"Като човешко динамо"

През годините Лийдс Юнайтед преживява възходи и падения. Иконата на клуба остава вечна - Били Бремнър, който се хвърля здраво в единоборствата във всеки от 772-та си мача с белия екип. Ретроспекция на кариерата на "Червенокосия тигър".
Твърдостта на Бремнър е пословична.

Понякога човек просто трябва да има късмет. Скаутът за млади таланти, който стои в един училищен двор през този хладен следобед на 1958 г., не е особено съсредоточен в изпълнението на задачите си. Имало е доста по-интересни срещи за наблюдаване от това училищно мачле между млади футболисти. Но неговият клуб, Лийдс Юнайтед, иска това от него. Едно исторически добро решение, защото само след няколко минути един дребен червенокос тигър ще поеме топката в средата на игрището, а разузнавачът край страничната линия ще се опули стреснато. При завръщането си в Лийдс той трескаво ще докладва: талантът е открит! Добрият човек току-що е гледал Били Бремнър.

Когото едва 17-годишният Бремнър подписва първия си договор на Елънд Роуд, той вече е опитал късмета си в няколко влиятелни английски клуба, но лондонските Арсенал и Челси отказват да го вземат. Бремнър, роден през 1942 г. в шотландския град Стърлинг, изглежда твърде нисичък за професионална футболна кариера. 20 години по-късно Бремнър е най-добрият шотландски играч за всички времена, феновете го уважават, Лийдс Юнайтед му издига бронзова статуя, а в клубния химн му е посветена цяла строфа: "There's a red headed tiger known as Billy and he goes like a human dynamo." (английски: Има тигър с червена глава, наречен Били, и той се движи като човешко динамо.")

Бремнър е Родман

Бремнър дебютира с екипа на Лийдс на 23 януари 1960 г. Неговият отбор по това време не е точно най-престижният възможен тим на Острова и никога преди това не е играл в английската елитна дивизия. С Бремнър, чиято червенокоса грива в следващите години се превръща в запазена марка "Made in Scotland", обаче Юнайтед печели с 3:1. От тук нататък халфът неизменно попада в титулярната единадесеторка на треньора Дон Реви, чиито постижения са тясно свързани с представянето на червенокосия шотландец. Младото попълнение идеално се вписва в игровата концепция на Реви, а в лицето на ирландеца Джони Джайлс, то намира своя гениален партньор в халфовата линия. Динамичното централно дуо вършее английските стадиони през следващите сезони, а не рядко играе и "мръсно". Лийдс през 60-те години е нещо като баскетболния Детройт Пистънс в началото на 90-те години: неатрактивен, но успешен. "No one likes us, we dont care!" (английски: "Никой не ни харесва, но на нас не ни пука!"), пеят феновете на Милуол, но този възглас може би е по-уместен за "белите" от Елънд Роуд. Бремнър е като Родман с тази разлика, че той няма нужда да си боядисва косата в червено.
На раменете на своите съотборници

През 1964 г. отборът се класира в най-високото ниво на английския футбол и пропуска "дубъла" от титла и ФА Къп на косъм. Лийдс се превръща в марка, а Бремнър - в знакова фигура за безмилостно твърдия тим. Шотландецът неведнъж е упрекван, че начинът му на игра се намира на границата на позволеното. Бремнър отвръща спокойно: "Някои казват, че аз ритам само в краката. Но това не е така. Често топката също е наблизо." Неговата желязна воля и силата му на терена несправедливо остават на заден план, за сметка на бруталните му влизания, които той демонстрира по стадионите на Албиона в продължение на 22 години. "Бремнър", казва английският журналист Джон Хелм, "със сигурно ще тича като луд на Елънд Роуд дори с изпочупени крака, само и само да води своите съотборници към победата." След като през октомври 1965 г. дългогодишният капитан на тима Боби Колинс чупи глезена си преди среща за Купата на панаирните градове срещу Торино "Крал Били" носи лентата. Мъдро решение на наставника Дон Реви, чиято "дълга ръка" на терена от години е Били Бремнър. "Той беше най-добрият капитан, който някога беше виждала лигата", спомня си някогашният му съотборник Мик Джоунс.

Капитанът извежда Юнайтед до спечелването на Купата на панаирните градове (днешната Лига Европа) през 1968 г. Във финала е достатъчна победа с 1:0 в първата среща срещу унгарския представител Ференцварош, за да започне най-голямото парти, което Лийдс е виждал след края на войната. Най-активен в празнуването е самият Били Бремнър. Той идеално въплъщава представите за шотландците, на които нищо човешко не им е чуждо. Нековата алкохолна издръжливост е пословична, но по-късно ще му донесе неприятности: през 1975 г. Бремнър и неговите съотборници Уили Йънг, Джо Харпър, Джо МекКлъски и Артър Греъм тръгват на обиколка по кръчмите в Копенхаген при едно гостуване на шотландския национален отбор на Дания. Верни на традициите шотландците гордо потрошават всеки един посетен локал и това води до суровата реакция на шотландската федерация през 1976 г. - Бремнър и колегите му са наказани да не играят с националния екип до живот, а решението никога не е отменено, въпреки многобройните протести и подкрепата на феновете. Кариерата на "Крал Били" в националния отбор завършва след 54 срещи с грандиозен скандал.




Но през 1969 г. Бремнър все още е ключов играч за представителния отбор на своята страна. Клубният му отбор е на върха в Англия и за първи път след основаването си през 1904 г. става шампион. Бремнър и останалите футболисти от легендарната единадесеторка завършват своето ювелирно произведение: от 42 срещи те губят само 2. През следващите години Лийдс е неразделна част от най-силните английски отбори, а през 1974 г. титлата отново е на Елънд Роуд. Рекордната серия от 29 поредни двубоя за първенство без загуба е подобрена чак през 2004 г. от Арсенал. Но да се върнем към 1974 - тогава Бремнър и "шотландските лъвове" участват на Мондиал'74 в Западна Германия, а накрая само един гол не им достига за излизане от предварителната група. Бремнър, Лоу, Далглиш и компания завършват наравно с Бразилия (0:0) и Югославия (1:1) и побеждават Демократична република Конго с 2:0. Така шотландците гордо напускат световното първенство, без да допуснат загуба. Станалият след това национален селекционер на Шотландия Крейг Браун споделя: "Ако имахме 11 Били-Бремнъровци щяхме да бием и Бразилия."
Тренорът на Лийдс Дон Реви е като баща за Бремнър.

Две години след това кариерата на Били Бремнър в Лийдс е към своя край. След 772 официални срещи и повече от 100 гола с бялата фланелка той преминава за смешната сума от 35 000 паунда в Хъл Сити, а по-късно прекарва 3 години в Донкастър Роувърс. Успехите от времето в Лийдс обаче остават недостижими. Когато Бремнър си тръгва, цял Лийдс плаче, а сдържаният шотландец също не остава безразличен: "Всеки път, когато Лийдс получи гол, аз се чувствам като наръган в сърцето."

Още при Донкастър Роувърс Бремнър се захваща с треньорската професия. Отначало като играещ треньор, а след това сяда и на пейката. След не особено успешно ръководене на отбори, той спира да се занимава с треньорството през 1991 г.

Два дни преди своя 55-ти рожден, на 7 декември 1997 г., Уилям Бремнър, когото целият свят нарича "Били", получава сърдечен инфаркт. Лекарите от донкастърската болница не успяват да спасят живота му. На погребението му звучи стара шотландска песен, а дрезгав глас пее прочувствено: "Неговото име беше Били Бремнър, ние никога няма да го забравим!"
Бронзовата статуя на Били Бремнър пред Елънд Роуд

Песен на привържениците на Лийдс Юнайтед за техния Били:

Little Billy Bremner is the captain of the crew
for the sake of Leeds United he would break himself in two.
His hair is red and fuzzy and his body´s black and blue
as Leeds go marching on.
Glory glory Leeds United
Glory glory Leeds United
Glory glory Leeds United
As the whites go marching ON ON ON!

С ФА Къп през 1972 г.