Най-горещото дерби на света

Бока Хуниорс срещу Ривър Плейт - това е аржентинското "суперкласико". "Обзървър" определя този сблъсък като "най-важното спортно събитие, което човек трябва да преживее". Тук можете да намерите историята на двубоя.
"Емпатамос", пише на стена в аржентинската столица Буенос Айрес преди 15 години, "изравнихме резултата." Повод за тези цинични графити е смъртта на двама запалянковци на Ривър, заплатили с живота си празнуването на победата на своите с 2:0 срещу Бока. Това е най-негативният момент от дългогодишната борба на двата колоса от страната на "гаучосите" и пампата.

Британският вестник "Обзървър" определя дербито на Буенос Айрес като най-важното спортно събитие, което човек може да преживее на живо, а най-яростното съперничество в Европа между Селтик и Рейнджърс, според медията, изглежда като мач в училищния двор, в сравнение с Бока и Ривър. Това е двубой със социална предистория, в която играят бедните срещу богатите, "бостерос" (клошарите) срещу "милионариос", бойците срещу техничарите.

Двата отбора имат един и същ произход, идвайки от бедния пристанищен квартал Ла Бока - там, където Риачуело се влива в Рио де ла Плата. Ла Бока, родината на тангото, е гъсто заселена от италиански преселници и поради това Бока Хуниорс сами се наричат "Сенейсес" ("Генуезците"). Екипите на двата отбора се предполага, че са били еднакви в началото - вероятно червено-бели. През 1907 г. се стига до открит спор за цветовете на фланелките, който се печели от Ривър и Бока трябва да си търсят нови фланелки. Легендата гласи, че ръководителите на Бока се срещат на пристанището на Буенос Айрес и решават да изберат за клубни цветове тези, в които е оцветен следващият пристигнал кораб. Първият акостирал кораб е шведски и е оцветен в синьо и жълто - като националния флаг на скандинавската страна. Дали това е истина или измислица - никой сериозен източник не може да установи със сигурност, но съществуват митове, в които човек просто иска да вярва и това без съмнение е един от тях. През 20-те години на ХХ век Ривър се премества от родния си бедняшки квартал и се премества в далеч по-престижния Нунес. От тогава до днес двата отбора представят две прослойки на аржентинското общество, водейки след себе си ожесточеността и съперничеството, които правят "суперкласико" толкова уникално.
Феновете на Бока очакват от своите играчи смелост

Философиите на двата отбора коренно се различават. Докато Ривър залага на технична и зрелищна игра, за Бока смелостта в единоборствата и борбеността са на първо място. Запалянковците на синьо-жълтите очакват от своите дързост и твърдост, граничеща с грубост. Поради суровите си разбирания за футболната игра феновете на Бока Хуниорс описват вечните си противници като "балеринки, които не издържат, щом се стигне до мъжки сблъсъци". Това, разбира се, не означава, че в редиците на Бока не са играли истински магьосници с топката, напротив - в отбора играе и най-великият аржентински футболист за всички времена Диего Марадона. Самият той от дете е привърженик на "сенейсес" и никога през главата му не е минавала мисълта да облече бяло-червената фланелка на "милионариос" - въпреки финансово изгодните предложения. Цяла зала от музея на славата на Бока е посветена само на "златното момче" на аржентинския футбол.

Но Ривър също има своя "Марадона" - това е Енцо Франческоли, една от големите световни футболни звезди на 80-те години. Подобно на Дон Диего, уругваецът Франческоли също нееднократно отказва да облече екипа на вечния враг. Обаче не всички футболисти са така принципни като Марадона и Франческоли и през годините доста играчи сменят принадлежността си от Бока в Ривър и обратно. Първият, който осъществява "забранения" трансфер е Каталдо Спитале през 1933 г. Много известни играчи на Аржентина тръгват по неговия път - Габриел Батистута, Клаудио Каниджа и Оскар Руджери са само някои от тях. Когато Руджери отива от Ривър в Бока през 1985 г., той говори за произтичащите от това трудности: "Не е лесно. Едните те заклеймяват като предател, а другите не ти се доверяват. Човек се нуждае от време и силен характер, за да спечели феновете на своя страна." Алфредо ди Стефано определено притежава нужните качества, за които говори Руджери и триумфира с аржентинската титла през 1969 г. с Бока и през 1981 г. с Ривър.
Аржентинското дерби

"Суперкласико" не е обикновено градско дерби, то е истинско аржентинско дерби, тъй като 70% от населението на страната се определя като привърженици на един от двата тима. Ако трябва да се вярва на официалните статистики - фенове на Бока са "само" 40 на сто, въпреки че клубното ръководство настоява, че повече от половината население на южноамериканската страна поддържа синьо-жълтите. Огромен е култът към стадиона на "сенейсес" "Естадио Алберто Хасинто Армандо", който всички знаят като "Ла Бомбониера" - Бонбониерата. Един от архитектите на арената по-късно споделя, че подарена му кутия бонбони много му напомня на проектираното от него съоръжение. От тогава всички наричат стадиона на Бока "Бонбониерата".

Арената по никакъв начин не отговаря на стандартите за европейския елитен футбол, наложени от УЕФА, тъй като разполага с три огромни трибуни за правостоящи зрители, но въпреки това - или може би поради това - подкрепата за Бока от трибуните е неистова. Домът на Ривър Плейт, огромният Ел Монументал, не приема чак толкова разгорещени запалянковци, тъй като включва лекоатлетическа писта, която доста дистанцира публиката от игрището. Все пак Ел Монументал е и национален стадион на "гаучосите", като може да се похвали и с домакинство на световен финал - през 1978 г. на него Аржентина печели световната титла срещу Холандия.

Освен незабравимата атмосфера, аржентинските стадиони често стават свидетели и на насилие. В трибуните за ултраси властта се държи от т.нар. "баррабрабас" - йерархично ръководени банди от фенове. В деня на "суперкласико", освен отборите на терена, силите си премерват и "Ла Досе" и "Боррачос дел Таблон" - "12-ия играч на Бока" срещу "Пияниците от бара" на Ривър. Въпреки че имената напомнят на европейските фенклубове, формирани въз основа на общи запои, те представляват всъщност криминални съюзи, обединени от обща контрабанда на дрога и оръжия. С цел осигуряване на собствената безопасност, клубните президенти поддържат близки отношения с водачите на "баррабрабас" , като ги снабдяват с безплатни билети и така си осигуряват благоразположението им. Полицията може само да наблюдава отстрани, защото "знае, че няма шанс да се противопостави на ултрасите", както разказва известният германски футболен пътешественик Карло Фарзанг. Повече от 170 души загиват във връзка с футболни мачове в Аржентина след 1931 г., когато най-популярната игра се професионализира - не малко от тях губят живота си поради двубоите от "суперкласико".

Най-черната трагедия датира от 23 юни 1968 г., когато Ривър приема Бока на Ел Монументал. Развитието на събитията никога не се изяснява, а правосъдието не разследва обстоятелствата. Вината се прехвърля от едните на другите, а медиите излизат с различни интерпретации. Едно е сигурно - в един от секторите на стадиона по време на двубоя избухва масова паника, но феновете не успяват да напуснат трибуната, тъй като изходът на въпросният сектор се оказва заключен. В трагедията загиват 71 души, а спиралата на насилието се вихри и до днес, като двамата убити запалянковци на Ривър са само част от общата картинка. Най-лошото е, че на хоризонта не се вижда бъдещо успокояване на страстите.
Статистика (към 25 октомври 2009 г.):

Играни мачове: 325 (185 в аржентинското първенство, 12 в аматьорски лиги, 24 в международни турнири, 104 в приятелски срещи и други);
Победи за Бока: 119 (67 в аржентинското първенство, 3 в аматьорски лиги, 10 в международни турнири, 39 в приятелски срещи и други);
Равенства: 102 (57 в аржентинското първенство, 4 в аматьорски лиги, 8 в международни турнири, 33 в приятелски срещи и други);
Победи за Ривър: 104 (61 в аржентинското първенство, 5 в аматьорски лиги, 6 в международни турнири, 32 в приятелски срещи и други).