В приглушената светлина на катакомбите на стадиона мълчаливо вървят двама мъже. В тази барселонска нощ всичко е казано. Отмар Хитцфелд е разтоварен от бремето на задължителната пресконференция като единствено иманентният му професионализъм го кара да се яви пред журналистите. Малка кола за голф с шофьор очаква "Генерала" и неговия пресговорител Маркус Хьорвик, за да ги закара обратно до съблекалнята на Байерн. "Остави ни да повървим малко", моли Хитцфелд шофьора на миниатюрното превозно средство. Монументалният Камп Ноу е почти изпразнен от хора, а последните зрители търпеливо изчакват, преди да напуснат арената. Докато двамата монотонно крачат по жълтите стъпала на спортното съоръжение по пътя към кабината с мюнхенските играчи, те забелязват други два силуета, които тичат към тях в полумрака. Бягащите мъже бързо ги доближават и скъсяват дистанцията. Остават само още няколко метра. В този момент Хьорвик разпознава преследвачите: Алекс Фергюсън и неговият Пи Ар-асистент също са пренебрегнали услугите на домакините на финала и са предпочели да вървят пеш. Когато британците разпознават своите германски колеги, те решават да се присъединят към тях. Хитцфелд и Хьорвик безмълвно се съгласяват да приемат компанията им. По пътя към съблекалните двамата клубни говорители вървят почтително зад своите треньори като някакви адютанти след двама дуелисти от уестърните. Алекс Фергюсън гледа своя съперник продължително в очите, след това протяга ръка, леко го прегръща и отронва: "Съжалявам..." След това отново замълчава, без да продължи думите си. В тази прохладна каталонска нощ. След една от най-вълнуващите драми в историята на футбола. "Съжалявам, Отмар, съжалявам."
20:24:01 ч. Тържествената програма на домакините за финала на Шампионската лига, сезон 1998/99, върви с пълен ход. 90 000 запалянковци са изпълнили Камп Ноу и със затаен дъх гледат оперната дива Монсерат Кабайе, докато пее известната си ария "Барселона", химн на Летните олимпийски игри в каталонската столица през 1992 г. На електронното табло задочно участва и Фреди Меркюри, нейният починал дуетен партньор. Той пее: "I want all the world to see a miracle sensation." (английски: "Искам целият свят да види чудо на чудесата") И неговата воля вече е частично изпълнена, след като Байерн записва малка и изненадваща победа още преди първия съдийски сигнал: двата отбора-финалисти получават разрешение да представят собствена развлекателна програма в рамките на 20 минути като загрявка за двубоя. Феновете на баварците представят групата Спайдър Мърфи Генг, която свири толкова заразително, че вдъхновява не само 30-хилядите германци на стадиона, но и много англичани, както и скептичните барселонски зрители, видели домакинската загуба на любимия си "блаугранас" в предварителните групи на турнира от Байерн. 47 часа футболистите на мюнхенския клуб очакват мача на годината в каталонския пристанищен град. Те вече са играли два пъти по-рано същия сезон срещу Манчестър в Шампионската лига, като и двата двубоя завършват без победител - толкова изравнени са силите между тях. Отмар Хитцфелд твърди: "Нямаше повече големи тайни между нас, познавахме се достатъчно добре и знаехме, че моментната форма ще играе важна роля в Барселона." Сутринта в 11 часа се провежда задължителният разбор преди срещата. Дъската в стаичката за анализи почти не се използва за сложни тактически постройки, защото всичко е ясно. Всичко вече е казано. Но все пак Хитцфелд и помощникът Михаел Хенке искат да подчертаят още веднъж важен приоритет от играта на британците: "Те разбират корнерите като голово положение. Английските фенове се ентусиазират при изпълнение на ъглов удар така, все едно се бие пряк свободен удар непосредствено пред вратата", припомня Хенке.
20:49:21 ч. "Струва ми се, че в полузащитната линия Дейвид Бекъм тича повече от мен", мисли си Щефан Ефенберг. Мачът се играе. Манчестърският наставник Алекс Фергюсън е преместил Бекъм от позицията на десен външен халф на ляв централен полузащитник със задачата да снабдява нападателите с изненадващи подавания и да се грижи за баварския плеймейкър. За Михаел Тарнат, който не иска да закусва и отпътува за стадиона със силно сърцебиене, нервността е намаляла. "Човек си мисли: да се надяваме, че ще направя всичко както трябва.", спомня си Тарнат. Сега, след началния сигнал, халфът прилежно върши задълженията си. "Вълнението отстъпва място на рутината", казва Тарнат.
20:51:16 ч. След 6 игрови минути съдията Пиерлуиджи Колина отсъжда пряк свободен удар за Байерн. На 18 метра пред английската врата - това е разстояние за Марио Баслер. Образува се стена от седем души, а Баслер меко поставя топката на тревата. Притичва Щефан Ефенберг. "Марио! Те стоят прекалено вляво!" Но Баслер отдавна е забелязал това. Ей сега ще я вкарам, ей сега ще я вкарам!", мисли си той. Затичва се, рита топката с вътрешната част на десния си крак, като я завърта, Маркус Бабел обръща тялото си, блокирайки Ники Бът и образува цял коридор, по който топката преминава. Вратарят Петер Шмайхел може само да гледа стъписано отблизо как топката влетява в мрежата му - 1:0! Ранен гол! Всичко върви по план! Баслер триумфално се пързаля по колене на тревата до тъчлинията с вдигнати юмруци. Сами Куфур пръв се добира до него, а след това до голмайстора достига и Ефенберг, който полага глава на рамото му. Пресаташето Маркус Хьорвик заявява: "Спечелихме психологическата битка преди двубоя, а след 6 минути игра изглеждаше, че ще спечелим и войната."
22:07:34 ч. Фергюсън заменя Йеспер Бломквист с опитния Теди Шерингъм. При съвместния престой на Юрген Клинсман в Тотнъм Хотспър с Шерингъм, германецът нарича колегата си "най-добрият нападател, с който някога е играл заедно".
22:11:42 ч. След повече от час игра Байерн владее напълно срещата. "Трябваше да водим поне с 3:0", мисли си Александер Циклер при излизането си от игра. Футболистът, който влиза на неговото място, Мемет Шол, удря страничния стълб на Шмайхел с прав шут, Карстен Янкер трясва горната греда със задна ножица, а прехвърлящият удар на Ефенберг за малко не попада в мрежата на Юнайтед. Германският водещ Гюнтер Яух, който води предаването от студиото на телевизия RTL наблюдава събитията от трибуната за журналисти. "Езикът на тялото на футболистите на Байерн сигнализираше, че те се чувстват уютно и сигурно в този мач.", казва той. Какво може да ги спре? На резервната скамейка седи масажистът на "баварците" Фреди Биндер, който присъства на победата от 1982 г. срещу Астън Вила и на поражението от Порто през 1987 г. Когато Янкер пропуска стопроцентова ситуация, терапевтът изтръпва: "Стори ми се, че вече някъде съм гледал нещо подобно."
22:16:11 ч. Лотар Матеус е на 38 години. Това не е първият му, но със сигурност е последният му голям финал. Още веднъж той дава всичко от себе си и този път се превъплъщава в ролята на либеро. Но силите му са на привършване, а контузията в гърба му причинява болезнени спазми. Болките му не са нищо ново за Фреди Биндер, но при продължително натоварване те могат да доведат до тежки усложнения - медицинският щаб на Байерн е наясно с това. "Бях изморен, бях изчерпан, не бях онзи младеж повече", ще каже Матеус по-късно. Той няколко пъти прави знаци на своя треньор, че иска да бъде сменен. От скамейката му отвръщат както е планувано - още предварително смяната е уговорена и на мястото на ветерана, както става и през последните няколко мача на мюнхенския отбор, влиза Торстен Финк. "Старата лисица" Ефенберг не е особено очарована. "Разбира се, помислих си защо не стисне зъби и не издържи още десетина минути. Защото излизането му предизвика неспокойствие в отбора. Но пък какво щеше да стане, ако беше останал и контузен беше направил някоя грешка?"
