Африканският контитнент ражда много великолепни творци на футболното игрище. Представям ви петима от най-великите играчи на Африка, впечатлили с уменията си футболния свят - от Роже Мила до Джей-Джей Окоча.
Роже Мила
Никой не танцува по-красиво от Роже. Човекът, който всъщност се смята за твърде стар за значим футболен турнир, изиграва мачовете на живота си през 1990 г. в Италия. Използваният пет пъти като "жокер" от националния селекционер на Камерун Валерий Непомнячи, "Господин Поклащащи се бедра" превръща своето влизане в игра в голове, асистенции, спечелени дузпи и незабравим танц с ъгловото флагче.
След всеки свой гол камерунецът отива до флагчето за корнер, където изпълнява камерунския национален танц макоса. Характерното голово поклащане на африканеца се превръща в една от най-впечатляващите картини от италианското лято. Мила, който дебютира за "неукротимите лъвове още през 1978 г., няма сили за пълни 90 минути и неговият треньор е наясно с това. Затова той не започва титуляр мачовете от СП 1990, за да може да играе в края. Срещу Румъния той вкарва и двата гола, както и срещу Колумбия на осминафинала, когато открадва топката от безразсъдния вратар на южноамериканците Рене Игита. В четвъртфинала срещу Англия Роже Мила влиза в игра за второто полувреме и прави може би най-силното си представяне в турнира, въпреки че нито вкарва гол, нито Камерун продължава напред. През 1994 г. в САЩ вечният Мила още веднъж излиза на световната футболна сцена. На Мондиал'94 той става най-възрастният футболист в историята на турнира - минута след влизането си в игра в 47. минута, Мила вкарва почетното попадение срещу Русия.
Рабах Маджер
Той е футболистът, който феновете на Байерн никога няма да забравят. Не само, че с гола си през 1987 г., той взема купата от ръцете на баварците с гола си във финалната среща за КЕШ, а и начинът по който той реализира остава незабравим. Маджер вкарва топката във вратата на мюнхенци с пета от малкото наказателно поле. Две минути след това Жуари бележи решаващия гол, а алжирецът си спечелва безкрайното уважение на всички алжирци. Пет години преди финала за КЕШ във Виена, Маджер вкарва гол и на германския национален отбор в Испания, довел до загубата на европейците.
Заедно с плеймейкъра Лахдар Белуми Маджер принадлежи към златното поколение на "пустинните лисици", което прави впечатление на световните първенства през 1982 и 1986 г., а през 1990 г. печели и Купата на Африка. През 1987 г., когато бележи с пета, Маджер е на зенита на славата си и е избран за "Футболист на годината" на африканския континент.
Джордж Уеа
Мощният като бик нападател на Монако, ПСЖ и Милан от Либерия, направил истински фурор в Европа, е най-награждаваният футболист на Африка. Като отличия Уеа практически е получил всичко, което е възможно да се спечели. Трикратен африкански футболист на годината, "Златна топка" и футболист на света за 1995 г. - към всичко това и "Футболист на Африка за столетието". Уеа стои на едно стъпало, редом с Пеле, който е почетен като играчът на Южна Америка за двадесетото столетие от Новата ера. Какво нещастие за Уеа, който, за разлика от бразилската суперзвезда, никога не успява да играе на значим футболен форум, тъй като в националния отбор на Либерия не намира равностойни на неговата класа съотборници.
Нападателят на века за Либерия
Израсналият в гетата на Монровия Уеа постига изключителни успехи с клубните си отбори. Той става шампион на Франция и Италия, а през 1995 г. бележи осем попадения в Шампионската лига и така става голмайстор на турнира. Играчът на века за Либерия не е типичният таран в наказателното поле на противника, а бележи също и някои изключително виртуозни голове след дрибли, изнасяйки топката от собствената половина, както се случва през септември 1996 г. в мача срещу Киево от Верона. След корнер за противника Уеа поема топката в наказателното поле на своя отбор. 15 секунди по-късно и 80 метра по-далече африканецът праща топката в мрежата покрай вратаря на веронците.
Антъни Йебоа
Едно от най-култовите имена на отбори по футбол за свободното време е "Свидетели на Йебоа". Стотици университетски тимчета и отборчета по махленски футбол през последните две десетилетия са ритали топката под това наименование. Антъни Йебоа, наречен Тони, е един от най-впечатляващите нападатели в германската бундеслига през 90-те години. След първоначален период в Саарбрюкен, Тони става част от техничния франкфуртски Айнтрахт, където заиграва заедно с Байн, Гаудино и Окоча. След две голмайсторски отличия в германската елитна дивизия, времето на ганаеца в града на Майн изглежда изтекло, след като той и Гаудино са извадени от отбора по дисциплинарни причини.
"Свидетелите на Йебоа"
Йебоа бяга в Англия, където поразява противниковите врати с белия екип на Лийдс Юнайтед. След две години на Острова топнападателят от Гана се завръща в бундеслигата и помага на Хамбург в участието му в Шампионската лига през 2000 г. На колко години всъщност е Йебоа - това остава предмет на спорове. Рождената му дата в паспорта му гласи "6.6.66" и дава съмнителен отговор на простичкия въпрос. Въпросът никога не остава точно изяснен. Прагматичната препоръка на бившия ганайски селекционер Ото Пфистер гласи: "Вдигнете му крака и му бройте годишните пръстени!"
Джей-Джей Окоча
Почти никой не познава Мохамед Явуз. Но всички познават Оугъстин Окоча. От времето на престоя на футболиста в Турция, той получава и турско име. Джей-Джей го наричат феновете му. Най-големите успехи в кариерата си нигерийският дребничък футболен вълшебник постига с екипа на "супер орлите". Той изиграва 75 мача за националния отбор, през 1994 г. печели първенството на Африка, а две години след това триумфира със златен олимпийски медал след победа срещу Аржентина. Към това са отбелязани и три участия на световни първенства. Майсторското изпълнение с двете пети на площ, колкото носна кърпичка, наречено от всички "Окоча-трик", буди възхищение у публиката.
Вълшебникът, който прави финта с двете пети
За германските любители на футбола незабравима остава ювелирната му техника от периода в Айнтрахт Франкфурт. От 90 срещи на "супер орела" за айнтрахтските орли той вкарва 16 гола - един от тях обаче остава във вечността. Имам предвид попадението срещу Карлсруе, което докарва Йорг Далман до неподозирани висини на екстаза, а вратаря на баденци Оливер Кан - до нирвана на тихия гняв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар