Ново рождение в тенджера за вурстове

Преди 60 години германският футбол получава своя втори шанс: в първия си официален двубой след края на Втората световна война бундестимът побеждава съседите Швейцария с 1:0. Една история за стомана, кръв и едно швейцарско джобно ножче.



Особените поводи изискват особени думи. "Войната, която осея страната със стомана и напои пръстта с кръв", с трепереща ръка пише журналистът от "ШпортМагацин" Хайнц Крон през ноември 1950 г., "остави своите опустошителни последици и във футбола." Съвременникът на военните събития Крон има всички основания да използва тези патетични слова: На 22 ноември 1950 г. западногерманският национален отбор среща Швейцария. Това е първата международна среща на младата тогава страна след края на войната.

А действително за националния селекционер Зеп Хербергер не е никак лесно да мобилизира един достоен отбор за двубоя в Щутгарт. Девет от общо дванадесетте, играли в мача футболисти, в края на краищата са пълни дебютанти. Много от възпитаниците на германския наставник от преди дори не могат да присъстват като зрители на Некарщадион в Швабия - те са или мъртви от години, или все още се намират във военен плен. Младежта е смазана от военната загуба, заслепяващия фанатизъм и оръжията на врага.

Близане на раните и преживяване

Цели пет години са изминали от безусловната капитулация на 7 май 1945 г., от пет години вече "Фюрера" е мъртъв. Той, който прати футболистите, заедно с милиони други човешки същества, в бездната на катастрофата, сам отне живота си на 30 април 1945 г. Пет години, в които опечалени жени търсят своите съпрузи, деца и близки в развалините, ближат раните си и живеят ден за ден. Как биха могли хората да мислят за футбол в такива времена?

Германците все пак успяват да го сторят. Футболът, от елитните оберлиги до най-закътаните селца, се превръща в опиум за народа. Първите местни таланти се превръщат в регионални герои, а малко след това германската общественост търси ново преразпределение на силите върху европейската футболна карта. Но световната организация ФИФА първоначално отказва да приеме Западна Германия за член на признатите футболни нации. Едва на заседанието в Брюксел на 22 септември 1950 г. е постигната промяна: Германия отново е на борда. Поне що се отнася до членството. Сега страната се намира в нова нужда. Само два месеца по-късно трябва да се проведе първата международна среща на новата членка на ФИФА.


Корица на "ШпортМагацин" от 1950 г.

По ирония на съдбата: Щутгарт; по ирония на съдбата: 22 ноември

По ирония на съдбата мачът се играе в Щутгарт. Осем години преди това, на 1 ноември 1942 г., нацистка Германия играе в столицата на Швабия и на стадиона, наречен "Адолф-Хитлер-Кампфбан", последното си домакинство - то е спечелено с 5:1 срещу Хърватия. По ирония на съдбата двубоят с Швейцария е насрочен за 22 ноември. Осем години преди това тимът на Зеп Хербергер играе последната си среща изобщо - тя е спечелена с 5:2 срещу Словакия. След това: идва краят на света. Поне такъв, какъвто германците са го познавали.

Това, че през 1950 г. в Щутгарт се играе футбол, почти граничи с чудо. Срещу швейцарците Хербергер изпраща на терена следните играчи: Турек - Бурденски, Щрайтле, Купфер, Бауман, Баруфка - Б. Клот, Морлок, О. Валтер, Балог, Р. Херман. Малко преди началният сигнал Рьорих сяда на пейката като единствената резерва и така допълва историческата единадесеторка. Едно име липсва: Фриц Валтер. Някога вундеркинд на нацисткия германски футбол, след това глътнат от войната, по-късно изплют от нея, Валтер е най-важният човек на Хербергер. Обаче "Шефа", както германските футболисти наричат своя треньор, оставя пфалцкия играч извън игрището. Така германският футбол се сдобива с първия си скандал, свързан с националния отбор. Защо Валтер не играе? Три възможни причини се дискутират в пресата: обикновена контузия в коляното, нервна криза и гняв поради негативните критики. "Фриц Валтер се държи като някакъв пощръклял козел от цирка", пише един от вестниците. "От истеричен плач се преминава в нервен шок", твърди друг. Никой не е сигурен относно истинската причина, дори и самият "ШпортМагацин", който отбелязва след края на срещата: "Победата с него щеше да е още по-убедителна, но успяхме да спечелим и без него!"