22:20:02 ч. Хитцфелд прави смяна: Финк на мястото на Матеус. "Винаги като стане напечено и той се изнизва", ядосва се Мемет Шол. Мнозина биха потвърдили думите му и биха посочили като пример финала за световно първенство през 1990 г., когато Матеус оставя Бреме да бие решаващата дузпа. Ролята на Ефенберг сега става още по-важна и русокосият германец усилено дава указания на съиграчите си. В последните 10 минути всичко трябва да мине гладко. "Контри" е ключовата тактическа дума в този момент. Алекс Фергюсън вади Анди Коул от игра и вкарва Оле Гунар Солшяер. Той нарежда на Дейвид Бекъм да се върне отдясно, като освободи място за норвежеца в лявата зона. Футболистите познават задълженията си до болка. Вероятно тактическите му ходове не са най-удачните възможни и след двубоя английската булевардна преса ще го критикува безмилостно и ще го изкара виновен за поражението. В Англия Солшяер се слави като "Супер-жокер". И това дебело е подчертано на разбора преди мача на футболистите от Байерн. В един мач срещу Нотингам Форест норвежецът влиза в игра 12 минути преди края и вкарва четири гола. Феновете в Манчестер му дават друг прякор: "Убиецът с бебешкото лице". Въпреки смяната обаче Щефан Ефенберг не се притеснява: "И защо? Досега играхме толкова стабилно, а момчетата съвсем обезличиха Коул и Йорк."
22:24:54 ч. Скамейката на Байерн се подготвя за последния съдийски сигнал. Маркус Хьорвик търпеливо говори с няколко представители от пресата. Журналистите на пистата искат интервюта с Лотар Матеус, голмайстора Марио Баслер и вратаря Оливер Кан. Служители носят кашони с чисто нови тениски, които ще бъдат носени от германските футболисти и ще ги направят да изглеждат още по-победоносно. Александер Циклер повдига капака на един от кашоните и вижда натъпканите вътре безчет бейзболни шапки с надписа "Победител в Шампионската лига 1999 - Байерн Мюнхен".
22:27:01 ч. Маркус Хьорвик е подготвил SMS за информационната услуга на един от мобилните оператори. Символите, носещи триумфалната новина до милиони абонати, гласят: "Извънредни новини: Барселона, 26 май 1999. Баварците постигнаха целта си. Байерн Мюнхен е победител в Шампионската лига за 1999 г. 1:0 с гол от пряк свободен удар на Марио Баслер (6.)." Хьорвик очаква само крайния сигнал, за да изпрати съобщението: "Пазих SMS-a почти половин година след онази вечер. Накрая го изтрих."
22:29:55 ч. Хитцфелд си мисли: "Смяната на Лотар не ни направи по-сигурни." Да не би неговите играчи са си помислили, че мачът е свършил? Треньорът енергично скача на крака и отива до крайната линия на терена като привиква Хасан Салихамиджич. Младият биткаджия получава указания да извади Баслер от самодоволното му туткане по тревата като го замени. "Брацо", сигурен е Хитцфелд, в случай на нужда, ще се хвърли и с тялото си ще спаси всеки един опасен удар.
22:30:01 ч. Четвъртият съдия включва електронната си табела и цифрата "3" се появява на нея. Само чудо може да спаси Манчестър. Отмар Хитцфелд се втренчва в електронния уред, а тройката блести в червено. Той си мисли: "Дявол да го вземе. Това е толкова дълго време." Иконата на Манчестер Юнайтед Джордж Бест седи в ложата на стадиона и му се гади. Костюмарите от УЕФА му лазят по нервите, няма нищо за пиене, а сега трябва да гледа и победата на шибаните баварски свинари. Той, носителят на купата от 1968 г.? Той, самият Джордж Бест? Няма начин! Бест се изправя от мястото си и започва да си пробива път към изхода. Може ли? Извинете, трябва да... Още преди съдията да надуе свирката бившият футболист излиза от стадиона и оставя срама зад гърба си. Ах, чист въздух! Къде ли наблизо има бира?
22:30:16 ч. Президентът на УЕФА Ленарт Йохансон също трябва да напусне ложата на Камп Ноу преди края на срещата. Той е длъжен да слезе до терена за връчването на отличията - медали, купи, ръкостискания. Пълният мъж се заклатушква надолу през катакомбите. Това там не беше ли Джордж Бест? По пътя си Йохансон си мърмори под носа нещо на немски: "Поздравявам Ви, хер Ефенберг!" - това май ще свърши работа.
22:30:31 ч. Тарнат се осведомява от Пиерлуиджи Колина колко още ще се играе. Съдията се подсмихва и показва: "Още една атака." Тарнат си мисли: "Трябва на всяка цена да държим топката далеч от нашето наказателно поле."
22:30:33 ч. Физиотерапевтът на Байерн "Атце" Гебхард донася опаковка с минерална вода от съблекалнята на терена. Докато се връща обратно към катакомбите покрай него преминават официалните лица, носещи купата. "Тя сега ни принадлежи!", мисли си ветеранът на Байерн. Последното нещо, което той вижда от мача е как Щефан Ефенберг изчиства центриране на Гари Невил в корнер.
22:30:35 ч. Бекъм поставя топката до ъгловото флагче, а английският коментатор пророкува: "Ще може ли Манчестър Юнайтед да вкара? Той ВИНАГИ вкарва!" Стражът Петер Шмайхел се включва в атаката на отбора и застава в противниковото наказателно поле. Томас Линке си мисли: "Изведнъж станаха с петима нападатели. И сега Шмайхел ще се пречка." Кой го пази? Кой изобщо пази другите трима, четири...десет нападатели? Оливер Кан крещи на защитата пред него, но никой не го чува, защото точно отзад е стената с феновете на Ман Юнайтед. Какво беше казал Михаел Хенке? Един ъглов е равен на половин гол? И тогава топката идва, насочена към пеналтерията, Шмайхел скача за нея, тя рикошира в крака на Торстен Финк, който неуспешно се опитва да я изчисти и попада във връхлитащия точно на наказателната дъга Райън Гигс. Уелсецът стреля от 18 метра, а малко пред голлинията Шерингъм прави добавка, като оставя Шол зад себе си - Кан не реагира. Гол! Гол? Шол и Кан вдигат ръце, искайки засада, но Колина сочи центъра. Шерингъм тича към знаменцето в ъгъла на игрището. "Името на трофея: Теди Шерингъм!", скандира английският телевизионен коментатор. Томас Линке: "В този момент се направиха прекалено много грешки." Фергюсън подскача и ръкомаха оживено от екстаз. Отмар Хитцфелд си мисли: "Това не може да е истина. Попадението падна от една безобидна ситуация, но не беше само случайност." Лотар Матеус седи на резервната скамейка и плаче, без да го осъзнава.
22:30:52 ч. Пиерлуиджи Колина надува свирката още веднъж. Но няма намерение веднага да даде края на двубоя. Байерн е в транс. Отмар Хитцфелд мисли за продълженията. Хьорвик прибира мобилния си телефон в джоба. Резервният вратар на мюнхенци Бернд Дреер съблича победната тениска, която малко преди това е нахлузил. Той е подочул, че след края ще трябва да се яви на допинг-тест и изпива цяла бутилка вода, за да ускори даването на проба. Томас Линке се лута в наказателното си поле: "В онзи момент нямахме повече енергия да се противопоставим на Манчестер. Изравняването ни уцели право в сърцето. Изведнъж се прояви липсата на футболисти, които играят добре с глава - хора като Александер Циклер."
22:31:16 ч. Опитът на Байерн за атака се проваля. Гари Невил подава топката на Солшяер, който си играе на котка и мишка по левия фланг със Сами Куфур и опитва да центрира, но чернокожият защитник избива кълбото с коляно. Отново ъглов удар! Отново Бекъм взема топката. Отново Кан крещи като обезумял и отново никой не го чува. Стената от червени английски фенове го заглушава. Хитцфелд стои изправен пред своята пейка с лошо предчувствие. Треньорската му опитност му подсказва, че собственият му отбор се огъва под натиска на съперника. По-късно той ще каже: "Разбира се, имаше много фактори, които изиграха важна роля. Най-важното в случая обаче е, че Манчестър 90 минути, пък и след това, вярваха в победата."
22:32:16 ч. Бекъм механично рита топката в малкото наказателно поле, Шерингъм скача високо и се преборва с Линке във въздуха, опитвайки да прати кълбото в левия ъгъл на вратата на Кан, но Солшяер слага крак на пътя му и го праща неспасяемо в мрежата. Михаел Тарнат стои като зашит към гредата и се опитва да предотврати попадението, но закъснява. Бернд Дреер до днес още му повтаря: "Тане, в такъв момент не бива да държиш страничния стълб. Той сам си стои изправен."
22:32:17 ч. Гол! 2:1! "Манчестер Юнайтед успя!", с патос говори английският коментатор. Германският му колега Марсел Райф се предава: "Знаете ли какво? Нямам никакво желание да анализирам какво се случва." Петер Шмайхел тържествува пред вратата си, Сами Куфур рухва плачейки на тревата.
22:33:02 ч. Пиерлуиджи Колина дава сигнал за подновяване на играта за пореден път. Топка за Бейерн Мюнхен. Щефан Ефенберг неуверено рита напред. Рикошет, последен сигнал. В един и същи момент всички футболисти на победения отбор падат на земята, сякаш изпуснати като марионетки от кукловодските ръце. Дали марионеткаджията не е Фреди Меркюри? През главата на Михаел Тарнат минава: "Защо, по дяволите, ударът на Солшяер не ме цапардоса в лицето?"
22:33:03 ч. Ленарт Йохансон междувременно е дошъл до игрището. Президентът на УЕФА задържа погледа си върху купата. Какво става? Той изсвирва на своите хора, които се приближават до него. Цветовете на Манчестър Юнайтед трябва да се махнат от трофея, нали все пак Байерн Мюнхен е победителят! Докато слиза през тунела той е пропуснал развръзката. Един служител смутено казва: "Господин президент, ... господин президент, Манчестър, не е Байерн." Полиглотът Йохансон провежда светкавична репетиция. "Поздравления, мистър Шмайхел", мърмори той на английски и мислено се укорява за неадекватността си.
22:33:58 ч. Нещо умира в Оливер Кан. Години след това той запазва мрачен спомен от поражението: "За мен това беше краят на една система, която се основаваше на успехи и дисциплина." Навсякъде по тревата лежат тъжни футболисти на Байерн. Водещият на RTL Гюнтер Яух хвърля на своята журналистическа банка ръкописа, който му помага при воденето на предаването. "Не става въпрос повече за хронологичното анализиране на една среща", казва той, "а за описването на един шокиращ факт."
22:36:34 ч. RTL кани Хитцфелд за интервю. С каменен тон треньорът казва: "За съжаление така се развиха нещата. Но аз се гордея с моите играчи. Байерн днес изигра един велик мач." След всяка негова дума сякаш има поставена интонационна точка. След изказването си Генерала отива при своите момчета и ги поздравява. Край него бягат екзалтираните футболисти на Юнайтед. Оливер Кан парализирано гледа в нищото, Лотар Матеус непохватно се опитва да обуе обувките си, които преди малко незнайно защо е събул. Движенията му напомнят на тези на девойка, чиито крайници треперят и всеки момент ще избухне в ридания. Маркус Хьорвик казва: "За Лотар загубата беше личен шок. И ако тогава на вратата беше по-късният Оливер Кан, нещата нямаше да се развият по същия начин." Това е повратен момент от кариерата на вратаря. На следващия ден той ще бъде определен като мъртвец за няколко секунди от вестник "Билд", а реакциите му могат да се сравнят като на човек, чийто близък роднина е починал. Сълзите му остават невидими: "Искаше ми се да мога да заплача. Не съм се чувствал по-зле. Чрез плач е възможно по-лесно да се преодолее болката от поражението. Вместо това бях като вцепенен. Беше физически и духовен срив." Кан спи своя зимен сън почти година. Една тиха депресия. "До този момент не бях преживявал нещо, което дори да се доближава по трудност със ситуацията." Защитникът Томас Линке съвсем професионално се опитва да помогне на своя вратар: "Знаех си: това е съдба, трябваше да се случи."
22:44:48 ч. Церемонията по награждаването е в пълен ход. Но футболистите на Байерн нямат никакво желание да участват в празненства. Хитцфелд им го заповядва: "От уважение към противника" трябва да се направи шпалир на победителите. Като хипнотизирани баварците получават сребърните си отличия, но никой не носи медала на врата си повече от 5 секунди. Сами Куфур се нуждае от помощта на Томас Хелмер, за да се качи на подиума. След това всички играчи на германския тим се строяват за шпалир, само Баслер липсва. Той се е пъхнал в съблекалнята побеснял от яд. Не само загубата го е раздразнила: след края Петер Шмайхел нарочно е изтичал до него и е започнал триумфално да танцува. "И сега трябва да ходя да го поздравявам. Как пък не!"
22:46:17 ч. Гюнтер Яух очаква своя футболен експерт Франц Бекенбауер в телевизионното студио. "Едва малко след последния съдийски сигнал той се върна в студиото", говори водещият на RTL. "И тогава стана опасно: той беше съвсем тих, на ръба на отсъствието. Иначе би се вълнувал за пропуснатите положения и малшанса. Този път беше различно. Можеше да се види как му се е отразила загубата. При това той знаеше, че във футбола всичко е възможно. Но това 1:2 излезе извън неговите представи и възприятия за начина, по който неговия Байерн трябва да играе в една финална среща. Той беше шокиран." Самият Яух е доста стъписан с оглед на обстоятелствата. "О, Господи", мисли си той, "Сега трябва да анализираме и да дискутираме още 90 минути. Да гледаме най-важните моменти." Обичайният сценарий изглежда напълно ненужен. "Не можем да причиним всичко това на бедния Франц", убеден е Яух.
22:51:22 ч. Марио Баслер седи в съблекалнята и мисли: "Най-важното е, че семейството ми е здраво." А заедно с него и целият отбор на Байерн, медицинското отделение и треньорският щаб. Стаите на отборите в Камп Ноу са едни от най-добре изолираните в Европа. В този момент и игла да падне - ще се чуе ясно. Две дузини хора на площ от 100 квадратни сантиметра - никой не изрича и думичка, нито се осмелява да отиде под душовете. Карл-Хайнц Румениге стои пред една масичка и с едната си ръка е хванал закачалка за дрехи. Отмар Хитцфелд гледа пода и в продължение на цяла вечност ритмично поклаща главата си.
22:52:01 ч. Щефан Ефенберг и Бернд Дреер седят с физиотерапевта "Атце" Гебхард и две допинг ченгета в стаята за даване на урина. Нищо не се случва, пък и няма никаква нужда нещо да се случи. Думите, които са разменени, включват предимно израза "невероятно". Даващите допингпроби от отбора на Манчестер все още липсват. Те не бързат да се явят и вероятно ще пийнат още няколко глътки в своята съблекалня. Дреер и Ефенберг са на минерална вода. Така се получава понякога в живота: когато човек може, не му е позволено, а когато му е позволено, той не иска.
23:00:12 ч. В съблекалнята на Байерн все още цари гробищна тишина. Тягостно мълчание и отчаяние. Маркус Хьорвик дава мълчалив сигнал на треньора Хицфелд - досадното задължение на пресконференцията ги очаква.
23:06:18 ч. Какво му става? Щефан Ефенберг пие вече трето поредно шише вода. Внезапно вратата на допинг-стаята се отваря с трясък и двама футболисти на Юнайтед моментално покачват градуса на настроението. От отбора на победителите жребият определя проби да дадат авторите на двете попадения Теди Шерингъм и Оле Гунар Солшяер. Двамата са видимо еуфоризирани - не само от победния развой на мача, но и от употребата на алкохолни напитки, чиято миризма осезаемо изпълва сетивата на останалите присъстващи. В съблекалнята на англичаните явно алкохолът се лее като из ведро. Бернд Дреер забелязва, че лицето на съотборника му за части от секундата позеленява от яд, но Ефенберг се овладява и успява да измърмори едно "конграчулейшънс" със силен немски акцент. Шерингъм и Солшяер дават своите уринни проби със същата бързина и прецизност, както бележат и попаденията и изчезват за минутка, връщайки злокобната тишина обратно.
23:17:22 ч. Играчите на Байерн се качват в автобуса си. Шофьорът на рейса пъхва кашоните с неизползваните победни шапки и тениски през един люк в търбуха на превозното средство. Йенс Йеремийс е първият, който нарушава мълчанието. Той казва: "Нека да мине днес. Не бива да правим купоните толкова зависими от победите или загубите." Оливер Кан седи безмълвен и все още настойчиво гледа празнотата пред себе си. "Това е загубата на загубите, няма по-тежко поражение. След днешния ден, всеки един неуспех ще приема с усмивка. По-тежко не може да бъде."
23:18:09 ч. Ефенберг и Дреер стоят в стаята за проби и чакат. Русокосият халф изпива поредната бутилка вода, с надеждата, че най-после ще се отърве от неприятното си задължение. Изведнъж "Ефе" скача на крака и с бързи крачки се отправя към писоара. Дреер, който също още не е дал проба го изгледва почти завистливо. Импулсът на Ефенберг обаче се оказва фалшива тревога и играчът с каменно лице посяга към нова бутилка. "След края бях толкова изпразнен и изтощен. Сигурно бях изпарил всичката вода в моя организъм и се наложи да изпия няколко литра течност, за да възобновя нормалните функции на тялото ми. Осъзнах, че хидратирането ми в случая беше не само наложително, но и важно за здравето ми." Двамата баварски футболисти решават да направят една обиколка на празния Камп Ноу. На терена те срещат водещия Гюнтер Яух, който заедно със своите колеги прави последни технически приготовления по отпътуването на техническия екип. Играчите остават за половин час при своите сънародници.
00:49:11 ч. В Барселона е спокойно. Мачът е изцедил енергията на всички присъствали на спектакъла и все още будните фенове седят в малките градски кръчми и безстрастно гледат бирите си. Британците празнуват - вече умерено. В залата за тържества на барселонския хотел "Барсело Сантос" готвачът на Байерн Алфонс Шубек все пак е приготвил вайсвурстове. Бутилките шампанско остават недокоснати. Оркестърът знае всички песни за победата, но не изпълнява нито една от тях. Не е нужно да се дразнят подтиснатите бойци от Мюнхен. А къде бяха нотите на парчето "I will survive"? Клавирните несигурно подемат някаква мелодия, която прозвучава истински абсурдно, а вокалистът забравя да пее. Сякаш нещо е заседнало в гърлото му. В този момент президентът на Байерн Франц Бекенбауер излиза на сцената. С бледо лице той протяга ръка и взема микрофона, едната му ръка е пъхната в джоба. Кайзер Франц нервно крачи напред и назад. Трябва да каже нещо. Но какво? "Хора, днес ни се случи най-ужасното нещо във футбола." Бекенбауер спира за момент и маха очилата си. "Но въпреки всичко това е само една игра", продължава той. "Не сме загубили война, не сме загинали." Приятелски ръкопляскания се чуват в дъното на залата. Кийбордистът кима утвърдително.
01:11:55 ч. Нощта бавно взема в своя спящ плен все повече и повече жертви. Тримата вратари на Байерн отдавна са изчезнали: Свен Шойер, обичайният втори страж на тима, който в последната тренировка губи мястото си на резерва на Кан на Дреер, се е затворил в стаята си, недоволен, че е трябвало да гледа финала от трибуните. Оливер Кан е успокояван от своята съпруга, дошла с отбора в Испания. Дреер седи самотен в един ъгъл на хотелския бар и тъжно пие баварска бяла бира. Михаел Тарнат също си тръгва, преди програмата в залата за тържества да приключи. Качва се в стаята си, опъва се на леглото, завива се през глава и се пита: "Защо?".
01:31:45 ч. Банкетът преминава в парти. Отмар Хитцфелд и асистентът му Михаел Хенке на по чаша червено вино обсъждат резултата със специално дошлия за мача мениджър на Борусия Дортмунд Михаел Майер. Томас Линке лениво смуче светла бира, заедно с известния фен на Байерн Борис Бекер и жена му Барбара. Йенс Йеремийс, Александер Циклер, Маркус Бабел и Марио Баслер са по-настъпателни. Маркус Хьорвик, чието семейство също е дошло в каталонската столица, не обелва дума със съпругата си. Той се е потопил в доста нерадостни мисли: "Страхувахме се, че някой играч може да откачи." Всичко обаче преминава спокойно. Разочарованието е удавено в алкохол и то преминава в тиха еуфория - празненство, което Александер Циклер до днес определя като "моето най-добро парти в Байерн Мюнхен". На това събиране в барселонския хотел отборният дух се заздравява още повече. Щефан Ефенберг ще каже: "Поражението във финала в Барселона спои отбора още по-добре, а някои футболисти неимоверно много увеличиха вярата в себе си. Не знам дали хора като Линке и Циклер щяха да вкарат своите дузпи в победната среща в Милано две години по-късно срещу Валенсия, ако не бяха преживяли събитията от 1999 г."
03:46:22 ч. Хитовата песен на Бритни Спиърс "Hit Me Baby One More Time" преминава в "Mambo Number 5" на Лу Бега. Лотар Матеус и Марио Баслер припяват фалшиво от своята маса. Пред тях на дансинга стои групов хор от Бабел, Йеремийс и Циклер. Футболистите не излъчват нищо негативно и Маркус Хьорвик осъзнава колко гладен е той всъщност. След обедното кафе не е хапвал нищичко. Вероятно някъде навън все още има отворена някаква закусвалня. Хьорвик излиза на улицата пред хотела и веднага усеща хладния въздух. Пресаташето съзира отдалечена будка за наденички, където прекарва остатъка от нощта. Поръчва си бира от алуминиева кутия и наденичка с хлебче. Наблизо двама клошари на висок глас обсъждат нещо на испански. На отсрещната страна на улицата момче носи връзка вестници в малко павилионче за цигари. Дали това не е утринната зора над фасадите на сградите?
