Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист

Нелсон Родригес, бразилски журналист и новелист:

Във футбола най-големият слепец е този, който вижда само топката.

сряда, 3 февруари 2010 г.

Великият капитан

Даниел Алберто Пасарела е единственият аржентинец, който печели световната титла два пъти. През 1986 г. - неговото трето участие на световни финали - обаче той не играе поради тежка контузия. Неговият най-силен турнир остава Мондиал'78 на родна земя, когато Пасарела е капитан на "албиселесте" и той е първият "гаучо", който триумфално вдига световната купа на Естадио Монументал в Буенос Айрес.

Капитанът от 1978 г. сочи победния път. Отпред Марио Кемпес вкарва головете, а отзад Пасарела и вратарят Убалдо Фильол отговарят за защитата.

Пасарела, "El gran capitan", "Великият капитан", води аржентинския национален отбор по време на Световното първенство през 1978 г. и дирижира тренирания от треньорската легенда Луис Сесар Меноти тим към максимален успех. Високият само 173 см Даниел Пасарела е защитник от аржентинската златна генерация, участвала на три световни първенства и спечелила титлата два пъти. Той има висок отскок, силен е в единоборствата, има поглед върху играта, бърз и, към всичко това, не рядко бележи. В домашния Мондиал през 1978 г. звездата на родения в предградието на Буенос Айрес Чакабуко дефанзивен играч заблестява с пълна сила - това е началото на неговата уникална международна кариера.

Неговият ментор Меноти забелязва Пасарела рано. През 1976 г. треньорът за първи път вика таланта на Ривър Плейт в националния отбор, а от 1977 г. дребничкият защитник, който е едва на 24 години, получава и капитанската лента и прави всичко възможно да не разочарова наставника си. Футболистът устоява на непоносимото бреме на очакванията на аржентинската публика за спечелването на световната титла, а към това преди Мондиала властта в Аржентина е превзета от кървава военна хунта, която заповядва на младия тим на "гаучосите" да завършат на първото място.

Даниел Пасарела със световната купа, носен на ръце от запалянковците.

Пасарела винаги е на терена


С помощта вратаря Убалдо Фильол и нападателя Марио Кемпес Пасарела издържа на натиска. След колеблив старт в предварителните групи - две минимални победи с по 2:1 срещу Франция и Унгария (Пасарела вкарва дузпа на Платини и компания) - идва и ударът срещу домакините, които губят с 0:1 от Италия. "Гаучосите" завършват втори в групата си и продължават напред. Но ръководената от дребничкия футболист защита не допуска повече голове до края.

"Когато човек получи купата, той няма определени впечатления, това е като задържан оргазъм.
Моля да ме извините за вулгарното сравнение, но е точно така."

Даниел Пасарела за чувствата, които изпитва при вдигането на световната купа

В трите срещи с водените от Касперчак, Бониек и Лато поляци, срещу кръвните врагове Бразилия и Перу аржентинската врата остава непревземаема крепост, която едва във финалния двубой холандецът Нанинга успява да щурмува. Попадението обаче не попречва на Аржентина да спечели първия си световен трофей, а Пасарела хвърля своите сънародници на седмото небе, когато победоносно им показва купата. При това награждаването става на същия стадион, където той играе за своя клуб Ривър Плейт - Естадио Монументал.

Триумф на "домашния" Естадио Монументал

Световна титла в тренировъчен анцуг

Спечелването на световното първенство наистина е съществен тласък напред за кариерата на защитника. С Ривър той печели първенство след първенство и едва световното първенство в Испания през 1982 г. носи разочарование. Капитанът на аржентинския кораб, с новобранеца Диего Марадона на борда, трябва да стяга багажа след вторите групи на турнира. Пасарела успява да отбележи два нови гола на най-престижното национално първенство, но "гаучосите" губят срещу бразилския "дрийм тим" със Зико и Сократес и бъдещия шампион Италия.

Четири години по-късно националният треньор на Аржентина вече не се казва Меноти, а Карлос Билардо. Той внася промени и Пасарела вече не носи капитанската лента. Легендарният защитник задочно печели златен медал от трибуната, понеже е контузен, но все пак е част от разширения отбор на аржентинците, които печелят световната титла за втори път през 1986 г. В тренировъчен анцуг и без изиграна минута на първенството той получава втория си златен медал на мексиканския стадион "Ацтека", след като Марадона триумфира с купата.

Едва 173 см високият Пасарела доминира в собственото наказателно поле, както в случая в мача срещу Западна Германия в Монтевидео през 1981 г. Противниците му Бригел и Хрубеш не успяват да достигнат до топката.

Живот за футбола

От 1982 г. Пасарела играе в Италия - отначало във Фиорентина, след това в Интер Милано - преди да завърши кариерата си в любимия Ривър през 1989 г., където отново среща Меноти. Но той пак излиза на сцената на световно първенство! През 1998 г. във Франция Пасарела води аржентинците като национален селекционер и достига до четвъртфинал, където е спрян с невероятния гол на Денис Бергкамп. След нови треньорски ангажименти в Уругвай, Италия, Мексико и Бразилия Пасарела е избран през декември 2009 г. за президент на отбора на сърцето си Ривър Плейт и опитва да се наложи като функционер.

Дуел с бразилската суперзвезда Зико, наблюдаван от Марадона (на заден план).

През 1985 г. Пасарела е в състава на италианския Фиорентина.

Националният селекционер на "албиселесте" Пасарела дава наставления на Хуан Себастиан Верон по време на СП 1998.

Днес Даниел Пасарела е президент на отбора на своето сърце - Ривър Плейт.

Няма коментари:

Публикуване на коментар