"Голът съпътства семейството ни до днес."

Германците печелят с 1:0, а реализираната дузпа от Херберт Бурденски, бащата на вратаря от бундеслигата Дийтер Бурденски, решава спора в полза на домакините. Четири дни след победата авторът на решителното попадение става баща, а синът Дийтер разказва по-късно: "Този гол съпътства нашето семейство и до днес." Футболен празник? На терена - със сигурност. Около игрището на препълнения Некарщадион обаче за малко не се стига до истинска катастрофа. 115 000 души настъпват към подгизналите от дъжда естествени трибуни, а който не разполага с билет, просто намира пукнатина в оградата около стадиона. В деня след мача зрители съобщават за препълнената зона са правостоящи, в която хората били натикани като "вурстове в тенджера". "Не изглеждахме по-различно от пехотинци след тежък военен щурм в пресечена местност. Бяхме целите пребити и посинени", разказва очевидец, позвайки милитаристични аналогии.

И все пак: Огромното човешко множство образува един грандиозен кулис за този първи двубой на националния отбор, който Зеп Хербергер бързо определя като "новото раждане на нашата национална единадесеторка". Когато преди началото оркестърът свири, той изпълнява химна само на гостите. Понеже младата германска държава все още няма собствен химн, целият стадион просто мълчи в продължение точно на една минута. А когато реферът Елис дава сигнал за край след изтичането на 90-те минути в щутгартското небе политат ракети. Репортерът на "ШпортМагацин" Фрийдеберт Бекер, току-що завърнал се от световното първенство в Бразилия, почти съзира латиноамериканска страст в това: "Между другото: Сигнални ракети! В Рио могат само да се учат. В Щутгарт се забелязаха няколко сигнални средства. А сега си представете стотици и хиляди такива ракети. Така ще получите някаква бегла представа за "акустичния фойерверк" на едно световно първенство!"


Германецът Макс Морлок бие с глава покрай плонжиралия швейцарски вратар Адолфе Хуг

Отново водеща роля?

Бекер е този, който в цялата еуфория не пропуска да използва определението "световна класа" относно германските футболисти. "Но все пак смея да твърдя, че примерно третият от световното първенство - прекрасноиграещите шведи, в никакъв случай не са по-силни от игралия германски бундестим!" С охота вестникът на Бекер цитира също и съдията Елис, който след последвалия банкет, може би опиянен от едно или друго алкохолно питие обявява своята позиция по въпроса: "Ръководил съм много срещи в Европа, а наскоро и на първенството в Рио де Жанейро и твърдя, че германският футбол скоро отново ще играе водеща роля."

Втората световна война, която потопи Германия в стомана и кръв, нито е простена, нито е забравена на този 22 ноември 1950 г. Но поне новоприетата във футболното семейство нация е направила първата си крачка в посока на нормалността. Четири години по-късно Хербергер, заедно с новоизпечения си отбор, дори празнува световната титла. В Швейцария. След 3:2 срещу Унгария трима от общо дванадесетте футболисти от състава в Щутгарт играят отново - това са Макс Морлок, Тони Турек и Отмар Валтер.

До трупа паднал лежи един джобен нож

Може би Фриц Балог също щеше да бъде един от световните шампиони, но пресбургчанинът, който празнува дебюта си с националната фланелка срещу Швейцария, умира на 14 януари 1951 г. При прибирането на неговия отбор Некерау от гостуване на Байерн Мюнхен в мач за първенството на Оберлига Юг, Балог пада от влака 12 километра преди град Улм. До трупа му паднало лежи едно швейцарско джобно ножче. Подарък от гостите за мача от 22 ноември 1950 г.


Зеп Хербергер (в близък план), заедно с Фриц Валтер (в средата) и Курт Мюлер, отдъхва край езерото Ванзее до Берлин.

Тихата звезда

Почти никой друг футболист не е имал толкова голямо влияние в отбора, където е играл, колкото легендарния Фриц Валтер. Някои вярват, че той всъщност е и истинският основател на град Кайзерслаутерн.

Всъщност основите на близо 100-хилядния днес град полага Фридрих I Барбароса. Безспорно е обаче, че Фриц Валтер има огромен принос за известността и славата на селището далеч извън границите на региона си.

Футболистът е роден на 31 октомври 1920 г. в Кайзерслаутерн под името Фридрих Валтер. Още на осем години той се записва в едноименния градски отбор, на когото остава верен до края на живота си. В периода 1938 - 1959 г. той играе само в екипа на "червените дяволи" с едно прекъсване, породено от Втората световна война, записвайки 306 гола в 379 мача. През 1951 и 1953 г. Валтер е капитан на Кайзерслаутерн, когато пфалцкият тим става шампион на Германия - той е централна фигура и режисьор в отбора, наречен "единадесеторката на Валтер".
Като капитан на "бундестима"

В германския национален отбор Фриц Валтер също е от стратегическо значение.
Селекционерът Зеп Хербергер забелязва таланта на играча и неговата превъзходна техника още през 1940 г. На 14 юли 19-годишният Валтер дебютира за своята родина и вкарва три гола за победата с 9:3 срещу Румъния. За съжаление кариерата му, както и тази на много негови талантливи сънародници, е прекъсната от избухналата война. След като е мобилизиран на източния фронт през 1942 г. и след това попада в съветски плен, Валтер не изиграва нито един двубой с националния екип за цели 7 години.

След завръщането си в "бундестима" Фриц Валтер играе ключова роля. Като капитан и често бележещ плеймейкър той дърпа конците в отбора и представлява наставника Хербергер пред футболистите, когото Валтер почтително нарича "шефе".

След като Западна Германия се класира за Световното първенство по футбол в Швейцария през 1954 г. без особени трудности в група с Норвегия и тренираната от Хелмут Шьон Саарска област, германците се падат в една предварителна група с отявления фаворит за световната титла Унгария. След победа с 4:1 срещу Турция, победа над маджарите ще класира със сигурност германците напред, но Хербергер планира стратегическа загуба. Той пуска в игра срещу Унгария резервните си футболисти, които губят със звучното 3:8. Три дни по-късно титулярите играчи рзгромяват отново турците в допълнителен бараж за продължаване, този път със 7:2, а три гола отбелязва голаджията на Нюрнберг Макс Морлок. Фриц Валтер също бележи в 62, минута.

След щастлива победа с 2:0 на 1/4-финала срещу Югославия, германците надделяват и над Австрия в полуфинален двубой. Срещу австрийците 33-годишният Валтер вкарва две попадения от свободни удари и участва в останалите 4 гола на момчетата на Хербергер. Така на 4 юли 1954 г. Западна Германия се изправя на финала на първенството отново срещу Унгария.
Фриц Валтер на раменете на своите съотборници на Ванкдорф Щадион през 1954 г.

Времето "Фриц Валтер"

В тази швейцарска неделя вали като из ведро. Зеп Хербергер казва на капитана си: "Фриц, това е Вашето време", на което Валтер отговаря: "Шефе, нямам нищо против!" От тогава при мачове на дъжд винаги се говори за времето на Фриц Валтер. Германците печелят след 90 драматични минути сензационно с 3:2 и става световен шампион за първи път.
Легендарният гол с пета срещу Висмут Ауе

Валтер като посланик на "новата" Германия

Фриц Валтер е "двигателят" на "Чудото от Берн". Успех, който 9 години след края на войната, има оромен принос за формирането на националната гордост на дълбоко потресените от загубата германци. Но Фриц Валтер - един истински естет на терена и извън него - изгражда безупречен имидж и като човек. Със своя открит и приятелски характер, с прословутото си кавалерство и честност, той се превръща не само в една от световните футболни звезди на 50-те години, но и в най-добрия посланик на сринатата си от войната родина по света.

След 61 мача и 33 гола за Германия Фриц Валтер се сбогува с националния отбор в свтовния полуфинал от Свтовното първенство в Швеция' 1958, загубен от домакините с 1:3. В този мач германският капитан се контузва много тежко и година по-късно спира с футбола. Легендарният играч не се оставя да бъде уговорен да се завърне от своя "шеф" Хербергер, който настоява да го включи в разширения си отбор за Мондиал'62 в Чили, макар че е вече на 41 години.

Кайзерслаутерн играе на Фриц-Валтер-Щадион

Валтер е толкова много обичан от футболните запалянковци в Германия, че още преживе е затрупан от ордени и отличия. Той, заедно с Уве Зеелер, Франц Бекенбауер и Лотар Матеус, е почетен капитан на германския национален отбор по футбол, през 1970 г. получава кръст за заслуги към федералната република, а през 1995 г. - ордена за заслуги на ФИФА. От 1985 г. Бетценбергщадион в родния му Кайзерслаутерн е применуван на Фриц-Валтер-Щадион. С пълни сили Валтер лобира за избора на своя град като домакин от световното първенство в Германия през 2006 г.

За съжаление Фриц Валтер не доживява да види среща от турнира за световната купа в Кайзерслаутерн - на 17 юни 2002 г. той умира на възраст от 81 години.
В полуфинала от СП 1954 се срещат Западна Германия и Австрия на стадион Занкт Якоб-Парк в Базел. Фриц Валтер (вляво) отбелязва в началото на второто полувреме две дузпи срещу австрийския вратар Валтер Цеман и така спомага за победата с 6:1. Финалът е постигнат.
На 4 юли 1954 г. Валтер разменя флагчета с капитана на унгарския "вундертим" Ференц Пушкаш на бернския Ванкдорф Щадион. Унгарецът е сигурен, че в края на срещата ще спечели световната титла, след като той и неговите съотборници разбиват германците с 8:3 в предварителната група.
Но не винаги се получава така, както се очаква. След последния съдийски сигнал изагубата с 2:3 Пушкаш само поздравява своя опонент и гледа как Фриц Валтер получава купата от президента на ФИФА Жул Риме.
След еуфорията от победата, иначе въздържаният кайзерслаутернец, се отдава на празнуване. Тук, два дена след мача, той празнува в мюнхенската пивоварна "Льовенброй" с голяма халба бира.
Фриц Валтер триумфално минава по улиците на родния си град Кайзерслаутерн на 8 юли 1954 г. За него и останалите четирима национални футболисти от едноименния тим е подготвено специално тържествено посрещане.
Бундеспрезидентът Теодор Хойс (вляво) поздравява Фриц Валтер през юли 1954 г. в Берлин. Поради приятелският си характер футболистът се смята за посланик на добра воля за Западна Германия по света.
През 1958 г. Фриц Валтер отново е част от "бундестима" за световното първенство в Швеция. Мачът срещу Чехословакия на 11 юни 1958 г. в Хелзингборг завършва 2:2. След 1:3 от Швеция на полуфинала германците отпадат, а това е и последният двубой на Валтер с националния екип.
Въпреки примамливите предложения на европейските грандове от Милано и Мадрид Фриц Валтер остава завинаги верен на родния си град. Съпругата му Италия, с която бившият футболист на снимката е в кайзерслаутернския градски басейн, има голяма заслуга за личното щастие.
Бетценбергщадион в Кайзерслаутерн е преименуван на Фриц-Валтер-Щадион. На снимката легендарният футболист приема просълзен официални благопожелания за 80-ия си рожден ден на трибуните на стадиона, заедно с жена си Италия. Пфалцкият футболен идол, както винаги, остава трогнат и пропонва само: "Не знам какво да кажа..."
Хорст Екел (най-вляво), Фриц Валтер (вляво от Екел), райнландпфалцкият премиерминистър Курт Бек и братът на Фриц Отмар Валтер (най-вдясно) лобират за избора на Кайзерслаутерн за стадион от Мондиал'2006. Почетният капитан на германския национален отбор обаче не доживява избора на родния си град. Той умира на 17 юни 2002 г. в Алзенборн.