Тихата звезда

Почти никой друг футболист не е имал толкова голямо влияние в отбора, където е играл, колкото легендарния Фриц Валтер. Някои вярват, че той всъщност е и истинският основател на град Кайзерслаутерн.

Всъщност основите на близо 100-хилядния днес град полага Фридрих I Барбароса. Безспорно е обаче, че Фриц Валтер има огромен принос за известността и славата на селището далеч извън границите на региона си.

Футболистът е роден на 31 октомври 1920 г. в Кайзерслаутерн под името Фридрих Валтер. Още на осем години той се записва в едноименния градски отбор, на когото остава верен до края на живота си. В периода 1938 - 1959 г. той играе само в екипа на "червените дяволи" с едно прекъсване, породено от Втората световна война, записвайки 306 гола в 379 мача. През 1951 и 1953 г. Валтер е капитан на Кайзерслаутерн, когато пфалцкият тим става шампион на Германия - той е централна фигура и режисьор в отбора, наречен "единадесеторката на Валтер".
Като капитан на "бундестима"

В германския национален отбор Фриц Валтер също е от стратегическо значение.
Селекционерът Зеп Хербергер забелязва таланта на играча и неговата превъзходна техника още през 1940 г. На 14 юли 19-годишният Валтер дебютира за своята родина и вкарва три гола за победата с 9:3 срещу Румъния. За съжаление кариерата му, както и тази на много негови талантливи сънародници, е прекъсната от избухналата война. След като е мобилизиран на източния фронт през 1942 г. и след това попада в съветски плен, Валтер не изиграва нито един двубой с националния екип за цели 7 години.

След завръщането си в "бундестима" Фриц Валтер играе ключова роля. Като капитан и често бележещ плеймейкър той дърпа конците в отбора и представлява наставника Хербергер пред футболистите, когото Валтер почтително нарича "шефе".

След като Западна Германия се класира за Световното първенство по футбол в Швейцария през 1954 г. без особени трудности в група с Норвегия и тренираната от Хелмут Шьон Саарска област, германците се падат в една предварителна група с отявления фаворит за световната титла Унгария. След победа с 4:1 срещу Турция, победа над маджарите ще класира със сигурност германците напред, но Хербергер планира стратегическа загуба. Той пуска в игра срещу Унгария резервните си футболисти, които губят със звучното 3:8. Три дни по-късно титулярите играчи рзгромяват отново турците в допълнителен бараж за продължаване, този път със 7:2, а три гола отбелязва голаджията на Нюрнберг Макс Морлок. Фриц Валтер също бележи в 62, минута.

След щастлива победа с 2:0 на 1/4-финала срещу Югославия, германците надделяват и над Австрия в полуфинален двубой. Срещу австрийците 33-годишният Валтер вкарва две попадения от свободни удари и участва в останалите 4 гола на момчетата на Хербергер. Така на 4 юли 1954 г. Западна Германия се изправя на финала на първенството отново срещу Унгария.
Фриц Валтер на раменете на своите съотборници на Ванкдорф Щадион през 1954 г.

Времето "Фриц Валтер"

В тази швейцарска неделя вали като из ведро. Зеп Хербергер казва на капитана си: "Фриц, това е Вашето време", на което Валтер отговаря: "Шефе, нямам нищо против!" От тогава при мачове на дъжд винаги се говори за времето на Фриц Валтер. Германците печелят след 90 драматични минути сензационно с 3:2 и става световен шампион за първи път.
Легендарният гол с пета срещу Висмут Ауе

Валтер като посланик на "новата" Германия

Фриц Валтер е "двигателят" на "Чудото от Берн". Успех, който 9 години след края на войната, има оромен принос за формирането на националната гордост на дълбоко потресените от загубата германци. Но Фриц Валтер - един истински естет на терена и извън него - изгражда безупречен имидж и като човек. Със своя открит и приятелски характер, с прословутото си кавалерство и честност, той се превръща не само в една от световните футболни звезди на 50-те години, но и в най-добрия посланик на сринатата си от войната родина по света.

След 61 мача и 33 гола за Германия Фриц Валтер се сбогува с националния отбор в свтовния полуфинал от Свтовното първенство в Швеция' 1958, загубен от домакините с 1:3. В този мач германският капитан се контузва много тежко и година по-късно спира с футбола. Легендарният играч не се оставя да бъде уговорен да се завърне от своя "шеф" Хербергер, който настоява да го включи в разширения си отбор за Мондиал'62 в Чили, макар че е вече на 41 години.

Кайзерслаутерн играе на Фриц-Валтер-Щадион

Валтер е толкова много обичан от футболните запалянковци в Германия, че още преживе е затрупан от ордени и отличия. Той, заедно с Уве Зеелер, Франц Бекенбауер и Лотар Матеус, е почетен капитан на германския национален отбор по футбол, през 1970 г. получава кръст за заслуги към федералната република, а през 1995 г. - ордена за заслуги на ФИФА. От 1985 г. Бетценбергщадион в родния му Кайзерслаутерн е применуван на Фриц-Валтер-Щадион. С пълни сили Валтер лобира за избора на своя град като домакин от световното първенство в Германия през 2006 г.

За съжаление Фриц Валтер не доживява да види среща от турнира за световната купа в Кайзерслаутерн - на 17 юни 2002 г. той умира на възраст от 81 години.
В полуфинала от СП 1954 се срещат Западна Германия и Австрия на стадион Занкт Якоб-Парк в Базел. Фриц Валтер (вляво) отбелязва в началото на второто полувреме две дузпи срещу австрийския вратар Валтер Цеман и така спомага за победата с 6:1. Финалът е постигнат.
На 4 юли 1954 г. Валтер разменя флагчета с капитана на унгарския "вундертим" Ференц Пушкаш на бернския Ванкдорф Щадион. Унгарецът е сигурен, че в края на срещата ще спечели световната титла, след като той и неговите съотборници разбиват германците с 8:3 в предварителната група.
Но не винаги се получава така, както се очаква. След последния съдийски сигнал изагубата с 2:3 Пушкаш само поздравява своя опонент и гледа как Фриц Валтер получава купата от президента на ФИФА Жул Риме.
След еуфорията от победата, иначе въздържаният кайзерслаутернец, се отдава на празнуване. Тук, два дена след мача, той празнува в мюнхенската пивоварна "Льовенброй" с голяма халба бира.
Фриц Валтер триумфално минава по улиците на родния си град Кайзерслаутерн на 8 юли 1954 г. За него и останалите четирима национални футболисти от едноименния тим е подготвено специално тържествено посрещане.
Бундеспрезидентът Теодор Хойс (вляво) поздравява Фриц Валтер през юли 1954 г. в Берлин. Поради приятелският си характер футболистът се смята за посланик на добра воля за Западна Германия по света.
През 1958 г. Фриц Валтер отново е част от "бундестима" за световното първенство в Швеция. Мачът срещу Чехословакия на 11 юни 1958 г. в Хелзингборг завършва 2:2. След 1:3 от Швеция на полуфинала германците отпадат, а това е и последният двубой на Валтер с националния екип.
Въпреки примамливите предложения на европейските грандове от Милано и Мадрид Фриц Валтер остава завинаги верен на родния си град. Съпругата му Италия, с която бившият футболист на снимката е в кайзерслаутернския градски басейн, има голяма заслуга за личното щастие.
Бетценбергщадион в Кайзерслаутерн е преименуван на Фриц-Валтер-Щадион. На снимката легендарният футболист приема просълзен официални благопожелания за 80-ия си рожден ден на трибуните на стадиона, заедно с жена си Италия. Пфалцкият футболен идол, както винаги, остава трогнат и пропонва само: "Не знам какво да кажа..."
Хорст Екел (най-вляво), Фриц Валтер (вляво от Екел), райнландпфалцкият премиерминистър Курт Бек и братът на Фриц Отмар Валтер (най-вдясно) лобират за избора на Кайзерслаутерн за стадион от Мондиал'2006. Почетният капитан на германския национален отбор обаче не доживява избора на родния си град. Той умира на 17 юни 2002 г. в Алзенборн.