Това е един от най-емоционалните моменти на Мондиал'94 в САЩ: нигерийският нападател Рашиди Йекини стои в българската врата на Борислав Михайлов, а протегнатите му нагоре ръце минават през мрежата. Той си мърмори сам със затворени очи: "Рашиди Йекини, Рашиди Йекини". Секунди преди това той вкарва първия гол за своята страна на първенството и осъзнава, че току-що е станал безсмъртен.
В първата среща от група Д на турнира, на 21 юни в Далас, се срещат Нигерия и България. В един 90-минутен празник на нападателния футбол българите са надиграни от "Джей Джей" Окоча и компания, а загубата им с 0:3 говори категорично за съотношението на силите. Футболният свят се обединява от тезата, че с такава игра "супер орлите" спокойно могат да претендират и за световната титла. Тази смела прогноза има нужда да бъде преразгледана 4 дни по-късно, когато небрежните африканци са победени от играещия последната си среща на световно първенство Диего Марадона и другите аржентинци. Загубата с 1:2 обаче печели нови симпатии от страна на безпристрастните любители на най-популярната игра.
Двете лица са типични за тима, който безспорно принадлежи към един от най-добрите отбори на 90-те години. От една страна техническа брилянтност, атлетизъм и наслада от играта, а от друга - неконцентрираност, наивност и лековатост на ключови позиции. Така холандският наставник Клеменс Вестерхоф поема отговорността за отпадането на 1/8 финала от неубедителните италианци. Своенравният нидерландец, който поради категоричната си ненавист към традиционния африкански стил на игра, никога не получава признанието на "черния континент", налага в Нигерия европейска дефанзивна тактика, която игнорира физическите предимства на чернокожите футболисти. След като Нигерия рано повежда с 1:0 срещу Италия с попадение на Емануел Амунике, Вестерхоф инструктира своя отбор да се върне в защита, като остави само Йекини в атака. Той констатира след началото: "Колкото повече нападаме, толкова по-добре можем да се защитаваме. Това е нашата игра." Единственият, който не разбира това, е Клеменс Вестерхоф.
"Те не искат просто да побеждават"
Изобщо не става ясно как така този човек ръководи националния отбор за цели пет години. Той винаги се изказва критично за футболистите си. "Те ядат мазна храна, задоволяват се и със своите, и с чужди жени, и не подлежат на контрол", е само един от многобройните "бисери" на Вестерхоф пред журналистите. "Те не искат просто да побеждават, те искат да празнуват като герои, да унижат противника", друга реплика на наставника. След болезненото отпадане на осминафинала холандецът говори за глупостта на нигерийците и подчертава, че те са се държали типично по африкански - черният винаги трябва да се чувства подтиснат от белия. Холандското футболно издание "Voetbal International" нарича Вестерхоф "колониален владетел" и рисува точен портрет на темерутестия треньор. След отпадането на световното първенство Вестерхоф е толкова непоносим за играчите, че те го изхвърлят от хотела на отбора, защото просто повече не могат да търпят присъствието му.
Освен това Нигерия има всички предпоставки да постигне нещо голямо през 1994 г. Но човек остава с впечатлението, че безкрайният потенциал на Амокачи, Амунике, Окоча, Олисе, Джордж и Йекини не се използва по най-добрия възможен начин. С една по-зряла тактика и малко по-умерен персонален подход Нигерия е в състояние да обърка сметките на високомерните европейци и южноамериканци. В тази връзка не е чудно, че "супер орлите" постигат най-големия си успех 2 години по-късно без Клеменс Вестерхоф. Новият наставник, също холандец, Йо Бонфрере поема селекцията след Мондиала и го извежда до класиране във футболния турнир на Летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г. без допусната загуба. Там нигерийците печелят златните медали с тотален атакуващ футбол и преса по целия терен - първата значима футболна титла на африканска държава в историята.
"Имаме една проста цел"
Особено полуфиналът срещу фаворитите от Бразилия остава незабравим. "Селесао" води с 3:1 на почивката, но в крайна сметка губи с 4:3. Финалът срещу Аржентина със Санети, Аяла и Креспо е демонстрация на безусловна нападателна игра. Бонфрере пренебрегва защитата, където и без това липсват качествени играчи, и залага на нападението, като на моменти пуска по трима-четирима тарани. "Имахме една проста цел", казва той по-късно, "да вкарваме голове. Едно допуснато попадение не беше трагедия." И във финалния мач "супер орлите" на два пъти изостават. "Златният" голмайстор тогава отново е Амунике, който малко преди края вкарва за 3:2.
Така Бонфрере прави всичко по своите сили, за да развие отбора, въпреки че не му е никак лесно да се оправя с военния режим в западноафриканската страна. Често футболни функционери, свързани с управляващия режим му подават листчета с имената на футболисти, които ТРЯБВА да играят поради интереса на един или друг. "Аз ги игнорирах всичките и въпреки това спечелихме", спомня си наставникът. Служебният му телефон рядко влиза в употреба, тъй като местната федерация рядко плаща сметките. Холандецът сам помпи топките за тренировки, които е купил със собствените си пари, пътува на собствени разноски, грижи се за намирането на кадри с играта на противниците с разузнавателна цел, а и до днес има да получава премии за успехите си. Всички тези саможертви на 60-годишния днес Бонфрере са направени с една мисионерска цел - да се направи африканският футбол конкурентноспособен. И тя е постигната, макар и с красиви грешки - липсата на постоянство все още пречи на нигерийските играчи. Светът все още очаква големия африкански пробив.
