1977 Хамбург - Борусия Мьонхенгладбах 2:3 (0:2) Фолкспаркщадион (Хамбург)
1982 Байерн Мюнхен - Хамбург 4:2 сл. дузпи (1:1 в редовното време) Олимпийски стадион (Мюнхен)
1987
Носителите на суперкупата от 1987 г. Лотар Матеус е на долния ред, трети от дясно на ляво.
Десет години след неофициалната премиера на Суперкупата през 1977 г., трофеят придобива официален статус. През 1977 и 1982 г. шампионът и носителят на купата играят помежду си по собствена инициатива, без срещите им да бъдат провеждани под егидата на някаква футболна организация. Сега вече се провежда официален двубой на неутрален терен, а именно - франкфуртския Валдщадион.
Отново помежду си се срещат шампионът Байерн Мюнхен и носителят на купата Хамбург, които са най-силните германски клубове на 80-те години. Но и двата тима са на прага на промените. В Мюнхен шампионският наставник Удо Латек се е оттеглил от поста си след третата поредна титла и е заминал за Кьолн, където носи своя син пуловер и от трибуните подкрепя младия и енергичен треньор Кристоф Даум в качеството си на спортен директор.
Млади момчета на скамейките
При Ха Ес Фау също е приключила цяла една епоха. След шест успешни години треньорската легенда Ернст Хапел се е завърнал обратно в родната Австрия, където е поел отбора на Тирол. На сбогуване Хапел спечелва Купата на Германия след сива победа с 3:1 срещу Щутгартер Кикерс. Преди това австриецът е донесъл в Хамбург две германски шампионски титли и Купата на европейските шампиони.
Двамата треньори заемат местата си на скамейките - за баварците това е Юп Хайнкес, а за Хамбург - сравнително неизвестният югославянин Йосип Скоблар. Медийният интерес е голям, но франкфуртският Валдщадион не е пълен - около 22 000 души се намират по трибуните на стадиона.
Бруталната проява на Щайн
Мачът ще се запомни най-вече с една сцена малко преди края. В 87. минута хамбургският вратар Ули Щайн си изпуска нервите. Нападателят на Байерн Юрген Вегман току-що е вкарал за 2:1 и докато той се радва, Щайн го просва на тревата с боксово кроше в центъра на лицето му.
Дори години по-късно Щайн не може да обясни логично проявата си и я определя като "момент на безумие". Стражът е наказан да не играе 10 седмици, изгонен е от клуба си и преминава в Айнтрахт Франкфурт. Байерн печелят мача с 2:1, но в края на сезона не успяват да защитят титлата си и финишират втори. Скоблар е освободен от треньорския пост на Фолкспаркщадион след 15. кръг. В края на годината северногерманците са шести.
Байерн Мюнхен - Хамбург 2:1 (0:1)
Байерн: Ауман - Нахтвай - Винкълхофер, Едер, Пфлюглер - Бреме (46. Флик), Матеус , Дорфнер, Румениге - Вегман, Волфарт. Треньор: Хайнкес
Хамбург: Щайн - Якобс, Байерсдорфер, Кобер (87. Голц), Калц - Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц (90. Шмьолер) - Кастъл, Оконски. Треньор: Скоблар
Жълти картони: Юсуфи, фон Хеезен, Крот, Хинц
Червен картон: Щайн (87.)
Голове: 0:1 Оконски (39.), 1:1 Вегман (60.), 2:1 Вегман (87.)
Зрители: 22 000 на Валдщадион (Франкфурт/Майн)
Съдия: Дийтер Паули (Райд)
1988
Вердер със суперкупата. Днешният треньор на бременци Томас Шааф е най-вдясно долу.
На седмата година от своето ръководство на Везерщадион Ото Рехагел най-после успява да спечели шампионската титла през 1988 г. След две нещастно проиграни първенства през 1983 и 1986 г. Вердер печели първото място най-вече на отличната си защита. Вратарят на бременци Оливер Рек допуска само 22 гола - рекорд на бундеслигата, подобрен чак през 2008 г. от Оливер Кан с 1 попадение по-малко.
Носителят на купата Айнтрахт Франкфурт е съперник на германския шампион. Под ръководството на Карл-Хайнц Фелдкамп айнтрахтците мъчно побеждават на финала за купата аутсайдера Бохум само с 1:0. Реализаторът на ценния гол, Лайош Детари, преминава след само година в Германия в гръцкия гранд Олимпиакос за рекордната за времето си трансферна сума от 17 милиона марки.
Бургсмюлер поставя точка на спора
Айнтрахт инвестира тези пари в новия нападателен дует Хайнц Грюндел и Йорн Андерсен, който за първи път играе пред собствена публика в официален двубой. Както и година по-рано, мачът за Суперкупата се провежда на франкфуртския Валдщадион, а домакините слабо се възползват от домашното си преимущество. Те губят пред едва 20 500 футболни любители с 0:2.
Ото Рехагел пуска в игра титулярните си играчи с изключение на Руне Братсет. Така в срещата за Суперкупата в зелено-бели екипи излизат 11 германци. По-опитните бременци контролират топката, а с това и мача. Карл-Хайнц Рийдле извежда Вердер напред в резултата преди почивката, а 38-годишният ветеран Манфред Бургсмюлер бележи в последната минута за крайното 2:0.
Франкфурт се бори за оставане в дивизията
В последвалия сезон Вердер постига някои забележителни резултати като онова легендарно 5:0 срещу Динамо от Източен Берлин за КЕШ. В края на годината бременците завършват трети и играят финал за купата, загубен с 1:4 от Борусия Дортмунд.
Франкфуртците истински се провалят. Новосформираният отбор не успява да изпълнят високите очаквания и попада в борба за оцеляване. Завършилият на 16. място Айнтрахт е спасен от "Пожарникаря" Йорг Бергер чак в баража за оставане, където хесенците побеждават Заарбрюкен.
Вердер Бремен - Айнтрахт Франкфурт 2:0 (1:0)
Бремен: Рек - Зауер - Боровка, Кутцоп, Отен (46. Майер) - Шааф, Вотава, Херман - Нойбарт, Рийдле, Орденевиц (46. Бургсмюлер). Треньор: Рехагел
Франкфурт: Щайн - Бинц - Зийферс, Кьорбел, Щудер - Шулц, Хобди (46. Рот), Шлиндвайн, Хайденрайх (57. Балцис) - Андерзен, Грюндел. Треньор: Фелдкамп
Голове: 1:0 Рийдле (24.), 2:0 Бургсмюлер (90.)
Зрители: 20 500 на Валдщадион (Франкфурт/Майн)
Съдия: Асенмахер (Хюрт)
1989
Анди Мьолер (в жълто) срещу Радмило Михайлович.
След две домакинства във Франкфурт Суперкупата за първи път се провежда в Кайзерслаутерн през 1989 г. На Бетценберг един срещу друг излизат Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд. През изминалия сезон мюнхенците убедително са спечелили титлата.
За Юп Хайнкес това е първи треньорски трофей изобщо. Титлата за кратко е в опасност, след като воденият от "провокатора" Кристоф Даум Кьолн използва временен спад във формата на "Баварците" и ги настига в класирането. Но три кръга преди края рекордният шампион побеждава "Козлите" като гост с 3:1 след 3 гола на Роланд Волфарт. Първото място е завоювано, а Даум спира с вербалните си нападки.
МекИнъли и Михайлович вместо Волфарт
За новия сезон Юп Хайнкес се отказва от услугите на Волфарт и залага на милионните нови покупки: шотландеца Алън МекИнъли и югославянина Радмило Михайлович. И двамата доказват головите си качества като отбелязват по едно попадение в мача за Суперкупата.
Но това не е достатъчно за победата. Новоизпеченият носител на купата от Дортмунд не се впечатлява от противника и печели най-резултатния двубой за германската Суперкупа в историята с 4:3. След един криволичещ сезон, включващ треньорска смяна (Райнхард Зафтих е заменен от Хорст Кьопел) вестфалците изненадващо убедително печелят Купата на Германия след победа срещу Вердер Бремен с 4:1 и така носят първи трофей на площад Борзихплац след 23 години прекъсване.
"Кобрата" хапе за Борусия
Треньорът Кьопел може да разчита на един обигран състав, подсилен от бившия нападател на Байерн Юрген Вегман. "Кобрата", както наричат Вегман, хапе и в срещата за Суперкупата, вкарвайки гол и така става първият футболист, спечелил тази купа два пъти, след като през 1987 г. триумфира с Байерн. Освен Вегман, за дортмундската Борусия се разписват и Гюнтер Брайтцке (на два пъти), както и Анди Мьолер.
Борусия Дортмунд изиграва силен сезон 1989/90 и завършва на четвърто място, а Байерн се представя дори по-добре и защитава титлата си. Но докато шотландецът МекИнъли вкарва 10 гола, Михайлович никога не оправдава големите надежди, които му се възлагат. Роланд Волфарт си връща титулярното място и става голмайстор на Бундеслигата.
Борусия Дортмунд - Байерн Мюнхен 4:3 (1:2)
Дортмунд: де Беер (76. Майер) - Крот - Хелмер, Шулц - Брайтцке, Цорк, Мьолер, МекЛиод (46. Кутовски), М. Румениге - Вегман, Дрилер. Треньор: Кьопел
Байерн: Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Ройтер, Флик (46. Дорфнер), Тон, Кьогъл, Пфлюглер - МекИнъли, Михайлович. Треньор: Хайнкес
Голове: 0:1 МекИнъли (21.), 1:1 Брайтцке (40.), 1:2 Грахамер (42.), 2:2 Брайтцке (56.), 3:2 Вегман (64.), 3:3 Михайлович (66.), 4:3 Мьолер (88.)
Зрители: 16 000 на Фриц-Валтер-Щадион (Кайзерслаутерн)
Съдия: Делвинг (Осбург)
1990
Капитанът на Байерн Мюнхен Клаус Аугенталер извежда съотборниците си на терена.
Бундеслигата е под властта на Байерн Мюнхен. Петата титла през последните шест сезона е красноречива демонстрация за мощта на баварците в Германия. Момчетата на Юп Хайнкес безпроблемно печелят първото място с 6 точки преднина (при правилото за 2 точки за победа) пред вицешампиона Кьолн.
След спечеленото първенство победният ход на някои от баварските играчи продължава и на Мондиал'90 в Италия. Шестима футболисти на Байерн (Ауман, Аугенталер, Колер, Пфлюглер, Ройтер и Тон) стават световни шампиони на Апенините. Петима от тях попадат в титулярния състав на Хайнкес за мача от Суперкупата.
Байерн е превъзходен
Баварците не дават индикации, че гладът им за успехи е утолен. Стремежът за успехи е подсилен с талантливи футболисти като Щефан Ефенберг и Бриан Лаудруп, които са привлечени от Мьонхенгладбах и, съответно, Юрдинген на брега на река Изар.
В мача за суперкупата "Баварците" срещат Кайзерслаутерн, които са ръководени от техния спасител Карл-Хайнц Фелдкамп, помогнал на "Червените дяволи" в борбата им срещу изпадането и извел ги сензационно до победа в турнира за Купата на Германия - първа кура за пфалцкия отбор и първи трофей изобщо след титлата им от 1953 г.
Кайзерслаутерн изпреварва Байерн
За суперкупата Кайзерслаутерн безнадеждно губи от Байерн. Мюнхенците изправят противника до стената и се разправят с него. След 19 игрови минути Щефан Ройтер и Юрген Колер бележат за 2:0, а още преди почивката авансът на шампионите вече е 4:0, благодарение на головете на Манфред Бендер и Томас Щрунц. През втората част Байерн намалява темпото и допуска Щефан Кунц да вкара почетно попадение за "Червените дяволи".
27-хилядите зрители на Вилдпаркщадион в Карлсруе са убедени, че в този мач са видели бъдещия шампион на Германия. И са прави. Но за тяхна изненада това не са Байерн, а шокиращо триумфиралите със сребърната салатиера Кайзерслаутерн. При това, че в 5. кръг Байерн отново разгромява пфалцкия отбор, този път с 4:0. След успех с 2:1 през пролетта обаче Лаутерн повежда в класирането и не изпуска водачеството до края на сезона.
Байерн Мюнхен - Кайзерслаутерн 4:1 (4:0)
Байерн: Ауман - Аугенталер - Грахамер, Колер, Пфлюглер - Ройтер, Щрунц, Бендер (68. Щернкопф), Ефенберг - Лаудруп (74. Волфарт), Михайлович. Треньор: Хайнкес
Кайзерслаутерн: Ерман - Щумпф (30. Роос) - Кадлец, Лутц - Шер (56. Хофман), Дуули, Ернст, Шуп, Кранц - Хотич, Кунц. Треньор: Фелдкамп
Голове: 1:0 Ройтер (6.), 2:0 Колер (19.), 3:0 Бендер (28.), 4:0 Щрунц (45.), 4:1 Кунц (62.)
Зрители: 27.000 in Karlsruhe
Съдия: Вебер (Есен)
1991
Капитаните Щефан Кунц (вляво, Кайзерслаутерн) и Юри Шлюнц (вдясно, Ханза Росток) си разменят флагчета преди началото на полуфинала на Остзеещадион.
За първи път Суперкупата на Германия се провежда в рамките на турнир с четири отбора. Обединението на Германия, станало през есента на 1990 г. налага това. Футболната федерация на ГДР се обединява с Германския футболен съюз на 20 ноември 1990 г.
След края на сезон 1990/91 двата най-добре представили се отбора от Оберлигата на ГДР, Ханза Росток и Динамо Дрезден, получават правото да играят в новата германска Бундеслига.
В турнира за суперкупата участие вземат спечелилият дубъл в Източна Германия отбор на Ханза Росток и финалиста за източногерманската купа Щал Айзенхютенщат, както и изненадващия шампион на бундеслигата Кайзерслаутерн и носителя на купата на Западна Германия Вердер Бремен. В полуфиналите се срещат шампионите Кайзерслаутерн и Ханза и Вердер - Айзенхютенщат.
Витечек бележи, Лаутерн печели
Ханза Росток приема на домашния си Остзеешадион Кайзерслаутерн пред 12 000 зрители. Треньорът на гостите Карл-Хайнц Фелдкамп експериментира и пуска голмайстора си Щефан Кунц на позицията класически либеро. В атака е пуснат привлеченият от Юрдинген нападател Марсел Витечек. Планът на Фелдкамп проработва. Кунц ръководи отбраната, Витечек вкарва, Лаутерн печели с 2:1.
Вторият полуфинал е проведен на неутрален терен в Оснабрюк. Пред само 4 000 души фаворитът от Бремен трудно надделява и печели с 1:0 над оберлигистите от Щал Айзенхютенщат, които не успяват да се класират в професионалния футбол, благодарение на гола на Уинтън Руфър малко преди последния съдийски сигнал.
Росток изпада
Финалът за суперкупата е повторение на финала за Купата на Германия от 1990 г. И отново двубоят е спечелен от Кайзерслаутерн. На Нийдерзаксенщадион в Хановер Фелдкамп се доверява още веднъж на Кунц като либеро и прави промени в атака, пускайки този път Юрген Деген и Бернхард Винклер.
И "треньорската лисица" отново е прав. Дошлият от Хамбург Деген поразява мрежата на съперника два пъти, а Винклер подпечатва победата. "Червените дяволи" печелят с 3:1 и така Фелдкамп за първи път печели трофея на третото си участие на финал.
Докато Лаутерн завършва сезона в бундеслигата на пето място и изиграва един добър шампионат, Бремен разочароващо финишира девети. Все пак отборът от Везерщадион се реваншира за слабото си представяне в първенството и печели КНК. Ханза Росток започва годината отлично, побеждава Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен, но след това рухва и в крайна сметка изпада.
Кайзерслаутерн - Вердер Бремен 3:1 (1:0)
Кайзерслаутерн: Зер - Кунц - Роос, Шефер - Леле, Дуули (68. В. Функел), Хабер, Хофман, Голдбек (75. Лутц) - Винклер, Деген. Треньор: Фелдкамп
Бремен: Рек - Вотава - Шааф, Боровка - Айлтс, Боде, К. Алофс, Херман, Легат - Коон, (46. Руфър), Веншлаг (46. Хартген). Треньор: Рехагел
Голове: 1:0 Деген (27.), 2:0 Деген (65.), 2:1 Руфър (88.), 3:1 Винклер (90.)
Зрители: 8 000 на Нийдерзаксенщадион (Хановер)
Съдия: Вийзел (Отберген)
1992
Гуидо Бухвалд (в средата) е капитан на Щутгарт и през 1992 г. вкарва с глава решаващия гол, спечелил титлата за неговия тим.
През 1992 г. носителят на суперкупата отново е определен след изиграване само на една среща, както е било в предходните сезони преди падането на Берлинската стена. Съперниците в този мач отново са малко изненадващи - това са Щутгарт и Хановер 96.
Щутгарт става шампион след драматичен финал на сезона, когато три отбора до последния момент имат шанс за първото място. Голът на Гуидо Бухвалд в последния кръг, четири минути преди последния съдийски сигнал в Леверкузен изправя на крака цяла Швабия. Така отборът на Кристоф Даум отмъква трофея под носа на Айнтрахт Франкфурт и Борусия Дортмунд.
Героят за купата Зийферс
Почти като сензационен може да се определи триумфът на "Червените" от Хановер 96 в турнира за Купата на Германия. Тренираните от Михаел Лорковски долносаксонци завършват посредствения си сезон във Втора Бундеслига на шестото място, но за купата поднасят огромна изненада.
"96" последователно елиминира Бохум, станалия по-късно вицешампион Борусия Дортмунд, Байер Юрдинген, Карлсруе и действащия носител на купата Вердер Бремен. На финала втородивизионният отбор надделява и над фаворизираната Борусия Мьонхенгладбах, макар и след повече късмет при изпълненията на дузпи, в които за герой е обявен вратарят на Хановер Йорг Зийферс.
Хановер се държи
За суперкупата, на домашния Нийдерзаксенщадион пред 21 200 зрители, на пейката на Хановер 96 седи новият треньор Еберхард Фогел, след като Михаел Лорковски е преминал в Занкт Паули. Фогел гласува доверие на шестима играчи, играли в победния финал за купата, както и известни нови попълнения като Райнхолд Мати, Райнхолд Дашнер и младия Сергей Барбарез.
Аутсайдерът дълго време се държи равностойно на фаворита, но макар че повежда в резултата, в крайна сметка губи с 1:3. За Щутгарт, който е напуснат от може би най-важният си футболист Матиас Замер, на терена излизат нови играчи като Андре Голке, Томас Щрунц и Адриан Кнуп.
Последвалият сезон обаче ще покаже, че Замер е бил незаменим. "Швабите" завършват едва седми и не успяват да се класират в европейските клубни турнири. Хановер 96 завършва девети във втора лига.
Щутгарт - Хановер 96 3:1 (2:1)
Щутгарт: Имел - Дубайич - Шефер (66. Шнайдер), Фронтцек - Щрунц, Бухвалд, Бук, Гаудино, Кьогъл - Голке, Валтер, (46. Кнуп). Треньор: Даум
Хановер: Зийферс - Куулмай - Зундерман, Клюц, Райчкович, Хеемзот - Шьонберг (46. Барбарез), Зирокс, Крецшмар, Мати - Кох (46. Дашнер). Треньор: Фогел
Голове: 0:1 Кох (3.), 1:1 Гаудино (30.), 2:1 Бухвалд (42.), 3:1 Кьогъл (58.)
Зрители: 21 200 на Нийдерзаксенщадион (Хановер)
Съдия: Теобалд (Вийбелскирхен)
1993
Бременският вратар Оливер Рек е герой за своите в този мач.
Сезонът на Първа Бундеслига 1992/93 завършва с един забележително куриозен финал: цели 32 кръга, от самото начало, Байерн Мюнхен е на върха на класирането, тогава победа (!) "само" с 3:1 срещу Бохум коства първото място на мюнхенците, защото Вердер Бремен разгромява Хамбург с 5:0 и благодарение на по-добрата си голова разлика изпреварва Байерн. В последния кръг северногерманците си осигуряват титлата в Щутгарт, където седем години преди това проиграват първото място при подобен сценарий. Ото Рехагел отново извежда Вердер до сребърната салатиера след 1988 г.
"Степи" сменя фронтовете
За суперкупата в Леверкузен се срещат шампионът Вердер Бремен и носителят на Купата на Германия Байер Леверкузен. Леверкузенци печелят среща за купата убедително с 3:0 срещу Айнтрахт Франкфурт, а тогавашният наставник на франкфуртския тим Драгослав Степанович, който вече е имал предварителен договор с Байер Леверкузен, подава оставка като треньор на "Дивата от Майн". Пет кръга преди края на сезона той изненадващо е обявен за наставник на Райнхард Зафтих и преждевременно е поставен на треньорската пейка в Леверкузен. Той става пети със "Заводския отбор" и печели купата на страната след измъчено 1:0 над аматьорите на Херта Берлин.
За малко Степанович да донесе и суперкупата в Леверкузен. Малко преди края на мача Байер води след гол на Андреас Фишер, но тогава бременчанинът Бернд Хобш изравнява. В продълженията Уинтън Руфър и Улф Кирстен оформят крайното 2:2.
Единствен Хапе се проваля
За първи път в историята на германската Суперкупа трофеят се печели след изпълнения на дузпи. Но и това не става никак лесно. Чак след като са изпълнени 13 единадесетметрови наказателни удари, ударът на защитника на Байер Маркус Хапе е париран от Оливер Рек.
Вердер Бремен печели трофея за втори път след 1988 г. и отново побеждава отбора-домакин. Така за трети път домакинският тим губи мача за суперкупата - това правят Айнтрахт Франкфурт през 1988 г., Хановер 96 през 1992 г. и Байер Леверкузен през 1993 г.
През последвалия сезон леверкузенският клуб завършва трети, а Вердер са осми, но затова пък бременците празнуват от балкона на градското кметство спечелената Купа на Германия заедно със своите запалянковци.
Вердер Бремен- Байер Леверкузен 2:2 сл. прод. (1:1, 0:0), 7:6 сл. дузпи
Бремен: Рек, Нойбарт, Байерсдорфер, (46. Баслер), Боровка, Айлтс, Боде (106. Вийденер), Вотава, Волтер, Херцог, Хобш, Руфър. Треньор: Рехагел
Леверкузен: Фолборн, Фода, Вьорнс, Мелцих (77. Бекер), Фишер, Лупеску, Шустер, Хапал, Серджо, Том (46. Хапе), Кирстен. Треньор: Степанович
Голове: 0:1 Фишер (61.), 1:1 Хобш (90.), 2:1 Руфър (92., дузпа), 2:2 Кирстен (97.).
Дузпи: 1:0 Херцог, 1:1 Хапал, 2:1 Вотава, 2:2 Кирстен, 3:2 Руфър, 3:3 Лупеску, 4:3 Баслер, 4:4 Фода, 5:4 Боровка, 5:5 Шустер, 6:5 Вийденер, 6:6 Бекер, 7:6 Волтер, Хапе (Рек спасява).
Зрители: 14 000 на Улрих-Хаберланд-Щадион (Леверкузен)
Съдия: Амерел (Мюнхен)
1994
Руснакът Владимир Бесчастних (на снимката в двубой с колумбиеца Валенсиа) открива резултата за Вердер още във втората минута.
Турнирът за купата има своите собствени закони, а изглежда, че и този за суперкупата - също. След осмото издание на мача за този трофей се наблюдават някои интересни закономерности. Самият Байерн Мюнхен не успява да спечели суперкупата като домакин. Освен "Баварците", други три отбора (Айнтрахт Франкфурт, Хановер 96 и Байер Леверкузен) не успяват да използват домакинското си предимство.
Шампионът от 1994 г. губи от носителя на купата Вердер Бремен на домашния Олимпийски стадион в Мюнхен с 1:3 след продължения. Така пък за първи път един отбор успява да защити трофея си от предходната година. Третата спечелена суперкупа прави от бременците рекорден носител на отличието.
Бекенбауер заменя Рибек
Осъществяването на стария северно-южен шлагер първоначално изглежда доста невероятно. За първи и последен път в историята на германската бундеслига шампион става отбор, който сменя треньора си по време на сезона. Това постижение принадлежи на Байерн, които през зимната пауза сменят безуспешния си наставник Ерих Рибек с клубната легенда Франц Бекенбауер. Кой друг освен самият Кайзер ще успее да постигне нещо толкова куриозно?
Бременци изиграват един доста тромав сезон и след титлата си от 1993 г. завършват чак на осмо място. Победата във финала за германската купа срещу втородивизионния Рот-Вайс Есен спасява сезона им. Но все пак: Вердер успява да спечели трофей за четвърта поредна година - нещо, което се е отдавало само на Байерн Мюнхен в Германия.
Контрите на Вердер решават спора
През 1994 г. суперкупата започва ударно. Още във втората минута Владимир Бесчастних извежда бременците напред в резултата. В средата на второто полувреме Кристиан Нерлингер изравнява. Срещата отива в продължения, в които Вердер заиграва на контраатаки и с голове на Михаел Шулц и Уинтън Руфър печели суперкупата с 3:1.
За италианския легендарен треньор Джовани Трапатони, заменил Бекенбауер на баварската треньорска пейка, приключението "Бундеслига" започва по негативен начин. И продължава по негативен начин. В края на сезон 1994/95 рекордният германски шампион е едва шести - и до днес най-лошото класиране на клуба в последните 18 години.
След година Трапатони подава своята оставка. Наследен е от Ото Рехагел, който е извел Вердер до вицешампионското звание и след 14 години край река Везер заминава за Мюнхен.
Вердер Бремен - Байерн Мюнхен 3:1 сл. прод. (1:1; 1:0)
Бремен: Рек, Рамзи, Байерсдорфер, Шулц, Вотава, Боровка (67. Волтер), Херцог, Айлтс, Баслер, Боде, Бесчастних (46. Руфър). Треньор: Рехагел
Байерн: Кан - Матеус, Кройцер, Хелмер, Шуп, Фрай, Шол, Нерлингер, Сутер (38. Валенсиа), Щернкопф, Папен (60. Хаман). Треньор: Трапатони
Голове: 1:0 Бесчастних (2.), 1:1 Нерлингер (65.), 2:1 Шулц (104.), 3:1 Руфър (116.)
Зрители: 22 000 на Олимпийския стадион (Мюнхен)
Съдия: Хайнеман (Магдебург)
1995
Хесенецът Андреас Мьолер се завръща на Вестфаленщадион и извежда съотборниците си към победа за суперкупата през 1995 г.
Феновете на Борусия Дортмунд чакат този ден от 32 години. През юни 1995 г. чакането свършва. Борусия представя сребърната салатиера на Борзихплац и за първи път от въвеждането на бундеслигата е шампион на Германия. Привлеченият от Швейцария наставник Отмар Хицфелд сбъдва жълто-черните мечти в своята четвърта година начело на отбора.
Систематично Борусия Дортмунд подбира своите играчи - това са преди всичко германски национални футболисти, които преди да се завърнат в родината си играят в италианското първенство. Така мениджърът Михаел Майер успява да убеди звезди като Матиас Замер, Андреас Мьолер, Щефан Ройтер и Юрген Колер да заиграят в Рур.
Успешна смесица
Към всички тях идва и известният бразилски бранител Жулио Сезар. Отборът на Хицфелд е допълнен от дортмундски момчета като вратаря Щефан Клос и нападателя Ларс Рикен и с тях успява да изпревари Байерн в крайното класиране на шампионата.
По подобен начин се развива и другата Борусия. Мьонхенгладбахците, противници на дортмундската Борусия в мача за Суперкупата на Германия, и техният спортен директор Ролф Рюсман хвърлят всички сили, за да върнат Щефан Ефенберг обратно на Бьокелберг от Флоренция.
Направените инвестиции се отплащат. Ефенберг се превръща в големия лидер на тренираната от Бернд Краус Борусия, която завършва първенството на пето място и печели Купата на Германия след победа над втородивизионния тогава Волфсбург. След шест години посредственост "Жребчетата от Долен Рейн" отново искат да се намесят в голямата игра.
Сезар отбелязва единственото попадение
Двете Борусии се срещат в Дюселдорф пред само 16 000 зрители. Треньорите на двата тима се доверяват на успешните си формации от предходния сезон. Единственият отсъстващ е голмайсторът на бундеслигата Хайко Херлих, който обявява безусловното си желание да премине от Мьонхенгладбах в Дортмунд и след дълга трансферна сага е спазарен за 11 милиона марки - най-високата трансферна сума, заплащана дотогава за преминаването на футболист от един германски клуб в друг.
Самият мач не се смята за най-добрите в историята на надпреварата. Дортмундският защитник Жулио Сезар забива златното попадение в 71. минута и носи втора суперкупа в Дортмунд след тази от 1989 г. В последвалия сезон Борусия Дортмунд защитава титлата си, а мьонхенгладбахската й съименница финишира на четвърта позиция.
Борусия Дортмунд - Борусия Мьонхенгладбах 1:0 (0:0)
Дортмунд: Клос - Ройтер, Колер (72. Шмит), Сезар, Крее - Фройнд, Замер, Бергер, Райнхарт (89. Курц) - Рикен (87. Тречок), Мьолер. Треньор: Хицфелд
Мьонхенгладбах: Кампс - Кастенмайер (75. Пфлипзен), Клинкерт, Андерсон, Нойн - Хохщетер, Ефенберг, Вюнхоф - Щернкопф, Далин, Хуибертс (75. Нийлсен). Треньор: Краус
Гол: 1:0 Сезар (71.)
Зрители: 16 000 на Райнщадион (Дюселдорф)
Съдия: Мерк (Кайзерслаутерн)
1996
Нервите на опитния Роджер Лутц (в червено) не издържат и той е един от тримата играчи на лаутерите, които пропускат дузпи в куриозния финал за суперкупата от 1996 г.
Десетото издание на Суперкупата на Германия се оказва и последното до този момент. През последвалите години се провежда Купата на лигата, която също изчезва от календара поради програмни конфликти, за да се поднови отново мачът за Суперкупата през тази година.
На финала през 1996 г. се срещат изпадналият от бундеслигата носител на германската купа Кайзерслаутерн и защитаващият суперкупата си шампион Борусия Дортмунд.
Лаутерите се опитват да поправят "трудовата си злополука" от изпадането и запазват почти всичките си футболисти. Все пак треньорът Екхард Краутцун е освободен.
Изпадане само с 37 допуснати гола
Пфалцкият клуб чупи всички антирекорди, след като изпада от елитната дивизия само с 10 загуби и 37 допуснати попадения. Така втората (!) най-добра защита в лигата е неутрализирана от неспособността на нападателите на "Червените дяволи" да бележат. Силният човек в Кайзерслаутерн Юрген "Атце" Фрийдрих успява след изпадането на своя клуб да убеди своя приятел Ото Рехагел да поеме треньорския пост на Фриц-Валтер-Щадион. "Крал Ото" дава своето съгласие за това само няколко седмици след срамното си уволнение от Байерн Мюнхен.
Борусия Дортмунд започва мача със своят опитен шампионски състав, включващ многообещаващи таланти като Владимир Бут, Денис Вайланд и Денис Фогт. Срещата започва добре за тях, но с изключение на двата гола на Олаф Маршал и Карстен Волтерс, тя е бедна на някакви по-интересни събития.
Луд развой на изпълнението на дузпи
Скуката отстъпва място на откачената драма при изпълнението на единадесетметровите наказателни удари. Пред 22 000 зрители в Манхайм Кайзерслаутерн повежда с 3:0 при дузпите, но в крайна сметка не успява да спечели трофея. След като първите трима изпълнители на Лаутерн реализират, Ратиньо, Роджер Лутц и Аксел Роос последователно се провалят от бялата точка. За сметка на това всички четири дузпаджии на Борусия Дортмунд не грешат, а последният удар на таланта Денис Вайланд носи суперкупата в Дортмунд.
Сезон 1996/97 протича доста успешно и за двата отбора. Макар че дортмундците се провалят в опита си за три поредни титли, те печелят най-значимото постижение в клубната си история - Шампионската лига. Кайзерслаутерн става убедителен първенец на Втора Бундеслига.
Борусия Дортмунд - Кайзерслаутерн 1:1 сл. прод. (1:1, 0:0), 4:3 сл. дузпи
Дортмунд: Клос, Замер (91. Фогт), Колер (60. Кутовски), Хайнрих, Волтерс, Ройтер, Цорк, Мьолер, Вайланд, Шапюиза, Рикен (71. Бут). Треньор: Хицфелд
Кайзерслаутерн: Райнке, Бреме (99. Брос), Кох, Лутц, Грайнер, Роос, Шефер, Вегман (91. Ратиньо), Вагнер, Маршал (91. Рише), Кука. Треньор: Рехагел
Голове: 0:1 Маршал (55.), 1:1 Волтерс (66.)
Дузпи: 0:1 Вагнер, Ройтер (спасен), 0:2 Кука, Мьолер (спасен), 0:3 Шефер, 1:3 Шапюиза, Ратиньо (пропуска), 2:3 Бут, Лутц (пропуска), 3:3 Цорк, Роос (спасен), 4:3 Вайланд
Зрители: 22 000 на Карл-Бенц-Щадион (Манхайм)
Няма коментари:
Публикуване на коментар