Не е имало и няма много играчи, които могат да накарат десетки хиляди зрители да се изсипят на стадионите само заради тях. Йохан Кройф безусловно е един от тези футболисти. Въпреки че кариерата му не е чак толкова дълга и никога не става световен шампион, той стои на едно стъпало с Пеле, Бекенбауер и Марадона. Извън терена холандецът получава огромното признание и уважение на футболната общественост.Той е роден на 25 април 1947 г. в Амстердам под името Йоханес Хендрикус Кройф. Израства в сянката на стадиона на градския колос Аякс и след ранната смърт на баща му, майката на Кройф започва да работи като чистачка, за да може да изхранва семейството си. Един от нейните работодатели съще е и футболният клуб Аякс Амстердам. Така пътят на малкия Йохан е предопределен: "Кройф е вероятно един от малкото синове на селяни, които започват да тренират футбол. Другите работят във фабрики или помагат на рибарските кораби", пише известният публицист Карл-Хайнц Хуба. На 13 години Кройф напуска училище, за да се концентрира изцяло върху футболната си кариера.
"Винсент видя царевичното поле
Айнщайн видя числото
Цепелин - цепелина
А Йохан видя топката"
Клаус Тевелайт - "Вратата към света"
В Аякс талантът на юношата е забелязан от нидерландската треньорска легенда Ринус Михелс (1928-2005). На 15 ноември 1964 г. 17-годишният Кройф отбелязва своя дебют с екипа на амстердамския тим и веднага отбелязва първия си от общо 266 гола за отбора. Две години по-късно той става не само шампион, но и дебютира на 19-годишна възраст с оранжевата фланелка на своята страна.
Кройф елегантно подминава аржентинския вратар Даниел Карневали и бележи за победата на Холандия с 4:0
Благодарение на своята превъзходна интелигентност на игрището Кройф се превръща в безспорен лидер на своя отбор. Технически брилянтен, пъргав и, въпреки невпечатляващата си физика, силен в единоборствата - футболистът е едновременно голмайстор, подавач и плеймейкър в едно. А заедно със своя ментор и треньор, пресметливата треньорска лисица Михелс, Крой се превръща в знакова фигура за революционния "тотален футбол".
Все пак нито Михелс, нито Кройф откриват тоталния футбол. Изразът се използва за първи път от еврейския автор Вили Майсъл в неговата работа "Революционен футбол" през 1955 г. Австриецът говори за футбола на бъдещето, в който ще може да се наблюдава постоянна смяна на позициите по терена. Идеите на Майсъл първоначално не дават плодове и дълги години след публикуването на неговата спортна доктрина играчите на зеления терен остават "залепени" към предопределените им позиции.
Първият, който решава да въведе новаторските идеи в практиката е Михелс, който практикува такъв стил на игра в Аякс и холандския национален отбор. Базирана на теорията за "подвижното пространство", философията диктува при владение на топката да се опитва игра по фланговете с постоянни рокади по игрището, така че теренът да се "уголеми" за нападащия и същевременно да се "смали" за противника. Подходящи за "тоталния футбол" са играчи с добра издръжливост, прецизен пас и необходима игрова интелигентност. Кройф, наречен "Питагор във футболни обувки" от редактора на вестник "Таймс" Дейвид Милър, идеално въплъщава изискванията.
Кройф: най-добрият футболист от СП 1974
Секунда след като Кройф (номер 14) е отбелязал един от най-красивите голове в историята на световните първенства при 2:0 срещу Бразилия
На Мондиал'74 в Западна Германия световната общественост остава смаяна от тактическата революция на холандците. Кройф - играещ като централен нападател - е централната фигура на един отбор, нападащ практически по целия терен и от всякакви ситуации. Още при дебютния мач срещу Уругвай той разнищва защитата на "небесносините" южноамериканци и участва и при двата гола. Завинаги в спомените на зрителите ще остане неговият гол срещу Бразилия, когато в 65. минута той отбелязва с ножично воле центриране на Кроол за крайното 2:0. Все пак на финала Кройф не успява да се справи напълно със своя персонален пазач Берти Фогтс и "лалетата" губят от домакините с 1:2. Въпреки загубата брилянтният техник единодушно е избран за играч на турнира.
На три пъти Йохан Кройф като капитан печели Купата на европейските шампиони с Аякс Амстердам. Тук той вдига трофея след 1:0 срещу Ювентус на 30 май 1973 г.
Кралят отказва коронацията
Понеже Кройф отказва участието на Световното първенство в Аржентина през 1978 г. по семейни причини, той на практика един вид отказва футболната си коронация. Преди това той е спечелил всичко възможно в клубния футбол. С Аякс Амстердам той е седемкратен холандски шампион, между 1971 и 1973 г. поред са спечелени три Купи на европейските шампиони. След преминаването му в Барселона през 1973 г. той веднага става в края на сезона шампион на Испания.
След като Крой за първи път обявява оттеглянето си през 1978 г., той предпочита по-късно да играе в професионалната лига на САЩ, пред това да се завърне в родния Аякс. Не минава дълго, преди холандецът да се завърне в родината си и напълно изненадващо за амстердамските фенове, той подписва с кръвния враг на Аякс Фейенорд от Ротердам, където става шампион на страната още два пъти. През 1984 г. Крой окончателно спира с футбола.
Кройф създава "дрийм-тийма" на Барселона
Кройф като треньор в Барселона. През неговия престой от 1988 до 1996 г. той създава един отбор на мечтите, който извежда до триумф в най-силния европейски клубен турнир - КЕШ.
Въпреки че няма треньорски лиценз, Кройф е назначен малко след края на кариерата си като технически директор в Аякс Амстердам. Неговият път отново води към Барселона, където той преживява най-значимия си период като наставник от 1988 г. Холандецът формира знаменитият "дрийм-тийм" на "блаугранас" със звездите Субисарета, Куман, Гуардиола, Михаел Лаудруп, Бакеро и Стоичков, който печели през 1992 г. финала за Купата на европейските шампиони срещу италианския Сампдория. Под ръководството на Кройф каталонците също стават и четири пъти подред испански първенци.
През 1996 г. пътищата на Кройф и Барселона се разделят, след като са открити проблеми със сърцето на наставника. Страстният пушач още през 1991 г. претърпява операция по поставянето на сърдечен байпас и лекарите му препоръчват да се погрижи за здравето си. От тогава Кройф се посвещава повече на даването на стипендии за футболисти в неравностойно положение, които им помагат при бъдещо лечение, както и в създаването на международния университет "Йохан Кройф", който помага на спортистите да намерят ново призвание след края на кариерата им.
Кройф е всичко друго, но не и образец за професионализъм като играч и често влиза в конфликти с треньорите си. Навикът му да пуши през почивките на мачовете се пренася и след отказването му от футбола. Едва след сърдечна операция през 1991 г. той отказва цигарите.
Доминиращи играчи за цяло едно футболно поколение: Йохан Кройф, наречен "Крал Йохан", и Франц Бекенбауер, наречен "Кайзер Франц". На финала от СП 1974 те се изправят един срещу друг. Побеждава Бекенбауер, който извежда съотборниците си до победа с 2:1.
Германците се борят с всички сили срещу игрово по-силните холандци във финала през 1974. През второто полувреме важна роля за победата има германският вратар Зеп Майер, който на снимката спира атака на Кройф.
Самоувереността на Кройф се тълкува от някои негови съвременници като арогантност. Във световния финал през 1974 г. той създава прецедент във футболната история, като получава жълт картон от английския рефер за реплика.
Не са изминали и 60 секунди от финала за световното първенство през 1974 г. в Мюнхен, когато английският съдия Джон Тейлър отсъжда дузпа след нарушение на Ули Хьнес срещу Кройф. Йохан Неескенс бележи за 1:0 за "лалетата".
Почти като светия е почитан Йохан Кройф в испанския гранд Барселона. Там той работи с огромен успех както като футболист, така и като треньор.
Финалът на Мондиал'74 се счита за най-слабия мач на Кройф от турнира. Това се дължи предимно на неговия персонален пазач Берти Фогтс, който се грижи холандският капитан да не създава опасности пред германската врата.
При избора за "Футболист на века" през 2000 г. Кройф е победен само от един конкурент - Пеле! Вдясно от него на снимката е класираният на трето място Франц Бекенбауер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар