14 август 1948 г. е горещ летен ден. Роберт Шлийнц седи в колата си и бърза. Капитанът на Щутгарт закъснява за срещата на отбора и се принуждава да пътува сам за гостуването от турнира за Купата на Германия до Аален. За да направи жегата малко по-поносима, той протяга лявата си ръка през прозореца и се наслаждава на прохладния ветрец отвън. Внезапно колата с пълна скорост влиза в неравност по пътя, обръща се и премазва издадения навън крайник. Два часа по-късно лекарите решават, че най-удачното решение в случая е ампутацията, а кариерата на един от най-известните германски футболисти по това време изглежда обречена и приключила.
Роберт Шлийнц (3 февруари 1924 - 18 юни 1995)
За всеки случай така смятат журналистите, а лекарите само го предполагат. На никого и през ум не му минава, че десет години по-късно великият Алфредо ди Стефано, при едно гостуване на Щутгарт на испанския национален отбор, ще каже: "Най-добрият футболист на терена беше едноръкият. Каквото видях от него, беше до този момент немислимо за мен." След злополуката никой не вярва в продължаването на кариерата на Шлийнц. Как е възможно еднорък човек да се наложи в борбен спорт като футбола? Как би падал той и как би пазил равновесие? Щутгартският треньор Георг Вурцер е този, който откъсва Шлийнц от тези нерадостни мисли. Наставникът решава да извади безръкия играч от безмилостната борба в наказателните полета и му задава нови функции - Роберт Шлийнц ще играе като крило и ще снабдява нападателите с пасове, градейки играта на отбора.
Роберт Шлийнц (в средата) извежда своите съотборници като капитан на терена.
"Без Шлийнц Щутгарт никога нямаше да стане шампион"
За по-малко от четири месеца се случва онова, което всички смятат за невъзможно. Срещу Байерн Мюнхен Роберт Шлийнц отново излиза на терена, а левият ръкав на фланелката му е небрежно завързан нагоре. И който си мисли, че присъствието на така наречения с жестокото "инвалид" играч е символично, ще бъде убеден в противното на 22 юни 1952 г. Тогава на лудвихсхафенския Зюдвестщадион 86 000 развълнувани зрители заемат местата си, за да гледат финала за германското първенство. "Швабите" от Щутгарт изостават с 0:1 от Саарбрюкен, когато неуморният Шлийнц дава началното запалване за обрата - получава подаване след ъглов удар от ляво и забива неспасяемо топката в сглобката на вратата. Но това не е всичко - Шлийнц просто е навсякъде по игрището в деня на финала. Той помага на защитата, дирижира халфовете, втурва се в атака. След последния сигнал списанието "Шпорт-Магацин" пише: "Без Шлийнц Щутгарт никога нямаше да стане шампион." В края бяло-червените тържествуват след победа с 3:2, а Шлийнц и съотборниците му се прибират обратно в Швабия в открит автобус.
Това е триумфът на един футболист, който от ранна възраст изглежда, че ще стане един от великите в своя спорт. Роден през 1924 г. в градчето Цуфенхаузен, намиращо се до Щутгарт, първият треньор на Шлийнц е неговият собствен баща Паул в местния отбор Еф Фау Цифенхаузен. На 16-годишна възраст през 1942 г. младият Роберт става първенец на Вюртемберг във възрастовата си категория, а головите показатели на тима му за две години са впечатляващи - 371 отбелязани и 45 допуснати попадения в 79 мача.
Тогава обаче Шлийнц се оказва достатъчно възрастен, за да се бие на фронта и е изпратен на изток. Там е ранен от руски куршум в челюстта, а белегът остава на лицето му за цял живот.
Шлийнц (вдясно) поздравява капитана на Фортуна Дюселдорф Юсковяк, преди началото на финала за купата през 1958 г.
1945 г., войната е отминала, а треньорът Вурцер връща футболиста обратно в Щутгарт, където градският отбор става южногермански първенец още през същата година. Шлийнц вкарва 45 гола в 30 срещи. "Един рекорд, който никога няма да бъде доближен", пише Ханс Бликенсдьорфер в некролога на играча, починал през 1995 г. И продължава: "Роберт Шлийнц е най-висшата степен на явлението, което англичаните наричат "мачуинър", а французите - "ганьор"." И това е точно така - този човек печели мачове. Той не е на стадиона, за да присъства само духом, а е истински боец и движещо колело. "Когато Шлийнц ти е капитан и ти не се раздаваш напълно", казва едновремешният колега Лотар Вайзе,"тогава той се затичва към теб и те сритва яко отзад." Вайзе е близък с Шлийнц, както никой друг: помага му след душа да се облече и винаги е насреща, ако трябва да се свърши нещо. Той казва: "Когато Роберт играеше, той се държеше с мен изключително грубо, но след мача ставаше най-добрият ми приятел." В общо 391 срещи в елитната германска оберлига Шлийнц отбелязва 143 гола, печели още два пъти германската купа с Щутгарт и облича три пъти националната фланелка. Бундесселекционерът Зеп Хербергер дълго време се колебае дали да повика едноръкия играч, защото се опасява, че противниците умишлено няма да се хвърлят в единоборства с него и така ще се нарушат правилата на честната игра.
И тогава, през 1959 г., внезапно идва краят. След двубой с един чешки отбор треньорът Георг Вурцер идва в съблекалнята и казва на изненадания си отбор: "Няма нужда да го чакате. Роберт Шлийнц повече няма да играе за нас." Лотар Вайзе и до днес се чуди за причините. Прогонен при ветераните на отбора, Шлийнц си взема тихо сбогом с Щутгарт през 1961 г., без да получи официална възможност за това от клубното ръководство. Все пак той остава член на отбора до смъртта си през юни 1995 г. Малко след кончината му Щутгарт кръщава своя стадион, където играе вторият отбор, на името на своя някогашен капитан. Последните думи отново са на Бликенсдьорфер: "Ние никога повече няма да преживеем явление като Роберт Шлийнц. Но всички ние можем само да се учим от него."
1 август 1953 г. Щутгарт печели за първи път Купата на Германия. Роберт Шлийнц е с трофея, вторият клекнал от ляво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар