1. Англия - Германия, 1966
Класиката на спорните попадения: голът на Джеф Хърст в световния финал от 1966 г. на лондонския стадион Уембли. На простичкия въпрос "Пред или зад линията?" своите версии представят безпомощен швейцарец (съдията Дийнст), турски руснак (страничният рефер Бахрамов) и гневен германец (Уве Зеелер). Прав до доказване на противното излиза тъчреферът.
Повече за спорния на Уембли и неговия автор прочетете на http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=38675
2. Байерн Мюнхен - Нюрнберг, 1994
Асистентът Яблонски развява знамето си, арбитърът Озмерс свири, а Томас Хелмер се радва - пред невярващата на очите си публика. Защото топката очевидно минава встрани от вратата на Кьопке. Победата на "баварците" с 2:1 е анулирана. Любопитен факт: ако голът на Хелмер не се беше взел предвид и мачът беше завършил 1:1, в края на сезона Нюрнберг нямаше да изпадне, а шампион вместо Байерн щеше да бъде Кайзерслаутерн...
Повече за "фантомния" гол на Хелмер прочетете на http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=35669
3. Айнтрахт Франкфурт - Кикерс Офенбах, 1959
Става дума за сблъсъка от турнира за Купата на Германия на съперниците от региона на Майн, когато нападателят на франкфуртци Крес пада в наказателното поле на Кикерс в 91. минута. Фаул или симулация? Решението на съдията Азмусен да отсъди 11-метров наказателен удар за домакините, реализиран от Файгенспан, е една от причините запалянковците на двата отбора да се ненавиждат взаимно и до днес.
4. Аякс Амстердам - ПСВ Айндховен, 2007
Арбитърът Ерик Браамхаар публично се радва със стиснат юмрук след гол на Аякс. Феновете на Айндховен са бесни и предполагат, че реферът не е безпристрастен. Все пак най-вероятно той се е радвал на доброто си отсъждане...
5. Манчестър Юнайтед - Лил, 2007
Още веднъж Браамхаар: той зачита гол от пряк свободен удар на Райън Гигс от дуела в Шампионската лига между Манчестър Юнайтед и Лил. Куриозното е, че докато уелсецът бележи, вратарят на френския тим Тони Силва е зает да реди стената пред вратата си. Протестите остават напразни.
6. Аржентина - Англия, 1986
Диего Марадона бележи за 1:0 в 51. минута на четвъртфинала от Мондиал'86 с някаква смесица от ръка и глава. И дори Господ вижда, че попадението е редовно.
7. Хамбург - Байерн Мюнхен, 2001
Фактът, че съдията Маркус Мерк отсъжда непряк свободен удар за Байерн минута преди края на последния мач за сезона и така постила червения килим за "баварците" към титлата за сметка на Шалке 04, прави дипломираният зъболекар "персона нон грата" в Гелзенкирхен.
8. 1860 Мюнхен - Карлсруе, 1997
При резултат 2:1 за мюнхенските "лъвове" арбитърът Михаел Малбранк свири след падане на играч от Карлсруе на тревата. Всички спират, очаквайки изпълнението на прекия свободен удар, само Шон Дънди продължава да играе и вкарва топката в мрежата. Малбранк признава гола, отричайки да е давал сигнал за спиране на играта. Пред германския спортен съд реферът заявява: "Бях решил да дам авантаж, но не успях да спра мозъчните ми импулси." Какви интересни мозъчни импулси имат някои хора...
9. Грон - Марсел, 2007
Нападателят на Марсел Марио Шпийс изравнява резултата на 2:2 в този мач от окръжната лига в Германия, след като вкарва топката с ръка. Несигурният съдия Груневалд пита съмнителния голмайстор дали наистина си е помогнал с горния си крайник, а последният нагло излъгва. Играчите на Грон са бесни от несправедливостта.
10. Борусия Дортмунд - Карлсруе, 1995
Андреас Мьолер посяга към званието за най-впечатляваща симулация за всички времена , а на неговата "лястовица" би завидял всеки професионален акробат. Мьолер "полита" в наказателното поле на Карлсруе, а съдията Хаберман е толкова впечатлен, че веднага надува свирката за дузпа - 2:1 и победа на дортмундци. Симулантът оставя журналистите безмълвни, когата изрича оправданието си: "Все пак се борихме за титлата." Ето и още няколко бисера на Мьолер, свързани с въпросната ситуация: "Опитах се да се предпазя. Помислих, че Дирк Шустер ще ме контузи." и "Във всяка една друга ситуация бих отишъл при съдията и бих му казал, че дузпа няма. За съжаление точно тогава не постъпих така."
Ето и още някои култови съдийски изцепки.
1. Героят на вратата, Германия, 1998
Стои той на голлинията, размахва ръката си и отбива топката с нея. Със завиден вратарски рефлекс играчът на Шалке Оливер Хелд спасява сигурен гол. Футболистите на Кьолн са бесни от проявата на Хелд и го наобикалят, но той запазва самообладание: "Ръка? Аз? Никога, все пак не съм вратар." Когато арбитърът Уве Кемлинг пита "кралскосиния" защитник дали е играл непозволено, той се заклева и отрича. Нападателят на "козлите" Тони Полстер е изключително разочарован след края: "Оливер Хелд изчерпа целия късмет, който му се полага до края на живота му."
2. Радостният съдия, Англия, 2000
В срещата между Ливърпул и Лийдс Юнайтед Патрик Бергер бележи за "червените". Реферът Майк Рийд не само, че отсъжда гол, но и победоносно вдига юмрук във въздуха. Упс. Все пак арбитърът обяснява постъпката си веднага след края на двубоя, като задоволство от мъдрото си решение малко преди попадението. "Малко преди това видях нарушение срещу Владимир Шмицер, но дадох авантаж." Хитро, мистър Рийд. А боксерките от феншопа на Ливърпул, които съдията носи, сигурно са попаднали случайно на мястото си.
3. Реферът, който пи шнапс, Германия, 1975
Волф-Дитер Аленфелдер е готов да свири край на полувремето в мача между Вердер Бремен и Хановер 96 само след 30 минути игра. На почивката той се плези на фотографите и се майтапи с момчетата, които подават топките около игрището. По-късно чернодрешкото признава: "Ударих два шнапса и една бира за обяд, но това е допустимо! Все пак сме мъже и не пием фанта!"
Култово интервю с Аленфелдер (дори да не разбирате какво говори, жестовете му са уникални):
Цялата история можете да прочетете на http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=35007
4. Голът на момчето, което подава топките, Бразилия, 2006
Мирише на загуба. В дербито от трета бразилска дивизия между първия Сантакрузенсе и втория Атлетико Сорокабан резултатът дълго време е 0:1 и по всичко изглежда, че ще има смяна на върха в класирането. В 89. минута всичко изглежда вече загубено: нападателят на Сантакрузенсе получава топката в изгодна позиция, но ударът му е неточен и кълбото среща мрежата, но от външната й страна. Докато футболистите се оттеглят към централния кръг, едно от децата, които подават топките дриблира покрай вратаря и ритва топката зад голлинията му. Стражът, видимо изнервен, я вади от мрежата и я поставя пред себе си с намерението да я изрита напред. Но съдийката Силвия Реджина де Оливейра започва да ръкомаха, свири и - сочи центъра! Гол! Вратарят си изпуска нервите: "Но детето не е футболист на Сантакрузенсе, госпожо съдия! То вкара топката!" Съдийката обаче не се поддава на "гнусните инсинуации" и не променя решението си. "Топката беше в мрежата", убедена е тя, "а гол има, когато аз реша!". Това вероятно е било и последното решение в съдийската й кариера.
5. Гол след гол, олимпийски турнир, 2004
Историята накратко: съдията отсъжда дузпа. Нападателят се засилва, стреля, гол. Реферът свири за повторение. Нападателят се засилва, стреля, гол. Реферът свири за повторение. Нападателят се засилва, стреля, гол. Реферът свири за повторение. Нападателят се засилва, стреля, няма гол. Реферът свири за повторение. Нападателят се засилва, стреля, гол. Реферът свири за повторение. Или нещо подобно. Междувременно вртарят успява да спаси един удар, а зрителите започват искрено да съчувстват на изпълнителя на наказателния удар - съдията се подиграва с труда му. Но все пак накрая има "хепи енд". Нападателят се засилва, стре... добре де, няма да го казвам повече - в крайна сметка гол има. Обаче съдията в случая е повече зает да следи с микроскоп дали някой от чакащите футболисти извън наказателното поле не е стъпал в пеналтерията...каква стриктност, какво нещо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар