Човекът, построил Камп Ноу

Меси, Дрогба, Ибрахимович: нападатели, пред които светът се прекланя. Те имат предимството на пълното медийно отразяване. Нещата с Ладислао Кубала са различни: той сътворява чудеса, които никой фотоапарат не е запечатал на лента.

Камп Ноу в Барселона, един от най-красивите стадиони в Европа, носи едно особено име: "Домът, който Кубала построи". Този Кубала не е някой каталонски строител, комуто се е отдало да изпълни монументален съзидателен труд, нито е предприемач от Коста дел Сол. Ладислао Кубала е бил футболист, нападател, чието футболно изкуство е направило построяването на колосалния стадион наложително. През 50-те години просто всички искат да гледат Кубала.

По него време чарът на играта е бил по-малко в атлетизма и много повече в елегантността. Алфредо ди Стефано, "Русата стрела", която вече изобщо не е била руса, а по-скоро плешива, така играе с топката в полузащитата на Реал Мадрид, че всички онемяват и се вторачват в него с очакването да станат свидетели на чудесен спектакъл.

Последен поздрав от един залязващ свят

Кубала, великият опонент на ди Стефано от вечния съперник Барселона, е още по-опитен, но понякога е малко мързелив. Маниерът му на игра днес е още по-сложен за представяне от този на ди Стефано. Това е един последен поздрав от футболните артисти на миналото, които отдавна са изчезнали: бразилеца Артур Фриденрейх, световния шампион с Уругвай от 1930 г. Хосе Андраде и "хартиения" австриец Матиас Зинделар - последен поздрав от един изчезващ свят.

Показателно е, че Ладислао Кубала идва в Барселона от един пътуващ цирк. Той се е казвал "Хунгария" и е бил съставен от футболисти без гражданство и бежанци. Като млад унгарецът играе, както своя баща, в тима от Будапеща Ференцварош. Още тогава той е считан за един от онези офанзивни футболисти, които сами изработват попаденията си. На 17-годишна възраст той е повикан за първи път в унгарския национален отбор, но има малко време, за да покаже на какво е способен талантът му. Кубала бяга от военна служба в Чехословакия, където след няколко трудни месеца получава предложение да играе в отбора на Братислава, с който става шампион и е призован в представителния тим на Чехословакия.



През 1948 г. той се завръща в родната си Унгария и заиграва във Вашаш заедно с Пушкаш и Хидегкути. Обаче година по-късно той решава да избяга от комунистическата система в страната си и през Австрия се озовава в Италия, където подписва договор с Про-Патрия. Изиграва един мач и за Торино. За щастие Кубала не пътува с торинския отбор при едно гостуване, когато клубният самолет се разбива в Алпите и само един пътник оцелява. Причината унгарецът да не пътува заедно със съотборниците си е протест на политизирания унгарски футболен съюз пред ФИФА, който обвинява играча не само в неизпълнение на договора си с Вашаш, но и в национално предателство. Световната федерация реагира на протеста и наказва Кубала да не играе една година. Но той не се предава и заедно с други свои приятели по съдба основава "Хунгария".

"Не се тревожи. Ще се погрижим за това."

Цирковият отбор е включвал всякакви чудаци, но никой от тях не е бил толкова впечатляващ и талантлив като Ладислао Кубала. Той играе и с двата крака, има феноменален удар и поглед на диригент. Тази си качества той показва из Европа в последвалите месеци с "Хунгария". През лятото на 1950 г. трупата на Кубала докарва националния отбор на Испания до ръба на поражението. Денят на срещата е паметен за Кубала, както и за Барселона. Защото в публиката седи Пепе Самитиер, клубна легенда и директор на каталонския клуб. Той е впечатлен от Кубала и веднага му предлага контракт. Унгарецът му обяснява в каква ситуация се намира и че е наказан от ФИФА. Самитиер, облечен в раиран костюм и безукорно добре сресан, само се усмихва: "Не се тревожи. Ще се погрижим за това."

