"Когато влязох в съблекалнята, никой не промълви нито дума. Видях скептични лица. Е супер, значи всички бяха чели статията във вестника, в която треньорът на Ливърпул Бил Шенкли питаше: "Борусия Дортмунд - не го познавам!" Естествено ливърпулците бяха ясен фаворит и за разлика от нас, те бяха отбор, съставен изцяло от професионални футболисти, играещи в английския национален отбор: например Боби Муур, Роджър Хънт и Питър Томпсън. Това бяха прочути имена, които аз познавах само от телевизията, когато гледах как "червените" отстраняват Хонвед Будапеща на четвъртфинала и Глазгоу Рейнджърс на полуфинала от турнира.
Тишината продължаваше да присъства в нашата стая. Тогава Вили Мултхауп взе думата. Започна така: "Господа, днес искаме да дадем кожата си на възможно най-високата цена." Кимнахме. Понечихме да се изправим, но той ни направи знак да седнем - речта му не беше приключила. "Мъже", започна отново той, като въздъхна дълбоко, "от десет мача срещу този отбор, ние вероятно ще загубим девет." Той се огледа уверен и агресивен. "Обаче днес", гласът му стана по-силен, "днес е този десети мач, който няма да загубим." Тези му думи ни мотивираха до краищата на косите ни. Тогава дойде този поглед на Мултхауп - той наистина го вярваше, а увереността му се прехвърли и върху нас: ако имахме ден, бяхме в състояние да победим всеки съперник.
От първата минута трябваше да се борим не само с атаката на англичаните, но и публиката беше срещу нас. Шотландският стадион Хемпдън парк, който тогава побираше повече от 100 000 души, не беше дори наполовина пълен - само 40 000 бяха дошли за финалната среща, мнозинството от които подкрепяха Ливърпул. Обаче ние издържахме успешно изпитанията през първото полувреме. На почивката Мултхауп нямаше нужда да държи гръмки речи, ние сами видяхме, че дяволът не е толкова черен. Отново излязохме на терена с увереност и използвахме първата си опасна контраатака за 1:0.
Глюкоза за Либуда
Малко след това Хънт вкара за 1:1 - един нередовен гол, тъй като преди попадението топката беше напуснала очертанията на игрището. Ние веднага сигнализирахме с вдигнати ръце, но съдията не спря играта. Така се стигна до продължения. Тогава удари часът на Либуда. Стан, както го наричаха всички, беше много срамежлив и чувствителен играч. В домакинските ни срещи той преминаваше с лекота край противниците, като често замалко да им счупи кръстовете с елегантната си игра. При гостуванията играта му не спореше толкова. Враждебната публика и съперниците го изнервяха. Ако някой се опиташе да го мотивира, той още повече се затваряше в черупката си. Преди наши гостувания Либуда все по-често молеше Мултхауп да му дава успокоителни. Треньорът му дава една таблетка, Стан я приема и веднага се почувства по-добре. Така стана и преди финала с Ливърпул. Какво обаче Стан не знаеше: Мултхауп му даде само глюкозно хапче. Това беше плацебото на Стан.
Беше 106-тата минута. Преди това Либуда не се забелязваше особено на терена. Хелд получи топката и сам се затича срещу вратаря на Ливърпул Лорънс. Топката се отби и се върна към Стан. Малко вдясно, на 35 метра от вратата. Стан стреля директно. Кълбото летя, летя, летя... Класическа парабола. И тогава влезе. 31 години по-късно Ларс Рикен направи нещо подобно на финала за Шампионската лига срещу Ювентус.
В Дортмунд ни посрещнаха 300 000 фенове. Беше невероятно. Такова нещо никога не бях преживявал отново - и честно казано: никога не бях си помислял, че ще преживея. Докараха ни до кръстовището Вестхофен, малко преди града, където чакаха безброй много спортни коли, кабриолети ФИАТ. Във всеки автомобил влязоха по двама играчи. Пътувахме във колона до центъра на града. Бях преживял празника за титлата от 1963 г., но това посрещане надмина всичко. Беше уникално.
Европейските герои проиграват титлата
По него време имахме и всички шансове да спечелим и титлата на Германия, но ги пропиляхме с лека ръка. Седмица след финалната среща за КНК нещастно загубихме от Вердер Бремен след дузпа. Два кръга преди края бяхме на първото място с равни точки с 1860 Мюнхен и в 33. кръг играехме с мюнхенските "лъвове" в Дортмунд. Подкрепяни от нашата публика, ние щурмувахме противниковата врата. Но Петар Раденкович, "Ради", пазеше нечовешки. Като нашия Ханс Тилковски в Лисабон три години преди това. Загубихме с 0:2 и изпуснахме титлата. Но това беше нещо второстепенно през онова лято. В крайна сметка ние бяхме европейските герои. Първият германски отбор, спечелил европейски клубен трофей!"
Кратка статистика:
ФИНАЛ ЗА КУПАТА НА НОСИТЕЛИТЕ НА НАЦИОНАЛНИ КУПИ 1966:
БОРУСИЯ ДОРТМУНД - ЛИВЪРПУЛ 2:1 сл. прод. (0:0, 1:1)
Борусия Дортмунд: Ханс Тилковски, Герхард Цюлиакс, Волфганг Паул, Рудолф Асауер, Теодор Редер, Дитер Курат, Вилхелм Щурм, Райнхард Либуда, Аки Шмид, Зигфрид Хелд, Лотар Емерих. Треньор: Вили Мултхауп.
Ливърпул: Томи Лорънс, Крис Лоулър, Джери Бърн, Гордън Милн, Рон Йейтс, Уили Стивънсън, Йън Калахан, Роджър Хънт, Йън Сейнт Джон, Томи Смит, Питър Томпсън. Треньор: Бил Шенкли.
Голове: 1:0 Хелд (61.), 1:1 Хънт (68.), 2:1 Либуда (106.)
Зрители: 41 657
Стадион: Хемпдън парк, Глазгоу
Дата: 5 май 1966 г.
Решаващият гол на Либуда:
* Плацебо е операция, терапия, химически разтвор или хапче, които се назначават, симулирайки терапевтично въздействие, каквото всъщност нямат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар