Мюнхен

През лятото на 1974 г. футболна Германия удостоява света със своите таланти Мюлер, Бекенбауер и компания. Във финала на домашното световно първенство момчетата на Хелмут Шьон побеждават силния отбор на Холандия и триумфално вдигат чисто новия трофей от турнира.

Федералната република спечелва втора световна титла 20 година след "Чудото от Берн", а героите от Швейцария правят място на тези от Мюнхен. В последната среща от десетото световно първенство по футбол германците побеждават с малко щастливото 2:1 (2:1) "лалетата", които са принудени да се примирят с първата си загуба на първенството.

За холандците, които са сочени за фаворити преди финала, час преди началото на двубоя все още може да се заложи при английските букмейкъри, а победата им с 1:0 се оценява с коефициент 7 към 1. Футболистите от ниската земя се оказват злощастни губещи пред около 77 500 зрители на мюнхенския Олимпийски стадион, а през последния половин час на мача се играе само пред вратата на германците и само невероятен късмет предотвратява попадение в тяхната мрежа. Срещата, преминала с изключително напрежение и драматизъм, започва малко необичайно. Само след 2 минути игра Ули Хьонес фаулира Йохан Кройф в наказателното поле, а Неескенс безапелационно реализира отсъдената дузпа.

23 минути по-късно британският арбитър Джон Тейлър сочи бялата точка от другата страна на игрището, след като Янсен нарушава правилата срещу пъргавия Хьолценбайн. Паул Брайтнер вкарва дузпата, а с това и петия си гол с националната фланелка. Решаващото попадение отбелязва Герд Мюлер в 43. минута за 2:1 - това е не само стотния гол за Германия на срещи от световни първенства, но и 14-то лично попадение за Мюлер - нов рекорд по отбелязани голове на световни футболни финали, след 13-те реализирани гола на французина Жуст Фонтен.

Така след Уругвай (1930), Италия (1934) и Англия (1966) за четвърти път домакинът на световното първенство печели титлата. Бундесселекционерът Хелмут Шьон, в своя 101-ви мач начело на Германия, се нарежда до именития си предшественик Зеп Хербергер, на когото преди това сам помага в ръководството на "бундестима". Шьон има също така второ място през 1966 и трето място през 1970 г. на световни първенства, както и първо място на европейското първенство от 1972 г. Футболистите Майер, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес и Мюлер стават едновременно европейски и световни първенци.

Кройф е раздразнен от Фогтс

Дръзките и бойки холандци, участващи отново на световно първенство след 36-годишно прекъсване, считат персоналната опека на звездата им Йохан Кройф от Берти Фогтс за тяхното голямо предимство. Нисичкият "Териер" от Мьонхенгладбах обаче дава всичко от себе си като изнервя Кройф по всички възможни начини, познати на защитниците.

След края на двубоя в Мюнхен, който със сигурност не е един от най-зрелищните, но пък е един от най-интересните и драматични световни финали, може да се направи следния паралел с 1954 г.: както 20 г. по-рано в Берн германците печелят турнира след пълен обрат до 3:2 срещу Унгария, ставайки първият световен шампион, допуснал загуба в първенството (3:8 в предварителната група също от унгарците). През 1974 г. загубата е нанесена от ГДР чрез легендарния гол на Шпарвасер.

Превъзходните нови футболни герои на Германия са Фогтс, Грабовски, Хьолценбайн, Майер, Мюлер и преди всички Райнер Бонхоф, осъществил важното подаване за решаващия гол във финала, а секунди преди това спасява опасно положение пред вратата на Зеп Майер. Стражът с най-много участия с германския национален екип, не действа съвсем безгрешно, но в последните минути изважда остри удари на Реп, Неескенс, ван Ханагем и ван де Керкхоф. Кройф, който така и не успява да се откъсне на повече от метър на Берти Фогтс, е обезличен до същата степен, както и също така играещия в Испания Йохан Неескенс, преследван като сянка от Райнер Бонхоф. Навръх своя 30-ти рожден ден Юрген Грабовски изиграва своя най-добър мач за Германия от общо 44.

За Холандия: Райсберген, Хаан

Незаслужено загубилите с оглед на играта си "лалета" получават за първи път от 8 срещи два гола и това им коства невероятно много. Силно се представят Райсберген, Хаан, ван Ханегем и бързото крило Джони Реп. С каква стръв и непримиримост холандците са се борили говори ясно и съотношението на преките свободни удари в срещата: от общо 41, 27 са за Холандия, а само 14 - за Германия.

Колосалнатата радост на почти 80 000 зрители на Олимпиящадион в баварската столица достига своя връх, когато новият федерален президент Валтер Шеел връчва на капитана Бекенбауер новата световна купа на ФИФА, на стойност 100 000 германски марки. "Кайзер Франц" спонтанно предава трофея на Хелмут Шьон, който след последния съдийски сигнал изтичва до терена и щастливо прегръща всеки от своите играчи. След титулярната единадесеторка на сцената се покачват и резервните играчи, следвани от стотици фотографи, последвали германците и при почетната им обиколка на стадиона. Някои от холандските футболисти стискат в ръка сребърните си медали и стоят застинали със сълзи в очите. Възпитаниците на Ринус Микелс изчезват в съблекалнята минути след края на тържествента церемония.



Кратка статистика:

ФИНАЛ НА СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ'74:

ХОЛАНДИЯ - ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ 1:2

Холандия: Ян Йонгблед, Ари Хаан, Вим ван Ханегем, Вим Янсен, Рууд Крол, Йохан Неескенс, Йохан Кройф, Роб Рензенбринк (46. Рене ван де Керкхоф), Джони Реп, Вим Райтсберген (68. Тео де Йонг), Вим Суурбийр. Треньор: Ринус Микелс.

Западна Германия: Зеп Майер, Берти Фогтс, Паул Брайтнер, Ханс-Георг Шварценбек, Франц Бекенбауер, Юрген Грабовски, Волфганг Оверат, Герд Мюлер, Ули Хьонес, Райнер Бонхоф, Бернд Хьолценбайн. Треньор: Хелмут Шьон.

Голове: 1:0 Йохан Неескенс (2. - дузпа), 1:1 Паул Брайтнер (25. - дузпа), 1:2 Герд Мюлер (43.)

Съдия: Джон Тейлър (Англия)
Зрители: 75 200
Стадион: Олимпийски стадион, Мюнхен
Дата: 7 юли 1974 г.

Некоронованият крал на футбола

Не е имало и няма много играчи, които могат да накарат десетки хиляди зрители да се изсипят на стадионите само заради тях. Йохан Кройф безусловно е един от тези футболисти. Въпреки че кариерата му не е чак толкова дълга и никога не става световен шампион, той стои на едно стъпало с Пеле, Бекенбауер и Марадона. Извън терена холандецът получава огромното признание и уважение на футболната общественост.

Той е роден на 25 април 1947 г. в Амстердам под името Йоханес Хендрикус Кройф. Израства в сянката на стадиона на градския колос Аякс и след ранната смърт на баща му, майката на Кройф започва да работи като чистачка, за да може да изхранва семейството си. Един от нейните работодатели съще е и футболният клуб Аякс Амстердам. Така пътят на малкия Йохан е предопределен: "Кройф е вероятно един от малкото синове на селяни, които започват да тренират футбол. Другите работят във фабрики или помагат на рибарските кораби", пише известният публицист Карл-Хайнц Хуба. На 13 години Кройф напуска училище, за да се концентрира изцяло върху футболната си кариера.

"Винсент видя царевичното поле
Айнщайн видя числото
Цепелин - цепелина
А Йохан видя топката"
Клаус Тевелайт - "Вратата към света"

В Аякс талантът на юношата е забелязан от нидерландската треньорска легенда Ринус Михелс (1928-2005). На 15 ноември 1964 г. 17-годишният Кройф отбелязва своя дебют с екипа на амстердамския тим и веднага отбелязва първия си от общо 266 гола за отбора. Две години по-късно той става не само шампион, но и дебютира на 19-годишна възраст с оранжевата фланелка на своята страна.

Кройф елегантно подминава аржентинския вратар Даниел Карневали и бележи за победата на Холандия с 4:0
 
Благодарение на своята превъзходна интелигентност на игрището Кройф се превръща в безспорен лидер на своя отбор. Технически брилянтен, пъргав и, въпреки невпечатляващата си физика, силен в единоборствата - футболистът е едновременно голмайстор, подавач и плеймейкър в едно. А заедно със своя ментор и треньор, пресметливата треньорска лисица Михелс, Крой се превръща в знакова фигура за революционния "тотален футбол".

Все пак нито Михелс, нито Кройф откриват тоталния футбол. Изразът се използва за първи път от еврейския автор Вили Майсъл в неговата работа "Революционен футбол" през 1955 г. Австриецът говори за футбола на бъдещето, в който ще може да се наблюдава постоянна смяна на позициите по терена. Идеите на Майсъл първоначално не дават плодове и дълги години след публикуването на неговата спортна доктрина играчите на зеления терен остават "залепени" към предопределените им позиции.

Първият, който решава да въведе новаторските идеи в практиката е Михелс, който практикува такъв стил на игра в Аякс и холандския национален отбор. Базирана на теорията за "подвижното пространство", философията диктува при владение на топката да се опитва игра по фланговете с постоянни рокади по игрището, така че теренът да се "уголеми" за нападащия и същевременно да се "смали" за противника. Подходящи за "тоталния футбол" са играчи с добра издръжливост, прецизен пас и необходима игрова интелигентност. Кройф, наречен "Питагор във футболни обувки" от редактора на вестник "Таймс" Дейвид Милър, идеално въплъщава изискванията.

Кройф: най-добрият футболист от СП 1974


Секунда след като Кройф (номер 14) е отбелязал един от най-красивите голове в историята на световните първенства при 2:0 срещу Бразилия

На Мондиал'74 в Западна Германия световната общественост остава смаяна от тактическата революция на холандците. Кройф - играещ като централен нападател - е централната фигура на един отбор, нападащ практически по целия терен и от всякакви ситуации. Още при дебютния мач срещу Уругвай той разнищва защитата на "небесносините" южноамериканци и участва и при двата гола. Завинаги в спомените на зрителите ще остане неговият гол срещу Бразилия, когато в 65. минута той отбелязва с ножично воле центриране на Кроол за крайното 2:0. Все пак на финала Кройф не успява да се справи напълно със своя персонален пазач Берти Фогтс и "лалетата" губят от домакините с 1:2. Въпреки загубата брилянтният техник единодушно е избран за играч на турнира.


На три пъти Йохан Кройф като капитан печели Купата на европейските шампиони с Аякс Амстердам. Тук той вдига трофея след 1:0 срещу Ювентус на 30 май 1973 г.

Кралят отказва коронацията

Понеже Кройф отказва участието на Световното първенство в Аржентина през 1978 г. по семейни причини, той на практика един вид отказва футболната си коронация. Преди това той е спечелил всичко възможно в клубния футбол. С Аякс Амстердам той е седемкратен холандски шампион, между 1971 и 1973 г. поред са спечелени три Купи на европейските шампиони. След преминаването му в Барселона през 1973 г. той веднага става в края на сезона шампион на Испания.

След като Крой за първи път обявява оттеглянето си през 1978 г., той предпочита по-късно да играе в професионалната лига на САЩ, пред това да се завърне в родния Аякс. Не минава дълго, преди холандецът да се завърне в родината си и напълно изненадващо за амстердамските фенове, той подписва с кръвния враг на Аякс Фейенорд от Ротердам, където става шампион на страната още два пъти. През 1984 г. Крой окончателно спира с футбола.

Кройф създава "дрийм-тийма" на Барселона


Кройф като треньор в Барселона. През неговия престой от 1988 до 1996 г. той създава един отбор на мечтите, който извежда до триумф в най-силния европейски клубен турнир - КЕШ.

Въпреки че няма треньорски лиценз, Кройф е назначен малко след края на кариерата си като технически директор в Аякс Амстердам. Неговият път отново води към Барселона, където той преживява най-значимия си период като наставник от 1988 г. Холандецът формира знаменитият "дрийм-тийм" на "блаугранас" със звездите Субисарета, Куман, Гуардиола, Михаел Лаудруп, Бакеро и Стоичков, който печели през 1992 г. финала за Купата на европейските шампиони срещу италианския Сампдория. Под ръководството на Кройф каталонците също стават и четири пъти подред испански първенци.

През 1996 г. пътищата на Кройф и Барселона се разделят, след като са открити проблеми със сърцето на наставника. Страстният пушач още през 1991 г. претърпява операция по поставянето на сърдечен байпас и лекарите му препоръчват да се погрижи за здравето си. От тогава Кройф се посвещава повече на даването на стипендии за футболисти в неравностойно положение, които им помагат при бъдещо лечение, както и в създаването на международния университет "Йохан Кройф", който помага на спортистите да намерят ново призвание след края на кариерата им.


Кройф е всичко друго, но не и образец за професионализъм като играч и често влиза в конфликти с треньорите си. Навикът му да пуши през почивките на мачовете се пренася и след отказването му от футбола. Едва след сърдечна операция през 1991 г. той отказва цигарите.


Доминиращи играчи за цяло едно футболно поколение: Йохан Кройф, наречен "Крал Йохан", и Франц Бекенбауер, наречен "Кайзер Франц". На финала от СП 1974 те се изправят един срещу друг. Побеждава Бекенбауер, който извежда съотборниците си до победа с 2:1.


Германците се борят с всички сили срещу игрово по-силните холандци във финала през 1974. През второто полувреме важна роля за победата има германският вратар Зеп Майер, който на снимката спира атака на Кройф.


Самоувереността на Кройф се тълкува от някои негови съвременници като арогантност. Във световния финал през 1974 г. той създава прецедент във футболната история, като получава жълт картон от английския рефер за реплика.


Не са изминали и 60 секунди от финала за световното първенство през 1974 г. в Мюнхен, когато английският съдия Джон Тейлър отсъжда дузпа след нарушение на Ули Хьнес срещу Кройф. Йохан Неескенс бележи за 1:0 за "лалетата".


Почти като светия е почитан Йохан Кройф в испанския гранд Барселона. Там той работи с огромен успех както като футболист, така и като треньор.


Финалът на Мондиал'74 се счита за най-слабия мач на Кройф от турнира. Това се дължи предимно на неговия персонален пазач Берти Фогтс, който се грижи холандският капитан да не създава опасности пред германската врата.


При избора за "Футболист на века" през 2000 г. Кройф е победен само от един конкурент - Пеле! Вдясно от него на снимката е класираният на трето място Франц Бекенбауер.