1. Лотар Матеус (от Борусия Мьонхенгладбах в Байерн Мюнхен, 1984 г.)
31 май 1984 г.: във финал за Купата на Германия се срещат старите врагове Борусия Мьонхенгладбах и Байерн Мюнхен. За Матеус това е последен мач с екипа на Борусия след 5-годишен престой на Бьокелберг, а преминаването му в Байерн от лятото е факт от няколко седмици. Това решение в никакъв случай не е лесно за футболиста, защото през последния месец той е обиждан и наричан "Юда" от гладбахските запалянковци. Финалът за купата е оспорван и напрегнат, а след редовното време и двето продължения резултатът е 1:1. Така носителят на трофея трябва да се определи с изпълнения на дузпи. Първи за Борусия изпълнява Матеус. Още докато крачи от централния кръг до бялата точка 23-годишният офанзивен халф изглежда несигурен. Принципно той е надежден изпълнител на наказателни удари, но точно в този случай Лотар Матеус рита топката с всичка сила...над вратата. В последствие Гладбах губи финала, а Матеус става изкупителната жертва и до днес е "персона нон грата" в Долен Рейн.
2. Андреас Мьолер (от Борусия Дортмунд в Айнтрахт Франкфурт, 1990 г.)
Андреас Мьолер често предизвиква остри дебати при смяната на клубната си принадлежност - ще спомена само, че той преминава и от Борусия Дортмунд в "кръвния враг" Шалке 04. Тогава феновете на дортмундския клуб разочаровано клатят глава, а не малко от привържениците на "кралскосините" връщат членските си карти. Не по-малко скандален, но вече почти забравен трансфер на Мьолер се случва през 1990 г., когато той напуска дортмундската Борусия в посока "майнската дива" Айнтрахт Франкфурт. Слухове около преминаването на 22-годишния тогава хесенец в Айнтрахт циркулират в медийното пространство. След две години, прекарани във вестфалския град, Анди Мьолер лично взема микрофон в ръка след последния мач за сезона и на Вестфаленщадион обявява на всеослушание, че сърцето му принадлежи на Борусия и ще продължи да играе за отбора. Обещанието му трае няколко дни, след което трансферът му в Айнтрахт става факт. Мьолер дава своята дума на феновете и ги излъгва. Фен-организациите не са на себе си от яд.
3. Шон Дънди (от Карлсруе в Ливърпул, 1998 г.)
След 16 гола в първия си сезон в Карлсруе, наставникът Вини Шефер предвещава бляскаво бъдеще на родения в Южна Африка Шон Дънди в германския национален отбор. След като получава германско гражданство обаче, обещаващият футболен талант прави доста необмислени постъпки. През сезон 1997/98 "Крокодила Дънди" бележи едва три гола, а също е преследван от контузии и наказания. Той напуска бременната си приятелка Хайди и се връща при южноафриканската си младежка любов, след това "флиртува" с други отбори от Първа Бундеслига за огромно удоволствие на булевардната преса и за огромно неудоволствие на феновете на баденския отбор. След като Дънди се оплаква от болки и не тренира, а клубният лекар установява силен махмурлук от предната вечер след запой в дискотека, футболистът е поставен в трансферния списък. Последните му появявания на Вилдпаркщадион отприщват вълна от освирквания, а феновете така и не му прощават.
4. Мо Джонстън (от Селтик Глазгоу през Нант в Глазгоу Рейнджърс, 1989 г.)
Мо Джонстън е първият известен шотландски играч, който е католик и играе в нападението на Селтик, а след това преминава в протестантския Глазгоу Рейнджърс. От 1984 до 1987 г. Джонстън се представя изключително добре за зелено-белите, като вкарва 55 гола. След 2-годишен престой във френския Нант шотландецът изявява желание да се върне в бившия си отбор. Националът свиква пресконференция на Селтик Парк и заявява: "Селтик е единственият клуб, за който искам да играя." След няколко дни той подписва с Рейнджърс. Протестантите предлагат много повече пари на маркетинговата фирма, държаща правата на Джонстън, отколкото католиците от Селтик. В резултат на това запалянковците на зелено-белите променят прякора на играча от "Моджо" на "Юда". Също и много фенове на Рейнджърс не искат да виждат католик в своя протестантски клуб. Те изгарят своите шалове и връщат своите членски карти. През първите 9 месеца след трансфера си Джонстън ползва денонощните услуги на личен телохранител.
5. Луиш Фиго (от Барселона в Реал Мадрид, 2000 г.)
