В 22:15 часа червено-черни знамена хвърлят огнени отблясъци на ротердамския стадион Де Куип, запалени от разочарованите тифози на Милан, докато на тревата футболистите на източногерманския Магдебург правят почетна обиколка с купата. Радостни лица, прегръдки, искрящ сребрист бокал с две странични дръжки. Магдебургските футболисти са облекли и халати за баня, произведени от текстилния комбинат в Саксония-Анхалт, които са им подадени от домакина на тима, както повелява последната футболна мода.
Това е триумф в един забележителен финал, игран пред само 5 000 зрители. Защото на феновете от ГДР е забранено да пътуват отвъд "желязната завеса", холандците не се интересуват от чуждоземния футбол, а миланистите са толкова сигурни в победата, че изобщо не си правят труда да пътуват до пристанищния град на Северно море. Световните звезди на "росонерите", водени от Джани Ривера и Карл-Хайнц Шнелингер, срещу формация от околността на Магдебург, съставена от световнонеизвестни момчета като Манфред Цапф, Юрген Шпарвасер, Аксел Тил и Волфганг "Пауле" Зегуин и допълнена от резервата Хелмут Гаубе, играеща за втория отбор в трета дивизия на ГДР, но включена в титулярната единадесеторка от треньора Хайнц Крюгел на мястото на наказания Клаус Декер. Гаубе "захапва" Ривера от първата до последната минута и го обезличава напълно.
Те всички са родени в Магдебург или в градчета от околността - Вегелебен, Щапелбург, Дарлингероде и Гомерн. Още момчета, в началото на двайсетте си години. Много от тях работят в местния комбинат за тежко машиностроене "Ернст Телман". Тренират вечер, а към тренировъчното игрище в квартал Кракау пътуват с велосипеди. Футболната кариера им осигурява апартаменти с предимство в новострояща се кооперация. Нито един от футболистите не може да каже със сигурност обаче колко време остава до следващата доставка трабанти и дали ще има за всички. Те могат само да се надяват, че тяхната автомобилна мечта ще се сбъдне един ден...
Изобщо те са отбор, известен със своето другарство. Наставникът Крюгел също е един добродушен чичко, нямащ нищо против момчетата да ударят по биричка, стига след това на занятието всички да уцелят от разстояние "О"-то на ракламното пано на вестник "Магдебургски нарОден глас", намиращо се до крайната линия.
Пътят към финала води през Бреда, Острава и ада на Лисабон
Крюгел, заедно с Георг Бушнер, е най-известният футболен треньор в историята на източногерманския спорт. От 1951 г. саксонецът от град Обер-Планиц ръководи различни тимове от цялата страна, а междувременно тренира и националния отбор за две години. Партиен апаратчик и комунистически лидер обаче треньорът никога не става. Напротив - той често влиза в конфликти и протестира пред партийните другари с думите: "Някакви дребосъци от окръжния съвет се опитват да ми се месят в работата", откровено се кара той, "Казах им: Вие сте политици, вашата работа е да се грижите хората да живеят добре. Аз съм футболният треньор!" И при това тирадите му са съвсем емоционални. Той е мотиватор, баща и учител в едно. Крюгел намира пластичен футболен материал в Магдебург - млади момчета, в началото на кариерите си. "Когато разговаряш с Хайнц Крюгел", спомня си халфът Волфганг Зегуин, "тогава ти му вярваш на всяка изречена дума. Ако ти каже, че си от световна класа, тогава играеш като футболист от световна класа!" Крюгел е назначен в Магдебург през 1966 г. и веднага извежда отбора до класиране в елитната Оберлига на ГДР. През 1969 г. печели купата на страната, през 1972 г. става шампион, а на следващия сезон отново взема Купата на Източна Германия - това е основата за постигането на финала за КНК.
Пътят до финалният мач изглежда дълъг - преминава се през ентусиазираните холандци от НАК Бреда, както и през Баник Острава и Берое Стара Загора, за да се стиге до полуфиналния сблъсък с португалския гранд Спортинг Лисабон на неговия огромен стадион "Жозе Алваладе". "По трибуните имаше 55 000 зрители", спомня си Волфганг Зегуин, "И когато си там долу, и си млад, започваш да трепериш." Вратарят Ули Шулце запазва самообладание и със своите зрелищни спасявания изработва крайното 1:1. Реваншът край река Елба също е много оспорван, но в крайна сметка домакините печелят с 2:1 чрез голове на Померенке и Шпарвасер. Треньорът Крюгел влиза доволен след изморителния европейски сблъсък във вмирисаната на пот съблекалня на домашния Ернст-Грубе-Щадион с думите: "Благодаря ви, приятели!"
Те бяха първият източногермански отбор, който успя да достигне до финал на европейски клубен турнир по футбол и вторият европейски отбор след "Лисабонските лъвове" на Селтик Глазгоу от 1967 г., чиито играчи произхождаха от местния регион. Бяха един приятелски кръг. Този факт е забележителен както днес, така и навремето. Това е един успех, сякаш начертан на чертожната дъска на някой комунистически спортен функционер - при все това, че водещите личности в отбора не са от любимците на партията. Непреклонният Крюгел от дълго време се намира в "черния списък" и не получава разрешение да посети световното първенство по футбол в Западна Германия през лятото на същата година поради съмнения, че се готви да избяга. Все пак той е пуснат да лети за финала на КНК в Ротердам и е един от малкото рискови източногерманци, получили подобно разрешение. В решителния двубой Магдебург се подкрепя от 350 проверени и образцови граждани на социалистическото общество, в това число матросите на пет източногермански кораба от флота на ГДР, пуснали котва в пристанището на Ротердам. "За съжаление това не са точно феновете, от които ние имахме нужда", съжалява по-късно Крюгел. "Между тях имаше и хора, които питаха: Кой от двата отбора е Магдебург?"
Високомерните италианци от Милано също не познават добре своите опоненти. Но това им е все едно. Милан са фаворити и баста! Техният капитан не е никой друг освен Джани Ривера - един от най-добрите полузащитици на света, а отзад германският легионер Карл-Хайнц Шнелингер може да забърка такова катеначо, че дори и Гюнтер Нетцер с неговата Борусия Мьонхенгладбах на полуфинала изглеждат безсилни. Поражение срещу командата от страната с реалния социализъм изглежда толкова абсурдно, че повечето тифози на "росонерите" дори не си правят труда да дойдат до ниските земи. Миланистите, убедени са италианските запалянковци, ще смачкат магдебургските туристи и без тяхната подкрепа. Дори телевизията на ГДР не вярва в успеха на своите. В програмата й за 8 май 1974 г., когато се играе срещата, са запланувани филмова адаптация по съветски роман и развлекателното предаване "От Луц с любов". Едва в последната минута прякото предаване на футболната среща е разрешено. Коментатор е Хайнц-Флориан Йортел.
"Ние сме ярко изразен аутсайдер", говори 20-годишният Аксел Тил пред предаването "Спортно ехо", "но от пренебрегване никой още не е умрял." Но поне може да се опита: резервният вратар на Магдебург Вернер Хайне получава треска от пренапрежение вечерта преди мача. Наставникът Крюгел се подсигурява и призовава трети вратар в Ротердам - Бернд Дорендорф. Когато Дорендорф слиза от самолета и научава, че междувременно титулярът Шулце е контузен, това му причинява висока температура. "Някъде 37,2 градуса беше", казва Волфганг Зегуин днес и се подсмихва. Все пак Шулце получава лекарско разрешение и започва мача, а малко преди началния сигнал треньорът Крюгел разказва на възпитаниците си в съблекалнята библейската история как Давид побеждава Голиат. Това още повече изостря съзнанието на играчите и те осъзнават какъв исторически шанс са получили тази вечер.
"Който вкара първия гол, той ще спечели", предсказва треньорът на Милан Джовани Трапатони в моментен проблясък. И става точно така - в 40. минута италианският бранител Енрико Ландзи бележи - за съжаление на неговия тим - в собствената врата. По-късно футболистите на Магдебург прогонват и последните следи на страха и доминират срещата. "Да гледаш как италианците безуспешно се опитват да противодействат в последните минути - това е едно чудесно чувство", сияе Аксел Тил след време. Накрая Зегуин подпечатва успеха с второ попадение. В 74. минута той нанизва топката под горната греда. Коментатотър Йортел крещи въодушевено пред микрофона си: "Нов опит, сега Зегуин е с топката. Навлиза! Изстрел...гол!... Гооооол! Пауле Зегуин успя. От същото място, от където Шпарвасер пропусна." в 22:15 часа реферът Ари ван Хемерт свири край на мача - 2:0! Магдебург е победител в турнира! Померенке, Зегуин, Хофман - момчетата от Вегелебен, Щапелбург и Гомерн. Либерото Манфред Цапф пръв вдига купата, последван от голмайстора на магдебургци. "Беше неописуемо", споделя Волфганг Зегуин. "Никога няма да забравя този момент."
Манфред Цапф развява купата, в съблекалнята се лее шампанско
Победните викове остават почти изоlирани зад кулисите на "Де Куип", а празните трибуни отбелязват тъжен антирекорд по посещаемост на финал от европейските клубни турнири. Между зрителите обаче е Ринус Микелс. Темерутестият откривател на "тоталния футбол" споделя пред заобикалящите го журналисти: "Стилът ми харесва. Имаше движение, собствен почерк и атакуващ дух." Трапатони гневно подписва капитулацията на отбора си: "Много играчи забравиха какво дължат на великото име на отбора си. Трябваше да започнем много по-нападателно."
В съблекалнята на победителите изхвърчат първите тапи шампанско. Домакинът на отбора Гюнтер Бене тайно и за всеки случай е купил няколко бутилки преди излитането от летището в берлинския квартал Шьонфелд, а сега спечеленият трофей влиза в ролята на някаква грамадна чаша. Малко по-късно, на морския бряг пред хотела на източногерманците в Катвайк, местните жители се включват в празненството на футболистите. Новината за победата на Магдебург вече е обиколила спортните новини.
Някъде по това време пристига и поздравителна телеграма от председателя на държавния съвет Ерих Хонекер: "Скъпи приятели на спорта! Сърдечно ви честитя това превъзходно постижение и ви пожелавам нови успехи от тук насетне." На следващия ден, при приземяването в Берлин, Хонекер не присъства. На летището е само окръжния партиен секретар, който се ръкува с отбора. "Магдебургски народен глас", чието "О" от името Крюгел използва в своите тренировки, информира в стила на социалистическата журналистика. Голямото заглавие на вестника гласи: "Празнично честване на съветските герои", а до него е поместена снимка на униформени старци, полагащи венци. Горе вдясно на страницата в каре е написано безличното: "Магдебург - Милан 2:0".
Жителите на Магдебург обаче са наясно какво се е случило. Дълго преди завръщането на отбора в града, планирано за 5 часа следобед, хиляди запалянковци се събират на стария пазар в града на Елба. И тогава те се появяват, местните младежи, покорили футболна Европа, се покачват на специално направената трибуна. Манфред Цапф държи реч, стражът Ули Шулце позира с трофея, а наказаният за финала Клаус Декер проронва няколко сълзи. В биографията на Магдебург от Анет Грьошнер запалянкото Кнут Йорийс казва: "Все още си спомням като снимка, когато футболистите се върнаха от Ротердам и носеха купата в ръце. До мен стоеше един възрастен мъж, работещ в комбината за тежко машиностроене, който беше точно пред пенсиониране. Той гледаше толкова изумено, устата му беше широко зинала, а очите му светеха. Площадът беше пълен с такива хора." Юрген Померенке, Аксел Тил, Мартин Хофман, Волфганг Зегуин и Юрген Шпарвасер пропускат тържественото посрещане. Те заминават от Ротердам направо в тренировъчния лагер на националния отбор на ГДР в Швеция.
Над успешния отбор се появява сянката на промяната. Две години по-късно Хайнц Крюгел, създателят на знаменития тим, е наказан до живот да не ръководи футболни отбори. Причината е абсурдна: незадоволителна подготовка на олимпийските футболисти от Магдебург. В частни разговори с партийни функционери той разбира истинската причина - станал е непоносим за партията с постоянните си своеволия. Капката, която прелива чашата, се случва преди среща от турнира за Купата на европейските шампиони в Магдебург между домакините и Байерн Мюнхен, когато Крюгел категорично отказва да изпълни инструкциите на агент от ЩАЗИ и да подслуша чрез разузнавателни устройства съблекалнята на Удо Латек, известния наставник на "баварците". Треньорът на Магдебург се обръща към агента с думите: "Млади човече, Вие не се интересувате от футбол и нищо не разбирате. Един треньор има по-важни задачи на почивката на мача от това да подслушва другите. И аз няма да направя това, защото Латек ми е колега."
Но две години по-рано никой дори не подозира за тези тревожни събития и след бурните празненства край стария пазар, на следващия ден треньорите и играчите са приети от кмета и градските съветници на тържествена церемония в кметството. Тези, които по-късно ще уволнят Крюгел, държат високопарни речи, а членът на държавният съвет на ГДР Алоис Пизник заявява: "Колективната работа между клубното ръководство, старши-треньора Хайнц Крюгел и играчите, при условията на силна подкрепа от различни институции, правят Магдебург значим град на футболната карта." Футболистите мирно стоят на своите столове и чинно изслушват досадните словесни безсмислици на политиците. От празничната атмосфера няма и следа.
Отборът става още веднъж първенец на Източна Германия през 1975 г., а след това печели сребърните медали още два пъти, но без своя дотогавашен треньор. Крюгел е "командирован" като методист в нискодивизионния Мотор Митте Магдебург и едва през 1996 г. е реабилитиран от Германския футболен съюз. Специалистът умира през октомври 2008 г., а при вестта за неговата кончина град Магдебург потъва в траур. Междувременно площадът пред обновения градски стадион е кръстен на негово име. Но както много от вещите, останали от славните времена на отбора, така и личният архив, изрезки от вестници, снимки и автографи на Крюгел са изхвърлени с лека ръка. В катакомбите на новата арена няма място за клубен музей.
Всяка година през май магдебургският отбор от 1974 г. отново се събира
Днес героите от онова време живеят встрани от известността. Цапф работи в Берлин, Шпарвасер живее във Франкфурт на Майн, Волфганг Зегуин управлява своята фирма за недвижими имоти в родния Магдебург. Всяка година през месец май Хофман, Зегуин и Померенке се срещат, за да си припомнят миналите години. Правят си барбекю, смеят се, разговарят, но не на всяка цена за трабанти. Сещат се как навремето Байерн Мюнхен и Ювентус са искали да ги привлекат, но играчите разбират за интереса на грандовете едва след падането на Берлинската стена. "Но аз и без това нямаше да искам да ходя при тях", уверен е Хофман, "Все пак съм магдебургчанин!" Някой път ветераните поритват малко заедно. Зегуин не успява да забие топката под гредата както преди, в Ротердам. Едва на третия път успява. "Надявам се", казва той, "че като станем дядовци, пак ще празнуваме заедно." Треньорът Крюгел за първи път липсва тази година. През 2004 г., за 30-годишнината на триумфа, той е на срещата и потропва в такт с клубния химн на Магдебург "Синьо-бял Еф Це Ем, ще успеем и този път", изпълнен от група "Експрес". Журналистът от телевизия Це Де Еф Ролф Тьопервийн също е поканен. Кариерата на репортера започва през 1977 г. с отразяването на срещите между Магдебург и Шалке 04 и така той също има дял в популяризирането на магдебургския тим в Западна Германия. В един момент Юрген Шпарвасер взема микрофона от ръцете на журналиста и шеговито се обръща към него: "Ако не бяхме ние, господин Тьопервийн, Вие и днес още щяхте да сте един обикновен доброволец."
Цялата история е истина. И отборът, който, воден от приятелството, печели европейски финал; и треньорът, който винаги намира правилните думи; и купата, пълна с източногерманско шампанско. И градът Магдебург е пак там. И най-вече там бяха единадесет мъже в бели халати за баня, които правят почетна обиколка на празния стадион Де Куип.
Кратка статистика:
ФИНАЛ ЗА КУПАТА НА НОСИТЕЛИТЕ НА НАЦИОНАЛНИ КУПИ 1974:
МАГДЕБУРГ - МИЛАН 2:0 (1:0)
Магдебург: Улрих Шулце, Манфред Цапф, Детлеф Енге, Волфганг Абраам, Волфганг Зегуин, Юрген Померенке, Хелмут Гаубе, Аксел Тил, Детлеф Раугуст, Юрген Шпарвасер, Мартин Хофман. Треньор: Хайнц Крюгел.
Милан: Пиерлуиджи Пицабала, Карл-Хайнц Шнелингер, Анджело Анквилети, Енрико Ландзи, Джузепе Сабадини, Франко Бергамаски (60. Алесандро Турини), Ромео Бенети, Джани Ривера, Алдо Малдера, Алберто Бигон, Карло Трезолди. Треньор: Джовани Трапатони.
Голове: 1:0 Енрико Ландзи (40.-автогол), 2:0 Волфганг Зегуин (74.)
Съдия: Ари ван Хемерт (Нидерландия)
Зрители: 4 641
Стадион: Де Куип, Ротердам
Дата: 8 май 1974 г.
Днес Магдебург играе в четвъртодивизионната германска Регионална лига Север. Силният някога източногермански тим е един от челниците в дивизията, но така и не успява да се пребори за първото място през последните години и по този начин да се класира в Трета лига. След Обединението на Германия магдебургци участват в трета или четвърта дивизия. Вечна слава на героите от Ротердам!
Успехи на Магдебург: носител на Купата на носителите на национални купи (1974), шампион на ГДР (1972, 1974, 1975), вицешампион на ГДР (1977, 1978), носител на Купата на ГДР (1964, 1965, 1969, 1973, 1978, 1979, 1983), носител на Купата на провинция Саксония-Анхалт (1993, 1998, 2000, 2001, 2003, 2006, 2007, 2009)
Няма коментари:
Публикуване на коментар