"Пиша тези редове през 1998 г., като имам уговорката да се срещна в Лондон с един мъж, работещ за аукционна къща. Той иска да ми разкаже една история. Срещаме се в пъб в Уест Енд. На по стек-сандвич моят приятел ми разказва детективска история от истинския живот за най-важния спортен трофей: оригиналния приз "Жул Риме", купата със Златната Нике! Хорята вярват, че той е откраднат в Бразилия през 1983 г. и след това се смята, че той е претопен на множество накити и украшения. Моят приятел обаче твърди, че купата е цяла и запазена. Нещо повече - наскоро тя е продадена на аукцион в Лондон.
Историята на статуетката започва през 1928 г., когато футболният функционер Жул Риме решава да организира първото световно първенство по футбол две години по-късно в Уругвай. Така Риме се нуждае от трофей. Той възлага задачата по изработката на купата на френския ювелир Абел Лафльор, който създава чудесна фигура с височина 35 см, изобразяваща древногръцката богиня на победата Нике. Матеиалът на трофея е масивно злато със син цокъл от полускъпоценния камък лапислазули.
През първите си 40 години статуетката преживява две травматични случки. Тя прекарва Втората световна война, скрита в кутия за обувки под леглото на италианския функционер Оторино Бараси. А през март 1966 г. тя е открадната в Лондон на изложение на пощенски марки. При втория случай Англия се подготвя да домакинства световното първенство по футбол през същата година, когато организаторите на изложба на редки пощенски марки молят организаторите на футболния турнир за разрешение да включат "Златната Ника" в експозицията. И, естествено, го получават. Обаче на 20 март 1966 г., в едно слънчево утро, трофеят е откраднат! Пощенските марки с обща стойност към 3 милиона паунда остават недокоснати от крадците, за разлика от златната статуетка! Бразилската футболна федерация, пазила купата през последните 8 години и предала я в последствие, е бясна. ФА става за международно посмешище.
Лондонската полиция дава описанието на крадеца: мъж, около 30-годишен, с тънки устни, къса коса и вероятно с белег на лицето. Още през първата седмица Футболната асоциация получава искане за откуп: неизвестно лице изисква 15 000 английски лири срещу трофея. Като доказателство, че наистина разполага с купата престъпникът изпраща на организаторите на световното първенство пакет с осмоъгълния капак на кутията със златната статуетка. На 25 май изнудвачът е заловен. Той твърди, че не е сам в осъществяването на кражбата. Истинският извършител така и никога не е хванат и до днес, може би, се разхожда на свобода.
Оригинал и копие: идентични за окото на лаика
В неделя, 27 март 1966 г., живеещият в южен Лондон и работещ в корабостроителница, Дейв Корбет излиза на разходка със своето куче Пикълс. Пред една голяма къща кучето се мушва в храстите и усилено започва да рови в пръстта. Корбет притичва и открва пакетче, увито с вестници. "Разкъсах хартиите и видях злато и думите Бразилия 1962", разказва той по-късно вечерта. "Взех предмета вкъщи, за да го покажа на жена ми. Първоначзално не можех да повярвам на очите си, но след това се качих в колата и занесох находката в полицията. Пикълс пръв го видя - на него принадлежи откритието, той е моето истинско съкровище!" Корбет получава възнаграждение от 3 000 паунда, много повече, отколкото е годишната му заплата. Тези пари променят живота му завинаги, твърди той. 40 години след случката Корбет живее в спокойното лондонско предградие Съри. Пикълс става национален герой. През лятото на 1966 г. за кучето е излъчен специален филм по британската телевизия.
Истинската купа е намерена. Историята може спокойно да приключи още тук. Но в този случай аз и моят приятел нямаше да обядваме заедно в този лондонски пъб. Историята на събеседника ми се базира на нещо, случило се в следствие на кражбата: англичаните изработват втори трофей със златната Нике. Вечерта на деня, когато световната купа изчезва, двама криминални инспектори и изпълнителният директор на ФА Денис Фолоус посещават лондонския бижутерен майстор Джордж Бърд, който редовно изработва трофеи и медали за английската асоциация. Тази визита е описана превъзходно в статията на британеца Мартин Етертън за Националния футболен музей в Престън. Етертън, доцент по науки за хора. лишени от слух в Университета на Централен Ланкашир, получава тайните бележки на ювелира Бърд от неговото семейство.
Онази вечер Фолоус предлага на Бърд да направи идентична репродукция на изчезналия трофей, едно "точно копие от злато, което да не може да се различи от оригинала". За да помогне на Бърд, ФА го снабдява с подробни снимки на приза, но той също така трябва да спазва строга поверителност. Бърд и подбрана група от помощници започват да изработват дупликата тайно, работейки неуморно нощем и през почивните дни, пише Етертън. Самата ФИФА изобщо не е в течение на тези събития, тъй като тя разполага с авторските права на трофея, но никой не е поискал нейното мнение. Бърд запазва тайната си, макар че е измъчван от огризения на съвестта, понеже тогавашният президент на ФИФА Стенли Роуз му е личен приятел. Бижутерният майстор едва започва с направата на копието, когато Пикълс открива изчезналата световна купа. Така той спира с работата си по втория трофей, но получава правото да пази истинската статуетка на Златната Нике в сейфа за скъпоценности на своя магазин, тъй като ФА повече не се доверява в сигурността на своето лондонско бюро. Всеки път, когато купата "Жул Риме" е трябвало да бъде показвана през онази пролет, Бърд лично доставя трофея със своя велосипед, носейки обвитата с кърпа златната статуетка в коша на колелото. Малко по-късно той предлага на ФА да се изработи все пак едно копие на статуетката. Да се разхождаш с такава ценност из лондонските улици, добавя той, не е съвсем безопасно. Най-добре е да се изработи дубликат, а разликата така и така никой няма да забележи.
Етертън описва какво се случва след това. ФА моли ФИФА за разрешение да изработи копие на световната купа. ФИФА твърдо отказва. Въпреки отказа, Фолоус инструктира Бърд да започне с дейността по изработката. Този път се прави позлатена бронзова статуя, която ще бъде готова много по-бързо от една такава от масивно злато. Бърд завършва копието и го предоставя на ФА като подарък за своя дългогодишен партньор. Така, без да осъзнава, футболният свят се сдобива с две световни купи - истинската и копието. И двете изглеждат по абсолютно същия начин за окото на лаика!
ФА връща купата на Бразилия - но коя от двете?
Сутринта на 30 юли 1966 г. трима полицаи отпътуват за стадион Уембли, където ще се играе финалът за световно първенство между домакините Англия и младия отбор на Германия. Полицейските служители също подписват декларации за поверителност, защото в техния автомобил се намират двете купи "Жул Риме". След като Англия печели финала с 4:2 Кралица Елизабет връчва истинския трофей на английския капитан Боби Мур. На известната снимка, където Мур е на раменете на съотборниците си, той държи оригиналната статуетка. Беззъбият полузащитник на домакините Ноби Стайлс изпълнява своя прочут танц на радостта на терена също с истинската купа. Тогава обаче полицаите изтръгват купата от неговите ръце и я заменят с копието, ей така, да не би случайно да се повреди. Британските власти искат да се презастраховат и прибират ценната купа на сигурно място, докато страната е в истерия от победата и никой от играчите не обръща сериозно внимание за това.
Вечерта Стайлс и неговите съотборници многократно позират с дубликата на купата на балкона на Ройъл Гардън Хотел в Кенсингтън. Играчите не забелязват, че купата е подменена. Същото важи и за почетния гост на хотела Пикълс. Обаче дубликатът не би издържал един по-сериозен и задълбочен тест - ако ежедневно се изучават уголемени фотоси на статуетката, разликата няма как да не бъде забелязана. Синият цокъл на копието е видимо по-тъмен от искрящия лапислазули на истинския трофей. Оригиналът прекарва нощта след финала в сейфа на лондонска банка. Между 1966 и 1970 г. Англия има право да запази купата като световен шампион. През тези години световната купа, или по-точно нейото копие, често е излагана на показ. Истинската богиня на победата от злато остава на сигурно място - в сейф. Бърд се оказва прав - никой не забелязва подмяната. И поне докато множество охранители пазят със зорко око статуетката, никой няма да заподозре, че световната купа всъщност е фалшификат от бронз.
Световното първенство в Мексико през 1970 г. чука на вратата. ФА трябва да върне купата на ФИФА. Но коя? ФА разполага с две. И тогава, тържествено обявява моят събеседник-аукционер, се случва голямата подмяна: вместо оригиналната златна статуетка англичаните връщат на ФИФА копието!
Бразилците печелят в Мексико своята трета световна титла, а като награда за това получават правото да запаят трофея със златната Нике завинаги. ФИФА възлага изработването на нова и различна световна купа, но още тогава става ясно, че новият приз никога няма да има същата митична слава като тази на купата "Жул Риме". Множеството премеждия, международните участия и многобройните показвания на първата купа я правят нещо наистина специално. Един функционер на ФИФА заявява през 2004 г. на заседание в Мюнхен: "Купата Жул Риме беше народен трофей. Хората и до днес научават по нещо ново за него: дали той е откраднат или изгубен, или е собственост на този или онзи. Нашите проучвания показват, че втората свтовна купа не се намира в такава емоционална връзка с любителите на футболната игра."
Бразилският футболен съюз поставя златната Нике в обикновена стъклена витрина, намираща се в нейната централа в Рио де Жанейро. На 19 декември 1983 г. трофеят е откраднат от витрината. Водачът на престъпната група, професионалният крадец Серджу Пералта, знае къде се намира статуетката, защото той често посещава футболната централа като представител на бразилския клуб Атлетико Минейро. Бразилската полиция достига до хипотезата, че световната купа е претопена на различни златни скъпоценности и е изгубена завинаги. Пералта прекарва няколко години в затвор и умира през 2003 г.
"Но", казва моят приятел в пъба, "откраднатият трофей не е истинската световна купа. Той е копието." Събеседникът ми твърди, че оригиналната купа "Жул Риме" остава в Лондон след 1970 г. ФА я поверява на Бърд за пазене. По примера на италианеца Бараси, ювелирът укрива трофея под леглото си. Етертън обяснява: "Официално купата не съществува, затова и никой не бива да я вижда." Никой, освен ФА и самия Бърд, не бива да научава, че съществуват два световни трофея. Понякога Бърд оставя своята племенница да си играе със статуетката, както и между другото с короната на Мис Свят - също дело на изкусния майстор на призове. Понякога ювелирът дръзко взема купата, за да онагледи лекциите си по бижутерно майсторство, които Бърд изнася пред малки групи от студенти, но на никого и през ум не му минава, че това е истинската купа "Жул Риме"! На два пъти крадци влизат с взлом в къщата на Бърд, но и двата пъти те пропускат световната купа. Когато бижутерът умира през 1995 г., неговото семейство открива дълго време пазеният трофей, но не подозира, че това е истинско съкровище. В крайна сметка то решава да продаде статуетката, въпреки несъгласието на сина на Бърд.
Когато човек разлисти каталога на аукционната къща "Сотъби'с" за "Традиционни спортове: голф, крикет и футбол" в петък, 11 юли 1997 г., ще намери вътре хубава снимка на трофея с пояснителен текст: "Репродукция на купа "Жул Риме", използвана в периода 1968-1970 г. за обществени прояви". Началната тръжна цена варира между 20 000 и 30 000 английски лири - цяло състояние за дупликат от бронз, чиято материална стойност в никакъв случай не надвишава 1 500 лири.
Синът на Бърд отказва да присъства на наддаването. Жена му, другият му син и дъщерите му отиват. Отначало търгът започва с много предложения. Няколко британски вестника се опитват да откупят статуетката за своите публични сбирки. Обаче цената стремително нараства и журналистите се отказват от намеренията си. Скоро самата фамилия Бърд се споглежда слисано. Когато надпреварата се ожесточава и достига цена от 60 000 лири, роднините на ювелира напускат залата, не можейки да повярват на абсурда. Но трима участници в наддаването продължават да предлагат все по-високи и по-високи оферти. И тримата остават анонимни и никой не знае истинската им самоличност. В края на търга цената на статуетката е точно 254 000 английски лири - деветократно по-висока от обичайната за подобни предмети от футболната история. Победителят в търга напуска залата анонимен. Хънтър Дейвис, колекционер на футболни вещи, определя цената като "налудничева, уникална и идиотска". "Това наистина е една абсурдна цена", съгласява се моят познат в пъба, "освен ако не си наясно, че това е истинската световна купа. И победителят в наддаването знаеше точно това!" "Кой победи в търга?", запитах аз. "Английската ФА", отвърна сухо събеседникът ми.
Наддаващите не знаеха дали се надпреварват за истинската купа
Етертън и аз, независимо един от друг, се опитахме да изясним какво точно се е случило в деня на наддаването. Оказва се, че победителят в търга действително е служител на ФА, но в случая той е бил упълномощен да наддава от името на ФИФА. Световната федерация иска сама да откупи "репродукцията" за себе си. Зеп Блатер, тогава генерален секретар на ФИФА, дава ясни инструкции: "Няма таван на цената. Предлагайте, колкото е нужно, за да я купите!". Един от другите участници трябва да е бил бразилският футболен съюз. ФИФА и бразилците се състезават, защото са чували легендите за голямата подмяна и че истинската статуетка всъщност се намира в Лондон от 1970 г.
С помощта на Етертън успявам да възстановя събитията от деня на наддаването. Но първо трябва да се обърна към ФИФА. Ако трябва да съм честен, не очаквах отговор или най-много допусках, че всичко ще бъде отречено. Обаче получих следния и-мейл от пресслужбата на ФИФА: "Скъпи Симон, блогодарим за Вашето запитване. Да, ФИФА взе решение да купи трофея, понеже се допуска, че е възможно той да е истинският. Сигурни сме, че това ще помогне при по-нататъшната Ви работа. Поздрави, пресотдел на ФИФА"
Впечатление прави изречението "понеже се допуска, че е възможно той да е истинският". Когато ФИФА наддава за статуетката, тя по-скоро не е сигурна, дали тя е истинската. Покупката в случая е чиста лотария. Тръжният предмет може да е от масивно злато, но може и да е позлатен бронз. В случая си мисля, че ФИФА попада в положението да доказва автентичността на предмета, едва след като е принудена да плати доста висока цена. Ювелирният специалист на една голяма аукционна къща ми сподели, че дори и експерт в случая не може да бъде напълно сигурен в автентичността, ако не подложи статуетката на тестове. За да се констатира дали един предмет е направен от масивно злато, е необходимо той да се подложи на специален анализ, а това съвсем не се прави всеки ден и е необходима специална подготовка. "Статуетката изглежда забележително добре", отбелязва експертът, а участниците в търга не поставят други забележки: официално наддаването е за позлатено бронзово копие на купата "Жул Риме". "Друг прост начин, за да се установи дали един предмет е от злато, е той да се помирише. Защото златото няма миризма." Но да се установи ароматът на една вещ в пространство, изпълнено с различни миризми, е едно наистина трудно начинание. Разбира се, експертите на ФИФА веднага забелязват, че цокълът на Златната Нике е направен от евтин син материал, а не от първоначалния лапислазули. Но това не доказва по никакъв начин съставът на металната част на статуетката. Лапислазули е един относително мек камък, който може лесно да се повреди. Затова е допустимо, че основата може и да е била сменена.
В деня на търга участниците не знаят дали наддават за истинския трофей или не. Когато те забелязват, че и други преминават своя ценови лимит, сигурно всеки от тях си е помислил: "Виждате ли, това ще да е истинската!" Веднага след аукциона ФИФА предоставя статуетката на специалисти за задълбочено проучване. Човек може ясно да си представи картинката: малка задна стаичка в Цюрих или Лондон, купата, няколко функционери и един бижутер с околяр. Тогава специалистът произнася своето заключение: в случая не става даума за истинската световна купа "Жул Риме". Това е евтино позлатено копие от бронз. Така моят приятел излиза, че се е заблудил. Но кой може да го вини за това, при положение, че самата ФИФА плаща фантастичните 254 000 английски лири? Какво хвърляне на пари на вятъра! Накрая световната федерация подарява статуетката на британския футболен музей в град Престън. И днес е там. Всеки може да хвърли едно око за без пари.
Само един въпрос остава открит: къде е истинската купа? Наистина ли е претопена през 1983 г.? Или може би се намира под нечие легло в Латинска Америка?"
Според мен Златната Нике не е претопена и все някога истината ще излезе на яве!
ОтговорИзтриване