"Клаус Аугенталер беше велик футболист, няма съмнение в това. Но след този мач той едва ли е спал особено добре. На мен всичко ми се отдаваше, направих хет-трик за само 20 минути, а на три пъти "Ауге" закъсняваше да се намеси. Треньорът Пал Чернай го смени след 36 минути, а със сигурност в случая не ставаше дума за контузия.
Преднината ни с 3:0 до почивката беше голяма изненада, защото Байерн се бореше за титлата, а ние бяхме на 13-то място. Ние не бяхме нищо особено през онези години - Байер Леверкузен беше "сивата мишка" на Бундеслигата.
Когато съдията наду свирката за край на полувремето, Байерн още не бяха направили някаква сносна атака, а през втората част също бяха като омагьосани, докато ние правехме каквото си искахме. Вкарах и четвърти гол или поне така си помислиха всички. Случи се следното: Волфганг Фьогецентрира от дясно и аз ритнах топката с върха на обувката ми към вратата. Кълбото премина върху външната страна на мрежата и покрай метала, който я изпъваше назад, падайки на тревата.
Да се поддадеш на първото чувство
Веднага бях сигурен: гол няма. Но феновете вече празнуваха, страничният съдия, а след него и главният, посочиха към централния кръг. Започнах да се двоумя - може би все пак топката беше влязла. Може би очите ми ме бяха подвели. Но тогава "баварците" наобиколиха рефера и имах време да се замисля.
Реших да се поддам на първоначалното си чувство и казах на съдията, че топката не е влязла във вратата. Карл-Хайнц Румениге и Паул Брайтнер дойдоха при мен, за да ми благодарят за джентълменската постъпка. По-късно често ми се наложи да говоря за тази ситуация. Получих благодарствени писма от много запалянковци на Байерн. Дали щях да бъда толкова честен ако резултатът беше 0:0? Честно казано: не знам. Мога само да се надявам."
Няма коментари:
Публикуване на коментар