И наистина директорът на Барселона издейства отмяна на санкцията, като междувременно Реал Мадрид също предприема действия по привличането на Кубала, но играчът категорично отказва направеното му предложение от "Белия балет". В крайна сметка се получава така, че той става най-скъпоплатеният футболист в дотогавашната история на Барселона. На 2 април 1951 г. той изиграва първия си мач със синьо-червената фланелка и още на същия ден получава повиквателна за испанския национален отбор. За Испания той записва 19 срещи, в които бележи 11 попадения, и с това става единственият футболист освен ди Стефано, който играе в националните формации на три различни страни. Обаче никога не успява да участва на световно първенство.





Уна лейенда

Затова пък постига много успехи с клубния си отбор. Заедно с колегите си в атаката на "блаугранас" Басора, Сесар, Морено и Манчон той печели всички възможни трофеи през първите си три сезона в каталонската столица. В общо 11-те си години за Барса той вкарва 243 гола в 329 срещи. Погледът му върху играта, идеалните му подавания и гениалните му хрумвания са пословични. Често обаче Кубала е откровено малтретиран от противниковите бранители. Те не са се страхували от наказания: Нищо не е радвало повече функционерите на Генерал Франко от загубите на "сепаратистите" от Барселона и когато "родоизменникът" Кубала е лежал по лице на тревата. Но препятствията, които унгарецът винаги успява да преодолее, имат същото значение за каталонския народ, но в позитивен аспект. Още през 1943 г. преди мач на Барселона с Реал Мадрид в съблекалнята на синьо-червените футболисти влизат полицаи с оръжие и дават ясно да се разбере, че нищо добро не очаква каталонските футболисти в случай на тяхна победа. Барселона губи с 1:11. Каталонците са били преследвани от властта, а Кубала също споделя тази участ. Затова пък футболистът е толкова обичан от народа.

След още две титли на Испания и два трофея от турнира за Купата на панаирните градове Кубала прекратява драматичната си кариера през 1962 г., без да е участвал на световни футболни финали. Като национален селекционер обаче той извежда Испания на Мондиал 1978 в Аржентина. Длъжността треньор на Испания е изпълнявана от 1969 до 1980 г. - толкова дълго никой друг наставник не се е задържал на този пост. През 1999 г. привържениците на Барселона го избират за най-великият футболист на клуба за всички времена. Когато Кубала умира 3 години по-късно, на безброй транспаранти може да се прочете: "Адиос а уна лейенда!" (каталонски: "Довиждане на една легенда!").

Те висят на Камп Ноу, домът, който Ладислао Кубала построи.


Ласло "Ладислао" Кубала (* 10 юни 1927 в Будапеща † 17 май 2002 в Барселона)

Ексцентрикът от световна класа

Ролята на фаворит е толкова силно очертана за Бразилия преди Мондиал'94 в САЩ, както рядко се случва в историята на световните първенства. И накрая титлата е спечелена напълно справедливо.

На финала южноамериканците печелят срещу Италия с 3:2 след изпълнения на дузпи. Голям принос за триумфа има Ромарио, който не само вкарва пет гола, но и четири пъти открива резултатите на срещите на "селесао" и накрая е отличен като най-добрият футболист на турнира. През същата година бразилският нападател става и "Футболист на света" - призът, връчван от ФИФА.

1994 всъщност е единствената година, в която Ромарио е в кондиция за финали на световно първенство. През 1990 г. поради контузия в глезена той играе само една среща, през 1998 г. - той пропуска цялото първенство. За Мондиал'2002 в Япония и Южна Корея той не е включен в отбора от селекционера Луиш Фелипе Сколари, въпреки многобройните гласове от страна на пресата и феновете в Бразилия, настояващи Ромарио да играе. Последният му мач за "селесао" е на 28 април 2005 г. срещу Гватемала. При победата с 3:0 игралият като капитан нападател вкарва за 2:0. Общо за Бразилия Ромарио бележи 55 попадения в 70 срещи. Само Пеле и Роналдо могат да се похвалят с повече.


След 1970 г. жадните за успехи бразилци трябва да чакат 24 години за нова световна титла. В САЩ "селесао" печели четвърти турнир и еднолично повежда вечното класиране по трофеи.

Ромарио води собствена статистика

На клубно равнище роденият на 29 януари 1966 г. офанзивен футболист също постига редица успехи. Така с ПСВ Айндховен той става трикратен шампион на Холандия, а през 1989 г. е "Футболист на годината" в Ниската земя. След това той тръгва по пътя на Йохан Кройф и заиграва в каталонския гранд Барселона. С екипа на испанския отбор Ромарио става първенец на страната и голмайстор в първенството. Наградата за най-добър стрелец му приляга. В бразилското първенство той е седемкратен голмайстор, а в холандското - трикратен, Според ФИФА Ромарио има 904 гола, а самият футболист твърди, че те са всъщност 1002! Разликата се обяснява във факта, че нападателят брои головете си като юноша и тези, които е вкарал в приятелски и бенефисни мачове.


Ромарио де Соуза Фариа, роден на 29 януари 1966 г. в Рио де Жанейро

Обаче въпреки безспорните си спортни качества ексцентрикът не се задържа дълго в един тим. Често се стига до разправии между него и клубните ръководители, водещи до многобройните му трансфери. За 24-годишната му професионална кариера бразилецът сменя 17 отбора. Списъкът включва и екзотични дестинации като Аделаида Юнайтед (Австралия), Маями ФК (САЩ) и Ал-Сад (Катар).


Ромарио (вдясно) и Бебето имат огромен принос за успеха. Нападателното дуо успешно се справя с противниковите отбрани, а първенството от 1994 г. остава единственото, в което Ромарио участва и е титуляр.

Многобройните отказвания на Ромарио

През 2008 г. 42-годишният играч завършва кариерата си във Вашку да Гама. Той посочва слабата си форма като причина за отказването. Но при Ромарио човек никога не може да бъде сигурен, дали той наистина ще спре. Много пъти той се е отказвал и след това пак се е връщал. Така става и през ноември 2009 г., когато той влиза в игра като резерва за втородивизионния бразилски тим Америка, за който преди това той е маркетингов отговорник. Еднократна проява? Или може би своенравният нападател е преоткрил страстта си към футбола? Никой не може да каже със сигурност.

Само едно е сигурно: при личност като тази на Ромарио всичко изглежда възможно.


С екипа на Барселона Ромарио играе под наставленията на Йохан Кройф и си спечелва световна слава. Каталонският отбор е шампион на Испания през 1994 г., а Ромарио е голмайстор на шампионата. Играта му кара неговият треньор да го определи като "гения на наказателното поле".


Ромарио е един от много малкото футболисти, отбелязали повече от 1000 гола. На 20 май 2007 г. той вкарва дузпа за крайния успех с 3:1 на Вашку да Гама срещу Спорт Ресифе и влиза в елитния клуб "1000". Поне по негови изчисления.


Многократно Ромарио оповестява официално своето оттегляне от футбола, а малко по-късно той отново официално известява за намерението си да се завърне. Очевидно ексцентрикът не може да живее без футболната игра.


Ромарио винаги се чувства най-добре, когато е заобиколен от феновете. Това може би е причината футболистът да се завърне на терена на 25 ноември 2009 г. с екипа на втородивизионния тим от Рио де Жанейро Америка. Дали това е единствен случай - бъдещето ще покаже.

"Счупи се като съчка"

Миналия сезон Барселона и Атлетик Билбао играха финал за Купата на Краля. През 1983 г. Андони Гойкоечея получава нелицеприятното си прозвище "Касапина от Билбао" отново в двубой между тези два тима. Припомням ви един фал, който почти прекрати кариерата на Марадона.


"Касапина от Билбао"

На 24 септември 1983 г. баският защитник Андони Гойкоечея влиза във футболните енциклопедии като "Касапина от Билбао". Брутално и безкомпромисно той прави това в един истински храм на футбола, какъвто е колосалният стадион на каталонците Камп Ноу в Барселона.

Изигран е почти час от мача, а резултатът между домакините и гостите от Атлетик Билбао е 2:0. Топката полита от наказателното поле на Барселона към централния кръг на терена и халфът на "блаугранас" с номер 10 Диего Армандо Марадона спира топката с върха на пръстите на левия си крак и я чуква встрани. В този момент зад гърба му идва Гойкоечея, протяга крака си и извършва онова, което испанците и до днес наричат "най-известното нарушение в историята на футбола". "Почувствах удара и чух звука на чупещи се сухи съчки", пише Марадона в биографичната си книга "Ел Диего". Защитникът на Барселона Мигели се опитва да помогне на съотборника си да се изправи. "Не, Мигел, не. Тоя ми изпочупи всичко", отговаря Марадона.

Когато санитарите изнасят аржентинеца на носилка, изглежда така, че те ще трябва да попълнят в медицинските си протоколи след мача следното: Погледът на Марадона е празен, той се държи с двете си ръце за главата, докато е носен на носилка, покрит с одеяло. Във въздуха на стадиона се усеща смъртен страх - страх, че левият крак на талантливия футболист няма да може повече да играе с топка. Той ще има десен крак - но за какво му е всъщност?

"Някой трябва да умре ли?"

Докато нисичкият южноамериканец лежи в стая 201 на барселонската клиника Аройо, лекарите и сестрите не могат да се решат да му кажат истината. При рентгеновите снимки ясно се вижда контузия, позната само при тежко падане със зимни ски: извивката на долния край на подбедрицата е разбита, външните мускули са разкъсани, а ставата на крака е извадена.

На стадиона аржентинският наставник на Барселона Луис Сесар Меноти е бесен от видяното насилие: "Някой трябва да умре ли, че да се направи нещо по въпроса?", пита той реторично и добавя за бруталния извършител: "Той принадлежи на расата на антифутболистите!". "Нека почакаме и да видим дали Диего няма пак да играе след няколко дни", контрира треньорът на Атлетик Хавиер Клементе. "В автобуса трябваше да се хвърляме по пода. Феновете на Барса ни разбиха прозорците, а в хотела ни също се стигна до нападения", разказва Ману Сарабиа, тогава нападател на отбора от Билбао.


Диего Марадона в болницата след нарушението

"Касапина от Билбао"

Има много елементи, които правят нарушението срещу Марадона да изглежда уникално, най-малкото, че то е наречено "преднамерен опит за убийство" от испанския писател Едуардо Галеано и е увековечено в репортажа на британския журналист Едуард Оуен "Касапина от Билбао". За съмнителната слава на баска Гойкоечея важна роля играе и фактът, че две години по-рано той стъпва на коляното на играещия за каталонците Бернд Шустер и го изважда от терените за близо година.

В Барселона запалянковците помнят това до този 24 септември 1983 г. Сто и двадесет хиляди крещят "Шустер, Шустер" на Камп Ноу, когато германецът се реваншира на Гойкоечея със също така груб фал. Баскът не само е във въздуха, "той летеше", спомня си Марадона. "Ще го убия този (Шустер)", кълне се Гойкоечея на игрището. "Успокой се, баске, спокойно, вие ще загубите мача...Искаш да си изкараш жълт картон за нищо ли?", пита го Марадона.

Разгорещени страсти на терена, спортно съперничество, мъжество - всички тези фактори играят някаква роля при контузията в 58. минута на мача от четвъртия кръг на испанската Примера дивисион. Но не са само те. Има и исторически контекст, който е над всичко футболно, политическо и социално-културно. По него време сблъсъкът между Барселона и Атлетик е състезание на два контрастни стила на игрова концепция: бохемът Меноти и романтичният му футбол срещу обзетият от войнишка пресметливост и хладнокръвие Клементе. На въпроса на президента на "каталонците" Хосе Луис Нуньес дали не използва прекалено фини играчи, Меноти отговаря: "Щом е така донесете ми 11 боксьори!" От друга страна Гойкоечея въплъщава напълно игровата идеология на своя наставник Клементе. "Андони си е такъв. Прави подобни влизания и на тренировки, без да има нещо лошо предвид. Какво искате да кажете, дали му се сърдя за ритниците? Ние сме били и си оставаме приятели с него", казва Сарабиа за защитника, чийто идол е Бекенбауер. Не само красивият футбол на Кайзера. А също и Бекенбауер, който продължава да играе и с превързана ръка на Световното първенство през 1970 г.

