегне ръка и да избие топката, спасявайки сигурното изравняване.
От този момент до края на терена има само един отбор - този на Депортиво, носен напред от еуфоричната си публика. Вратарят на Милан Дида с изключителните си и атрактивните си намеси успява да спаси цял куп от удари към вратата си. Но Дида нямаше да е себе си, ако не сменяше бляскавостта на спасяванията със сянката на грешките. Така става и тогава. В 35. минута той пропуска центриране на Луке и Валерон без проблем вкарва втори гол с глава от няколко метра. Едва тогава италианците осъзнават, че цялата работа може да свърши доста неприятно и опитват да покажат ответна реакция, но вместо нея зрителите виждат поредица от нервни отигравания. Иначе убедителните и хладнокръвните миланисти вече изостават с 0:3 на почивката след ново попадение в 44. минута. Луке, сам изработил първите два гола и всъщност изгубил всякаква надежда след първия мач, преодолява двама бранители и праща прецизно топката в близкия ъгъл на Дида, все едно това е най-лесното нещо на света.
Сега просто не се отпускайте!
При това развитие на срещата-реванш Депортиво продължава напред със своя гол на чужд терен. Искрата на надеждата блести на Риасор, а в съблекалнята на домакините се случват сцени, предизвикващи умиление, когато играчите взаимно се опитват да си наложат постоянство и да си внушат, че просто не бива да се отпускат през второто полувреме. Всеки футболист на Ла Коруня се чувства длъжен да каже нещо от себе си и така да подсили отборния дух. Едва след намесата на един от старите играчи в тима Ирурета успява да успокои обстановката, да вземе думата и да каже няколко тактически наставления.
Но може би щеше да е по-добре ако треньорът си беше замълчал, защото опитите му да наложи дефанзивен стил стават на пух и прах. Предчувствайки отпадането Милан реагира веднага след подновяването на играта и Томасон стреля опасно към Молина. Попадение за италианците би ги върнало отново в двубоя. Датчанинът стига до границата на наказателното поле на Депортиво, но ударът му минава встрани от вратата. Това предупреждение е достатъчно за испанците и те отново се втурват в атаки, контролирайки стриктно случващото се на игрището чрез повишено владение на топката. Въпреки опасните удари на Депортиво до нов гол се стига чак в 76. минута, когато шутът на влезлия в игра Фран рикошира в крак на защитник и за четвърти път навестява мрежата на Дида. 4:0! Чак тогава Милан се опитва да наложи своята игра и да върне поне едно животоспасяващо попадение. Техният гол, който би означавал продължения, така и не пада. Филипо Индзаги и Руи Коща, които Карло Анчелоти е пуснал в игра, също не успяват да поразят вратата на домакините, където пази отличният Молина. Останалото свършва безукорната защита на Депортиво.
Депортиво Ла Коруня успява да сътвори истинско футболно чудо и отстранява Милан, класирайки се за полуфиналите на Шампионската лига. Вероятно най-силният отбор на планетата категорично е надигран и трябва да се примири със злобните нападки на италианските медии. "Краят на света се случи на Риасор", гърми "Гадзета делло Спорт". Но журналистите грешат. Истинският край на света за "росонерите" се случва година по-късно, когато те отново пропиляват аванс от три гола, но този път за едно полувреме и то на финала срещу Ливърпул.
А Хавиер Ирурета? Той променя малко своето обещание, дадено преди мача. Той ще измине обещаната дистанция, но само ако неговият отбор се класира на финала. За негово щастие, или може би нещастие, усилията му са спестени, защото на полуфинала Депор отпада от по-късниия победител в турнира Порто, воден от Жозе Моуриньо. Така испанският наставник извървява пътя на Яков след края на сезона, коленичи пред олтара в катедралата и избухва в горчиви ридания.
Видео от втория мач на Риасор на 7 април 2004 г.
Кратка статистика:
ЧЕТВЪРТФИНАЛ ЗА ШАМПИОНСКАТА ЛИГА, СЕЗОН 2003/04:
ДЕПОРТИВО ЛА КОРУНЯ - МИЛАН 4:0 (3:0)
Депортиво Ла Коруня: Хосе Молина, Жорже Андраде, Мануел Пабло, Нуредин Найбет, Енрике Ромеро, Виктор Санчес, Хуан Карлос Валерон (90. Джалминя), Мауро Силва, Серхио (87. Алдо Душер), Алберт Луке (66. Фран Гонсалес), Валтер Пандиани. Треньор: Хавиер Ирурета.
Милан: Дида, Алесандро Неста, Джузепе Панкаро (77. Руй Коща), Паоло Малдини, Кафу, Дженаро Гатузо, Андреа Пирло (59. Сержиньо), Кларънс Зеедорф, Кака, Андрий Шевченко, Йон Дал Томасон (67. Филипо Индзаги). Треньор: Карло Анчелоти.
Голове: 1:0 Валтер Пандиани (5.), 2:0 Хуан Карлос Валерон (34.), 3:0 Алберт Луке (44.), 4:0 Фран Гонсалес (76.)
Съдия: Урс Майер (Швейцария)
Зрители: 29 000
Стадион: Риасор, Ла Коруня
Дата: 7 април 2004 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар