Човекът, построил Камп Ноу

Меси, Дрогба, Ибрахимович: нападатели, пред които светът се прекланя. Те имат предимството на пълното медийно отразяване. Нещата с Ладислао Кубала са различни: той сътворява чудеса, които никой фотоапарат не е запечатал на лента.

Камп Ноу в Барселона, един от най-красивите стадиони в Европа, носи едно особено име: "Домът, който Кубала построи". Този Кубала не е някой каталонски строител, комуто се е отдало да изпълни монументален съзидателен труд, нито е предприемач от Коста дел Сол. Ладислао Кубала е бил футболист, нападател, чието футболно изкуство е направило построяването на колосалния стадион наложително. През 50-те години просто всички искат да гледат Кубала.

По него време чарът на играта е бил по-малко в атлетизма и много повече в елегантността. Алфредо ди Стефано, "Русата стрела", която вече изобщо не е била руса, а по-скоро плешива, така играе с топката в полузащитата на Реал Мадрид, че всички онемяват и се вторачват в него с очакването да станат свидетели на чудесен спектакъл.

Последен поздрав от един залязващ свят

Кубала, великият опонент на ди Стефано от вечния съперник Барселона, е още по-опитен, но понякога е малко мързелив. Маниерът му на игра днес е още по-сложен за представяне от този на ди Стефано. Това е един последен поздрав от футболните артисти на миналото, които отдавна са изчезнали: бразилеца Артур Фриденрейх, световния шампион с Уругвай от 1930 г. Хосе Андраде и "хартиения" австриец Матиас Зинделар - последен поздрав от един изчезващ свят.

Показателно е, че Ладислао Кубала идва в Барселона от един пътуващ цирк. Той се е казвал "Хунгария" и е бил съставен от футболисти без гражданство и бежанци. Като млад унгарецът играе, както своя баща, в тима от Будапеща Ференцварош. Още тогава той е считан за един от онези офанзивни футболисти, които сами изработват попаденията си. На 17-годишна възраст той е повикан за първи път в унгарския национален отбор, но има малко време, за да покаже на какво е способен талантът му. Кубала бяга от военна служба в Чехословакия, където след няколко трудни месеца получава предложение да играе в отбора на Братислава, с който става шампион и е призован в представителния тим на Чехословакия.



През 1948 г. той се завръща в родната си Унгария и заиграва във Вашаш заедно с Пушкаш и Хидегкути. Обаче година по-късно той решава да избяга от комунистическата система в страната си и през Австрия се озовава в Италия, където подписва договор с Про-Патрия. Изиграва един мач и за Торино. За щастие Кубала не пътува с торинския отбор при едно гостуване, когато клубният самолет се разбива в Алпите и само един пътник оцелява. Причината унгарецът да не пътува заедно със съотборниците си е протест на политизирания унгарски футболен съюз пред ФИФА, който обвинява играча не само в неизпълнение на договора си с Вашаш, но и в национално предателство. Световната федерация реагира на протеста и наказва Кубала да не играе една година. Но той не се предава и заедно с други свои приятели по съдба основава "Хунгария".

"Не се тревожи. Ще се погрижим за това."

Цирковият отбор е включвал всякакви чудаци, но никой от тях не е бил толкова впечатляващ и талантлив като Ладислао Кубала. Той играе и с двата крака, има феноменален удар и поглед на диригент. Тази си качества той показва из Европа в последвалите месеци с "Хунгария". През лятото на 1950 г. трупата на Кубала докарва националния отбор на Испания до ръба на поражението. Денят на срещата е паметен за Кубала, както и за Барселона. Защото в публиката седи Пепе Самитиер, клубна легенда и директор на каталонския клуб. Той е впечатлен от Кубала и веднага му предлага контракт. Унгарецът му обяснява в каква ситуация се намира и че е наказан от ФИФА. Самитиер, облечен в раиран костюм и безукорно добре сресан, само се усмихва: "Не се тревожи. Ще се погрижим за това."

И наистина директорът на Барселона издейства отмяна на санкцията, като междувременно Реал Мадрид също предприема действия по привличането на Кубала, но играчът категорично отказва направеното му предложение от "Белия балет". В крайна сметка се получава така, че той става най-скъпоплатеният футболист в дотогавашната история на Барселона. На 2 април 1951 г. той изиграва първия си мач със синьо-червената фланелка и още на същия ден получава повиквателна за испанския национален отбор. За Испания той записва 19 срещи, в които бележи 11 попадения, и с това става единственият футболист освен ди Стефано, който играе в националните формации на три различни страни. Обаче никога не успява да участва на световно първенство.





Уна лейенда

Затова пък постига много успехи с клубния си отбор. Заедно с колегите си в атаката на "блаугранас" Басора, Сесар, Морено и Манчон той печели всички възможни трофеи през първите си три сезона в каталонската столица. В общо 11-те си години за Барса той вкарва 243 гола в 329 срещи. Погледът му върху играта, идеалните му подавания и гениалните му хрумвания са пословични. Често обаче Кубала е откровено малтретиран от противниковите бранители. Те не са се страхували от наказания: Нищо не е радвало повече функционерите на Генерал Франко от загубите на "сепаратистите" от Барселона и когато "родоизменникът" Кубала е лежал по лице на тревата. Но препятствията, които унгарецът винаги успява да преодолее, имат същото значение за каталонския народ, но в позитивен аспект. Още през 1943 г. преди мач на Барселона с Реал Мадрид в съблекалнята на синьо-червените футболисти влизат полицаи с оръжие и дават ясно да се разбере, че нищо добро не очаква каталонските футболисти в случай на тяхна победа. Барселона губи с 1:11. Каталонците са били преследвани от властта, а Кубала също споделя тази участ. Затова пък футболистът е толкова обичан от народа.

След още две титли на Испания и два трофея от турнира за Купата на панаирните градове Кубала прекратява драматичната си кариера през 1962 г., без да е участвал на световни футболни финали. Като национален селекционер обаче той извежда Испания на Мондиал 1978 в Аржентина. Длъжността треньор на Испания е изпълнявана от 1969 до 1980 г. - толкова дълго никой друг наставник не се е задържал на този пост. През 1999 г. привържениците на Барселона го избират за най-великият футболист на клуба за всички времена. Когато Кубала умира 3 години по-късно, на безброй транспаранти може да се прочете: "Адиос а уна лейенда!" (каталонски: "Довиждане на една легенда!").

Те висят на Камп Ноу, домът, който Ладислао Кубала построи.


Ласло "Ладислао" Кубала (* 10 юни 1927 в Будапеща † 17 май 2002 в Барселона)

Драмата от Берн

Германските запалянковци изпитват задоволство и радост, когато говорят за световното първенство по футбол в Швейцария през 1954 г. "Чудото от Берн" е станало неразделна част от германската следвоенна история, но пък има и обратна страна на медала. За Унгария, чийто "дрийм тийм" губи финала от момчетата на Хербергер с 2:3, турнирът е по-скоро трагедия. Към това капитанът на унгерците Ференц Пушкаш се смята за един от най-добрите футболисти за всички времена.

Още на крехката възраст от 16 години Пушкаш се доказва в унгарската първа лига с екипа на Кишпещ Будапеща, по-късно преименуван на Хонвед. Година след това идва и повиквателната за националния отбор. Роденият в Будапеща футболист бързо получава правото да носи капитанската лента на унгарския национален "вундертим", който е наричан така поради своята тотална доминация за период от няколко години.

През 1952 г. унгарците печелят златните медали от олимпийските игри в Хелзинки, а година след това идва и легендарния мач срещу Англия на Уембли. До този момент непобедимите у дома англичани са буквално премазани от Унгария. С отличен нападателен футбол маджарите помитат "трите лъва" с 6:3. Срещата, в която Пушкаш бележи две попадения, влиза във футболните анали като "мачът на века".

Пушкаш е капитанът на Унгария, извел съотборниците си на бернския Ванкдорфщадион през 1954 г. Другият капитан обаче печели крайната победа - хората на Валтер надделяват с 3:2.

Фаворитът се проваля на финала

С оглед на тези впечатляващи постижения и на факта, че Унгария е непобедена в периода 1950-1954 г., "вундертимът" отпътува за Швейцария като големият фаворит за първото място. И там първоначално всичко върви по план, а унгарците преодоляват противник след противник по пътя си към финала, където обаче чака Западна Германия. Останалото е известно! Германците печелят сензационно, стават световни шампиони и нанасят най-горчивото поражение във футболната история на маджарите.

Самият Пушкаш дълго време само наблюдава турнира, без да играе в него. Още във втория мач от предварителната група той се контузва и това го изважда от игра за две срещи. Чак на финала той отново е на линия, но пък тогава му липсва пробивността. Все пак той открива резултата само след 6 минути, а съиграчът му Золтан Сибор покачва на 2:0 само две минути след това. Тогава започва "Чудото от Берн". Морлок (10.) и на два пъти Ран (18., 84.) шокиращо обръщат мача. Дори и загубил Пушкаш демонстрира мъжество и поздравява капитана на германците Фриц Валтер.


Ференц Пушкаш и неговите съотборници са големите фаворити на СП 1954. В предварителната група те разбиват германците с 8:3. Затова унгарския капитан е толкова разочарован след финала. Вдясно до Макс Морлок (най-вляво) Пушкаш се промъква между радващите се германски футболисти.

"Майорът" емигрира и става испанец

След световното първенство на първо време всичко остава непроменено. Пушкаш продължава успешното си представяне за Хонвед и унгарския национален отбор, нижейки гол след гол. Но политическите отношения играят важна роля в живота на играча. През 1956 г. протестът на унгарския народ е потушен кърваво от съветската армия. Положението в социалистическата страна, управлявана по сталинистки, е изключително нестабилно. Пушкаш, който по това време е в испанския град Билбао със своя клубен отбор за мач от европейските турнири, не се завръща в родината си. Той решава да остане във Виена. И понеже като Пушкаш постъпват още няколко унгарски играчи, това предопределя края на "златната" унгарска генерация.


При победата в предваритената група срещу резервите на Западна Германия с 8:3 Пушкаш, на снимката, бележи за 2:0 на базелския Занкт Якоб Щадион.

Кариерата на "Майора" - прякора си Пушкаш получава в Хонвед - обаче бива прекъсната след неговото "дезертиране". Унгарският футболен съюз налага на своята легендарна десетка чрез ФИФА 18-месечно наказание да не играе в официални срещи. След изтичане на санкцията унгарецът се свързва с ръководството на Реал Мадрид. В отбора на "белия балет" той среща Алфредо ди Стефано, а двамата стават крайъгълни камъни за успехите на испанския гранд. Реал, с Пушкаш в състава си, печели три пъти Купата на европейските шампиони и шест пъти титлата в Испания. Унгарският нападател успява да постигне частичен реванш за загубения световен финал от 1954 г., след като през 1960 г. той вкарва четири гола на финала за КЕШ срещу германския Айнтрахт Франкфурт и така мадридчани печелят накрая със 7:3.

През 1961 г. Пушкаш получава испанско гражданство и му е разрешено да играе за "червените фурии", но като цяло това му начинание не е особено успешно. В четири срещи той не успява да се рапише, а на световното първенство в Чили през 1962 г. испанците отпадат безславно още в предварителните групи на турнира.


След края на кариерата си Пушкаш продължава да гони топката - тук участва в бенефисен двубой през 1983 г.

Умерен треньорски успех

След края на кариерата си като футболист Пушкаш се пробва и като треньор, но като такъв успехите му са доста по-скромни. Единствено периодът му в гръцкия Панатинайкос протича добре. Неговите футболисти два пъти печелят шампионата на Гърция (1970, 1972), а през 1971 г. "Пао" играе финал за Купата на европейските шампиони. Като цяло унгарецът тренира тимове от Испания, Латинска Америка и Гърция - без особен успех. След падането на комунизма от власт Пушкаш се завръща в родната си Унгария и дори през 1993 г. става национален селекционер на маджарите. В този случай обаче той отново не постига нищо значимо.


По време на СП 1954 в Швейцария Пушкаш и германският селекционер Зеп Хербергер случайно се срещат на улицата и се поздравяват.

Завръщане в родината и голямото признание

След настъпването на новото хилядолетие роденият на 2 април 1927 г. бивш нападател е измъчван от множество заболявания. Здравословното състояние на страдащия от Алцхаймер Пушкаш видимо се влошава и на 17 ноември 2006 г. той умира на възраст от 79 години в следствие на белодробно възпаление.

За времето на своята активна кариера Пушкаш вкарва 512 гола в 528 първодивизионни унгарски срещи, осем пъти е голмайстор на първенството, а за националния отбор на Унгария попаденията му са 83 от 84 мача. През 2001 г. той е отличен като "Спортист на века за Унгария", а три години преди това влиза в Залата на славата на ФИФА.

"Майора" е известен с динамичния си стил на игра.


Опит за удар във финала от 1954 г. Вернер Либрих блокира "Майора", но унгарецът открива резултата - 1:0.


В клубната си кариера Пушкаш печели най-големите си успехи с екипа на Реал Мадрид. Във финала за КЕШ през 1960 г. той бележи четири попадения за "кралския клуб".


През 1956 г. Ференц Пушкаш и неговия Хонвед заминават за Билбао, а футболистът така и не се завръща в Унгария поради политическата нестабилност. В Реал Мадрид Пушкаш блести с пълна сила.


Унгарският тим е пълен доминант през 50-те години. Преди финала в Берн отборът на Пушкаш е непобеден в 32 мача. Маджарите разбиват Англия на Уембли с 6:3.