70-те години на ХХ век са революционни за футболната игра - тоталният футбол доминира по световните стадиони, а днешните футболни клубни колоси поставят началото на успехите си. Много европейски футболисти напускат пределите на "стария континент", за да поставят основите на футболна традиция в различни кътчета по земното кълбо. Днес ще ви разкажа за двама германци, играли в САЩ и Саудитска Арабия през осмото десетилетие на миналия век, които споделят, меко казано, странни неща за спортните нрави там.
Когато коренякът баварец Герд Мюлер заминава за Америка през 1979 г., той е признато име в световния футбол. "Бомбардирът на нацията" има всички лични и отборни призове, за които един футболист може да мечтае - Златна топка, европейски и световен шампион с Германия, неколкократен шампион и носител на Купата на Германия, голмайстор на световно първенство... Когато обаче облича екипа на американския тим Форт Лодърдейл Страйкърс от Флорида, Мюлер трябва отново да пригоди стила си на игра към правилото за засада, влизащо в сила, само когато нападателят е зад защитата на противника и не по-далеч от 35-ярдова зона за засада пред вратата, обозначена с допълнителна линия. Тренира се веднъж дневно в 9 часа сутринта. След това 48-градусовата тропическа жега не позволява големи физически натоварвания. Германецът първоначално е изненадан, че в американския "сокър" липсва...равенството. Когато редовното време завърши при равен резултат, следват две продължения по 15 минути и евентуално изпълнения на дузпи. При пряко предаване на мач по телевизията, двубоят продължава към 2 часа и половина! Да, точно така - поради рекламите. Преди изпълнение на пряк свободен удар или корнер футболистите са принудени да изчакват няколко минути, за да се излъчат реклами по телевизионния канал. На някои стадиони говорителят обяснява по уредбата футболните правила на зрителите в течение на срещата, а изкуственото тревно покритие изглежда повече като сгурия отколкото като трева. Във Форт Лодърдейл Герд Мюлер има честта да играе заедно с легендарния северноирландец Джордж Бест, който обаче е освободен от клубния президент след продължителен гастрол по калифорнийските локали.
Ако сте забелязали някои странности на футболния живот в Америка, само почакайте да чуете през какво е минал бившият футболист на Херта Берлин Ерих Беер в Ориента. След 11 години в Първа Бундеслига Беер заминава за Саудитска Арабия, за да играе в Ал-Итихад Джида. Той получава къща с басейн на Червено море, намираща се в кварталче за европейци, което е обградено с висока стена и изолирано от останалия свят. Тренировките на отбора се провеждат на клубния стадион, тъй като липсват тренировъчни игрища, а в съблекалните няма душове и след упражненията играчите си заминават направо вкъщи. Температурите варират от 30 до над 50 градуса по Целзий и Беер се потял толкова силно, че напоявал обувките си с пот и треньорът е можел да вижда откъде точно е бягал той по отпечатъците по изкуствената трева. Местните футболисти нямали манталитета на европейците и били убедени, че ще се случи това, което им е писано. Затова когато футболист направи грешка на терена, случаят приключвал с краткото: "Такава е била волята на Аллах!". Саудитската публика е извънредно културна и рядко могат да се чуят провиквания. Добрите отигравания се награждават с бурни ръкопляскания. Най-куриозният спомен на Беер от арабската страна е обичаят да се назначава магьосник към всеки треньорски щаб в страната. Шаманът прави заклинания за успех, определя с какъв цвят на екипите да се играе, гледа по звездите коя да бъде титулярната единадесеторка... Преди един мач магьосникът на Ал-Итихад предрича, че който отбор първи стъпи на терена, ще загуби срещата. И когато идва времето за началото на двубоя и двамата капитани небрежно спират и зачакват пред игрището. Оказва се, че...противниковият шаман е предсказал същото и никой от двата отбора не иска да стъпи пръв на терена! След неколкоминутни разправии на рефера с двамата капитани се стига до компромисен вариант - съдията хваща капитаните за ръка и тримата стъпват на игрището едновременно. В крайна сметка излиза, че магьосниците са имали право, защото мачът завършва 1:1!
Когато коренякът баварец Герд Мюлер заминава за Америка през 1979 г., той е признато име в световния футбол. "Бомбардирът на нацията" има всички лични и отборни призове, за които един футболист може да мечтае - Златна топка, европейски и световен шампион с Германия, неколкократен шампион и носител на Купата на Германия, голмайстор на световно първенство... Когато обаче облича екипа на американския тим Форт Лодърдейл Страйкърс от Флорида, Мюлер трябва отново да пригоди стила си на игра към правилото за засада, влизащо в сила, само когато нападателят е зад защитата на противника и не по-далеч от 35-ярдова зона за засада пред вратата, обозначена с допълнителна линия. Тренира се веднъж дневно в 9 часа сутринта. След това 48-градусовата тропическа жега не позволява големи физически натоварвания. Германецът първоначално е изненадан, че в американския "сокър" липсва...равенството. Когато редовното време завърши при равен резултат, следват две продължения по 15 минути и евентуално изпълнения на дузпи. При пряко предаване на мач по телевизията, двубоят продължава към 2 часа и половина! Да, точно така - поради рекламите. Преди изпълнение на пряк свободен удар или корнер футболистите са принудени да изчакват няколко минути, за да се излъчат реклами по телевизионния канал. На някои стадиони говорителят обяснява по уредбата футболните правила на зрителите в течение на срещата, а изкуственото тревно покритие изглежда повече като сгурия отколкото като трева. Във Форт Лодърдейл Герд Мюлер има честта да играе заедно с легендарния северноирландец Джордж Бест, който обаче е освободен от клубния президент след продължителен гастрол по калифорнийските локали.
Ако сте забелязали някои странности на футболния живот в Америка, само почакайте да чуете през какво е минал бившият футболист на Херта Берлин Ерих Беер в Ориента. След 11 години в Първа Бундеслига Беер заминава за Саудитска Арабия, за да играе в Ал-Итихад Джида. Той получава къща с басейн на Червено море, намираща се в кварталче за европейци, което е обградено с висока стена и изолирано от останалия свят. Тренировките на отбора се провеждат на клубния стадион, тъй като липсват тренировъчни игрища, а в съблекалните няма душове и след упражненията играчите си заминават направо вкъщи. Температурите варират от 30 до над 50 градуса по Целзий и Беер се потял толкова силно, че напоявал обувките си с пот и треньорът е можел да вижда откъде точно е бягал той по отпечатъците по изкуствената трева. Местните футболисти нямали манталитета на европейците и били убедени, че ще се случи това, което им е писано. Затова когато футболист направи грешка на терена, случаят приключвал с краткото: "Такава е била волята на Аллах!". Саудитската публика е извънредно културна и рядко могат да се чуят провиквания. Добрите отигравания се награждават с бурни ръкопляскания. Най-куриозният спомен на Беер от арабската страна е обичаят да се назначава магьосник към всеки треньорски щаб в страната. Шаманът прави заклинания за успех, определя с какъв цвят на екипите да се играе, гледа по звездите коя да бъде титулярната единадесеторка... Преди един мач магьосникът на Ал-Итихад предрича, че който отбор първи стъпи на терена, ще загуби срещата. И когато идва времето за началото на двубоя и двамата капитани небрежно спират и зачакват пред игрището. Оказва се, че...противниковият шаман е предсказал същото и никой от двата отбора не иска да стъпи пръв на терена! След неколкоминутни разправии на рефера с двамата капитани се стига до компромисен вариант - съдията хваща капитаните за ръка и тримата стъпват на игрището едновременно. В крайна сметка излиза, че магьосниците са имали право, защото мачът завършва 1:1!
Няма коментари:
Публикуване на коментар