03:59:12 ч. Щефан Ефенберг се сбогува на вратата на хотелската си стая с Карстен Янкер и с директора на футболното отделение на Адидас Алфред Айрих. За трети път те се опитват да намерят причините за поражението в стаята на плеймейкъра. Това, че колегите им пеят в лобито на хотела и така се опитват да компенсират шока, не ги интересува. Но и логично обяснение също не успяват да намерят. В този момент Ефенберг е обсебен от една натрапчива мисъл: "Искам реванш! Тази загуба ми даде мотивацията да намеря сили и да стана такъв, какъвто съм днес - да побеждавам!"
12:10:59 ч. Две знамена на Байерн се показват от вратата на току-що приземилият се в Мюнхен самолет на германския отбор, собственост на Луфтханза. Вицепрезидентът Румениге определено няма предвид въздушното пътуване, когато споделя пред журналистите: "От райските небеса пропаднахме право в ада." Отмар Хитцфелд се опитва да намери спокойния тон и притъпява думите си, опитвайки да посочи по-големи проблеми на човечеството: "Косово! Гладът в Африка! Има толкова много мъка по света. Това беше само един мач." Франц Бекенбауер отново намира изгубената ирония в себе си на летище "Франц-Йозеф Щраус": "Това не може да се забрави", бърбори той, "освен ако някой ден не пипна Алцхаймер. И това определено ще е по-зле." Журналистите не чакат покана, за да се засмеят услужливо. До тях стоят две деца със собственоръчно направен плакат. "Горе главите, Байерн!", гласи той.
3 април 2001 г., Манчестър, 20:31:08 ч. Сър Алекс Фергюсън, след победата в Барселона удостоен с рицарско звание от Кралица Елизабет, внимателно отстранява тапата на бутилка френско червено вино. На отсрещното място до бюрото му на стадион "Олд Трафорд" седи Отмар Хитцфелд. Двамата се държат като стари приятели, които дълго време не са се виждали и нямат търпение да разквасят гърла. След 15 минути испанският съдия Антонио Хесус Лопес Нието ще даде началния сигнал на четвъртфиналния двубой от Шампионската лига между Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен. Отново. Но този път нещата са различни. 102-те секунди от Барселона са направили Фергюсън и Хитцфелд приятели. Двама превъзходни стратези, които едно завъртане на съдбата е свързало завинаги. Днес за Байерн ще играят 10 футболисти, излезли на Камп Ноу преди 2 години и ще победят англичаните с 1:0. Основата за един триумфален край на сезона: шест седмици по-късно мюнхенците ще победят Валенсия с дузпи на миланския "Джузепе Меаца" и ще спечелят сребърния трофей на европейските шампиони. Това е и късният хепи енд на барселонската драма. 25 години след последния спечелен турнир за КЕШ в Глазгоу срещу Сен Етиен. И така е по-добре, защото Александер Циклер е сигурен: "Ако не бяхме спечелили финала през 2001 г. в Милано, трябваше да минат още 50 такива мача, докато Оли Кан забрави Барселона!"
Кратка статистика:
ФИНАЛ ЗА ШАМПИОНСКАТА ЛИГА, СЕЗОН 1998/99:
МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД - БАЙЕРН МЮНХЕН 2:1 (0:1)
Манчестър Юнайтед: Петер Шмайхел, Гари Невил, Яап Стам, Рони Йонсен, Денис Ъруин, Райън Гигс, Ники Бът, Дейвид Бекъм, Йеспер Бломквист (67. Теди Шерингъм), Анди Коул (81. Оле Гунар Солшяер), Дуайт Йорк. Треньор: Алекс Фергюсън.
Байерн Мюнхен: Оливер Кан, Лотар Матеус (80. Торстен Финк), Маркус Бабел, Самуел Куфур, Томас Линке, Михаел Тарнат, Йенс Йеремийс, Щефан Ефенберг, Марио Баслер (90. Хасан Салиханиджич), Карстен Янкер, Александер Циклер (71. Мемет Шол). Треньор: Отмар Хитцфелд.
Голове: 0:1 Марио Баслер (6.), 1:1 Теди Шерингъм (90.+1), 2:1 Оле Гунар Солшяер (90.+3)
Съдия: Пиерлуиджи Колина (Италия)
Зрители: 90 045
Стадион: Камп Ноу, Барселона
Дата: 26 май 1999 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар