Драмата от Берн

Германските запалянковци изпитват задоволство и радост, когато говорят за световното първенство по футбол в Швейцария през 1954 г. "Чудото от Берн" е станало неразделна част от германската следвоенна история, но пък има и обратна страна на медала. За Унгария, чийто "дрийм тийм" губи финала от момчетата на Хербергер с 2:3, турнирът е по-скоро трагедия. Към това капитанът на унгерците Ференц Пушкаш се смята за един от най-добрите футболисти за всички времена.

Още на крехката възраст от 16 години Пушкаш се доказва в унгарската първа лига с екипа на Кишпещ Будапеща, по-късно преименуван на Хонвед. Година след това идва и повиквателната за националния отбор. Роденият в Будапеща футболист бързо получава правото да носи капитанската лента на унгарския национален "вундертим", който е наричан така поради своята тотална доминация за период от няколко години.

През 1952 г. унгарците печелят златните медали от олимпийските игри в Хелзинки, а година след това идва и легендарния мач срещу Англия на Уембли. До този момент непобедимите у дома англичани са буквално премазани от Унгария. С отличен нападателен футбол маджарите помитат "трите лъва" с 6:3. Срещата, в която Пушкаш бележи две попадения, влиза във футболните анали като "мачът на века".

Пушкаш е капитанът на Унгария, извел съотборниците си на бернския Ванкдорфщадион през 1954 г. Другият капитан обаче печели крайната победа - хората на Валтер надделяват с 3:2.

Фаворитът се проваля на финала

С оглед на тези впечатляващи постижения и на факта, че Унгария е непобедена в периода 1950-1954 г., "вундертимът" отпътува за Швейцария като големият фаворит за първото място. И там първоначално всичко върви по план, а унгарците преодоляват противник след противник по пътя си към финала, където обаче чака Западна Германия. Останалото е известно! Германците печелят сензационно, стават световни шампиони и нанасят най-горчивото поражение във футболната история на маджарите.

Самият Пушкаш дълго време само наблюдава турнира, без да играе в него. Още във втория мач от предварителната група той се контузва и това го изважда от игра за две срещи. Чак на финала той отново е на линия, но пък тогава му липсва пробивността. Все пак той открива резултата само след 6 минути, а съиграчът му Золтан Сибор покачва на 2:0 само две минути след това. Тогава започва "Чудото от Берн". Морлок (10.) и на два пъти Ран (18., 84.) шокиращо обръщат мача. Дори и загубил Пушкаш демонстрира мъжество и поздравява капитана на германците Фриц Валтер.


Ференц Пушкаш и неговите съотборници са големите фаворити на СП 1954. В предварителната група те разбиват германците с 8:3. Затова унгарския капитан е толкова разочарован след финала. Вдясно до Макс Морлок (най-вляво) Пушкаш се промъква между радващите се германски футболисти.

"Майорът" емигрира и става испанец

След световното първенство на първо време всичко остава непроменено. Пушкаш продължава успешното си представяне за Хонвед и унгарския национален отбор, нижейки гол след гол. Но политическите отношения играят важна роля в живота на играча. През 1956 г. протестът на унгарския народ е потушен кърваво от съветската армия. Положението в социалистическата страна, управлявана по сталинистки, е изключително нестабилно. Пушкаш, който по това време е в испанския град Билбао със своя клубен отбор за мач от европейските турнири, не се завръща в родината си. Той решава да остане във Виена. И понеже като Пушкаш постъпват още няколко унгарски играчи, това предопределя края на "златната" унгарска генерация.


При победата в предваритената група срещу резервите на Западна Германия с 8:3 Пушкаш, на снимката, бележи за 2:0 на базелския Занкт Якоб Щадион.

Кариерата на "Майора" - прякора си Пушкаш получава в Хонвед - обаче бива прекъсната след неговото "дезертиране". Унгарският футболен съюз налага на своята легендарна десетка чрез ФИФА 18-месечно наказание да не играе в официални срещи. След изтичане на санкцията унгарецът се свързва с ръководството на Реал Мадрид. В отбора на "белия балет" той среща Алфредо ди Стефано, а двамата стават крайъгълни камъни за успехите на испанския гранд. Реал, с Пушкаш в състава си, печели три пъти Купата на европейските шампиони и шест пъти титлата в Испания. Унгарският нападател успява да постигне частичен реванш за загубения световен финал от 1954 г., след като през 1960 г. той вкарва четири гола на финала за КЕШ срещу германския Айнтрахт Франкфурт и така мадридчани печелят накрая със 7:3.

През 1961 г. Пушкаш получава испанско гражданство и му е разрешено да играе за "червените фурии", но като цяло това му начинание не е особено успешно. В четири срещи той не успява да се рапише, а на световното първенство в Чили през 1962 г. испанците отпадат безславно още в предварителните групи на турнира.


След края на кариерата си Пушкаш продължава да гони топката - тук участва в бенефисен двубой през 1983 г.

Умерен треньорски успех

След края на кариерата си като футболист Пушкаш се пробва и като треньор, но като такъв успехите му са доста по-скромни. Единствено периодът му в гръцкия Панатинайкос протича добре. Неговите футболисти два пъти печелят шампионата на Гърция (1970, 1972), а през 1971 г. "Пао" играе финал за Купата на европейските шампиони. Като цяло унгарецът тренира тимове от Испания, Латинска Америка и Гърция - без особен успех. След падането на комунизма от власт Пушкаш се завръща в родната си Унгария и дори през 1993 г. става национален селекционер на маджарите. В този случай обаче той отново не постига нищо значимо.


По време на СП 1954 в Швейцария Пушкаш и германският селекционер Зеп Хербергер случайно се срещат на улицата и се поздравяват.

Завръщане в родината и голямото признание

След настъпването на новото хилядолетие роденият на 2 април 1927 г. бивш нападател е измъчван от множество заболявания. Здравословното състояние на страдащия от Алцхаймер Пушкаш видимо се влошава и на 17 ноември 2006 г. той умира на възраст от 79 години в следствие на белодробно възпаление.

За времето на своята активна кариера Пушкаш вкарва 512 гола в 528 първодивизионни унгарски срещи, осем пъти е голмайстор на първенството, а за националния отбор на Унгария попаденията му са 83 от 84 мача. През 2001 г. той е отличен като "Спортист на века за Унгария", а три години преди това влиза в Залата на славата на ФИФА.

"Майора" е известен с динамичния си стил на игра.


Опит за удар във финала от 1954 г. Вернер Либрих блокира "Майора", но унгарецът открива резултата - 1:0.


В клубната си кариера Пушкаш печели най-големите си успехи с екипа на Реал Мадрид. Във финала за КЕШ през 1960 г. той бележи четири попадения за "кралския клуб".


През 1956 г. Ференц Пушкаш и неговия Хонвед заминават за Билбао, а футболистът така и не се завръща в Унгария поради политическата нестабилност. В Реал Мадрид Пушкаш блести с пълна сила.


Унгарският тим е пълен доминант през 50-те години. Преди финала в Берн отборът на Пушкаш е непобеден в 32 мача. Маджарите разбиват Англия на Уембли с 6:3.

Тихата звезда

Почти никой друг футболист не е имал толкова голямо влияние в отбора, където е играл, колкото легендарния Фриц Валтер. Някои вярват, че той всъщност е и истинският основател на град Кайзерслаутерн.

Всъщност основите на близо 100-хилядния днес град полага Фридрих I Барбароса. Безспорно е обаче, че Фриц Валтер има огромен принос за известността и славата на селището далеч извън границите на региона си.

Футболистът е роден на 31 октомври 1920 г. в Кайзерслаутерн под името Фридрих Валтер. Още на осем години той се записва в едноименния градски отбор, на когото остава верен до края на живота си. В периода 1938 - 1959 г. той играе само в екипа на "червените дяволи" с едно прекъсване, породено от Втората световна война, записвайки 306 гола в 379 мача. През 1951 и 1953 г. Валтер е капитан на Кайзерслаутерн, когато пфалцкият тим става шампион на Германия - той е централна фигура и режисьор в отбора, наречен "единадесеторката на Валтер".
Като капитан на "бундестима"

В германския национален отбор Фриц Валтер също е от стратегическо значение.
Селекционерът Зеп Хербергер забелязва таланта на играча и неговата превъзходна техника още през 1940 г. На 14 юли 19-годишният Валтер дебютира за своята родина и вкарва три гола за победата с 9:3 срещу Румъния. За съжаление кариерата му, както и тази на много негови талантливи сънародници, е прекъсната от избухналата война. След като е мобилизиран на източния фронт през 1942 г. и след това попада в съветски плен, Валтер не изиграва нито един двубой с националния екип за цели 7 години.

След завръщането си в "бундестима" Фриц Валтер играе ключова роля. Като капитан и често бележещ плеймейкър той дърпа конците в отбора и представлява наставника Хербергер пред футболистите, когото Валтер почтително нарича "шефе".

След като Западна Германия се класира за Световното първенство по футбол в Швейцария през 1954 г. без особени трудности в група с Норвегия и тренираната от Хелмут Шьон Саарска област, германците се падат в една предварителна група с отявления фаворит за световната титла Унгария. След победа с 4:1 срещу Турция, победа над маджарите ще класира със сигурност германците напред, но Хербергер планира стратегическа загуба. Той пуска в игра срещу Унгария резервните си футболисти, които губят със звучното 3:8. Три дни по-късно титулярите играчи рзгромяват отново турците в допълнителен бараж за продължаване, този път със 7:2, а три гола отбелязва голаджията на Нюрнберг Макс Морлок. Фриц Валтер също бележи в 62, минута.

След щастлива победа с 2:0 на 1/4-финала срещу Югославия, германците надделяват и над Австрия в полуфинален двубой. Срещу австрийците 33-годишният Валтер вкарва две попадения от свободни удари и участва в останалите 4 гола на момчетата на Хербергер. Така на 4 юли 1954 г. Западна Германия се изправя на финала на първенството отново срещу Унгария.
Фриц Валтер на раменете на своите съотборници на Ванкдорф Щадион през 1954 г.

Времето "Фриц Валтер"

В тази швейцарска неделя вали като из ведро. Зеп Хербергер казва на капитана си: "Фриц, това е Вашето време", на което Валтер отговаря: "Шефе, нямам нищо против!" От тогава при мачове на дъжд винаги се говори за времето на Фриц Валтер. Германците печелят след 90 драматични минути сензационно с 3:2 и става световен шампион за първи път.
Легендарният гол с пета срещу Висмут Ауе

Валтер като посланик на "новата" Германия

Фриц Валтер е "двигателят" на "Чудото от Берн". Успех, който 9 години след края на войната, има оромен принос за формирането на националната гордост на дълбоко потресените от загубата германци. Но Фриц Валтер - един истински естет на терена и извън него - изгражда безупречен имидж и като човек. Със своя открит и приятелски характер, с прословутото си кавалерство и честност, той се превръща не само в една от световните футболни звезди на 50-те години, но и в най-добрия посланик на сринатата си от войната родина по света.

След 61 мача и 33 гола за Германия Фриц Валтер се сбогува с националния отбор в свтовния полуфинал от Свтовното първенство в Швеция' 1958, загубен от домакините с 1:3. В този мач германският капитан се контузва много тежко и година по-късно спира с футбола. Легендарният играч не се оставя да бъде уговорен да се завърне от своя "шеф" Хербергер, който настоява да го включи в разширения си отбор за Мондиал'62 в Чили, макар че е вече на 41 години.

Кайзерслаутерн играе на Фриц-Валтер-Щадион

Валтер е толкова много обичан от футболните запалянковци в Германия, че още преживе е затрупан от ордени и отличия. Той, заедно с Уве Зеелер, Франц Бекенбауер и Лотар Матеус, е почетен капитан на германския национален отбор по футбол, през 1970 г. получава кръст за заслуги към федералната република, а през 1995 г. - ордена за заслуги на ФИФА. От 1985 г. Бетценбергщадион в родния му Кайзерслаутерн е применуван на Фриц-Валтер-Щадион. С пълни сили Валтер лобира за избора на своя град като домакин от световното първенство в Германия през 2006 г.

За съжаление Фриц Валтер не доживява да види среща от турнира за световната купа в Кайзерслаутерн - на 17 юни 2002 г. той умира на възраст от 81 години.
В полуфинала от СП 1954 се срещат Западна Германия и Австрия на стадион Занкт Якоб-Парк в Базел. Фриц Валтер (вляво) отбелязва в началото на второто полувреме две дузпи срещу австрийския вратар Валтер Цеман и така спомага за победата с 6:1. Финалът е постигнат.
На 4 юли 1954 г. Валтер разменя флагчета с капитана на унгарския "вундертим" Ференц Пушкаш на бернския Ванкдорф Щадион. Унгарецът е сигурен, че в края на срещата ще спечели световната титла, след като той и неговите съотборници разбиват германците с 8:3 в предварителната група.
Но не винаги се получава така, както се очаква. След последния съдийски сигнал изагубата с 2:3 Пушкаш само поздравява своя опонент и гледа как Фриц Валтер получава купата от президента на ФИФА Жул Риме.
След еуфорията от победата, иначе въздържаният кайзерслаутернец, се отдава на празнуване. Тук, два дена след мача, той празнува в мюнхенската пивоварна "Льовенброй" с голяма халба бира.
Фриц Валтер триумфално минава по улиците на родния си град Кайзерслаутерн на 8 юли 1954 г. За него и останалите четирима национални футболисти от едноименния тим е подготвено специално тържествено посрещане.
Бундеспрезидентът Теодор Хойс (вляво) поздравява Фриц Валтер през юли 1954 г. в Берлин. Поради приятелският си характер футболистът се смята за посланик на добра воля за Западна Германия по света.
През 1958 г. Фриц Валтер отново е част от "бундестима" за световното първенство в Швеция. Мачът срещу Чехословакия на 11 юни 1958 г. в Хелзингборг завършва 2:2. След 1:3 от Швеция на полуфинала германците отпадат, а това е и последният двубой на Валтер с националния екип.
Въпреки примамливите предложения на европейските грандове от Милано и Мадрид Фриц Валтер остава завинаги верен на родния си град. Съпругата му Италия, с която бившият футболист на снимката е в кайзерслаутернския градски басейн, има голяма заслуга за личното щастие.
Бетценбергщадион в Кайзерслаутерн е преименуван на Фриц-Валтер-Щадион. На снимката легендарният футболист приема просълзен официални благопожелания за 80-ия си рожден ден на трибуните на стадиона, заедно с жена си Италия. Пфалцкият футболен идол, както винаги, остава трогнат и пропонва само: "Не знам какво да кажа..."
Хорст Екел (най-вляво), Фриц Валтер (вляво от Екел), райнландпфалцкият премиерминистър Курт Бек и братът на Фриц Отмар Валтер (най-вдясно) лобират за избора на Кайзерслаутерн за стадион от Мондиал'2006. Почетният капитан на германския национален отбор обаче не доживява избора на родния си град. Той умира на 17 юни 2002 г. в Алзенборн.