Борбеният Кайзер като пример

Самата Испания преживява едно силно политизирано време. Осем години са изминали, откакто Генерал Франко е мъртъв - и баските, и каталонците налагат футболна доминация, приели повече права, която е немислима за времето на диктатора, когото никога не са уважавали. Атлетик и Барса, според писателя Мануел Васкес Монталбан, се превръщат в своеобразни войски на своите испанските провинции. Баската сепаратистка организация Ета взривява истински бомби по испанските улици, а президентът на Барселона Хосе Луис Нуньес прави една зловеща аналогия: "Трябва да се реагира също и срещу тероризма във футбола."

Нуньес, който през 1982 г. плаща за Марадона невероятните 7,3 милиона долара на шест вноски, също изпада в дива ярост, когато на Гойкоечея е показан само жълт картон след ужасяващия фаул. Понеже съдията нямал "пряк визуален контакт". Спортният съд обаче не пропуска деянието и наказва футболиста на Атлетик да не играе в 18 мача. 18 мача! Преди това нито един играч не е бил наказван по-строго. Поради този прецедент пък, на всичкото отгоре, в Билбао се чувстват ощетени.

Четири дни след бруталното си нарушение Гойкоечея носи същите обувки, с които е счупил крака на Марадона, и играе мач от турнира за Купата на УЕФА, където санкцията му не важи. Той се представя много силно и отбелязва гол. В знак на уважение съотборниците му го изнасят на ръце от игрището. "Чух зова на баския народ", развълнуван е Гойкоечея. И решава никога повече да не носи въпросните си футболни обувки.


Най-известната "жертва" на Гойкоечея

Пред Стюарт Пиърс и Базил Боли

Междувременно бранителят е почистил бутонките си и ги държи на видно място в къщата си. Като нещо, с което се гордее. "Не искам да бъда разбран погрешно", казва Гойкоечея, искал преди това по хиляда днешни евро за интервю, относно нарушението му срещу Марадона, пред вестник "Ел Паис". "Не ги пазя като някакъв ловен трофей. За мен те имат двойно значение - от една страна, натиска, който поех след контузията на Диего, а от друга - емоционалността и подкрепата, която получих от трибуните на "Сан Мамес"."

През 2007 г. Гойкоечея е определен от списание "Таймс" за "най-твърдия защитник на всички времена". Пред Стюарт Пиърс (Англия) и Базил Боли (Франция). Андони Гойкоечея казва: "Контузията на Марадона винаги ще ме преследва, но аз мога да живея с това." Само едно нещо го ядосва: че има хора, които си мислят, че щял да прекрати кариерата на Марадона. 108 дни аржентинецът е извън терените - период, който го отчуждава от Барселона и той поема нататък - към Неапол. "След контузията си Марадона става най-добрият играч в света. И хей, аз не бях изгонен в онзи мач!", каза баскът. Дали е заслужил червен картон? Краткият му отговор: "Вероятно." И, а да, срещата завършва 4:0 за Барса.


Ужасяващото влизане на Гойкоечея

На крачка от сензацията

През 1979 г. Фортуна Дюселдорф стои на крачка от един триумф за вечността. 53 000 души на базелския стадион Занкт Якоб виждат как Фортуна за малко не побеждава големия фаворит Барселона. Един поглед през сълзи към миналото.

Фортуна Дюселдорф остава вярна на себе си и преследващия я малшанс. След пет преодолени препятствия в турнира за КНК през 1978/79 рейнският отбор достига до финала и се проваля на 16 май 1979 г. в подножието на върха.

В изключително драматичен мач шестият от бундеслигата губи от испанския гранд Барселона с 3:4 след продължения. 53 хиляди зрители на препълнения Занкт-Якоб-Щадион в Базел виждат развръзката, когато в 104. минута 32-годишният Карлос Решак получава топката в дюселдорфското наказателно поле, стреля без забавяне и има късмета, че Цеве отклонява кълбото в мрежата на отличния вратар на Фортуна Даниел. Попадение на Кранкъл след контраатака за 2:4 е резултатът от масирания щурм на Фортуна, която се опитва да обърне развоя с всички сили.

Още веднъж дюселдорфци се хвърлят напред и Зеел в 114. минута оформя крайното 3:4, а след гола барселонците бавят играта и накрая триумфират, когато президентът на УЕФА Артемио Франки връчва купата на Барселона за радост на 25 000 техни привърженици на стадиона в швейцарския град.

Дюселдорф контролира срещата

В един от най-добрите финали от по-ранната история на европейските клубни турнири дюселдорфските футболисти излизат с подчертано висок боен дух на терена. Те на два пъти изравняват пасив в резултата през първото полувреме. Санчес извежда каталонците напред с гола си в 5. минута, а Томас Алофс изравнява 3 минути по-късно. Капитанът Асенси бележи за 2:1 в 35. минута, но новото водачество на "блаугранас" се задържа само няколко минути преди почивката, когато Зеел прави 2:2. В началото Решак изпълнява дузпа слабо, която стражът на Фортуна Даниел парира без особени проблеми. След почивката германците изглеждат още по-уверени на игрището и напълно контролират играта.

Барселона едва успява да организира атаки. В тази фаза на двубоя решаващо се оказва излизането от игра след разтежения на двама ключови футболисти в тактическата постройка на Фортуна Дюселорф. Още в 25. минута игралият превъзходно дотогава срещу Кранкъл Цимерман излиза от игра, а 6 минути преди паузата неговата съдба се споделя и от Брай. Испанците пестят силите си, но не успяват да наложат някакво превъзходство, понеже влезлите в игра Лунд и Клаус Алофс пропускат чисти положения пред тяхната врата. Става ясно, че в края ще тържествува по-щастливият, а не по-заслужилият тим. Щастието спохожда Барселона, което липсва при другите поражения на отбора във финалите през 1962 г. (загуба с 2:3 от Бенфика) и 1960 (отново 2:3 от Слован Братислава). Загубата е ново разочарование за Фортуна след загубата във финала за Купата на Германия през април миналата година от Кьолн с 0:2 в Гелзенкирхен.

Отборът на младия треньор Дитер Типенхауер пропуска премията за победа от 15 000 марки на човек, но все пак получава "утешителните" по 6500 марки и голяма похвала за непримиримостта си. За съжаление националните футболисти Герд Цеве и Клаус Алофс не играят на границата на своите възможности, в противен случай трофеят изглежда съвсем постижим. Изненадващо в дюселдорфския отбор отлично играят Цимеман, следващ плътно по терена Кранкъл, външният защитник Балтес и Бомер, които безкомпромисно влизат в единоборства с Йохан Неескенс.


Силният тим на Фортуна в края на 70-те и началото на 80-те години

Фортуна в никакъв случай не е по-слаба

Всички футболисти подобряват играта си в сравнение от последните мачове в първенството. Всичките им осилия в крайна сметка се оказват напразни и разочарованието им е напълно разбираемо. Барселона има превес през първите 45 минути, но слабости в защитата им ги лишават от водачество в резултата. Френетично подкрепяните каталонци играят по-хитро и при всяко съприкосновение зрелищно се превиват на тревата. За деветкратния испански шампион, който часове преди срещата получава отказ от треньора на Кьолн Хенес Вайсвайлер, много силно се представят капитанът Асенси и Решак, който играе и на финала от 1969 г., проведен на същия стадион.

Краткият анализ за всичките 120 драматични минути на ветерана от Дюселдорф Паул Янес гласи: "Когато се вкарат три гола, се очаква двубоят да не се загуби. За жалост Фортуна получи нещастни попадения, а Клаус Алофс не можа да се представи на обичайното си ниво в атаката на отбора. Фортуна в никакъв случай не беше по-слаба от носителя на трофея."

Кадри от финала за КНК 1979: