Роденият в Мозамбик на 25 януари 1942 г. нападател вкарва девет гола в турнира на Острова. Това е първото участие на Португалия на световни финали, но 24-годишният Еузебио си извоюва славата на футболно божество.
Във финала за КЕШ през 1963 г. Еузебио, с екипа на Бенфика, изпреварва Чезаре Малдини. Но капитанът на италианския Милан и баща на не по-малко известния Паоло Малдини тържествува в края. Еузебио вкарва гол на стадион Уембли, но "росонерите" печелят с 2:1. Година преди това португалския клуб, воден от своя легендарен нападател, се възкачва на европейския клубен трон след два гола на Еузебио и победа с 5:3 срещу Реал Мадрид. Алфредо ди Стефано и Ференц Пушкаш са безсилни тогава.
Още като юноша футболистът демонстрира сила, бързина и пъргавост - по-късно мнозина го сравняват с пантера - в своята африканска родина за Спортинг Клуб Луренсо Маркеш. Двата лисабонски колоса Бенфика и Спортинг забелязват нешлифования диамант, който играе в бившата португалска колония на Индийския океан. Започва истинско наддаване за таланта, което в крайна сметка е спечелено от Бенфика.
След 3:1 срещу Унгария в първия мач от Мондиал'66, съиграчите на Еузебио надделяват и срещу България. Българите са победени с 3:0, а звездата на португалците се радва на заден фон на снимката.
Еузебио омагьосва Реал
Трансферът на чернокожия африканец се оказва истинска шестица от тотото за лисабонския реномиран клуб, за когото 18-годишният през 1960 г. Еузебио играе в продължение на 14 сезона. Само две години след пристигането му в Лисабон Бенфика печели Купата на европейските шампиони, като в паметния финал побеждава "кралския" Реал Мадрид, воден от самия Алфредо ди Стефано.
Еузебио дава на португалския футбол сила и самоувереност. С него в състава си, смятаните за аутсайдери иберийци, се превръщат в претендент за световната титла в родината на най-популярната игра. И всички тези, които дотогава само са слушали за футболното изкуство на феноменалния нападател, сега могат да видят играта му с очите си. И Еузебио изпълнява всички очаквания, нещо повече - той дори ги надминава!
В последния мач от предварителната група на СП 1966 Португалия побеждава действащия световен шампион Бразилия с 3:1. На снимката Еузебио се грижи за падналия на тревата Пеле.
Двойният удар на Еузебио срещу Бразилия
След победи в предварителните групи срещу Унгария (3:1), България (3:0) и световния шампион Бразилия - при 3:1 над "селесао" "черната пантера" бележи два гола срещу Пеле и компания - португалците се класират на четвъртфинал.
Знаменит мач. Противникът се казва Северна Корея. Азиатците изненадващо побеждават Италия, достигат до фазата на директните елиминации и на ливърпулския Гудисън Парк пред 50 000 зрители водят с 3:0 след 25 минути игра срещу Португалия.
Еузебио е предизвикан. Той отговаря. "Пантерата" захапва съперника един, два, три...четири пъти - след 59. минута срещата е обърната! Крайният резултат е 5:3 за европейците, а на полуфинала чакат домакините от Англия.
След три победи в предварителната група португалците срещат Северна Корея, изненадващо преодолели Италия и Чили. След 25 минути корейците водят с 3:0, но след това удря часът на "пантерата". Еузебио нанизва 4 гола и обръща мача. На снимката чернокожият нападател се надиграва с пазача си Рим Сун.
Горчивите сълзи на Еузебио
Там португалците се провалят - въпреки че грубият и не винаги честен Ноби Стайлс си намира майстора в лицето на Еузебио. "Наистина загубихме полуфинала, но португалският футбол беше един от най-големите победители в турнира", размишлява Еузебио по-късно, чиито горчиви сълзи след поражението се изместени от обичайния му тих смях, почти кикот. Това е гордият смях, с който тъмнокожият примерен футболист винаги реагира на расистките провокации и обиди по световните стадиони. След 64 мача за националния отбор, в които той бележи 41 попадения, нападателят прекратява кариерата си с националната фланелка.
За клубния си тим Бенфка Еузебио продължава да играе. След 11 титли на Португалия и 5 купи на страната "черната пантера" се сбогува с Лисабон през 1974 г. и заминава за Северна и Централна Америка, където завършва футболния си път. Контузия в коляното през 1978 г. го принуждава окончателно да спре с футбола на състезателно равнище.
В полуфинала португалците срещат домакина Англия. С гола си от дузпа Еузебио изравнява резултата на 1:1 и дава надежда на своите съиграчи.
Статуя за Еузебио
Бенфика почита Еузебио, който по време на Европейското първенство в Португалия през 2004 г. е посланик на своята (втора) родина, с бронзова статуя пред своя стадион Ещадио де Луж. За неговите 317 гола в 301 мача от първенство, за неговата вярност и за неговия нежен смях.
В петия си мач от световното първенство Португалия е победена за първи път. Тя губи с 1:2 от Англия, а Еузебио (вляво) е следван плътно по терена от персоналния си пазач Ноби Стайлс.
След загубата с 1:2 от домакините Еузебио не може да сдържи сълзите си. Роденият в Мозамбик нападател надминава всички очаквания и отбелязва цели 9 попадения в турнира. В края португалците завършват трети след победа на "малкия финал" с 2:1 срещу СССР. Еузебио, който извежда Португалия толкова напред при първото участие на страната на световно първенство, се превръща в жива легенда.
Еузебио пленява футболните запалянковци не само с уменията си на игрището, но и с мекия и нежния си смях. Роденият през 1942 г. нападател обаче се предава на мъката след загубата от англичаните.
През 1960 г. Еузебио пристига от мозамбикската си родина в пристанищния град Лисабон, а Бенфика печели наддаването за него с градския съперник Спортинг. След 11 титли и 5 купи на Португалия, нападателят се сбогува с португалската столица. На снимката таранът атакува вратата на Селтик Глазгоу в четвъртфинал за Купата на УЕФА през 1969 г.
Еузебио също има заслуга за избирането на Португалия като домакин на ЕП 2004. Той обаче е разочарован от загубата на финала на неговите сънародници от Гърция с 0:1. По време на своята активна кариера Еузебио е уважаван за своето спортсменство.
В годината на световното първенство 1966 играчът на Бенфика е избран и за "Футболист на годината".
През сезон 1972/73 Еузебио печели "Златната обувка" за най-добър реализатор на Европа. "Сребърната обувка" е за централния нападател на Байерн Мюнхен Герд Мюлер (до Еузебио на снимката).
Няма коментари:
Публикуване на коментар