Португалският футболен гений на Фиго се развива изключително по време на 6-годишния престой на халфа в Барселона (1995-2000), а играчът се превръща в истински любимец на феновете. Огромната почит на обичащите "блаугранас" се превръща в искрена омраза, след рекордния трансфер от 60 милиона евро в редиците на врага Реал Мадрид през 2000 г. Разочарованието от напускането на Фиго е още по-голямо, след като португалецът уверено твърди, че няма да напуска отбора през последното си лято на Камп Ноу. Барселонските фенове моментално наричат бившия си любимец "Юдата Фиго" и пускат интернет сайта http://www.AntiFigo.com, целта на който е да събира обиди от привърженици към "най-мразения футболист на Барселона за всички времена". Фиго пропуска гостуването на Камп Ноу през първия си сезон за "белия балет" поради контузия, но през 2002 г., когато той излиза срещу бившите си съотборници в каталонската столица, мачът като по чудо завършва. Запалянковците на Барселона хвърлят на терена бутилки от уиски и дори свинска глава. При всяко докосване до топката от Фиго публиката истерично крещи "Pesetero" (испански: "продажник"). Най-голямо унижение португалецът преживява на финала на Евро'2004, когато преди началото на срещата между Португалия и Гърция, когато известният ексхибиционист и фен на Барселона Джими Джъмп си пробива път до игрището и съблечен хвърля синьо-червено знаме върху халфа.
6. Зебастиан Дайслер (от Херта Берлин в Байерн Мюнхен, 2002 г.)
Не точно самото преминаване в баварския гранд, колкото начинът по който става то, предизвиква разгорещени страсти сред запалянковците на берлинския Херта през март 2002 г. Те "удостояват" завръщането след контузия на 22-годишния Дайслер срещу Волфсбург с бурни освирквания, тъй като футболистът предварително е получил на банковата си сметка 20 милиона евро, внесени от клон на неговата банка в Мюнхен. Следва задружният ироничен вик "Издърпайте кожените гащи на Дайслер" (бел. авт. - Коженият панталон е част от традиционната баварска носия.), преследващ футболиста навсякъде до края на престоя му в берлинския клуб. Фактът, че преминаването на Дайслер гарантира приход от 9,2 милиона евро на Херта, не омилостивява привържениците на "старата дама". "Мога да приема критиките", казва по-късно Дайслер, "но не мога да ги разбера." Директорът на Херта Дитер Хьонес явно също не може да ги разбере: "Един Балак, който също преминава в Байерн, е поздравяван за трансфера си от запалянковците в Леверкузен!"
7. Михаел Балак (от Байерн Мюнхен в Челси, 2006 г.)
Едно е сигурно: Байерн Мюнхен не се напуска лесно, още по-малко в посока Челси! Още през лятото на 2005 в германската преса се говори за преминаване на капитана на "бундестима" на Албиона. Вицепрезидентът на "баварците" Румениге демонстративно оттегля предложението си за нов договор към Балак. След като и Ули Хьонес се проваля в опитите си да задържи полузащитника в Мюнхен, започва играта на нерви: след умело взаимодействие с булевардния гигант Билд Румениге определя Балак като един "много добър", но "мислещ за портмонето си футболист", който няма качествата и лоялността на някой като Щефан Ефенберг. "Кайзер" Франц Бекенбауер обвинява слабо представящия се в края на сезона футболист, че вече "се пази" за Челси. В рамките на кратък времеви интервал Михаел Балак се превръща от плеймейкър на Байерн в "персона нон грата", освиркана звучно от феновете в прощалния си мач на Алианц-Арена.
8. Ашли Коул (от Арсенал в Челси, 2006 г.)
От лятото на 2006 г. Ашли Коул е по-известен сред привържениците на Арсенал като "Кешли Коул". Английският ляв защитник, един от символите на силния Арсенал от първите години на XXI век, предизвиква скандал още през юни 2005 г., когато тайно се среща в лондонски хотел с Жозе Моуриньо и Питър Кениън, представляващи Челси. Тъй като клубът на Абрамович не е информирал предварително Арсенал, "сините" и Моуриньо са наказани тежко от Футболната асоциация. Мениджърът на Коул губи разрешителното си за 18 месеца. Първоначално бранителят успокоява ситуацията като удължава срока на контракта си с "топчиите" с още една година. През лятото на 2006 г. обаче Коул предизвиква съвсем съзнателно Арсенал да го продаде. В своята биография играчът обвинява ръководството на Арсенал, че го е превърнало в "изкупителна жертва" след аферата с Челси и, че "го е хвърлило на кучетата". А именно Коул е човекът, изискал повишаване на заплатата си на 60 000 паунда на седмица. Венгер изважда Ашли Коул от отбора, а Челси го купува малко преди затваряне на трансферния прозорец с доста подобрени лични условия. След преминаването си на Стамфорд Бридж, Коул заявява, че прощава на Арсенал, но феновете на "топчиите" определено не изпитват подобни извинителни чувства към бившия си любимец. При първата среща между двата отбора на стадиона на Челси, привържениците на Арсенал засипват Коул с фалшиви 20-паундови банкноти.
9. Михаел Турк (от Майнц 05 в Айнтрахт Франкфурт, 2006 г.)
Връзката между Майнц 05 и Михаел Турк е доста особена и се състои от две глави. Първата трае от 1999 до 2004 г., а в края й хесенският футболист е трагична, но обичана фигура. Преди да напусне майнцкия отбор в посока Котбус, Турк сам вкарва Майнц 05 в Първа Бундеслига чрез своите голове и осигурява престой в елита на своите съотборници. Предварително обаче нападателят е подписал договор с втородивизионния Енерги и за свое съжаление ще продължи да играе във втория германски ешелон. Престоят на Турн в Лаузиц не е продължителен. Още през първата зимна пауза той се завръща в Майнц при своя втори баща Юрген Клоп. Част от трансферната сума е платена от самия футболист. Така тази втора глава от престоя в карнавалния град на Рейн започва по най-добрия и завършва по най-лошия възможен начин. Успехът му пред гола прави Турк интересен за други клубове. Родният му клуб Айнтрахт Франкфурт започва да го блазни, а наставникът на франкфуртци Фридхелм Функел открито заявява, че харесва играта на острието. Всичко това не се харесва на клубното ръководство на 05 и между играчът и клуба се появяват пререкания, продължили през подготовката за новия сезон и завършили с раздялата на двете страни. Бившият любимец на треньора Клоп се превръща в "черната овца" на райнхесенското семейство. След като Турк обвинява Майнц 05 в лъжа, кредитът му на доверие е окончателно изчерпан - ненавистта към нападателя стига от най-висшия ръководител до последния фен на Майнц.
10. Ян Шлаудраф (от Алемания Аахен в Байерн Мюнхен, 2007 г.)
Шлаудраф преживява водопад от емоции по време на трансферната си сага през сезон 2006/07. Хладнокръвието при поразяването на противниковата врата спечелва повиквателна на нападателя за националния отбор, а пред административната сграда на аахенския клуб от ноември 2006 г. се извива дълга опашка от заинтересувани представители на различни известни и неизвестни отбори, питащи за футболиста. Започва се със слухове за преминаването на Шлаудраф във Вердер Бремен или Щутгарт. Самият играч приема поканата на бременци да гледа на живо мачът им в Лондон срещу Челси от Шампионската лига. След интерес на Байер Леверкузен и Борусия Дортмунд, Байерн Мюнхен също се включва в голямото наддаване в началото на януари и убеждава офанзивния футболист на алемания да подпише предварителен договор с тях. Това решение на Шлаудраф поставя началото от изключително слаби представяния на играча, а показателен е фактът, че той води класациите по най-често попадане в засада. Това не е всичко. Скоро след това Шлаудраф е хванат да шофира пиян своето порше и като последствие наставникът на Алемания Михаел Фронтцек праща своя възпитаник на трибуните. Лошите игри и подписаният договор с Байерн скъсват нервите на аахенските фенове, които посрещат Шлаудраф със средни пръсти и обиди от типа на "баварска свиня". От любимец нападателят се превръща в дразнител.
11. Щефен Фройнд (от Шалке 04 в Борусия Дортмунд, 1993 г.)
Малко след падането на Берлинската стена бившият футболист на Шалке Хелмут Кремерс наблюдава играча на Динамо Берлин Хенрик Херцог в мач срещу Щал Бранденбург. Херцог не се харесва особено на Кремерс, но скаутът на "миньорите" е възхитен от играта на футболиста на Щал Щефен Фройнд. В последствие Шалке 04 привлича и двамата футболисти, а Фройнд веднага се налага в титулярния състав със своята борбеност в дефанзивната халфова линия. Бранденбургчанинът се бори като звяр на терена и е един от важните футболисти, осигурили оставането на "кралскосините" в Първа Бундеслига. Апогеят на Фройнд на Паркщадион е при последния есенен мач от сезон 1992/93, когато играчът открива резултата в Гелзенкирхен срещу Байерн Мюнхен. Само 5 месеца по късно той е бурно освиркван при домакинството срещу Хамбург. Причината: недостигът на пари в Шалке принуждава ръководството на клуба да продаде водещия си футболист. Неприятното е, че точно мразеният съперник, Борусия Дортмунд, купува Фройнд за следващия сезон. Сумата: 3,2 милиона германски марки. Все пак се случва нещо неочаквано в онзи следобед на Паркщадион: Фройнд се раздава до последно за Шалке. Много от онези, които първоначално го освиркват, изпращат полузащитника с топли аплодисменти при излизането му от игра в 68. минута.
Няма коментари:
Публикуване на коментар