Ето каква е съдбата на някои от най-известните членове на нигерийския "дрийм тийм":Тарибо Уест
Дефанзивният футболен магьосник с уникалната прическа играе за няколко различни европейски клуба след олимпийската победа. Одисеята му в европейските топ-първенства започва през 1997 г., когато преминава от френския Оксер в Интер Милано и още през първия си сезон той печели Купата на УЕФА. След кратък престой в градския съперник на "интеристите" Милан, нигериецът отива в английската Висша лига и Дарби Каунти. След това следват 12 мача в защитата на германския Кайзерслаутерн, както и гастрол в Партизан Белград и катарския Ал-Араби Доха, без дългосрочен ангажимент и постоянни дисциплинарни проблеми. Кариерата му приключва през 2005 г. в славния някога втородивизионен английски Плимут Аргайл. Днес Тарибо Уест се появява инцидентно с екипа на нигерийския отбор за млади таланти Джулиъс Бергер.
Нванкво Кану
Звучи невероятно: 33-годишният нападател доскоро все още е част от нигерийския национален отбор. С гола си срещу Уганда той спасява и поста на бившия нигерийски селекционер Берти Фогтс. За разлика от повечето си съотборници, цената на Кану не расте само след олимпийския триумф през 1996 г., а и след това. В Интер "футболистът на Африка за 1996" печели със сънародника си Уест Купата на УЕФА. След като обаче лекарят на италианския отбор открива порок на сърцето на Кану, нигериецът набързо е продаден на Арсенал през 1999 г. Под ръководството на Арсен Венгер Кану става два пъти шампион на Англия и участва на Световното първенство в Южана Корея и Япония през 2002 г. В края Кану, който е един от най-успешните нападатели в историята на своя континент, играе за Портсмут.
Емануел Амунике
След златните медали в Атланта скаутовете на испанския гранд Барселона откриват младият нападател на мечтите си в лицето на Амунике. Представянето му за Барса обаче не минава под щастлива звезда. Първопначално той лекува продължителна контузия в коляното, а след това не се разбира добре със съотборниците си. През сезон 1999/00 той прекратява договора си с каталонския отбор след само 19 мача и разочарован преминава в друг тим от Испания - втородивизионния Албасете. Кариерата на Амунике приключва през 2004 г. в йорданския отбор Ал-Вет.
Джей Джей Окоча
Фантастичният дрибльор вкарва "гола на годината" в Германия през 1993 г. с екипа на Айнтрахт Франкфурт, след като се подиграва с цялата защита на Карлсруе, барабар с великия Оливер Кан. След изпадането на франкфуртския отбор и нигерийския фурор, Окоча отива в турския реномиран клуб Фенербахче. 2 години по-късно Пари Сен Жермен плаща 22 милиона евро за неговите услуги и "Джей Джей" показва уникалните си трикове с коженото кълбо на Парк де Пренс. Следват 4 години в Болтън Уондърърс, където Окоча е постоянна величина, преди почти задължителното за нигерийците пенсиониране в арабската пустиня. В случая на плеймейкърът това става в богатото емирство Катар.
Виктор Икпеба
Най-успешният период за Икпеба е във френския Монако, където заедно с Тиери Анри и Фабиен Бартес достига до полуфинал в Шампионската лига. Той става "африкански футболист на годината" през 1997, но престоят му в Борусия Дортмунд е повече от лош. Слабата му игра на Вестфаленщадион е толкова лишена от фантазия и безлична, че той набързо е трансфериран в Бетис. Там, едва трите му мача със зелено-белия екип, карат ръководството на клуба да съжелява, че го е привлякло. Следват гастроли в Саудитска Арабия, Белгия и Катар, където през 2005 г. Икпеба спира с футбола. Днес нигериецът живее отново в Монако.
Даниел Амокачи
Победителят в турнира за ФА Къп с екипа на Евертън Амокачи преминава в редиците на турския шампион Бешикташ след триумфа в Атланта. Нападателят обаче така и никога не успява да стане футболист за пример и често е преследван от мистериозни контузии, които се дължат на неспазването на спортен режим и продължителни отсъствия в родината. През 1999 г. Амокачи е представен за ново попълнение на 1860 Мюнхен, но след това провалени медицински тестове водят до прекратяването на контракта му. Подобно се развиват нещата и в английския Транмиър и американския Колорадо Рапидс. Разочарован от предсрочния край на кариерата си, футболистът започва да следва Право в Нюйоркския университет, а междувременно рита за родния си нигерийския отбор Насарава Юнайтед. Олимпийското злато остава най-голямото постижение в кариерата на Амокачи.
Съндей Олисе
Олисе последва своя откривател Мортен Олсен и преминава от изпадналия в криза Кьолн в Аякс Амстердам през 1997 г. С "аяксите" нигериецът става шампион на Холандия и след две години заминава да играе в италианската Сериа А. След не особено успешен престой в Ювентус Олисе е продаден на Борусия Дортмунд, където отново разочарова. Подобно на сънародника си Икпеба дефанзивният халф се представя безлично и през 2002 г. е пробутан на съседите Бохум. На Рурщадион около Олисе също не е скучно и той се сбива с Вахид Хашемян на тренировка, разбивайки носа на своя съиграч. Треньорът на рурския отбор наказва нигериеца за постъпкарта му. Олисе отива в белгийския Генк с намерението отново да побеждава, но дисциплинарните му проблеми водят до прекратяването на договора му през 2006 г. и след кратък ангажимент като спортен координатор във второразредния Еупен приключва кариерата му. Олисе днес живее в Белгия.
Треньорът Йо Бонфрере
За Йоханес "Йо" Бонфрере олимпийската титла през 1996 г. също е зенитът на кариерата. Въпреки международното признание на тактическата му подготовка, холандецът не получава предложения от европейските реномирани клубове. Бонфрере работи в египетския Ал-Ахли от Кайро, националния отбор на Южна Корея и китайския Далиан Шиде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар