300 долара, приятелю!

Мекият бриз от Атлантика действа освежаващо. Той отнася неприятния мирис на керосин и облекчава тежката и подтискащата влажност на въздуха от почти 90% на летището в Луанда. Температури от 35 градуса по Целзий карат тялото да потъне в пот. Луанда, магаполисът на Ангола, е едно постоянно предизвикателство. 24 часа в денонощието. Репортерът на германското списание Кикер Харди Хаселбрух предава от африканската страна.


Едно постоянно предизвикателство: изглед от Луанда, столицата на Ангола.

Иса Хаяту, камерунският президент на континенталната футболна федерация на Африка, споменава няколко похвали за организаторите на първенството относно ремонта и преустройството на летището. Строителните работи обаче не са завършили и човек не може да си купи нищо на него. Дори и шише вода.

Дълго време подготвителните работи по стадионите, хотелите, улиците, както и подобренията в електроснабдяването, транспорта и телекомуникациите, не изглеждат добре. В края, когато времето напредва критично, на помощ са извикани китайци, които помагат на анголците да приключат в срок. Съвсем нормален империализъм в Африка. Американците купуват анголския нефт, а китайците - анголската независимост.

Младата нация в югозападна Африка инвестира много повече от официалните 600 милиона евро в турнира. Вътрешните критики и недоволството в страната са изгладени от анголския президент Жозе Едуардо душ Сантуш със забележителните думи: "Ангола не се страхува от големите предизвикателства и ще предприемем всякакви мерки към изпълнение на плановете ни."

Парите играят опосредстваща роля в подготовката на престижното първенство в богатата на природен газ и други полезни изкопаеми страна. В инфраструктурата са направени значителни подобрения, както и в сферата на здравеопазването.

"300 долара, приятелю Харди!"

От друга страна транспортът в Ангола функционира само във въображението на организаторите. Който не иска да си има работа с нечовешки високите цени на кожодерите, каращи таксита, използва раздрънкания обществен превоз. В случая подходих индивидуално. "300 долара, приятелю Харди, това е нормалната цена от летището до туристическия център във Футонго", казва ми таксиджията Алмейда с най-убедителния възможен тон. Аз бях подготвен да платя 50 долара, колкото ми бяха казали швейцарските колеги, че струва превозът. Ако изобщо мога да използвам тази дума - в Ангола никой и за нищо не може да бъде "подготвен"!

Ангола, това е Афика във висококонцентрирана форма. Така, който е свикнал да импровизира с живота на "черния континент", намира поле за пълна изява в бившата португалска колония. Упадъкът на новото (нефтено) богатство е пуснало уродливите си корени. Във всяко едно отношение. След 45-минутни безплодни приказки, един изтощителен и потен "рунд" с многобройни събеседници, на които предлагам сумата от 100 долара за необходимия ми превоз, Алмейда най-сетне подкарва очуканата си зелена тойота корола. Още нищо не е уточнено.

През всепоглъщащата Луанда. Сблъсквам се с бедността и мизерията - мръсотия, кал и фекалии доминират в гледката. Но това ми е познато. В Мали беше донякъде подобно, Египет и Кайро също крият своите неприятни тайни. Но всички места си имаха своя собствен чар. Да не говорим за Гана и силно европеизирания Тунис.


Това също е Луанда: празната фасада на Националната банка на Ангола, а пред нея един мъж бяга за здраве.

Но Луанда? Градът експлозивно расте след края на гражданската война през 2002 г. Въпреки бягството на хората от града в миналото, жителите му се увеличават през последните седем години от 800 000 на невероятните 5 милиона. Там, където преди няколко години още расте дъждовна екваториална гора, днес се строи квартал след квартал в южната част.

Повечето са гета, в които живеят бедняци при изключително екстремни условия. Малкото заможни жители са издигнали високи стени и огради, които да ги предпазват от недружелюбния заобикалящ ги свят. Те събуждат впечатлението за нещо цивилизовано - шикозни вили, зелени градини и искрящосини басейни - точно както подобава на модерните времена.

Някои са просешко бедни - други приказно богати

Мнозинството от населението живее в колиби от вълнообразна ламарина или други материали, събрани от различни места. Живее се от дребна улична търговия например - банани, манго, вода, освежаващи напитки, природни камъни - всичко, което може да струва пари. Цената се определя според това кой пита. И, естествено, пазарлъка.


Изкарване на прехрана: дете търгува на улиците в Луанда с плодове.

Статистически необлагаемият месечен приход от около 500 долара се приема полу на доверие от властите при деклариране. За не-анголците е неразбираемо как бедните жители на страната успяват да преживяват и да съществуват с непосилните цени. "TIA" е отговорът - "This Is Africa" - Това е Африка.

Голямата опасност за бавноразвиващата се република след 2002 г., която преживява 27-годишна кървава гражданска война, са социалните различия. Някои просят, за да се прехранват, други са безбожно богати - благодарение на нефта, рудата и диамантите. Те са изместили кафето и какаото.

В нефтената страна Ангола няма бензиностанции

Абсурдът: въпреки богатият добив на нефт в някои от общо 18-те провинции, включително размирната Кабинда, няма почти никакви бензиностанции. Горивото се продава от дребни търговци на улицата. Те дебнат купувачите под изгарящото слънце, а течната им стока е в малки жълти бидони. Цената, както винаги, е предмет на договаряне.

За повечето анголци ежедневието е борба за преживяване. За жертвите на гражданската война е особено тежко. Мнозина имат осакатявания, особено по краката. В резултат на безбройните противопехотни мини, които и до днес често причиняват рани и смърт.

Някакси обаче Ангола се развива. Бързото забогатяване, причинено от природните ресурси е помогнало само на някои обаче. Държавната номенклатура е заграбила почти всичко за себе си. Ангола е страна на противоположностите. От една страна ламаринените колиби без никаква инфраструктура, а от друга - приказните дворци и чисто новия петзвезден хотел "Талатона", открит на 19 декември 2009 г., където са настанени функционерите, дошли за Купата на африканските нации. Простосмъртните плащат 600 долара на вечер. Средностатистическите страноприемници предлагат нощувки по 300 долара.

Между другото, относно американския долар - той е неофициалната валута в страната. Никой не брои анголските кванзи за някаква сериозни пари. Когато обаче опитах в една голяма банка да обменя моите евро в долари, ми казаха: "Можем да Ви дадем само кванзи."

Едва след умишления намек, че за хижоподобната ми квартира в Сентро Туристика трябва да платя 150 долара за двойна стая, обмяната на валута се осъществява - след одобрението на началника. И след 2 часа чакане в стаята с гишетата. Все пак след пробата за търпение узнавам как работи тук системата с тегленето на номерчета за чакане: някакъв мъж продава листчетата с по-малките номера, даващи право на предимство в обслужването. Това е Африка - такава, каквато я обичам. От личната ми връзка с Ангола обаче има какво още да се желае.

Харди Хаселбрух, Ангола
Януари 2010 г.

С или без гумени ботуши

С или без гумени ботуши. Който кацне в Луанда малко преди решаващата фаза за Купата на африканските нации, ще види един град, който е упоен от футбола и себе си... Германският репортер Мозес Мерц предава от Ангола.



"Наистина си помисли за гумените ботуши", предлага ми Бен за последен път, преди да излетим. Идеята ми да посетя столицата на Ангола Луанда, преди да изкарам семестъра си зад граница в южноафриканския град Кайптаун, ни най-малко не вълнува анголеца. След дълго търсене на информация за пътуване до Луанда достигнах до жилището на африканеца в берлинския квартал Моабит. Преди почти 20 години неговите родители избягват с него и брат му от анголската гражданска война в Германия.

Бен тогава е бил малко дете. Днес той организира хип-хоп партита и разказва за родните си земи с голямо внимание. "Туй е Африка, знайш как е", казва той, преди да опише хаоса по улиците, жегата, караща ризата ти веднага да се напои с пот, и дъждовете през януари. Понякога те са толкова обилни, че не може да се върви по покритите с дупки улици - дори и с гумени ботуши.

Нефтен икономически бум, един хляб струва 10 евро

Тези, и още няколко други истории за Ангола, изграждат в съзнанието ми бавно картината на една нереална държава. 27 години гражданска война, икономически растеж чрез нефт, цената на един хляб от 10 евро и пратениците на германски културен институт, които ядат само консерви, тъй като се страхуват да не им надпишат сметката в супермаркета. Но всеки път, когато впечатлението, че тази страна е извън нашите представи и разбирания, се затвърждава, в съзнанието ми изплуват лицата от официалния рекламен клип за Купата на Африка.

Като това на скулптора Етона. Докато изпилява една дървена скулптура, Етона казва със серозно изражение на лицето си: "Купата на Африка е синоним на развитие, синоним на напредък - и аз също участвам в това. Да живее Купата на Африка! Да живее Ангола!" Относно мотото на официалната кампания "Estamos Juntos!" - "Ние сме заедно" на португалски - Етона енергично посяга със своя юмрук в посока към камерата, а погледът му не се променя. Стоящ така, той представлява такава любопитна гледка, че си струва да хвърлим поглед към кулисите на цялата организация. Защо една държава, която не би трябвало да се притеснява за международния си престиж на базата на богатите си нефтени находища, организира такъв турнир?

Шокът се появява по средата на първите репортажи и прогнози. Не напредък или национална единност, каквато се пропагандира от анголската политика, а едно нападение на тогоанския национален отбор определя внезапно впечатлението, което светът получава за Купата на Африка'2010. В германските вестници се дебатира за това, дали човек трябва да се страхува преди световното първенство, дали Южна Африка не е като Ангола и дали не е навсякъде в Африка едно и също. Защо човек да иска да пътува на едно такова място? За да наблюдава красив футбол?

»Haitiens & Togolais – On pense a vous«

Когато миналата седмица Кот Д'Ивоар победи Гана с 3:1 и показа, че все още е един от фаворитите за титлата и има надежди за добро представяне на идващото световно първенство през лятото, вратарят на "слоновете" показа пред камерите след всеки гол надписа на една лента "Haitiens & Togolais – On pense a vous" - "Хаитяни и тогоанци, ние мислим за вас". Още никой не беше забелязал, че стотици хиляди души в Хаити са загинали от вълните цунами, докато футболният турнир продължава с пълна сила.

Тогава се приземяваш в Луанда. Вратата на самолета се отваря и в горещо-сухия морски въздух веднага попадам в центъра на черно-червено-жълта еуфория. Страната, в която съм, изглежда силно заета в опитите да се овладее във футболната си треска. "Angola o meu coração" - "Ангола, мое сърце", дъни радиото, а таксиджията самодоволно се подхилва и ми кима: "Това е истинска анголска музика". Хората по улиците не носят гумени ботуши, но затова пък дръжно са си сложили тениски, перуки, шапки и носят знамена в цветовете на Ангола. Пет часа преди последната среща в групата срещу Алжир навалицата се изсипва на стадиона в столицата. "3:0", "Минимум 4:0!", гласят прогнозите за мача на феновете по радиото.

По улиците навсякъде са налепени големи рекламни плакати за Купата африканските нации. Върху тях, редом с футболистите, се вижда и шармантно усмихнатото лице на президента Жосе Едуардо Душ Сантош. "Пред нас стои със сигурност едно по-добро бъдеще", написано е до него. Досега изглежда така, че той ще излезе преди всичко големият печеливш от турнира за Купата на Африка. Той би могъл да използва бунтовническото нападение в ексклава Кабинда като предтекст да отмени едва вторите президентски избори през 31-годишното му управление. Като се остави това настрана, вижда се по лицата на хората, че ще се празнува голямо футболно събитие. Катастрофите и националните критики изчезват. "Estamos Juntos! Sempre em frente! Sem medo!" - "Ние сме заедно, винаги напред, без страх!" звучи от автомобилите официалната песен на първенството. А феновете пригласят.

След само един ден вдъхновението на Етона, скулптора, е толкова голямо и това се вижда изобразено на лицата на хората в Луанда. Ангола се класира за четвъртфиналите след равенство с Алжир. Колко е хубаво да си тук все още.