"Белия Пеле"

Барселона, 5 юли 1982 г.: Зико и Бразилия играят срещу Италия. При резултат 2:2 "селесао" е само на минути от класирането на полуфинала от световното първенство в Испания. Обаче тогава, както често се случва във футбола, само след момент небесното блаженство е заменено от смъртна болка.

Бразилците, смятани за топфаворити в турнира, се провалят и отпадат във вторите групи на Мондиал'82. Голмайсторът на първенството Паоло Роси вкарва решаващия гол за 3:2 в 74. минута и разчиства пътя към титлата за Италия. До този момент спокойно може да се каже, че това е световният шампионат на Зико, наричан "Белия Пеле" поради превъзходната си техника. Роден на 3 март 1953 г. в Рио де Жанейро, плеймейкърът заминава за Испания в зенита на футболната си кариера, където дърпа конците на бразилския тим и сам отбелязва 3 попадения, демонстрирайки изключително атрактивна игра.

Във вторите турнирни групи бразилците отново показват футболното си изкуство на очарованите футболни запалянковци по света, не без помощта на играча с номер 10. Зико ("Слабия") повежда една от най-силните бразилски селекции за всички времена напред в резултата срещу действащия световен шампион Аржентина с четвъртия си гол през лятото на 1982 г. Крайният резултат е 3:1 за "кариоките". Всичко изглежда готово, за да може десетката да наследи легендарния Пеле в сърцата на бразилските фенове. И тогава идва загубата от Италия.


Плеймейкърът Зико заминава за СП 1982 в Испания с надежди за световната титла. Неговата невероятна техника, опасните му свободни удари и головете му са предпоставките, които правят 29-годишния тогава футболист суперзвезда. Въпреки трите му попадения в първия кръг, Бразилия се проваля срещу Италия.

Три участия на световни първенства, но без спечелена титла

Така днес Зико е единствената бразилска световна звезда на футбола, която не успява да завърши нито едно от трите си участия на световни финали (1978, 1982 и 1986) със световната титла. След отпадането на "селесао" в четвъртфиналите на Мондиал'86 в Мексико от Франция (3:4 сл. дузпи) Зико, който всъщност се казва Артур Антунеш Коимбра, приключва кариерата си в националния отбор, започнала през 1976 г. и включваща 89 срещи със златистия екип. Гениалният техничар ще остане незабравим с 66-те си гола за Бразилия. (Репортаж от четвъртфинала с Франция можете да прочетете на http://manorlegend.blogspot.com/2010/02/blog-post_02.html)


В първия двубой на СП 1978 в Аржентина Зико вкарва гол с глава за Бразилия. Шведският вратар Рони Хелстрьом, който от 1974 до 1984 г. записва 266 мача в Първа Бундеслига за Кайзерслаутерн, няма шанс да спаси. В крайна сметка "селесао" трябва да се задоволи с ремито.

Зико: 8 пъти голмайстор за 9 години

Зико започва професионалната си клубна кариера през 1973 г. във Фламенго от родния си град Рио. Голаджията - от 1974 г. той печели 8 приза за голмайстор на бразилското първенство за 9 години - печели с тима си 5 национални титли, както и Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа. Три пъти е отличен за "футболист на годината за Южна Америка" (1977, 1981 и 1982 г.), а през 1983 г. той е играч номер едно на света. След 2-годишен престой в италианския клуб Удинезе, Зико заминава през 1990 г. за Япония и тамошната Джей-лига, където приключва активната си футболна кариера през 1994 г. на 41-годишна възраст като играещ треньор на Кашима Антлърс.


През 1981 г. Зико печели Междуконтиненталната купа с Фламенго срещу европейците Ливърпул. Бразилците печелят с 3:0, а на снимката Зико се бори за топката с няколко играчи, включително Греъм Сунес (вторият от дясно).

След това бразилецът за дълго време сяда на треньорската пейка на Кашима и води отбора в японското първенство. След световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г. той подписва договор като национален селекционер на японците през юли 2002 г. и извежда азиатците до участие на Мондиал'2006 в Германия.

Може би един ден Артур Антунеш Коимбра, който от 2006 г. се занимава само с клубен футбол и тренира балканските грандове Фенербахче и Олимпиакос, както и руския ЦСКА Москва, отново ще поеме национален отбор и ще изпълни мечтата си - да стане световен шампион по футбол!


При подготовката си за СП 1982 Бразилия изиграва контрола с Германия, водена от треньора Юп Дервал, в Щутгарт. "Селесао" печели на тогавашния Некарщадион с 2:1, а на снимката Зико преодолява защитника Вилфрид Ханес.


В първия мач на първенството срещу СССР бразилците печелят с 2:1. На снимката Зико елегантно преодолява съветския бранител Александър Чивадзе.


В последната среща от предварителната група Бразилия не среща проблеми с Нова Зеландия и побеждава с 4:0. Резултатът е открит от Зико с попадение с атрактивна задна ножица. "Селесао" печели и трите си мача от групата. Следва 3:1 над Аржентина и горчивото поражение от Италия.


След първия кръг на турнира бразислките футболисти получават разрешение да бъдат посетени от семействата си. Фамилията на Зико не е никак малка и на халфа му отнема известно време докато обърне внимание на всичките си роднини.


Сократес и Зико се радват на бразилски гол срещу Италия. Накрая южноамериканците губят невероятно драматичния мач с 2:3. В последствие "скуадра адзура" печели титлата след 3:1 над Западна Германия на финала.


На СП 1986 в Мексико Зико влиза като смяна в мача срещу Северна Ирландия, завършил 3:0 за южноамериканците. Бразилия отпада в четвъртфиналите на турнира след изпълнения на дузпи срещу Франция.


По време на приятелска среща през 1984 г. (0:0) аржентинецът Диего Марадона и бразилецът Зико позират пред фотографите. Двамата полузащитници се считат за едни от най-добрите футболистни на 80-те години.


През 2000 г. Зико е приет в "Шампионската зала на ФИФА". Бразилецът е петкратен шампион на Бразилия с Фламенго, носител на Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа, трикратен футболист на годината в Южна Америка, както и футболист на света през 1983 г. Най-доброто му постижение с националния отбор обаче е третото място през 1978 г. в Аржентина.


През 2002 г. Зико е назначен за национален селекционер на Япония. На снимката той се радва от подписването на договора, заедно с президента на японската федерация Сабуро Кавабучи.


През 1998 г. Зико е асистент на бразилския национален селекционер Марио Загало (вляво). Двамата успяват да изведат "селесао" до финала, но там губят от домакина Франция с 0:3.

Великият капитан

Даниел Алберто Пасарела е единственият аржентинец, който печели световната титла два пъти. През 1986 г. - неговото трето участие на световни финали - обаче той не играе поради тежка контузия. Неговият най-силен турнир остава Мондиал'78 на родна земя, когато Пасарела е капитан на "албиселесте" и той е първият "гаучо", който триумфално вдига световната купа на Естадио Монументал в Буенос Айрес.

Капитанът от 1978 г. сочи победния път. Отпред Марио Кемпес вкарва головете, а отзад Пасарела и вратарят Убалдо Фильол отговарят за защитата.

Пасарела, "El gran capitan", "Великият капитан", води аржентинския национален отбор по време на Световното първенство през 1978 г. и дирижира тренирания от треньорската легенда Луис Сесар Меноти тим към максимален успех. Високият само 173 см Даниел Пасарела е защитник от аржентинската златна генерация, участвала на три световни първенства и спечелила титлата два пъти. Той има висок отскок, силен е в единоборствата, има поглед върху играта, бърз и, към всичко това, не рядко бележи. В домашния Мондиал през 1978 г. звездата на родения в предградието на Буенос Айрес Чакабуко дефанзивен играч заблестява с пълна сила - това е началото на неговата уникална международна кариера.

Неговият ментор Меноти забелязва Пасарела рано. През 1976 г. треньорът за първи път вика таланта на Ривър Плейт в националния отбор, а от 1977 г. дребничкият защитник, който е едва на 24 години, получава и капитанската лента и прави всичко възможно да не разочарова наставника си. Футболистът устоява на непоносимото бреме на очакванията на аржентинската публика за спечелването на световната титла, а към това преди Мондиала властта в Аржентина е превзета от кървава военна хунта, която заповядва на младия тим на "гаучосите" да завършат на първото място.

Даниел Пасарела със световната купа, носен на ръце от запалянковците.

Пасарела винаги е на терена

С помощта вратаря Убалдо Фильол и нападателя Марио Кемпес Пасарела издържа на натиска. След колеблив старт в предварителните групи - две минимални победи с по 2:1 срещу Франция и Унгария (Пасарела вкарва дузпа на Платини и компания) - идва и ударът срещу домакините, които губят с 0:1 от Италия. "Гаучосите" завършват втори в групата си и продължават напред. Но ръководената от дребничкия футболист защита не допуска повече голове до края.

"Когато човек получи купата, той няма определени впечатления, това е като задържан оргазъм.
Моля да ме извините за вулгарното сравнение, но е точно така."
Даниел Пасарела за чувствата, които изпитва при вдигането на световната купа

В трите срещи с водените от Касперчак, Бониек и Лато поляци, срещу кръвните врагове Бразилия и Перу аржентинската врата остава непревземаема крепост, която едва във финалния двубой холандецът Нанинга успява да щурмува. Попадението обаче не попречва на Аржентина да спечели първия си световен трофей, а Пасарела хвърля своите сънародници на седмото небе, когато победоносно им показва купата. При това награждаването става на същия стадион, където той играе за своя клуб Ривър Плейт - Естадио Монументал.

Триумф на "домашния" Естадио Монументал

Световна титла в тренировъчен анцуг

Спечелването на световното първенство наистина е съществен тласък напред за кариерата на защитника. С Ривър той печели първенство след първенство и едва световното първенство в Испания през 1982 г. носи разочарование. Капитанът на аржентинския кораб, с новобранеца Диего Марадона на борда, трябва да стяга багажа след вторите групи на турнира. Пасарела успява да отбележи два нови гола на най-престижното национално първенство, но "гаучосите" губят срещу бразилския "дрийм тим" със Зико и Сократес и бъдещия шампион Италия.

Четири години по-късно националният треньор на Аржентина вече не се казва Меноти, а Карлос Билардо. Той внася промени и Пасарела вече не носи капитанската лента. Легендарният защитник задочно печели златен медал от трибуната, понеже е контузен, но все пак е част от разширения отбор на аржентинците, които печелят световната титла за втори път през 1986 г. В тренировъчен анцуг и без изиграна минута на първенството той получава втория си златен медал на мексиканския стадион "Ацтека", след като Марадона триумфира с купата.

Едва 173 см високият Пасарела доминира в собственото наказателно поле, както в случая в мача срещу Западна Германия в Монтевидео през 1981 г. Противниците му Бригел и Хрубеш не успяват да достигнат до топката.

Живот за футбола

От 1982 г. Пасарела играе в Италия - отначало във Фиорентина, след това в Интер Милано - преди да завърши кариерата си в любимия Ривър през 1989 г., където отново среща Меноти. Но той пак излиза на сцената на световно първенство! През 1998 г. във Франция Пасарела води аржентинците като национален селекционер и достига до четвъртфинал, където е спрян с невероятния гол на Денис Бергкамп. След нови треньорски ангажименти в Уругвай, Италия, Мексико и Бразилия Пасарела е избран през декември 2009 г. за президент на отбора на сърцето си Ривър Плейт и опитва да се наложи като функционер.

Дуел с бразилската суперзвезда Зико, наблюдаван от Марадона (на заден план).

През 1985 г. Пасарела е в състава на италианския Фиорентина.

Националният селекционер на "албиселесте" Пасарела дава наставления на Хуан Себастиан Верон по време на СП 1998.

Днес Даниел Пасарела е президент на отбора на своето сърце - Ривър Плейт.